Last roman

КОЙ кой е в Сирия и за какво се бори:

определено дедото /за мен просто се е възползвал от тъпите сектанти да му платят проекта/ има железни топки и тотален късмет. Странното е че двигателят го изстреля толкова ниско /само на половин километър/. Но, съдейки по отеленият му поглед, в комбинация с 'мекото кацане' - G-тата са му дошли в повече. А и е останал жив.

е, ти пък - хората ако почнат да пускат всеки спонсор на аванта /щото целта на тези презентации е допълнително набиране на средства/ и до тропосферата няма да стигнат

Добрев го нема във форума

сега единственият изход на САЩ за продължителна дестабилизация на Сирия е да организират покушение срещу Асад /чуде се защо още не са го направили, явно изчакват удобен момент/. И тогава патакламата ще почне наново.

хумор е, разбира се. Но на твой гръб.

то геоидът е точно форма, описваща тази на Земята. Демек Земята има земеподобна форма. И не е гейоид

честно казано - целият проект си е прах в очите, макар че те бяха първите, които набраха значителни финанси чрез crowdfunding /вкл. и моя милост се включи с едни 15 еврака/. Мечтата, която продадоха на изгладнялото за космически приключения човечество си я биваше, но понастоящем реализацията й е на ниво 'идеен проект' или по-точно - кръчмарски приказки. Още повече че до 2031 г. на Марс със сигурност ще са стъпили я мъсковците, я китаягите. Демек проектът на практика ще е безсмислен.

демокрация отвсекъде.

какви са тея албанци на картата :)))

то това се знаеше още отпреди 5 години, ама бавно им увират главите на галите

http://www.sciencemag.org/news/2018/03/exclusive-i-ve-never-seen-anything-it-video-mating-deep-sea-anglerfish-stuns-biologists?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=anglerfish-18547

по-точно белег за високо обществено положение и статус.

Не разводнявайте темата с глупости. Иначе - да. Жените инстинктивно си търсят алфа мъжкаря, който е гарант за добро нейно бъдеще и осигурено потомство. С развитието на цивилизацията, парите и властта, а не голите мускули и агресивното поведение са индикатор за положение в страдото /обществото/. Е разбира се омега женските, като няма какво друго да привлекат, в крайна сметка се спират на първобитните индивиди. А нагоре по качествената стълбица на различните жени критериите са различни, но едно е общото - те търсят партньор с няколко предимства /красив и богат - основно/. Е, има и такива, дето са сапиосексуални, но това са отклонения. Та е нормално колкото по-важна клечка да си, толкова повече да ти се слагат. Затова по върховете на властта е рядкост да видиш стабилен щастлив брак - конкуренцията е голяма и нови авантюристки дебнат отвсякъде. А на алфа мъжкаря целта му е да се отчете при колкото се може повече женски /също инстинкт от време оно/. Затова той не се спира на една партньорка, колкото и готова да е тя да изпълни всеки негов каприз. Спирам дотук с ограмотителния офтопик. Всяко последвало мнение по тази тема ще се трие.

ами.. как да няма? Ето ти едно сравнение /по автохтонски/ между траки и цигани /изхождайки от обичаите им/. А траките, както всички знаем са... българи http://forum.bg-history.info/index.php?topic=1966.0 Това разбира се кодош, ама явно не си попадал на цигански автохтонци да видиш тяхната ИСТИНА ;)))

и какво сега - набедихте за атентатите в Дамаск - Путин...

демократите се продадоха на диктатора :)))

как изобщо може да си сигурен кое как се чете. Лингвист ли си? Древни езици ли си изучавал? Щото в Русия спаратокоподобните по подобна 'логика' разчитат етруския с помощта на славянската азбука.

мдам, намирисва на 'западен сценарий'.

на какво се основават тези псевдолингвистични преводи? Мисля че разделът за алтернативна история е на друго място

всички са се утепали да ни бомбардират, спамчо :)))

Фолксваген откри български ген в Африка - туарегите Женските носии са досущ като нашите Немската автомобилна компания Фолксваген прави своя джип Туарег и решава по този повод да научи повече за туарегите, коренното население на Северна Африка. Огромно било учудването им, когато при направените генетични изследвания се оказало, че 83 % от туарегите носят българския ген. Туарегите живеят днес в Мали, Нигер и Алжир, а техният език се говори от 1 милион и 200 000 души. Туареги означава Ту (от) Ара (Бог Ра Бог Абсолют) Ги (Гея, Земя, земен човек) т.е. От Ра Човеци, Туарегите са Ората на Бога. Традиционните им носии са досущ като българските фолклорни носии - може би това е и причината ислямистите да ги забулват в черни дрехи, за да не се досетят за произхода си от Древните българи, първите хора на земята.Туарегските мъже наричат себе си Амъжаги - от българската дума мъж!!! https://frognews.bg/obshtestvo/misterii/folksvagen-otkri-balgarski-gen-afrika-tuaregite.html

Мълчанието за изнасилените английски деца разкри лицемерието на #MeToo "Ужасните истории, които изплуваха в Телфорд - много млади момичета са били изнасилени в продължение на дълги години - привлякоха относително малко медийно внимание. Можехме да си помислим, че привържениците на MeToo ще открият в тях идеален повод, за да покажат напълно своята загриженост за другите. Вместо това, вестници като “Таймс” и “Гардиън”, които посветиха много страници на въпроса дали един политик е докоснал коляното на една журналистка или не, имаха много малко неща за казване за Телфорд. Нямаше активисти, които да се втурнат да бъдат снимани". Според Джоана Уилямс относителното медийно мълчание около скандала в Телфорд, където 1000 момичета са били изнасилени в продължение на 40 г. от банди от Пакистан и Бангладеш, разкрива лицемерието на движението #MeToo (Аз също). Джоана Уилямс е университетски преподавател, автор на книгата Women vs feminism (Жените срещу феминизма, 2017), в която критикува феминизма, който превръща жените в жертви, и призовава да се сложи край на “войната между половете”. Според разследване на “Сънди Мирър”, хиляда деца, най-малките от които на 11 години, са били жертви на агресия и изнасилвания, понякога групови, от 80-те г. насам в Телфорд, град със 170 хил. жители в Централна Англия, и полицията не е успяла да разбие педофилската мрежа. Властите не направили досиета на нападателите, членове на азиатски общности, поради страх от “расизъм”. - Според вас начинът, по който британските медии отразявят скандала “Телфорд”, разкрива лицемерието на движението MeToo. Какво имате предвид? - Откакто #MeToo се появи на първите страници на вестниците миналия октомври, имаше продължителен дъжд от истории за сексуален тормоз, на който са били жертви някои жени - главно високопоставени жени. До голяма степен това са свидетелства на журналистки от средната класа, кинозвезди или жени политици. Няколко дни след началото на MeToo, написах статия, в която анализирах индивидуалистичния, дори нарцистичен характер на подобно движение, което се концентрира върху личните преживявания на няколко жени, които разполагат с трибуна и създават разказ, основаващ се на първо място на техните собствени страдания. Отбелязах също, че обединяването на цяла гама от нежелани преживявания, от изнасилването до докосването на коляното, рискува да банализира най-сериозните нарушения. Трудно е да се приеме сериозно сексуалната агресия, когато тя се сравнява с докосване по коляното, случило се или не преди десет години. В отговор на тези критики, много жени от движението MeToo заявиха, че не говорят, за да издигнат собствената си кариера, а за да помогнат на онези, които нямат такава възможност да се изразяват - поради липса на трибуна или финансова сигурност, която да им даде нужната сила. Казаха ни, че MeToo не е движение на знаменитости, а популярен порив, който цели да наруши мълчанието около сексуалния тормоз за най-слабите хора. Ужасните истории, които изплуваха в Телфорд - много млади момичета са били изнасилени в продължение на дълги години - привлякоха относително малко медийно внимание. Можехме да си помислим, че привържениците на MeToo ще открият в тях идеален повод, за да покажат напълно своята загриженост за другите. Вместо това, вестници като “Таймс” и “Гардиън”, които посветиха много страници на въпроса дали един политик е докоснал коляното на една журналистка или не, имаха много малко неща за казване за Телфорд. Нямаше активисти, които да се втурнат да бъдат снимани. Какви са дълбоките причини за това мълчание? Има няколко. 1. #MeToo е на първо място “аз”: това е движение, водено от егоцентрици, които не обичат нищо повече от това да бъдат обект на собствената си история. Нито едно от изнасилените момичета в Телфорд нямаше телевизия или вестникарски страници, които да запълни. 2. Телфорд, като Родъръм или Нюкасъл, не е Лондон. Това е различен свят от столичния мехур на вечерите в града и в Туитър. Богатите и свързани жени, ръководещи движението MeToo, нямат никаква идея къде се намира Телфорд, да не говорим за хората, които живеят там. Жертвите в Телфорд - момичета от бялата работническа класа - се смятат за извънземни от мнозина в Лондон. 3. MeToo направи хората толкова загрижени за публичните демонстрации на нежелани чувства, на несръчно доближаване и на нежелани целувки, че вече не сме чувствителни към истинските злоупотреби. Изразходихме цялото си възмущение за докосване по коляното. Вече нямаме за изнасилването на деца. 4. Виновните в Телфорд са били главно мюсюлмански мъже, пакистанци и бангладешци. Коментаторите от средната класа се тревожат много повече за скрития расизъм или ислямофобия на бялата работническа класа, отколкото за злоупотребата с деца. Това означава, че всяка дискусия трябва да се самоцензурира и третира много предпазливо, за да не отключи расизма, за който се предполага, че е в сърцето на работническите общности. - Смятате, че движението MeToo е елитарно, без връзка с обикновения живот на жените? - Да, разбира се. Мисля, че голямото мнозинство от жените признават, че сексуалният тормоз не е най-големият им проблем в живота и че мъжете - техните братя, партньори, синове, приятели и колеги - в огромната си част не са гнусни досадници. Жените все още се обличат, за да излязат, флиртуват и обичат да създават връзки с мъже. Те не искат мъжете да се страхуват да се доближат до тях. Някои жени признават дори, че тяхната сексуалност им дава известна власт - или капитал - и са щастливи да го използват, без да ги възприемат като жертви, на които трябва да се помогне. Повечето жени се подиграват на дискусиите около откраднатите целувки и ръцете на коляното. Те умеят да кажат на един мъж, че вниманието му е нежелано. - Не е ли реалност според вас сексуалният тормоз на работното място? - Повечето жени, които имат редовна работа - в супермаркети или кафенета, като секретарки, учителки или медицински сестри - нямат време да туитват житейските си преживявания и ако преживеят сексуален тормоз, те решават проблема по друг начин. Истината обаче е, че сексуалният тормоз на работното място е бил много по-силен, когато жените са имали по-малко власт на пазара на труда. Днес във Великобритания жените заемат повече работни места от когато и да било и са мнозинство в много професии. Промените в живота на жените и промените в закона означават, че жените не са толкова уязвими на работа, както преди едно поколение. Това не означава, че няма сексуален тормоз - но той не се случва толкова често, колкото движение MeToo иска да ни накара да повярваме и повечето жени са напълно способни да се справят с него. - Написахте книгата “Жените срещу феминизма”, в която призовавате да се сложи край на войната между половете. Смятате ли, че движението MeToo събужда и радикализира тази война между половете? - Да. Най-големият ми проблем с MeToo е, че това движение представя жените като невинни жертви, а мъжете като долни престъпници. Това е лошо за мъжете, които рискуват да бъдат обвинени несправедливо и репутацията им да бъде съсипана без да могат да се защитят. Но това е много по-лошо за жените. Те започват да се възприемат като жертви, заплашени навсякъде. Как могат да представят солидни и убедителни аргументи за по-високи заплати и същевременно да се представят за слаби и уязвими? По време на сексуалната революция жените се бореха да бъдат свободни да се възползват от сексуалността като мъже. Според логиката на me too, жените се нуждаят от специална защита. Но качулките за покриване на главата, полицейският час и общите спални не са толкова далеч зад нас. Изглежда, че днешните феминистки са за възстановяването на тези стари ограничения, срещу които по-възрастните от тях са се борили. MeToo тласка мъжете и жените едни срещу други, пленници на една война между “половете”. Мисля, че повечето мъже и жени са по-щастливи, работейки рамо до рамо, в партньорство, отколкото да гледат едни на други като на врагове. Telford : «On s'inquiète plus d'un éventuel racisme de la classe ouvrière que de l'abus sexuel d'enfants» Заглавието в българския текст е на "Гласове". Превод от френски: Галя Дачкова http://glasove.com/categories/na-fokus/news/mylchanieto-za-iznasilenite-anglijski-deca-razkri-licemerieto-na-dvizhenieto-metoo

'невидимият' негърски расизъм: Да живее „расовата коректност“! В ХХI век, в една държава на другия край на света, едни хора са подложени на геноцид. Системно атакувани в своите домове и ферми, пребивани и дори убивани, като сред убитите често има и деца. Заради цвета на кожата си. Не знаехте за подобно нещо? Разбирам ви, тези ужаси не попадат в новините, но това не значи, че ги няма. Правителството на тази държава не само, че не защитава своите граждани от произвола, но в началото на месеца обяви план за конфискация на земите им. Мотивите са, че предците на тези фермери някога са придобили земите незаконно и досега коренното население няма достъп до земеделска земя. А това, че когато тези земи са били придобивани, въобще не е имало каквато и да е система за доказване на собственост, а в днешно време държавата може да оземли свои безимотни граждани с далеч по-цивилизовани средства (например, стимулиране на аренда или частично изкупуване при горна граница на владение), са маловажни подробности. Както може би се досетихте, става въпрос за Южноафриканската република. Държавата, която десетилетия наред бе сочена с пръст от прогресивното човечество заради системата на апартейд, после за кратко бе сочена като пример за успешен преход, а от известно време не е сочена за нищо (неудобно е, някак си). Да отнемеш земята на някого по расов признак днес може да изглежда странно, но в онази част на света въобще не е прецедент. Настоящите управляващи ЮАР политици от Африканския национален конгрес (чиято идеология е смесица от ляв екстремизъм и черен шовинизъм) усърдно вървят по пътя на своите събратя от Зимбабве. Преди около четири десетилетия, когато в бившата Родезия управлението на бялото малцинство бе сменено с такова на черното мнозинство, едно от първите действия на Робърт Мугабе бе да отнеме земята на белите фермери (и да ги прогони от страната). В резултат твърде бързо Зимбабве започна да изпитва недостиг на хранителни продукти. А цялостната му икономическа политика (свеждаща се основно до национализации, конфискации, прогонване на кадърни хора заради цвета на кожата им и прочее проявления на субсахарския африкански социализъм) превърна страната в рекордьор по хиперинфлация – през 2009г. бе пусната в обращение банкнота с номинал 100 000 000 000 000 зимбабвийски долара (първоначално равняващи се на около 5 щатски долара). Близко до ума е и какво очаква ЮАР с такава политика. Но нека да обърнем внимание и на предисторията. Белите фермери (наричани още „африканери“ и „бури“) са потомци на холандски, френски и германски заселници в Южна Африка от последните няколко века. За разлика от британските колонизатори, които се концентрират предимно в градовете, бурите се занимават традиционно със земеделие и осигуряват селскостопанския тил на южноафриканската икономика. Отношенията им с англичаните винаги са били меко казано деликатни, като на моменти се е стигало и до кървави конфликти (англо-бурските войни от края на XIX и началото на ХХ век), след които десетки хиляди бури са вкарани в концентрационни лагери (да, лагерите за хора не са въведени нито от нацистка Германия, нито от Съветска Русия). И тук стигаме до същността на политическата система, наречена „апартейд“, която властва в ЮАР през втората половина на миналия век. Широко разпространеното разбиране за апартейда е еднопластово – привилегии за белите и дискриминация за чернокожите. В действителност, тази система се опитва да отчете спецификите между различните народности в ЮАР (както между англичани и африканери, така и между отделните местни народности, цветнокожите, азиатците) и да намери начин за съвместно съществуване („различни, но заедно“). За различните раси са предоставени отделни зони за обитаване, като черните етноси се ползват с автономия в своите зони (бантустани) и расовите рестрикции се проявяват при навлизане в чужда зона. Тази система, въпреки някои очевидни несправедливости, все пак работи и потвърждение за това са чернокожите имигранти от съседните „свободни“ страни, които с охота идват да се заселят в „расистката“ ЮАР. „Прогресивното човечество“ обаче не спира битката си с апартейда, като след въвеждането на „извънредно положение“ през 1985г. дори Съединените щати се присъединяват към ембаргото спрямо ЮАР и международната подкрепа за страната се ограничава само до Великобритания (правителството на Маргарет Тачър) и Израел. В този период е и емблематичното изказване на южноафриканския президент Питър Бота пред ООН, в което той казва: „Господа, Британия развива демокрация вече 300 години; САЩ развиват демокрация 200 години: вие какво очаквате от мен – да създам на черните демокрация за 20 дни?“ В крайна сметка международният натиск побеждава и през 1990г. новият президент Фредерик де Клерк стартира прехода към мултирасова демокрация. Думите на Бота обаче се оказват пророчески. Все пак, първият чернокож президент на ЮАР Нелсън Мандела се оказва достатъчно разумен, за да прозре, че ако политическата власт отива изцяло в ръцете на черното мнозинство, то икономическите позиции на белите (и в индустрията, и в земеделието, и в търговията, и в услугите) трябва да бъдат съхранени, за да не се стигне до разпад. Не така обаче мислят неговите наследници. Табо Мбеки стига до президентския пост, след като преди това е работил като сценичен работник по озвучаването, а Джейкъб Зума дори няма завършено средно образование и за ерудицията му може да се съди по факта, че когато е изправен пред съда по обвинение, че е изнасилил ХИВ-позитивната дъщеря на свой висш съпартиец, казва следното: „Аз след това си взех душ, за да не се заразя.“ С такива управници не е трудно да се досетим докъде може да стигне една държава. Тук обаче проблемът е друг. Онова „прогресивно човечество“, което хвърляше огън и жупел по апартейда, сега оглушително мълчи за издевателствата срещу белите фермери. Да убиеш някого и/или да му конфискуваш земята заради цвета на кожата му, не е ли расизъм? Опс, грешка! На расизъм сме способни само белите. Когато белите са жертва, това не е расизъм – това е справедливо и прогресивно. Нали така ни учат „новите болшевики“ – SJW, Antifa, Black Live Matters и т.н.? За белите фермери няма съпричастност нито в Бъркли, нито в Холивуд. Те, белите фермери, са расово некоректни, исторически анахронични и политически отхвърлени. „Политическата коректност“ не допуска да се повдига въпроса за тях (още повече, че този въпрос ще повлече и едни други въпроси както за човешките права по принцип, така и за неприкосновеността на частната собственост). В случая „политическата коректност“ направо еволюира в „расова коректност“… И като за финал, едно предложение: нека българската държава да предостави политическо убежище на белите фермери. Основания за убежище колкото искаш, а самите бежанци със сигурност биха били добре дошли – трудолюбиви, вярващи християни, склонни да се заселят в обезлюдени територии, където ще вдигнат не само икономиката, но и демографията. А след ужаса, който преживяват, тукашната циг. (пардон, битова) престъпност ще им се стори песен. И ще се справят с нея без затруднения. https://misal.bg/long-live-political-corectness/

дунапренени мечове във възстановките няма - това не е ЛАРП. А това, дето си го пуснал е бухурт - идиотско млатене с мечоподобни предмети между неавтентично екипирани катили. Демек пак няма нищо общо с историческите реконструкции.