Last roman

може би визира китайската коприна.

няма ли някой най-накрая да уважи с конспиративка Хоспиталиерите - един напълно достоен кръстоносен орден. К'во им се кефите на тея бесни търгаши и фурнаджийски лопати - тамплиерите?

Предимно оттук: http://www.xlegio.ru/throwing-machines/

Далеч не са първите. Имало имперски работилници в Галия и Италия. Но продукцията, която правели далеч не била еднообразна. Стандартизация имаме днес, с въвеждането на механизирано производтсво. Ръчният труд винаги е с отклонения. Ти сериозно ли смяташ, че за 2000 години ще има запазен 'еталон'? Стандартите се реконструират по намерените образци. Те се класифицират условно от съвременните археолози най-често по буквен начин. Напр. Имперско-Италийски шлем А, B, C... Или балиста Марк I, II, III... Ако търсиш SOP - няма да те огрее щастието. Пергаментът или папирусът не са особено трайни. И все пак имаме оцелели трудове - напр. на Витрувий, в неговата Х книга на De Architectura, например, където е описана направата на обсадни машини. За балисти - виж в глава 10: http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Vitruvius/10*.html

Римляните развили в съвършенство превземането на противниковите крепости. Пристъпвайки към обсада, първоначално римляните са се опитвали да превземат укрепения град с внезапен щурм. Засипвайки рововете войниците правели костенурка /testudo/: слагайки щитовете си един над друг и се опитвали да разбият портите или с помощта на стълби /scalae/ да се покачат на крепостните стени. Ако първоначалният щурм бил неуспешен, започвала планомерната обсада. Първо римляните намирали най-слабо защитения участък от крепостната стена. На това място под прикритието на щитове, беседки и др. започнали изравняването на неравностите на почвата, за да стане мястото проходимо за обсадните машини. В същото време започвал и строежът на насипа/agger/. На него се установявали кулите, като височината им трябвало да бъде по-висока от тази на стените. От кулите се водел непрекъснат обстрел по врага. В това време започвало изграждането на покрити коридори /коридорите - porticus могли да се изграждат при свързването на беседките /vinea/ в една дълга редица/, по които войниците стигали безпрепятствено до основата на крепостните стени. Тук в действие били пускани тараните, разрушаващи основите. Понякога римляните копаели тунели под основите на крепостта. Сапьорите дълбаели основата на стената, използвайки навеси, или копаели на дълбочина под основите на крепостта. След като достигали до стената, и издълбавали порядъчна дупка в нея, сапьорите слагали подпорки, за да не рухне преждевременно. След това, дълбаейки в дълбочина те се придвижвали все по-навътре, а достигайки желаните размери на отвора подпалвали подпорите и стената рухвала. Друг вид тунели водели под стените направо в обсадения град и по тях войниците могли да преминат и да изненадат гарнизона на крепостта. Извършването на такъв вид обсадни работи обаче било тънка задача и изисквало много големи технически познания. Тунелът не трябвало да е нито прекалено плитък, нито прекалено дълбок. Защитниците на крепостта могли да усетят копаещата се галерия, използвайки резониращи медни съдове или съдове, напълнени с вода. Най-често те копаели също тунел, по който могли да изненадат сапьорите и изпълвайки го с дим или вода да осуетят цялото начинание. Обсадените често предприемали атаки, с цел да разрушат съоръженията на римляните. Затова при продължителни обсади /например Цезар при Алезия, Тит при Йерусалим/ градът бил обграждан с контравалационна линия /земен вал с кули и ровове/. Това позволявало войската да се съсредоточи на най-важните за обсада места. Ако към обсадения град се насочвали подкрепления се изграждала външна линия - циркумвалационна, която препятствала опитите за деблокада, предприети от неприятеля /както например действа Цезар при Алезия/. При работата по обсадните съоръжения, за прикритие от вражеските стрели и камъни се изграждали прикрития и навеси. Най-известното се наричало беседка /vinea/, изграждано от дъски: С помощта му войниците могли да се приближат до стената за подкоп или за разчистване на пътя за тараните. Съществували и обсадни щитове /pluteus/ за прикритие на работещите по строежите. Таран /aries/: Стенобитната част била най-често с формата на глава на овен, но имало и островърхи тарани /terebra/. Състоял се от масивна дървена греда, с прикрепена към нея желязна част. Тя билa закачена на рама вътре в костенурката. Работата при пробиването на стена по такъв начин била тежка и трудоемка. Витрувий споменава за един такъв таран 30 метра дълъг и обслужван от 30 човека: Обсадните кули/turres mobiles/ се използвали за атака на стените: Те били на няколко етажа. На долния етаж се намирал таран. На по-горните били разположени балистите. На най-горния имало стрелци. Имало и мост, спускащ се върху стената. Основите на една такава кула заемали площ до 14, 8 кв. м. Изграждана извън обсега на неприятелския огън тя впоследствие била докарвана към стените. Оттук с помощта на установените върху нея балисти се водел обстрел по вражеските позиции. По нея легионерите могли да се прехвърлят върху крепостните стени. За защита от запалени стрели навесите и кулите били покривани със сурови кожи или мокри чували. Самбуката била широка стълба, покрита от всички страни и обшита с кожи за защита. Била дълга до 18 метра. Самбуката се помествала на подвижна количка, но могла да се разположи и върху кораби /както сторили римляните при обсадата на Сиракуза през 212 г. пр. н. е./. В сравнение със стълбата самбуката имала значителни предимства – могла да бъде прехвърлена през ров и защитниците нямало как да я отблъснат. За противотежест се използвали камъни. В предния й край имало защитена площадка, на която се помествали до 10 войника. След като самбуката се издигала и се спускала на крепостната стена, тези войници започвали бой със защитниците й, а в това време други се изкачвали по стълбата, за да подкрепят щурмовия отряд. Метателните съоръжения /tormenta/ при римляните били взаимствани от гърците и разнообразни по своята същност. Можем да ги разделим на такива, стрелящи по права линия и стрелящи по парабола. От друга страна те могат да се класифицират на такива, изстрелващи стрели /еутитони/, или камъни /палинтони/. С развитието на обсадното изкуство обсадните машини били пригодени да изстрелват и стрели и камъни. Всеки легион си имал собствена артилерия, обслужвана от специализиран персонал /т. нар. ballistarii/. На всяка кохорта се падала по една балиста /ballistae/, а на всяка центурия - по един скорпион /scorpio/. Балистата била двураменна торзионна машина. Гарантирала изключителна точност, можела да се ползва не само при обсада. Могла да изстрелва 40 kg. камъни и стрели на голямо разстояние /до 250м./ Римляните я взаимствали от гърците и я доразвили: Скорпионът бил неголям двураменен стреломет, взаимстван също от гърците не по-късно от 3в. пр. н.е. В края на 1в. била изобретена Cheiroballista, за направата на която освен дърво били използвани и бронзови части: На колоните на Траян и Марк Аврелий има интересни изображения на хеиробалисти, качени върху каруци. Вегеций /античен автор от 5 век/ ги нарича каробалисти. Онагра била еднорамененна торзионна камъкохвъргачка, изобретена от римляните към 3в. от.н.е. Тя била по-опростена от балистата /която е била съставена от много части и изисквала сложна поддръжка/. Недостатък е, че бил ефективен само при стрелба по неподвижни цели /използвал се само при обсада, за разлика от балистите и скорпионите/. можел да изхвърля по-голяма тежест - от порядъка на 100 кг. Всеки легион имал около 10 леки онагри. Към края на империята те били най-често прилагани, поради по-лесната си направа:

Както и на всичко написано. Особено от някои форумни 'гении'.

Май забрави за Санстефанския договор, драги? Макар че и неговото 'даване' на Македония, беше също толкова дълготрайно, колкото и 'даванията' на Германия /също на думи/. Това че си пропиляхме шансовете още преди ПСВ и си докарахме Междусъюзническата война на главите е истинската причина за загубата на Македония и Беломорска Тракия. Оттам нататък колкото и да се напъваме, не може да върнем времето назад. Иначе колкото и да нищиме въпроса, Паметникът на Съветската армия ще си седи. Времето на бутането отмина. Който беше толкова ербап за историческата справедливост, трябваше да го направи преди 20 години, когато русофобията беше модерна. А сега, когато 20 години по-късно ни управлява отново ДС, единственият вариант паметникът да бъде премахнат е, ако някой издигнат от нея пореден 'спасител' на България реши да печели рейтинг от това. Само че, с оглед на мижавото русофобско лоби в правителството и преобладаващата апатия на обществото към този особено 'фундаментален въпрос', се съмнявам да се стигне до такъв сценарий. Сега просто се генерира поредната буря в чаша вода. А понеже от известно време форумът ни е започнал да събира мътилка всякаква, тук явно шоуто ще продължи още дълго време. Като се върна след седмица от Естония, ще й турна катанеца на тая тема, ако дотогава някой колега модератор не се е сетил да го стори. Весело лято на всички Ви желая.

брех, о чудо! Оправдаваш германците за поведението им към нас като техен съюзник, пък руснаците видите ли били окупатори, след като свършили същото /при положение, че сме били от противниковия лагер/. Между другото когато ромънеските си искат Южна Добруджа след войната, Сталин им казва - нъцки. Ама нали - двоен аршин да има. Друго си е си чешем езиците за добрите нацисти, които ни помагали да гоним националните идеали и лошите комунисти, дето ни отнели мечтата за обединена България. Именно. Ние сме клинчили от всеки, нас съответно са ни държали в подчинение. И сега ни държат. И ще е така, докато не зарежем измекярщината. Колеги, не е ли време да затворим тази порнографска полемика? Напоследък явно наистина Ви е хванала жегата, защото единствените теми, които се 'бистрят' в БГ наука от месец насам са политическите, при това приоритет имат тези, в които се долавя мухлясъл русофобски оттенък.

История Помпей бил основан от оските през VI век пр. н. е. Названието на града произлиза от оскското pumpe — 'пет', тъй като градът възникнал от сливането на 5 селища. Делението му на 5 избирателни окръзи се съхранило и по римско време. Митологичното тълкуване на наименование на града възлизало към гръцкото pompe /триумфално шествие/: според легендата Херакъл, след победата си над великана Герион, тържествено влязъл в града. Първоначално Помпей бил под влиянието на Куме, а към края на 6 в. пр. н. е. в него се разпореждали етруските и той влизал в състава на съюз от градове, начело с Капуа. През 20-те години на 5 век пр. н. е. бил завладян от самнитите. След като самниткият съюз бил победен от римляните през Втората Самнитска война, към 310 г. пр. н. е. Помпей станал съюзник на Римската република. Градът участвал във въстанието на италийските съюзници срещу Рим през 90—88 г. пр. н. е., но през 89 г. пр. н. е. бил превзет от Сула, който ограничил самоуправлението му и го превърнал в римска колония - Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum. Тъй като градът заемал важно стратегическо местоположение по Виа Апия, свързваща Рим с Южна Италия, той процъфтявал през вековете, а много заможни римляни имали вили в него. През 59 г., както съобщава Тацит, по време на гладиаторските игри, в амфитеатъра започнало ожесточено сбиване между жителите на Помпей и съседна Нуцерия. Победили помпейците, но сред нуцерианците имало доста ранени и убити. След проведеното разследване Сенатът забранил провеждането на игри в Помпей за 10 години напред, но още през 62 г. забраната била отменена. Гибелта на града Предвестникът на изригването на Везувий било силно земетресение, случило се на 5 февруари 62 г., описано в 'Анали' на Тацит. Част от сградите останали повредени до самото изригване на вулкана 17 години по-късно. Изригването на Везувий започнало на 24 август 79 г. и продължило около денонощие. То довело до унищожаването на три града - Помпей, Херкуланум и Стабий, които били погребани под слой пепел и кал. Силата на изригването била колосална и пепелта от него достигналa чак до Сирия и Египет. От 20 000 жители на Помпей в сградите и на улицата загинали около 2000 човека. Това били предимно стари и болни хора или такива, които останали с надеждата, че бедствието ще им се размине. По-голямата част от останалите успели да избягат преди погребването на града под тоновете пепел. Сред жертвите бил и организиралият евакуацията - естествознателят Плиний Стари /по това време префект на Мизенската флота/, който от научен интерес се приближил прекалено много до вулкана и загинал от отровните му изпарения. Разкопки За първи път на останките на града попаднал архитектът Доменико Фонтана, който копаел през 1592 г. канал от река Сарно. Тогава била разкрита част от градската стена. През 1689 г. при копаенето на кладенец, били намерени руини на сграда, с надпис «Помпей». Тогава обаче било счетено, че това е вилата на Помпей Велики. Системни разкопки започнали чак през 1748 г. под ръководството на Р. Дж. Алкуберре, който бил сигурен, че намереният от него град е Стабий. Основните изкопни работи по това време се провеждали на територията на Херкуланум, а в Помпей били разкопани само три изолирани участъка. В процеса на разкопаване се оказало, че под няколкометровия слой пепел градовете били буквално консервирани и всичко останало непокътнато така, както изглеждало през 1 век. При Ф. ле Вега в 1760—1804 г. стартирало детайлно проучване на града. Сградите били реставрирани, някои от експонатите оставали на откритото място, започнали да се организират и екскурзионни маршрути. През 1963 г. бил намерен надпис в основата на статуя и станало ясно, че откритият град е Помпей. От 1863 г. разкопките били ръководени от Джузепе Фиорели. През 1870 г. той забелязал, че на мястото на телата на загиналите животни и хора, погребани в слоя вулканична пепел се образуват кухини. Изливайки в тях гипсов разтвор той възстановил облика на загиналите. От 1961 г., в града се извършват само реставрационни работи, а 20-25% от Помпей все още не е разкопана. Настенна живопис Откритите римски сгради били покрити отвътре с фрески. Въз основа на намерените находки, немският учен Август Мау през 1882 г. предложил да се категоризират помпейските фрески на 4 стила: Инкрустационен или структурален (150—80 г. пр. н. е.) — характеризира се с т. нар. руст /облицовка на стените с груби и изпъкнали камъни/ и украса, имитираща облицовка с мраморни плочи. Този стил възникнал под влиянието на елинизма. Архитектоничен стил от 80 год пр. н. е. до 14 г. от н. е. — на гладките стени се изобразявали колони, корнизи, пейзажи, создаващи илюзия за обем и отдалечено пространство. Появяват се и фигури на хора, създават се многофигурни композиции, често на митологична тематика. Египтизирaн или орнаментален стил /от 14 г./ — преход към плоски орнаменти, които окантоват пейзажи с пасторална тематика. Фантастичен или перспективно-орнаментален /от 62 г. - след земетресението/ — появяват се фантастични пейзажи, изобразяваната архитектура напомня театрални декори, престанали да се подчиняват на законите на физиката. Картините, изобразяващи хора стават по-разчупени. Градски съоръжения Форумът Помпейският форум бил центърът на политическия, икономическия и религиозен живот на града. Това бил площад с размери 38 на 157 метра, заобиколен от портици с дорийски колони, а по римско време настилката била покрита с травертин. Около форума се разполагали по-малки площадчета с множество административни и култови сгради. Базиликата Намира се на югозапад от Форума и се свързвала с него с двоен портик с 5 входа, Строена през 120 - 78 г. пр. н. е., с размери 25 на 55 метра. Централната й част представлява перистил с 28 коринтски колони, високи по 10 метра. Първоначално тук се разполагал закрит пазар, но от началото на 1 век тук заседавал съдът. Тогава в базиликата е вграден и двуетажен «трибунал», част от който е съхранена и до наши дни. Стените на базиликата отвътре са украсени от две нива полуколони и обилно изографисани от множество надписи, еди от който гласи: «О стена, учудвал се, как досега не си се срутила от тежестта на толкова много надписи». Муниципални сгради Това са три неголеми сгради в южната част на Форума. Вътре във всяка от тях има зала с ниши и апсида, облицовани с мрамор и украсени със статуи. Западната сграда била предназначена за двамата едили, източната - за управляващите дуумвири, а централната служела за заседание на муниципалния съвет /Ordo Decurionum/. Комиции Комициите /място за провеждане на гласуването/ се разполагали срещу Базиликата от другата страна на Форума. Сграда на Евмахия Построена на изток от Форума от жрицата Евмахия във времената на Тиберий /14—37 г./ за корпорацията на фулоните /тъкачи и бояджии/, основата на Помпейската икономика. Размерите му били сходни с тези на Базиликата и тук се намирали складовете и средищата на търговията с платове. В сградата имало три апсиди със статуите на Ливия, Тиберий и брат му Друз. Зад сградата стояла и статуята на Евмахия, която сега се намира в Неаполитанския музей. Храмът на Веспасиан Това е неголям храм северно от сградата на Евмахия, посветен на Гения на Веспасиан, входът към който е оформен като портик с 4 колони. Към входа водели две стълби, а в центъра се разполагал подиум със статуята на императора. Пред храма се намирал олтар с барелефи изобразяващи ритуално жертвоприношение на бик. Някои изследователи предполагат, че първоначално това бил храм посветен на Август, а след него - посветен на съответния управлявал император. Храмът на Фортуна Августа и арката на Калигула Намира се в края на улицата на Форума, водеща началото си от арката на Тиберий на северозапад. Това е неголям храм с фасада от 4 коринтски колони, построен от дуумвира Марк Тулий. Вътре в храма има няколко ниши за статуите на Август, семейството му и възможно на самия Марк Тулий. Зад храма улицата на Форума продължава под името на Меркурий. В началото й е издигната триумфалната арка от кирпич облицован с травертин, посветена на Калигула. До нея е намерена конната статуя на императора, която вероятно се е разполагала върху арката. Други сгради Храмът на Юпитер Капитолийски и храмът на Аполон се намират в северната и северозападната част на Форума. Мацелумът /складове за търговия на зърно/ и храмът на обществените лари, се намират на североизток от Форума, до сградата на Евмахия. Зад Базиликата, до морската врата, е храмът на Венера. На изток от Комициите и Базиликата, две улици водят до т. нар. Триъгълен форум, зад който се намират Театъра, Одеонът и казармите на гладиаторите. На север от Театъра се разполагат храмът на Изида и обществените бани. Още по на североизток от Театъра, на самия край на града до порта Сарно е разкрит и помпейският Амфитеатър с прилежащата към него Палестра. Къщи Заслужават да се споменат известните с фреските си къщи на Фабий Руф, на Ветиите, на Фавна /Сатирите/, на Диоскурите, на Юлий Полибий, на Морската Венера, на Юлия Феликс, на Марк Епидий Сабин, на Лорей Тибуртин: и вилата на Мистериите. Още снимки от обществени и частни сгради, както и фрески, можете да намерите тук: http://www.paestum.de/en/pompef01.htm

Така и не я гледах тая игра на тролове. Става ли поне за уикенд фон?

aaaa, тийнейджърска звезда ми звучи доста... да го кажем отвратно. Специален поздрав за всички самонабедени или набедени за 'звезди':

Много свежа идея. Да се надяваме, че прогресивното и чувствително гейско общество у нас ще я приложи на практика.

Симпатичен, ама агент.

И какъв е точно материалът на каменните реки на Витоша според теб? Иначе каменни реки има доста по белия свят /напр. Фолкландските о-ви/. И те ли са с изкуствен произход?

ми човекът си е гей и се стреми да изкара всичко наоколо гейско. Какво се чудиш толкова.

Можеш ли да поясниш какво имаш предвид?

Именно - на Витоша няма циркуси, няма и ледникови езера. Никакви следи от ледник. Иначе линкът го пуснах за майтап - да покажа ширещата се 'научна' порнография, резултат от липса на основни познания, но пък 'компенсирана' с безграничен полет на фантазията.

приятелю, посочи ми тогава, моля те, следи от ледник на Витоша. Защото това са каменни реки, а не морени. http://tbg.bg/Nature/kamennite%20reki%20na%20vitosha/kamenni_reki.html

Дай му на негъра власт и му гледай сеира. В ЮАР се получи почти същата картинка.

Даже не са резултат от Ледников период, а на най-обикновена ерозия... Но алтернативката напира и простотията сила набира: http://www.kladnica.com/story/1968

Какъв е смисълът да се изобрази нещо, което не съществува? Иначе 0 безспорно си е гениалният принос на индийците към световната математика.

Арабска му работа. Не са измислили нов символ за десет, както братята римляни, а решили да комбинират. Но така, съгласи се, вариантът е по-удачен. Ако искаш пиши десятката ето така - Х. Свят свободен.

Аман от комиксарщина.

То ако почнем безразборно с 'аналогиите', ще изкараме Сакар и пирамида.

Какъв точно 'император' е Симеон 2, при положение, че дори царската му титла не е призната?