ТАНЯ МАНГАЛАКОВА 'ОСЕРВАТОРИО СУИ БАЛКАНИ'
Изкуство и новобогаташи
Собствениците на антични предмети не могат да покажат никакъв документ, който свидетелства за произхода им
Това беше модата на прехода. Да се събират археологически находки и предмети на изкуството. Някои от най-богатите личности в държавата сега притежават ценни частни колекции, които биха искали да превърнат в музеи. Но не всички са съгласни.
Българските новобогаташи имат истинска страст към частните колекции на изкуство и антиквариат. Собственик на смятаната за най-богата частна сбирка в София е Васил Божков, дискутиран делови мъж.
През октомври в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София беше показана част от колекцията на Божков: мраморен бюст от римския период на 2 век пр. Хр., златна корона от 4 в., керамични съдове, бронзови изделия и други 275 предмета.
Всичко това е събрано сега в един каталог, който накара българските медии да си зададат някои въпроси. Дали новобогаташите са наистина, както се определят патриоти, които се грижат за българското културно наследство? Или преди всичко тези частни колекции са само част от бизнеса им? Да не би да влагат в тях пари в очакване на печалба?
Повече от веднъж частните колекционери са настоявали да отворят частни музеи. Според специалистите тези колекции са в разрез със закона, защото собствениците на такива антични предмети в голямата част от случаите не могат да покажат никакъв документ, който свидетелства за произхода на обектите. Очевидно тези колекции са тясно свързани с незаконната дейност на иманяри и "ловци на съкровища".
Кой кой е сред колекционерите
Боян Радев повече от двадесет години изпитва страст към антиките и към произведенията на българските художници. В началото на януари 2003 г. изложи близо 300 платна от своята колекция в Градската галерия в София. Две години след откриването на експозицията е арестуван с обвинение за незаконни помагачи в придобиването на античните предмети. Според българския закон, който извади част от културното наследство трябва в рамките на две седмици да го предаде в най-близкия музей.
Емил Кюлев беше собственик на групата ДЗИ. Беше убит на 26 октомври в българската столица. Беше вторият най-богат човек в България. Има богата частна колекция от картини.
Димитър Иванов през комунистическия период беше шеф в Шесто управление на МВР (политическата полиция). Сега е успял бизнесмен и колекционер на изкуство, специализирал се в тракийския период. Колекцията му е изложена в Националния археологически музей.
Най-престижната колекция обаче остава в ръцете на Васил Божков, президент на Нове холдинг. Според вестник "Труд" той бил имал частна колекция от над 4000 картини, особено на основните български художници между края на 19-и и 20-и век, и около 2000 предмета от тракийската, елинистичната и римската епоха. Но много, включително и от българските политици, приемат Божков нееднозначно като бизнесмен.
Кампания за частните музеи
И Димитър Иванов, и Васил Божков настояха много през последните години да бъдат отворени частни музеи. Те подкрепиха искането си с интензивна медийна кампания. Според закона, който в момента е в сила, разрешение за създаване на музей се дава от Министерството на културата. Васил Божков е отправил такова искане, но той е било касирано от министъра в предното правителство Нина Чилова. Това даде повод на Божков да заяви: "Тя бе най-лошият министър на културата, който сме имали… Чилова е много тъпа.
Легализирането на колекциите
В свое интервю на 11 октомври в "Труд" Васил Божков откровено признава, че някои неща от неговата сбирка са закупени от хора, които са ги придобили, благодарение на контакти с иманяри и ловци на съкровища. "Ако не ги взема аз, ще ги изнесат в Европа", твърди той. Няма узаконена частна колекция в България, защото собствениците на предметите в по-голямата си част не са в състояние да документират произхода на работите, които притежават.
Преди години българският седмичник "Капитал" обяви, че богатите "меценати" финансират с големи капитали разкопаващите съкровища. Сега "ловът на съкровища" се е превърнал в истинска криминална индустрия пред с добри връзки в полицията и сред музейните деятели. Има мрежа, която е в състояние да организира преноса в чужбина / или към частните колекции в отечеството/ на културните ценности.
Някои специалисти са много критични по отношение на основаването на частни музеи. "Да се поддържа частен музей е голям лукс", казва Маргарита Ваклинова, заместник-директор на Института по археология на БАН. Тя е откривател с безупречна репутация сред колегите си.
"Прелистих с внимание каталога на колекцията Божков и ми се струва, че е събрана като тези отпреди два века, които излагаха обекти, без да атестират произхода. Който от нашите колекционери желае да открие собствен музей, трябва да декларира, че иконата "х" е от манастира "у", освен ако естествено не са я получили от баба си. Кой е този частен колекционер, който може да каже истината? А каква информация имаме например за прекрасната статуя от корицата на каталога?".Въпрос, който засега остава без отговор.
Допълнение към темата
МАЙОР ПЛАМЕН ВАСИЛЕВ, ДНСП: Да се легализират частните колекции
Милена Орозова
Как гледате на идеята да има частни музеи?
Трябва да се легализира всичко и макар и в частни колекции да стане ясно точно какви богатства притежава България.
Какви са вредите за страната ни от иманярството?
Тези посегателства причиняват щети, които трудно могат да бъдат изчислени или да бъдат възстановени.
Колко са регистрираните в полицията иманяри?
Иманярите са хора, които са наети срещу 10-20 лв. дневно да търсят на конкретно място. Когато открият нещо го предават на посредник, който пък го дава на човека, който е поръчал да се копае на това място. През тази година са извършени 192 такива престъпления, срещу 249 за 2004 г. Разкритите са 63. Регистрираният контингент от иманяри е около 200.
Как да се борим с това престъпление?
Крайно необходимо е приемането на съвременен закон за културното наследство. Сега действащият закон е от 1969 година. Освен това няма единен регистър на паметниците на културата в България. Наказанието за иманярството е до 5 години затвор, което не ни позволява да използваме специални разузнавателни средства. Търсенето на културно исторически ценности и търговията с тях също трябва да се наказва. Много пъти сме настоявали с предложения и до ръководството на МВР, до МС и до президента да има единен регистър на културно историческите ценности, но досега няма резултат.
Легенди за тарторите
България се слави като най-големия износител на старогръцки и римски антики.
Митична фигура в това отношение бе вече покойния Желязко Демирев Императора. През 1986 г. милицията и структурите на ДС засичат канал за трафик на културно-исторически паметници и антики. Трасето е България (София) Югославия Германия (Мюнхен). Организатори са трима души освен Императора там са и Николай Станишев Рижия и Митко Станков Бузата.
Смята се, че Императора и Бузата дълго време си поделят България относно антики. После Бузата се установява във Виена. Престава и да се крие и се води консултант на няколко известни антикварни къщи.
Рижия остава в България. Спрягат името му дори като бос на иманярската мафия в момента.
Императора също остава тук. До 8 март 2000 г., когато е открит застрелян в тила във вилата си в село Мрамор. Тогава той е на 77 години, притежава огромна колекция с изключително ценни антики.
След убийството на Императора тогавашния шеф на звеното за издирване и опазване на паметниците на културно-историческото наследство към НСБОП Кирил Христосков отсича: "Ако говорим за неговата колекция от златни императорски монети, част от която съм имал възможност да видя, става въпрос за огромна сума. Голяма част от монетите на императора са придобити по незаконен начин. "
И до днес не се знае каква е съдбата на златото на Императора.
Директорът на НИМ Божидар Димитров: Каква полза от сбирки по килерите?
КАТЯ МИХАЙЛОВА
Г-н Димитров, как ще коментирате анализа на неправителствения център Осерваторио де Суи?
Това са пълни глупости. Иманярството в България датира от много по-отдавна. Още от началото на 90-те години иманярите работеха с пълна сила и всичко се изнасяше в чужбина. Митко Бузата и прочее юнаци бяха организирали канали, по които антиките отиваха на Запад. Наистина някои богати хора в България направиха колекции. И вероятно могат да представят бележка за закупеното за голяма част от тях. Но защо всички гледат колекциите им от антики, а никой не гледа колекциите им от картини? Боян Радев има над 3000 картини на български художници, около 5000 има Божков. По тоя начин те дадоха хляб на българските художници в едно трудно време, когато никой вече не се интересуваше от тях, а картините им не вървяха на Запад.
В публикацията се твърди, че тези колекции са незаконни…
Сбирките от антики бяха разрешени още от комунистическия закон от 1969 г. Навсякъде по света всеки може свободно да инвестира парите си. Тези хора, за които говорите, от много време търсят сгради, където да изложат колекциите си. Боян Радев е подарил почти половината си сбирка на НИМ. Част от колекцията на Божков също е изложена при нас, а други неща е подарил. Голяма част от нещата му са купени от аукциони или антикварни къщи в чужбина, и той има фактури.
ако приключихме гадаенето по темата, викам да я затваряме.
