Last roman

Всеки човек е биологичен феномен, защото се отличава с уникален генетичен код.

http://www.vz.ru/society/2009/7/22/309912.html

Относно писанията на Тацит за Исус има сериозни съмнения относно достоверността на този абзац.

Скокообразната еволюция отдавна е доказана и наблюдавана. Не знам, защо си мислите, че науката е спряла и се е задоволила единствено с наблюденията и обясненията на Дарвин.

От Клавдий нищо не е оцеляло. Само фрагменти от някои негови речи пред сената и укази.

Фестивалът наближава:

С две думи - Гумилев пише за възрастовата разлика между двете Европи. Старата - ИРИ и възприелите културното й влияние държави /България, Русия/ и Младата Западна Европа, където току що са се формирали стабилни държавни структури, които търсят консолидация /в папската власт/, но и себеопределяне, което да ги отдели от влиянието на изтока. Затова леките различия в някои религиозни практики между Рим и Константинопол с времето се превръщат в идеологически, което разделя християнския свят на два враждуващи лагера. Защото в процеса на ентогенезния подем, какъвто изживяват западните варвари е необходимо да има враг /от типа свой-чужд/, спрямо който да се самоопределяш и обособиш. В крайна сметка тази конфронтация завършва с превземането на Константинопол, когато формалните единоверци го оплячкосват по-свирепо и от турците.

Ще има такива които ще се познаят,ще има и такива които ще познаят други Успех в търсенето: http://netwarrior.ru/

За идеологическото разделение между изтока и запада са писани доста добри статии: http://www.kulichki.com/~gumilev/MAC/mac09.htm#para74 http://www.kulichki.com/~gumilev/ARGS/args103.htm

Пияни ора.

Територия на ИРИ към 10 век: и към 12 век: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm...1140.jpg/300px- Колкото и да е странно, именно спокойният период, когато ромеите се отървават от външните си врагове /българи и араби/ в крайна сметка съсипва империята, тъй като армията е занемарена.

Книгата е невероятно добър исторически роман. При написването му Робърт Грейвз е компилирал няколко антични източника, пък и е поразвихрил малко фантазията си. Други добри негови книги за "Велизарий" и "Златното Руно".

Уважаемия Медведев не се е 'нацепил', 'напил' и пр. Това да не ви е Елцин? Аман от легенди.

Снимките са удачно подбрани, само че от видеозаписа се вижда, че Медведев изобщо не е пиян. Човек да не смее една по-крива физиономия да направи, един палец да вдигне и един поглед да хвърли.

Поселенията в Йерихон, Чатал Хуюк са поне от 10 000 години. За София няма такива данни, виж за Пловдив - да.

Много евангелистки го даде.

То това хубаво, само че исторически примери за веронетърпимостта на християните към другите религии - бол. И не е въпросът в неправилна интерпретацията на Библията. Самият Стар Завет е пълен с достатъчно красноречиви примери за разправа с друговерците.

Айде да поналея още малко масълце в огъня с ето тази скудоумна сащианска сенаторка и нейното изказване относно възрастта на земята:

Само че сасанидите и арабите изобщо не са се задържали там. Всъщност повратна точка е поражението при Манзикерт, когато ИРИ губи Мала Азия, така както след Ярмук губи Сирия, Палестина и Египет. Само че, докато арабското завоевание я отървава от монофизитите и несторианите на изток и стабилизира верски държавата, загубата на Мала Азия и на Константинопол нанасят непоправим удар на империята и започва нейната агония.

Краят на ИРИ настъпва, когато губи Мала Азия /завладяна постепенно от турските племена/. Дотогава регенерацията й е започвала винаги от тази област и я е спасявала/.

По-скоро липсата на удовлетворение е причина за нещастието. С научаването на повече неща ти осъзнаваш колко много още има да учиш и че никога няма да постигнеш абсолютното знание, съответно се чувстваш нещастен и нищожен. Най-радостен е човекът, който изобщо не си блъска главата с екзистенциални въпроси, а е ограничил битието си до задоволяване на естествените си физиологични потребности.

Днес, на 12 юли се е родил Гай Юлий Цезар. Иначе ето и рождените /и смъртните/ дати на неговите колеги: Август (23.09.63 до н.е.-19.08.14) Тиберий (16.11.42 до н.е.-16.03.37) Калигула (31.08.12-24.01.41) Клавдий (1.08.10-13.10.54) Нерон (15.12.37-9.06.68) Галба (24.12.3 до н.е. - 15.01.69) Отон (28.04.32-16.04.69) Вителлий (7.09.12-21.12.69) Веспасиан (17.11.9-24.06.79) Тит (30.12.39-13.09.81) Домициан (24.10.51-18.09.96) Нерва (8.11.30-27.01.98) Траян (18.09.53-07.08.117) Адриан (24.01.76-10.07.138) Антонин Пий (19.09.86-7.03.161) Марк Аврелий (26.04.121-17.03.180) Коммод (31.08.161-31.12.192) Пертинакс (1.08.126-28.03.193) Дидий Юлиан (30.01.133-01.06.193) Септимий Север (11.04.146-4.01.211) Каракалла (4.04.186-8.04.217) Гета (27.03.189-26.02.212) Макрин (164-8.06.218) Диадумениан (14.09.208-8.06.212) Гелиогабал (204-11.03.222) Александър Север (1.10.208-18/19.03.235) Максимин Тракиец (172/173-10.05.238) Гордиан I (159-238) Гордиан III (20.01.225-11.02.244) Филип I Арабинът (около 204-249) Филип II (237-249) Траян Деций (190/200-251) Требониан Галл (206-август 253) Волузиан (около 230-253) Емилиан (207/214-253) Валериан I (193-после 260) Галлиен (218-268) Валериан II (253-255) Клавдий Готски (219-270) Аврелиан (9.09.214- есен 275) Проб (19.08.232 - 282) Диоклециан (245-03.12.316) Максимиан Марк Аврелий Валерий (250-310) Констанций Хлор (250-25.07.306) Галерий (250-311) Максенций (280-28.10.312) Лициний (ок.265-325) Константин Велики (27.02.272-22.05.337) Константин II (317-340) Констант (ок.320-350) Констанций 2 (7.08.317-3.11.361) Юлиан Август (332-26.06.363) Иовиан (331-17.02.364) Валентиниан 1(321-17.11.375) Валент (328-9.08.378) Грациан (18.04.359-25.08.383) Теодосий Велики (11.01.347-17.01.395) Хонорий (09.09.384-15.08.423) Аркадий (377-1.05.408) Теодосий II (10.04.401 - 28.07.450) Марциан (396—457) Лъв I Макелла (ок. 400 - 18.1.474) Лъв II (467 – 474) Анастасий I Дикор (ок. 430 - 9.7.518) Юстин I (ок. 450 — 518) Юстиниан I Велики (482 – 565)

Константин по принцип е митраист, а кръстът покрай всичко друго е и соларен символ от дълбока древност. Но кръстът като изображение сред християните е познат още от 1 век: At the beginning of the 20th Century, a graveyard of Jewish-Christians was found on the Mount of Olives by archeologist P. Bagatti, dating from the first Century after Christ. FIRST Century, that would be from around AD 33 - AD 100, when the Apostles and those who knew Jesus were still alive. On the ossuaries of the departed were found typical Jewish names of the time and (ready for a shock?) many were marked with the Sign of the Cross, or the Chi Rho (monogram of Christ in Greek), and with the Greek monogram IXB (which means, "Jesus Christ Helper"). And here's the BIG shock: ossuaries were found in a First Century family crypt with the names "Maryam", "Martha," and "Eleazar" written on them and signed with the cross. http://www.leaderu.com/theology/burialcave.html И една римска карикатура на разпъването на Христос от 2 век: Тъй като Християнството се олицетворява с мъченическата смърт на Исус на този позорен уред, постепенно той става символ на всички християни, наред с рибата и палмата. Иначе по монетите какво ли няма. Ето например на тази монета на Птолемей Евергет /6 века преди Константин/: Между краката на орлето монограмът е сходен с лабарума.

Напоследък чета Гай Салустий Крисп - бележит римски историограф, за съжаление достигнал доста фрагментарно до наши дни. Ето една негова мисъл /в 'Писма до Цезар за държавата', която добре предсказва причината за упадъка на империята: "Аз смятам така: понеже всичко, което се е родило, умира, съдбата на унищожението ще споходи римската държава тогава, когато граждани сплетат ръце в бой със съграждани и така изтощени и обезкървени станат плячкана някой цар или народ. Целият свят и всички народи, събрани заедно не могат да разклатят или да унищожат по друг начин това могъщество." И друго негово мнение в 'Югуртинската война', глава 2: "...Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко... Затова толкова повече е за учудване порочността на онези, които, отдадени на чувствени удоволствия, прекарват живота си в разточителство и леност, а оставят духа си, най-ценното и най-възвишеното в човешката природа, да затъпява в невежество и бездействие, а при това толкова многобройни и разнообразни са духовните занимания, чрез които може да се постигна най-висша слава..."

Айде пак, дългопишещи и нищо не доказващи, приятелю да те питам дали правиш разлика мажду кесар и василевс. Надявам се поне този път да ми отговориш адекватно.