Last roman

Що за свободни съчинения са това? Потопи, измислени планети... Хайде малко по-сериозно.

а освен словесни игрословици някакъв по-солиден аргумент да приведеш?

Току виж Тохтамыш наредил на васалите си да доунищожат претендента, за да не си цапа ръцете.

ето нагледно представяне на царствата: Също тук има три подраздела /ботаника, зоология и царство гъби/.

По тази логика може да оспорим и пленяването на близо 3 милиона съветски войници в началото на войната между Райха и СССР. Галахад, както казах, нека мислим логично. Когато Траян готвел инвазията си в Дакия /според източниците събрал 200 000 войника/, той разделил армията си на три части, за по-добро командване, логистика и снабдяване. Не ми се мисли пред какви трудности с командването, въоръжаването и изхранването на ‘едномилионната’ си армия се е сблъскал Ксеркс. Откарването на активно боеспособно едномилионно мъжко население би причинило демографски и икономически колапс на империята, така че е пълен абсурд. Още повече, че такава сбирщина просто нямаше да стигне до Гърция, а щеше да се разпадне по пътя с масово дезертьорство или смърт поради недостиг на храна. Пък и ако не вярваме на Аврелий Виктор, то още по-малко основания имаме да вярваме на ‘бащата на историята’, Херодот, който дотолкова смесва събития, легенди и откровени лъжи, че на човек свят му се вие. Така че персите, ако са нахлули в Гърция със 100 000 армия, пак ще ги призная, че са се справили добре. Но да се върнем на темата за Куликовската битка. Лично на мен ми изглежда, че това е бил поредният махленски побой, преекспониран в историята. Нещо като нашата битка при Клокотница.

сънувам много рядко и почти не си помня сънищата. Ярките пък са съвсем изключение. Не им придавам значение, макар че понякога те наистина отразяват някакви подсъзнателни щения.

Поправка - Цимисхи и Светослав срещу Петър. Като цяло този съюз довежда до отслабване на България и попадането й под ромейско влияние.

само че в Римската империя идеята 'учи, за да не ходиш войник' изобщо не стояла на дневен ред.

за Републиканския Рим, когато армията била опълчение, дълг на всеки син на благородник бил да има поне няколко години служба /дори като адютант в щаба/. Това било задължително. Иначе достъпът му към нисшите магистратски длъжности бил закрит. В края на 2 век пр. н. е. армията станала професионална и тогава на бой ходели само тези, които искали и търсели реализация чрез военна служба. След трети век, когато армията пак станала наборна, популярен начин да я избегнеш бил рязането на палци /така не можеш да държиш меч и си негоден за войник/.

предполагам, че при 'висшето' не е имало точен брой години. Също едва ли е имало кандидат студентски изпити, защото само заможните могли да си позволят такъв лукс. Но е било възможно ако даден ученик се хареса на учителя, последният да го обучи за свой приемник.

прав си. Ползвах съвременните термини за по-нагледно разграничение /макар че то е изкуствено/. Може би трябва да ги сложа в кавички? Инатересно какъв ли е бил делът на грамотното население в империята. Никъде не намерих сведения.

Браво за труда, Лилава! Още повече в България няма нищо писано в мрежата за този период, в който са се появили и еволюирали всички съвременни разреди бозайници. Направо готова статия за публикуване в списанието /с твое съгласие разбира се/!

т. е., ако правилно съм те разбрал, не вярваш на данните от Сталинград, нито на Аврелий Виктор, да речем, но пък си склонен да приемеш, че персите са помъкнали едномилионна войска в Европа?

аз бих се позапитал в случая под 'даки', 'скити' и 'сармати', дали става дума за етноними или топоними?

Поздрав, трябва да се прави разлика обаче между изобретения и подобрения. Напр. от изброените 15 машини - сърпоносната колесница /номер 4/ е открита поне 20 века преди Леонардо /първи я ползват персите/. Стрелометът - номер 11 /дори и с рамене навътре/ е развит и модифициран от гърците и римляните, а обсадното оръжие /номер 15/ си е чиста самбука, изобретение на римляните.

Формира се и т. нар. 'черноморски лимес' - IV - VI в., съпроводен със засилен строеж на крепости по северното ни крайбрежие /особено около Балчик, Каварна, Калиакра и Яйлата/. Които освен за наблюдение над противника и ранно оповестяване, служели и за търговски пунктове.

Галахад, недей да сравняваш ВВ2 със Средновековие, където битките в най-добрия случай наброяват по 10 хиляди от двете страни. Все едно да кажеш, че персите нахлули в Гърция с едномилионна армия, както пише Херодот. Или че Клавдий Готски наистина е избил 300 000 готи при Наисус. Хайде да бъдем леко критични и да не вярваме сляпо на легенди.

гражданска война, бруте /сори за спама, не се сдържах/.

Абе казано накратко - консумирайте с мярка, защото 'дозата прави отровата' /респ. лекарството/.

Още по време на Нерон е имало популярна музика и популярни /направо естрадни/ изпълнители. Дали обаче и от нашата музикална какафония, генерирана през 20-21 век ще остане поне бегъл спомен след хилядолетие. Ето нещо сравнително вечно на фона на песнопойките еднодневки /засега/:

Летоизчислението в Древен Рим се водело от митологичната дата на основаването на града /по сегашния календар, базиран на християнското летоброене - 21 април 753 г. пр. н. е./ Ab Urbe Condita /А.U.C./. Например ако бяхме римляни, годината за нас сега щеше да е 2768 г. AUC. От незапомнени времена римската /или Ромуловата/ година се деляла на 10 месеца. Първият месец от новата година бил март, наречен в чест на бог Марс, според легендата - баща на Ромул. Към VI век пр. н. е. били добавени два нови месеца /и така те станали 12/: януари: наречен в чест на двуликия Янус - богът на вратите и на всяко начало; и февруари - месецът, завършващ годината, по времето на който се принасяли очистителни и изкупителни жертви /наименованието идва от глагола februare - очиствам, жертвам/ по време на празника Луперкалии. В съвременния календар римските наименования на месеците са запазени. В латинския език тези имена са играели роля на прилагателни към латинската дума за месец - mensis, например: mensis Martius — Мартов месец m. Aprilis — април /в чест на едноименната етруска богиня/ m. Majus — май /в чест на богинята Мая/ m. Junius — юни /в чест на Юнонона/ m. Quintilis — "пети", по-късно Julius — юли /в чест на Юлий Цезар/ m. Sextilis — "шести", по-късно Augustus — август /в чест на император Август/ m. September — септември /седми/ m. October — октомври /осми/ m. November — ноември /девети/ m. December — декември /десети/ m. Januaris — януари /в чест на бог Янус/ m. Februarius — февруари /месецът на пречистването/. В средата на I в. пр. н. е. римският император Гай Юлий Цезар поръчал на александрийския математик и астроном Созиген да модернизира римския календар. Началото на годината било пренесено през януари, когато встъпвали в длъжност консулите. Бил установен годишен цикъл от 365, 25 дни, а тези 0, 25 дена се прибавяли веднъж на 4 години като цял един ден, но не на 29 февруари, както е днес, а дважди се отброявал 24 февруари - шестият ден преди мартенските Календи. Оттук цялата година се наричала 'дважди шеста' или 'биссекстус' /в наше време - високосна/. В чест на реформата на Цезар месец Квинтилий бил наречен Юли, а реформираният по този начин календар - юлиански, използван до 1582 г. когато бил заменен от по-коригирания грегориански календар /в чест на въвелия го в Западна Европа папа Григорий III, който е с две седмици по-напред. Православната църква обаче и до днес използва юлианския календар, според който например Новата година се пада на сегашния 14 януари. По времето на следващият римски император - Август, месец секстилий бил наречен също в негова чест 'август' и така останал и до днес. Броят на дните във всеки месец бил фиксиран също при Цезар: 4 месеца /април, юни, септември и ноември/ имали по 30 дена, а останалите - по 31, с изключение на февруари, който имал 28 /или 29 във високосната година/. Само че числата от месеца се определяла не по обичайното отброяване, както е при съвременния календар /от 1 до 31/, а по фазите на Луната. Първият ден на месеца /новолунието/ се наричал Календи /от тази дума произлиза съвременното 'календар'/. 5-тият или 7-мият ден на месеца /втората фаза на Луната/ се наричал Нони. 13-тият или 15-тият ден на месеца /третата фаза на Луната/ се наричал Иди. Ноните и Идите започвали от 7-ми и съотв., 15-ти ден през март, май, юли и октомври, а през останалите месеци били съотв. на 5-то и 13-то число. Дните между Календите, Ноните и Идите се отброявали по обратен ред от тях, като включвали и деня от който водели обратното броене. Например денят в който Везувий унищожил римският град Помпей /24 август 79 г., т. е. последната третина от месеца/ се обозначава така: за 9 дена от септемврийските Календи /ante diem IX Kalendas Septembres/. Първите дни от месеца се отброявали от Ноните, а дните през средата на месеца се отброявали назад от Идите, съответно последните дни от месеца се отброявали от Календите на следващия месец. Ако денят съвпадал с Календите, Ноните или Идите, наименованието на този ден било следното: за 1 февруари - Kalendis Februariis; 15 март - Idibus Martiis; 5 април - Nonis Aprilibus. Денят, непосредствени предшестващ Календите, Ноните или идите се обозначавал с думата pridie /навечерие/. Например 31 януари — pridie Kalendas Februarias; 14 март — pridie Idus Martias, 4 април — pridie Nonas Apriles. В древноримския календар всички дни от годината, започвайки от 1 януари, били разделени на групи - т. нар. Nundinae /нундини - което се превежда буквално като 'девет дена' - novem dies/ от по 8 дни, като тези групи съответствали на нашето понятие за седмица. Дните в една нундина се означавали с латинските числа: A, B, C, D, E, F, G, H. Броят на дните между първия ден на нундината /А/ и първия ден на следващата нундина /А/ бил винаги 7. До всеки ден от нундината с допълнителна буква се обозначавали особени дни: с F - /dies fasti/, по време на които са се разрешавали празнични прояви. С N /dies nefasti/ - през тези дни не могли да се извършват публични прояви или гласувания. С NP /dies nefasti publici/ и FP /dies nefasti principio/ се обозначавали почивните дни. Римските наименования на дните от седмицата /кръстени в чест на боговете/ също са запазени в някои съвременните езици: Понеделник — ден на Луната — Lunae dies, нем. Montag, англ. monday /и в двата означават "ден на Луната"/, фр. lundi; Вторник — ден на Марс — Mortis dies, фр. mardi; Сряда — ден на Меркурий — Mercuri dies, фр. mercredi; Четвъртък — ден на Юпитер — Jovis dies, нем. Donnerstag, англ. thursday / в тези два езика Юпитер е заместен от главния германски бог Тор или Донар, бога на небето), фр. jeudi; Петък — ден на Венера — Veneris dies, нем. Freitag < Freytag, англ. friday /т.е. ден на богиня Фрейя — скандинавският аналог на Венера/, фр. vendredi; Събота — ден на Сатурн — Saturni dies, англ. Saturday; Неделя — ден на Слънцето — Solis dies, нем. Sonntag, англ. Sunday. Самите дни също се деляли на части. На таблицата е дадено часовото разделение на зимен: Час от до I. prima 7:33 8:17 II. secunda 8:17 9:02 III. tertia 9:02 9:46 IV. quarta 9:46 10:31 V. quinta 10:31 11:15 VI. sexta 11:15 12:00 VII. septima 12:00 12:44 VIII. octava 12:44 13:29 IX. nona 13:29 14:13 X. decima 14:13 14:58 XI. undecima 14:58 15:42 XII. duodecima 15:42 16:27 и летен ден: Час от до I. prima 4:27 5:42 II. secunda 5:42 6:58 III. tertia 6:58 8:13 IV. quarta 8:13 9:29 V. quinta 9:29 10:44 VI. sexta 10:44 12:00 VII. septima 12:00 13:15 VIII. octava 13:15 14:31 IX. nona 14:31 15:46 X. decima 15:46 17:02 XI. undecima 17:02 18:17 XII. duodecima 18:17 19:33 Нощта била разделена на 4 части, всяка от които по 3 часа, наречени първа вигила, втора вигила, трета вигила и четвърта вигила /тогава се сменяли стражите/.

Именно. Понеже тук четат и подрастващи, идеята ми е, че пишейки за някакво преживяване или опит с наркотични/халюциногенни вещества, е добре не да наблягаме на това, колко по-безопасни? са те от входящите дроги /кафе, цигари, алкохол/, а да обясним същността на действието им, рисковете, последиците, както и възможните начини за предотвратяването им или спешна помощ при интоксикиране. Иначе ще излезе, че рекламираме тези субстанции. и ще цъфнат едни приятни хора от Дирекцията по Наркотични вещества да ни питат що сме пушили

В Рим учебните заведения или училищата /scholae/ за съвместно обучение на децата на римските граждани съществували от 3 в пр. н. е. До 7 годишна възраст децата се възпитавали вкъщи под надзора на майките или роби /често това били гърци, които учели децата на гръцки език/. След този период децата постъпвали в училищата, които често били управлявани от гърци освобожденци, откупили свободата си. 'Началното обучение' в училището било 5 години. Тези училища се наричали лудус /лат. Ludus – игра/. Учителите се наричали ludi-magister. Като цяло в римското училище царяла жестока дисциплина, прилагали се и телесни наказания. Момчетата и момичетата били обучавани от литератор /на гръцки граматик/, преподаващ четене, писане и броене, както и законите на 12-те таблици. Понякога аритметиката била преподавана от отделен учител, наречен ‘калкулатор’. За броене служили камъчета или пръстите на ръката. Ползвали се и сметала, напр. т. нар абак: Учела се и таблицата за умножение. Учебната година започвала на 24 март в чест на Минерва – богинята на Знанието и Мъдростта. Уроците се провеждали седем дена в седмицата, но имало много неучебни дни, наричани ферии /feriae/ - когато се чествали религиозни или държавни празници, а учениците били освободени от занятия. Лятото също не се провеждали занимания. От края на юли, когато изгрявал Сириус /най-ярката звезда на съзвездието Canis Major/, започвали каникуларните дни /самото им име caniculares – ‘кучешки’ идва от това съзвездие/, които се считали за най-горещите дни в годината. Тогава децата излизали във ваканция, която продължавала до средата на октомври. За сметка на това в училище децата прекарвали цял ден - от зори до здрач, с къса пауза само за обяд. Специални учебни сгради нямало, затова обикновено заниманията се провеждали в наета за целта къща. Нямало и маси. Учителят седял на катедрата – кресло с висока облегалка, а учениците седяли на табуретки и столчета, държейки в ръце и подпирайки с колена училищните помагала и предмети. По-заможните деца пишели на папирусни свитъци и пергаменти. Упражненията се нанасяли върху восъчни плочици /cera/ с помощта на заострена пръчица /stylus/. Децата от по-бедните семейства завършвали образованието си с това начално училище. По-нататък богатите девойки, под ръководството на граматик продължавали обучението си вкъщи. Те трябвало да знаят литература, граматика, риторика да могат да пеят, танцуват, свирят на музикални инструменти. Някои от тях били обучавани по география, геометрия, математика, дори и медицина. Момчетата oт 12 до 15 години започвали 'средното' си образование. Също под ръководството на граматик те изучавали гръцки и римски поети, писатели, философи и драматурзи. Задължително се изучавали природни науки, астрономия, граматика и геометрия. За заможните младежи на 16-18 години била достъпна третата – 'висшата степен' на образование: училището по реторика /красноречие/. Тук те били обучавани на ораторско изкуство, математика, философия, право, изкуството на водене на спор /Controversiae/, упражнявали се в съставянето на речи /Suasoriae/ за исторически, литературни и политически теми. Частните школи на знаменитите оратори в Рим се ползвали с голям успех. Тук идвали да се обучават младежи от цяла Италия. Доста богати юноши заминавали да учат и в известните философски школи в Атина и Александрия. От I в. Пр. н.е. в много градове се открили философски училища. По време на империята училищата станали държавни. Държавата осигурявала строг надзор над училищата. Цялото образование и възпитание било в духа на преданост към империята. Оформили се нисши и висши училища, като висшите обучавали преданите на империята държавни служители в тях се учело за образователен ценз и държавна служба. Пръв император Веспасиан създал държавни училища за реторика. Известен римски оратор по това време бил Квинтилиан, който станал първият учител по реторика на държавна заплата. Негов труд е Institutio oratoria /обучение за оратора/ в дванадесет книги. Започвайки с елементарното образование, произведението систематично анализирало цялата история на реториката. През 176 г. император Марк Аврелий учредил четири катедри за основните направления на философията - платонизъм, аристотелизъм, эпикуреизъм и стоицизъм в Атина, разходите на които се заплащали от държавната хазна. Към 3 в. се разпространил и неоплатонизмът. Урок по Анатомия /фреска от 4 век/

какъв е езикът на готите, оцеляли до 14 в. в Крим?

Поздрав, ясно е, че "Musica Romana" импровизират, а дали има възпроизведена музика от този ръкопис, който си пуснал. Днес съм на коренно различна вълнА: http://www.youtube.com/watch?v=l739jxasqjo