Всичко това много хубаво, само че въпросът беше защо римляните се отказват да покоряват Германия. Причините посочих по-горе с описанието на страната, направено от Тацит и не смятам да се повтарям. Същата е ситуацията с Каледония и похода на Агрикола срещу племената там.
За земеделието - нормално е, че като нямат условия за такова, племената ще се изхранват предимно с лов и събирачество. Когато германците впоследствие успяват да достигнат по-разчистени територии /Галия, Италия, Испания/, начинът им на живот бързо се променя, развива се феодализмът и т. н.
За номадството - Тацит пръв класифицира племената като уседнали или неуседнали според начина им на живот /ама няма кой да го прочете това/. Даже се чуди дали да причисли славяните към сарматите, заради разбойническия живот, който водят или към германите, заради строенето на постоянни жилища.
Колкото до спорадичните германски набези през Рейн, те по никакъв начин не могат да застрашат живота на една империя, особено ако не са предприети съгласувано. Такава е ситуацията през 1-2 век. Дори след победата им над Вар германците се разотиват по домовете, вместо поне да се опитат ограбят прилежащите провинции, останали без гарнизони. Така че ако бяха сериозна заплаха с централизирана власт и единно командване, Рим щеше да ги унищожи подобно на даките. А така - набезите им са подобно на тези на маврите в Африка и сарацините в Сирия.