Още през тази ранна епоха (IV-VI в. от н. е.)
наред с тънкостен-ната и добре
изпечена сива и сиво-черна керамика с излъскана
повърхност се срещат и съдове с по-дебели стени и
по-лошо изпечени, т. е. точно като новопазарските, с
тая разлика, че цветът им е по-скоро сив, отколкото
сиво черен.
Че тази керамика има своите предшественици
на местна почва, се вижда и от някои находки в
Румъния. Така в укрепеното селище Морещи в
Трансилвания такава керамика е открита заедно с
лъчисти фибули, произхождащи от пласта, датиран
от първата половина на VI в.
Някои от съдовете,
както и при голямата могила в Плиска, имат чучури.
Успоредно с чернолъскавата керамика тук също са
намерени гърнета, украсени само с набраздявания.
Хоредт приписва селището на гепидите и смята, че е
просъществувало докъм 568 г., когато се разпада
гепидската държава.
И така предшествениците на двете основни
керамични групи от ранното средновековие в
България — керамиката с успоредно набраздени
линии и тази с чернолъс-кави ивици по матовата
повърхност на стените — се срещат заедно като
неразделен комплекс не само в Украйна,
Приазовието, Северен Кавказ, Дон и Кубан, но и в
България, Румъния, Унгария, Полша и даже в
Западна Европа, и то в една епоха, когато не е
възможно да се говори за прабългари по тези места.
Голямо значение за разрешаването на въпросите,
свързани с ранносред-новековната българска
керамика, имат проучванията на румънските
археолози. Така в Сату Ноу и в Хистрия в
Добруджа са открити некрополи, които по нищо
почти не се отличават от некропола при гара
Разделна. И там, както в Разделна, са намерени
глинени съдове от двете групи, за които говорихме
по-горе, а и погребалният обред — в камери и
урни — е съвсем еднакъв. Значението на този
некропол, както и на некро-полите в Хистрия,
Кастело при Кюстенджа и др. е огромно за
изясняване на тази култура, защото всички тези
обекти се намират в една и съща, твърде
ограничена по пространство географска област, в
която и историческите събития са тясно свързани
едно с друго. Повечето румънски археолози са
склонни да датират тези некрополи, и по специално
керамиката в тях, към IX-X и даже XI в.
Но тази датировка не е сигурна. Ние отбелязахме по-горе,
че чернолъскавата керамика винаги се среща
заедно с керамиката, която наричаме славянска.
При това както у нас, така и в други страни съществуват
некрополи, в които се среща само
славянският тип керамика, докато досега не е
известен нито един некропол, в който керамичният
материал да се отнася изключително
към условно наречената от нас втора група, т. е.
към сиво-черната керамика с украса от плитки
лъскави ивици. Ако за момент се съгласим с
дуалистичната тенденция, която като червена
нишка пронизва проучванията, посветени на
паметниците от времето на първата българска
държава, и приемем, че керамиката от първата
група принадлежи на славяните, а тази от втората
група — на прабългарите, дошли от изток, то
неминуемо ще възникне въпросът: прабългарите
вечно и навсякъде ли са били смесени със
славяните, къде е чистата, не-примесена със
славянски елементи прабългарска култура?
Отсъствието на некрополи и поселения, в които
да се среща само чернолъскавата керамика, е
знаменателен факт. Той иде да покаже, че именно
славяните са онези, които наследяват и
доразвиват тази керамика, като продължават
традицията на керамичното производство от
късноримската епоха. Напоследък се прави опит
да се елиминира напълно славянският принос в
оформянето на тези две основни керамични групи,
като чисто и просто и двете се приписват на
прабългарите.
Това становище, застъпено от М.
И. Артамонов, е възприето и от Ст. Станчев,
който пише, че керамиката с вря-зани линии от
некропола до Нови пазар не била славянска, а
прабългарска
Ако това действително е така, то
неизбежно следва, че Плиска, гдето се срещат
същите ке-рамични типове, не е имало
славянска кул-тура, а само прабългарска, нещо,
което се-риозно не може да се твърди, особено
като се има пред вид, че далеч преди идването на
прабългарите тук са живели славяни и издънки
на местните тракийски племена, които,
естествено, са имали своя култура и, разбира се,
своя керамика, която не би могла да изчезне
безследно.