Славянски некрополи.
Като безспорно славянски към момента те са отбелязани три: Попина-Джеджови лозя, Гарван – Стареца и Козлодуй. И трите са от периода VI-VIII в. Като вероятно славянски могат да се посочат отделни некрополи в Юпер, Блъсково, Бабово, Разделна и Търговище. Славянският погребален обред е трупоизгаряне. Горелите кости се поставят в плитки гробове, направо на земята, на купчина или в глинени урни. В един гроб присъстват от една до четири урни. Кремацията е извършване извън територията на гробните съоръжения, липсват следи от площадки за горене. Мъртвецът е изгарян на клада заедно с личните си вещи. Гробовете са много плитки – от 20 до 70 см. За урни са служели гърнета, правени на ръка. Тези гърнета принадлежат на славянската керамична традиция от епохата – във формата на пресечен конус, диаметърът на дъното е по-малък от този на устието, с много примеси от пясък в глината, счукани парчета глина и малки камъчета. Украсата по урните представляват хоризонтални или вълнообразни линия и ямички. Липсват дръжките.
Урните са част от керамичните традиции на пенковската археологическа култура, свързвана с антите (южни славяни) и от пражко-корчагската, археологическа култура, свързвана с венетите (западни славяни).
Катя Меламед, на която принадлежи най-актуалното и пълно изследване на езическите некрополи по днешните български земи във VII-IX в. („Етно – културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век“, дисертация от 2014 г.), отбелязва относно славянското заселване: „Въз основа на анализа на различни по характер извори е направен изводът, че славянската колонизация на Балканите – и в частност в днешните български земи, се случва на етапи. Преселват се сравнително малки групи по различно време, които бързо се вписват в работещите административни и църковни системи на Византия. (…) Откриваме ги и като федерати по южния бряг на Дунав, наред с всички останали етнически групи от епохата.“
В земите на юг от Дунава славянски селища от VII—VIII в. са открити предимно в Североизточна България. На територията на Силистренски окръг на славяните са принадлежали селищата при с. Гарван (м. Стареца и м. Момчила), при с. Попина (м. Джеджови лозя, м. Дренчето и м. Калето), при с. Дунавец (м. Куршумлиите), при с. Сребърна (м. Опашката), при с. Старо село (м. Юрта), при с. Нова Черна (м. Калето). В Шуменски окръг от същото време славянски селища са открити при с. Виница (м. Клиседжик), при с. Цар Крум (м. Хисарлъка) и при с. Друмево. В Северозападна България такива славянски селища са открити при гр. Враца (м. Черницата), при гр. Вълчедръм (м. Печена могила), Михайловградски окръг, и при с. Връв, Видински окръг. В централната част на Северна България славянско селище е имало при гр. Севлиево (м. Долни ливади) и при с. Бежаново (м. Стублата), Ловешки окръг. [11] В Южна България засега са проучени само няколко славянски селища в Източните Родопи — при с. Любеново, при с. Минерални бани и при гр. Марица, всички в Хасковски окръг. [12] Освен това от същия период са открити и редица славянски некрополи: във Варненски окръг — при гр. Дългопол (два), при с. Блъсково и при с. Разделна; в Шуменски окръг — при гр. Преслав и при с. Сини вир; при с. Бабово, Русенски окръг; при с. Юпер, Разградски окръг; край гр. Търговище; при с. Върбовка, Великотърновски окръг (два); при с. Камен връх, Ямболски окръг. [13] Бъдещите археологични проучвания несъмнено ще разкрият и други славянски селища и некрополи, чрез което ще дадат нови данни и ще попълнят картината на поселищната система през разглеждания период.
http://macedonia.kroraina.com/pp2/pp_1_1_3.htm