Last roman

ебаси микса са били тея Куберови 'българи'. По-скоро бих ги нарекъл 2-ро поколение оварварени Куберови ромеи ;)))

според съвременните ЕВРОПЕЙСКИ закони и морални устои, Мохамед е педофил. Неговите последователи спазват този 'кодекс' на поведение, свързан с продаване и изнасилване на непълнолетни деца. Често, върбанка, не очаквах че ще скочиш в защита на педофилията. Ама дето се вика, от много сляпа либерастия, така става.

Евросъд подкрепи ислямски (шериатски) закон за богохулството Европейският съд по правата на човека подкрепи ислямски (шериатски) закон за богохулството, алармира неправителствената организация Институт "Гейтстоун", която е с фокус ислям и Близкия изток. С решението си съдът легитимира ислямски кодекс за богохулството в интерес "запазване на религиозния мир" в Европа. От института предупреждават, че съдът установява опасен правен прецедент, който позволява на европейските страни да нарушават правото на свобода на словото, ако се сметне, че е обида към мюсюлманите и представлява заплаха за религиозния мир. Европейският съд по правата на човека постанови, че критика към пророка Мохамед представлява подбуждане към омраза и следователно не е защитена свободата на словото. С това безпрецедентно решение базираният в Страсбург съд легитимира шериата в частта за богохулството. Случаят е свързан с Елизабет Волф от Австрия, която през 2011 г. е осъдена за "опетняване на религиозните вярвания", след като изнася няколко лекции за опасността от ислямския фундаментализъм. Според нея решението на съда означава, че свободата на словото е по-маловажна от това да се защитят религиозните чувства на другите. Правните проблеми на Волф започват през ноември 2009 г., когато представя семинар от три части за исляма в институт, свързан с Австрийската партия на свободата, която днес участва в правителството на Австрия. Ляво седмично списание е изпратило журналист, който тайно е записал лекциите. След това адвокати на списанието предали записите на прокуратурата във Виена като доказателство за реч на омразата срещу исляма. По време на лекциите Волф е заявила, че Мохамед е бил педофил, защото се оженил за Аиша, която е била на шест или седем години. Точните думи на Волф са: "56-годишен и шестгодишна? Как го наричаме това, ако не е педофилия?". Според института действията на Мохамед днес са незаконни в Австрия, така че ако не е политически коректен коментарът на Волф, то поне е фактологичен, тъй като Мохамед е консумирал брака с Аиша, когато е била само на 9-годишна възраст. През септември 2010 г. са повдигнати официални обвинения срещу Волф. На 15 февруари 2011 г. тя е осъдена за "опетняване на религиозните вярвания на юридически призната религия", което е според член 188 от Наказателния кодекс на Австрия. Съдът е постановил, че сексуалното сношение на Мохамед с 9-годишната Аиша не може да се разглежда като педофилия, защото Мохамед продължил брака с Аиша до смъртта си. Съдът реши Волф да плати глоба от 480 евро или алтернативна присъда от 60 дни в затвора. Австрийският гражданин също трябва да плати разноските по делото. Волф внася случая в Европейския съд по правата на човека. Тя се защитава пред съда, че са й нарушени гражданските и политическите й права, заложени в Европейска конвенция за правата на човека. Позовавайки се на член 10 от конвенцията (Свобода на словото), Волф се оплакала, че австрийският съд не е взел под внимание съдържанието на коментара й и правото й на свобода на словото. Според нея религиозните организации трябва да толерират дори още по-голяма критика. Европейския съд по правата на човека реши, че държавите могат да ограничават правото на свобода на мнението, заложено в член 10 от конвенцията, ако такава реч "вероятно проповядва религиозна нетърпимост" и "вероятно ще засегне религиозния мир в страната". Така евросъдът потвърждава решението на австрийския съд. Очаква се решението на евросъда да бъде приветствано от Организацията за ислямско сътрудничество - блок от 57 мюсюлмански държави, които отдавна притискат ЕС да наложи ограничения върху свободата на словото, когато стане въпрос за критика по адрес на исляма. https://news.bg/world/evrosad-podkrepi-islyamski-sheriatski-zakon-za-bogohulstvoto.html?fbclid=IwAR3FC-BrfmOw13YcO_-dy0Sc5pmLlOXWDoEaUPsEScVGZMsB9CbACsJV-Vo

Ценов има не просто грешки - цялата му методология е погрешна, нагласена и недопустима за едно научно изследване. Затова и е осъден на забрава. Разбира се, в момента, благодарение на определени кръгове, тече 'реанимация' на идеите му, като целта е обезличаване на българската история. Но това е синдром, присъщ на всички постсоциалистически общества, които изживяват криза на идентичността, поемайки по пътя на македонските историчари.

не сме случили на сърби

'македонският език' е пълен с някакви нелепи чуждици /пенкало, мапа, дигитрон, киднапирам/, самосъзнанието им вече е 'македонско'. Така се раждат нови народности. За по-малко от половин век, при това, резултат от целенасочена държавна политика.

ами виж в съседна македония за колко време изчезнаха паметта, самосъзнанието, че и езика.

е, ще почакаме да бъдат открити тракийски кораби от началото на 1-во хилядолетие пр. н. е., тогава. Иначе конкретната находка си е гръцка.

Заключението на рецензията от проф. В. Златарски на хабилитацията на д-р Г. Ценов:

това са някакваи полулегендарни сведения за предомирови времена. Досега нямаме данни за тракийско корабоплаване, камо ли за находки на кораби.

като разчистят тинята, ще може да се каже доколко е запазен.

много точно и смислено интервю, което обяснява кризата в американския космически отрасъл, настъпила след края на Студената война.

Така е - който не лети, не греши.

Астронавтът на НАСА Хейг описва какво е да паднеш на Земята от Союз (видео) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronavtat-na-NASA-Hejg-opisva-kakvo-e-da-padnesh-na-Zemiata-ot-Soiuz_116153.html Миналата седмица астронавтът на НАСА Ник Хейг бе на косъм от смъртта, когато той и неговият командир Алексей Овчинин паднаха на Земята след аварията на Союз. Светът затаи дъх, когато космическият кораб влезе в "режим на балистичен спускане", както се изрази НАСА. Вътре в малката капсула, по думите на Хейг, "ситуацията стана доста брутална". Така се подготвят пилотите и се надяват, че никога няма да им се наложи да го приложат на практика. Минути след старта, след отделянето на страничните ускорители, аварира ускорителя на втората степен на космическия апарат Союз MS-10, където са Овчинин и Хейг, не им оставяйки никакъв избор, освен да прекратят мисията недостигнали и половината път до космоса. Завръщането към Земята бе всичко друго, но не и лека разходка. Тук няма гаранция за успех. Повечето биха се объркали. Хейг е бил обучаван две години в Русия как да действа при извънредни обстоятелства и по време на половинчасовото спускане всичко е на руски език. Двамата астронавти се приземиха безопасно в казастанската равнина без наранявания, където незабавно извикаха Мисията за контрол, а после - съпругите им. Астронавтите са буквално лице в лице със смъртта на почти 50 километра над повърхността. Предупредителните светлини сигнализират за проблем точно когато екипажът вижда вече кривата на хоризонта и атмосферата избледнява в черно, Под звука на виещите аларми, капсулата се отделя принудително от бустера. Равномерното ускорение към космоса се сменя за момент в безтегловност, последвано от увеличаващата се сила, достигаща близо седем пъти гравитацията на Земята. Най-накрая парашутите се отварят, забавяйки спускането достатъчно, за да се избегне смъртоносен сблъсък със земята. Може да не е било спокойно спускане, но системата е проектирана да бъде ефективна, а не приятна. Системите за безопасност на "Союз" са част от системата от десетилетия насам. А сега се използват за първи път. Изминаха 15 години, откакто НАСА загуби целия екипаж на космическата совалка „Колумбия“ скоро след излитането ѝ. Оттогава за щастие няма фатален изход в космическите мисии. Хейг не смята, че случилото се е въпрос на късмет. Във видеото може да видите разказа на Хейг.

Биохибридните роботи, изградени от жива тъкан, започват да придобиват форма Биохибриден морски охлюв готов за действие. Credit: Dr. Andrew Horchler, CC BY-ND Ако си мислите за традиционен робот, най-вероятно си представяте нещо, изработено от метал и пластмаса. Такъв тип роботи са изработени от твърди материали. Тъй като роботите поемат повече роли извън лабораторията, такива твърди системи могат да представляват рискове за безопасността на хората, с които взаимодействат. Например, ако промишлен робот се залюлее към човек, има риск от синини или нараняване на костите. Изследователите все по-често търсят решения, които да направят роботите по-меки или по-съвместими – по-малко като твърди машини, повече като животни. С традиционните механизми – като двигатели – това може да означава използване на „въздушни мускули” или добавяне на пружини паралелно с моторите. Например, роботът Whegs има пружина между мотора и крака на колелото (wheel + leg = Wheg), което означава, че ако роботът попадне на нещо (като човек), пружината абсорбира част от енергията, така че човекът да не се нарани. Бронята на прахосмукачката робот Roomba е още един пример; тя е с пружина, така че Roomba да не поврежда нещата, в които се блъска. Но областта на научни изследвания, които търсят по-различен подход, става все по-обширна. Чрез комбиниране на роботиката с тъканното инженерство, ние започваме да изграждаме роботи, задвижвани от жива мускулната тъкан или клетки. Тези устройства могат да бъдат стимулирани с електричество или със светлина, за да бъдат накарани клетките да се съкращават и да задвижват скелетите, към които са прикрепени, карайки робота да плува или да пълзи. Получените биоботи могат да се движат и са меки като животни. Те са по-безопасни за хората и обикновено по-малко вредни за околната среда в която работят, отколкото традиционният робот може да бъде. Както животните, те се нуждаят от хранителни вещества за захранване на своите мускули, вместо батерии, а освен това биохибридните роботи са по-леки. Тъканно-инженерни биоботи върху титаниеви матрици. Karaghen Hudson and Sung-Jin Park , CC BY-ND Изграждане на биобот Изследователите измайсторяват биоботите с отглеждане на живи клетки, обикновено от сърце или скелетните мускули на плъхове или пилета, върху матрици, които не са токсични за клетките. Ако субстратът е полимер, създаденото устройството е биохибриден робот – хибрид между естествени и изкуствени материали. Ако просто поставите клетки върху монолитен скелет без никакви насоки, в крайна сметка те ще заемат случайни позиции. Това означава, че когато изследователите прилагат електричество, за да ги накарат да се движат, съкращаващите сили на клетките ще се прилагат във всички посоки, което прави устройството най-малкото неефективно. Така че за по-добро обуздаване на енергия на клетките, учените се обръщат към микромоделирането. Ние отбелязваме или отпечатваме микролинии върху скелета, направен от вещества, към които клетките предпочитат да се прикрепят. Тези линии насочват клетките, така че докато растат, те се наместват по отпечатания модел. Когато клетките са подредени, учените могат да определят как да се прилага тяхната съкращаваща сила към субстрата. Така че вместо една бъркотия от съкращаващи се клетки, всички те могат да работят в унисон, за да преместят крака или перката на устройството. Тъкнно-инженерен мек робот, който се контролира със светлина. Karaghen Hudson and Michael Rosnach , CC BY-ND Биохибридни роботи, вдъхновени от животни Освен широка гама биохибридни роботи, изследователите са създали някои напълно органични роботи, използвайки естествени материали, като колаген от кожата, вместо полимери за тялото на устройството. Някои могат да пълзят или да плуват, когато са стимулирани от електрическо поле. Някои са вдъхновени от инженерни техники за медицински тъкани и използват дълги правоъгълни ръце (или конзоли), за да се издърпат напред. Други са взели своите черти от природата, създавайки биологично вдъхновени биохибриди. Например, група, водена от изследователи в Калифорнийския технологичен институт, разработва биохибриден робот, вдъхновен от медузи. Това устройство, което те наричат медузоид, има ръце, подредени в кръг. Всяка ръка е микромоделирана с протеинови линии, така че клетките да растат в модели, подобни на мускулите в жива медузи. Когато клетките се съкращават, ръцете се сгъват навътре, задвижвайки биохибридния робот напред в богата на хранителни вещества течност. Съвсем наскоро изследователите са показали как да се насочват биохибридните творения. Една група в Харвард използва генетично модифицирани сърдечни клетки, за да направи плуващ робот, вдъхновен от рибата скат. Сърдечните клетки били променени да се свиват в отговор на специфични честоти на светлината – от едната страна на робота има клетки, които отговарят на една честота, а клетките от другата страна отговарят на друга. Когато изследователите осветяват предната част на робота, клетките там се съкращават и изпращат електрически сигнали към клетките по-нататък по тялото му. Съкращаването се разпространява по тялото на робота, премествайки устройството напред. Изследователите могат да завъртят робота надясно или наляво, променяйки честотата на светлината. Ако пуснат повече светлина на честотата, на която клетките от едната страна реагират, съкращаването на тази страна на „ската” ще е по-силно, което позволява на учените да насочат движението на робота. Заздравяване на биоботите Докато се правят вълнуващи разработки в областта на биохибридната роботика, все още има значително количество работа за вършене, за да се извадят устройствата от лабораторията. Устройствата в момента имат ограничена продължителност на живота и не притежават достатъчно голяма сила, което ограничава тяхната бързина и способност за изпълнение на задачи. Роботите, направени от клетки на бозайници или на птици, са доста придирчиви относно условията на околната среда. Например, температурата на околната среда трябва да бъде близо до биологичната телесна температура и клетките се нуждаят от редовно хранене с богати на хранителни вещества течности. Една от възможните мерки е да се опаковат устройствата така, че мускулите да са защитени от външната среда и постоянно да се къпят в хранителни вещества. Друг вариант е да се използват по-стабилни клетки като задвижващи механизми. В университета Case Western Reserve, наскоро започнали да разследват тази възможност, като се обърнали към жилавия морски охлюв Aplysia californica . Тъй като А. californica живее в приливна зона, може да изпитва големи промени в температурата и солеността на околната среда в рамките на един ден. Когато има отлив, морските охлюви може да се озоват в капан в приливните басейни. Слънчевото греене може да изпари водата и температурата ще се повиши. От друга страна, в случай на дъжд, солеността на водата наоколо може да се понижи. Когато дойде приливът, морските охлюви са освободени от приливните басейни. Морските охлюви са развили много жилави клетки, за да издържат на това променливо местообитание. Вдъхновен от морска костенурка биохибриден робот, задвижван от мускули на морски охлюв. Dr. Andrew Horchler, CC BY-ND Екипът успял да използва тъкан от Aplysia, за да задейства биохибриден робот, което предполага, че можем да произвеждаме по-здрави биоботи с използването на тези еластични тъкани. Устройствата са достатъчно големи, за да носят малък товар – с дължина около 1,5 инча и широчина един инч. Друго предизвикателство в разработването на биоботите е, че в момента на устройствата им липсва каквато и да е бордова контролна система. Вместо това, инженерите ги контролират чрез външни електрически полета или светлина. За да се развият напълно автономни биохибридни устройства, ще имаме нужда от контролери, които взаимодействат директно с мускулите и осигуряват сензорни входове към самия биохибриден робот. Една от възможностите е да се използват неврони или групи от неврони, наречени ганглии, като органични контролери. Това е още една причина, поради която използването на Aplysia е вълнуващо. Този морски охлюв е моделна система за невробиологични научни изследвания в продължение на десетилетия. Вече се знае много за връзките между неговата нервна система и мускулите, което означава, че бихме могли да използваме неговите неврони като органични контролери, които казват на робота по какъв начин да се движи и да му помогне да изпълнява задачи, като например намирането на токсини или да следва светлина. Докато тази област все още е в начален стадий от развитието си, изследователите предвиждат много интригуващи приложения на биохибридните роботи. Например, малките устройства, използващи тъкан на морски охлюв, могат да бъдат пуснати на рояци във водни съоръжения или в океана, за да търсят токсини или спукани тръби. Благодарение на биологичната съвместимост на устройствата, ако се счупят или бъдат изядени от дивите животни, тези екологични сензори теоретично не биха представлявали същата заплаха за околната среда, както биха били традиционните роботи. Един ден могат да бъдат произведени устройства от човешки клетки и да се използват за медицински приложения. Биоботите могат да осигурят таргетирана доставка на лекарства, отстраняване на съсиреци или като стентове. Чрез използването на органични субстрати вместо полимери, такива стентове могат да бъдат използвани за укрепване на слаби кръвоносни съдове, за предотвратяване на аневризми – а с течение на времето устройствата ще бъдат реорганизирани и интегрирани в тялото. Отвъд дребномащабните биохибридни роботи, които се разработват в момента, продължават изследванията в тъканното инженерство, например опити да се създадат съдови системи, които може да отворят възможност за отглеждане на големи роботи, задействани от мускули. https://nauka.bg/biohibridnite-roboti-izgradeni-ot-zhi/?fbclid=IwAR0fC3thjcDpH-YlYIUq9tkZYMc_Zl0wePfxMwXjrTBaRSfkXBTvcqrRLgY

статистически погледнато - колко са авариите на Союз за последните 10-20 години? Да напомня, че тази завърши без фатален инцидент, за което трябва да поздравим братушките. За съжаление НАСА не може да се похвали с подобни благоприятни развои. Иначе по-нататъшните стъпки в Космоса ще бъдат направени само със съвместните усилия на цялото човечество. Деленето на 'наши' и 'ваши' за такова колосално начинание е немислимо и детинско.

браво! Крайно време беше да уважат и тази планета. Иначе името на мисията цепи мрака :)))

Тъй, успехът на Мъск може да бъде обяснен и по този начин: Science Reveals The Face Of God And It Looks Like Elon Musk A composite impression of study participants notion of what God looks like, and Tesla Motors and SpaceX CEO Elon MuskJoshua Jackson, et. al. / UNC-Chapel Hill / Getty Images https://www.forbes.com/sites/ericmack/2018/06/14/elon-musk-really-is-god-at-least-in-the-minds-eye-of-christian-believers/#4d62b0766afd

ти ще пишеш ли нещо конкретно по темата или искаш да излезеш в нова почивка? И без това приносът ти към форума е нулев.

Boeing плащал за черен PR срещу конкурента си Илън Мъск http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Boeing-plashtal-za-cheren-PR-sreshtu-konkurenta-si-Ilan-Mask_115636.html

Криза в американското корабостроене

това оня 'повредения' ли беше?

"For millennia, the Pontic-Caspian steppe was a connector between the Eurasian steppe and Europe. In this scene, multidirectional and sequential movements of different populations may have occurred, including those of the Eurasian steppe nomads. We sequenced 35 genomes (low to medium coverage) of Bronze Age individuals (Srubnaya-Alakulskaya) and Iron Age nomads (Cimmerians, Scythians, and Sarmatians) that represent four distinct cultural entities corresponding to the chronological sequence of cultural complexes in the region. Our results suggest that, despite genetic links among these peoples, no group can be considered a direct ancestor of the subsequent group. The nomadic populations were heterogeneous and carried genetic affinities with populations from several other regions including the Far East and the southern Urals. We found evidence of a stable shared genetic signature, making the eastern Pontic-Caspian steppe a likely source of western nomadic groups." http://advances.sciencemag.org/content/4/10/eaat4457

Every man in Spain was wiped out 4500 years ago by hostile invaders A genetic analysis has revealed that, about 4500 years ago, part of southern Europe was conquered from the east. In what is now Spain and Portugal, the local male line vanished almost overnight, and males from outside became the only ones to leave descendants. https://www.newscientist.com/article/2180923-every-man-in-spain-was-wiped-out-4500-years-ago-by-hostile-invaders/?utm_medium=SOC&utm_source=Facebook#Echobox=1538644145

Evolution is happening before our very eyes—just ask the peppered moths In 1858, Charles Darwin published On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life. The ideas put forth by Darwin in this book were not particularly new—other scientists had already introduced the idea of natural selection and evolution before him. What Darwin brought to the table was evidence and the ability to unify these concepts into a streamlined theory of evolution. Nowadays, the idea of evolution through natural selection is widely known—but what does it actually mean, and is it still happening today? In its most basic definition, natural selection can be defined as “survival of the fittest.” It’s easy to think of how this definition applies to a single individual—a person can be fit and they can survive to an old age. But that’s not exactly what natural selection is referring to. In practice, survival of the fittest applies to DNA and its ability to be passed onto subsequent generations. A person’s DNA has about 20,000 genes in it, each with a potential role to play in determining how our body works. Some genes may work together to define a person’s hair color, while others work to regulate blood sugar levels. Genes survive through time by being passed on from generation to generation, but this can only happen if the collective efforts of the 20,000 genes in a person’s DNA work together to help the person grow to an age where they can successfully reproduce. This is what’s meant by “fitness.” The most common example of natural selection is that of the peppered moth. Prior to the industrial revolution, moths in the United Kingdom had a gene that caused them to be lighter in color1,2. Occasionally, a moth would be born with a change in the DNA that caused them to be darker, but these darker moths were less common. However, once industrial pollution deposited large amounts of soot in the environment, white moths became less common as the dark moth population soared1. In this example, the genes that make moths dark were present in the moth population all along, but it was a disadvantage for them to be dark because they stood out to predators. As a result, black moths were less likely to survive to adulthood and reproduce, meaning the dark versions of these genes were less fit and less likely to survive. Once the industrial revolution took place, it became advantageous for moths to be dark. Now, moths that were born with darker coloration were more likely to survive and reproduce—passing on the “dark” version of their genes to their offspring—while the white moths were less likely to survive and pass on their unique set of genes1,2. What’s important to note here is that individual moths couldn’t change their color. Once they were born with the light or dark colored genes, they were stuck with them. What changed was the population frequency. Based on the environment, the moths that were born with a darker color were more likely to survive and pass the darker color (and their genes) to their offspring. After multiple generations of this pattern, the genes that resulted in a dark color and allowed the moths to survive became more common in the population, and thus the peppered moth species evolved to have darker coloration. Natural selection also applies to humans. We know that the ability to digest milk as adults became common in some populations due to pressure from natural selection3. At one point in time, few people could digest a sugar in milk known as lactose. If an adult did drink milk, they would likely experience gastrointestinal issues that, in more primitive times, could have been lethal4. By chance, some people inherited a variant in their DNA that helped allowed them to digest lactose as adults. When we started domesticating cattle, the ability to consume dairy products may have provided them a survival advantage. As a result, there’s evidence that in some parts of the world, people who could digest milk were more likely to produce children with the same ability3,4. This is one reason why many people today can comfortably eat and drink dairy products while others cannot. Natural selection is just one of the evolutionary forces that have molded the human genome. Other factors include population bottlenecks, founder events, and genetic drift. Typically we look at natural selection and these other forces as pressures that shaped our past. While we can’t know what the future will bring, it’s clear that natural selection will continue to act on us and shape the way we grow as a species over time. 1Cook, L M, and I J Saccheri. “The Peppered Moth and Industrial Melanism: Evolution of a Natural Selection Case Study.” Heredity 110.3 (2013): 207–212. PMC. Web. 14 Sept. 2018. 2Walton, Olivia C., and Martin Stevens. “Avian Vision Models and Field Experiments Determine the Survival Value of Peppered Moth Camouflage.” Communications Biology, vol. 1, no. 1, 2018, doi:10.1038/s42003-018-0126-3. 3Gerbault, Pascale et al. “Evolution of Lactase Persistence: An Example of Human Niche Construction.” Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences 366.1566 (2011): 863–877. PMC. Web. 11 Sep. 2018. 4Curry, Andrew. “Archaeology: The milk revolution.” Nature, vol. 500, no. 7460, 2013, pp. 20–22., doi:10.1038/500020a.