Last roman

Чудесна пледоария! Аз също си мисля, че Гай просто е бил прекомерно разглезен и се е подигравал на абсолютно всеки, защото най-вече е имал възможността да прави това /е определено и някоя дъска в августейшата му глава е хлопнала без време/. Нищо чудно, че Тиберий, знаейки характера му, да е решил да даде на омразните нему сенатори принцепса, който заслужават. Иначе като заговорихме за неадекватни и порочни императори с неизживяна божественост, мисля че Хелиогабал е много по-противен от Калигула, най-вече заради религиозния си фанатизъм. Но той не е и римлянин.

той Херодот много често прави такива хиперболизирания. Упоменанието му за многобройността на траките, например, е влязло във всеки учебник.

Когато и нашите влакове бъдат ъпгрейднати до японските висоти, тогава с удоволствие ще се возя в тях и ще чета /пия/ спя. Засега при отвратителното качество на БДЖ и неудобството на автобусните превози, предпочитам автомобила. Това, че не можеш да четеш докато караш, не е голяма загуба. Можеш да се любуваш на приятни пейзажни гледки и да си мислиш за хубави неща.

Аз затова съм дал горните линкове, ама няма кой да ги чете: http://rec.gerodot.ru/livia/02_garama_7.htm http://rec.gerodot.ru/livia/02_garama_8.htm http://rec.gerodot.ru/livia/02_garama_9.htm http://rec.gerodot.ru/livia/03_garamanty_4.htm

Браво на Рамщайн, определено знаят как да ти вдигнат настроението с гаргарите, които си правят.

за съжаление хипотези много, реални факти - малко. Но воденето на бой с колесници е остатък от героичната омирова епоха.

А така, кажи им го! Макар че по-добре да си бяхме останали на лека промишленост и туризъм.

Петък 11.11.11./е още не е съвсем 11 часа, ама айде/. Извънземните се помайват /пак ни вързаха тенекии, залените гадове/, така че предлагам да ги отсвирим и да се подготвим за най-хубавото в един петък. А то е... Петък вечер, разбира се. Поздрав за всички брадъри по хмел:

Напълно съм съгласен. Аз напоследък купувам повече книги, отколкото мога да изчета /макар че и аз съм чел по книга на ден в доброто старо време, когато нямах компютър и доста имах свободно време. Последната година съм купил поне 20 книги /е имаше и втора употреба, които съм пропуснал да купя и чета навремето, а не са преиздадени/. Лошото е, че сега не стига че работя, а и имам други начини за прекарване на свободното си време и доста от книгите засега само си прашасват и чакат своето време. Срам, срам, даже "Произход на видовете", дето толкова драпах да я намеря, не знам кога ще я препрочета.

Благодаря за ласкавите, отзиви, приятели. Просто реших да повдигна тема, защото наистина за гарамантите не се знае почти нищо. Нито са се провеждали редовни разкопки, нито писмеността и езика им са идентифицирани, а и сега, покрай хаоса в Либия, загадката на цивилизацията им въобще няма да се реши в обозримо бъдеще. А транссахарската търговия, в която гарамантите вземали дейно участие, е много слабо проучена. Като гледам гарамантите били едни своеобразни рахдонити /рахдонитите са хазарски евреи, държащи монопола на пътя на коприната/, изграждащи укрепени станции по оазисите, където керваните с ценна стока - роби, слонова кост, скъпоценни камъни, диви животни за империята да отпочиват /и предполагам печелещи процент от това/. Когато вандалите завладели Картаген, секнала и търговията на луксозни предмети, от които икономисчески се издържали гарамантите. А после дошли и арабите. Естесвено имало племена, които не се подчинили и продължили борбата, продължавайки да мигрират като предците си, но вече не на колесници, а с камили - несъмнено арабско влияние. Най-вероятно те са предшественици на туарегите и дауада. http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20110101102029AAHdQhf

По-скоро това е пример за своеобразна оазисна цивилизация. Но не е изключено тогава условията в Сахара да са били по-благоприятни.

Не мисля, че вандалите, завладели през 429 г. Картаген и околните градове, са имали време и желание да проникнат толкова навътре в пустинята, да влязат в близък контакт с местните племена, да се омешат с тях и да оставят толкова трайна генетична следа. Вандалите в Африка били малко на брой, предпочитали да си седят в големите крайбрежни градове и да се радват на благата на цивилизацията, разпореждайки се вместо римляните. Век по-късно в Африка цъфнал Велизарий и им разказал играта само с 15 000 войници. Счита се, че гарамантите са заселилите се в Либия морски народи /които по произход са европейци/, след неуспешния им рейд в Египет. Оттам и сходният с хиксосите начин на водене на бой - на колесници. Ето малко за антропологията им: http://rec.gerodot.ru/livia/03_garamanty_3.htm Кратка история на гарамантите /на руски/: http://www.nkj.ru/archive/articles/11524/ И на английски: http://www.livius.org/ga-gh/garamantes/garamantes.html Ето още един интересен и доста изчерпателен сайт /на руски/ за гарамантите, отношенията им с Рим и Картаген и участието им в търговията със роби, диви животни и скъпоценности: http://rec.gerodot.ru/livia/sbornik.htm Дэениэлз Ч. «Гараманты Южной Ливии»: один рельеф (рис. 2, С) изображает вождя, его меченосца и его лучника, каждый из которых одет, но третий сопровождающий обнажен. На других изображениях обычно встречаются воины без одежды, носящие только пояс и футляр, но часто украшенные лентами, перевязанными на плечах и груди (рис. 2, В). М.С. Айюб «Гарама (из истории ливийской цивилизации)» Гараманты издревле славились своей воинственностью, поэтому не вызывает удивления то, что они служили добровольцами или наемниками в войсках Ганнибала, сражались в войсках Масиниссы, помогали городам и племенам, восставшим против римлян, посылая к ним отряды воинов. Армия гарамантов в целом делилась на конницу и пехоту. Конница состояла из всадников и возничих колесниц, вооруженных мечами и копьями. Видимо, в армии существовал также особый отряд, в задачи которого входило засыпать колодцы, закрывать дороги противнику, перерезать его линии снабжения7 . О численности войска гарамантов данных нет. Для охраны этих дорог и маршрутов устанавливали укрепленные пункты. Они, как правило, представляли собой крепости, обнесенные высокой стеной с башнями, и возвышались над каким-либо вади, использовавшимся обычно как хранилище для дождевой воды, а также как пастбище для вьючных животных. В центре крепости находился колодец с питьевой водой. В качестве примеров таких укрепленных пунктов можно привести развалины крепостей в Ай-Ванкенан и Ай-Масраджан в районе Акакуса и цитадели Каср Мара, лежащей в 113 км западнее Мурзука. Могилы гарамантов вокруг этих крепостей свидетельствуют, что в них находились постоянные гарнизоны. Эти крепости строились в первую очередь ради охраны дорог, связывавших Гараму со странами африканской саванны. В их задачи также входило оказывать гостеприимство караванам, давать отдохнуть лошадям и вьючным животным или же сменять их по дороге. В папирусе Харриса сказано, что Рамзес III подарил два камня Темех из страны Вават египетским храмам. Известно, что названием Вават часто обозначали страну Теме4. Край, оазисы которого до сих пор называются Вав ан-Намус, аль-Вав аль-Кебир и т. д., находится на востоке Феццана в Южной Ливии5. Древние египтяне называли его страной Темех или землей Темху. Судя по всему, древнеегипетские тексты называли различные племена, обитавшие в Южной Ливии, общим именем "темху". На древнеегипетских фресках южные ливийцы смуглолицы, с заплетенными волосами и в ряде случаев бородаты. Мы не знаем точно, какую роль играли южные ливийцы во время набегов племен ребу и техну на египетские границы в конце эпохи Рамсесидов. По-видимому, неоднократные поражения этих племен от древних египтян сделали их легкой добычей для племен машаваши, вторгшихся в их страну с запада. Типы мужчин машаваши были запечатлены на стелах египетских храмов. Они были одеты в шкуры, их волосы украшены перьями. Они впервые в истории древней Ливии использовали лошадей и колесницы. На юге Ливии открыто множество наскальных изображений воинов, украшенных перьями и вооруженных щитами и копьями. Некоторые из них на колесницах, запряженных лошадьми.(...) При раскопках кладбища Кару были обнаружены многочисленные наконечники ливийских стрел, что вызвало предположение о наличии торговых связей между царями Куша и южными ливийцами. На нубийских кладбищах было обнаружено много предметов ливийского происхождения; в то же время документы Куша содержат лишь неясные намеки на присутствие южноливийских племен на западном берегу Нила.

Ето какво пише за тях Херодот /както винаги противоречив и мъглив/: IV. 174. Още по на юг от насамоните, в страната на дивите зверове, живеят гарамантите, които странят от хората и избягват всякакви контакти. Те нямат никакво оръжие нито за нападение, нито за защита.... 183. Там обитават хора, наречени гараманти (доста многочислено племе)... Та тези гараманти ловят пещерните етиопи с колесниците си, теглени от четири коня, защото пещерните етиопи са най-бързоногите хора, за които някога съм чувал... Тацит, Ann.III.74, IV.23 /за въстанието на Такфаринат/: 74. Тъй като имайки войска, отстъпваща по сила на римската и пригодена по-скоро за разбойнически набези, той атакувал с няколко отряда наведнъж, а след това стремително се оттеглял, оставяйки засади; нашите решили да настъпят в три направления и се разделили на три колони. Легатът Корнелий Сципион командвал тази, която трябвало да предпази жителите на Лептис от грабежи и да отреже пътя за отстъпление на Такфаринат към страната на гарамантите. IV.23 Укривател на плячката на Такфаринат и негов съдружник в грабежите беше царят на гарамантите; той не командваше войската си, но пращаше на нумидийците незначителни отряди, числеността на които била силно преувеличена от слуховете. След като римляните разбиват Такфаринат, Тацит пише, че гарамантски посланници се появяват в Рим, за да преговарят за мир. А ето и статия за Джерма от списание Космос: http://kosmos.dobrich.net/static/kosmos/1975/07/pg_0031.htm

че какво имаш да се чудиш. Арабите просто съхранили старото наименование. Ето ареала на обитание на гарамантите: Имаенно за да сдържат разбойническите им набези, римляните постоили система от укрепления в Триполитания. Римляните като цяло през 1 и 3 век завладяват за кратко тази столица на гарамантите, но не успяват да се удържат в региона. От своя страна гарамантите участват практически във всяко въстание срещу имперската власт, като се почне с това на Такфаринат и се стигне до масовата им инвазия по времето на управлението на Валент и Валентиниан /описано от Аммиан Марцеллин/.

като се загледах в подписа ти, се сетих, че не е лошо да продължим темата за наследника на Тиберий. Ето нелоша статийка по въпроса: http://www.znania.tv/?p=13838

В Сахара откриха градове на древна цивилизация Изследователи от Университета Лестър, Великобритания откриха в Сахара следи от отдавна изчезнала цивилизация. Учените анализирали спътниковите снимки по проекта TRANS-SAHARA, финансиран от ЕС. Програмата има за цел изучаването на съществувалите държави, а също така миграциите и търговията в Централна Сахара през I хилядолетие пр. Хр. – до средата на II хилядолетие. В либийската част на пустинята били открити над сто укрепени ферми и села, както и постройки, напомнящи замъци, а също така и няколко града. Повечето селища се датират от първата половина на I хилядолетие. Най-вероятно те са построени от гарамантите — тайнствен европеиден народ , развил висока цивилизация в Северна Африка. Съдейки по най-новите данни, тяхната цивилизация е била още по-развита от това, което съобщават древните извори. Комплексите, подобни на замъци са били с четириметрови стени от кирпич. Открити са също останки от къщи, гробища с каменни пирамиди, кладенци и развита система за напояване. Археологът Дейвид Метингли и неговият екип успели преди началото на гражданската война в Либия, да се убедят с очите си, че видяното на сателитните снимки действително съществува и се отнася към доислямската епоха. Съавторът на изследването Мартин Стери отбелязва, че съдейки по всичко, за две хиляди години климатът в региона не се е изменил: в началото на новата ера той е бил пак толкова сух и негостоприемен. Въпреки това, Либия е била гъсто заселена и селското стопанство е процъфтявало. До неотдавна повечето историци смятаха гарамантите за номадско племе, което от време на време е безпокояло Римската империя. Междувременно се оказа, че те са имали развита държава, собствена писменост ( все още неразгадана) и са използвали напредничави технологии за своята епоха. Метингли ги нарича още „пионери на оазисното земеделие в Либия и на транссахарската търговия”. На сателитната снимка: с черно са укрепленията, със зелено нивите, червено-кафяво— жилищни постройки. Изследователите се надяват, че с идването на новата власт в Либия, изучаването на гарамантите ще получи нов, невиждан досега тласък. Дано. На сателитната снимка: с черно са укрепленията, със зелено нивите, червено-кафяво— жилищни постройки. Източник: CORDIS http://www.znania.tv/?p=15928

Антрополози проучиха отвори в черепите на представители на древната цивилизация на гарамантите, живели в района на Сахара. Оказало се, че това са следи от медицинска операция – трепанация на черепа. Прическа на гарамант (по Анри Лот). Загадъчните отвори Екип от учени от университета Кеймбридж под ръководството на доктор Ефтимия Никита извърши анализ на три черепа на мъже на древния народ на гарамантите, живели на територията на Сахара преди близо три хиляди години. Разкопките били проведени в района на столицата на държавата Гарама (днес либийския град Джерма). Антрополозите открили на черепите следи от трепанация – няколко неголеми кръгли отвора. Според учените мъжете са преживели благополучно операцията, тъй като на черепите има видими следи от зарастване. Цивилизацията на гарамантите е била технологично високо развита, така че не е чудно, че и медицината им се е намирала на високо ниво. «Хирургическите умения, включително и това да се прави трепанация на черепа е била важна част от културата им, възможно е, тези знания да са били предавани от едно племе на друго, тъй като сред народите, населяващи по това време Северна Африка, е била водена оживена търговия», казва Никита. Според антрополозите, анализът на отворите изключва те да са били причинени от болест, от удар с остър предмет или от падане. Гарамантида – сахарската Атлантида Всеки е чувал за Египет, крито-минойската цивилизация, хетската държава, за Шумер и другите цивилизации от Двуречието. Руини от Гарама За гарамантите, създали някога в Централна Сахара могъща държава със самобитна култура, трудно може да се намери информация. На науката все още не е известно нито точното време, нито обстоятелствата около появата на този народ на историческата сцена. Не е известно и къде е изчезнал той след арабското завоевание на Северна Африка през VII век. Свирепите гараманти За пръв път споменава за гарамантите «бащата на историята » Херодот в V век пр. Хр.Той ги описва като многочислено племе, което воювало на колесници, в които били впрегнати два или четири коня. Римският историк Тацит (I–II век) характериза гарамантите като «свирепо племе, всяващо ужас в съседите със своите набези». Има сведения и на други антични писатели като Теофраст, Страбон, Вергилий, Плиний Стари, които са писали за гарамантите в периода на техния разцвет, когато този народ е доминирал на огромно пространство – от крайбрежието на Средиземно море до днешен Судан. За края на гарамантската цивилизация споменава арабският историк от XIV век Ибн Халдун. Той разказва как през 669 г. арабската войска разгромила гарамантите и превзела тяхната столица Гарама. След това събитие гарамантите изчезват от историята. «Морски народ» в сърцето на Сахара Историята на гарамантите и до днес крие много загадки. Не е ясно откъде точно са дошли гарамантите в Сахара и какво ги е принудило да се преселят. Антропологическият анализ на останките, открити в гробовете около древната столица, убедително доказват, че гарамантите са били хора от европеидната раса, от средиземноморски тип. Скалните изображения показват хора, които забележимо се отличават от местните сахарски обитатели. Френският археолог Анри Лот дори допуска, че сред гарамантите може да е имало и преселници от европейския север, като се основава на изображения, на които гарамантите са със сини очи. Времето на поява на светлокожите хора с дротици, мечове, кръгли щитове и колесници е II хилядолетие пр. Хр.- тук между учените няма разногласия. Изследователите обръщат внимание и на стила на изображенията на конете, носещи се в «летящ галоп», без да докосват земята с копита – аналогичен е стилът в подобни изображения на минойското изкуство от остров Крит и континентална Гърция; конструкцията на колесниците, изобразени по скалите на Сахара са от същия тип като в Егейския регион. Една от хипотезите е свързана с великото преселение на морските народи (критяни, етруски, сицилийци, сарди) в края на II хилядолетие пр. Хр., което било предизвикано от силни земетресения и цунами по островите и крайбрежните европейски зони на Средиземно море. Част от тези преселници се установила на либийското крайбрежие, което се потвърждава от древноегипетски надписи от XI в. Пр. Хр. Впоследствие, в началото на І хилядолетие пр. Хр., потомците на тези морски народи били изтласкани от финикийците във вътрешността на страната и по този начин се озовали в сърцето на Сахара. Що се отнася до избора на заселване – Сахара, Анри Лот отбелязва, че «Централна Сахара в периода на неолита е била едно от най-населените центрове на първобитното общество <…> в тази някога покрита с необозрими пасища пустиня, съществували многочислени центрове на различни култури ». Последното засушаване на Сахара, продължаващо и в наши дни е започнало през III хилядолетие пр. Хр. Но по времето на заселването на гарамантите там, все още климатичните условия били подходящи за развитие на земеделието и скотовъдството. Страбон пише, че ежегодният прираст на жребчета в Гарамантида бил 100 000 (Страбон, XVII, 3, 19). Специални изследвания на почвата в Либия сочат, че рязко намаляване на влагата в нея настъпва около V-VІ век, когато започва и упадъкът на могъщата държава. Гарамант, синът на Аполон Културата на гарамантите е била подобна на тази на другите либийско-берберски народи, те се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. Но има и редица културни реалии, които могат да бъдат обяснени само с близките, устойчиви контакти с егейските народи. Това са начинът на погребване на мъртвите, водоснабдителната система, бойната колесница и др. Интересна е критската легенда за произхода на гарамантите. Според нея дъщерята на критския цар Минос – Акакалида, която била изпратена от баща си в Африка (Либия), родила от Аполон син Гарамант, от който произлиза и народът на гарамантите. Гарамантите били основни търговски посредници между страните в Судан и Средиземноморското крайбрежие (с колониите на финикийците, Картаген, а по-късно – с африканските провинции на Рим и със самата Римска империя). Плиний описва столицата им Гарама като «преславна». Разкопките тук разкриха широки улици, водопровод , разнообразни занаятчийски работилници и т.н. Съдбата на гарамантите Те се съпротивлявали дълго и упорито на римската експанзия, така че в края на I век римляните били принудени да сключат с тях мирен договор. Пленен гарамант излиза на арената срещу дивите зверове. Римска мозайка, музей в Триполи Именно от гарамантите Рим получавал слонова кост и злато, диви зверове за гладиаторските битки, щраусови пера и черни роби. Могъщият Рим приемал гарамантски посланици и водел с тях преговори. В началото на V век бил пикът на гарамантската цивилизация. Какво е станало с гарамантите след VII век? Безспорно, арабското завоевание разрушило цялата структура на гарамантското общество; нямало централна власт, войска, основните източници на доходи преминали в ръцете на победителите араби. Освен това пустинята настъпвала все по-осезателно. Основната област, където живеели гарамантите (Фецан) постепенно била заселвана от номади бербери и от араби, което неминуемо довело до асимилиране на гарамантите. Други групи от тях потърсили убежище в планинските райони на Сахара. Според учените тези гараманти, които мигрирали в западно направление се смесили с родствените им берберски племена и в частност с известните туареги. Това название те получили от завоевателите араби и то означава «отхвърлени от Бог» – поради продължителната им и упорита съпротива срещу ислямизацията. Самите те се наричат имошаг – което означава «свободни» (хора). Тази хипотаза се подкрепя от социалното разделение при туарегите, подобно на това при гарамантите. Отбелязват се и редица сходни елементи на материалната култура, като облеклото. Двете скръстени на гърдите цветни ленти, които са неотменна част от одеждата на туарегите, могат да се видят в древноегипетски изображения на гараманти и в скални рисунки. Други групи гараманти се отправили към езерото Чад, където днес живее народът тубу. Местните легенди и до днес пазят спомен за «светлокожите северни хора » живели дълго сред тях… Учените очакват, че откритията и изненадите на древната цивилизация на гарамантите ще продължат.

Дом на тракийски цар става храм Политиците ни се фукат пред света със златото, намерено от археолозите. Не че и самите откриватели не му се радват, напротив. Но още повече се въодушевяват, когато попаднат на нещо, което никой друг преди тях не е намирал. Дори да няма грам злато, а за погледа на непосветения да е просто купчина камъни. Даниела Агре от Националния археологически институт с музей към БАН смята, че я е споходил късметът да открие нещо, ненамирано досега по нашите земи. Случило се насред страшната виелица през октомври, която остави половин България без пътища и ток. Повече от седмица екипът на Агре работи на открито в кучешки студ, нагазил до колене в кал и с дрехи, станали като картон от замръзналата влага. Няма спасение и вечер след работа - в хижата, където са пуснати по милост, изкарват цяла седмица на свещи и с толкова дърва в камината, колкото са си събрали. За нормална баня и дума не може да става. Дори миенето на зъбите е кошмар - за да се докопаш до вода, трябва да разтрошиш леда в кофата. За какъв дявол му трябва на някого да понася всичко това? "Защото досега подобно нещо у нас не е откривано! И трябва да се спаси", казва археоложката и гласът й отскача с една октава нагоре от вълнение. А би трябвало да е обръгнала след толкова открития, някои в килограми скъпоценности. Причината за въодушевлението й е на върха на един невзрачен баир край тополовградското село Княжево. Експедицията се озовава там след сигнал, че от пролетта се вихрят иманяри. Заварват вандалски изкопи, стигнали до каменен градеж. "Иманярите са си мислили, че е тракийска гробница, и са търсили ценности. Първоначално и ние смятахме, че спасяваме гробница. Но в хода на работата прозряхме, че под тоновете пръст има нещо далече по-интересно", казва Даниела Агре. Оказва се опожарена резиденция на тракийски владетел, превърната по-късно в храм. Години наред, след като при драматични обстоятелства знатните й обитатели са я напуснали, местните траки се събирали на мястото, за да отдават почит на своя цар бог. След време натрупали могила върху останките на замъка, но продължили да посещават мястото и да извършват обреди. За тях то било свещено. "Свързвали го с най-разпространения култ в Тракия - към предците. Траките обожествяват владетелите си, затова гробниците им са и храмове. Досега обаче никога не сме попадали на владетелски дом, превърнат в култово място. Затова този обект е уникален", казва Агре. Известно време, след като дворецът бил опожарен, в периферията му била изградена масивна крепида, а върху останките му е насипана могила. Според Агре това показва, че мястото е осмисляно от местните хора като дом на техния обожествен владетел и място за почитането му. Че там са се извършвали ритуали, свидетелствали откритите огнища и пещи и около крепидата, и извън нея. "Жертвоприношения са извършвали и по време на издигането на могилата, но и по-късно, защото следи от тях има и извън насипа - т.е. мястото е било посещавано за обреди и след окончателното насипване на могилата", разказва археоложката. Според нея в тракийската владетелска резиденция е кипял живот през първата половина на IV век пр.Хр. Това е златният век на тракийското Одриско царство при Котис, Севт и Керсеблепт. Вероятно местен парадинаст си е вдигнал луксозната резиденция на ниския хълм точно на завоя на Тунджа над Сремския пролом. "Той е врата към Тракия. Надолу към Гърция реката е била плавателна и се използвала интензивно като евтин воден път за търговия с Елада", обяснява Агре. Археологът Деян Дичев - зам.-ръководител на експедиция "Странджа", допълва: "Строителите са севъзползвали от това, че хълмът е естествено защитен от двете страни, и са издигнали сградата на най-високото място с поглед към равнината. Обърнали я на юг, за да я огрява слънцето и да загърбва студения северен вятър. Впрочем това е традиция, която и до днес се спазва в Тракия. Не ние откриваме екологичното строителство." "Стопанинът на дома очевидно е бил много богат човек, защото не се е скъпил за строителните материали - първокачествен камък, вносни гръцки керемиди от всички известни в Тракия видове. Сградата е била грамадна - може би на 3 етажа, каменните й основи са дебели метър и половина. Фасадата й е цели 14 метра. До нея се стигало от запад по масивно стълбище. Влизало се е през параден вход с колони. Намерихме праговия камък с вдлъбнатина за оста, която е носила масивна дървена врата. Поне 4 помещения е имало на първото ниво, зидано от камък. Широко стълбище е отвеждало към по-горните етажи. Вторият е изграден от кирпич, но необичаен - тухлите са квадратни, плоски и големи. Третото ниво вероятно е било от дърво, може би издадено напред като еркер. Пред фасадата е имало покрит с навес двор, подобен на тези в Севтополис и характерен за гръцките жилища от епохата. От запад и от изток към сградата са били долепени множество други постройки", разказва Агре. Деян Дичев отбелязва: "Намираме метални стопилки и шлака, може би в комплекса е имало и оръжейна работилница". Според археолозите обитателите на замъка са ценили удобствата - разполагали със система за отвеждане на отпадните води (намират каменни блокове с улеи) и сложно устроено вътрешно отопление на всички етажи в сградата - не просто огнища, а масивни пещи с керамични скари. От голямото входно помещение на първия етаж се е влизало в още 3, едното вероятно склад, защото в него намират цели питоси (големи керамични делви за съхраняване на течности и зърно - б.а.) и огромно количество фрагменти от гръцки амфори, от най-различни типове чернофирнисови съдове и много натрошена местна тракийска керамика. "Обектът е много важен, защото хвърля светлина върху цялостната организация на пространството във владетелското жилище при траките, обяснява Даниела Агре. И допълва: "Край замъка е съществувал голям център - хълмът и подножията му са осеяни със сгради. От древни автори знаем за големи селищни центрове като Кабиле, Мастейра и Додопара, някои от които още не са локализирани. Възможно е с още проучвания да се намери връзка между тях и обекта, който проучваме." Койобаче е бил собственикът на луксозната резиденция? Засега археолозите не са попаднали на надпис или друг белег, който категорично да го посочи. Но имат догадки. "След втората четвърт на IV в. пр.Хр. най-силният владетел в Югоизточна Тракияе Керсеблепт. Това е дом на парадинаст от първата половина на IV в. Керсеблепт е имал трима сина. Не е изключено на един от тях да е пребогатият гроб, който открихме през 2005 г. в Маломирово-Златиница на по-малко от 30 км оттук. Вероятно младият мъж е загинал в стълкновение с войските на Филип Македонски, който точно по това време предприема походи в Тракия", обяснява археоложката. Според нея знатният дом е опожарен от войските на Филип Македонски при някой от тези походи. В подкрепа на това предположение според нея са и намерените на обекта гръцки монети от същото време - сребърна и бронзови. Едната вероятно е на самия Филип, допуска екипът, но това ще се проверява от експерти нумизмати. Даниела Агре смята, че за замъка не е водена битка - не се откриват върхове на стрели, бойни топки или тежести за прашка. Явно семейството е успяло да се евакуира навреме. Това, което е трагедия за хората, понякога се оказва шанс за археолозите. "Както Везувий засипва Помпей с пепел и го консервира, така тук пожарът запечатва цялата археологическа ситуация. Насипът допълнително помага тя да се запази. Затова имаме възможност с голяма степен на достоверност да възстановим историята на това място", отбелязва Даниела Агре, докато трепери от брулещия вятър. И не спира да хвали сътрудниците си - докторантите Доротея Гюрджийска (зам.-ръководител на тези разкопки), Елена Николова и Светослав Йорданов от Софийския университет. Многократно споменава с благодарност циментовите заводи АД "Титан - Златна Панега" и фондация "Хоризонт": "Добре че са те - дадоха ни средства за проучването. На държавата не можем да разчитаме." С голяма надежда археолозите посрещат новия кмет на община Тополовград Божин Божинов, който ден след избирането му посещава обекта и поема ангажименти за опазването на паметника. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1101296

Не бих казал. Доста българи ходят дотам.

Който има желание и навик си купува и чете книги, без да влиза в някакви измислени статистики. Иначе по библиотеки отдавна не съм стъпвал, при наличието на електронни такива. Пък и не обичам шумотевицата, а уединението и лекият шум на обръщащите се страници.

Старо, но вярно: Путин: Не налагайте на арабите демокрация Руският премиер Владимир Путин повтори в Брюксел за пореден път предупреждението Западът да не налага на арабите демокрация - теза на Москва, изказвана през последните дни от различни висши официални лица. По думите му опитът за външна намеса в бунтовете в Северна Африка рискува да докара на власт екстремисти. "Трябва да се даде шанс на хората сами да избират съдбата си и бъдещето си. Да ми се даде възможност да ги определят по естествен начин без каквато и да е намеса от чужбина", каза премиерът на пресконференцията след разговорите на руската делегация в Европейската комисия. Агенция "Ройтерс" припомня, че Москва отдавна отхвърля критиките на Запада за състоянието на демокрацията в Русия и отношението към политическите опоненти там. Путин припомни, че предишните опити "да се налага" демокрация са предизвикали ислямската революция в Иран и изборни победи за радикални елементи, с които сега Западът се опитва да се бори. "Неотдавна нашите партньори активно работиха за честни демократични избори в палестинските територии. Прекрасно! Чудесна работа, момчета! И се оказа, че спечели "Хамас" - същите хора, които наричате терористична организация и започнахте да се борите с тях", каза той по повод изборите от 2006г. в Ивицата Газа, след които подкрепяната от Иран групировка изгони властите на базирания на Западния бряг палестински президент Махмуд Абас. Изборите бяха подкрепяни от САЩ, ЕС и Русия. "Хамас" спечелиха и от антиправителствените бунтове в арабските държави, в които Израел и палестинската власт на Абас изгубиха важен партньор в лицето на оттеглилият се египетски президент Хосни Мубарак. Путин припомни още, че иранският революционен лидер Аятолах Хомейни използва подкрепата от Запада, докато живееше край Париж, преди да отпътува през 1979г. за Техеран и да оглави революцията, свалила шаха. "Независимо от теориите, че няма страшно, защото радикални групировки е невероятно да дойдат на власт в Северна Африка, ако все пак това се случи, няма как то да не се разпространи и в други части на света, включително в Северен Кавказ", предупреди още премиерът в Брюксел. Медведев: Този сценарий го пробваха и у нас Същото каза тази седмица президентът Дмитрий Медведев призна на заседание във Владикавказ на Националния комитет за борба с тероризма, че случващото се в Близкия изток ще оказва "пряко въздействие" върху ситуацията в Русия десетилетия наред. "Нека да не се самозалъгваме и да не заблуждаваме нашите граждани - това е голям и сложен проблем, по който дълго време ще ни се налага да предприемаме много сериозни усилия." Подобни събития имат потенциал да доведат до разпадането на гъсто населени държави и идването на власт на фанатици, каза още Медведев. По думите му, това би означавало пожари в продължение на десетилетия и разпространяване на екстремизма. "Такива сценарий готвеха преди и за нас и сега пак ще опитат да го осъществят, но отново няма да позволим това да стане", допълни Медведев. 34% от руснаците не изключват "египетски сценарий" в Русия В същото време социологическият център "Левада" разпространи свое национално проучване от 11-14 февруари, според което една трета от руснаците допускат като възможно развитие на "египетски сценарий" в собствената им държава. 13% не вярват това да се случи, а 43% - че е малко вероятно да има протести в големи мащаби. Но за 34% то е възможно, а 4% са уверени ,че задължително ще се стигне до размирици. "Едва ли анкетираните руски граждани достатъчно ясно си представят причините за вълненията в Египет. Но е очевидно, че толкова висок процент на отговорили положително свидетелства, че те изпитват сериозно недоволство от случващото се и проектират това недоволство чрез образа на Египет", коментира Фьодор Лукянов, главен редактор на аналитичното списание "Россия в глобальной политике" Показателно е, че в анкетата на "Левада" най-висок дял (48%) на допускащите, че е възможен египетски сценарий в Русия, са в Москва. В малките градове обаче 55% не смятат като вероятно такива събития, както и 47% от висшистите. Игор Сечин: Да се разследва какви ги върши "Гугъл" В интервю за "Уолстрийт джърнъл" тази седмица вицепремиерът Игор Сечин дори заподозря западни компании в манипулиране на събитията в Египет. "Всичко днес е различно. Ние сме друга държава. Имаме политическа стабилност, при това една от най-високите в света", каза той. Запитан за случващото се в Египет, Сечин отговори: "Трябва по-внимателно да се изучи случилото се. Да се види какво правеха в Египет високопоставени служители на "Гугъл", какви манипулации се правеха с енергията на народа". Най-радикален в коментарите се оказа депутат от партията на Владимир Жириновски. Според Сергей Абелцев "очевидно е, че тази зараза напролет ще се прехвърли и в Средна Азия, а през лятото и в Русия, и само въоръжените сили ще са способни да противостоят на тази заплаха". http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/02/24/1049808_putin_ne_nalagaite_na_arabite_demokraciia/

първо стани диктатор, пък тогава си прокарай забраните.

Не съм на заплата, о, Цезаре, а напълно на доброволни начала /също като Велей Патеркул/. Стремя се да залича позорното клеймо, което лепнаха на династията на Клавдиевците сенатските драскачи. Отвъдрейнска Германия никога не е била фактическа провинция, за да бъде загубена. Тя е временно завоевание, нещо като Месопотамия от времето на Траян. И все пак римляните имат две ляворейнски Германии /горна и долна/. А територията от Рейн до Елба, завладяна от брата на Тиберий - Друз е прекалено трудна за отбрана. Много по-сполучливи бариери са естествените природни прегради - Рейн и Дунав. Нещо повече и по десния бряг на Германия има редица фортове и защитни съоръжения, особено в делтата на Рейн, където са съюзните батави. Колкото до германците, завладели Рим, както обичам да казвам - когато спреш да цивилизоваш варварите, те те варваризират. Накрая именно варварите са единствената що-годе читава войска, която отбранява империята от събратята си, които също искат дял от пая. Но причината германците да си разиграват коня се корени в самата империя. А една империя, както знаем пада първо отвътре.

нали си чувал за архангел Джибрил, който в пустинята на Мохамед се е явил?

Императоре, мисля че има известно сходство в характерите на Тиберий и Домициан. Но не съм съгласен, че е имало смисъл от завладяването на Германия по онова време. Бедна страна, с оскъдни и неразработени ресурси, диво население. Съдържанието на гарнизони там е напълно неоправдано и скъпо. Ако Германия имаше перспектива за екслоатация, щеше да последва съдбата на Британия и Дакия. И за малко да ги последва, но Илирийското въстание /6-9 г./ и поражението на Вар осуетяват начинанието /а вината за това си е на Божествения Август/. "Наказателните" операции на Германик, колкото и хвалебствено да са описани носят преди всичко загуби в жива сила /е, римляните си връщат и загубените орли и донякъде честта/. Но в този случай политиката на Тиберий за прекратяване на походите е напълно оправдана. Ето защо той преминава към принципа разделяй и владей, като насъсква племената едни срещу други. Докато империята е силна, варварите не са заплаха за нея, даже при Домициан са завладени стратегическите земи между Рейн и Дунав /т. нар. Декуматски полета/, но с упадъка й идват мащабните инвазии. Лично аз бих обвинил много повече Комод, който изоставя делото на баща си и вместо да създаде стабилна буферна зона /тогава Рим може би щеше да стигне и до Полша/ просто купува мира с варварите. А както е известно - не е луд този, който яде баницата.