Участници в екзотични екскурзии, маскирани като "научни" експедиции, сеят исторически безумия в общественото пространство
Розета-печат с рунни знаци; в средата-разрез по диагонала; открита през лятото на 1961 г. в насипа над южния басейн в двореца на българските владетели, в среда, която може с увереност да се датира във второто десетилетие на IХ в. (средата датира времето, в което е засипан басейна, а не времето на изработка на розетата); изобразените върху лицевата и върху опаковата страна рунни знаци не могат да се смятат за разчетени; неясно е и предназначението на предмета, макар да е видно, че за петлика на обратната страна се е захващала дървена или костена дръжка, което показва употреба като печат; бронз; диаметър 38 мм; IX в. (?); Плиска; Национален археологически музей-София Неизвестно защо розетата се използва като символ на националистически организации в България след като не е ясно предназначението на предмета, а от досегашните разчитания на рунните знаци няма полза, понеже те носят повече или по-малко любителски характер. Може да се смята за сигурно само, че бронзовата розета е свързана с прабългарската културна традиция поради знаците върху нея, някои от които могат да бъдат древно тюркски.
Абсолютно сигурно е, че научното изследване на актьорското майсторство, на пантомимата, на футбола, на закваските за кисело мляко, на старите медицински практики, на шевиците, везаните чорапи и гоблените, а също театрознанието, музикознанието, зеленчукопроизводството, ядрената физика, астрономията и журналистиката имат голямо обществено значение, спор за това не може да има. Общото между тези научни знания е, че няма никаква полза от тях при изучаването на ранната история на прабългарите.
Дразнещо и натрапчиво от време на време, вече няколко години, на агресивни пресконференции ни обясняват произходът на прабългарите и къде се намира прародината им. Засега очевидно е едно - някой е намерил средства за многократно дългогодишно посещение в екзотични страни из Средна Азия. Тези екскурзии претенциозно се наричат "научни експедици", без участниците в тях, в преобладаващата си част, да имат нужното образование и научна квалификация. Резултатите от пътуванията се изчерпват с наблюдение на общодостъпни източници, отсъстват нови находки и наблюдения. Участниците в пътуванията, поне тези, които стават известни в общественото пространство, не разполагат с възможности за научното осмисляне на видяното. Накратко - толкоз.
Всъщност, въпросът за прародината на прабългарите и днес е напълно неясен, възможно е дори да сме от Северен Пакистан. Произходът на прабългарите е толкова сложен от научна гледна точка, че разрешаването му би било възможно единствено когато в научното изучаване на проблема - в археологически разкопки, в същински научни експедиции, в обучение на много нови специалисти, се вложат също толкова средства и усилия, колкото в изучаването на славянските древности, които днес може да се смятат в общи линии за достатъчно ясни от научна гледна точка. За разрешаване на пробългарската загадка ще са нужни даже много повече усилия и средства, защото предимно археологическите проучвания ще трябва да обхванат наистина огромна територия - от Индия до Италия. Нищо по-малко няма да ни доведе до смислен научнообоснован резултат.
Не бях никак убеден, че си струва да се обсъждат безумиците, които се налагат в общественото пространство по строго научни проблеми като произхода на прабългарите. Категорично ще трябва да се отбележи, че единствено археологическите проучвания могат да дадат смислен положителен резултат в тая посока. Като сложна наука, археологията, особено тоя неин дял, който се занимава с Великото преселение на народите, изисква дългогодишна целенасочена подготовка. Такива въпроси не могат да се обсъждат по пресконференции, проблематиката просто не може да бъда разбрана от неспециалисти.
Скорошно приятелско събиране промени възгледите ми донякъде. Поредното пътуване в Средна Азия на група съмишленици без специална научна подготовка и бомбастичните изявления на главния от тях, че произходът на прабългарите трябвало да се търси в Северен Пакистан защото шевиците и фолклорните потропвания му се сторили еднакви като тия по българските земи (в коя етнографска област впрочем, или във всички заедно?) напълно съответстват на миналогодишни изказвания пак на тия люде. Тогава те твърдяха, че прабългарите произхождат от Афганистан, но пак поради шевиците и гъдулките, които видели по тамошните улици. Няма страшно: Пакистан-Афганистан все тая.
Тоя път ни съобщаваха и за генетичните изследвания, без никой от тях да се занимава професионално с генетика, като непрекъснато забравяха да уточнят, че народността е продукт на обществени процеси и отношения, а не на биологични прилики.
Строителните методи и техники очевидно също правят Северен Пакистан (или беше Афганистан, няма значение) подходящ за прабългарска прародина понеже, както ни бе съобщено, сградите там имали основи, а и камъните били досущ като нашите.
Пак строителна е темата за "обекти, аналогични на Плиска" на п-в Крим, по Днепър и Днестър. Строителството на Крим сега ще го прескочим, че е безкрайна тема, но няколкото големи каменни градища по Днепър и Днестър са от VIII в. най-рано, това вече бе доказано още при проучванията им. Това са все земи, които влизат в границите на България по същото това време и никак не е странно, че строителните практики в земите на старобългарската държава са подобни. Всички тези градежи са плод на държавната грижа за укрепване на младата българска държава и категорично не оцветяването им етнически е научно непочтено.
Може би в следващите текстове пак ще се върнем на твърденията на екскурзиантите, но като за начало стига.
* * *
Много би ми се искало да направя едно уточнение за модата в науката. Днес се смятат за престижни изследванията на прабългарите. Мисли се, че това е следствие от забрани за изучаването им до 1989 г., което е абсолютно невярно. Несравнимо по-малкият брой археологически паметници, свързани с прабългарската традиция - селища, жилища, гробни съоръжения, керамика, накити, изделия от метал и кост, са поради значително по-малкия брой на прабългарите в днешните български земи, поради концентрирането им предимно в земите на днешна Североизточна България и съвсем не на последно място от бързото им разтваряне и етническо претопяване в крупните масиви от славянско население.
Твърдението за някакви забрани за изучаването на прабългарския елемент в образуването на българската народност е противоположно на истината и това може да се докаже лесно дори само с преброяването на научните публикации. Цели три мащабни проучвания до 1989 г. (вж. напр. В. Бешевлиев, 1979; Д. Димитров, 1987) са посветени само на прабългарите и нито едно на славяните. Всички големи научни разработки за старобългарския период (вж. Ж. Въжарова, 1965 и 1976; Ст; Ваклинов, 1977) включват непременно както славянските, така и прабългарските паметници в цялата им възможна пълнота. Обсъжданията в научните издания до 1989 г. са посветени в преобладаващата си част на прабългарската, а не на славянската проблематика. Дори модната днес тема за иранския произход на прабългарите не е никак нова, само дето по-рано е разглеждана неизмеримо по-компетентно (вж. напр. В. Бешевлиев, 1967).
Длъжен съм също да отбележа, че самото поставяне на въпроса за произхода на прабългарите вече трябва да ви настрои подозрително. Днес е ясно не само, че прабългарите като народност са сбор от различни по произход племена, но също има, изглежда, значителни отлики в културата на прабългарската аристокрация, които по отношение на произхода на прабългарите могат да въведат в заблуда изследователя, особено набедения.
Като доказателство за някакви забрани особено често се привежда количеството на находките. Броят на археологическите паметници със славянски традиции рязко преобладава над паметниците, носители на прабългарски традиции, защото обективно на 8/10 от българското землище до края на IХ в. прабългари просто няма. Надявам се за бъдещите текстове по въпроса да има достатъчно място и да не се налага да се приема на доверие това твърдение. Днес даже са налице прабългарски паметници, които дали от желание за оригиналност, дали поради невежество, до 1989 г. са обявяване за такива погрешно, та се налаган поправки с днешна дата.
* * *
Безспорно радващ е интересът към ранната история на България и на българите, струва ми се странно само дето толкоз емоционална енергия се хаби по този повод. Емоционалните изблици у масовия потребител на исторически знания, колчем стане дума за славяни, прабългари и тракийски субстрат, наистина ни принуждават да се замислим за нещо сбъркано в обществото ни. Мисля си, че не е нормално да се налита на бой на приятелско събиране около богата маса след обсъждане на произхода на старобългарските строителни традиции. Вероятно още в детските градини и в началните училища трябва да се създава спокойна възприемчивост към собственото равнище на некомпетентност, когато то бъде достигнато. Наистина има безброй области, в които всеки от нас е некомпетентен, само не разбирам защо всеки се чувства длъжен да ни съобщи мнението си за произхода на прабългарите, дори доцентите по пантомима.
http://www.segabg.co...e.php?id=632541
ако вярваш в науката, предполагам, че ще повярваш и във всичко, което ти кажат разни гурувци. Вярващите хора са толкова безкритични. Затова сме и на толкова незавидно дередже.