Last roman

И едно филмче: http://novinitepro.bg/svejo/scena/unikalen...ya-plovdiv.html

Интернационализмът и неговата модерна капиталистическа рожба - глобализацията.

Не е игричка, води се даже възстановка на външния вид на персийския конник /Оспрейка/. Разбира се спорният 'арбалет' и аз го разглеждам като малко измислен. Иначе нищо лошо при персите не виждам. Целият сложен дворцов церемониал на ромеите оттам е взаимстван. Айде малко по-правдоподобни реконструкции:

http://picasaweb.google.com/knifemaniac0/FairPlovdiv020410#

Абе не е точно измислица. Teоритично е възможно да е китайска заемка:

При Сасанидите елитните войски вече са конни - 'саваран'. Те са и реалната сила на персийците. http://militaryhistory.suite101.com/articl...riginal_knights

Направо си е magister equitum...

Да продължим с черната хроника... Мол стъпка прабългарско светилище край Дунав Петзвезден хотел погреба крепост Приятел на Станишев с прякор Сапардмен затри Дръстър http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=295840 Петзвезден хотел с пристанище и летище за хеликоптери на брега на Дунав погреба уникални археологически паметници от националния резерват "Дуросторум Дръстър-Силистра". Това съобщиха пред "Стандарт" местни археолози. Вандалщината е извършена с разрешение на Националния институт по паметниците на културата (НИПК - сега Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности). Част от документите са подписани лично от директора на института арх. Георги Угринов, е установила вътрешна проверка на културното министерство. Те са издадени на боса на "Меком"-Силистра Стефан Райчев, известен в града като Сапардмен. Прозвището си бизнесменът получи, след като негови фирми усвоиха 7,2 млн. евро субсидии по 20 проекта на САПАРД, което го нарежда на второ място по получени средства по програмата след групата на Людмил Стойков и Марио Николов. "Меком" е в черния списък на ОЛАФ и клиент на прокуратурата. Разследващите още ровят дали част от европарите са взети с измама и дали не са инвестирани в строителството на "Дръстър". От ведомството на Вежди Рашидов пък ще искат да се изясни и дали НИПК даром е разрешил унищожаването на археологически паметници. Екскурзоводите, които доскоро показваха с патос средновековната крепост "Дръстър" на плаващите по Дунав туристи, отскоро имат нов репертоар. Вместо стените на средновековната твърдина на българщината показват прелестите на петзвезден хотел на брега на реката със същото име. Както гласи рекламният сайт: "Новата придобивка на "Меком" АД-Силистра, хотелът без конкуренция от Шварцвалд до Черно море". Той е построен в непосредствена близост до уникалния археологически резерват и първия в Европа дунавски парк - примамва любителите на пътешествията и лукса рекламният сайт. Хотелът носи античното име Дръстър, символ на яка крепост, на която са посветени едни от най-вълнуващите страници на човешката история. В посланието за туристите има много истина, но страда от "дребна неточност", коментират местните археолози. Сградата е построена не в близост, а върху територия на защитения архитектурно-археологически резерват. При това с разрешение на института за опазване на културните паметници.При изграждането на хотела са безвъзвратно разрушени 80 на сто от отлично запазената северна крепостна стена. Малък фрагмент от нея е запазен в мазето на сградата, където е труднодостъпен дори за гостите на хотела, негодуват силистренските учени. НИПК е позволил на Стефан Райчев и да затрупа без съгласуван проект и консервация средновековната баня на Дръстър. У нас са открити общо шест подобни архитектурни паметника. Пак с официално разрешение е засипано и пристанището на Дръстър. Сега отгоре му е излята бетонна площадка за кацане на хеликоптери Досега никой не е чул шума на вертолетни витла в района. Поне това да бе станало, коментират местните. Със съгласието на НИПК Стефан Райчев е забил метална ограда и върху западната стена на крепостта. Върху южната порта на средновековния град пък е построил бетонна рампа за новия си мол. Самият мол е издигнал снага върху единственото открито в района прабългарско капище (прабългарско езическо светилище, б.а.). То е петото, открито в България, и доказва важната роля на града по време на Първото българско царство, обясняват историците. Подобни светилища са разкрити в Плиска, Преслав и Мадара. Силистренското вече не съществува. То е напълно унищожено, от него не е запазен дори фрагмент, твърдят археолозите. Няма дори обозначителна табела, че капището се е намирало на мястото на сегашния мол. "Разполагаме с данни за допуснати безобразия в резервата "Доросторум Дръстър - Силистра". До няколко дни цялата документация ще бъде на бюрото на главния прокурор Борис Велчев", каза пред "Стандарт" зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Там очевидно са извършени престъпления. Вероятно не само едно и не само по закон - а и срещу българщината, добави той. "До този момент при нас не са идвали сигнали за незаконно издадени от НИПК разрешителни за строителство в резервата "Доросторум", каза Николай Соларов, шеф на отдела по опазване на културните ценности във ВКП. "Вече чух за проблема, вероятно ще работим по него и ако има виновни, от тях ще се търси най-строга наказателна отговорност" добави прокурорът. Собственикът на хотела, построен върху археологическия резерват в Силистра, е известен като приятел на Сергей Станишев и втори по получени пари от САПАРД след групата на Людмил Стойков. Божидар Димитров

И в древността е имало талибани.

Е, тази крайна цел явно не е успяла.

Не на богато, а на лунна светлина: http://www.marica.bg/show.php?id=11858

Жив и здрав и да не забравяме: AMICVS ANIMAЕ DIMIDIVM!

Няма вече липсващи звена в еволюцията на човека: http://www.rian.ru/science/20091001/187169067.html

Това ще да е монета, отпачатана на симпатична матрица.

Намерена е легендарната въртяща се трапезария от двореца на Нерон! http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/art...aeologists.html Малко снимки: http://www.repubblica.it/2006/08/gallerie/...a-nerone/1.html

Гарум не сме ползвали, че много трудоемък, а и гостите няма да го оценят. Ето цялото клипче: Visit My Website

А истината е?

Рицарю, я помисли добре - сградите, строени в Равена по времето на Теодорих могат ли да бъдат наречени по стил готически?

Аз пък съм бил доста из Централна и Югоизточна Украйна. Масово се говори руски, въпреки петнадесетгодишните опити на правителството да проведе 'украинизация' /а по-точно полонизация, тъй като са вкарани голям брой думи от полски произход с цел да се увеличат различията между украинския и руския/. За Крим пък да не говорим че е рускоговорящ по принцип, тъй като е изконно руско владение и населението там симпатизира на Москва, а не на Киев.

Tя нашата мафиотска държавица доста печели от износ на антики, така че никой от работливите пчелички с металотърсачи няма да бъде вкаран в затвора.

Погромът над Рациария е национален срам! От Красимира Лука, археолог http://www.dnevnik.bg/analizi/2009/09/27/7...acionalen_sram/ На фона на археологическите разкрития, които ни радват всяко лято, има един район в България, над който е паднала гъста мъгла. Във Видинска област, която обхваща 3022 кв. км, археологическите обекти се използват само за обогатяването на шепа хора чрез варварското им разкопаване и изнасянето на антични ценности извън границата на страната. Най-фрапантният пример, който илюстрира проблема, е състоянието на античния град Ratiaria. Столица на римска провинция, седалище на ХІІ Двоен легион (около 11 000 души), описван от древните автори като цветущ и многолюден град, Рациария е един от най-богатите обекти в България. Няма сила обаче, която да накара отговорните институции (Общинска администрация - Димово, и Регионален исторически музей - Видин) да предприемат предвижданите от закона мерки за неговото опазване дори когато за тях не се изисква влагането на финансови средства. Очевидно е, че единствените интереси, които обслужва тази "липса на действие", са интересите на прекупвачите на антични предмети и дилърите. Ужасяващо е, че варварското унищожение, на което е подложен този обект, шокира международната общественост, но не и българите. В последния месец този проблем беше отразен в международни издания като Current World Archaeology, Past Horizons Magazine, Rescue News, а петицията за защита на този археологически обект беше подписана от над 500 учени от цял свят. Ето как светът коментира нашето безхаберие:Steve Stevens: "Изглежда, че всеки пласт на това управление е корумпиран. Иначе тези разрушения биха били спрени. Внимавай, България! Светът вижда..." Jon Abbink, NL: "Разрушаването на такъв важен исторически обект е национален срам за България и катастрофа за европейската история." Tim Schadla-Hall, UK: "Това е трагедия и българите трябва да разберат, че миналото е важно - ако не друго, то поне икономически." Catherine Sheehan-Finn: "Археологически обект като Ratiaria не би трябвало да бъде обект на безобразно плячкосване. Възможностите за изучаването и изследването му скоро ще изчезнат, ако тези, които би трябвало да се грижат за обекта, не правят нищо. Моля, действайте сега!" ОЧАКВАМЕ И БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ДА ВЗЕМАТ ОТНОШЕНИЕ ПО ПРОБЛЕМА! Повече информация ще намерите: http://www.archaeology.archbg.net/fs_excav...s_ratiaria.html

а eто и сватбения ритуал:

http://www.infox.ru/science/past/2009/03/05/reims.phtml Археологи из Национального института превентивной археологии (Institut national de recherches archéologiques preventives, INRAP) ведут раскопки в историческом центре Реймса. Французский город, расположенный примерно в 150 км к востоку от Парижа. В нем на протяжении тысячелетий короновались французские короли. В конце V века здесь принял христианство король франков Хлодвиг I. В 816 году сын Карла Великого Людовик Благочестивый принял в Реймсе титул императора. В 1027 году в городе короновался Генрих I, и с тех пор вплоть до XIX века коронация французских королей проходила только в реймском соборе. Работы в городе проводятся по распоряжению правительства – регионального управления по делам культуры Шампань-Арденн (Drac Champagne-Ardenne). Историки считают, что эти исследования должны дать важнейшие данные о прошлом Реймса, тем более что во времена Галлии он стал одним из крупнейших городов Римской империи. Его площадь тогда составляла около 6 кв. км. Да и в Средние века он не утратил своего значения. Археологи начали раскопки потому, что в Реймсе собрались строить трамвайную линию длиной 11 км, которая пересечет город с севера на юг. Строительство трамвайных путей позволило археологам изучить участок общей площадью в 2 га. Раскопки ведутся уже 16 месяцев, и за это время ученые успели изучить слои, повествующие об истории города в период Античности и Средневековья. В раскопках приняли участие около 30 археологов, которые начали исследования одновременно на нескольких участках будущей трамвайной линии. Глубина раскопок варьируется от 50 см до 5 м. Cardus Maximus (лат.) Название одной из главных улиц в римском городе или военном лагере. Она обычно располагалась по оси север-юг и считалась центром экономической жизни города — там находились торговые лавки. Главная улица по оси запад-восток носила у римлян название Decumanus Maximus. На площади Республики ученые нашли Cardus Maximus античного города Дурокорторум (лат. Durocortorum – древнее название Реймса) и остатки домов, стоящих вдоль главной улицы. Наиболее интересными находками оказались раннехристианская часовня, которая упоминается в древних текстах, и средневековое кладбище. На площади Сен-Тома их коллеги дошли до слоя I века, а в более поздних слоях обнаружили остатки галлоримского амфитеатра. На площади Мирон-Эррик исследователи обнаружили фундамент монументальной арки — Суассонских ворот (Porte de Soissons), которые древние источники называли «Вратами Венеры» (Porte de Vénus). Через эти ворота с запада на восток проходила вторая главная улица города – Decumanus Maximus. А под аркой оказался сводчатый водосток II-III веков, который поразил исследователей своими размерами – его высота достигала 2,9 м. Ткань дороже серебра Напротив современного вокзала Реймса археологи сделали неожиданную находку. Они раскопали древний подвал, где в яме лежала галлоримская серебряная посуда. Тот, кто ее здесь спрятал, аккуратно завернул все предметы в ткань, которая прекрасно сохранилась. При более тщательном изучении оказалось, что посуда была сделана из бронзы, а сверху покрыта серебряными листами. В конце концов археологи извлекли из тайника два круглых блюда с филигранными украшениями, два овальных блюда с ручками, украшенными гравировкой, кубок, блюдо, на котором стояла перевернутая чашка, и четыре ложки из бронзы и серебра. В самом подвале ученые нашли остатки двух бронзовых ойнохой — древнегреческих одноруких сосудов для вина, а также терракотовые кубки и множество металлических предметов. Все предметы были изготовлены в центральных регионах Галлии во II-III веках. Но археологи считают наиболее важной находкой даже не серебряную посуду, а ткань, в которую ее завернули древние жители. Ученые и раньше находили фрагменты ткани, но чаще всего те представляли собой следы нитей, отпечатавшихся на металле. Эта же находка дала в руки историкам кусочки размером около 10 кв. см, которые сохранили свой первоначальный вид. Кроме того, на одном из блюд сохранились обрывки меха или кожи. Тем не менее сам клад тоже представляет большой интерес – такие коллекции однородных предметов попадают археологам в руки довольно редко. Набережная Реймса – ремесленный квартал На западных границах галлоримского города археологи проводят раскопки на участке площадью в 3,8 тыс. кв. м, расположенном у древнего русла реки Вель. Исследователи уже нашли несколько старых зданий – склады и мастерские, а также галлоримскую набережную и средневековые живорыбные садки. Благодаря близости к реке почва в этом районе влажная, поэтому органические останки в ней сохранились намного лучше, чем в других частях города. Археологи смогли обнаружить обрывки кожи, деревянные конструкции и предметы, семена и пыльцу. Чтобы укрепить фундаменты зданий, которые строились на этом влажном участке, галлоримляне вбивали в землю сваи, которые доходили до геологического субстрата. Археологи нашли четыре колодца квадратной формы, которые внутри обшиты досками, скрепленными между собой металлическими скобами. Такое обилие колодцев, возможно, связано с тем, что это был ремесленный квартал, а мастера постоянно нуждались в большом количестве воды. О том, что здесь жили ремесленники, свидетельствуют и находки всевозможных заготовок из осветленной глины, которая использовалась при изготовлении керамики. Но здесь жили и работали не только горшечники. Минимум в четырех мастерских трудились ткачи. Несколько печей и сушилен свидетельствуют о том, что здесь также могли ковать железо и сушить злаки. Однако далеко не все находки ясны. Например, на месте старого русла реки археологи нашли множество кожаной обуви. Она лежала в том месте, где к реке выходил древний водосточный желоб. Почему эти вещи оказались в реке, непонятно. Раскопки города продолжаются. Inrap сообщает обо всех последних находках на интерактивном сайте ( http://www.inrap.fr/preventive-archaeology...?&forcelg=1 ), посвященном археологии Реймса. Infox.ru также следит за раскопками и обязательно расскажет о новых находках французских археологов.