Last roman

В северна африка засушаването по-скоро довело до изчезването на подвидовете слонове.

Я дай определение за римлянин, натане. Щото ми се чини, че не правиш разлика между етнос и суперетнос. Между малка държавица и мултинационална империя. Иначе с увъртане и сучене сензации не се правят. Щото от 212 г. всички жители на империята получават римско гражданство, ако си забравил.

Зависи за кой времеви период и кой участък ти трябват. Eто карта с фортовете на помощните войски на територията на дакия: http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Image:Roman_Dacia_1.1.svg Ето разположението на легионите в Дакия към 150 г.:

През царския период римския цар същевременно бил и върховен жрец, по времето на републиката членовете на Сената поели тези функции. Най-важната жреческа колегия била тази на понтифиците, която включвала четирима члена /а по-късно и повече/ и глава, наречен pontifex maximus. В задълженията им влизали надзорът върху стриктното изпълнение на обредите и тържествата. Те имали съдебна власт в случаите, когато се е касаело за решаването на религиозни спорове и въпроси. В древния период те отговаряли за воденето на държавните летописи и съставянето на календара. Понтифиците носели бяла тога с червен кант, а на главата си - коническа шапка от мех с четчица на края. Освен понтифекс максимус, друг почетен жречески сан бил rex sacrorum, учреден след изгонването на Тарквиний Горди, за да извършва жертвоприношенията, принасяни преди това от царете. Заемалият този пост благородник можел да участва в заседанията на сената, но нямал право да заема никакви други политически длъжности. За да служат на божествата от римския пантеон били назначавани жреци фламини, 15 на брой. С най-голямо значение били три от тях: жрецът на Юпитер /flamen Dialis/, жрецът на Марс /flamen martialis/ и жрецът на Ромул /flamen Quirinus/. Те отговаряли за ежедневните жертвоприношения. Flamen Dialis имал право на курулно кресло и един ликтор. Освен това бил член и на Римския Сенат. На фламените им било забранено да носят или да се докосват до железни предмети по време на церемониите в които участвали. Били облечени с туника и особена наметка - laena. На главата си имали шапка с остър връх /apex/, а в ръцете държали дървен жезъл: По-надолу в йерархията били авгурите /auguri/, които гадаели и тълкували небесните знамения по полета и пеенето на птиците. Тъй като римляните вярвали, че по този начин боговете изразяват своята воля, нито едно обществено мероприятие не започвало без гадаене. Отличителна черта на авгура била тога трабеа и жезъл /lituus/. В Рим те датирали още от времето на Ромул. Първоначално били 3, после 9 авгури, след управлението на Сула - 15, а след Юлий Цезар - 16. Били обединени в колегия като длъжността била пожизнена. Главата на колегията носел титлата magister collegii. Гадаeнето се извършвало по следният начин: длъжностното лице трябвало да обозначи на небето свой участък - Templum /думата обозначавала всяко свещенно пространство, а не само храм/. След това жреците наблюдавали полета на птиците през този участък и следели и за други знаци /напр. мълния/. Предсказания се правели също по това дали свещенните птици /гъски, кокошки/ ще кълват поднесената им храна /което се считало за благоприятна поличба/ или ще откажат /което било неблагоприятно предзнаменование/. Целта на гаданието било по-скоро не в предсказване на бъдещето, а в изясняване дали боговете са съгласни с действията на молителя. Към авгурите се обръщали преди провеждането на мащабни начинания - избори, събрания, битки и пр. Ако боговете не били съгласни, събранието или походът се отменяли. Ако неблагоприятна поличба възниквала по време на протичането на събранието, то то се пренасяло на друга дата. Дори постанновленията на събранията или резултатите от изборите могли да бъдат отменени при лош знак от небето. Например през 163 г. пр. н. е. бащата на братя Гракхи /по онова време консул и авгур/ изведнъж се 'сетил', че е забравил да проведе гаданията преди да пресече померия /древната граница на града Рим/. Пълномощията на двамата новоизбрани за следващата година консули веднага били отменени, а в списъците на магистратите било записано 'vitio facti abdicarunt'. Естествено всички тези обради представлявали чудесна почва за политически манипулации. Жреците, които предсказвали по вътрешностите на животните се наричали харуспици /haruspex/. Римляните възприели този обред от етруските, като една от неофициалните форми на гаданието. Особено популярен орган за предсказването на бъдещето бил черният дроб. Намерен е и бронзов образец на черен дроб, с разграфени участъци, всеки от който носел определена поличба. Ако органът бил в лошо състояние, значи мероприятието било обречено на провал. Разбира се зависело и в чест на кой бог се принася жертвата. Например ако жертвата, посветена на бог Дит /или наречен още Диспатер, Оркус - богът на подземния свят/ била здрава, то това също се тълкувало като лоша поличба. Откъм гръцка страна гадателските практики се изразявали в проникналите чрез гръцката култура Сибилински книги. Това били оракулски книги, приписвани на десет мистериозни предсказателки - сибили, дошли от Изток, живели легендарно дълго (по хиляда години) и получили способността да предсказват като божествен дар. Книгите били четиринадесет, появили се в периода ІІ в. пр. Хр. – ІІІ в. на гръцки език. Пазели се строго в храма на Аполон в Рим и придобили особена популярност в имперския период. Съдържали предсказания за бъдещето и предписания за това как човекът може да се предпази от гнева на боговете, как да получи изцеление и изкупление. Квинтдецемвирите - буквално '15 мъже за даване на жертвоприношения' /Quindecimviri sacris faciundis/ била колегията на жреци за гадаене на Сибилските книги и извършване на дадените там предписания. Началото на тази колегия билo поставенo от римския цар Тарквиний Приск, назначил двама мъже да гадаят книгите на Сибила, които се наричали duoviri sacris faciundis. По време на Републиката тяхното число било увеличено до десет /Decemviri s. f./. От 1 век пр.н.е. /по времето на Сула/ колегията имала вече 15 члена и се наричала Quindecimviri s. f. Весталките — жриците на богиня Веста — шест наброй, били прототип на християнски монашески орден. Те били избирани сред девствените представителки на патрицианските фамилии. И се заклевали да служат на Веста 30 години, след което имали право да оставят храма и дори да се омъжат. Те целодневно пазели свещенния огън, от който на нова година целият Рим запалзвал огнищата в своите домове. Тази служба обаче криела рискове. Ако весталката по невнимание допуснела огънят да загасне, тя била бичувана а огънят отново се запалвал от слънчевите лъчи. Ако по време на службата си, весталката влизала във връзка и губила девствеността си, тя била погребвана жива. Но весталките се ползвали с редица привилегии - могли да помилват престъпници, имали почетни места в театъра, съпровождал ги ликтор. Били облечени в бяла дълга дреха с пурпурни кантове, а на главата носели кърпа. Други жреци били фециалите /Fetiales/ - 20 наброй, които били използвани в преговорите с други народи и за обявяване на война. В такъв случай те хвърляли на противниковата територия окървавено копие. Ако противникът се намирал на отдалечена територия, копието било хвърляно пред храма на богиня Белона /богинята на войната/. Епулонитe /septemviri epulonum/, от 196 г. пр. н. е. отделили се от понтифексите, организирали пиршествата по време на празниците. Другите популярни братства в Рим били тези на авралските братя, на салиите /които всяка година танцували в чест на бог Марс/ и на луперките /които тичали около Палатин и очиствали града/. Арвалските братя /Fratres arvales/ - колегия от 12 жреца, които носели, венец от класове с бели ленти и се считали за най-древното и свещенно братство. Според преданията Акка Лавренция /съпругата на овчаря Фаустул, който намерил Ромул и Рем/ имала 12 сина. Когато един от тях умрял, той бил заменен от Ромул, който основал със заварените си братя колегията Fratres Arvales. Това братство било посветено да служи на богинята на земята и земеделието, наричана Деа Диа. Много често тя е смесвана с Церера, но по-скоро тя е аналог на Опс /жената на Сатурн/, която била покровителка на земята, на която бил разположен Рим. Хълмът, посветен на богинята се намирал недалеч от града около Тибър на място, което сега се нарича Affoga l'Asino. Всяка година тук се извършвали тържесвени богослужения. Главата на колегията се е избирал за едногодишен срок, а самите представители се попълвали благодарение на членски избори. В колегията служели само патриции. Богослужението се извършвало предз май и продължавало три дена. То се състояло от жертвоприношение, общо пиршество и танци пред олтара, докато се пеела единствената оцеляла песен от този род - забележителен паметник на древнолатинския език. Други свидетелства за дейността на това братство са намерените каменни плочи 'Acta fratrum Arvalium' около олтара на богинята. Салиите били жреци, танцуващи с оръжия. Името им идва от ab salitando /от танци/. Братството се състояло от две групи /sodalitates/ от по дванадесет члена, Salii Palatini и Salii Collini /също Agonenses или Agonales/. Salii Palatini били основани от Нума Помпилий и служели на бог Марс. Те имали свое служебно място /curia/ на Палатин. Тук се пазел lituus /жезъла/ на Ромул. Salii Collini, били основани от Тул Хостилий и служели на Квирин. Тяхното служебно място се намирало на Квиринал. Най-важната функция на колегията била празничното шествие през Рим в началото и на края на военния сезон, когато бил изпълняван важният ритуал на носене /movere/ и почистване /lustratio/ на свещените щитове на Марс. Салиите били облечени като древни воини - в туника, нагръдник и къс червен плащ /paludamentum/, меч и шапчица с остър връх, наречена apex. В ръцете си всеки от 12-те воина държал бронзов щит /ancilia/, един от които според преданията бил дар от бог Марс. На някои обществени места като Комициите, хълмовете Капитолий и Авентин се изпълнявал свещенният им оръжеен танц с главен танцьор /praesul/ и певец /vates/. Традиционният фестивал на Луперкалиите се провеждал на 15 февруари. Две групи жреци участвали в него - Луперки Квинтилии и Фабии. Ритуалът започвал пред пещерата Луперкал на югозападния склон на хълма Палатин. Правели се жертвоприношения на животни - кози и кучета - и на питки, приготвени от девиците весталки от първото жито на миналогодишната реколта. Кръвта от острието на жертвения нож се размазвала по челата на двама Луперки, а после се изтривала с вълнен плат, напоен в мляко. Козите кожи се нарязвали на ивици и някои от тях младежите увивали около слабините си и започвали да бягат около Палатинския хълм. По пътя си удряли минувачите и по - специално жените, с ремъци от козя кожа, тъй като се вярвало, че това ще ги направи по-плодородни. В дома си всеки баща на семейството /pater familia/ бил същевременно жрец и служител на домашните богове /пенати и лари/, чиито изображения били помествани около олтара, стоящ в оредверието /атриум/ на римския дом.

Анхиало е емпорион на Аполония, възникнал в близост до богатата на сол Поморийска лагуна. За първи път името на селището (Agxiáloß, Anchialos) се споменава в едни декрет, открит сред развалините на Истрия. Той датира от първата половина на ІІ в. пр. Хр. (IGBR I(2) и с него аполонийците дават проксения на истрийския наварх Хегесагорас, син на Монимос, който имал големи заслуги за възвръщането на крепостта Анхиалос във владение на Аполония. Този малък град станал ябълка на раздора и предизвикал война между дорийската колониия Месамбрия и йонийската Аполония – метрополия на Анхиалос. (IGBR I(2), 388bis). Към ранната история на селището се отнася една кана от последната фаза на ранножелязната епоха и две чернофирнисови купи, открити в акваторията на Поморие. В близката до градището околност има открити и други халщатски материало. Един посветителен надпис, от който става ясно, че Пасиксенос, син на Антефилос е поръчал скулпторна група на Сарапис и Изида като здравеносни божества също датира от ІІ в. пр. Хр. и беше открит сред римското градище на Анхиалос, което се намира в м Палеокастро, до новия квартал на Поморие между Соленото езеро и морския бряг. Оттук произхожда и базата за статуя на Дионис, издигната от стратега Гайос Юлиос Аполониос, син на Ептайкентос от Бизия през 13-надесетата година на управлението на бизийския тракийски цар Реметалк ІІ т. в 38 г. след Хр. Това е станало по времето на император Калигула, когато Аполониос вече е станал римски гражданин. Този факт е съваршено ясен, защото върху другите по-ранни надписи той носи името “Аполониос, син на Ептайкентос” и само в надписа от градището Палеокастро името му се допълва със съставките “Гайос Юлиос”. Надписът на Гайос Юлиос Аполониос е изключително важен за историята на Анхиалос, защото той датира точно от времето, когато градът е бил център на стратегия в зорато на римската императорска епоха, когато бизийските тракийски царе са били васали на Рим. Освен изключително важен за нас е фактът, че посвещението на Дионис се откри в градището на Анхиало. Заедно с посвещението на Сарапис и Изида това е доказателство, че и ранният Анхиалос се е намирал в м Палеокастро. Трудно е обаче да достигнем до културните наслоявания от този период, защото при разкопки на около 2 м дълбочина се попада под морското равнище и бликналата вода затруднява изследванията. Още един посветителен надпис от старата метрополия Аполония допълва тракийската прозопография на Анхиалос. В него срещаме името на жената на стратега Аполоний Леонтó (Leontý)и нейния баща Авлудзенис (Aulouzeniß). Това име фигурира и в един надпис от Анхиалос с посвещение на Аполон (IGBR I(2), 374). Вече е налице и непубликуван надпис, открит в светилището на Аполон Карсенос край Бургас, изписан върху поставката на статуя на облечен Аполон, така както той е представен върху вотивния релеф на Авлудзен. Кам тези богати прозопографски данни от пъривите десетилетия на І в. след Хр. се добавя и името на жрицата “Лесескепра”, което четем върху чифт златни обеци от богатото могилно погребение, открито в некропола на Анхиалос през 70-не години на ХХ век. Всичко това красноречиво говори, че още през периода на ранната римска империя Анхиалос като център на стратегия придобива средищно значение и с пълно основание може да се смята, че поетът Публий Овидий Назон, след като пресякал Тракия по пътя от Темпира по долините на Хеброс и Тонзос, именно в пристанището на Анхиалос отново се е качил на борда на кораба, за да достигне далечния северен Томис, за да се изпълни волята на Октавиан Август. През този период Анхиало кантрамаркира бронзови монети на Реметалк ІІ със собствена контрамарка АГХ в лигатура – още еднин признак, че градът започва да се откроява сред старите гръцки колонии Месамбрия и Аполония, защото е предпочетен от бизийските царе и издигнат като център на стратегия. Възходът на гръда продължава и при династията на Флавиите и неговата повторна иногюрация като градски център се осъществява при управлението на Траян (98-117 г.) и тогава той получава името Ulpia Anchialos. Вероятно територията на бившата стратегия Анхиалос по естествен начин е наследена от по-късната градска територия, разширена при управлението на Хадриан (117-138 г. пр. Хр. На север границата с хората на свободния град Месамбрия трябва да е вървяла по долното течение на днешната река Ахелой. Косвено за това ни говори надписът на Юлия, дъщерята на Нейкиос (IGBR I(2), 345), открит в землището на село Ахелой на десния бряг на едноимената река. Южната граница с Деултум би трябвало да върви по северния бряг на езерото Вая или Бургаското езеро, западната граница между Анхиалос и Аугуста Траяна трудно може да бъде фиксирана, но според М. Лазаров това сигурно е река Тунджа. Основание за това заключение му дава името на една от филите на Анхиало, което деректно е сварзано с имета на река Тонзос. Според епиграфски данни четирите фили на Анхиалос насели имената: Egeliejß, §Hrwjß, Ba[kxì?]ß, Tonz[hj]ß. Според Б. Геров докато от териториите на старите черноморски градове не били набирани войници, то от голямата територия на Анхиало в римските легиони постъпвали много траки и преселници от други краища на империята. Римският Анхиалос е заемал площ от около 120 – 140 ха и е бил разположен в старата местност Палеокастро, която сега в по-голямата си част е застроена от новия квартал на Поморие. Градът се е простирал от Соленото езеро до брега на морето и от северното кръстовище на изхода от Поморие към Несебър и Слънчев бряг до средата на разтоянито, което го отделя от изхода за Бургас. От брега на морето започва източната крепостна стена, коато е засичана зад западната ограда на манастира Свети Георги. На север от манастира тази стена се губи под плитките води на Соленото езеро и трудно може да бъде проследена. Затова площа на Анхиалос трудно може да бъде точно фиксирана. М. Лазаров е предприел доста мащабни разкопки в градището на Анхиало през 1966 г. и ги е продължил до началото на 70-те години на ХХ век По-късно на същото място е копано само през един археологически сезон, а през различни години след 1980 тук е имало спасителни разкопки. Разкрити са две пресичащи се под ъгъл от 108° улици. Едната от тях има широчина 8.70 м и с 18° на север се отклонява от направелението изток-запад. Изледователят приема, че това имено е decumanus maximus на Анхиалос. Двете улици са застлани с голуми дялани плочи от андезитен туф с размери 0.70 /1.30 Х 1.40/2.20 м и дебелина 0.20/0.30 м. Фугите между блоговете са грижливо паснати със завидна плътност. Блоковете са монтирани върху надлъжни стени, иззидани от камък и предназначени за по-голяма устойчивост на уличната настилка. От двете страни на улиците са разположени широки тротоари, чийто ниво е по-високо с 30 см от това на уличното платно. Под тротоарите са открити канали, предназначени за отвеждане на дъждовните води. Те са застлани с тухли и стените им са обмазани с хидрофобна замазка. Има и отвори за изтичане на водата в каналите. Прокопаването на магистрален водопровод предизвика спасителни разкопки през 1979 г. Тогава беше разкопан сектор от северозападната крепостна стена на Анхиало, отстояща на около 50 м от прелеза на ж п линията на шосето Бургас – Слънчев бряг. Стената е облицована с големи квадри от андезитен туф от вътрешната и външната страна и има широчина 2.80 м. Между квадрите имплектон на розов хоросан. Разкрити бяха основите на една кула и беше установено, че крепостната стена има мощни контрафорси с дължина 1.5 м от вътрешната страна. Върху крепостнвата стена беше открита малка колективна находка от бронзови монети на Юстин І и Юстиниан І. Последната монета датира от средата на VІ в. и находщ(ката може да се свърже с аварското нашекствие през втората половина на VІ век. При спасителните разкопки се натъкнахме на една улица изградена по същия начин като разкритите улици при редовните разкопки. Натъкнахме се и на голям склад от късноантични амфори, които може би са запълвали голямо помещение. В изкопа за водопровод имаше и солидни стени от представителни обществени сгради и на много места се натъкнахме на средновековни гробове. Косвено соказателство, че старото градище не е било вече обитавано през средновековието. През 80-те години на ХХ в. спасителните разкопки бяха продиктувани от предствоящо строителство. Беше разкрита пещ за керамика и основите ня няколко сгради. Натъкнахме се и на основите на югозападната крепостна стена пред портата на тогавашния склад на Вторични суровини. В некропола през 70-те години бяха открити две корита от саркофази от андезитен туф, използвани вторично през късната античност многократно, поставени с дъното на горе. В късата страна на единия имаше правоъгълен отвор и се откриха три скелета и монети от ІV в, а отворът на другия беше пробит стихийно в дългата страна и в него имаше само три скелена. Този сектор от некропола на Анхиалос се намира пред входа на поморийското военно подделение, недалече от Винзавода. В друг сектор на некропола, недалече от Куполната гробница, източно от нея през 1973 г. беше разкрито погребение на жена със златни обеци, гривни от бронзова тел и бронзова монета на Септимий Север, сечена в Анхиалос. Недалече от това погребение през 80-те години на ХХ век беше открита засводена гробница Източник: http://bg-archaeology.blogspot.com/

Няма разрешение за провеждане на подобно събрание в Свищов, така че нарушителите на закона ще си понесат последствията. Но това е вече работа на прокуратурата, така че няма какво повече да го дискутираме туй поредно опитче за провокацийка.

Както е тръгнало, някой ден ще доказваме, че и Обама е българин.

Значи Марцианопол, а? Звучи логично.

Аз не рева с пяна на уста, просто се подхилвам ехидно. Но ми е интересно кой дърпа конците на тея двама мангали. А колкото повече им обръщаме внимание, толкова по-добре за тях: Борисов: Юзеирови не заслужават медийно внимание 04 април 2010 / News.dir.bg Братя Юзеирови не заслужават вниманието на медиите. Те обиждат държавата, обиждат нас и обиждат съседите ни. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на мотополигона край Горна Росица по повод желанието на братя Юзеирови на Разпети петък в България да бъде регистрирана новата турска партия ОТОМАН и повторния им опит в събота в Свищов, предаде „Фокус”. Бойко Борисов се обърна към журналистите с настояване медиите да не обръщат внимание и каза, че братя Юзеирови разчитат на медиите. Ако вие не им казвате имената, никой няма да знае за тях. Вие ги правите известни, каза премиерът и допълни, че идеята за смяна на имената на градовете с турски трябва да се възприема като първоаприлска шега. Според министър-председателя Бойко Борисов полицията се е справила перфектно по време на последните арести. Не бива да бъдем толкова състрадателни към хората, които са нанесли огромни щети на държавата, каза още той по повод коментарите, че в арестите, извършени напоследък е имало повече показност. Борисов коментира още, че когато отидат при него майки с деца или онкоболни на него му е по-мъчно за тях отколкото за арестуваните по време на акциите. По-рано стана ясно, че по категоричен начин е установено, че събрание за учредяване на партия ОТОМАН от братята Юзеирови в Свищов в събота не е провеждано. Това съобщи районният прокурор на Свищов Калинка Тодорова, след като вчера скандалният Али Юзеиров от село Славяново заяви, че е успял да учреди партия ОТОМАН след събрание в Свищов. Проверката на полицията по случая в Свищов е към приключване. Данните от проверката към момента обаче категорично установяват, че не е провеждано събрание, подчерта прокурор Тодорова. „По Закона за политическите партии на самото учредително събрания трябва да присъстват поне 500 души, а по данните, които към момента са установени, не повече от 50 души са присъствали на мястото и не е имало нищо под формата на събрание или някакво друго организирано мероприятие с изказвания, агитационни материали или нещо подобно. Просто е имало почерпка. Имало е хора около заведението, за да разберат какво става. Провеждани са разговори с отделни хора от братята”, обясни Тодорова. Запитана дали от проверката до момента има основание за образуване на досъдебно производство по случая Тодорова каза, че къммомента от това, което й е докладвано, не са установени данни да е говорено или агитирано към расова, етническа омраза или някакви такива изявления, които да насочват към такива данни. Официалната информация, с която е разполагала прокуратурата, е че се готви събрание за 15 часа. Братя Юзеирови обаче са си тръгнали преди 15 часа след като са били предупредени от полицията, че нямат право да провеждат събрания или каквото и да е подобно мероприятие без да имат необходимото разрешение от Община Свищов.

С бира и кебапчета. Ще взема и аз по този начин да 'учредя' една римска партия, за възстановяването на провинциите Мизия и Тракия под римска власт, че нещо 1500 система по тези земи ме потиска. Партията ще се казва РИМ /Развитие, Икономика, Мир/. Естествено аз като последен римлянин ще настоявам за незабавно прекръстване на всички градове с латинските им имена, официално въвеждане на латински език в училищата, носенето на тоги, организиране на гладиаторски игри /където електоратът на братя Юзерови ще е добра атракция/. Айде Христос Воскресе и не се прави на ударен. След няколко месеца и тея клоуни от цигански произход ще се покрият както и тракториста Кемал.

Булгарофигон /896 г/: Анхиало /917 г./: Солун /996 г./: Имаме и тема за щитовете във форума, където Гил-Галад е дал доста добро мнение: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6092 Колкото до хералдиката - предлагам ти да прегледаш този сайт: http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20gerbovete/I.2.Vladetelski%20simvoli%20v%20srednovekovna.htm

Нов незаконен опит за учредяване на 'партията'. Този път в първия освободен от турско робство град - Свищов. Отново с любезното съдействие на циганския електорат: Тайна сбирка в Свищов учредила партия ОТОМАН 03 април 2010 / News.dir.bg Вече учредихме партия ОТОМАН, протоколът с необходимите подписи е подписан по обед, каза Али Юзеиров пред "Фокус". По думите му събраните подписи са 550 и организацията на мероприятието е минала гладко. След провала на събранието вчера в Шумен Али Юзеиров днес отново ще се опита да учреди партия ОТОМАН, като този път запази в тайна датата и мястото на новото събрание, което се оказа в Свищов. По време на събирането на подписите в ромската махала на Свищов е имало полицейско присъствие, като според Юзеиров полицаите са ги охранявали, така че всичко да мине гладко и без ексцесии. Наистина нямахме разрешение за това събиране и ще си понесем отговорността. Ще ни съставят актове, но факт е, че партията е учредена”, коментира Юзеиров. След събирането на подписите предстои регистрацията на партията в Софийски градски съд. Вчера очаквахме такава провокация, но е много лесно да играеш шах с човек, чиито ходове са предвидими. Те не очакваха такъв резултат от наша страна, коментира още той. Това е била и причината днешната организация да е била предварително подготвена. Часове след като в циганската махала на Свищов, където братя Юзеирови направиха новото си събиране за учредяване на партия ОТОМАН, останаха три патрулки и много полиция, предаде още "Фокус". Повече мъже и няколко жени и непълнолетни, се разхождаха с кебапчета и бира, а отстрани на тях бяха стоварени допълнителни каси с бира. Около 50 души са били на мероприятието. По думите на Димитър Кръстев, началник на Районно управление - Свищов, Братя Юзеирови са били поканени на разговор. Кметът на Свищов Станислав Благов разпореди проверка за „нелегалното” събиране в циганската махала. „Сега получих информацията и съм дълбоко изненадан. Не съм чувал за това нещо”. В общината не е постъпвало писмо, с което да се уведомява кмета за подобно мероприятие или за да се иска разрешение за провеждането му. Кметът Благов е разпоредил, ако наистина няма никакво разрешение за това събиране, властите да вземат съответните мерки. По смисъла на закона това е не е регламентирано мероприятие, коментира кметът. По-рано днес стана ясно, че Районната прокуратура в Шумен е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за проповядване на омраза на религиозна основа във връзка с вчерашния опит на братята Али и Юзеир Юзеирови да учредят партия ОТОМАН в града, съобщи зам.-окръжният прокурор на Шумен Димитър Димов. Досъдебното производство е и за принуждаване на различни лица да участват в религиозни обреди и служби. Вчера пред съдия са били разпитани част от присъствалите на проваления опит за учредяването на партията. Ако в България има нормален съд, не би трябвало подобна партия като ОТОМАН да бъде регистрирана, защото техните намерения, особено след вчерашните им изявления и предишните им провокации, които направиха с паметника на така наречения турски войн и с опитите да учредят партия на религиозна основа – тези хора просто се опитват да създават провокации, от които да извличат дивиденти. Вероятно някой стои зад тях и им плаща за подобни глупости. Това коментира лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. По думите му: „Ако в България има служби за сигурност, които са си на мястото, днешното събиране не може да остане тайна и такова нещо не може да се случи”. Лидерът на ВМРО определи организаторите като провокатори. „Видяхте вчера как се държаха в Шумен – абсолютно провокативно – с фесове, с приказки за „втория пирон в ковчега на българския шовинизъм”, но имаха пред вид пирона в ковчега на България. С претенциите си да сменят имената на градове и с голямата си наглост, мисля, че тези хора не са за обществената сцена, а за затвора”, каза още той. Не само заради конституционната забрана, а заради характера на интеграционните процеси в българското общество, заради българския интеграционен модел, България не се нуждае от етнически и религиозни партии. Това каза зам.-председателят на ДПС Лютви Местан в коментар за опитите за учредяване на партия ОТОМАН. Какво се опитват да направят там, вероятно има кой да прецени и да вземе съответното решение, каза още Местан. По думите му: „Ако започнем да коментираме подобни неща, отново влизаме в една схема на придаване на значимост на нещо, което не заслужава такова внимание. Нашата позиция е категорична – ДПС смята, че политическият модел в България не се нуждае от партии, основани на етнос и религия, че нашият модел трябва да бъде интеграционен.”

това са позьори и фигуранти. По-интересното е кой стои зад тях. Другият път да приготвят поне 500 кебапчета и да поканят Азис да им пее, че току виж пак не им се учреди 'партията'.

Абе хубаво е човек да си мечтае. Айде наздраве, че идва Великден.

Заповядай карта с няколко форта от другата страна:

Мисля че и на територията на България има намерени такива. Иначе ето тук има дадени находки: http://www.magistrula.com/Latin/18Milestones.pdf http://www.jstor.org/pss/3642377 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Milliare.html

колкото до saru bobo /букв. маймунско бебе/, този талисман обикновено изглежда така: Blue sarubobo - for luck in study and work Pink sarubobo - for luck in love Green sarubobo - for luck in health Yellow sarubobo - for luck in money Black sarubobo - to remove bad luck

А пък киданите са 'кочевые племена монгольской (согласно китайской историографии — тунгусской) группы': http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8 Ех, къде е сега мейкбулгара да намеси и персите в цялата работа.

А някой знае ли защо мартеницата се именува и като: кичилка, китица, гадалушка, мартинка, мартенка

Е как да не е имало нищо - римската провинция малка скития включвала и съответният брой крайдунавски кастели: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ancient_towns_in_Scythia_Minor

Направо си представям урок по история след 500 години /въз основа на откритите снимки/: Употребата на бойни слонове в началото на 20 век.

затова първо имаме медни изделия, после се 'ъпгрейдват' до бронз. После железни изделия, следва 'ъпгрейд' до стомана... И в древността е имало гении. А бронзът е по-лесен за обработка. Затова първоначално се развива тази промишленост. Желязото от своя страна е по-трудно за извличане и се обработва при по-висока температура. Но хетите открили как и стартирали производството му.

Мисля, че тезата, че римляните губят от месоядните варвари е несъстоятелна. има далеч по-решителни фактори от хранителния режим, които са оказали влияния на упадъка на империята /пък и на нейна страна срещу дивите си събратя са се биели същите романизирани варвари/. Като пример мога да посоча едрите глиганоядни келти, опердашени за 8 и кусур години от шепа дребни римляни, пийващи за отскок енергийната напитка на древността - поска.