Last roman

Просто хората са персонифицирали стихиите. И за всяко природно явление отговарял даден Бог. Иначе древните имали Бог на вулканите и ковашкото изкуство - Хефест.

Науката не знам дали има обяснение, но ей го римляните си имали дъждовен Бог, който им помагал в трудни моменти, че даже и по колони са го изобразявали:

И да въртиш и да сучиш, определено няма как да изкараш астероидния пояс за останки на планета.

Такива като теб с лопата да ги ринеш. Без да са чели "Произход на видовете", използват примитивните си лаишки тълкувания като това горе, за да се убедят, че Еволюция няма. За домашно, драги ми чукча, прочети труда на Дарвин и ми намери ред, където последният е писал, че човек произлиза от маймуна. И ако наистина няма какво да кажеш в тази тема, чувствай се свободен да не спамиш тук. Има цял раздел паранауки, мистерии и загадки, религия и пр. Или за всеки пътник - влак.

Дето се вика - да подпалим нощта))

Позьорщити за пред журналягите. Особено тоя със стола ми се ще да го видя в процес на стрелба.

фоменковщина в най-чист вид. Особено ме израдваха опитите за 'наслагване' на владетелите в Юдея и Рим и 'удивителните' доказателства за еднаквост между тях. Също така има предостатъчно и от стандартните глупости за подправени исторически текстове и 'основателни' съмнения дали описалите ги древни автори са съществували. И разбира се прави впечатление и фрапиращото незнание на авторите по отношение римското изобразително изкуство и металургия, което за тях естествено е поредното 'доказателство', че всичко е измислено в по-нови времена. Цялото това дълго писание /предназначено за хора, които не са много навътре в историята, а и явно си нямат друга работа в петък/ е съпроводено с вадене на цитати от разни произведения, които уж подкрепят авторовия замисъл, даване на нелепи примери с ползване на получените 'аналогии' за обосновка, и обилие от лаишки разсъждения с цел нагаждане на 'доказателствата' към развиваната хипотеза за световната конспирация срещу историята. Както самите братушки наричат подобного рода писания - 'хренология'. Ама вече не е интересно. Дори и за алтернативка.

По тая логика дайте да обявиме тепетата в Пловдив за пирамиди.

В крак с темата /макар че се абстрахирам от философската гледна точка/: Учени създават живот от неорганични вещества Учени от Университета в Глазгоу решиха да създадат живот от неорганични вещества, съобщи Би Би Си, цитирана от "Класа". Животът на Земята се базира на органичната биология под формата на въглеродни съединения, а неорганичният свят се смята за нежив. Шотландските учени демонстрираха начин, по който смятат да създадат клетки от неорганични съединения. Целта им е да получат възпроизвеждащи се, еволюиращи клетки, които да бъдат използвани в медицината и химията. Проектът е воден от проф. Лий Кронин от университетския колеж по наука и инженерство. „Онова, което се опитваме да създадем, е самовъзпроизвеждаща се, неорганична клетка, която ще бъде по същество жива. Можете да я наречете неорганична биология“, обясни проф. Кронин. Той и неговият екип обмислят създаването на обособени клетки с помощта на вътрешни мембрани, които да контролират преминаването на вещества и енергия. Така различни химични процеси могат да бъдат изолирани във вътрешността на самата клетка, точно както при биологичните клетки. Учените смятат, че техните неорганични клетки могат да съхраняват електричество и да намерят потенциално приложение в различни области на медицината. Целта на проф. Кронин е да демонстрира, че неорганичните химични съединения са способни да се самовъзпроизвеждат и еволюират, точно както органичните клетки, базирани на въглерода. Според него създаването на неорганичен живот е напълно възможно. “Бактериите по същество са едноклетъчни микроорганизми, изградени от органични вещества, така че би трябвало да можем да създадем подобни микроорганизми от неорганични вещества и да им позволим да еволюират“, обясни проф. Кронин. Подобно постижение ще хвърли светлина върху еволюцията и ще докаже, че е възможно да съществува живот, който не е базиран на въглерод. http://it.dir.bg/news.php?id=9484376&nt=13

Ти това серизоно ли? А доказ? Е, най-накрая някой да напише нещо смислено по темата /в смисъл алтернативка тип приказка/. Образуването на упоменатите пустини няма нищо общо с търсения 'ядрен конфликт'. А ако приемаш митологията за истина, то предполагам вярваш, че е имало и всемирен потоп. Има и проверими неща, но във тях подобни фантастични съждения не се вписват, просто защото нямат нищо общо с действителността. Иначе всеки е свободен да вярва в летящи чинии, дядо Коледа, планетата Нибиту и каквото му прави живота интересен.

те древните са пиели подправено вино, а от това, повярвай ми махмурлукът е още по-зверски.

човек като препие определено му се струва, че я камъни от небето падат, я ядрени взривове в черепната му кухина кънтят.

явно и тая кола се храни със слънчева енергия)) Ако някой ден се разработи подобна заз-ка, тя ще трябва да се оставя със задницата към изгрева))

Мерси, но не претендирам това да е статия. По-скоро отразява личния ми поглед върху нещата.

Не подценявай водата... Тя има много тайни и скрити енергии в нея. Питай някой хомеопат.

Софийски строежи съсипват Сердика С урбаниста арх. Христо ГЕНЧЕВ разговаря Николай Големанов Ст.н.с. I степен д-р арх. Христо Генчев е в професионална и медийна полемика за съдбата на т. нар. Ларго (пл. “Независимост”) в София. Тази площ около 6000 кв. м, затворена между президентството и “Шератон” на юг и Министерския съвет и ЦУМ от север, е част от римския град Улпия Сердика. Там сега се строи. Досегашните работи по Ларгото според арх. Генчев са пагубни за останките от Via Principalis, главната улица на Сердика. Тя следва приблизително посока изток-запад и около югозападния ъгъл на ЦУМ е пресичала другата важна улица, т. нар. Cardo. Малка отсечка от Via Principalis е разкрита и частично реставрирана преди повече от 40 г. при строителството на подлеза пред бившия Партиен дом, където е съхранена и Източната порта на античната крепост на Улпия Сердика. Арх. Генчев от дълги години воюва - с променлив успех - за запазването на свидетелствата от сердикийската древност. Миналата година след неговата активна намеса беше възприет тунелен метод в строителството на метрото под бул. “Мария Луиза” и така in situ (на място) над тунела оцеляха ценни паметници на римската архитектура. - Г-н Генчев, нека ви покажа няколко снимки от 16 август 2009 г. Багер започва да копае на пл. “Независимост”, т. нар. Ларго, около което тази пролет пламнаха спорове... - Тези снимки документират едно закононарушение. - И то е било факт още преди 2 години? - Да. Защото с Постановление 36/1976 г. Министерският съвет определя особен строителен режим за археологичния резерват “Сердика - Средец”, в чиито граници е и Ларгото. Същественото на този режим е, че строителство там може да започва не по-рано от една година, след като бъдат завършени археологическите проучвания и бъде изработен археологичен кадастър, с който проектантът задължително се съобразява. Нищо от това не е направено! Не е изработен археологичен кадастър на Ларгото. Нещо повече - цяла година се строи без одобрен архитектурен проект. - Застрашени ли са по тази причина паметниците от Сердика? - Около 1650 г. оттук преминава френският пътешественик Пуле и записва, че в София има две различни архитектури. Едната е римска, а другата е турска. Римските сгради отстъпват място и даже служат като материал за турските строежи. “Развали къща, направи колиба!” Ние смятаме, че онова време е отминало. Искаме да сме културна столица на Европа през 2019-а. Но днес се изгребват градоустройствените свидетелства от Улпия Сердика! И върху римската главна градска улица Виа Принципалис по някакъв измислен контур строят сграда, която излъчва “чара” на гимназиален физкултурен салон! Сградата е ситуирана върху половината на главната улица на Сердика. При това Виа Принципалис е разцепена не напряко, а надълго! По осовата линия! Другата половина оцеля, но се уплашиха, че е улика, и преди 10 дни изгребаха и нея. - Как е свързана с това “стъклената улица”, за която много се говори? Главният архитект Петър Диков я споменава още преди 4-5 години. - Щеше да е уместно, ако стъкленото покритие бе над Виа Принципалис и нейната представителна, макар и поломена архитектура... Но аз също ще ви покажа снимки. Ще видите предимно бетон. Тук гледаме откъм подлеза пред ЦУМ към Народното събрание. - ... зад нас е запад, нали? - Да, гледаме на изток. Римският град се е простирал и под прясно налетите бетони пред нас. И всичко това е изнесено! А археолог, строител и инвеститор в надпревара твърдят, че не е намерено нищо ценно (?!). - Ваш опонент писа, че на останките под Ларгото не достига “експозиционен потенциал”... - Каза го месец преди да бъде разкрит 30-метровият участък на Виа Принципалис, граничещ с Източната порта. Там бе показано на скептиците (другите го знаеха поне от 1/2 век) внушително улично благоустрояване: 8 метра широко улично платно с канализация. На север и на юг от него - защитени от движението и лошото време - пешеходни галерии. Тяхното покритие е стъпило върху скулптирани каменни постаменти за колони, високи 5-6 метра. Проектантът трябва да обича сградата, града, върху които работи. Той не може да подхожда с предубеждение към обекта и да издава присъди за “експозиционния потенциал”. - Какво според вас би трябвало да се направи? - Трябваше първо да се реабилитира правовият ред. Макар и post factum трябва да се назоват и укорят всички, които по закон са били длъжни да пазят изискванията. Имам предвид строители, инвеститори, проучватели археолози, проектанти архитекти, администратори, че и държавници. - Какви точно са последиците от неспазването на закона? - Оказа се, че проект, който е възложен без обявяване, който не е предмет на конкурс и не е бил предмет на сериозно обсъждане, не е узаконен, нито съобразен с реда за строителство в резервата “Сердика - Средец”, започва да се строи. И се осланя на силата на свършения факт. Около Великден например се разбра, че част от Виа Принципалис е надупчена с машини и са били излети на сляпо (!) мощни стоманобетонни пилоти - може би на 20 м дълбочина. През Виа Принципалис! - На кое място? - Точно пред ЦУМ и пред Министерския съвет. Погледнете, това, което виждате на снимката като кръг, е стоманобетон, пробил каменната настилка на Виа Принципалис. През 6-8 метра има такива пилоти... - И за какво служат? - За да се постави върху тях стоманобетонна греда и на нея отгоре да леят стоманобетонни стени. А най-голямото поражение става през април т.г. На дължина около 80 м Виа Принципалис бива разсечена по дължина. Всичко откъм юг е изгребано, наливат бетон. “Главболгарстрой” е фирма за масови мащабни работи. Не може на такава организация, с нагласа да преодолява природни препятствия, да се възлага работата в най-финото, най-уязвимото място на София. - Но автор на искането да се забрани достъпа до работите в Ларгото не е тази фирма, а е археолог... - Има и услужливи археолози. Кой захвърли костите на Васил Левски. Архитектът Сава Бобчев ги откри, археолог ги затри. - Тази забрана е с любопитен мотив: “Във връзка с проявения интерес...” - Значи там стават неща, които не могат да бъдат обществено защитени. Преди дни успях да заснема с телефона си нещо потресаващо - багер, който започва да копае и северната, запазена доскоро, половина на Виа Принципалис. Там няма да се строи, но копаят, замитат улики. - А сградата все пак за какво ще служи? - Не знам. Строи се някакво помещение, което за Бойко Борисов е “пасаж с магазини”, за Йорданка Фандъкова е подземен музей, за Петър Диков не е нито музей, нито пасаж... - Може ли все още нещо да се спаси от Виа Принципалис, или е късно... - Може. Но когато се опитах да систематизирам най-необходимото, се получиха цели 15 точки (усмихва се). Сега ще ви кажа кое е най-важното на Виа Принципалис - пространството. Може каменните свидетелства да са унищожени (даже и в наши дни!), но уличното пространство е налице. Вземете като пример ул. “Граф Игнатиев”. Цялата архитектура е сменена, но пространството, наследено от Средновековието, е останало. Запазено е настроението - начупено, тясно, сенчесто и търговско-деловито. Важното е, като се тръгне от Източната порта, да се проходи цяла 200-250-метрова римска улица. Това първоначално искаше и гл. арх. Петър Диков. Даже отделни антични фрагменти са достатъчни, за да ни потопят в най-великото за града ни време. А къде да е паметникът на сердикиеца Галерий, римски император, ако не на Виа Принципалис? - Сякаш говорите за нещо повече от разходка... - За пространството и за историчното време. Виа Принципалис е един времепространствен улей и в него почти преди 20 века са се движили хора, някои от тях - променили света. По тези плочи е стъпвал Галерий. Той е човекът, който от Сердика точно преди 1700 г. за първи път прокламира правото на християните да се събират, да изповядват религията си, да строят храмове... А какво правим ние? Ще разрушим Виа Принципалис, а отгоре по тротоара ще бъде маркирано къде е била тя. Кой човек би предпочел това пред възможността да се движи по истинската Виа Принципалис? Шизофренно поведение на хора, лишени от чувството за величие. - Величие? Като римляни? - Не (засмива се). Като съвременни цивилизовани хора, макар че сме наследници на Рим. Ако сте лишени от усет за величие, как ще градите град? Без величие градът е машина, нещо като пералня... Градът всъщност е нещо повече от бит. Величието на града е плод на усилията на хора (вкл. и на днешните), които пазят и следват замислите на своите предходници; в София те са от поне две хилядолетия. Величието няма “експозиционна стойност”, защото не е предмет, а замисъл, идея. Древните са я наричали Genius Loci - Дух на мястото. В Ларгото сме поверили едно невъзстановимо богатство на хора, които не са подготвени за него. Софийските управници изпуснаха страхотен шанс, шанса да бъде запомнени (и почитани) като най-просветените в софийската история. Е, както гласи пословицата: “Зимваш му, не мойш му да.” Визитка Роден е през 1934 г. Завършва архитектура през 1958 г. Доктор е на техническите науки от университета в Грац. Старши научен сътрудник I степен от 1974 г. Автор на книгата “София мислена в пространството и отвъд времето” (изд. АрхЛИБРИ, С, 2009 г.), отличена с наградата на София за архитектура през 2009 г. Има многобройни публикации и по геополитика. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1033943

да не би да се движи с тежка или свръхтежка вода от АЕЦ Фукушима. Иначе това е лоша новина, тъй като ще предизвика поскъпването на водата /особено у нас/.

Чудесна тема и поздравления за публикациите ти, Voland. Аз пък отраснах с книгите на известния натуралист Джералд Даръл. Особено незабравими приключения сред дивата природа за мен са: "Моето семейство и други животни" "Препълненият ковчег" "Гончетата на Бафут" "Пияната гора" "Зоологическа градина в моят багаж" "Двама в степта" "Птици, животни и роднини" "Хванете ми колобус" "Градината на боговете"

Графе, полемиките от едно време са си били за едно време. Тук във форума сме до голяма степен анонимни и всякакви титли и професии не важат особено. Ще се радвам ти или Кухулин да споделите за началото на арабското завоевание на Близкия изток.

Аспандиате, недей така, имаме поне един изцяло набран в Мала Азия легион - Legio XXII Deiotariana. Освен това т. нар. близначни легиони са формирани от сливането на едноименни източни и западни части след победата на Октавиан при Акциум. Разбира се всички легионери били римски граждани, но да не забравяме, че заселването на римляни в Сирия, Мала азия, Египет и Елада не било е никак незначително.

Графе, недей да скромничиш. Помня че пускаше теми за арабо-персийските и арабо-ромейските войни в БС.

Брех, къде е публикацията в научно списание, при положение че се спрягат организации като НАСА, че и някакви френски учени. Би ми било любопитно и да видя поне един от предполагаемите 100 ядрени кратера, а също и замерванията на нивата на радиация, които са извършвани. Всичко това обилно гарнирано с изтърканите клишета като изгубени древни цивилизации пр. глупости за монголи, мутанти, трети очи, подземни градове, промени в оста на въртене на Земята и скоростта й.. И естествено, за да е конспиративката пълна, ни в клин ни в ръкав е намесена и Дарвиновата теория.

От страна на самите владетели в Западна Европа също се наблюдавала съпротива срещу властта на църквата. Особено силно било противопоставянето в Италия. През 12 и 13 век се обособили т. нар. фракции на гвелфите и гибелините (guelfi и ghibellini), поддържащи съответно папата и Свещенната Римска империя. След като гвелфите окончателно победили гибелините през 1289 г. те започнали да се борба помежду си. През 1300 г. във Флоренция гвелфите се разделили на две - черни и бели. Черните продължавали да поддържат папската институция, докато белите подкрепили монархията. Кралят на Англия Хенри VIII провел политика на абсолютизъм и скъсал отношенията си с папата. През 1534 г. той бил провъзгласен от парламента за глава на английската /англиканската/ църква, запазила католическите традиции, но враждебна към властта на Рим. В Германия през 1517 година започва така наречената протестантска Реформация под ръководството на Мартин Лутер. Движението било опит за преустройство на Римската Католическа църква, поради порочните й практики, особено по отношение продажбата на индулгенции /документи, опрощаващи греховете/. Друга основна причина се кореняла в купуването и продаването на църковни постове /симония/, както и ужасяващите размери на корупцията по това време вихреща се сред йерархията на католическата църква, достигаща дори до позициите на папата. Най-важната придобивка на Реформацията била свободният достъп на народа до Библията /преведена от Мартин Лутър/ и слизането на християнското учение до нивото на всеки отделен вярващ. Ударението върху личната връзка с Бог в лицето на Исус Христос и нуждата от собствено разбиране на Свещеното Писание освежило и съживило духовният живот на милиони християни. Под влияние на различните реформатори в протестанството се формирали разнообразни течения. Поради различното вероучение и противопоставяне от страна на римокатолическото християнство в Европа се състояли множество религиозни войни между католици и протестанти. Също като конфликтите между православни, ариани и несториани преди хилядолетие, борбата на противниците на папите имала за цел преразпределяне на сферите на влияние в Западна Европа и свеждането на зависимостта от Рим до минимум. Ответната реакция на католическата църква била т. нар. Контрареформация. Тя се изразява главно в следното: за защита на папските интереси се създали нови религиозни ордени, които да ограничат протестансткото влияние /Театински, Капуцински, Урсулински, Исусовото общество и др/. Папа Павел ІІІ през 1532 г. въвел Инквизицията /основана в Испания от Торквемада още в 1480 г. като орган за изтребване на еретиците/, а през 1540 г. узаконил ордена на йезуитите. Той бил организиран по военен принцип и провеждал систематични гонения и убийства на протестанти. Също така йезуитите основали фактории и в Индия, Япония и Китай, където налагали римокатолицизма. От папа Павел ІІІ в гр. Тридент /Трент/ бил свикан Тридентски събор, състоял се от 1545 до 1563 г. На този събор, вместо помиряване между католици и протестанти, се превърнал в съд над последните. Забранявало се на миряните да четат Библията. В ръцете на папата била съсредоточена още по-голяма власт. Католическият символ на вярата бил обявен за единствена норма за вяра и живот на вярващия от римокатолическо изповедание. В резултат на действията на контрареформаторите Австрия, Полша и Чехия се върнали в лоното на папската църква. Сблъсъкът между католици и протестанти прерастнал в 'Тридесетгодишната война', която завършила с признаването на Германия, Скандинавия, Холандия и Швейцария за протестантски, а разновидностите на протестантството - Лутеранството и Калвинизмът получили религиозно признание. Във Франция протестантството не могло да пусне корени, поради жестоките войни и кланета срещу последователите му, кулминацията на което била Вартоломеевата нощ през 1572 г., когато били избити 22 000 души. Паралелно с вътрешните борби в Християнството, широко се разпространила и експанзията му сред населението на новооткрития Американски континент. Покръстването на индианските племена се съпровождало с унищожаване на тяхната езическа култура и избиване на отказалите да приемат вярата на християнските завоеватели. Налагането на светската власт ставало паралелно с приемането на духовна такава. В резултат на това Централна и Южна Америка приели римокатолицизма от Испания и Португалия. Северна Америка се обосновали протестантите. Колониалните империи обаче довели до засилване на светската власт, за сметка на духовната, развил се и робовладелческия строй, който по своята същност противоречал на идеите на Християнството за равенство и братство. Постепенно на Запад религията изгубила водещата си роля и поради вътрешните борби между разновидностите й и засилването на светската власт. Протестантството - този най-нов вариант на Християнството с времето оформило своите деноминации – лутеранство, калвинизъм, баптизъм, съборни или конгрешански църкви, методисти, адвентисти, петдесетници и др. С дробенето на църквите и създаване на нови разновидности на Християнството, започнало и западането на влиянието му върху обществата. Затова спомогнало и развитието на природните науки, въпреки че последователите им /Джордано Бруно, Галилео Галилей, Коперник/ били отлъчвани от църквата, репресирани и преследвани. Също и народното недоволство през 17 век, изляло се в революции и бунтове, подкопавали монархическите режими, а оттам и опиращото се на тях духовенство. Такава е например революцията във Франция, съпроводена с кървави репресии срещу духовенството. Също показателна е и революцията в Русия /в началото на 20 век/, която се изживявала като наследник на Източната Римска империя и чийто владетел /цар/ имал абсолютната власт, бил подкрепян безусловно от православната църква и обявен за богопомазан. Идването на власт на комунистите там довело освен до ликвидирането на монархията, и до опит за унищожаване на Християнството – избиване на свещенници, разрушаване на храмове. Новата власт виждала в религията идеологически конкурент, който пречел на новия ред да установи култа към партията и личността /един своеобразен аналог на религията/, характеризиращ се с безусловна вяра и сляпо подчинение на вожда. Освен това се създали и учения, опиращи се на Християнството, но коренно различаващи се от него /подобно на ранното християнство, опиращо се на юдаизма, но с времето развило нова концепция/. Такъв е примерът с мормоните, които освен нарушаването на традиционните светски ценности /придържали са се към полигамия/, изповядват и коренно различни идеи от Християнството - хората могат да станат богове, а днешните богове са бивши хора /всеки човек е бил духовно същество преди зачеването си/; Светата троица се състои от Бог /Небесният отец/, Исус /най-големият духовен син на Бог/ и Светият дух, които са трима различни богове; след деня на страшния съд има три Царства и "Вечната тъмнина" /в нея попадат само, хората, които са имали знанието за Бог, и не са го приели/. По своята същност мормонизъма е нехристиянско учение и ако оцелее, с времето ще даде начало на нова религия. В днешния високотехнологичен свят Християнството /или поне католицизмът и протестанството/ все повече се реформират, преосмисляйки концепциите си, за да могат да отговорят на променящите се условия на времето. Така след позакъснелите признания в края на миналия век от страна на Папа Йоан Павел II, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето, идва ред и на промяна в някои основни положения на тази религия. Католиците, в борба с мюсюлманите за популяризация на Християнството в Африка, където детската смъртност е висока, обявиха за стесняването на границите на Ада /т. е. в Рая могат да отидат и починали некръстени деца/. Но като цяло в Европа Християнството все повече се превръща в формална и уважавана традиция, което показва, че то е преживяло своя разцвет и клони към упадък /особено на фона на по-младия и агресивен ислям, който чрез арабските емигранти в западния свят печели все повече поддръжници/. Симбиозата между религията и политиката е най-устойчивата и манипулативна форма на управление, стига масите да не са се разочаровали от религията, както стана в Европа в края на миналото хилядолетие, когато вековни монархии, опиращи се на църковната власт, бяха пометени от обезверените народи /напр. Френската и Руската революция/.

През 4 в. Християнството се разпространило и сред варварите. Германските племена на готите приели арианството, принудени от император Валент /375 г./ като условие да се заселят на римска земя. По-нататък арианското вероизповедание станало символ на идеологическо им противопоставяне на победилото в империята православие. Разликата между двете доктрини не била понятна на обикновения германец, но търсенето на идентичност и противостояние на официалната църква, подкрепяна от властта, сплотявало племената, които се заселвали в разпадащата се Западна Римска империя. Самото Християнство все повече се отдалечавало от юдаизма и възприемало част от езическите ритуали и обичаи. Например честването на редица празници, посветени на християнски светци /отъждествявани със старите богове/, както и Рождеството /денят за зимното слънцестоене - Sol stat, посветено на соларния бог Митра/, били заемки, които така улеснявали новите последователи да свикнат по-лесно с Християнската религия. Показателен впоследствие е примерът, че когато папа Григорий /540-604 г./ изпратил св.Августин като мисионер да покръсти англосаксонска Британия, той го инструктирал, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. За богослуженията в църквата бил възприет латинският език, а структурата й копирала римското териториално разделение на диоцези, глава на всеки от който бил избраният от паството епископ. На изток Християнството се консолидирало с императора, който като ‘божи наместник на земята’, бил подкрепен от духовенството и закрилял всички православни в пределите на империята. Императорът назначавал или разжалвал духовниците и тук църквата била напълно подчинена на светската власт, опълчвайки й се рядко, както това станало по време на иконоборческата политика на императорите от арменската династия срещу иконите – изображенията на християския бог и светците. В Рим патриархът /папата/, след отстраняването на последния римски император през 476 г. и липсата на силна светска власт, останал единственият авторитет, към който прибягвали за разрешаване на споровете си варварските владетели. Формално папата бил подчинен на императора, но отдалечеността му и самоопределянето му като наследник на първия глава на християнската църква – Петър, все по-често довеждало до противоречие с неговите колеги от Константинопол, Антиохия и Александрия. Със западането на последните две патриаршии, в резултат на арабското завоевание на Близкия изток, противоречията между двата духовни центъра – Рим и Константинопол се задълбочили. Причините за това били както претенциите за върховенство между римските папи и константинополските патриарси, така и съществуващите разлики между западната и източната църква в догмите, обредите и организацията. Папата също така се противопоставял на иконоборческата политика на византийските императори. Между Рим и Константинопол се наблюдавала и борба за сфери на влияние, изразяваща се в покръстването на околните варварски народи. ‘Византия’ разпространявала Християнството по мирен път с идеята, че единоверците няма да воюват с нея. Папите редували мирните покръстителни мисии за налагането на Християнската религия сред германските и славянските племена с огън и меч, като принуждавали зависимите от тях владетели да водят агресивна политика спрямо езическите си съседи. ‘Византия’ отстъпила Централна Европа на папските прелати, но се наложила сред славянските племена в Източна Европа, които станали проводници на нейната култура, религия и идеология дори и след падането на Константинопол през 1453 г. В опит да получи независимост от ромейския император, папа Лъв III през 800-ната година короновал за император главата на Франкската държава Карл, чиято мечта е била да възроди Римската империя. Константинополската патриаршия от своя страна никога не признала претенциите на папата да е глава-примас на всички църкви. Това противопоставяне завършило с разкол - т. нар. Велика Схизма през 1054 г. и взаимно анатемосване между патриарсите на Рим и Константинопол, след което западните кралства и Източната Римска империя се отчуждили идеологически дотолкова, че престанали да се възприемат като единоверци. Оттук насетне папите провеждали политика за отстояване на моралната чистота на свещенниците и борбата със светската власт, за да се наложат в Западна Европа. Връх на папския доминат бележи 1077 година, когато папа Григорий VII отлъчил германския император Хайнрих IV заради отказа на последния да се признае за негов васал. За да измоли опрощение, императорът бил принуден да чака няколко дена в студа пред папската резиденция в Каноса. Така на Запад се наложило истинско християнско управление във всички сфери на обществото, доказателство за което е организирането на т. нар. Кръстоносни походи за освобождаването на Йерусалим от арабите. Кръстоносните походи по своята същност са ‘свещени’ войни насочени срещу ‘неверниците’ /друговерци, еретици/. Те са мащабни военни кампании, предприемани в защита на интересите и идеологията на католическата църква, за разширяване или защитаване позициите на католическата религия, за превземане или защитаване на земи, намиращи се под властта на враждебни към християнството владетели или народи, както и за ликвидирането на еретически движения. Тези войни се водят по идеологически или по-точно религиозни мотиви, и се отличават с голяма агресия, като често победеният противник бива физически унищожаван. За оправдание се обявява, че тези войни са „в името на Бога” /т. е. одобрени не само от светската, но и от духовната власт/. За първи религиозни войни може да се говори още от времето на заселването на евреите в Ханаан и последвалото унищожаване или поробване на цели племена, покланящи се на други богове. Зверствата на ‘богоизбрания’ народ са описани подробно в Стария Завет и служат за пример на последователите на юдаизма за това как Бог наказва инакомислещите. Първата ‘свещена’ война в Християнството била предприета от ромейския император Ираклий през 622 година, който в отговор на персийските завоевания в Сирия, Палестина и Египет призовавал войниците си да освободят Божия гроб от огнепоклонниците. Кампанията му се увенчала с успех, но след 20 години арабската експанзия унищожила Персия и отнела от Византия възвърнатите с толкова усилия свещени земи. Арабите били улеснени и от съдействието на християнското население в Близкия изток, което изповядвало ересите на Християнството: монофизитство /последователите му вярвали, че Христос има само една – божествена природа/ и несторианство /вярвали, че в Христос има две същности – човешко и божествено, но те са отделни едно от друго, а не са в едно лице, както учи православието/, и предпочитало да бъде управлявано дори от неверници, отколкото от православния Константинопол. След 4 века укрепване на духовната власт на запад, папата се чувствал достатъчно силен, за да обяви началото на Кръстоносните походи към Светите земи през 1095 г. произнасяйки "Dieu lo volti" /Бог го желае/. Формирали се кръстоносните ордени на тамплиерите, хоспиталиерите, тевтонците които се посветили на заветната цел. Кръстоносците били хора от всички прослойки /рицари, монаси, простолюдие, дори и деца/, воювали предимно срещу неверниците /арабите/ включително и в Испания срещу маврите; селджукските турци в Близкия изток; различни езически народи - предимно тези от Прибалтика. Важно място в тяхната дейност заемала и борбата с еретиците – албигои и катари /чиито учения били дуалистични по своята същност и представлявали ответна реакция срещу усилващата се власт на папата/. Най-известни походи от този род се наричали Албигойските войни, провели се между 1209 и 1229 г. На изток кръстоносните походи задълбочили противоречията и враждата между Константинопол и Рим, което завършило с превзвемането и варварското разграбване на ромейската столица през 1204 г., но опитите на кръстоносците да наложат католицизма сред православното население на Източна Европа, били дотогава в ромейската културна сфера на влияние останали неуспешни. За принадлежащи към кръстоносни походи в най-общ смисъл могат да се приемат и отвоюването на Испания от маврите /Реконкиста/, както и кампаниите, предприети за завладяването и християнизирането на езическа Америка, а също и на части от Южна Азия и Африка, от страна на католическите владетели. Оттук насетне периодът до началото на 17 век се характеризирал с намеса и пълен контрол на църквата във всички области на обществения живот. Всичко, което не съответствало на догмите на църквата се възприемало като ерес и било богопротивно, а носителите на новаторските идеи били репресирани и избивани, ако не се откажели от идеите си. Създадената през 11 век Света Инквизиция /от лат. Inquisition, в превод “следствие”, “разследване”/ като средство за борба с ересите е била независим от цивилните съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения, обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада. Особено тежко било положението в току-що отвоюваната от маврите Испания, където кралският двор бил изцяло подвластен на волята на църквата. Тук Инквизицията от 1480 г. станала и кралска институция. През първите 18 години от въвеждането й̀ били изгорени на клада над 10 хиляди души, в т.ч. еретици, евреи и мюсюлмани, приели Християнството. Активна дейност тази институция развивала до 1808 г., като през този период само в Мадрид били изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли различни наказания. Последното изгаряне на клада в тази държава станало през 1826 г., а през 1834 г. Инквизицията била отменена. С годините дейността и посоката на преследване на Инквизицията се променяло. През периода 13-15 век тя била насочена към ереста като антифеодално явление и способствала за стабилизиране на кралската институция, а през периода на Ренесанса - срещу научната мисъл. През 16-17 век Инквизицията станало и едно от средствата на Контрареформацията. Развилият се религиозен терор спрял развитието на естествените науки, вследствие на което западната цивилизация през Средновековието изостанала в културно и технологическо развитие. Естествено силният контрол от страна на папите довел и до ответна реакция. Простолюдието приемало еретични учения - павликянството и богомилството на изток и албигоите на запад, които били дуалистични по своята същност. Богомилството се разпространило в България, като съпротива срещу провизантийски настроената власт и църква. Албигоите /или катарите/ били противници на феодализма и папата и били ликвидирани след дълги и кръвопролитни войни.