Така и така заговорихме на тази тема, та да пейстна една покъртителна /поне за мен, де/ статия:
Историческа справка
Римският град Рациария възниква в началото на I в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции.
В чест на победата си над даките, император Траян издига мизийска Рациария в колония Улпия Траяна Рациария. Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити. Освен при разкопките на погълнатите от вулканичната дейостот на италианските градове Помпей и Херкулан, единствено при Рациария е открито златно находище в жилище. В Рациария е било широко застъпено бронзолеарството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост.
Повече от два века (II - IV в.) Рациария е най-значителният военен и стопански център на земите на днешна Северна България, здрав опорен пункт на римската култура и цивилизация. Тук е една от шестте императорски оръжейници. Блестящата градска култура се долавя в склуптурите, художествено изработените надграбни плочи и саркофази, в архитектурните фрагменти и изящните многоцветни мозайки, разкрити по време на редовните археологически разкопки.
Рациария е проучвана за пръв път от Ф. Каниц през 1862 г. След близо 30 години през Арчар минава В. Добурски, който на база архитектурни фрагменти извлича данни за вътрешвната уредба на града. Единствената студия, проследяваща историческото развитие на този значим римски град, принадлежи на проф. Велизар Велков.
Редовните археологически проучвания са прекратени през 1991 г. поради липса на средства. Не е разкрит тракийският период на града, за който изворите категорично говорят. Неоткрит е и средновековният период на града, за който има данни от намерени керамики.
Иманярските набези през последно време очертава Рациария като многократно по-голям град, отколкото се откривал при всички археологически разкопки.
По материали на Исторически музей - Видин
Ужасна битка кипи при Рациария. Разузнаването върви напред с металотърсачи в ръце, след тях пъплятят лековъоръжени иманяри с кирки и лопати и подкопават хилядолетните стени на античния град. Тежковъоръженият ариегард довършва всичко с верижни трактори и фадроми. И камък върху камък не остава!
Римският град е пален и разрушаван от варвари, после от хуни, накрая, през 586 г. е опожарен от авари. Но все пак за потомствата бяха останали безчет ценни антики. След днешните видински иманяри не остава нищо. Абсолютно нищо! Защото те не се интересуват от друго, освен от златни накити и монети. И тежките машини раздробяват, изпомачкват, разхвърлят и унищожават всичко на дълбочина 4-5 м., понякога и повече метри, т.е. до т. наречения “стерилен пласт”, който е под всичко, до където е достигал човекът.
Площи, което архиелогическите експедиции са разкрили за 15 години, иманярите разравят за няколко часа. Но докато архиеолозите работят с четка и шпакличка, за да не се увреди нито квадратен сантиметър от безценните старини, то иманярите умишлено трошат всичко - зидове, стени, покриви, канализации, съдове - само и само да не пропуснат някъде, в което може да има скрита златна монета или бижу. Затова след архиеолозите остават паметници на културата, а след иманярите остават камари от пръст, размесена с натрошени мраморни колони, унищожени мозайки, смачкани човешки черепи и кости!
Треската за злато е подлудила не само хората от близкото с.Арчар, а и от дълбочината на страната. Купуване или наемане на земеделски земи или на площи в селото е взело огромен размер. Новите собственици или наематели пък наемат ромите от арчарската махала, които копаят ден и нощ. През последнитте седмици копаенето добива измерения на бригадирско движение - наред с стотиците размахващи кирки и лопати буботят непрекъснато и тежки машини.
Един такъв голям античен град има какво да даде на иманяра. Затова надпреварата там е така голяма. Хората, които рият, са толкова, че случаен човек може да помисли, че се работи на национален обект.
От 1952 г. до 1962 г. под ръководството на проф. Велизар Велков са разкрити два некропола (гробища). Златотърсачите само за една седмица откриват и основно прекопават нов некропол, като, разбира се, всичко е унищожено. Археологическите проучвания на екипа на професора установяват, че Рациария е заемал високото плато, заградено от юг и изтог от р. Арчарица, а от север от Дунав и е с размери 1500 на 400 м. Иманярската офанзива за нула време очерта един град МНОГОКРАТНО по-голям от предполагаемия. Тази информация обаче излиза безкрайно скъпа на историята. Защото освен тази информация, май няма да остане нищо за доказателство!
Така ужас може да побие човек, ако тръгне из иманярските “разкопки” на Рациария. Откритият от тях некропол в края на местността “Парлозите” е един низ от разкопани гробове и гробници (виж снимка).
Изградените преди близо 2000 г. от камък, тухли и мазилка гробници сега до една са разрушени, а костите и черепите на скътаните в тях почиващи граждани на Рациария са разхвърляни навсякъде. В единния ден някои от иманярите бе наредил в редици и на кубчини стотици и стотици чрепи, наподобявайки библейското “Лобно място” (от староб. “лоб” - череп). На следващия ден обаче в друго настроение други иманяри вече бяха натрошили черепите тачно както амфорите и другите антични съдове, съпътствали в мъртавците в задгробния им живот. И парчета от тях се валяха сред зъби, части от черепи, прешлени и кости.
Според Закона за музеите и паметниците на културата в района на античния град никой няма право да влиза. А пък в с. Арчар и нивите около Рациария, никой собственик не може да копае дупка (било да сади дърво или да прави клозет) без да присъствува археолог. В момента както много от дворовете в Арчар, така и поляните западно около селото, са обсипани от кратери. Просто не може да се намери неразкопано място. Хората, отиващи на полето с косата, непременно носят и металотърсач и лопата. Буквално след комбайните вървят верижни трактори и фадроми, които започват да копаят и търсят злато.
“Изчакахме осем години след закриването на турските гробища край Арчар и започнахме разкопки на един много интересен обект. Стигнахме до един фантастично добре запазен VI век, което означава, че надолу - V, IV, III, II, I векове ще бъдат още по-добре запазени. Сега всичко това е разкопано, разбито, напълно разрушено и размесено. Както се вижда от огромните купчини камъни, тухли и керемиди, сега са унищожени множество сгради, сигурно и архиологични ценности -в кубчините наред с прясно натрошени мраморни колони, се откриват материали от мозайки, антични стъкла от прозорци и частици от какво ли не. Но всичко е унищожено! Никога в живота си не съм виждала такова затриване на паметници на културата!” - споделя дългогодишната археоложка на Рациария Антоанета Николаева. - Иска ми се да напусна работа, за да не виждам тази гледка там!”
В един доклад на видинския исторически музей четем: “Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение на най-богат градски център в Долнодунавския басейн. Непосредствено под сегашната повърхност започва културният пласт, който достига до 3 м и който дава добри надежди, че при бъдещи разкопки ще бъдат открити големи площи от територията на антична Рациария.” Иманярските разкопки наистина откриха непредполагаемо големи площи от града. Но същевременно и ги унищожиха. Така че оттук нататък ще важат само думите на поета, който (макар и по друг повод) е казал: “Потомци, вий напразно ще се ровите!”.
ВЛАДИМИР Савов
Разрушителните набези в Рациария ще са предмет на разследване и в следващите броеве на “НИЕ”. Защо всичко това става пред лицето на полицията? Защо отговарящия за Рациария властоимеющ г-н кметът на Димово Тодор Илиев нехае? Какво иска една охранителна фирма, за да държи по око Рациария? Защо поземлената комисия в Арчар и Димово не са предупредили собствениите, че не трябва да се копае във върнатите им земи? Защо служителите във видинския музей са с вързани ръце за спасяването на Рациария?
На тези и още други въпроси ще намерите отговор в единствено в “НИЕ”.
Арчар - селото на разбойниците или българската Курна
(продължава от предишния брой)
Проникването и ограбването на гробници и незаконните разкопки съпътствуват цялата човешка история. Ненаситната човешка алчност е разкрита още в един древен египетски папирус. В него някой си Амон Панафер от гр. Карнак разказва как със съзаклятници влезли във фараонска гробница и обрали всичко, което било от злато, сребро и бронз, а другото изхвърлили.
Колкото повече ценности има една земя, толкова повече хора искат да ги вземат. И те не се спират пред никакви препядствия, за да успеят. Защото смятат, че наградата им ще ги храни цял живот. Даже и потомците им. Треската за злато, която се разгаря в землището на с. Арчар, е нещо, което поне в България е неизвестно досега. Както писа в. “НИЕ” в предишния си брой, денонощното копаене с булдозери и всякаква изкопна техника заема размерите на работа на национален обект. Въпреки това няма никаква реакция на властите.
Всеизвестно е още от турско време, че след проливни дъждове по полето над Арчар лъсвали римски монети. Но днес никой не знае какво и в какви количества се намира от иманярите. Докато до тази година Рациария “се обработваше” главно от местни търсачи на имане, то сега покрай рововете на древния град спират лъскави джипове и луксозни леки коли. Приказват се легенди за това, което се намира при нелегалните разкопки. Приказките привличат все нови и нови търсачи, но каква е истината? Все пак има такива, които се хвалят, че прекупвачи им давали без пазарлък по 1500 лв. за монета, по 1000-1200 лв. за златно пръстенче или обеца. Някои пък показвали на комшии намерени дребни златни бижута и казвали, че не ги продават, докато не им вземат истинската цена, която “сигурно е 2 каймета, а може и пет”. В село Арчар всеки пети жител (според някои всеки втори) е ходил да копае незаконно на Рациария. Знае се, че десетки имат металотърсачи - цената на правен е до 300 лв. Дори децата в селото знаят за стария римски град много повече от учителите по история във Видин, знаят къде са били вратите на града, къде -некрополите, къде - вилите, някои вещо показват къде са минавали водопроводите, други, като отколешни нумизмати, разказват коя монета кога и от кого е сечена.
Преди няколко години поземлените комисии са получили от Историческия музей -Видин картите с охранителната ареологична територия, та при връщане на земята собствениците да бъдат предупредени да не се ползува тя за друго освен за земеделие (в нея е забранено да се копае по-дълбоко от 30 см. без присъствие на археолог!). Хората в тези комисии обаче са се сменили многократно и там сега никой не знае за тези карти. Но пък половината от хората в селото ги имат размножени и работят на “обекта” съвсем професионално - с карта, металотърсач и ... багеар.
В Арчар върви и друг вид бизнес - на земя. Селяните масово дават “под наем” земята над римския град на прекупвачи, които с булдозери я преорават на дълбочина 3-4 и повече метра. И надали повече може да се развива земеделие в тази земя, защото на повърхността й са извадени хиляди каменни блокове от крепостните стени. Кметът на селото обаче твърди, че тези земи не са върнати, а са дадени равностойни на друго място. Така че, тези, които ползвали земята, са самонастанили се. Обаче никой не ги закача.
Ако България сега изживява тези дни на диво плячкосване на античните си градове, Египет още от древността фараоновите пирамиди са подложени на ограбване. В началото на миналия век иманярите започват масово да използуват дори динамит, за да разбиват царските гробници. Цъфтящ черен пазар на антики имало векове наред в тъй нареченото “Село на разбойниците” Курна. Основното препитание на хората от него стотици години наред е било да изравят и препродават всичко, което можело да се намери под пясъците и за което можело да се вземат пари. Оценките на селяните за стойността на всяко нещо - от статуетка и златен накит до мумия - учудвали с точността си и професорите египетолози.
И все пак каквато и да е била властта в Египет, никога не е оставала безсрамно безразлична към посегателствата на иманярите. Полицейско преследване и затвор непрекъснато са възпрепятствали спокойното и масово грабителство. В Гърция, Турция и други държави, които уважават историческата си памет, грабителите и унищожителите на антични предмити се наказват с дългогодишен затвор и огромни глоби. За разлика от нас, където няма нито един осъден иманяр!
В цял свят има иманяри, навсякъде има борба срещу тях. При нас - не. Нито специалистите от музея, нито съдии и прокурори си спомнят случай във Видин, при който е вкаран в затвора такъв, който е унищожил или незаконно придобил антични предмети. Това естествено се знае и от всички иманяри и затова вече са заменили потайното си работно време с явни дневни смени. Нелегалното копане вече се извършва демонстративно явно. Защото властта нехае!
Полицията прави през месец май два-три обхода на Рациария и всеки път залавя няколко души, които копаят в античния град. След консултация с прокуратурата иманярите обаче са пуснати, защото “няма обозначение на територията на историческия обект”. И всички, стъписали се от действията на полицията, са оставени напълно свободно да правят каквото си искат. И те точно това започват да правят. “Никога не са били така брутално смели” - казва археоложката Антонанета Николаева. И как не, като вече месеци никой не ги закача! Кметът на Арчар споделял, че познава лично и поименно поне половината от работещите незаконно “на обекта”. Но какво от това?
В началото на юли Областната управа пита РПУ какво прави за охраната на Рациария. РПУ си измива ръцете с писмо, в което иска да се обозначи с табели къде е античният град. Областнатата администрация изпраща писмото на видинския музей. Но той по новия статут е общински и, за да иде негов специалист на Рациария, трябва да го командирова кметът на Димовска община, в чиято територия е Арчар. Иначе регионален музей е врачанският, на който ама хич не му е зор какво разграбват до Видин. Обозначаващи табели димовският кмет не слага, оправдавайки се с това, че до пролетта на археологическия обект е имало не само табели, но и ограда от телена мрежа, но и тя е оплячкосана. Така че, според кметството, докато няма полицейска охрана, табела няма да се задържи и една нощ. И сигурно е право. Ето какво заяви пред “НИЕ” зам.-кметът на Димово Петков: “Много ни тревожи това разграбване и че не можем да опазим Рациария. Най-болното е, че земята е върната от поземлената комисия, а е трябвало да даде на собствениците друга, равностойна земя! Сега в Арчар се работи поръчково, има мафии, които възлагат и плащат по 1500 - 1800 лв. за антика. Безработицата е голяма и когато човек го гони гладът, трудно се спира. Лично аз не мога да повярвам, че без решителната намеса на полицията иманярските набези ще се спрат. Силата няма ли я, как ще ги спрем! Въпреки финансовия колабс, в който е общината, каквото можем, ще заделим. Имаме специализирана програма за опазване на обекта, която ще опитаме да прокараме в Министерството на труда и социалните грижи.”
Появява се охранителна фирма, която иска да се ангажира с опазването на Рациария. В областната управа и в присъствието на представители Община Димово, на видинския музей и РДВР. Фирмата предложила не само да охранява Рациария, но и да финансира по-нататъшните археологически разкопки. Това е първият случай в България охранителна фирма да пожелае да пази безплатно обект, при това исторически! Затова е и заострено вниманието към това благодетелско предложение. Защото всички си спомнят за охранителните фирми, които уж пазеха хотел “Ровно”, “Видахим”. С този спомен идва и онзи за приказката, в която оставили вълкът да пази кошарата.
Римската цивилизация принадлежи на цялото човечество. Но Видин е пазител на Рациария.
И всяка кражба и разбита мозайка е оскверняване на българската култура, скъсване на връзката ни с миналото. Шумът, който започват да вдигат медиите около разграбването на Рациария, все пак раздвижва чиновниците. Ангажимент за случая вече поема и депутата Ц.Ценков, който, макар че е зам.-председател на комисията по здравеопазването, е видински депутат от Арчар. Може би той ще успее да съдейства цялата земя, под която стоят развалините от Рациария, да бъде призната за археологически резерват. Дано това стане преди вече да няма нужда.
http://www.investigation-bg.org/show.php?id=46
Съгласен.
