Last roman

римлянин, ромей - все синоними.

Тогава, философски погледнато, по качествата на кристалите /които описа/ можем ли да съдим за наличието живот/интелект у тях? Защото и вирусите са нейде на границата между живото и неживото, но все пак се размножават /макар и с чужда помощ/. И се изменят при неблагоприятни за тях условия. За 'живи' кристали съм чел само по НФ романи /между другото имаше нелоши описания на възможния кристален живот/. Едно е обаче органичен живот, дори и хипотетично на силициева основа. Та в този ред на мисли, ако някога създадем изкуствен интелект /наблъскан с течни кристали и пр./, който да може да взема самостоятелни решения, да се осъзнава като личност, да се развива, изменя и размножава, това нова форма на живот ли ще е? Имам предвид жива?

А домъкнатият от космонавтите лунен камънак как ще го коментираш? И въобще запознат ли си и с експериментите, правени от мисиите Аполо. Айде малко инфо за ограмотявка на програмите: http://www.bgastronomy.com/index.php?cat=17 Що продължаваш да си говориш наизуст и да си верваш? Снимките са си реални. Това че не ти отърват и търсиш под вола теле - си е друг въпрос.

Изобщо не е ясно откъде са дошли пра/българите.

Римски съботник - продължението: Гражданско сдружение „Потомци“ обявява с радост, че благодарение на организираните от тях Римски съботници през месеците април и май т.г. с цел почистване на Археологическия ансамбъл „Западна порта на Сердика“ в историческия център на нашата столица /зад Католическия храм „Св. Йосиф“/, обектът привлече общественото внимание и стана достояние на проект за археологическо допроучване, който стартира на 1 октомври тази година. И двете инициативи се проведоха с подкрепата и партньорството на Фондация Америка за България. Този резултат нямаше да бъде възможен без активното участие на близо 200 граждани, загрижени за съдбата на културно-историческото ни наследство в опасност. Благодарение на тези Доброволци за Западна порта на римска Сердика, днес археологическия паметник промени своя статут от бунище в терен за археологически разкопки. Именно поради това, ние каним всички взели вече участие в събитията доброволци или тези, които имат желение тепърва да се включат на 1 октомври в 10.00ч на същото място /зад Католическия храм „Св. Йосиф“/ за да разчистим отново и отбележим заедно с археологическия екип първа копка на бъдещите проучвания. Това е само първият желан етап от трансформацията на културно-историческия паметник, в който ние предаваме щафетата на археолозите. Гражданско сдружение „Потомци“ заедно със своите верни съмишленици ще продължи и след това да се грижи за съдбата на античния комплекс с цел превръщането му в археологически резерват и неговото цивилизовано включване към съвременната градска среда. Очакваме Ви на 1 октомври /събота/ в 10.00 ч.

Още снимчици и филмче от сайта на НАСА: http://www.nasa.gov/mission_pages/LRO/news/apollo-sites.html

Браво Спандю, чудесна аргументация и сравнение между САЩ и РИ си дал. Следя дискусията с интерес. Но въпреки че е погърчена /щото и Марк Аврелий през 2 век и Юлиан през 4 век си пишат записките и писмата на гръцки, независимо че са римски императори/ и ориентализирана 'Византия" си остава една Средновековна Римска империя по своята същност. Не наследник, не приемник, а същата империя, но с променен етнокултурен и духовен стереотип. Еволюция, какво да правиш.

Много ясно че има. Аз какъв съм според тебе?

Идеално! На 11 съм на сватба, тъкмо на 12 няма да ме боли глава, ако падне total destruction:)))

Една интересна новина за поредния /не знам доколко достоверен/ генетичен анализ на българската популация: Българите сме между славяни и средиземноморци, а не тюрки Проучването за генетичния произход на българите е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите Българите са особен вид славяни, каза пред журналисти в Националния пресклуб на БТА акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология към БАН. Той цитира данни от мащабно генетично проучване "Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ". То е извършено в продължение на две години с обединените усилия на български и италиански учени. Изследвани са кръвни проби на 855 българи и българо-мохамедани и са сравнени с тези на други европейски популации, каза проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет - София. "Особен" тип означава, че сме между славяни и средиземноморци, обясни акад. Гълъбов. Българската популация е с индоевропейски произход, а не с тюркски, както се приемаше досега и това е удар върху подобни твърдения, каза още той. Според генетиците българите са близо до поляци и хървати, а най-типичните славяни са руснаците. Проучването е публикувано в американски научни списания и вече се очакват коментарите на историците, допълни още акад. Гълъбов. Индоевропейският произход на българите може да се докаже по сходствата в българската и персийската традиционни медицини, заяви миналата година д-р Славян Стоилов, който взе участие в българската експедиция в Иран „Българи – прародина”. Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, смята пък антропологът Александър Илиев, който бе ръководител на експедицията. http://dnes.dir.bg/news/balgari-izsledvane-proizhod-slavjani-turki-9441641?nt=4

Науката признава реални феномени и обясняващите ги теории. Не измислените такива. Но от всяка фантасмагория теория не става.

Ние не сме евреи, а и освен това сме в НАТО и ЕС. А с това комшуларите се съобразяват /щат -не щат/.

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/. Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

Точно така, Галахад. Опус микстум ретикулатум съм го дал като опус микстум в темата /имам предвид стенните декорации/. За крепостните стени според мен също е по-правилно да се говори за опус микстум виттатум. Мислиш ли, че Опус имплектум /както го дават някои наши археолози/ може да се класифицира като опус виттатум симплекс? Подовите настилки не съм ги включил, защото се концентрирах върху стенните облицовки. Ако говорим за подови декорации, може би ще трябва да се развие отделна тема за мозайките. Можеш ли да пуснеш изображения на опус сектиле, сигнинум и кратикум?

Следи от гумите на лунните им джипчета и разни боклуци. Стъпки, предполагам ще могат да се различат при по-голямо увеличение /стига да им се занимава/. Само че на НАСА им е през перископите за нашите про- и антилунни терзания.

Още една статия със снимки, показващи следи от оставена от астронавтите апаратура на Луната: http://news.yahoo.com/astronauts-tracks-trash-seen-moon-photos-171551736.html

Поздрави, различия естествено имало - и при строенето на пътища, и при строене на крепостни стени. В зависимост от това кой материал бил преобладаващ и се намирал лесно. Например при нас, за изготвянето на опус цементикум не се е използвала поцолана. А в него влиза смес от варов разтвор, каменен трошляк и парченца /счукани/ тухли, което води до посредствени качества и здравина на бетона.

Във Филипините хванаха най-големия крокодил http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0VMSVRTQS9jcm9jb2RpbGUwNjA5MTEuanBn&w=375&h=249Това е най-големият екземпляр хващан досега. Издирването му продължи няколко дни, след като влечугото разкъса вол и нападна рибар Във Филипините заловиха соленоводен крокодил гигант, дълъг 6,4 метра. Това е най-големият екземпляр хващан досега. Издирването му продължи няколко дни, след като влечугото разкъса вол и нападна рибар. Предполага се, че крокодилът, тежащ 1075 кг, е изял земеделец, който изчезнал безследно през юли. Той е заподозрян и в убийството на 12-годишно момиче преди две години. Експерти обаче изследвали стомаха на крокодила, не открили никакви човешки останки в него. "Не сме сигурни дали той е крокодилът човекоядец, тъй като има и други в района, но след залавянето му жителите си отдъхнаха", разказа един от мъжете, участвали в залавянето. Влечугото няма да бъде убито, а ще се превърне в атракция в местен парк.

Грешиш, Михов. Не западът пречи на руснаците, а от близо хиляда години е налице обратната тенденция. Просто англосаксите не траят славяните /етнокултурни различия, какво да се прави/. Колкото до заличаването на идентичността - екпериментът с интернационализма в СССР в края на краищата се провали. Ти даде пример с Полша, но позабрави как тази млада славянска държавица беше жертвана заедно с Чехия от така наречените им съюзници, за да се заситят болнавите амбиции на един неуспял художник. Колкото до това за имперските химери - определено не Русия страда от тях. Двама западни 'великоимпереца' вече си строшиха главите в търсене на жизнено пространство на изток. И мисля че ще има и трети рунд. Останалите ти догадки относно симпатиите, антипатиите ми, както и евентуалните ми пристрастия нямат особена връзка с темата. Научи се да приемаш различно мнение от твоето. В това няма нищо страшно, но пък може и да научиш нещо ново за бялата държава в Източна Европа.

темата е почистена от спама

бе я си наложете по един реципрочен бан

Здравей, Южняк. И твоята теза е интересна, но пък и аз не съм съгласен с нея. Технически погледнато Русия е наистина колония на Запада /или по-правилно създадена от индоевропейски народи/, но на протежение на цялата си история тя е изложена на духовното влияние на Източната Римска Империя. Нещо повече, след залеза на последната тя се възприема като неин наследник и стожер на Православието. Колкото до преекспонираното падане на разпокъсаните руски княжества под властта на Ордата - да ти кажа това за мен си е жив късмет за руснаците. Иначе последните щяха да станат васали на агресивния запад /тевтонския и ливонския орден/ и много бързо щяха да загубят идентичността и религията си, което за едно средновековно общество означава смърт. И не, заплахата не идва от изток, а от същите тези /както ги охарактеризира с термина 'завистници'/ западни държави - Англия и Германия. Благодарение на тях рухва Руската империя. Естествено идеята на запада била удар по руската идентичност, разрушаване на държавността и заграбване на природните ресурси. Но за добро или за лошо създадените от тях болшевики взели нещата в свои ръце и създали друг тип империя. Последната след 90 години също се разпаднала, но отвътре /макар че много политици на запад си приписват тази заслуга/. Сега имаме нова Русия и естествено козните срещу нея ще продължат, но ще видим по подир.

Съхранилите се руини и дори непокътнати сгради и съоръжения от римско време /като Пантеонът в Рим, амфитеатрите в Ним и Арл, акведуктите в Сеговия и Понт дю Гард/ ни карат неволно да се замислим за материалите, от които били изготвени и причините поради които те били толкова дълготрайни. За строителен материал римляните използвали природните ресурси – камъни, дървесина, метали, глина, пясък, чакъл и вулканична пепел /използваща се за изготвянето на прочутия римски бетон/. Дървесината била най-достъпният и леснонабавяем материал, но и най-нетрайния такъв. В древността по цяла Италия имало многобройни дъбови и букови гори, но с разрастването на империята и увеличаващото се строителство те били унищожени, превръщайки се в строителен материал. Дървеният материал бил класифициран на три групи още от древногръцкия учен Теофраст: нарязан, дялан и кръгъл. Нарязаният се получавал след обработка с пила, дяланият – чрез отсичане на ненужните части с брадва, а кръглият бил непокътнатият материал. Най-надежден бил нарязаният материал, защото дървесината изсъхвала равномерно и не давала пукнатини. Според Плиний, в неговата „Естествена история” най-неподвластна на времето била дървесината на кипариса и кедъра. За съжаление римските строежи от дървесина не са се съхранили, но ако съдим по описанията на прочутия римски архитект Витрувий, дървеният материал широко се използвал за направата на стойки, колони, подиуми, стени, мостове и навсякъде, където е било необходимо. Дървесината се използвала и за строежи на скелета, стълби и помощни конструкции при издигането на сводове, и куполи от бетон. По-ценните видове дървесина се използвали за декорация. Плиний описва и един вид праобраз на шперплата, за изготвянето на който се използвал клен, бук, топола и цитрусови дървета. Втори по разпространение строителен материал били камъните. Те се добивали и обработвали от най-различни породи като започнем от леките вулканични като туфa, пемза, лава и завършим с плътните и здрави скали като травертин, мрамор, гранит, и порфир. Особено популярни били мраморът и травертинът, служещи за облицовка на подовете и стените в частни, обществени сгради, храмове, амфитеатри и дворци. От обработеният каменен материал се правели основите и стените на сградите, колоните и арките на мостовете и акведуктите. За по-голяма надежност на градежа между блоковете се изливал или спойващ разтвор, или били поставяни метални или дървени скоби /впоследствие заливани отгоре с разтопено олово/. Спойващият разтвор най-често бил хоросан, но римляните още през 2 в. пр. н. е. изобретили прочутият римски бетон, впоследствие използван за направата пътища, мостове, подове, стени, канали, сводове и куполи. Пространството между две успоредни каменни или тухлени стени се запълвало с чакъл и тухлени парчета, които се заливали с варов разтвор, в който бил прибавен и 'тайното оръжие' на римското строителство - поцолана. Последната била варовита пръст от вулканичен произход, която служела за получаване на вар със свойства на цимент. Намирала се най-вече в околностите на гр. Поцуоли /до Неапол/. Строителният материал, с добавената вулканична пепел в него се характеризирал с повишена химическа, корозионна и водонепроницаемост. Не е учудващо, че в повечето случаи са запазени именно римски останки, съдържащи този дълговечен бетон. За производството на бетон, настилките за римските пътища и в строителството на сгради е било необходимо голямо количество гипс, чакъл и пясък. По отношение на подбора на строителния материал и дори пясъка римляните били много педантични. Например Витрувий пише, че използваният за изготвянето на спойващи разтвори пясък трябва да бъде дребнозърнест и да не съдържа земя. От металите най-широко в строежите се използвали бронзът и желязо. Бронзът е бил по-предпочитан, защото не корозирал, бил сравнително здрав и ковък. От него се изготвяли листове, тръби, решетки, дори покриви /какъвто бил покривът на Пантеона/. От желязото се правели скоби, дюбели, пирони, и др. малки строителни материали. Освен бронза и желязото в стоителството често се използвали калай и олово. Оловото бил много мек метал, подходящ за формуване и от него се изготвяли водопроводни тръби и свръзки. Голяма роля в строителството играела теракотата, унаследена от етруските. Това е вид керамика без глазура, приготвяна на базата на особен вид глина. Към глината при печене добявали слама, а по-рядко пoцолана или натрошен киприч. След изпичане тя придобивала характерен червеникъв оттенък. Този материал се използвал в строителството за направа на тръби, тухли, керемиди, а също така и статуи. Теракотовите тръби се използвали широко в римските градове, даже по-често от оловните. Дори Витрувий в своя труд «Десет книги за архитектурата» сравнявал и доказвал ползите на теракотовите тръби по отношение на оловните. Керемидите били с различен цвят, размери и конфигурация и били водонепропускливи и издръжливи. Запазени са образци и до наши дни. Римляните използвали два вида керемиди – плоска с огънати нагоре краища /тегула/ и извитa керемидa /имбрекс/ за покриване билото на покрива и на огънатите нагоре краища на тегулите. За строежа на сградите си римляните първоначално използвали кирпич /непечена тухла/, а от I в. пр. н. е. широко разпространение получила печената тухла, както за облицовка на бетонни подове и стени, така и за изграждането на носещи конструкции. Първоначално печените тухли били с лошо качество, ето защо римляните започнали да добавят и пясък при процеса на печене, а и да следят за времето на изготвянето им. В своето произведение Витрувий отново дава съвет за направата им: „Тухлите трябва да се произвеждат есента или пролетта, за да изсъхват равномерно... тъй като иначе слънцето много бързо изсушава горния слой, и тухлата изглежда готова, докато сърцевината й е още неизсушена”. По формата си тухлите били три вида – триъгълна, квадратна и правоъгълна. Нямало строго определени изисквания по отношение на техните размери и пропорции. Всеки производител правел тухли според разбиранията си и слагал съответното клеймо. От 2 в. производството на тухли станало особено доходоносно, поради повсеместното им използване в строежите. Римската аристокрация влагала пари в този отрасъл, защото той гарантирал стабилни печалби. Тухли били произвеждани и в лагерите на римските легиони като всяка партида тухли носела легионното клеймо. Най-често се използвала триъгълната тухла. Правоъгълната /лидион/ била залагана в ъглите, а квадратната /педалис/ за уплътнение на редовете тухли и свръзка, а също и за направата на хипокауст в римските терми или за декорация. Функцията на тухлите била облицовъчна при изграждането на бетонни стени и рамкираща при строеж на бетонни сводове и куполи. Видове градежи: Опус квадратум /Opus quadratum/ била най-древната римска строителна техника, използвана за масивни градежи като крепостни стени. При нея масивни квадратни каменни блокове били поставяни плътно един върху друг без използването на хоросан между тях. Опус цементикум /Opus caementicum/ се наричала изобретената от римляните в началото на 2 век монолитна бетонна зидария смесена с натрошени камъни. Стените, съдържащи бетон и парчета камъни се строели много бързо. Използвали се дървени скелета, които се отстранявали след като налетият бетон изсъхнел. Така била изграждана сърцевината на стените, сводовете и куполите, а след това върху тях се слагала и облицовка от тухли, туфa или камъни. Облицовката била няколко вида: Опус инцертум /оpus incertum/ или aнтиквум /antiquum/ разпространена през 2 в. пр. н. е. зидария от малкообработени едри камъни вмъкнати в бетона /opus caementicum/. По-късните й разновидности се характеризират с обработка на каменните блокове като тя постепенно преминава в Опус ретикулатум /opus reticulatum/ мрежеста облицовка от еднакво големи квадратни блокчета /от туфa или тухли/, наредени диагонално. Опус тестацеум или латерикулум /opus latericum/ градеж, използван през 1 в. пр. н. е. Тук бетонната сърцевина била облицована с тухли /най-често триъгълни/. Това бил най-разпространеният тип строителство впоследствие през ерата на Имперският Рим. Опус спикатум /opus spicatum от spica - рибена кост/ облицовка, при която тухлите или камъкът се поставяли на лицето на зида или пода не хоризонтално, а наклонено, така че се образува „шев”, наподобяващ „рибена кост". Опус микстум /оpus mixtum/ при този градеж върху бетонната сърцевина се редували хоризонтални ивици от opus reticulatum и opus latericium. Техниката е била широко разпространена в края на 1 век и началото на 2-ри век от н.е. При строителството на крепостни стени в Късноримската епоха, opus mixtum представлявал смесена зидария от дялани или необработени камъни чиито пластове се редували с тухлени пояси, образуващи свръзка през цялата дебелина на градежа. Опус виттатум /opus vittatum/ разновидност на opus mixtum към 4 в. При този градеж бетонната сърцевина е била облицована с квадратни блокове туфа, редуващи се с няколко реда тухли. Опус имплектум /opus implectum/ се използвал за направа на крепостни стени през 4-6 век. При негo с равни и гладко пасващи си камъни е било оформяно само лицето на стените, докато вътрешността е била запълвана с opus caementicum - ломени и по-дребни камъни или тухли, обилно залети с хоросан.

Българофоб такъв, ти що поставяш под съмнение нашите национални символи?

някои вярват в чакри, други - в зодиаци, трети в ангели и демони. Хора всякакви.