Last roman

"Византия без граници" възроди древната писменост и култура Познати лица, сини баджове, вратовръзки и разгорещени разговори. Така изглежда фоайето на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в ранния обяд на 24 август. Поводът отново е провеждащият се 22-ри Международен конгрес за византийски изследвания "Византия без граници". Третият пленарен ден на конгреса бе посветен на открития и доклади засягащи ранната византийската писменост, култура и общество. Те бяха дискутирани на 13 кръгли маси и 11 сесии за свободна комуникация като в тях взеха участие учени, завършили, а някои от тях дори преподаващи, в едни от най-престижните университети в целия свят. "Конференцията е страхотна! Смятам, че тя е от изключителна важност не само за византинистите, които са пристигнали от повече от 40 държави, но и за България, за столицата й - София. Това е така, защото българската история не може да бъде разбрана без тази на Византия. Смятам, че тя стои в основите на българската култура", коментира за dnevnik.bg Андреас Роби, професор във Виенския университет в Австрия и модератор на кръгла маса "По пътя на византийските надписи" проведена същия ден. Професор Роби сподели още, че този конгрес е ценен не само с научната си стойност, но и с възможността, която предоставя на учените да обменят идеи, да комуникират, да споделят и да обсъждат бъдещи съвместни проекти. "Доволен съм, защото днес научих много. Като модератор на една от кръглите маси, имах удоволствието да чуя доклади разискващи византийските надписи и епиграфия от специалисти идващи от страните, на чиято територия в онези дни, се е простирала Византийската империя.", допълни той. 29-годишната рускиня Александра Евдокимова бе една от участниците в дискусията. Нейната тема е посветена на новите гръцки графити открити в катедралата на "Света София" в Константинопол. С усмивка коментира работата си по дешифрирането на откритите от нейния екип графити: "Никак не беше лесно. Повечето графити, които открихме са изрисувани върху мрамор, а той не е никак лесен за рисунки и надписи. Открили сме около 50-60 графита, но за съжаление повечето са доста размити и точно затова дешифрирането им отнема доста време. На нас ни отне около 3 години, но аз съм щастлива от крайния резултат." В дискусията участваха още професор Казимир Попконстантинов, който не пропусна да спомене за огромния принос на българската археология към византоложката наука - откритите мощи на Свети Йоан Кръстител. Те бяха намерени миналото лято при експедиция на остров Свети Иван край Созопол. Освен професор Попконстантинов, участие в кръглата маса взеха учени от Гърция, Великобритания, САЩ, Германия, Франция и Италия. Също както втория ден на конгреса, и третият завърши с откриване на няколко изложби в столицата. Тематично подбрана, изложбата в Националния археологически институт с музей при БАН представи две нови експозиции - "Византия и България - християнската цивилизация" и "Аз писах". "България се поставя в рамките на византийския свят, защото съществува в конфликти, в любов, създава културата си в съседство или във Византия. Ние сме неделима част от хилядолетната империя." С тези думи доц. Маргарита Ваклинова, един от организаторите на събитията в Археологическия музей, откри двете изложби. "Византия и България - християнската цивилизация" и "Аз писах" представят експонати от 11 музея от страната. Наред с Варненското съкровище, което е част от постоянната музейна експозиция, за първи път се показват и наскоро реставрираните два сребърни светилника, подчерта доц. Ваклинова. Пред dnevnik.bg тя изрази впечатленията си за конгреса: "Тук се е стекъл елитът на научната мисъл по отношение на една световна цивилизация, чийто резултат се отразява и на нашата култура." По думите й "Аз писах" представя средновековни каменни паметници. Те разкриват умението на хората да се изразяват писмено на български, гръцки и латински през този период. Представени са паметници на Омуртаг, Маламир, рунически знаци, византийска керамика. Разполагаме с експонати от първия период на църквата "Света София", от IV век, както и от времето на Второто българско царство, каза доц. Ваклинова. "Гордеем се с експоцизията на прочутото Преславско съкровище. Мисля, че сме постигнали неговото най-добро представяне", заключи тя. Днес от 19:30 часа ще бъдат представени филмът "Дългата Анастасиева стена - поглед от настоящето" и книгата издадена от Американския научен център - "Държава и църква: Проучвания в средновековна България и Византия". източник: в. "Дневник" И още една статия: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4056671

Не е така. Според гърците всички останали народи са 'неграмотни, примитивни, надмени, простаци'. Само че гръцката цивилизация достига до наши дни благодарения на римската такава, която я е инкорпорирала в себе си. Нещо повече, римляните разпространяват културата си сред народите на средиземноморието и интегрират всички без значение на техния произход и религия. Нещо, което гърците така и не смогват да направят. Просто приоритетите им са от по-егоистично естество. Иначе включването ти няма особена връзка с темата. Ще се радвам да напишеш нещо смислено следващия път.

И аз съм скептично настроен. особено като видях на какво мяза Рациария в момента.

Да, показателен откъс за разделянето и владеенето. За отношенията между Рим и траките съм писал навремето тук: http://rome.bg-history.info/1131/Trakiia-v-granicite-na-Rimskata-imperiia.html Та съюзното Тракийско царство в началото на 1 век първо е поделено на две, после като се вижда, че династите не могат да контролират държавата си, а и народът бунтува, на царството се назначават римски регенти или изцяло зависими благороднически фамилии, и накрая територията се преобразува в провинция. Подобна е съдбата и на Птолемеите - първо римляните ги цепят на две - Киренайка и Египет, накрая отделят и Кипър. И при Селевкидите сценарият е сходен. През 164 г. пр. н. е. законният претендент за престола Деметрий е отстранен, а за опекун на непълнолетния Антиох Евпатор е назначен римският сенатор Гней Октавий. Деметрий успява да елиминира регента и да си възвърне престола, но пък Сенатът към средата на II в. пр. н.е. признава местният сатрап на Мидия Тимарх като независим владетел. Юдеите също получаат независимост и царството на Селевкидите лека полека почва да се разпада. Та въпреки че тракийските управници стават марионетки в римските ръце, потомците им са назначавани за династи в Мала Азия и Крим.

Рациария става българският Помпей Рациария, столицата на римската провинция Крайбрежна Дакия край видинското с. Арчар, може да стане българският Помпей и да бъде един от малкото в света напълно разкрити антични градове. Това може да се случи само за няколко години и туристите ще имат възможност да се разхождат по автентични римски улици между зидовете на почти двехилядолетни сгради и да усетят истинската атмосфера на древния град с неговите форум, амфитеатър, обществени сгради и бани, храмове, вили, некрополи... Идеята е на археолога от СУ "Св.Климент Охридски" Красимира Лука, която от няколко години се опитва да спаси подложеното на вандалско унищожение от иманяри вече 20 г. антично селище. Първите стъпки са направени, а наскоро подкрепата си за този паметник на културата обяви и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В началото на месеца намерението за възстановяването на Рациария като град музей на открито по подобие на Помпей бе представено на среща с областния управител на Видин Пламен Стефанов. "Градът Рациария е имал нерадостната съдба да бъде загубен за науката, но пък унищожаването на културните пластове дава възможност сградите да бъдат разкрити с много по-бързи темпове, отколкото при редовни разкопки. Ние, копаейки и документирайки всяко нещо, вървим много бавно. Но при положение четова нещо вече е разрушено от иманярите, можем да минем на варианта отстраняване на пръстта и разкриване на това, което е останало", обясни пред "24 часа" археоложката. Миналата година със съдействието на Министерството на културата и на инспектората за опазване на културното наследство тя започва с екипа си спасителни действия и запълване и заравняване на огромните иманярски изкопи. Тогава попадат на много находки, които за иманярите не са представлявали интерес и са били зарязани, но за науката са изключително ценни като информация и като визия. Намерени са осем колони с латински надписи и части от архитектурни елементи, по които специалистите стигат до извода, че Рациария е била с по-монументална архитектура от градове като Филипополис, Дръстър и Ескус. Част от фрагментите вероятно са от сграда с обществени функции, която е била претарашана от тракторите, но зидовете й се оказват почти непокътнати и ако бъдат разкрити, ще ни покажат зданието в целия му блясък. "Виждайки мащаба и стъпвайки върху находки, направо извиращи от земята, Рациария няма с какво друго да бъде сравнена освен с Помпей. Но тя е в състоянието на болен човек, на когото, както образно се изразява мой колега, са извадени вътрешностите и ходим по тях. Това усещане е страшно за археолозите", казва Лука. Работата й в Рациария продължава и през този археологически сезон. Освен че ще се засипват иманярските изкопи, ще бъде почистен районът и ще се осигури достъп до останките, намерени през 80-те години при археологическите проучвания на италиански екип. Третата й задача ще е да започнат да се разкриват новооткритите стени на сгради и да се върви към по-голям проект за консервация и реставрация на някогашния град. След иманярските набези става ясно и колко голяма всъщност е колония Рациария. Преди се е предполагало, че градът се е простирал върху 28 ха, но сега е сигурно, че площта му е от близо 40 ха, без в нея да се включват многобройните обекти от местността Бабуя (около 50 ха). В същото време археолози от музея в румънския град Крайова откриват, че Рациария вероятно се е простирала и на отсрещния румънски бряг. Срещу местността Бабуя има два острова в Дунав и древният град е продължавал на днешния румънски брягсрещу тях. Там вече е разкопан некропол от 2-3 в., а румънските археолози са убедени, че е съществувал и военен лагер, който е охранявал пред самия град достъпа до Рациария. При срещите си в Крайова през този месец Красимира Лука е била запозната и с друга теория на колегите си в Румъния. От Видин до с.Арчар Дунав прави голям завой и според румънците той е бил свързан напряко с канал, който допълнително е пазел територията на града. Между канала и реката се е образувал своеобразен остров, който е бил гъсто населен в римския период. "Румънските ни колеги имат желание да работим съвместно и да направим общ проект за Рациария, който да бъде финансиран с евросредства", не крие амбициите си Лука. Според нея може да се включи и съседна Сърбия, тъй като до граничния град Зайчар се намират останките на римската императорска резиденция Феликс Ромулиана, а до град Княжевац - римската крепост Тимакум Минус. За нея Лука казва, че е близнак на крепостта Комбустика до видинското с. Кладоруб, която тя е проучвала в продължение на няколко години. Ваня Ставрева Бляскава 600-годишна история, днес срамно петно за страната Рациария става главен град на областта още в началото на I век, когато Рим стъпва в този район на Балканския полуостров. От 125 г. датира най-ранният писмен паметник, в който Рациария е наречана Colonia Ilpia Traiana Ratiaria. От II век вече има данни, че става своебразен център на изкуствата със собствени златарски ателиета, ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика. В града е имало храмове на Дионис, на Юпитер, на Аполон, а може би и светилище на Митра. В края на III - началото на IV век Рациария става столица на новообразуваната римска провинция Крайбрежна Дакия. Градът съществува в продължение на 600 г.. В края на ХХ в. на територията на античния град започват масово да действат иманяри и той е разрушен почти напълно. Иманярските разкопки в Рациария бяха показани в документален филм на австралийската телевизия SBS през 2009 г., а по същото време в специализирани издания излязоха критични публикации за обекта. Тогава в интерне тръгна и международна петиция за спасяването на Рациария. В нея се включиха над 600 археолози, повечето от които от чужбина. През 2012 г. в Русе ще се проведе световен конгрес, който е форум за границите на Римската империя, от които в съвременна България попадат 471 км. Очаква се в него да участват специалисти от 15 държави. Надеждата на Красимира Лука е дотогава ситуацията в Рациария да е променена и срамното петно от унищожения град да бъде заличено. (24 часа) http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1013000

Обаче съм объркал мястото, така че моля да преместите темата в другия раздел Антична история.

Въпрос на оцеляване за една държава е да действа гъвкаво и адекватно в дадена ситуацията. Да сключваш съюзи, да омаломощаваш враговете си, а когато и приятелите ти станат силни, да елиминираш и тях. Както и в днешната политика - няма вечни приятели, само вечни интереси.

На протежение на няколко века Рим бил неголям град в Италия и до 4 в. пр. н. е. имал контакт само с околните племена. Отношенията със съседите лежали върху съвета на старейшините или Сената /тази му функция останала чак до залеза на Републиката през 30 г. пр. н. е./. Първоначално за воденето на междуплеменни преговори била създадена колегия от жреци – фециали, наброяващи 20 човека. От тях най-главен бил ‘pater patratus’, който носел скиптър и кремък /символите на римската власт и сила/ и оглавявал посолствата. Тит Ливий описва подробно ритуала за искане на обезщетение и обявяване на война от фециалите. Ако Сенатът постановявал, че на римския народ е нанесена неправда, жрецът се отправял към границата на чуждата територия и произнасял клетва към боговете, целяща да утвърди справедливите претенции на Рим. След това той отправял искания към неприятеля и изчаквал 33 дена. Ако след изтичането на този срок въпросът оставал нерешен и претенциите не били удовлетворени, призовавайки боговете отново /за да са свидетели, че войната е справедлива - bellum iustum/, фециалът извършвал жертвоприношение и хвърлял натопено в кръв копие към пределите на неприятелската територия. Така съвестта на римляните била спокойна, че не те са нарушили договорите, а вината е на съседите им и боговете ще помагат на римското оръжие. Впоследствие, когато Рим започнал да води войни със задморски противници, вместо жрецът да пътешества надалеч и по този начин целият процес да се удължава, ритуалът започнал да се провежда пред храма на Белона /богинята на войната/ като там бил заграден участък, символизиращ неприятелската територия и копието било мятано в пределите му. Наред с това към IV-III в. пр н .е. в Рим се появилии истински посланици. Наречени били легати, а посланничеството носело името легация. Посланиците се избирали сред най-опитните и най-уважаваните сенатори. На тях им се давали строги инструкции как да действат, за да защитят достоинството на римския народ. Легатът носел златен пръстен с печат, за сключването на договорите. След като се върнел от мисията си, той бил длъжен да се отчете пред Сената за действията си. Личността на посланика била неприкосновена и оскърблението или убийството му било равнозначно на обявяване на война. Така например през 229 г. пр. н. е. Сенатът изпратил при илирийския цар Аргон Гай и Луций Корункании с цел да бъдат прекратено морското пиратство и нападението над съюзните гръцки градове. На отговора на илириеца, че разбоят е според местните обичаи Луций възразил, че Рим в такъв случай ще въведе по-различни закони. За даването на такъв не съвсем дипломатичен отговор на връщане той бил умъртвен. Сенатът издигнал златна статуя на загиналия посланик на Капитолия и изпратил флота срещу илирийците, която сложила край на пиратството в Адриатическо море. Самите римски посланици обаче не винаги зачитали международното право и си позволявали излишни волности. Така например посланици, изпратени при келтите през 391 г. пр. н.е. , за да ги склонят да не обсаждат етруския град Клузий на своя глава се сражавали на страната на обсадените, считайки, че за варварите договорите не важат. Келтите от своя страна изпратили също делегация в Рим, за да им бъдат предадени нарушителите. След като им било отказано, келтите предприели поход към Вечния град, който завършил с разгром на римската армия и опожаряването на града. В хода на по-нататъчното покоряване на Италийския полуостров римляните приложили принципа, залегнал в политиката им чак до самия край на империята – divide et impera /разделяй и владей/. На покорените градове бил даван различен статут и права, така че по-облагодетелстваните /съхранилите местно самоуправление или пък съюзниците на Римската република/ следели тези, изгубили своята независимост. Освен това основаването на множество колонии и крепости, в които били заселвани римски граждани давало пълен контрол над завладяните територии. Покорените, но верни на Рим по време на война общини и селища постепенно били дарявани с повече права и статут ‘приятели на римския народ’, а отпадналите били унищожавани или продавани в робство. Ето защо нито инвазията на Пир на Италийския полуостров, нито успешната дългогодишна война на Ханибал не довели до разцепление на съюза, изграден от римляните. Нещо повече, последните отказвали каквито и било преговори, докато враговете им се намирали на тяхна територия и водели война до победен край, независимо от понесените поражения. Римската република започнала да води преговори с други извъниталийски държави доста отрано. През 323 г. пр. н. е. при Александър Велики във Вавилон се явило римско пратеничество. Също така Рим сключвал договори с Картаген през IV в пр. н. е., касаещи търговия и мореплаване на римски кораби към бреговете на Африка. На римските кораби тогава било дадено правото да плават до картагенското пристанище, но не по-назапад от него. Римляните изработили ред за прием на чужди посланичества, който се различавал в зависимост от това дали тези страни били приятели или врагове. Посолствата, които били приятелски се приемали с голяма почит и тържественост. Били настанявани в самия град в определена за този случай къща. Представителите на съюзните държави били обслужвани с голямо внимание, канени били на празници и игри, давали им се богати дарове. Историята е запазила сведение на картагенски пратеници от времето преди Пуническите войни, които гостували в домовете на няколко патрициански семейства и с учудване забелязали, че навсякъде ястията били сервирани в един и същ сребърен сервиз, който римляните си разменяли. Това говори както за липса на склонност към разкош в тогавашните времена, така и същевременно за желание гостите да останат максимално удовлетворени. Корено различно било отношението към неприятелските мисии. Те не били допускани в самия град, а в къща извън пределите му, заобиколена от ограда и стража. Тук посланиците чакали докато Сенатът се събере да ги изслуша. Срещата се провеждала край храма на Белона – извън чертите на града. Ако преговорите завършвали успешно и се сключвал мир, дооформянето на договора и остатъка от пребиваването на посланиците вече ставало в Рим. Ако преговорите завършвали неуспешно, на чуждите посланици им бил даван кратък срок, в който да напуснат Рим и Италия. В този случай те били пазени само, докато са на римска територия, а при напускането й те били оставяни и римляните не давали никакви гаранции за сигурността им по-натам. След завладяването на Сицилия, в средата на III в. по н.е. Рим излязъл на международната 'средиземноморска' сцена. Били развити дипломатически контакти с елинистичните държави /Сиракуза, Македония, Египет, Сирия/ и Картаген. Дългите войни с по-организиран противник довели до сключване на съюзи с отдалечени царства. Традиционен приятел на Рим в Сицилия срещу Картаген била Сиракуза /а по-късно Нумидия в Африка/, а срещу Македония и Сирия били привлечени Египет, етолийците в Елада и Пергам в Мала Азия. Особено интересно е да се проследят дипломатическите ходове на Рим и Картаген през Втората Пуническа война /218- 201 г. пр н.е./. На страната на римляните застанал Етолийският съюз, Птоломеите, Родос и Пергам, а картагенците търсили съюз с Македония и държавата на Селевкидите. Отбелязвайки това, Полибий пише: «по-рано... събитията на земята се извършвали разделно, тъй като всяко от тях е имало свое място, цел и край, от тук насетне историята като че ли става едно цяло; събитията в Италия и Либия се преплитат с елинските и азиатските и всичко се свежда до един край». Когато Ханибал нахлул в Италия и разбил римските легиони при Кана /216 г. пр. н. е./, той се опитал да закрепи военния успех с дипломатически такъв и пратил посланници при македонския цар Филип V. Било договорено двете държави да не сключват сепаратен мир с Рим. Гърция оставала в сферата на влияние на Македония, а Италия – на Картаген. Съюзниците се задължавали да водят съвместна война с римляните. Същевременно от съюза с Рим се отметнал сиракузкия цар и положението на Вечния град не било никак блестящо. Но римляните успели да предотвратят македонската инвазия в Италия като склонили етолийците да се вдигнат на война срещу Филип V, а също сключили съюз и с Египет. Така от 215 до 205 г. пр н. е. Македония била заета с етолийците, а римляните завладяли Сиракуза и Южна Испания, и прехвърлили войната в Африка, където разгромили Картаген. Тук те сключили съюз с подкрепилия ги нумидийския цар Масиниса, като му предоставили обширни владения. Към 200 г. пр. н. е. с ловка дипломатическа игра Римската република започнала война и срещу недалновидния македонски цар, като го провокирала да нападне гръцките съюзни градове. След като Филип отказал на посланниците да спре военните действия, пратеникът на Републиката Гай Фламинин обявил, че римляните ще защитят Елада от 'македонския хищник'. На тяхна страна застанали етолийците, Ахейският съюз и Пергам. Самите римляни впоследствие често се шегували, че на протежение на историята си водели само отбранителни войни. Но всъщност войната се водела за контрол над Елада и в това били заинтересувани както македонският цар, така и римският елит. Друго успешно действие на римската дипломация било постигането на ненамеса на държавата на Селевкидите на страната на Македония. Антиох III имал формален съюзен договор с Филип V, но римските посланици му гарантирали, че няма да оспорват завладените от него Сирия и Палестина, принадлежали преди това на Птоломеите. Всъщност коалицията между Македония и Селевкидите била именно с цел да си поделят Египетските владения. Филип се ангажирал да нанесе удар по европейските и егейските владения на Птоломеите, а Антиох пък щял да действа в Мала Азия и Сирия. Тъй като договорът между двамата царе бил моментен с цел изгода, в решителния момент Антиох склонил да пази неутралитет, а Македония се оказала в изолация и без съюзници. Римляните разбили Филип V през 197 г. пр. н. е. Въпреки че му наложили огромна контрибуция и му забранили да държи голяма армия, римляните считали, че на победения враг не трябва да му се налагат унизителни мирни условия и по-скоро били склонни да ощетят своите съюзници, за да не се засили влиянието им прекомерно. Така те постъпили с етолийците след края на Македонската война, а след като разгромили и Антиох през 190 г. пр. н. е., започнали да ограничават Родос и Пергам, които им помогнали в Сирийската война. В този конфликт на страната на Рим бил и македонският цар. И тук римската дипломация изиграла решаваща роля за ненамесата му във войната между Републиката и Селевкидите. Антиох III считал, че след елиминирането на Филип V /в който освен съюзник виждал и съперник/, той може спокойно да завладее гръцките градове по Егейското крайбрежие. За тази цел той привлякъл даже стария римски враг Ханибал. Рим от друга страна току що бил провъзгласил всички гръцки градове в региона за свободни. Сблъсъкът бил въпрос на време и благоразположението на Филип било от изключително значение за римляните. За пратеник при царя бил изпратен Тиберий Семпроний Гракх /бащата на братята Гракхи/. Той убедил Филип, че е по-изгодно да има слаб противник за съсед и му обещал някои териториални отстъпки. В замяна македонецът се съгласил да пропусне римските войски през територията си и да ги снабди с провизии. С помощта на родоската флота римляните победили Антиох по море, а решителната битка станала в Мала Азия при Магнезия и сложила край на претенциите на Антиох. На Филип не му било дадено обещаното обезщетение с мотива, че се е договарял само с посланика, а и обстоятелствата са се изменили, така че няма как да бъде изпълнена договорката. Филип нямал никаква възможност да протестира и му останало единствено да се смири с новия ред. Така победите на на Римската република за по-малко от десетилетие елиминирали двете елински държави, претендиращи за господство в източното Средиземноморие. Оттук нататък международният арбитър, който започнал да решава всички спорни въпроси станал Рим. В първата половина на II в. пр. н. е. римляните още не чувствали нужда да анексират покорените от тях народи. Изключение правела Испания, където войната срещу свободолюбивите племена била дълга и изтощителна. В Африка и Азия римляните предпочитали вместо гарнизони да имат зависими съзници, които да поддържат реда и да препятстват на засилването на враждебни на Рим държави. Така за сдържане на Картаген било разширено Нумидийското царство на Масиниса. За контрол над Македония и Сирия бил усилен Пергам. Политиката на Рим обаче коренно се променила в средата на II в. пр. н.е. В резултат на почти едновременни войни Рим завладял територията на Картаген в Африка, както Македония и Ахейския съюз в Елада. Силните съюзници – Пергам и Нумидия вече станали ненужни. Отношението на Рим към тях се изменило. Започнало поощряването на сепаратизма в тези държави и прилежащите им територии. През 133 г. пр. н. е. последният пергамски цар завещал царството си на Рим. На нумидийския цар Югурта римляните обявили война през 111 г. пр. н. е., след като той превзел Цирта и избил римските граждани, намиращи се там. Окончателно остатъците на Нумидийското царство били анексирани към 46 г. пр. н. е. Също така римляните се намесили и в многовековния териториален спор между Птолемеи и Селевкиди. През 168 г. пр. н. е. сирийският цар Антиох Епифан успял да разбие египтяните и да завладее почти цялата им държава, но римският посланик Гай Попилий Ленат му заповядал да освободи Египет. Римлянинът очертал с жезъла си кръг около царя и го предупредил, че трябва да даде отговор преди да го прекрачи. Царят склонил да се изтегли. Така на претенциите на Селевкидите бил сложен край. Същевременно, за да създаде буферна държава между Сирия и Египет, Рим през 161 г. пр. н. е. поощрил юдейското въстание срещу наследилия Антиох Деметрий, като признал правото на съществуване на Юдейската държава и включил юдеите в сферата на 'приятелите на римския народ'. Впоследствие римляните вече открито се намесвали в династичните спорове в двете елинистични държави и вече определяли кой да управлява. Най-често одобрявали съмнителни претенденти с цел дестабилизиране на държавите. Както писал един юдейски съвременник: „царе стават тези, които желаят римляните, а когото не желаят го изгонват от страната му”. В крайна сметка разкъсваната от сепаратизъм някогашната велика държава на Селевкидите била поделена между парти и арменци. Римляните завладяли окончателно Мала Азия и Сирия с похода на талантливия пълководец Помпей през 65 г. пр. н. е., а граница между Римската и Партската империя станала река Ефрат. Египет изпаднал от съюзник на Рим до васал и доставял на Рим безплатно жито и други зърнени култури. Накрая и той бил анексиран към империята през 30 г. пр. н. е. Същевременно политиката ‘разделяй и владей’ била прилагана от римляните и спрямо варварските народи. Първоначално в Испания, където част от населението подкрепяло завоевателя, а после и сред келтските и тракийските племена. Наръчник за умело водене на бойни действия, съчетани с блестяща дипломация намираме в ‘Записките’ на Цезар. Като повод за инвазията му в Галия е опитът за преселение на хелветите. Цезар умело използвал молбите на съюзните на Рим едуи и нанесъл на преселенците няколко поражения, като на практика анексирал територията им. След това отново воден от желанието да 'защитава' галите от нахлулите отвъд Рейн германци той разгромил коалицията им водена от Ариовист, като оставил подчинилите се племена при условие, че те станат негови съюзници. След като половината Галия била завладяна, Цезар насочил ударите си срещу белгите и нервиите. Същевременно Цезар раздавал награди и привилегии на приятелски настроените към него племена, а също проявявал милосърдие към покорените със сила врагове, което му спечелило нови съюзници, осигуряващи помощни войски и провизии за по-нататъчните му завоевания. Пълководецът дори предприел поход до Албиона с цел сплашване на тамошните брити, за да се лишат галите от тяхната подкрепа. Най-накрая келтите се усетили, че ги чака завладяване и организирали координирано нападение върху римските гарнизони. До същинско обединение на племената обаче не се стигнало, въпреки че официално съпротивата срещу Цезар оглавил Версенжеторикс и дори съюзните на римляните едуи се отметнали от тях. Макар че срещу него се водела широкомащабна война гениалният римски пълководец обградил укрилата се в Алезия бунтовническа армия и след успешна битка я принудил да капитулира. Така цяла Галия паднала под римска власт. Не по-различна била ситуацията в Тракия. Тук също част от племената държали страната на Рим. Особено последователни в тази политика били одрисите. Тяхната държава била проводник на римско влияние на Балканите, а в замяна на това те получили спорни територии от старите си противници – бесите. След като Марк Лициний Крас през 29 г. пр. н. е., използвайки за предлог молбата за помощ отправена му от дентелетите /които били нападнати от бастарните/, завладял племената по поречието на Искър и Горен Дунав, Тракийското царство също станало покорен васал на Рим, а през 46 г. било превърнато в провинция. И така, за по-малко от два века Рим от малък град по поречието на Тибър се превърнал в средиземноморска столица, елиминайки от политическата сцена държави с далеч по-големи ресурси и потенциал. Умелото съчетание на дипломация и война дали на римляните неоспорима власт над пуни, гърци, испанци, келти, траки, германи, сирийци и египтяни. Или както най-точно е казал римският поет Вергилий: «Римлянино! Научи се да властваш над народите. В това е твоето изкуство! Да налагаш мирните условия, милост да даваш на покорните и да смириш с война надменните!»

Мисля че идеята е неприложима за БГ. Най-малкото футболната мафия няма да се изкефи. Пък и кой 'фен-акционер' ще се навие да урежда мачовете и да плаща на съдиите?

Принцът на Алкирия съм я играл, ама кой знае къде е погребана nowadays.

Браво за великолепното изложение, ичиригуелфе, а ето нещо вкрак с темата, но от реалността: http://www.bnews.bg/article-33635

Сега си има ЛАРП, разните му там реенактинг дружества.

Лично аз никога не съм се захващал с подобна чудесия. Може би защото сегите, а и компютърните игри бързо ги изместиха от нишата.

Не се притеснявай - в България цяната на бензина не се влияе от тази на световните пазари. Е, влияе се, но само когато петролът поскъпва.

Определено темата навремето е била доста интересна. И критиките срещу Уотсън издават отново комплексирано общество. Иначе нормално е, че интелектуалните заложби варират не само на индивидуално, но и на популационно равнище. И естествено има по-интелигентни и по-неинтелигентни популации, в което няма нищо страшно. В края на краищата за еволюцията е важен даден белег да носи предимства за индивида, съответно тя го закрепва в потомството. В джунглите се закрепват качества, които ти помагат да оцеляваш /повече инстинктивни, отколкото логически/. По нашите ширини оцеляват и дават потомство по-разсъждаващите умове. Разбира се винаги има изключения, което създава генетичното разнообразие.

И понеже Ние сме Един в много лица, предлагам Ти, друго мое Аз да заключим темата до изясняване на многоличностното Ни еднообразие.

търсачката също така може да показва: интелигенциЙ, комедиЙ, претенциЙ и др. видни 'римски имена' - резултат от ширещата се неграмотност сред населението.

Че и е наясно с хранителния режим в Атлантида. Абе интелигентна нация сме ний, щом бакшишите фотосинтезират, че и от трето око и енергии отбират.

Както каза колегата Глишев, след като вече човечеството не се кефи на дядо Коледа, баба Яга, разните му там ангели и демони, си създава нови техномитове - чудовището от Лох Нес, Йети, Чупакабра, извънземните от Нибиру и пр.

ЧРД!!!

Малко лични впечатления от Рациария. Ето така изглежда археологическият обект: Този лунен пейзаж е резултат от 20 годишното умишлено безхаберие на нашата мила държава, която позволява безнаказано на иманярите от околията да копаят и унищожават уникалното ни историческо наследство. Дупки като гробове, разпръснати тухли, керемиди и камъни като скелети белеят из тревата: Всичко е безвъзвратно съсипано: Грозна и неприятна гледка. Може би така е изглеждал Картаген след разрушаването му от римляните.

Откриха уникална крепостна стена до язовир Тича Уникална каменна крепостна стена с три кули от 5 хилядолетие преди Христа беше открита при разкопки на могила до язовир "Тича". През този период крепостните укрепления са се правели предимно от дърво и глина. Това съобщи за БТА ръководителят на разкопките доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет. Откритието е особено ценно, защото не е типично за епохата на халколита, тъй като през този период крепостните укрепления са се правели предимно от дърво и глина. Доц. Чохаджиев посочи, че отбранителното укрепление е изградено е от необработвани камъни, скрепени с глина. То е разположено в западната част на могилата. Неговата височина е около четири метра и е било свързано със сушата. Останалите страни на укреплението са били обградени от река Камчия. Според доц. Чохаджиев строителите на укреплението са имали модерни за времето си строителни и инженерни знания, с които да изградят съоръжението. Основен въпрос пред археолозите е защо е било нужно селището край река Камчия да има впечатляваща с размерите и здравината си отбранителна стена. По поречието в рамките на няколко километра са разкрити още четири селища от епохата на халколита, в които е живяла велика цивилизация. http://dnes.dir.bg/news/razkopki-krepost-arheologi%D1%87eski-tzennosti-ticha-9308890?nt=4

Че те хобитите си произлизат от Македония.

И в 'цивилизования' Запад, за съжаление, има много идиоти: НАТО срина останките от древен римски град в Либия Авиацията на НАТО в Либия бомбардира древния град Лептис Магна, поставен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщи либийската информационна агенция "Джана", цитирана от световните агенции. Според либийски военен източник, нападението е пример за това как "Западът явно не прави разлика между военни и граждански обекти, нанася удари и срещу историко-археологически паметници, защитени от ООН, и грубо нарушава всички международни норми и конвенции". Древният римски град Лептис Магна се намира на либийското крайбрежие на Средиземно море, на 130 км. източно от Триполи.

Защо реши, че 'спекулант' има негативно значение. Просто констатирам факт. А Сорос има голям опит в подриването на валути, да вземем примера с т. нар. черна сряда на Лондонската борса /от 1992 г./. Спекулацията му срещу лирата довежда до това, че Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. От това Сорос печели 1,1 милиарда долара. От там идва и прякора му "човекът, който взриви Английската Банка". По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Сорос пак е обвинен в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години. Иначе той си е настолна книга за всеки форекс играч. Трите му принципа са: 1. Започвайте с малко. Ако нещата потръгнат, отворете голяма позиция... 2. Пазарът е глупав, затова не се старайте да бъдете всезнаещи... 3. Спекулантът трябва да определи първото ниво на риск, на което е готов да отиде.