Last roman

Няма такова животно.

мдам, определено напомня 'Обитаемия остров" на братя Стругацки. Малко онагледяване /макар че екранизацията не ме кефи чак толкова/: И естествено цитат от хубавата книга: ...Гореща вълна от замайващо упоение го заля, подхвана го и го понесе към небето. О, сладки мигове на възторг, незабравими минути, когато ти порастват крила, минути на ласкаво презрение към всичко грубо, материално, телесно… Минути, когато жадуваш заповедта да те слее с огъня, да те хвърли в огъня, в редовете на дивите орди, срещу милиони куршуми, и това ще бъде още по-сладко, възторгът ще те ослепи, ще те изгори! О, огън! О, пламък! О, ярост! И ето, ето, той става, този снажен, силен красавец, гордостта на бригадата капрал Варибобу, като огнен факел, като статуя на славата и верността, той ни дава тон и всички ние подхващаме като един: „Напред, легионери, железни титани! Напред срещу крепости с огън и стръв! С железни ботуши да стъпчем врага ни! Да тлее на меча ни вражеска кръв!“ Всички пеят — блестящият господин ротмистър Тоот, образец на легионер, образец на образците, за когото искаш още сега, под звуците на марша, да дадеш живота си, душата си, всичко! И господин щаб-лекарят Зогу, образец на милосърден брат, груб като истински войник и ласкав като майчина ръка… И нашият, наш до мозъка на костите си капрал Варибобу, стар войник, ветеран, побелял в битките… О, как блестят копчетата и нашивките по неговия протрит заслужил мундир, за него няма нищо освен службата, нищо! „Железни юмруци, срутете всяка преграда! Ура за Огненосните Творци! Ридае врагът, но няма за него пощада! Напред, легионери-храбреци!“ … Но какво е това? Той не пее, а стои, облегнат на бариерата, върти глупавата си мургава глава, върти очи и все се хили, все се зъби… На кого се зъбиш, мръснико? О, как искам да се доближа до теб с тежка крачка, и с всички сили, с железен юмрук да те фрасна по това гнусно бяло зъбене… Но не бива, не бива, това е недостойно за легионера, та тоя е просто луд, жалък инвалид, истинското щастие не му е достъпно, той е сляп и нищожен, жалка развалина… А рижавият бандит се е свил в ъгъла от непоносима болка… Каторжнико, престъпна мутро, ставай, гадино! Стой мирно, когато легионерите пеят марша си! И по главата, по главата, по наглите рачешки очички… На ти! На ти! Гай отблъсна каторжника, тракна с токове и се обърна към господин ротмистъра. Както винаги след пристъпа на възторжена възбуда нещо звънеше в ушите, светът сладко плуваше и се поклащаше пред погледа. Капрал Варибобу, посинял от напъване, слабо кашляше и се държеше за гърдите. Господин щаб-лекарят, изпотен и почервенял, пиеше жадно направо от гарафата и вадеше от джоба си носна кърпа. Господин ротмистърът се мръщеше, като че ли искаше да си спомни нещо. До прага като мръсна купчина карирани парцали едвам мърдаше рижият Зеф. Лицето му беше разбито, той се давеше с кръв и леко стенеше през зъби. А Мах-сим вече не се усмихваше. Лицето му застина, стана съвсем обикновено човешко лице, и с неподвижни кръгли очи той гледаше Гай...

при войни и пр. бедствия се ядат и още как. Италианците пък похапват и другия приятел на човека - коня.

Браво Спандьо. Хубава статия!

всички политици са актьори. При това доста добри.

още една тъпотия: Ново в шведския език: Нещо между "тя" и "той" В шведския език влиза в употреба ново, неутрално местоимение, опитващо се да се наложи между "той" и "тя" В Швеция въпросът за равноправието надхвърля равенството в заплащането, представителството и дори ролите, възлагани на половете. Този въпрос влезе в езика, където едно местоимение, неутралното "хен", се опитва да се наложи като вариант между "той" и "тя". "Тъй като вече почти няма какво да се направи в областта на равноправието, започват да се лансират все по-странни идеи", твърди пред АФП, полушеговито, полуядосано независимата журналистка Елисе Клаесон. В скандинавското кралство, където жените са получили правото да гласуват на избори още през 1921 г., два от 16-те месеца от отпуската по майчинство са запазени за другия "родител", за да може мъжът също да участва в отглеждането на новородените. Използването на "хен" зачести през 2012 г., след излизането на романа за деца "Киви и кучето чудовище", чийто автор Йеспер Лундквист премахна "хан" (той) и "хон" (тя), за да може книгата да е адресирана към децата, а не към момченцата и момиченцата. "Хен" беше измислено от лингвистите през 60-те години, в разгара на феминисткото движение, когато позоваването на "той" се смяташе за политически некоректно. Това бе сторено, за да се "опрости езикът" и да се избегне писането на "той/тя", обясни пред АФП лингвистката Карин Милес. Местоимението бързо изпадна в забрава и бе преоткрито чак в началото на XXI век от хората, обявили се за транссексуални, добави тя. "Хен" не е призвано да замени "той" и "тя". Това местоимение позволява да споменаваш някого, без да разкриваш пола му, без негово знание, защото въпросният човек се обявява за транссексуален или защото ораторът или редакторът смята за излишна тази информация. В сегашното общество "има нужда от трети пол, от трета позиция", твърди пред АФП Сусана Карлсон, представителка на Съвета за езиците. "Трябва обаче да се запази употребата на "той" и "тя", защото това са категории, според които всички се ориентират. Човек иска да знае дали се обръща към мъж или към жена". Според г-жа Милес "хен" е инструмент, който "помага да се разпространява идеята за равенство". Колегата й Микаел Парквал не е толкова категоричен. "Идеята, че езикът определя мисълта, е много популярна, но ние, специалистите, сме по-скоро скептични", заяви той пред АФП. "Връзката между езика и мисълта не е толкова силна и човек не става по-голям защитник на равенството само защото използва неутрално местоимение", отбелязва той, давайки пример с езика мандарин. Трудно е да се прогнозира дали "хен" трайно ще се наложи в езика. Свен-Йоран Малмгрен, редактор на речника на Шведската академия, референтното издание в езиковата област, не вярва, че "има дори един случай в света на измислено местоимение, което да се е наложило". Списъкът с думите в предстоящото издание на речника ще бъде определен през 2014 година. Мястото на "хен" не е гарантирано. То ще зависи от честотата на употребата му в шведския език, уточни Малмгрен. "Хен" като че ли ще има по-скоро моден ефект. Това е "проект на елита", подчерта г-жа Клаесон. "Според проучване, извършено чрез интернет страницата на таблоида "Афтонбладет", 96 процента от участвалите не използват "хен". М алка част от населението "вярва, че може да се създаде система на равенство, като се манипулират различни неща (...) Май нещо преуваличават", отбелязва той със съжаление. Някои шведи даже не знаят за тази дума. Местоимението навлезе в политическата сфера благодарение на Зелените, третата партия в Швеция, които я използват в програмата си, представена в края на ноември. "За нас е естествено да използване полово неутрален език", обясни пред АФП генералният секретар на партията Андерс Валнер. "Това е модерен маниер на писане на текстове, където няма нужда да се посочва полът, което често се случва", добави той. Според него "хен" скоро ще стане толкова популярно, колкото говоренето на "ти", постепенно въведено в Швеция в началото на 70-те години. На въпрос на АФП министърката на равноправието между половете Ниамко Сабуни заяви, че няма коментар по въпроса. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5189431

що да не се ядат? Във Виетнам ядат кучета, в Перу - котки.

да инкриминираме и убийството на едрия рогат добитък тогава?

блу - може, грийн - не може.

как си го написал само... мани мани. Между другото, аз казах ли ти да не пишеш със зелени букви?

допреди месец и аз ползвах XP. Определено това за мен е най-адекватният 'прозорец'. Но новите игри искат седмицата, която на първо четене си е достатъчно добра.

и в средновековна Европа е имало процеси срещу животни. Сега някои болни мозъци пак се опитват да ги направят субекти на правото. Малоумието се завръща.

реконструкцията на 18 етърски пехотен полк е съвсем адекватна. Снимка: Погледни и следващата картинка от мобилизацията на 6-ти полк. Повечето войници са си с ботуши:

Римски подемен кран, изобразен на погребалната плоча в гробницата на Haterius Tychius - строител, живял през 1-2 в.: и съвременна реконстукция:

то по принцип оловни топки се ползват още от елините /с надписи по тях/. Но Вентидий определено набляга на този род части, защото се набират и поддържат лесно, а щетите, които нанасят на противника са големи. Партите, от своя страна пък залагат повече на тежката си кавалерия, което им изиграва лоша шега на пресечената местност, където ги подмамва Вентидий.

на Крас направо му е отказана Spolia opima, макар че завладява Мизия и убива собственоръчно варварски вожд /подвиг, с който малцина генерали могат да се похвалят/. И той изчезва скоропостижно от историческата сцена, след триумфа си.

Всъщност Вентидий, както и Марк Лициний Крас /внукът на прочутия триумвир/ са напълно умишлено игнорирани от историята именно защото са извоювали авторитет по бойните полета в момент, когато принципатът разпервал крила. Съответно били 'забравени', тъй като единственият велик, непобедим и славен пълководец трябвало да бъде само Август.

Отношението на една нация към историята й си личи най-добре от състоянието на паметниците: Паметникът на Цар Освободител зарязан сред бунище Паметникът на Цар Освободител стои в селски двор край София, без да се извършва никаква реставрация. "Демонтираният паметник на Цар Освободител се намира в един селски двор - от едната му страна колят прасе, а от другата тенекеджия си изчуква колата. Паметникът е абсолютно зарязан, а около него е абсолютна кочина. Това е обидно и унизяващо за самия монумент", обяви скулпторът от „Движение България на гражданите" на Меглена Кунева, цитиран от Дарик. Вандалският ремонт на паметника на Цар Освободител струва не повече от 60 000 лева, а не 1,2 милиона лева, колкото са предвидени за целта, алармираха от "България на гражданите". Според "Движение България на гражданите" истинската причина да се укрепват основите на паметника като касапски, по думите им, се срежат краката на коня, е намерението за изграждане на подземен гараж от близка до управляващите групировка. От партията са на мнение, че след реставрацията паметникът ще започне по-бързо да се руши и не е изключено при земетресение да падне. "Това е вандализъм, причинен от държавата. Аз искам да чуя името на този голям български експерт, на този учен, както се разбира от думите на министъра, от БАН, който предложи срязване на коня с тази технология, която по отива за месар, отколкото за учен или каквото и да било друго", заяви скулпторът проф. Велислав Минеков. "Паметникът на Цар Освободител е зарязан в някаква кочина. До бунището, в което се реставрира се търкалят - парчетии, железа, камъчета. Един поправя дограма, друг си поправя колата. Просто нещо, което е толкова обидно и толкова унизително за този символ и паметник, че никой не е предполагал, че може да му се случи", добави още Минеков. Паметникът бе демонтиран на 5 септември с цел да бъде реставриран. Той трябва да бъде върнат на мястото си на 3 март 2013 г. Дворът, в който се намира паметникът, е в Требич - най-северният квартал на София, в цеха за дограма. Проф. Минеков показа снимки на Коня, разположен в двор между паркирани автомобили, направени на 5 октомври, петък. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1576714

Човекът изградил една от най-блестящите военни кариери в историята на Римската република се казва Публий Вентидий. Въпреки че семейството му било бедно и неизвестно, достиженията му позволили да стане консул и той получил най-високи отличия на римската държава. Но за разлика от хвалебствията по адрес на Цезар, Помпей, Крас и Лукул, името му рядко се споменава в античните извори, а и сега. Плутарх пише за него като за ‚единствения човек, който някога е триумфирал над партите‘. Сведения за живота му дават Авъл Гелий, Касий Дион и Апиан. Упоменат е и в животоописанията на Плутарх за Антоний, както и в ‚Стратагемите‘ на Фронтин. Публий Вентидий е роден вероятно през 91-90 г. пр. н. е. Аскулум. Почти нищо не се знае за неговият произход, детството и младостта му, и дори името му е предмет на спор. Според Гелий и Фест, живяли няколко столетия след него, фамилията му е Бас, но съвременните изследователи отхвърлят това твърдение. По време на Съюзническата война през 89 г. пр. н. е. разбунтувалият се Аскулум е превзет от войските на римския генерал Помпей Страбон, а Вентидий и майка му попадат в плен и участват в триумфалното шествие през Рим. Според Гелий, младият Вентидий впоследствие е принуден да започне търговия с мулета, за да се изхранва. Плиний пише, че той постъпва в армията като обикновен войник и участва във войната срещу галите, започната от Цезар. В коментарите на Цезар липсват сведения за Вентидий, но явно е забелязан и оценен от великия пълководец, защото след като реорганизира Сената през 45 г. пр. н. е., бившият продавач на мулета е назначен на поста плебейски трибун. След Мартенските иди Вентидий започва да служи на Антоний, който го назначава за претор през 43 г. пр. н. е. В едно от писмата на Цицерон се споменава, че през тази година Вентидий действа в Пиценум, където набира войници за армията на Антоний /оттеглил се в Цисалпийска Галия след разрива му с Октавиан и Сената/. Той има три ветерански легиона и контролира Анкона, и превзема Римини, за да попречи на похода на републиканския генерал Панса. Но в битката при Mутинa на 2-ри, април 43 г. пр. н.е. Антоний е разгромен. Вентидий решава да изтегли неговите войници на запад през Апенините и да се съедини с Антоний в Лигурия. В Рим сенаторите обявяват Вентидий и Антоний за врагове на отечеството и изпращат през месец май войска под командването на Лепид да ги разгроми. Лепид обаче се опасява от популярността на Антоний сред войниците си и не се решава да атакува. В крайна сметка войниците на Антоний и на Лепид се побратимяват и той преминава на страната на съратника на Цезар. В края на юли Полион и Планк също се присъединяват към коалицията с техните легиони, и тази значителна армия навлиза в Италия. Октавиан предава Сената и се среща с Антоний и Лепид край Бонония. След два дни преговори, съдбата на Римската република е решена. Антоний, Октавиан и Лепид сключват т. нар. ‚втори триумвират‘, поделят си властта и провинциите. Вентидий е възнаграден за своята вярна служба. По молба на Антоний той управлява като консул суфект /заместник на Август/ до края на 43 г. пр. н. е. След победата на цезарианците при Филипи, между Антоний и Октавиан се разгаря т. нар. Перузинска война. По това време Вентидий е в Трансалпийска Галия, а Полион – в Цисалпийска Галия. През 42 г. пр. н. е. Луций Антоний /братът на Марк Антоний/ превзема Рим и бърза на север, да се съедини с тях. Самият Антоний обаче е на изток /където прекарва времето си с Клеопатра/ и Вентидий и Полион нямат конкретни указания как да действат. От хаотичното командване се възползва Салвидиен, пълководецът на Октавиан се завръща от Испания и затваря Луций Антоний в Перузия. На помощ на Салвидиен идва и Марк Агрипа с легионите си. Вентидий и Полион, поради разногласия, не се противопоставят по никакъв начин на Агрипа, първият остава в Римини, а вторият – в Равена. В трова време трета армия, водена от Планк пристига на помощ на обсадения Луций Антоний. Но въпреки численото превъзходство, антонианците не се решават да предприемат деблокиране на обсадата, оставяйки защитниците й на произвола на съдбата. През 40 г. пр. н. е. Антоний най-накрая пристига в Италия и се среща с Октавиан в Бриндизи. Мирът и статуквото са възстановени и през 39 г. пр. н. е. Вентидий е изпратен на Изток като легат на Антоний, за да изгони партите, нахлули в провинция Азия. Нашествениците са подкрепени от републиканеца Квинт Лабиен /син на Тит Лабиен/, бил се на страната на Брут и Касий. През 40 г. пр.н.е., възползвайки се от войната в Италия, Квинт навлиза заедно с Пакор /синът на партския цар/ в Сирия и Мала Азия, разбива няколко римски отряди и заповядва да убият управителя на Сирия - Луций Децидий Сакса. Той даже започва да сече монети, на които се нарича Imperator Parthicus /‘генерал на партите‘/. Вентидий пристига в Азия в началото на 39 г. пр. н. е. начело на 2 легиона и започва да набира голямо количество прашкари, които смята да протипопостави на партските конни стрелци. С бързина и внезапност в Цезаров стил Вентидий напада отрядите на Лабиен още преди последният да е разбрал за неговото дебаркиране. Лабиен спешно се оттегля в Сирия, където получава подкрепления от партите. Решителната битка за Азия става по склоновете на планината Тавър. Римляните заемат хълмовете, а партските катафракти прибързано ги атакуват, уверени в победата си и дори необединили се със силите на Лабиен. Вентидий изчаква катафрактите да се приближат достатъчно близо и след това нарежда на прашкарите да обстрелят противника с оловни топки. Интензивният огън обърква катафрактите, в това време легионите мятат пилумите си и контраатакуват надолу по склон, избивайки кавалерията. Малка част от тях успява да се спаси. Лабиен е убит, докато се опитва да избяга в Киликия. След като урежда делата в Киликия, Вентидий се насочва към Сирия, където го чака нова партска армия под командването на генерал Фарнабат. Противникът този път е заел отбранитена позиция в т. нар. Амански проход. За да го подмами в равнината, Вентидий нарежда на помощника си Помпедий Сило с част от кавалерията да атакува позициите на партите. Партите се хващат на приманката и започват да преследват римската конница. В това време римската пехота и прашкарите ги атакуват от засада и ги обкръжават. В клането партските сили са напълно унищожени, загива и Фарнабат. При известието за това Пакор се оттегля обратно отвъд Ефрат, а Вентидий без съпротива си възвръща Сирия и Палестина. Според Касий Дион, еврейският цар Антигон /поддържан от партите/, уплашен за престола си, дава огромна сума на Вентидий. След това, Вентидий с легионите си се оттегля в Кападокия, където войската го провъзгласява за ‚император‘ /победоносен пълководец/. През пролетта на 38 г. пр. н. е., докато легионите на Вентидий са още в зимните си квартири, Пакор събира нова армия и отново нахлува в Сирия. В градовете на провинцията положението е неспокойно избухват народни вълнения и доста представители на римската власт са малтретирани и убити. За да избегне всеобщо въстание срещу Рим Вентидий трябва да действа с решително и бързо. За да забави противника си, той прибягва до нова военна хитрост, влязла в историята. Според Дион и Фронтин, Вентидий знае, че принц Фарней от Кирестика /малко княжество в Северна Сирия/ е привиден съюзник на римляните и симпатизира на партите. С оглед на това той решава да изиграе предателя като му разкрива фалшивите си опасения, че ако партите форсират Ефрат при Кирестика, той няма да има достатъчно сили да им се противопостави. Подлъган от информатора си, Пакор решава да не форсира Ефрат при Зевгма /където е най-краткият път до Сирия/, а повежда войските си по обходния маршрът към Кирестика, като прекарва 40 дена в строене на мост над Ефрат. В това време Вентидий има достатъчно време да събере силите си и да укрепи лагера си на един хълм. След като партите преминават безпрепятствено реката, уверени в силите си, те атакуват римския лагер. Вентидий изчаква докато партите стигнат на 500 крачки от позициите му и след интензивен обстрел от прашкарите заповядва на легионите да атакуват противника. Катафрактите са изтласкани в подножието на хълма и въпреки че оказват ожесточена съпротива са унищожени. В мелето загива и Пакор. Щом разбира това, останалата част от войската на партите се разбягва. Така решителната победа на Вентидий е своеобразен реванш за Каре /където римската войска е разгромена на триумвирът Марк Лициний Крас – убит/. Битката е увековечена в ‚Fasti‘ на Овидий, в ‚Германия‘ на Тацит и от Велей Патеркул в неговата ‚История‘. След победата Вентидий лесно потушава бунтовете в Сирия, като изпраща главата на Пакор в размирните градове. Той подпомага с войска претендента за еврейския престол Ирод във войната му срещу Антигон. Също така предприема експедиция срещу Самосата, където местният владетел Антиох е дал убежище на разбитата армия на Пакор. Антиох предлага 1000 таланта, за да се откупи. Вентидий обаче започва обсадата, очаквайки пристигането на Антоний и неговото решение. Последният дебаркира в Сирия, но успехите на Вентидий го изпълват със завист и скоро победоносният генерал е отстранен от командването. Обсадата обаче е неуспешна и след преговори Антиох изплаща на Антоний само 300 таланта за компенсация. В края на 38 г. пр. н. е. Вентидий се връща в Рим, за да отпразнува своя напълно заслужен триумф на 27 ноември. Няма други упоменания за съдбата му по-нататък освен факта, че е бил погребан с публични почести /вероятно малко след 38 г. пр. н. е./. Така победителят на партите не успява да види заключителния етап от борбата между от Октавиан и Антоний която завършва при Акциум през 31 г. пр. н.е.

репортаж и от нова телевизия: http://novanews.bg/news/view/2012/10/06/37193/%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/