Кучешкият проблем
Откъс от "Книга за София" на Петър Мирчев
Тайфи „кьопеци" кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюкянджии. Ръмжали от завист към охранените „сайбийни" кучета, които лаели на равни пресекулки зад високите зидове.
Срещали се различни породи кучета — черни, жълти, бели хрътки, с къси уши, от вълча порода. Те стихийно се кръстосвали по сокаците и създавали хибриди, чужди на познатите кучеведски категории.
Хилядите кучета били градско зло. В несметните бунища те намирали сгода за смрадливите си кучешки сборища, за свади за кокали. Разпространявали болестта бяс — ужас на тогавашното население. Побеснелите припкали с мътни очи и проточени лигави езици, виели от болка, преминавали от махала в махала, от село в село. Хапели хора и животни. От бяс пламвали цели области. Докато бъде открита ваксината на Пастьор, бесът бил мор. Ухапаните хора изгубвали разсъдъка си и умирали в неописуеми мъки. Днес той е победен. Остана само преносната употреба на думата.
Трясъкът на войната накарал много турци да напуснат София. Уплашени, затичали се извън града и кучетата. Но да избягат от родния си град сторило им се тъжно — те се върнали и го изпълнили пак, но вече като столични песове.
Пръв сигнал, че срещу тази кучешка напаст трябва да се вземат мерки, дал софийският губернатор. „Из града бродят всякакъв вид кучета, които се хвърлят на минаващите по улицата." Поискал, който има куче, да му сложи намордник, а онези, без намордник — да бъдат изтребени.
За общинарите кучешкият проблем става неприятен.
Кучетата сякаш подразбрали накъде вървят работите. Започнали да изчезват от улиците през деня. Докато било още светло, обикаляли покрайнините. Отивали и по-далеко. Настъпела ли нощта, настъпвали и те към града. Изпълвали улиците му, квичали, ръмжали, търсели храна. През цялата нощ градът се изпълвал от кучия лай на двете настървени групи — вързаните със синджир по дворовете и скитащите.
В заседанието на 4 март 1881 година общинският съвет приел проект за унищожение на скитащите песове. Дали право на някой си Георги Владимиров да ги лови и избива. Уловеното куче трябвало да се държи от „предприемателя затворено известно време — три дни — на случай, че излезе сайбийско и се потърси. Предприемателят няма да претендира никакво възнаграждение освен кожите на убитите кучета. Процесите, каквито могат да се повдигнат от някого против предприемателя за неправедно убивание, ще се разглеждат на общо основание от мировите съдилища."
Предприемачът Владимиров се оказал несериозен. Той изоставил задълженията си и договорът пропаднал. Столичните безстопанствени кучета продължили да скитат по улиците.
Иречек бил претрупан с работа в министерството. У дома си работел до късно. Разчитал на нощната тишина. През май 1882 година пише в дневника си: „От Букурещ дошъл някакъв човек. Искал позволение да излови уличните кучета без пари, за кожата. Размножили се ужасно много! Край мене пак започнаха да вият при пълнолуние."
Общинският съвет приел по-строги правила. В протокола на едно заседание четем:
„Пред вид настъпилите горещини и поради скитанията на кучетата из града съветът намира за необходимо да се вземат следните мерки:
1. Строго се забранява на тези, които имат кучета, да ги оставят да се скитат из града без намордник (кошнички по устата).
2. Тия, които водят със себе си кучета, ако не щът да турят намордници, треба да ги водят вързани.
3. Приобретателите на опасните кучета като: овчарски, булдоците и др., треба не само да турят на кучетата си намордници, но още и да ги водят вързани.
4. Всяко куче трябва да има кожен или металически гердан с означение името и жилището на притежателя му.
5. В публичните места, каквито що са: градините, сборищата, кафенетата, гостилниците и тем подобни заведения, кучетата се допускат само вързани.
6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем.
7. Всяко куче, което се улови без намордник по улиците на града, ще се хваща и убива, а тези с гердан ще се държат три дена живи. За престояването на всяко уловено куче ще се взема по един лев на ден.
8. Щом се узнае, че едно куче е бясно, да се убие начаса."
Този правилник имал задача да уреди положението на „сайбийните" кучета и да ги осигури от грешки. Той не стреля по целта — унищожение на „празноскитающите" кучета из града.
Понесла се вълна на бяс. Сега вече софийският градоначалник бие камбаната:
„Да се вземат най-строга мерки против скитающите кучета — нарежда той на общината, — тъй като имало случаи на побеснения между ухапаните лица."
Общинският лекар, доктор Шишманов, прави бърз рапорт до общинския съвет:
„Понеже върлуват по целия град кучета в голямо количество и понеже се появиха в Пловдив и даже по окръжните на града на доста близки села случаи на побеснения, предлагам почитаемият градски съвет да се разпореди беззабавно да се уничтожат тези безсайбийни кучета по града ни. Най-лесно средство ще бъде да замоли съвета спецерина господин Странски да отрови известно количество хлеба със стрихинин и да се наложи на жандармите да разнесат този ядовития хлеб по удобни места и да се погрижат, за да се изхвърлят лешовете далеко от града."
Отровните хапки са приготвени, но кучетата, види се, разпознават жандарите, та бягат и не вярват на примамките им.
Като не може с отрова — тогава куршум! — отсича господин кметът.
На 20 януари 1884 година той издава заповед:
„1. Като имам пред вид, че кучетата, които се скитат по улиците на града, гонени и примамвани от поставените от общинското управление ловци, бягат денем по краищата на града, а нощно време тия същите кучета се връщат в града и не са друго освен опасност за населението.
2. Като имам пред вид, че е съвършено неудобно да се хващат нощно време празноскитающите се кучета, и като имам пред вид, че всичките усилия, положени от страна на общинското управление за истребление по досегашний начин на празноскитающите без стопани кучета столицата е още по-пълна c такива, заради това, на основание на горното, разрешавам щото ловец на кучета, придружен от един жандарин, да убива с пушка кучетата по краищата на града."
На кучетата е отворена война с огнестрелно оръжие! Тя била победоносна. Ловецът и жандаринът приклеквали, правели „пусии" и застигали с куршумите си копоите зад крайградските махали. Кучетата не бягали, защото вземали пушката за тояга, а тя им се чинела възкъса.
Успехът на огневата акция породил щатната служба ,,кучеубиец". Пръв я заема някой си Милан Танкосич. Тази служба била кратковременна — от януари до септември 1884 година. На 14 септември на кучеубиеца Танкосич връчили кметски приказ, с който го уволнили. Останал извънщатен „кучкарин". Вместо месечна заплата било му заплащано за уловено куче.
http://stara-sofia.blogspot.com/2009/07/blog-post_13.html
