Last roman

това е софизъм, който няма нищо общо с една теория.

явно творците не са се сетили да го издълбаят.

много те бива в спама, ей.

аз предлагам да спрем офтопика в тази прекрасна тема и да оставим на Южняка да я развие.

с оглед на 'активността' на автора във форума, че съмнявам силно, че ще видим някога повече мнение от него.

ти пък се присети да повдигнеш тема отпреди две години.

безкрайността не е нищо повече от нашето въображение.. и все пак си я представяме

явно Невски визира правописа. Пьющий, трезвенник, язвенник.

всичките.

каква е тази фентъзи глупост. Моля модераторите да се намесят.

въжжж, въжжжж... направо въййййй

отровителка от Близкия изток, в източниците няма нищо конкретно за нея. Просто тровела хората и естествено после последвала тяхната съдба, а да не бъде изправена пред съда по времето на процеса срещу Пизон.

има си тема за бозона. Тук нищим други проблеми.

кръстът е древен соларен символ, така че не виждам какво толкова те учудва.

типичен зверинен стил.

30. Hyginus Gromaticus - De munitionibus castrorum /лат./: http://www.intratext.com/X/LAT0347.HTM

като заговорихме за размери... на лагерите, псевдо-Гигин пише, че периметърът на лагер, побиращ три легиона, 4 преториански кохорти, и разни спомагателни части /около 45 000 човека/ е 720 + 480 + 720 + 240 = 2400 метра. Разбира се тук под въпрос е дали легионите са в пълен състав или са вексилации. http://www.thelatinlibrary.com/hyginus/hyginus6.shtml

по-смляна информация за тази жена, станала синоним на отровителка, можеш да намериш тук: http://www.historyswomen.com/moregreatwomen/Locusta.html Ако те интересуват класиците: Ювенал, Сатири 1, 71 /руски/: Там вон матрона, из знатных, готова в каленское с мягким Вкусом вино подмешать для мужа отраву из жабы; Лучше Лукусты она своих родственниц неискушенных Учит под говор толпы хоронить почерневших супругов. http://ancientrome.ru/antlitr/juvenal/juvenal1.html Тацит, Annalium 12, 66.; 13, 15 /латински/: In tanta mole curarum valetudine adversa corripitur, refovendisque viribus mollitia caeli et salubritate aquarum Sinuessam pergit. tum Agrippina, sceleris olim certa et oblatae occasionis propera nec ministrorum egens, de genere veneni consultavit, ne repentino et praecipiti facinus proderetur; si lentum et tabidum delegisset, ne admotus supremis Claudius et dolo intellecto ad amorem filii rediret. exquisitum aliquid placebat, quod turbaret mentem et mortem differret. deligitur artifex talium vocabulo Locusta, nuper veneficii damnata et diu inter instrumenta regni habita. eius mulieris ingenio paratum virus, cuius minister e spadonibus fuit Halotus, inferre epulas et explorare gustu solitus. Nero intellecta invidia odium intendit; urgentibusque Agrippinae minis, quia nullum crimen neque iubere caedem fratris palam audebat, occulta molitur pararique venenum iubet, ministro Pollione Iulio praetoriae cohortis tribuno, cuius cura attinebatur damnata veneficii nomine Locusta, multa scelerum fama. nam ut proximus quisque Britannico neque fas neque fidem pensi haberet, olim provisum erat. primum venenum ab ipsis educatoribus accepit, tramisitque exsoluta alvo parum validum, sive temperamentum inerat, ne statim saeviret. sed Nero lenti sceleris impatiens minitari tribuno, iubere supplicium veneficae, quod, dum rumorem respiciunt, dum parant defensiones, securitatem morarentur. promittentibus dein tam praecipitem necem, quam si ferro urgeretur, cubiculum Caesaris iuxta decoquitur virus cognitis antea venenis rapidum. Дион Касий, 60, 34, 2.; 64, 3, 4. Agrippina, learning of this, became alarmed and made haste to forestall anything of the sort by poisoning Claudius. But since, owing to the great quantity of wine he was forever drinking and his general habits of life, such as all emperors as a rule adopt for their protection, he could not easily be harmed, she sent for a famous dealer in poisons, a woman named Lucusta, who had recently been convicted on this very charge; and preparing with her aid a poison whose effect was sure, she put it in one of the vegetables called mushrooms http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/61*.html In the case, however, of Helius, Narcissus, Patrobius, Lucusta, the sorceress, and others of the scum that had come to the surface in Nero's day, he ordered them to be led in chains throughout the whole city and then to be executed http://nauka.bg/forum/index.php?app=forums&module=post&section=post&do=reply_post&f=97&t=13733&qpid=229558 Светоний, Nero 33, 2–3; 33, 3.; 47,1, http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Nero*.html#33 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Nero*.html#47

Думата "venenum" идва от Venus и отначало означавала любовен еликсир. Впоследствие придобила три значения : лекарство, отрова и магическо средство. Сведения за познаването и употребата на токсични /или поне смятани за такива/ вещества дават Теофраст, Диоскорид, Плиний. В ония времена не правели голяма разлика между събирачите на корени, билкарите, докторите и търговците на лекарства. Що се отнася до отровителите, те предпочитали най-вече растителни субстанции, по-рядко животински, и почти не използвали минерали, макар и да им били познати. Ето и някои от най-разпространените отрови: 1. От растителен произход : татул (Datura stramonium), черен блян (Hyoscyamus niger), беладона (Atropa belladonna), мандрагора (Мandragora officinarum), бучиниш (Conium maculatum), кукуряк (Helleborus odorus), чемерика (Veratrum album), гъби и др. 2. От животински : испанска муха, змии, отровни паяци, морски животни... 3. Минерали : олово, арсеник, живак, мед. Отровителството процъфтявало главно през 1-ви и 2-и век, по време на Юлиево-Клавдиевата династия, като, разбира се, на почит и уважение бил и доста широк кръг универсални "антидоти" /противоотрови/. Те били на особена почит на изток, дори Митридат VI, живеещ в непрекъснат страх от отравяне, изобретил "универсален" антидот, който обаче, след победата на Помпей, се оказал безобидна смесица от седефче (Ruta graveolens), сол, ядки и смокини. Всички, които се чувствали застрашени редовно приемали такива смеси, за да предотвратят отравяне. Така например Нерон не можел да отрови майка си Агрипина. Марк Аврелий също вземал всекидневно лек, съдържащ канела. Разбира се страхът давал почва за много спекулации. Плиний пише, че самозвани лечители предлагали 'универсални противоотрови' наречени териаци, които вредяли повече на пациентите от токсични субстанции срещу които уж били изработени. Древните били наясно, че дозата определя дали ще се получи отрова, или лек. Диоскорид описва свойствата, действието и употребата на мака (Papaver somniferum), широко разпространен като сънотворно и обезболяващо средство, а също и за подпомагане на храносмилането. В същото време обаче предупреждава, че приет в по-големи дози, предизвиква летаргия и вцепенение, и дори води до смърт. Също така той описва два различни вида самакитка: 'Akoniton lycoctonum', която се използвала за убиване на пантери, вълци и други диви зверове, но също така и като болкоуспокояващо при очни операции. В следващата глава, той се спира на Aconitum napellus, която също е отровна. Според автора, в зависимост от концентрацията отровата можела незабавно да причини смърт, а можело и след няколко месеца, и дори след 1 до 2 години. За плиний пък самакитката (Aconitum napellus), примесена с топло вино се използва като лекарство срещу ухапване от скорпиони. Наред с отровителството, често се случвали и инциденти поради незнание или предозиране. Трудно било да се докаже дали смъртта е настъпила поради отравяне или по друга причина, и много хора пострадали, обвинени неправилно, докато други, наистина виновни, оставали ненаказани. Отровите обикновено се смесвали с храна или напитка, и затова знатните и богатите притежавали роби или свободни хора, които да опитват яденето и напитките /praegustatores/. Те били толкова много, че даже сформирали колегиум с прокуратор /procurator praegustatorum/. Хронология на най-известните отровителства: Първият документиран случай за масова употреба на отрова в Древен Рим е през 331 г. пр.н.е., по време на епидемия, когато доста жени били обвинени в отровителство. Други случаи са масовото самоубийство на сенаторите в обсадената Капуа през 211 пр.н.е. по време на Втората Пуническа война и трагичната смърт на Софониба в Картаген /203 пр.н.е./ През 154 г. пр. н. е. двама консула били отровени от жените си. Цицерон, в обвиненията си срещу Катилина, споменавал за негови приятели отровители /venefici/. През 80 г.пр.н.е. диктаторът Сула обнародвал строги закони срещу отровителите, но само след век отровата станала символ на "статус", утвърден начин да се отървеш от нежелан съпруг, заварени деца или баща, позволил си да живее твърде дълго. Отрова се използвала и за самоубийство. Плиний считал за особено подходящ край на бавно угасващия живот самоубийство чрез опиум. Счита се, че тираничната Ливия, жена на Октавиан Август, отровила внуците на императора, а според злите езици - и самия него. Носели се слухове, че по нейно внушение Калпурний Пизон, ползвайки услугите на известната отровителка Мартина, отровил пълководеца /и всенароден любимец/ Германик. През 23 г. от н.е. Друз бил отровен от Луций Сеян, който имал намерение да узурпира властта. Калигула също колекционирал отрови и убивал гладиатори и сенатори с тях. Веднъж дал отровени ябълки на спечелилия противников отбор в състезанието с колесници. Един от най-известните отровители в европейската история е римлянката Локуста. Тя научила тайните на билките в провинция Галия. Със своите безценни знания отишла в Рим. Тя била в услуга на онези, които бързали да се отърват от своите политически противници. Римската императрица Агрипина също прибягнала до услугите й, за да убие съпруга си Клавдий и така да проправи път на сина си Нерон към престола. Локуста се справила успешно със задачата, като използвала любимото ястие на Клавдий - гъбите. Дълго време в Рим се носел и слухът, че Нерон също използвал услугите на Локуста, за да премахне потенциалния си противник Британик. Домициан бил обвиняван, че отровил брат си Тит, както и Агрикола, губернатор на Британия. Също така, се подозирало, че Хадриан вероятно е отровил жена си Сабина, а Антонин Пий - Фаустина. Комод почерпил Мотиленус, префект на преторианската гвардия, с отровни смокини. По-късно любовницата му Марция дала на Комод отровно вино. Отровата обаче не дала очаквания ефект и тогава императорът бил удушен от бореца Нарцис. С отрови също си служели Каракала и Елагабал.

значи го прави за неудоволствие. Иначе напълно нелеп опит на алвата да приравни хетеросексуалния секс с хомосексуалния такъв.

парадни колесници са се ползвали на триумфите в Рим и Константинопол и едва ли са били непознати и по нашите земи. Ама чак пък бойни.

никой не знае докъде е стигнал хитрият грък. Иначе Британските острови са открити още от финикийците. Т. е. Питий определено е плувал по на север. Но Исландия по това време не е населена. Така че или се е шматкал около Хиберния /Ирландия/ или е отпрал към страната на блажените хипербореи /Скандинавия/.

причината е в разделянето на сферите на влияние между съюзниците. Според договорката Финландия остава за запада, а източна Европа - за СССР.

за този конкурс с такава витиевата тема... на колко бири ще трябва да се явим, за да го минем успешно?

кръвта вода не става