Хомеопатия
Думата хомеопатия произлиза от гр. език (хомиос - подобен, патос - болест). Хомеопатията представлява метод за лечение от алтернативната медицина. По правило хомеопатичното лекарство се състои от едно вещество, което причинява симптоми, подобни на болестта за която е предназначено. Хомеопатичното лекарство се разрежда до такава степен, че в самото лекарство да няма активна съставка (или да има само единични молекули), затова и е абсолютно безвредно (говорим за оригиналната концепция на хомеопатията). Лекарствата са около 200 на брой и са описани подробно в редица хомеопатични справочници.
Основите на хомеопатията са положени от Самуел Ханеман, смятан за основател на хомеопатичната наука. Роден е през 1755 г. Бил е изключително буден младеж. Желанието на баща му е да стане чирак при търговец, поради липса на средства за обучението му в училище. Директорът на училището се застъпва за него и разпорежда младия Самуел да се обучава безплатно, дори го настанява в дома си. На 20 години Самуел вече владее 8 езика. През 1777 година защитава докторска дисертация на тема "За причините и лечението на гърчовите заболявания", което му донася диплом за медицина и право да практикува. Т.е. Самуел е диплиморан лекар за разлика от множество негови последователи. По това време основните методи за лечение са били кръвопускането и лечението чрез живак, арсен, цинкови и оловни соли и др.
Основните принципи на хомеопатията, положени от Самуел Ханеман, са два: 1. Лечение, чрез продукти, причиняващи у здрави хора симптоми, сходни на заболяването, за което лекарството е предназначено; 2. Колкото по-малка е дозата на лекарството, толкова по-ефективно е то.
Например, при реактивен артрит се получават розовочервени отоци по кожата около възпалената става. За лечение на реактивен артрит се използва пчелна отрова, която предизвиква подобни симптоми при ужилване. Тя се разрежда на степени (титруване), като една част от веществото се смесва с 99 части вода. Така се получава лекарствено вещество със сила 1CH. Следва много важно действие, наречено ПОТЕНЦИРАНЕ: представлява енергично разтръскване на получения разтвор, но само в определена посока, която обикновено е вертикална на земята. Колкото по-енергично е потенцирането, толкова по-активно е лекарственото вещество, защото молекулите на водата помнели лекарствените свойства на лечебното вещество. Следва смесване на една част от получения 1CH разтвор с 99 части вода. Така се получава 2CH разтвор, като качественото потенциране отново е абсолютно задължително.
Изчисленията на съвременната наука показват, че при 12CH в разтвора не остава дори и една молекула от активното вещество. Въпреки това, в търговската мрежа се продават лекарствени продукти със сила 200CH до 10 000CH.
В момента на пазара се продават множество хомеопатични продукти, вкл. и ветеринарни лечебни продукти базирани на хомеопатичните методи. Най-активна може би е фирмата Боарон (мултинационална компания с френски произход). Там са корените на съвременната хомеопатия, чиито основоположник е бил френския имунолог Жак Бенвенист. Той е изгонен от Боарон заради "опозоряване на страната", след доказване на фалшификация на проведени изследвания относно алергични реакции и паметта на водата. През 1998 г. получава две Иг-Нобелови награди за това, че "водата има памет" и за фундаменталното му откритие, че "информацията може да се предава през телефонните линии и Интернет".
От гледна точка на съвременната медицина, класическата хомеопатия няма вредно действие (реално продуктите съдържат само чиста вода). Този факт отговаря на критериите на Хипократ "преди всичко не вреди", което прави продуктите допустими. Поради тази причина, ако продуктите отговарят на хомеопатичните критерии, не се отричат от медицината, позволяват се за използване, но само след лекарска преценка и успоредно с необходимото медикаментозното и инструментално лечение. Хомеопатичните лекарства са средство за избор от съвременната медицина, когато тя е безсилна - при онкоболни в терминален стадий, при хронични заболявания с лоша прогноза, при необратими настъпили вече състояния на инвалидност и др. Във всички случаи обаче, хомеопатичното лечение не може да замести истинското медикаментозно лечение, освен това може да се използват само истиснки безвредни хомеопатични продукти.
Хомеопатичните средства не са лекарства и се регистрират на пазара много лесно (не се правят проучвания, регистрацията е бърза и евтина). Те обаче са в кутийки, под формата на таблетки, с дълги латински наименования, като по всичко наподобяват истинските медикаменти. Хомеопатите даже ги изписват на класически рецепти, като по този начин пациентът дори не може да разбере, че си купува чиста вода "с памет", на цената на инстински медикамент. В други случаи, хомеопатите приготвят сами медикаментите под формата на малки бели топченца, като тотално отричат конвенционалната медицина и заместват лечението. Можем да говорим много за вредите, причинени от класическата медицина, лекарските грешки, медицината в миналото и специфичните методи за лечение чрез пиявици, кръвопускане, и др. Тогава лекарите са миели ръцете си не преди, а след хирургическата интервенция.
Някои грешки на хомеопатията:
Съвети на хомеопати към пациентите им за отказ от ваксинация, защото можели да "отключат различни видове болести". Приема на екскременти можел да предотврати дифтерията и да извърши вид "имунизация". Между другото сушени овчи екскременти се използват за лекарство срещу язва;
През 2004г. хомеопат съветва пациент да спре приема на медикаменти при сърдечно болен пациент. Четири месеца след това пациентът умира от инфаркт, който не настъпва при адекватно лечение;
През 1978г. видният хомеопат Витулкас (Лондонска Кралска хомеопатична болница) поднесъл теорията, че лечението на сифилис с пеницилин може да доведе до "вторичен" и "третичен" сифилис.
Често хомеопатите препоръчват спиране на лечението с антибиотични средства, под предтекст, че антибиотиците влошават състоянието на организма, като едновременно с това го натравят. Някои дори препоръчват изчистването на организма с постоянен глад, периодични лечебни клизми и др.
Лични сблъсъци с хомеопатията:
От един приятел бе поискан кичур коса от детето му, с цел диагностика на заболяването (често боледуване). Детето не бе поканено при поставянето на диагнозата;
Жена, на около 65 години постъпи в болница след дългогодишно лечение на активна язва на дванадесетопръстника със сутрешна ракийка. Лечението е поставено от видна лечителка и е крепяло жената в продължение на години - тя е "била излекувана", но случайно е получила тежък кръвоизлив и така се оказва в болницата (това е народна медицина, не е класическа хомеопатия, но вмъквам случая тук);
Пациентка на 40 години, с дългогодишен диабет (от ученичка), на инсулин. Спира плавно и постепено инсулина след консултация с хомеопат, започва лечение с малки бели топчета, чувства значително подобрение и не след дълго се озовава в болница с дъх на ацетон; /демек кетоацидоза - бел. моя/.
http://mihov.info/statii/homeopatia.html
тъй като хомеопатите са умни хора, винаги измислят оправдания защо 'терапията' им не е подействала. Историка добре е изнамерил най-честите трикове, които прилагат. Основните 'антидоти', 'компроментиращи' лечението са употреба на ментол, кафе, алкохол, цигари. А 99,999999% от хората поглъщат тези субстанции в ежедневието си. И когато после предявят претенции ктм 'лечителя', той се измъква с оправданието, че сами са си виновни.
