Last roman

Много пари за нищо.

то покрай онея търчащи негра от Кения, Танзания, Ямайка и САЩ може ли да се вреди човек?

Другото, което е ценно в суратя са групите по интереси /напр. археолози, риенактори/, които качват специализирана литература или снимки на музейни експонати. Също така чрез него лесно можеш да обявиш и популяризираш дадено събитие сред приятелите си /напр. организиране на културно мероприятие/. Като цяло фейса може да се ползва не само за развлечение, но и за източник на информация. Ама това вече зависи от потребностите на потребителя.

oт стратегически игри полза винаги има. Ако не друго - поне на история те учат. Аз едно време покрай Цезар 3 и Age of Empires станах заклет римофил. Още ме държи.

Колекционер продава антики за 10 млн. евро Един от най-големите колекционери на антики у нас инж. Димитър Костов продава колекцията си в чужбина. Причината е, че община Пловдив отказва да го подкрепи в създаването на частен музей, където да бъде изложена сбирката му от 260 археологически предмета и 4500 монети. По оценка на Националния исторически музей уникалните антики, които притежава Костов, са на стойност около 10 000 000 евро. Негови са колекцията „Машаланс“ – комплект монети на тракийските царе по нашите земи, Скитското златно съкровище, оценено на 4 000 000 евро, и други. Мечтата на Костов е античното му богатство да бъде изложено в старинна къща в Стария Пловдив. Той дори си е харесал сградата на фолклорния факултет на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство на ул.“Съборна“. „Стои със зъключен катинар, и има грозна фасада. А може да стане прекрасен частен археологически музей“, разкрива нумизматът пред пловдивския вестник „Марица“. От общината му обещали съдействие за публично-частно партньорство, но нищо не станало. Затова Костов е решил да се раздели с колекцията си. „На 66 г. съм, няма какво да чакам повече. Събирам оферти. Тук няма кой да оцени богатството. Какво ще направя с парите, които ще спечеля? Ще бъдат много повече, отколкото съм вложил, отколкото съм похарчил за всичките си съзнателни години колекционерство. И ще живея спокойно старините си, ще бъда щастлив пенсионер“, заключава Костов. Той е бивш общински съветник, учредител на партия „Гражданска сила“, която почти не функционира. Написал е три книги по тракийска праистория. http://www.svobodnoslovo.eu/obshtestvo/38925

аз тея игри тотално ги изпуснах /с изключение на няколко волейболни мача/. От пекинските изобщо нямам спомен, че са се провеждали. Явно са били още по-невзрачни.

айде, ти си.

сапофядай:

що за звер е това:

барем да беше назовал отговора, за да не се мъчи народа.

суратя има полза колкото да качиш някой друг албум или да изкомуникираш с хора, които са извън България. Останалото е суета.

нееее, донякъде е свързана с изначалната тема.

НАШАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Боян Пенев 1. Не се е още оформила и няма история. Условията, при които се създава, не са завидни. На всяка стъпка трябва да се бори с пречки. Ако един ден закрепне и стане действителна сила, тя ще разреши своите задачи и - не се съмнявам - ще извърши истински подвиг в духовния живот на тая страна. Нейният ден още не е настанал. В здрача изпъква някоя черта; когато поискаме да доловим някаква строга определеност, всичко рухва в безформеност. Може би още дълго ще чакаме, докато из хаоса се роди това, което с право ще наречем българска интелигенция. Днес с това име означаваме тая безформеност и тоя хаос: материалът, който тепърва ще получи свой образ. Най-голямата пречка за нейното съществуване и развитие, мисля, е слабата културност, да не кажем: несъмнена некултурност на нашето общество. Със своите твърде повърхностни образователни стремежи, с равнодушието си към всяка духовна проява нашата среда, която обича понякога да говори реторично за духовен прогрес, всъщност се прекланя само пред материалното благо - пред него само благоговее. В други блага тя не вярва и не иска да ги дири. С българската наука не е в никакво съприкосновение - и не науката ни е виновна за това - българското изкуство я интересува толкова, колкото и изкуството на някое съвсем далечно племе, покрай българската книга минава съвсем равнодушно - нашият писател би бил трогнат, ако поне с един благосклонен поглед бъде удостоено делото на неговото вдъхновение. Ние всички живеем тук като чужди един на друг. Ако бяхме чужденци, в една друга страна, щяхме да бъдем по-близки, щеше да ни свързва съзнанието, че сме на чужбина и че някъде далеч имаме своя родина. А тук като че ли нищо не ни заставя да живеем с една обща цел и да мислим за тая родина: всички я имаме в себе си, убедени сме, че я имаме, и не копнеем за други страни. Ние изобщо не обичаме да копнеем: знаем какво искаме и към що да се стремим, знаем също, че при известни условия, с известни средства можем да го постигнем. Само да прибегнем до тия средства. Едни се колебаят, други смело вървят из своя позорен път. Едни тръгнаха вчера, други ще тръгнат утре - и излишно е да се стесняват: тук няма ни критика, ни възмущение. Утре ще те посрещнат със същата усмивка, с каквато те изпращат днес. Ще ти подадат ръка, каквото и да си извършил. Българинът не е способен да реагира и негодува. Политически се освободихме, но краят на духовното робство още не се вижда. Второто робство е много по-страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи - ние сами трябва да се освободим, сами за себе си да станемвелика сила. Но де са усилията? А преди тях трябва да дойде съзнанието; след съзнанието - единството и волята. Непосилна задача за нас: в името на един културен идеал тук мъчно се постига единство и съгласие. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието - но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля. В твърдата почва на тия добродетели е посято семето на българската интелигенция: В пустыне чахлой и скупой, На почве зноем раскаленной ... Един ден то ще поникне и ще даде плод. Боя се да не бъде отровен тоя плод. Но - да вярваме. Бъдещето ще бъде друго. Само мисълта за него ободрява създателите на българската култура. „А защото то е бъдеще, пише един от тях, то е дивно, но и тъга ме обзема, че няма да съм жив да го видя и изпея одата на неговото възвишение над настоящето.” Да вярваме и да се надяваме. Ако днес нямаме енергия да се борим с хиляди пречки, нека поне се издигнем до убеждението, че е необходимо да създадем своя култура. Нека поне съзнаем тия пречки. Средата е по-силна от онова незначително ядро, което иска да се обособи и да се наложи със своята просветена мисъл и воля. Средата смъква до своя уровен една голяма част от нашата интелигенция. Тия, които не се отличават с по-силна воля за творчество, у които умствените интереси не са закрепнали, скоро се изравняват с околното, водят безволно съществуване, забравят някогашните си младежки пориви; способностите им, ако са ги имали, заглъхват незабелязано. Така те сами стават пречка на това, за което някога са се борили. Това е делничната трагедия на интелигенцията - по-страшна от всяка шумна и главоломна катастрофа. Провинцията е обикновената обстановка на тая тиха трагедия. Трябва да имаш изключително съзнание и стоманена воля, за да се спасиш от ръждата на българската провинция. Печалното е, че и до ден-днешен ние останахме с един-единствен център на духовен живот - София. Всичко се стреми тук. Не толкова за културата - каква е културата на София! Не за да създава, а за да бъде увлечено в пяната на общия поток. За толкова години ние не успяхме да създадем друг, макар и по-малък, духовен център. Никой не полага грижи за това - нито държава, нито общество. Тъй че, днес за днес, остават да ръководят духовното развитие по-силните, по-устойчивите характери - тия, които имат съзнание и за себе си и, за другите и знаят какво са и какво трябва да бъдат - и се отнасят критично към българската действителност - отнасят се при това не с пасивна, а с активна критика. Ако има мъченици в тоя забравен и глух край, това са те - които дават всичко и не получават нищо - самообречените на страдания и жертви - достатъчно горди, за да не говорят за мъката си и да не чакат признание. Цялата статия: http://humaig.blogspot.com/2011/02/blog-post_7346.html?spref=fb

то доста римски граждани забягват и при Атила, тъй като не им се занимава да плащат непосилни данъци на корумпираната империя. Приск среща доста такива индивиди покрай пратеничеството си в лагера на хунския вожд.

Наред с „необходимо зло” и „начин на виртуален живот”, Фейсбук е и море от кичозен спам. Вбесяващите кретении дебнат ежеминутно от тази социална мрежа, а сред стотиците такива, ето 10 от най-фрапиращите: 10. Картинки с текст „Този човек не желае да получава покани за игри” Тези „соц-табели” са еталон за мързел. Точно два пъти по-лесно и просто е да блокираш съответната игра завинаги с два клика на мишката, вместо през два часа да обясняваш с картинка, че не желаеш да получаваш покани за „ферми”, „мафии”, „смърфове” и разни други залъгалки за убиване на нормиран работен ден. Има и друго. Никой никога няма да ви прати покана за игра, ако не сте я „позволили” някога от пусто любопитство. После, след като не ви е харесала игричката на второ или трето ниво, просто не сте я блокирали, а приятелите ви вече ви виждат като играч на въпросната залъгалка. Накрая си праскайте табели през минута ако щете! Подаръците идат 9. Постинги от рода „Пешо ви черпи с бира” Е това вече е чутовна глупост и досада! Пешо черпи с виртуална бира наред и хабер си няма, че аз примерно не обичам бира. Целта на Пешо е да покаже колко много те уважава („Ти мене уважаваш ли ме?”), да бъде забелязан, евентуално за да бъде почерпен впоследствие с реална бира или просто Пешо е извратен и се кефи неистово, като ви цапа стената във Фейсбук с дивотии. Освен „черпене с бира”, в тази поредица има „гледане от циганка”, „коментари за вас от някаква баба”, „детелинки-късметчета” и „секс-хороскопи” на ента. Гадното е, че се блокират малко по-трудно от поканите за игри … 8. Музикални панихиди за умрели певци Това цунами се разразява във Фейсбук в деня след внезапната смърт на някое голямо (най-често пренадрусано) име от света на музиката. RIP-ове и клипове атакуват през секунда. На втория час вече ти се гади и от възможно най-яките и вечни песни на трупясалата се особа и само се молиш да не се гътне Веско Маринов, че тогава армагедонът ще е пълен. 24 часа по-късно панихидата приключва и повече никой и никога не жалее нито Ейми, нито Уитни, нито Сиси. Не знаете коя е Сиси? Да не мислите, че аз знам! Ще разберем – в продължение на един цял ден – от стените във Фейсбук, като се спомине някога! 7. Снимки с гигантски цици Та като заговорихме за Сиси, стигаме и до комплексарската мъжка мания да се „споделят” в социалната „лицева книга” снимки с цици, бомби, цомби, бозки, шамандури, млекоцентрали и диноподобни хранилки за бебета (и не само). Задължително с размери на топка за ръгби… и нагоре! И настава една радост, едно чудо… 6. Лиготии за празници Тук спасение просто няма. И докато предишната категория е приоритет на мъжкарите, в тази жените мачкат като валяци. Инвазията е страшна и не се смогва да се трие. От Дядо Коледа – до Исус Христос, от мартеници – до шарени яйца, от валентинки – до зарезанки. Картички, картинки, анимации, балончета, зайчета, сърчица, херувимчета, цветенца, бонбонки… вселена от лигава слуз се стича на талази от клетия ви фейсбучен профил. То бива романтична нация, ама пък тази нашата… 5. Снимки на нещастни дечица Става дума за гнусен капан за наивници, обяснен подробно по форумите. Пуска се снимка на осакатено дете, най-често украсена през фотошоп, или на уж болно от нещо и после след хиляди „споделяния” някой тарикат трупа левчета на гърба на заблудените фейсбук-аматьори. Онази с бебето, дето уж имало огромен „рак” на бузата, още ме стряска нощем, независимо, че на мига скрих от стената си всички познати, споделящи тази гадост. 4. Клипове с пеещи дечица, дето разплакали целия свят Ами, реално погледнато всяко малко дете е сладко. (Божилозанови, вас днес не ви коментираме!) Мен лично ме вбесява да видя плеснат на стената си клип с 4-годишната Моника от „незнамкъдеси” в Америка, която пее „Титаник” или балада на „Металика”. А най-гнусно ми става, като ме убеждават, че била разплакала целия свят с това изпълнение в хола на къщата им в Калифорния (примерно). И почвам да се питам – за какво реве целият този свят? 3. Чалга статуси за несподелена любов Тези са ми „най-любими”. Строфи за бавноразвиващи се, взети от „пайнерската лирика” и плеснати във Фейсбук. Плашещото става, когато под тях видиш десетки „харесвания”, дузина „споделяния” и хвалебствени коментари. Лирическият герой (героиня) най-често е по-силен от раздялата. Той лепи разбитото си сърце с „Капчица” и продължава напред, минавайки като БТР през пълчища от курви и любовни измамници. В един момент започваш да се питаш що за „приятели” си добавил в този пусти Фейсбук и как да ги разкараш най-безпроблемно… 2. Изплагиатствани снимки и лафове от руския „Демотиватор” Около седмица-две след като руската хумористична мисъл пусне в култовата си поредица „Демотиватор” емблематичните снимки, оградени с черна рамка, и някой супер весел коментар, родната копи-пейст армия ги превежда с текст, най-често отнасящ се за Перник и неговите кръвожадни жители. Незапознатите с руската версия фейсбук-братя само цъкат с език и се кефят на оригиналността на нашите сънародници. Получава се огледална ситуация с онази, в която сценаристите на Слави превеждат смешки от руски, взети от сайта „Анекдот.ру”, а народът наш се вцепенява от хумористичния гений на Трифонов. За справка, руските „демотиватори” са стартирали през 2008-ма, нашите копирации – през 2010-та… 1. Колажи с Лео Меси Става дума за ултра дебилни фенски залитания на тема обожествявания Лео Меси и отбора на „Барселона”. Във вечери, в които милионерският тим на каталунците прасне 4-5 гола на някоя версия на нашенските „Калиакра” или „Светкавица”, става страшно. Пигмеят Меси моментално става великан чрез фотошопа и започва да гази белите „мравки” от „Реал”. Или пък Лео ходи по облаци, а Кристиано реве по очи в някоя локва. Независимо, че „Реал” е пред „Барселоната” в класирането, а Роналдо е с повече голове от Меси. Все едно сме в детската градина и се мерим на кой татко му е по-як. Тъжно е, когато спортът се превърне в чалга. Още по-тъжно е, когато гледаш тази чалга на стената си във Фейсбук! Станаха ли 10? Ок! Отивам да чистя вбесяващи неща от стената си! Източник: bgtatko.bg

ако толкова се интересуваш от еволюцията на зрителния анализатор при животните и нямаш особен поглед върху нещата, предлагам ти ето това кратко филмче, където са скицирани основните етапи на формирането на този орган /при различните типове/: Естествено всичко това не се е пръкнало за един ден, процесът е отнел десетки милиони години.

;

затова пък нацитата са хрупали амфетки като бонбонки.

И как точно един войник с меч и копие ще удържи 100 човека, ако последните решат да забегнат? Нито може да изколи всичките, нито да им се противопостави по някакъв начин. Войникът не е машина, той има нужда от сън, храна, задоволяване на естествени физиологични нужди и пр. Демек и заместник му трябва от време на време, за да пази.

заради атрактивния си външен вид, симпатичната животинка е кръстена на името на кръвожаден финикийски бог. Молох, демек.

повърхностния ти поглед относно неща, които не разбираш, ама както казах - няма значение.

Нито моголите успяха да я обединят, нито наследилите ги маратхи.

с оглед на разсъжденията ти дотук - наистина по-добре недей.

нещо повече - съвременната държава Индия е продукт на британската колонизация. Без нея тази територия щеше и досега да е пълна с разпокъсани държавици, а обществото щеше да си я кара още на кастов принцип /макар че и сега го има, но в по-мека форма/.