Last roman

Че Украйна е люлката на Русия. Литва е друга ракия.

куманите са също руси, защото са с руси коси.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5742

По същата логика мога и аз да задам въпроса, шоплука част от България ли е /ако разбира се разглеждаме българите като суперетнос/.

Чакам най-вече Генади да се изкаже, че турците са ромеи, т. е. гърци.

Беларус е част от Русия. Иначе това, че Латекс не може да играе, си е негов проблем. Те и левскарите миналата година разправяха такива лафове как щели да бият отбора от измислената държава, ама БаткоБорисовците ги отупаха и тях. Фукни без покритие в евротурнирите не вървят

"На разсъмване Баязид построил своите легиони. С призиви за бой той стоял там, чакайки скитите да нападнат първи. Скитите, от своя страна, изпълнявали заповедите си без звук или врява или какъвто и да е било шум, работейки като неуморни мравки. Баязид започнал да бръщолеви и да проклина своите благородници. Той остро смъмрил командирите и (заповядал) да ги бичуват тъй като не се били построили правилно за битка. Един командир, сражаващ се под знамето на Айдън, чувайки, че неговият господар Айдън се бил присъединил към своя брат, изоставил позицията си и, взимайки знамето, се присъеднил към врага заедно с 500 тежковъоръжени бойци. Войските от Сарухан направили същото. Бойците от Ментеше и Гермиян, като видели владетелите си да викат и да сигнализират, също дезертирали и отишли при противниците им. Баязид, като гарга (рошава- бел. моя ) бил постепенно лишен от перата си. Скитските бойци го обграждали докато накрая кръгът не бил затворен. Стефан Лазаревич, шуреят на Баязид, наблюдавайки тези маневри от страна на Баязид със своите 5 000 сръбски тежковъоръжени конници, отказал да приеме поражението. Той и неговите бойци атакували скитите с бойно настървение, насочвайки копията си в лицето на скитите. Когато скитите видели тяхната свирепа и безстрашна атака, те отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Скитите изстреляли стрелите си в тила на конниците, удряйки хълбоците на конете. Те обаче не успели да причинят много вреда на ездачите, тъй като те били покрити с черна броня. Щом сърбите се обърнали, скитите отново отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Мнозина паднали и от двете страни. Стефан дошъл близо до Баязид и се опитал да го убеди да избяга, но не успял. Много кучета вече го били обградили и силни бикове преграждали пътя му. Стефан, който видял какво става и предугадил какво ще се случи, взел своите мъже и най-големия син на Баязид- по име Сюлейман и ударил отново по центъра на врага. Разпръсквайки ги с голяма мощ и събаряйки мнозина от конете докато той самият изклал велико множество, той едва успял да пробие засадата. Скитите били събрани близо (един до друг), движейки се от външния кръг към претъпкания център. Стефан избягал, поемайки по пътя, водещ към Бруса и Сюлейман отишъл с него. Скитите безжалостно колели бягащите турци докато Баязид, поради своя краен прилив на кръв (от гняв), се изкачил на едно възвишение в средата на полето с около 10 000 освободени роби, наречени еничари. Останалите избягали в безредие. Щом скитите, (увлечени) в преследване на турците, видели Баязид (уловен) в средата на мрежата, като костур, давещ се за въздух, била дадена заповед: "Нека никой не бъде убиван". Те съблекли пленниците голи и ги освободили. Един божествен закон бил предаван между потомците от поколение на поколение- не само между римляните, но и между персите, трибалите и скитите- че когато враговете са от същата религия, трябва да им се взима само плячката, те самите не трябва нито да бъдат взимани в плен, нито убивани извън бойното поле. Тогава робите на Баязид се нахвърлили като лъвове върху скитите. Благодарение на своя далеч по-голям брой скитите надвили турците; какво биха могли да направят десет срещу сто скити. Всички били изклани. Такива били бедите, които били сполетяли Баязид, че скитите дошли наблизо и му казали: "Слез от коня, господарю Баязид, и ела насам. Темир-хан те вика". Противно на желанието си, той слязъл от коня си, който бил арабски и струвал много пари. Те вместо това му оседлали едно малко пони и, качвайки го върху него, го отвели при Темир-хан." Взето оттук: http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p...mp;postcount=74 Та според 'късновизантийския' историк Дука имаме скити, легиони, и пр. анахронизми. По вашата логика, драги мои фантазьори - монголите са чисти скити, а турците - римляни, нали?

Явно такъв е манталитетът на повечето българи - да правят мръсно на съседите си.

Ти не знаеш ли, че евреите са виновни за всичко и най-вече за световния заговор срещу Велика България. Чети тука, ако не вярваш: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5838

Мдам, по брой лузъри и пр. нестандартни веселяци - БГ Наука заприличва все повече на клуб 'История' в Дир.бг.

Драги г-н Помак. Нещо ме бъркате с някой. Нито съм професионален историк, нито това ми е някаква фикс идея /за разлика от вас, явно неуспяли на това поприще и сега се опитвате да избивате комплекси в нет пространството/. Историята ми е хоби. Чета избирателно това, което ми харесва. Но тъй като живо се интересувам от темите свързани с Древен Рим и съм попрочел доста неща, не мога да подмина без коментар жалките опити на псевдоистоисторичари като вас и генката, опитващи се да изопачат и подменят историята. Определено предпочитам да се доверя на проверени и доказани автори, като въпросният Йосиф Флавий /сведението му, че в провинция Тракия има две спомагателни кохорти, т. е. 2000 човека са потвърдени епиграфски/ , отколкото да вервам на фантасмагоричните ви теорийки за световния заговор срещу великобългарския народ /дл начало на цялата европейска, американска и марсианска цивилизации/. Такива бълнувания на болните ви мозъци определено нямат място в този форум, така че се надявам дапрестанете да се излагате. Ако имате доказателство за недостоверността на историята на Йосиф Флавий, моля дайте да ги видим, ако ли не - по-добре е да не пишете глупости. Щото аргументите ви, че видите ли на един римски евреин не бива да се вярва, щото е писал история по поръчка, могат да бъдат приложени към който и да е историк въобще. Включително и към любимите ви Спиридончовци, Ганчовци и пр. фантазьори. Абе... жалка гледка сте, когато се опитвате да изсмучете аргументи и контрааргументи от пръстите си. Седете си в блатото и престанете да се занимавате с моето езеро, г-н жабок.

Древните са наричали абсолютно всички степняци скити /без оглед на произхода им/. Че дори и монголите са наричани така.

К стати в Аккаде тоже было разпространенно двуязычие /документы писались на аккадском и на шумерском - бывшим эдаким международнем языком в Древнем востоке. В Урарту - та же самая картинка/. Сегодня - в Канаде тоже двуязычие. Да и в Голландии всякий помимо родного языка читает и пошет свободно по английски. В бывших колониях в Африке и Азии - то же самое. Может какой-то горе-историк через 2000 лет будет тоже пользоваться твоими 'доказательственными методами" и называть японцев - греками.

"Куманы, иже рекомые половцы" - народ сложный и весьма интересный. О них создалось множество превратных мнений, главным образом потому, что автор "Слова о полку Игореве" изобразил их главными врагами Русской земли. Однако эта традиционная концепция основана на слишком буквальном понимании литературного произведения [+381]. Как мы уже сказали, кыпчаки (куманы) были частью племенного союза кимаков. И те, и другие не были степняками в собственном смысле слова. Кыпчаки спустились с Алтая, кимаки жались к берегам Иртыша. И потом, распространяясь на запад, куманы держались лесостепной зоны, то есть сосновых боров и рощ, в те времена простиравшихся к югу от озер Зайсан и Тенгис (по обе стороны 50 градус северной широты). Ныне там голая степь, но это плоды деятельности человека, умеющего губить природные богатства. В середине XI в. часть кыпчаков отделилась от основной массы кимаков и ушла на запад. Средняя часть лесостепи между Ишимом и Яиком осталась почти незаселенной. Это понятно, ибо в этом регионе сухая степь заходит далеко на север (вплоть до современного города Кустаная) и для привычных половцам способов хозяйства непригодна. Кыпчаки прошли через захваченные гузами земли и обрели новую родину в роскошных злаковых степях низовий Дона, Днепра и Днестра. Здесь их стали называть куманами или половцами. Китайцы описывали кыпчаков как народ светловолосый и голубоглазый. Рыжим был мамлюкский вождь Сонкор, по происхождению кыпчак. Потомки куманов в Венгрии, называемые чанго, часто имеют светлые, как лен, часто вьющиеся волосы и голубые глаза, хотя встречаются среди них и брюнеты. Русское прозвище - половцы - происходит от слова "полова" - рубленая солома, что отражает цвет их волос - соломенно-желтый. По словам арабского географа XIV в.: "Кыпчаки отличаются от других тюрков своей религиозностью, храбростью, быстротой движения, красотой фигуры, правильностью черт лица и благородством " [+382]. Итак, кыпчаки - типичные европеоиды, отличающиеся от своих южных соседей туркменов лишь светлым цветом волос и глаз, что и было замечено русскими, когда они столкнулись в 1055 г. и "заключили первый раз мир. Ведь когда русские впервые встретились с монголоидными татарами, облик последних произвел на них ошеломляющее впечатление и заслужил специальное внимание летописца. Следовательно, он был для русских людей к 1223 г. непривычен [+383]. Кыпчаки происходили от европеоидного народа динлинов, обитавших в эпоху бронзы в Минусинской котловине и на Алтае [+384]. Позже, объединившись с племенем кимаков, ответвлением хуннов, они унаследовали некоторые элементы хуннской внешности. Хунны, хотя и относились к монголоидной расе, имели специфические черты, делавшие их немного похожими на североамериканских индейцев. Когда в 350 г. в Китае было предпринято истребление живших там хуннов, было убито много китайцев "с возвышенными носами" и бородатых [+385]. Поэтому смесь кимаков с кыпчаками не выделялась среди широколицых европеоидов. Предки кыпчаков имели в эпоху бронзы богатую культуру, о чем свидетельствуют минусинские и алтайские могильники. Но уже в XI в. большая часть этой культуры была забыта. Оно и понятно: процесс куманского этногенеза был на излете. Этому выводу соответствуют все известные и приведенные факты и характеристики. Институт власти деградировал. Хан был только военным вождем добровольцев, шедших за ним в поход. Этим объясняются ничтожные численности отрядов, ходивших в набеги: 3-5 тысяч сабель. Разумеется, что при такой системе дипломатия на международном уровне была невозможна. Если бы даже куманские вожди могли заключить с кем-либо договор, то у них не было возможности заставить своих соплеменников его соблюдать. Поэтому все соседи куманов не любили. Число пассионариев в этой фазе этногенеза всегда сокращается, ибо пассионарии нужны властям, а не соседям. Работорговля была одним из способов избавиться от неуживчивых родственников. Это, конечно, снижало боеспособность этноса, но разве обыватели, пусть степные, заглядывают в будущее. Поэтому за двести лет с XI в. куманская этническая целостность потеряла и силу натиска, и частично сопротивляемость. Социальные связи, образующие систему жесткого типа, ослабли, и этнос, рассредоточившийся на огромное пространство, стал для соседей неопасным, хотя и оставался неприятным. Но как только отдельные куманы попадали в страну, где пассионарное напряжение было высоким, например, в Грузию, Византию, Иран, они сразу находили себе применение. Куманских рабов и наемников высоко ценили и выдвигали на ответственные посты, потому что их этнические черты, описанные выше, не гасились инертностью соплеменников на родине [+386]. Такая коллизия наблюдается в истории часто. Наиболее известные примеры ее: швейцарцы и шотландцы, поставлявшие своих юношей французским королям, а также албанцы, служившие в Венеции и Стамбуле. Для этноса как целостности, это гибельно, и, действительно, куманов больше нет, хотя потомки их имеются повсюду. В XIV в. слово "половец" изменило значение. Так стали называть, и вполне правильно, степняков Причерноморья [+387], вставших в оппозицию к "татарам" Поволжья. Вожди причерноморских улусов: в XIII в. Ногай, опиравшийся на Тверь, Москву и Переяславль, а в XIV в. Мамай - на Литву и генуэзскую колонию Кафу, боролись против Золотой орды и Ростово-Суздальской земли. В 1377 г., при подготовке русского общественного мнения к Куликовской битве, осуждение "половцев" означало антипатию к Мамаю, и видимо, поэтому летописец Лаврентий перенес близкую ему ситуацию на прошлое, уже потерявшее актуальность. Однако, будучи добросовестным историком, он не исказил хода событий, чем сделал очевидной дисгармонию между фактами и своими личными эмоциями. По свидетельствам иностранных авторов, русские называли мусульманских кочевников "половцами" до 1630 г. [+388]. Войдя в стихию иного, чуждого для Руси суперэтноса, эти "половцы", "татары" или "ногайцы" воевали со своими бывшими, но давно обруселыми соплеменниками до конца XVIII в. Так, этноним, переживший этнос, как призрак, вводит в заблуждение историков, придерживающихся буквально восприятия текстов, а вслед за ними всю читающую публику. Надо ли говорить, что искаженное восприятие прошлого не только калечит психику читателя, но и не безразлично для настоящего. На этом кончим! Ведь нам необходимо вернуться в XII в. http://gumilevica.kulichki.net/MAC/mac07.htm

Я проблему не вижу /явно она у вас в голове/. На востоке был разпространен греческий язык, поетому нормально, чтобы labarum, который приведен в статье служил греческой аббревиатурой Христа. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%...%80%D1%83%D0%BC Иначе символ ранних християн - рыба:

На какъв език е това 'и грек', драги ми рицарю? /айде не изпадайте в примитивен псевдолингвизъм, като повечето ви колеги/

От Марс?

Всеки юзър - с теорията си.

Пишете по темата, защото почвам да трия. Бел. мод.

Сапеи - имигрАнти /лимигАнти/.

http://www.veleia.com/english/index.php

Тироглифус, Гената не признава Тацит /щото бил фантазьор/, така че доказателствата от него не се броят.

Гена, и тука ли пролази бре, древногръцки кирилизаторе?

За лимигантите и походът на Констанций II срещу тях пише и Аммиан Марцеллин. Колкото до Херодиан и неговите Анти? би ли дал линк, май съм изпуснал тази част от повествованието му. Иначе често хронистите омесват етногенезата на народите със митологията, което е нормално /но не значи, че е повод да търсим родство и да правим генерални заключения за такова/. Например според Йордан - хуните са си абсолютни мутанти /произлезли от кръстосването на вещици и нечисти духове /. Дори Аврелий Виктор започва Историята на Римския народ с митологичното описание на бягството на Еней от Троя и последвалите след това перипетии...

Гена, императорът където искал, там и пътувал /особено през 3-4 век, когато е трябвало лично да участва в бойните действия или да инспектира наместниците по-отблизо/. Затова саи създавани провинциални резиденции, близо до театъра на военните действия, където се е разполагал имперският щаб. Колкото до недоумението ти, относно евентуалния маршрут на императора Х - май погрешно смяташ, че древните са пътували по права линия? Или, че не са променяли целта на пътуването си или мястото на посещение според обстоятелствата. Където е имало хубави пътища и условията го позволявали - оттам и минавали пътешествениците. Това не е като сега - сядаш в Еърбъса и готово. Но слава богу - хубави пътища в империята имало в достатъчно количество. И днес все още си личат навсякъде по Европа - доказателство за строителното майсторстово на римляните. Те ти една карта с основните римски пътища, да си я гледкаш за лека нощ: