Last roman

Прави разлика между провинция Армения и Велика Армения по времето на Тигран, която вярно стъпва в Сирия, но за доста кратко време.

Ново тълкуване на Битието ли ни предлагаш?

а доказателства - йок.

Армения е била твърде голяма провинция(чак до Палестина) и е имало много латиноговорящи в нея Бая се поизхвърли, но на фона на другите дивотии, които пишеш по другите форуми - простено да ти е.

Да наблегна на малко исторически факти за Константин III: The next man to be hailed Augustus in AD 407 was a ordinary soldier, who would come to be known as Constantine III. How he came to be chosen and elected is unknown. His first act was to cross over to Gaul with most of the British garrison, which is traditionally seen as the evacuation of the British provinces by the Romans. The legions based in Gaul also switched their allegiance to him and so he gained control over most of Gaul and even parts of northern Spain. He established his capital at Arelate (Arles) in southern Gaul. His legions then guarded the Rhine frontier with some success. Agreements were reached with some German tribes already settling in Gaul. Others tribes with whom such agreements could not be reached, were defeated in battle. Honorius' government in Ravenna Visigoth force commanded by their leader Sarus to dispose of the usurper and besieged Constantine III at Valentia (Valence). But the siege was lifted when an army arrived led by Constantine III's son Constans, who'd been elevated to the rank of Caesar by his father. Although Constans' contribution was most likely more a symbolical leadership, the practical strategy was most likely left to Gerontius, Constantine III's military chief. For his efforts Constans was then elevated to be co-Augustus with his father. Next Constantine III demanded that Honorius recognize him as Augustus, which the latter saw himself forced to do, in view of his desperately weakened position with the usurper in the west and Alaric in Italy. In AD 409 Constantine III even held the office of consul as the colleague of Honorius. The eastern emperor Theodosius II though refused to accept the usurper. Constantine III now promised Honorius aide against Alaric, but clearly had the intention of conquering Italy for himself instead. Honorius' own 'Master of Horse' might even have been part to such plans, but Honorius' government arranged for his assassination. Meanwhile Gerontius, was still based in Spain and had suffered setbacks against German tribes such as the Vandals, Sueves and Alans. Constantine III sent his son Constans to depose the general of his overall military command. Gerontius though refused to resign and instead in AD 409 set up his own emperor, a certain Maximus who may have been his son. Gerontius then went on the attack, moved into Gaul where he killed Constans and laid siege to Constantine III in Arelate (Arles). At this moment of weakness within the break-away western empire, in AD 411, Honorius' new military commander Constantius (who was to become Constantius III in AD 421) intervened decisively and broke the siege, driving Gerontius back into Spain. Constantius then laid siege to Arelate himself and captured the city. During the last hours of the city's resistance, Constantine III resigned as emperor and had himself ordained as a priest, hoping this might save his life. As the city fell, he was captured and sent back to Ravenna. Honorius' though did not care much for what promises of safety his army commanders had given, for Constantine III had killed several cousins of his. Hence Constantine III was taken outside the city of Ravenna and was put to death (AD 411). Back in Spain, Gerontius died in a violent mutiny by his soldiers, as he was driven back into burning house. His puppet emperor Maximus, was deposed by the army and spent his life in exile in Spain. But the break-away empire was not yet finished, as a Gallo-Roman noblemen named Jovinus came to power. As Constantius had driven Athaulf and his Visigoths out of Italy, he struck a deal with the Visigoth to wage war on Jovinus for him. Athaulf obliged, more so as his compatriot and enemy Sarus (who had already been the foe of Alaric) was siding with Jovinus. Jovinus in AD 412 proclaimed his brother Sebastianus as co-Augustus. Though it wasn't to last. Athaulf defeated Sebastianus in battle and had him executed. Jovinus fled to Valentia (Valence) and there was besieged, captured and taken to Narbo (Narbonne) where Dardanus the praetorian prefect in Gaul who had remained loyal to Honorius throughout, had him executed.

Имали са време за спорадични връзки с местните. Нощували във форта, хранели са се във форта. Патрулирали са извън него. След дипломирането им вече могли да се женят легално и ако имали още сили да правят деца - никой не ги спирал. Нещо неясно? Преди да правиш свободни разсъждения на теми, от които не си се интересувал, почети малко литература по въпроса. Личните нападки, които написа не ме касаят, но ако продължаваш да ги натрапваш, ще помоля модераторите да се намесят. Тази тема няма да се превърне в заяждателна.

Докато четях монаха Джефри от Монмът, забелязах, че той сочи като баща на Амброзий Аврелиан някой си Константин. В тая насока се чудя дали не става дума за узурпатора Константин III отцепил се от империята през 407 г. http://www.roman-empire.net/collapse/constantine-III.html

Май не си много наясно с римската отбранителна система в Британия. Легионите се разполагали в дълбочината на провинцията /гр. Ебуракум, Линдум, Иска, Дева/ а помощните войски носели гарнизонна служба по вала. ако проявяваш интерес за вала /в което силно се съмнявам/ - можеш да попрочетеш тук, кой е служил в тези крепости. http://www.romanbritain.freeserve.co.uk/HADRIANS%20WALL.HTM Иначе за това кой къде е бил разквартируван, говорят своеобразните печати на всяко подразделение, строило крепост или някоя обществена сграда. Един доста добър маркер за това коя част се е подвизавала в съответния регион. Дал съм ти предишни линкове, където са изброени освен помощните части, и местата в които са се дислокирали, ама кой да чете? Ето къде се намирали любимите ти сармати: http://www.roman-britain.org/military/alaisar.htm Определено не са били ваканционни лагери за всички желаещи да опознаят римския начин на живот. Войниците са патрулирали по стената и извън нея, нямали са отпуски като съвренменните и пр. Tипично устройство на един римски форт покрай стената, наречен Виндоланда: За центрове на обществени живот съм съгласен дотолкова, доколкото е имало търговия между тях и местните. За да придобиеш представа, виж например сегашните американски бази и отношенията им с населението на териториите на които се разполагат Как и да е - за да избегнем повторението, както ти сам отбеляза /защото явно си решил да ми отговаряш в стил 'едно си баба знае, едно си баба бае'/, няма да се спирам да коментирам занапред изсмукани от пръсти теории за сарматското влияние в британския фолклор.

По време на ранния принципат браковете между легионери и местни жени не били легални /узаконява ги Септимий Север към 200-ната година/. Тук обаче не говорим за легионери, а за помощни войски, които в йерархично положение стояли още по-ниско. Определено в кастелите на помощните войски и легионите жени с деца не са се мяркали. Разни търговски и жилищни сгради били разположени извън крепостните стени. Тъй че малко се съмнявам синовете на евентуалните сармати да са прекарвали много време с бащите си. А за възпитанието на едно дете основна роля играе майката, особено ако бащата е зает. Така че не виждам, какво странно има такова дете да израстне с келтско или даже с римско самосъзнание. Иначе след успешния завършек на службата си, оксилариите /както още ги наричат/ получавали римско гражданствио за награда. Всъщност те към това се и стремяли. Даже името на самия Луций Арторий Каст е римско, което ме навежда на мисълта, че е бил с римско гражданство и е живял като римлянин. Очаквам обаче nik1 недвусмислено да ми докаже, че от всичките видове помощни войски, станували в Британия, точно малобройния сарматски контингент да е оставил трайна следа в английския фолклор.

nik1, хайде да си поговорим изобщо за чуждестранното присъствие в келтска Британия. Освен предполагаемите 5000 сармати, по Адриановия вал имаме разположени и смесени помощни кохорти от гали и германи, набирани и попълвани от съответните провинции поради близостта им. Списък на помощните пехотни кохорти: http://www.roman-britain.org/military/british_cohortes.htm Има откъде ли не - астури /Испания/, нерви /Галия/, даки, далмати, панонци, траки... Тук са дадени и конните подразделения: http://www.roman-britain.org/military/british_alae.htm астури, гали, нерви, тракийци, панонци, сармати. Да те светна, че една конна ала включвала от 500 до 1000 човека. Също имаме и три легиона /15 000 войника/, които за три века успешно романизират Британия, налагайки латинския език и римския начин на живот. Искам да ти обърна внимание на това, че помощните войски, включая и сарматите не са си седяли скръстили ръце зад вала /и определено са нямали време да разправят на местните приказки за големия лош змей/, а постоянно влизали в конфликт с пиктите и скотите. При тези стълкновения те търпяли загуби. Съответно не всеки от тези предполагаеми 5000 човека е оставил потомство. Частите, понесли загуба, се попълвали от местното население, поради отдалечеността на Сарматия от Британия и естествено никой не си е правил труда да вербува наемници оттам. Аналогичен е случаят и с нумидийските наемници в Германия и Панония, които останали с времето 'нумидийци' само по име. Tук можеш да видиш какви нерегулярни части, освен сарматските е имало в Англия: http://www.roman-britain.org/military/british_irregulars.htm Фризи, Далмати, Маври, Тунгрикани, Сирийци, Рети..., от които с времето останали само имената на поделенията. Та как и да е, да допуснем, че все пак половината от сарматите след 26 годишна служба /толкова била службата в помощните войски/ оцеляли, че даже и се залюбили с местни келтки. Родили им се дечица, които обаче рядко виждали бащите си, тъй като последните носели стражева служба покрай вала. В това време отглеждането и възпитанието им било поверено на майките им, които били келтки. Мисля че можеш сам да се сетиш с какво самосъзнание израствали децата на подобни смесени бракове. Така най-много за 2 поколения, сарматите са се претопили, а пък нивелиращата всичко романизация си казала думата междувременно. Някакви неясноти?

Всеки си има право на собствено мнение, само че агрументите ти не са достатъчно убедителни, тъй като се осланят на една легенда. Може би ще ми посочиш археологически сарматски артефакти в Британия?

Аромани, а не амяни или арменци. Едните нямат нищо общо с другите. http://www.mlahanas.de/Greece/History/Aromanians.html http://www.greekhelsinki.gr/bhr/english/sp...aromanians.html http://www.farsarotul.org/nl23_1.htm

Ох, само осетинска автохтонна теория ни липсваше. Сега Фир-Болгите вече си имат достоен конкурент в лицето на сарматите-яси. Само че темата не беше за тях, а за праобраза на крал Артур. Считам, че Луций Арторий Каст не може да бъде такъв, тъй като е живял през 2 век /по това време покрай вала не било чак толкова драматично положението/, доста преди римляните да напуснат Британия, преди зачестилите нахлувания от пикти, скоти, англи и сакси, покрай които се върти цялата легенда. Та по тая логика защо Теодосий /бащата на известния император Тедосий Велики/ не е митологизиран, въпреки че спасил провинцията от комбинираните нападения на пиктите, англите и фризите. Освен това теорията със сарматската заемка на дракона също не е много убедителна, такова животно, както вече казах имаме и в западния свят, като митологичният му образ е доста по-различен от този на източния му 'колега'.

Малко хумор от братска Македония: Некогаш одамна, Господ го немало седум дена од царството небесно. Кога повторно се појавил, Архангел Габриел го прашал: - Каде бевте? - Гледај што направив, гордо рекол Господ и покажал долу меѓу облаците. - Што е тоа? - збунето прашал Габриел. - Планета, рекол Господ. - А направив да има и живот. Ја нареков Земја. Тоа ќе биде место со многу добар баланс. - Баланс? - прашал се уште збунет Архангел Габриел. Господ почнал да му објаснува, покажувајќи на различни делови од Земјата: - На пример, Северна Европа ќе биде место со големи можности и богатство, додека Јужна Европа ќе биде место со многу пријатна клима, Блискиот Исток секогаш ќе биде место со конфликти. Ваму ставив континент со жолти, а ваму континент со црни луѓе. А, тука ја ставив Америка. Северна Америка ќе биде богата, додека јужна ќе биде сиромашна, но затоа топла и пријателска. Го забележуваш ли балансот? - Да - рекол Архангел Габриел. Импресиониран од Господовото дело, покажал на едно место во Југоисточна Европа. - А, што е ова? - прашал. - Ах, рекол Господ. Тоа е Македонија. Најславното место на Земјата. Таму направив да има прекрасни планини со врвови покриени со снег, недопрени извори, потоци, шуми, реки, ливади, езера, рудно богатство, плодни полиња на кои успеваат најдобрите домати, краставици, јаболка, лубеници, грозје........ Таму ќе живеат Македонците. Тие ќе бидат многу способни, паметни, вредни и талентирани луѓе. Архангел Габриел се воодушевил од тоа што го видел и слушнал, но едно го збунувало - Но, вие рековте дека ќе има баланс?! Господ одговорил: - Чекај само да видиш какви соседи им подготвив.

То по тая логика и приказката за ламята и златната ябълка можем да я изкараме сарматска /респ. китайска/. Пак повтарям, присъствието на ограничен сарматски контингент, който на всичкото отгоре бил разположен по Адриановия вал, и постоянно влизал в конфликти с пиктите, оредявайки в следствие на това, не е основание да си правиме подобни пространствени умозаключения за някакво трайно влияние върху фолклора на бритите. И по градовете в Мизия и Тракия живяли сирийци, гърци и малоазийци, но не са оставили характерните за тези региони предания. А драконът е доста разпространен образ, имаме го в редица митологии, не само в китайската, сарматската, но и индоевропейската /напр. германската/, семитската /в юдейската, шумеро-акадската/ и пр. Приказката може да е повлияна и от християнския мит за св. Георги и дракона. Само че за разлика от китайските дракони, европейските най-често са зловредни създания. http://www.sheppardsoftware.com/Europeweb/...ts-Europe31.htm

Рибата или кръста?

Да не забравяме обаче, че става дума за легенда, а легендите рядко са достоверни, още по-малко можем да им се доверяваме и да търсим исторически детайли в тях. Предложих една възможна кандидатура, праобраз на легендата. Благородник с римско потекло, организирал някаква съпротива срещу германските племена и може би спрял нашествието им. А после бразът му бил възпят и видоизменен, митологизиран /с разните му там принцеси, дракони, граалове и пр/. Нещо като аналог на Крали Марко. Иначе ето какво пише за него Джефри от Монмът: 93. После того как все приготовления были закончены, суда вышли в море и вошли в Тотонскую гавань. Без промедления новоприбывшие собрали юношей, какие еще оставались на острове, и, вступив в битву с врагами, в воздаяние за заслуги святого мужа, одержали над ними победу. Вслед за тем прежде рассеянные и разобщенные бритты стеклись отовсюду в Цицестрию, где на народном собрании провозгласили Константина своим королем и возложили на его голову королевский венец. Ему также дали рожденную в знатном римском семействе супругу, которую вырастил и воспитал архиепископ лондонский Гветелин. Познав ее, Константин породил трех сыновей, которых звали Константом, Аврелием Амброзием и Утерпендрагоном. Константа, своего первенца, Константин отослал в Винтонию, в церковь Амфибала, дабы тот постригся в монахи. Двух остальных, а именно Аврелия и Утера, он отдал на воспитание Гветелину. По прошествии десяти лет к королю явился какой-то пребывавший у него в подчинении пикт и, измыслив, будто ему нужно переговорить с ним с глазу на глаз, уединился с Константином в кустах и, когда никого вокруг не было, ударом ножа поразил того насмерть. 94. По умерщвлении Константина между знатными возгорелся спор, кого возвести на королевский престол. Итак, одни настаивали на том, что государем должен стать Аврелий Амброзии, другие - что Утерпендрагон, третьи называли их наиболее близких родичей. Наконец, поскольку разногласиям не было видно конца, Вортегирн, глава гевиссеев, всеми силами домогавшийся трона, пришел к монаху Константу и сказал ему так: "Отец твой скончался, а твоих братьев из-за их возраста нельзя возвести на престол, и я не вижу в твоем роду такого, кого народ мог бы провозгласить королем. Если пожелаешь последовать моему совету и увеличишь мои владения, я сумею внушить народу, чтобы он возвел тебя на престол, и хотя твой орден воспротивится этому, я тем не менее совлеку с тебя монашеский сан". Услышав это, Констант проникся превеликою радостью и, поклявшись, обещал Вортегирну все, чего тот хотел..... След като Вортингерн убива Констант, братята му, които междувременно са в Арморика /дн. Бретан/, решават да си възвърнат престола: 118. ......Мерлин Сказал: "Беги огня сыновей Константина, если сможешь от него убежать. Ибо уже снаряжаются корабли, они уже покидают берег Арморики. Паруса их уже распускаются в море; они поплывут к острову бриттов, они нападут на племя саксов и поработят нечестивый народ, но прежде сожгут тебя в башне, в которой ты затворишься. На свое горе предал ты их отца и призвал саксов на остров. Ты призвал их, чтобы они тебя защитили, а они прибыли сюда на твою погибель. Тебе угрожают две смертельные опасности, и не ясно, какая из них минует тебя. С одной стороны твое королевство опустошают саксы и жаждут тебя погубить, с другой - на остров высаживаются два брата, Аврелий и Утер, которые постараются отметить за смерть своего отца. Ищи для себя убежища, если можешь - ведь уже завтра они захватят тотонское побережье. Тела саксов они обагрят кровью, и, убив Хенгиста, Аврелий Амброзии возложит на себя королевский венец. Он успокоит народы, восстановит церкви, но погибнет от яда. Вслед за ним взойдет на престол его брат Утерпендрагон, дни коего пресекутся также от яда. Твоих потомков постигнут величайшие бедствия, и их пожрет вепрь Корнубии". 119. И вот, уже на следующий день Аврелий Амброзии высадился на острове. По распространении молвы о его прибытии к нему отовсюду собрались бритты, которых столь великие бедствия рассеяли и разогнали по всей Британии, и окрепшие духом из-за объединения с соплеменниками, прониклись они небывалою радостью. Было созвано духовенство, и по совершении обряда помазания Аврелия провозгласили королем, и все должным образом подчинились ему, как своему государю. И хотя приближенные убеждали его немедленно пойти походом на саксов, он не дал на это согласия, ибо прежде всего жаждал расправиться с Вортегирном. Ведь тот предал его отца, и Амброзии питал к нему такую лютую ненависть, что не мог, видимо, пересилить себя и что-нибудь предпринять, пока не отметит Вортегирну. Итак, порываясь удовлетворить поскорее свое желание, он двинул свое войско на Камбрию и подступил к крепости Генореу. В ней заперся Вортегирн, сочтя ее надежным убежищем. Эта крепость находилась в земле Хергинг, на реке Вайе и на горе, прозывающейся Клоарцием. Подойдя к ней и помня об измене Вортегирна его, Амброзия, отцу и брату, он, обратившись к наместнику Клавдиоцестрии Элдо-лу, молвит: "Погляди, благородный наместник, на здешние города и стены, смогут ли они уберечь Вортегирна от острия моего меча, от того, чтобы я его не вонзил ему в грудь? Ведь такая казнь будет ему по заслугам, и я полагаю, что ты и сам знаешь, насколько он ее заслужил. О преступнейший из преступников, о тот, кого должно подвергнуть неслыханным доселе мучениям! Сначала он предал отца моего Константина, избавившего его самого и родину от вторгшихся пиктов, а вслед за тем брата моего Константа, которого возвел на престол, дабы его погубить. Наконец, сам себя изобличив в коварстве, он вместе со своими сторонниками впустил в нашу страну язычников, дабы истребить всех тех, кто оставался мне верен. По Божьему изволению он неосмотрительно угодил в те силки, которые расставил для верных своих соратников. Ибо, когда саксы разгадали всю его гнусность, они сбросили его с трона. Никому не следует об этом печалиться, но скорбеть, по-моему, нужно о том, что нечестивый народ, призванный названным нечестивцем, истребил знатных граждан, опустошил плодороднейшую страну, разрушил святые церкви и уничтожил христианство почти от моря до моря. А теперь, сограждане, действуйте мужественно и отметите за себя прежде всего тому, из-за кого все это произошло. А затем давайте обратим оружие против угрожающих нам врагов и вырвем из их пасти родину нашу". Они тотчас же устремляются к осадным орудиям и стараются проломить стены, но так как ни это, ни все прочее не принесло им успеха, они подложили огонь. Найдя для себя подходящую пищу, он не унялся до тех пор, пока не испепелил башню и затворившегося в ней Вортегирна. http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Histo.../monm_istbr.php

Романо-бритите оцеляват в Западна Британия /във Уелс, Корнуел например/:

кръстът като християнски символ май го окриваме още в раннохристиянските надписи от римските катакомби. В края на краищата от символ на позорна смърт кръстът се превръща в символ на изкуплението, на победата над смъртта. Символът на Христос обаче е рибата. http://www.leaderu.com/theology/burialcave.html

Първо, мисля че ти е ясно, какво означава 'варварин', а какво - цивилизован човек с оглед на епохата, за която става дума. Освен това дефинирай си понятията империя и император, щото виждам, че не са ти много ясни. И последно не разбрах Атила кан ли е, император ли е, шаньюй ли е или нещо друго? Пък и дай цитат къде Стара Велика България е наречена империя? Симеон може да е имал империоподобна държава, но не и такава титла. Ромеите не му я признават, тъй че човекът си останал само с напъните пред стените на Константинопол. А какво са писали западноевропейските драскачи, слабо ме интересува, все пак и те са потомци на варвари и страдали от същия комплекс за малоценност, лепейки гръмки титли на яловите си държавици.

Заселват ги като федерати в граничните райони Малка Скития и Мизия, за да пазят териториите от други варвари. По същата причина ромеите са заселвали в Добруджа и разбитите от куманите печенеги. Ти обаче пак почна да раздаваш императорски титли наляво надясно? Не ти ли стана ясно, че единственият император, след 476 г. е ромейският?

Правилно.

готино кръчме.

Довечера ще тествам въпросната бирария и ще ви кажа как е. Бирарията много ми хареса, вярно че е с резервации /по 20 лева на човек/, но цените са поносими, бирата е хубава, пък и живата музика беше приятна/джаз и рок/. Пееше Вики от 'Мастило'. Определено ще ми стане любимо заведение май.

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=17984