Last roman

Да, така изглежда логично. Явно носенето на греда по града преди екзекуцията е било вид публично унижение. Ако си чел, съществувало е такова наказание - например провинил се роб се движил с окачена греда на врата /furca/.

ЦСКА Е ШАМПИОН!

абе явно ще трябва да се замъкна лично и да си поговоря с дриадата на дървото, за да разбера кога е поникнало и какви впечатления е събрала за тея 1700 години.

точно това питам и аз.

Ето ти изображение на кръст от 1 век: A "head stone", found near the entrance to the first century catacomb, is inscribed with the sign of the cross. One of the first-century coffins found on the Mt. of Olives is inscribed with crosses and the unqiue name "Shappira" - a name which is not found in any other first-century writtings except for the Book of Acts (5:1) http://www.leaderu.com/theology/burialcave.html В катакомба от началото на 3-ти век това: The simple Greek cross (+) is found below the inscription of Rufinus and Irene, catacombs, early third century. http://www.jesuswalk.com/christian-symbols/cross.htm А ето разпятие от 5 в.: Crucifixion depicted on the door of the basilica of Santa Sabina, in Rome, Italy. This wooden carving from the 5th century is one of the earliest known depictions of Jesus' crucifixion. В края на краищата именно затова този уред за мъчение става символ на Християнството /e, и защото кръстът по принцип е соларен символ, но това е друга тема/.

Айде още един цитат от любима моя книга /дето пак нещата се въртят около алко'ола/: "ако в една история няма поука, тя не е никаква история"! Това според Дани от "Тортила Флет" на Джон Стайнбек.

А може ли да ме осветлиш, как точно е изчислено, че дървото е поникнало в 4 век?

5 мита за ваксините: http://www.zdrave.bg/?c=n&id=5288

Абе тя салвията не е забранена, и за нея се спрягат митове, колко е безвредна, та който иска да халюцинира на воля - може да се възползва. Дето се вика - тревата да ни е проблема, че покрай дизайнерските дроги и всевъзможни синтетики все едно не можем да се надрусаме необезпокоявани, че полицията ще ни прибере.

Човек е токсикоман по природа. Типична приматска черта. няма да пускам тематичното филмче за маймуните алкохолици на карибите, но затова пък малко материал за четене: http://findarticles.com/p/articles/mi_m1134/is_10_113/ai_n8640726/

Извинявай, но човек, който вярва на Бла-Бла-Блаватска и пр. дивотии, няма как да очаква да го вземат насериозно.

Плевен. Но разбира се, ако турците бяха пробили при Шипка, войната щеше да се проточи повече и може би щеше да свърши като предходните.

Ето цитат от един качествен литературен алкохолик: Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..." Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")

Питието определя битието /за рима/. Празници идват, много ясно, че ще се пие))

A така, всичко е вредно, но забраненият плод е най-сладък:

Не вярваме на празни приказки, а приемаме факти и доказателства Иначе всеки има право на лично мнение и собствено виждане за света. Дори те и да не отговарят на действителното състояние на нещата.

аз нещо не разбрах, за храм ли става въпрос, за светилище ли, за обредно място ли....

Според гръцката митология Дионис е стигнал до Индия. Но това е легенда, не реален исторически поход.

Една любопитна статия за зависимостта на хората към наркотици и алкохол, която се оказва генетично определена: http://www.newscientist.com/article/dn9914-introduction-drugs-and-alcohol.html смърди, кашляш, лиги ти текат като на разгонена камила. Затова предпочитам другият изпитан представител на сем. Cannabaceae - Humulus lupulus, от който се получава прекрасна златиста напитка със същия веселящ и релаксиращ ефект. A ако човек толкова държи да си вкарва дим в белите дробове - пушенето на наргиле върши също добра работа, особено за тези, които не употребяват цигари. Тогава замайването от никотина е също толкова high, колкото и от тревата /поне според моите впечатления/.

Тебе ще те дадеме на ето тази комисия: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%8C%D0%B1%D0%B5_%D1%81_%D0%BB%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%B9_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B9

По всичко личи, че картагенците или римляните добавят напречната греда, наречена patibulum още през 3 в. пр. н. е. Плавт /3 в. пр. н. е./: Frateor, manus vobis do. Et post dabis sub furcis. Abi intro--in crucem. " 'I admit it, I hold up my hands!' 'And later you will hold them up on a furca. Do go along to the crux' " (Persa, 295). Credo ego istoc extemplo tibi esse eundum actutum extra portam, dispessis manibus, patibulum quom habebis. "I suspect you're doomed to die outside the gate, in that position: Hands spread out and nailed to the patibulum" (Miles Gloriosus, 359-360) O carnuficium cribum, quod credo fore, ita te forabunt patibulatum per vias stimulis carnufices, si huc reveniat senex. "Oh, I bet the hangmen will have you looking like a human sieve, the way they'll prod you full of holes as they run you down the streets with your arms on a patibulum, once the old man gets back" (Mostellaria, 55-57) Ego dabo ei talentum, primus qui in crucem excucurrerit; sed ea lege, ut offigantur bis pedes, bis brachia. "I'll give two hundred pounds to the first man to charge my crux and take it - on condition his legs and arms are double-nailed, that is" (Mostellaria, 359- 360). Patibulum ferat per urbem, deinde adfigatur cruci. "Let him bear the patibulum through the city; then let him be nailed to the crux" (Carbonaria, fr. 2). Дионисий Халикарнаски /1 в. пр. н. е./: "A Roman citizen of no obscure station, having ordered one of his slaves to be put to death, delivered him to his fellow-slaves to be led away, and in order that his punishment might be witnessed by all, directed them to drag him through the Forum and every other conspicuous part of the city as they whipped him, and that he should go ahead of the procession which the Romans were at the time conducting in honour of the god. The men ordered to lead the slave to his punishment, having stretched out both hands and fastened them to a piece of wood (tas kheiras apoteinantes amphoteras kai xul' prosdasantes) which extended across his chest and shoulders as far as his wrists, followed him, tearing his naked body with whips" (Roman Antiquities, 7.69.1-2). А ето какво пише Плутарх /1 в. пр. н. е./: "...And it was a severe punishment for a slave who had committed a fault, if he was obliged to take the piece of wood (xulon) with which they prop up the pole of a wagon, and carry it around through the neighborhood. For he who had been seen undergoing this punishment no longer had any credit in his own or neighboring households. And he was called a 'furcifer' (phourkipher), for what the Greeks call a prop, or support, is called 'furca' (phourkan) by the Romans" (Plutarch, Coriolanus 24.4-5). "Every criminal who goes to execution must carry his own cross (ekpherei ton hautou stauron) on his back" (Plutarch, Moralia, De Sera Numinus Vindicta 554 A). Ливий 1 в. пр. н. е./: "Whereupon he scouraged the guide, and, to terrify others, crucified (crucem sublato) him, and going into the camp behind the entrenchments, dispatched Maharbal with the cavalry" (22.13.9). "Five and twenty slaves were crucified (crucem acti), on the charge of having conspired in the Campus Martius" (22.33.2). "He thereupon . . . ordered them [high-ranking officials] to be scourged and crucified (cruci adfigi). Then he crossed over to his ships to the island of Pityusa" (28.37.3). "The deserters were severely treated than the runaway slaves, Latin citizens being beheaded, Romans crucified (crucem sublati)" (30.43.13). "Some, who had been the instigators of the revolt, he scouraged and crucified (crucibus adfixit), others he turned over to their masters" (33.36.3). "In this I for my part should trust my own cause even if I were pleading, not before the Roman, but before the Carthaginian senate, where commanders are said to be crucified (crucem tolli) if they have conducted a campaign with successful but defective policy" (38.48.13). Тацит /1 в. сл. н. е./: Solacio fuit servus Verginii Capitonis, quem proditorem Tarracinensium diximus, patibulo adfixus in isdem anulis quos acceptos a Vitellio gestabat. "The Tarracines, however, found comfort in the fact that the slave of Verginius Capito, who had betrayed them, was crucified (patibulo adfixus) wearing the very rings that he had received from Vitellius" (Historia, 4.3). Rapti qui tributo aderant milites et patibulo adfixi. "The soldiers stationed to supervise the tribute were seized and nailed to the patibulum" (Annals, 4.72). ...sed caedes patibula ignes cruces, tamquam redddituri. "He was hasty with slaughter and the patibulum, with arson and the crux" (Annals, 14.33).

Здрасти, не случайно името на екзекуцията идва от името crux - кръст. Всички роби, бунтовници и разбойници били разпъвани на това приспособление. Разбира се, понякога с оглед на пестене на място и време може да са ползвали и обикновен кол /това за Спартаковите нещастници/. Макар че тогава жертвата стига много по-бързо до гибел. Само правилното разпъване може да я поддържа жива няколко дни /което е и идеята - бавно и показно убиване на изменника/. А иначе наказанието било взаимствана от картагенците, които си падали малко садисти. Ta за Исус няма сведения как точно е бил разпънат, но ако се доверим на тази антихристиянска карикатура от Помпей, едва ли за него са направили специално изключение:

Безсмислено е здрав човек да се ваксинира от грип. Иначе за човек, който има риск от усложнения при евентуално заболяване, подобна мярка може да се допусне. Макар че по-подходяща е профилактиката, пълноценното хранене и приемът на витамини.

Е, понеже нямам като вас спомени от Българската армия, тъй като не счетох за нужно да постъпвам там и да се наливам ударно с алкохолец половин година, че и да пропуша /в смисъл това и дома мога да си го правя/, ще кажа две три думи за живота на древните в легиона, пред който даже СА бледнее. Та за редовна римска армия можем да говорим след реформата на Марий в края на 2 век пр. н. е. Тогава римската армия станала наемна. Легионната пехота се формирала само от римски граждани, докато помощните войски се състояли от жителите на покорените провинции. След гражданските войни през първи век преди новата ера на всички италийци, живеещи на юг от пека По било дадено римско гражданство. Постепенно гражданските права започнали да се даряват на западните провинции /Испания, Южна Галия и т.н./. Наборът на войската бил вече на доброволен принцип и понеже интересът на римските граждани, желаещи да постъпят на служба не бил особено висок, властите скоро започнали да свикват под знамената жителите на по-романизираните региони /Далмация, Галия/. В началото на 2в. император Адриан заповядал да се приемат в легионите и провинциалите, с което започнала варваризацията на армията. Изгодите от обогатяване по време на война привличали последните повече от римляните. Вероятно през 2в. около 70% от легионерите били от западните провинции. Преди да стане легионер доброволецът трябвало да получи поне някакви препоръки от някой чиновник или член на семейството, намиращ се вече в армията. С този документ доброволецът отивал при "наборната комисия" /probatio/, съставена от офицерите на легиона. Проверявали се не само физическите, но и личните качества на наборника. Подборът бил прецизен, защото мощта на легиона зависела от всеки един войник. Новобранецът /tiron/ трябвало да е с минимален ръст 1,75 см., да разполага с прилична външност и да е физически здрав. Любопитното е, че италийците не се отличавали с висок ръст, така че за тях изискванията имали по-формален характер. След преминалите изпитания новобранецът /най-често на възраст около 18 години/ произнасял клетва /sacramentum/. Тя се отличавала от съвременната с религиозното си значение - била нещо като мистическа връзка между новобранеца и императора. Например клетвата от времената на Калигула гласяла следното: "Iuramus per Iovem conservatorem et divum Caesarem Augustum et patriam virginem sanctam benevolos nos futuros esse erga Gaium Caesarem Augustum et universam domum eius et amicos iudicaturos, quos ipse elegerit, et hostes, quos ipse censuerit. Vere iurantibus autem nobis bene eveniat, periurantibus vero contra. Si sciens fallo fefellerove, tum me liberosque meos Iuppiter Optimus Maximus ac divus Augustus ceterique omnes di immortales expertem patria incolumitate fortunisque omnibus faxint." "Кълнем се в името на Юпитер Пазител, божествения Цезар Август и святата дева на отечеството, че ще бъдем доброжелателни към Гай Цезар Август и цялото му семейство и ще смятаме за приятели тези, които той определи, а за врагове - онези, които той определи за такива. На тези, които съблюдават клетвата, нека им се случват хубави неща, а на клетвопрестъпниците - обратното! Ако съзнателно не сдържа клетвата си, сега или в бъдеще, нека Юпитер Всеблаг Всемогъщ, божественият Август и всички останали безсмъртни богове ме лишат от родина, от безопасност и от всяко щастие!" Пропусналите годишната клетва могли дори да бъдат наказани със смърт. След полагането на клетвата бъдещият войник се записвал в легиона. Тук го разпределяли в някоя центурия, а неговите лични данни се нанасяли в списъците на подразделението. След това започвал изнурителният етап на обучението. Висшето командване и императорът лично следяли за състоянието на легионите и качеството на обучението. Първоначално то не било системно, но от началото на 1в. станало задължителен елемент от живота на всеки войник. Докато новобранецът не опознаел дисциплината и начина на водене на бой той не бил допускан в строя. Новобранецът не носел колан и по това се отличавал от останалите войници. Три пъти месечно легионерите марширували по 30 км. Войниците били обучавани да пазят строя и да извършват най-различни тактически маневри. Легионерите трябвало да маршируват в два различни ритъма. Военната крачка позволявала да се преодолеят 30 км. за 5 часа по равен терен. Удължената крачка позволявала да се преодоляват над 35 км. за същото време. Строевото обучение било допълвано от физически упражнения, включващи скокове, бягане, мятане на камъни, борба и плуване. Новобранците се обучавали и на езда. Главното ударение обаче се правило върху построяването на лагера. За тази цел новобранците правели учебни лагери два пъти на ден - сутрин и вечер. Именно благодарение на високата строева дисциплина римският легион оставал непобеден на протежението на толкова векове. Разбира се докато войниците постигали съвършенство доста лозови пръчки се похабявали. По-късно започвало и обучението с оръжие. Мечът и щитът за тренировки били дървени, но два път по-тежки от стандартните. Отработвали се удари както с меч, така и с щит. Основата цел при упражненията била при нанасянето на удара дясната незащитена страна на войника да не се изнася прекалено напред. Отработвало се и хвърлянето на пилума. Следващият етап от обучението на новака се наричал аrmatura. Той получавал меч, един или няколко пилума. Провеждали се двубои между легионерите, като остриетата на мечовете били прикрити с дървени калъфи. Широко се използвал принципа за награда на победителя с двойна порция, а победеният получавал за храна овес вместо зърно. Иосиф Флавий описва упражненията като "безкръвни сражения или кървави тренировки". След завършването на този етап войниците се разделяли със статуса на новобранци и се вливали в състава на легиона. Въпреки това през останалия си период на военна служба ги чакали все същите упражнения... Кавалеристите се упражнявали в скокове с препятствия /което без стремена си е забележително постижение/ и атака срещу пехотата. Практиката по обучение била дотолкова характерна черта в римската армия, че дори Сенека отбелязал: "Войниците в мирно време отиват на поход, макар и не срещу враг, насипват валове, изтощават се с ненужна работа, за да им стигнат сили за необходимата...." Всички тези тренировки създавали непоклатима дисциплина. Нито една друга антична армия нямала такава строга дисциплина. Основният й императив бил безусловното изпълнение на заповедите. Поддържането на строг ред било възможно благодарение на заетостта на войниците дори и в мирно време. Те строяли пътища, акведукти, градове, допринасяйки за романизацията на провинциите повече от която и да е било административна институция. Военните закони наказвали със смърт не само за дезертьорство и изоставяне на строя по време на бой, но и за напускането на поста, загуба на оръжието, кражба и лъжесвидетелстване. По незначитените провинения санкционирали с понижение в званието, намаляване на заплатата, тежък физически труд, телесни наказания. Ако провинението било извършено от цялата манипула или легиона, можело да се прибегне и до най-тежкото и позорно наказание - децимацията. По жребий бивал екзекутиран всеки десети войник. Поощренията също били разнообразни - похвала, повишаване в чина, увеличаване на възнаграждението и дела при раздялата на трофеите, освобождаване от лагерна служба. Заслужилият войник бил награждаван и със златни или сребърни гривни /armillae/. Съществували и специфични награди за различните родове войски - верижки /torques/ за конниците и златни или сребърни фалери с изображение на боговете или императора /за пехотинците/ носени върху бронята, както и венци, за отличилите се в сраженията легионери. За службата си в армията легионерът редовно получавал заплата /stipendium/. За първи път заплатата била установена от Цезар /226 денария/, тъй като допреди него нямало определена фиксирана сума на възнагражденията. След 150 години Домициан отново я увеличил. А след още сто години заплатата пак била повишена. Центурионите получавали два пъти повече от легионерите, като заплатите били изплащани на всеки 4 месеца. Пехотинците от помощните войски получавали три пъти по-малко от легионера, а кавалеристът - 2 пъти по-малко. Големи възнаграждения и подаръци /donatives/ се давали на войниците след победи или при възкачването на престола на нов император /затова през трети век честата смяна на властта станала доходен бизнес/. Това правело службата в легиона доста привлекателна. Войниците трябвало сами да си плащат за прехраната, облеклото, оръжието /с намаления естествено/. Освен това трябвало да заделят пари и за "новогодния обяд" на трибуните и центурионите, а също и за "погребалния фонд". Част от парите неизбежно отивала за рушвети. Нито един император не могъл да премахне "традицията" да се плаща на центуриона за предоставяне на отпуска. Отдавайки "кесаревото на кесаря" на бойното поле, центурионът си взимал "центурионовото" в лагера. Половината от всяко възнаграждение се съхранявало до деня на отставката на войника. За съхранението му отговаряли знаменосците. За храна войниците получавали месечно зърно и сол. Зърното се смилало с ръчни мелници и от тестото се изпичал хляб. Само служещите във флотата получавали хляба опечен /на кораба паленето на огън било опасна работа/. Месото играело второстепенна работа. Зеленчуците, плодовете и другите храни се давали само при недостиг на зърно. Провинциите били длъжни да предоставят храни и пари за издържане на гарнизоните. При поход провинциите предварително се запасявали с провизии за армията. Главният интендант на войската бил квесторът /quaestor/, отговарящ за стопанството и касата на войската. Той командвал ковчежниците и писарите. Срокът на служба бил доста по-дълъг от тази в родните ни армии. Първоначално легионерът служил 16 години. След това за четири години минавал в разред ветеран. До окочателното уволняване ветераните влизали в състава на самостоятелни отряди със собствени знамена /оттам и наименованията - vexillarii, vexilla veteranorum/. При необходимост те били длъжни да участват във военни действия. Стремейки се да съкрати разходите за уволняване на войниците, Август увеличил срока на служба до 20 години плюс 5 години като ветеран. За войниците от помощните войски срокът на служба достигал до 30 години. След завършването на службата си, ветеранът излизал в пълна отставка /missio honesta/. Отслужилите войници /emeritus/ бил заселвани в колонии. Ветераните се ползвали с редица привилегии. Те били освободени от някои данъци, имали редица облаги при започването на търговска дейност например. Официално нито легионерите, нито помощните войници не могли да се женят легално. Постъпването в легиона се считало за форма на развод. Фактически обаче войниците сключвали бракове, от юридическа точка незаконни, но властите се съобразявали с това. Така че войникът можел спокойно да остави на жена си имуществото, дори и само със устно заявление. Статусът на децата бил обаче проблемен. Ако легионерът се женел за неримлянка, децата му също не получавали римско гражданство. Синовете на легионера ставали римски граждани, ако постъпили на служба в легиона. През 197г. император Септимий Север легализирал браковете на войниците. При отставката си войникът получавал документ /diploma/ - две съединени бронзови плочки с имената на командира, подразделението и свидетелите на прощалната церемония. Документът на помощния войник свидетелствал и за получаване на римско гражданство. Ветеранът получавал и солидно възнаграждение /praemia militiae/. През първи век паричните суми били заменени от раздаване на земя, като войниците избирали в коя провинция да се заселят. Много често войниците, служили в един легион, се заселвали в една колония /обикновено на територията на която служили/. Това било оптимално решение за властите, защото при нужда жителите на колониите могли да подсилят местните войски.