Last roman

Moже би и това ще влезе в списъка с най-невероятните съкровища: Откриха несметно съкровище под индийски храм Чували с бижута и диаманти, тонове златни монети и други богатства, лежали недокосвани векове наред, са намерени в индийския град Тируванантапурам Несметно съкровище, което по досегашни изчисления, цитирани от агенция Ройтерс, възлиза на 20 млрд. долара, бе открито през последните дни под храм в индийския град Тируванантапурам. Внушителната сума превишава годишния бюджет за образование на страната, чието население скоро ще бъде най-многочисленото в света. Предстои да бъде отворена и последната камера, дълбоко под многовековното светилище, която полицията охранява строго 24 часа в денонощието. През последната седмица екип от седем души влязоха в пет от общо шестте подземни помещения. Първоначално причината била тяхната сигурност, тъй като експертите се отзовали след жалба, че управата на храма не охранява добре камерите. Когато разследващите влязли да направят опис на намиращото се в тях обаче, те попаднали на гледка като от приключенски филм на Холивуд. Те не очаквали размерът на богатствата да е толкова голям: чували с бижута и диаманти, тонове златни монети, златни статуи и много други съкровища, лежали недокосвани векове наред. Анонимен служител на храма, който не е официално оторизиран да говори за находката, казва пред агенция Ройтерс, че сегашната пазарна стойност на откритото е около 900 млрд. рупии. Реалната му стойност обаче засега не е окончателно изчислена, тъй като предстои подробен опис и оценяване на всички предмети. Властите веднага разположиха плътна охрана, за да опазят богатството, и обмислят още мерки за сигурност. То привлече стотици любопитни и вярващи в оживения център на града, който е столица на южния щат Керала. Светилището "Шри Падманабхасвами" от XVI век е било кралски храм на някогашните владетели на Траванкор, сега част от Керала. Историци напомнят за доходоносните търговски пътища, минавали през този регион в продължение на векове. Търговци от страната и чужбина, пристигали да купуват тук подправки и други стоки, често правели щедри дарения за храма и неговите хранители. Допреди дни светилището не се смяташе за особено богато. Организацията, която го управлява, все още се контролира от потомци на династията. Не е ясно и в чии ръце ще попадне съкровището и какво ще се прави с него в страната, 450 млн. от чието население живее в бедност. Според някои то трябва да бъде инвестирано в храма, според други - да помогне за доброто на хората.

САЩ са наистина навсякъде:

Що бе, с тази операция и ние взимаме участие в ликвидирането на нацизма, барабар с останалия цивилизован свят. Другото дето си го писал издава, че страдаш от Russofobia acuta, която замъглява трезвата ти преценка за събитията.

На следващия ден посетихме и мястото на сражението до едно село. Тук се е намирал римският лагер /още намират бронзови колчета от палатки/: Местоположението е доста изгодно - естествен хълм с четириъгълна форма. На мястото на това село се е разиграла битката. А ето и все още мочурливата местност, в която се смята, че е загинал император Траян Деций.

Айде специално за вас - кратко разказче, писано от един мой боен другар: Беше обикновен юнски ден. В Редакцията на Рома Тудей беше задушно и аз Гай Моний Клюкарий се чудех какво да направя, че да вдигна тиража на вестника, който списвах. Вярно , че вестникът ми беше провинциален и излизаше веднъж месечно в тираж 1 брой издялан върху луксозна мраморна плоча, но пък все пак е нещо, защото последните три броя на столичният вестник Рома Илюстрейтед пристигаха все счупени и гражданите нямаше какво да четат. Докато се чудех какво да правя, някаква глъч се вдигна до Редакцията ми, която се помещаваше до единствената чешма в града, където дебел орех пазеше сянка. Понадигнах сеи видях запотен войник, който обясняваше задъхано, че Траянчо-нашият император Траян Деций- събира Провинциалните легиони, защото страшна сила преплувала Иструм и се насочила към нас или както се изрази войника с три думи Хе, рекох си.Тъкмо работа за мен. Отивам отразявам събитието, разбиваме готините и тиража на на вестникът ми се вдига на 5 броя издялани на Римски мрамор. Впоследствие разбрах, че готините не били готини а направо страшни, но това по-нататък. Впрегнах си каретата и пътьом минах край Стражиполис, където по предварителен план, трябвало да се присъединят ударните сили с балистата водени от Мастор Стефанос и Гай Петроний- на тях се надявал легионът. Минах, взех ги и продължихме към Абритус. Пристигнахме на време, и веднага тръгнахме да разпъваме машината. Болтче, тук, винтче там и изгубих шайбата, което ми костваше два ритника изотзадзе. Тъй де, аз съм списувател не съм войник. За да не се пречкам много-много, реших да опиша живота в лагера. ще им е интересно на Провинциалните Матрони, щото войниците винаги са се котирали сред тях. Палатката със щандартите. Отляво пък се правеха списъци на оборудването което трябваше да се раздаде на легионерите Гай Петроний започна да си навлича лориката Оказа се, че няма да ми се размине от въргала и извадих от старият си сандък работите Балистариите вече заеха местата си. Центурионът също се подготвяше В същото време дойдоха подкрепления от тракийски контингенти. Бавно и полека събирахме мощ! Машината вече е готова Центуриона също Веднага две снимки за вестника.Римски победители, които в последствие се оказаха победени Докато се чудех къде да се дяна, дойдоха двама яки и ми тръснаха да съм носел Орела, който впоследствие ми бе отнет и ми връчаха Коза. То вярно понамирисвах на Пръч от дългитя преход, ама нейсе. Щях да оттърва кожата от битката-поне така си мислех тогава. Тъй! Докъде бях стигнал! А да до Щандарта! Дадоха ми го. После дочух приказки от сорта, че съм се бил уредил. Не им вярвайте! Това са гадни инсинуации! Дойде тръбача и свири "Сбор"! Императорът произнесе пламенна реч, в която ни призова да смажем варварите: Под командата на Центуриона започнахме да правим чалъми! Костенурка, линия и прочие! Целта беше да предизвикаме врагът да ни нападне и после да го разбием и убием. Да ама врагът не се хвана на номера този път. Царят на Готите им каза да не се поддават на провокации. Украинците също не ни се вързаха! Обаче ние настъпвахме в стегнат строй Центурионът беше доволен. Стриктно изпълнявахме заповедите му. В същото време врагът тръгна Украинците толкова бяха нахъсани, че използваха даже като оръжие тенджерите и тиганите откраднати като плячка от Филипопол. Синът на Императора гледаше битката отстрани: В същото време бяхме обстреляни със стрели И дадохме първите жертви В суматохата бе убит синът на Императора Положихме го на щит и го изнесохме от бойното поле. Отдадохме му последна почит и аз тук разбрах, че съм се объркал и че май ще се мре. Останалите дадохме отпор край портата, но беше вече късно: Загубата ни бе голяма. Всички бяха изклани. Императорът също загина: Аз успях да се направя на умрял и под прикритието на нощта драснах към Никополис Ад Иструм. След като се оттеглиха готите, аз се върнах на бойното поле да погреба приятелите си. -------------------------------------------------------------------------------------------- След събитието се върнахме в лагера, където публиката ни наобиколи и си прави снимки с нас. Малко снимки за позиране. Показахме на публиката как работи машината Силата й бе толкова голяма, че учебната стрела проби щита Надвечер огладняхме и седнахме да се подкрепим по войнишки. Простичка е нашата трапеза, няма чевермета и кьорсофри. После домакините ни поканиха да открием концерт. Ние се строихме и започнахме да викаме Gloria! Victoria! Но за наша изнедада се появи Нина Николина: Ами............ Това беше моят къс разказ. За вас директно от мястото на събитието, Кореспондент на Рома Тудей. Гай Моний Клюкарий!

a баш.

Точно в десятката:

Дам, естествен отбор в действие. Пък после някои ми развиват теории за статичните видове.

те и на български: http://zonabg.info/History.60_65/10924.razhifrivaha-dreven-genom/

Kaто не можем да се освободим сами, а чакаме все някой отвън да ни оправя бъкиите, така ще е. И сега пак чакаме наготово да се демократизираме. Па после ревем - 'ама тея са лоши, ние с тях не искаме да играеме, дайте си ни парцалките, па ние ще ви бутнем паметниците, щото сме велики'...

Напълно си прав, друже.

Няма лошо. Човек трябва да знае какво яде, все пак.

http://apatheticlemming.blogspot.com/2011/06/history-mystery-ancient-dodecahedrons.html

Той Резунчо както и всеки 'новоисторик' преди всичко цели популярност с цел извличане на печалба от фантазиите си. А че всички в БГ са големи разбирачи от политика и ВВ2, мисля че е очевадно. Затова не си губя времето да чета подобни инфантилни теми.

А какъв майтап беше, когато Бакърджийката се опитваше да срути няколко дена мавзолея)) Детинщина и евтин популизъм е днешната полемика около паметника, а поуката от историята я няма никаква. Майтапа настрана, но ние все рушим - и своите и чуждите паметници. Едно време, след освобождението - крепостите си и джамиите, а сега по-модерни паметници... И все мразим някого - че ни е освободил, или че не ни е освободил. И себе си мразим, че нищо не е останало зад нас - все е съборено и унищожено. И забравяме за това, което са направили преди нас, забравяме да си уважаваме историята, добра или лоша. Ако сега не уважаваме миналото, как утре ще искаме да уважават това което ще изградим днес?

Екстра са си гърците, искам при тях.

А какви са?

Поздрави, тeмата е доста стара, спекулативна и за съжаление лишена от доказателства. Иначе сме я разисквали тук. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186&view=findpost&p=7452

Гледам пламенният ни патриотизъм леко се е поизпарил оттогава, щото на изцепките на един друг съвременен посланник, разпореждащ се все едно управлява задокеанска провинция, отговорът е мълчание.

То на приказки всеки е голям.

http://radiovidin.bnr.bg/OurTheme/Pages/Da-ocvetish-pametnik.aspx

Какъвто народът - такива и управниците. Сами си ги избираме, пък после мърморим. Иначе ми е през шнура за премиерските изцепки. След 2 години ще си имаме друг позьор, на който да се смеем.

Браво! http://www.youtube.com/watch?v=SSX86zPnUkY

Всеки е свободен да вярва в каквото си иска, но трябва да е наясно с действителността. Иначе и аз обичам да чета митологии /гръцка, шумерска, християнска/, но за мен те са интересни приказки за големи и нищо повече.

Трябва ли Еволюцията да бъде преподавана в училище? Сложен въпрос, на който няколко отвъдокеански миски дадоха покъртителни отговори: http://www.youtube.com/watch?v=OVsaLj6pcFA&feature=player_embedded