Амброзий Аврелиан бил водач на бритите с голямо влияние за своето време, макар днес името му да е забулено от много неясноти. Известен ни е само защото се споменава в четири ранни летописа. Събития, свързани с него, са намерили отражение и в уелските легенди - там подвизите му стоят след имената на Емрис Императора (Emrys Wledig) и Емрис Златоглавия (Emrys Benaur)... но какво всъщност знаем за него?
Амброзий със сигурност е историческа личност - за него пише най-напред почти съвременния му коментатор, Св.Гилдас от Уелс (500-570). В своята "История за опустошаването на Британия" ("De Excidio et Conquestu Britanniae") монахът твърди, че единствено Амброзий е достоен за възхвала от съотечествениците си за това, че е предвождал британската контраофанзива срещу нахлуващите англо-саксонци. Той се изправил срещу вълните на нашествието и насърчавал народа със своята храброст: "Той беше човек със скромен характер, който единствен от римляните успял да оцелее от бурните събития, в които били убити родителите му - хора, несъмнено облечени в пурпур..."
Монахът продължава разказа си с окончателното отблъскване на саксонското настъпление във внушителната британска победа при Маунт Бадън (Mount Badon) и счита, че тази битка се е провела около 500 година. Не споменава обаче кой е военачалникът на британците. Следващите автори приписват заслугата на крал Артур, но е твърде възможно тя всъщност да е била на Амброзий Аврелиан.
И така, Гилдас посочва, че той е "римлянин". Това може да се тълкува по-скоро като политическа, отколкото като етническа принадлежност. Семейството му вероятно е било част от смесен римско-келтски елит, съществувал поколения преди и след напускането на Британия от римските легиони през 410 г. от н. е., носител на римска култура и начин на живот. Ако допуснем, че Гилдас говори буквално, това значително стеснява списъка с възможностите. През по-голямата част от историята на Римската империя, пурпурът е цвят, запазен за ограничен брой хора освен имератора - сенаторите са носели тоги с пурпурна ивица, а военните трибуни - пурпурна лента. Затова, от една страна, думите на Гилдас могат да означават военачалнически произход на Амброзий. Възможно е също така, доста след административните реформи на Константин Велики, бащата на Амброзий да е бил главен управител - Викарий на Британия (Vicarius), пред когото отговаряли 5-мата подуправители на деленията в диоцеза.
Второто указание за Амброзий идва от Беда Почтения (The Venerable Bede), живял през 8 в. в написаната от него "История на английската църква и народ" той твърди същото като Гилдас: "Амброзий Аврелий, почтен мъж от римски произход, оцелял единствен след бедствието, погубило царствените му родители... Под негово ръководство бритите се въоръжили, предизвикали завоевателите на битка и с божията помощ им нанесли поражение."
Следващите 2 по-късни източника ни дават възможност до известна степен да възстановим и историята на неговия живот. Най-подробен е Годфрид от Монмът - уелски монах, съставил през 1136 г. изпълнената с легенди "История за кралете на Британия". Той го нарича Аврелий Амброзий, свързва го с Мерлин и го представя като наследник на британския трон:
Амброзий, вторият син на император Контантин, бил още малко момче, когато управлението на по-големия му брат, Констанс, внезапно завършило. Баща му бил екзекутиран, брат му - убит, а Амброзий заедно с другия си брат Ютър, прекосил Ламанша и потърсил убежище при братовчед си, крал Будик I Бретонски. Там той израснал, докато узурпаторът Вортигерн управлявал Британия, но винаги планирал да се върне и да потърси законното си наследство. Такава възможност се появила няколко години по-късно. Амброзий пристигнал в Британия и се установил в Тотнес (Девън). Може би по това време е имал сблъсък с Виталин (може би самият Вортигерн или негов поддъжник) в битката при Гуолоф (Недър Уолоп в Хемпшир), както пише другият важен хронист - Нений, монах от Бангор, съставил през 829 г. разнороден сборник от материали с неясна историческа достоверност, наречен "История на бритите" ("Historia Brittonum"). Вероятно тя е завършила с победа за Амброзий, който в определен момент бил "дарен с всички кралства в западната част на Британия" от Вортигерн. Военачалникът обаче не се примирил с подобен компромис и борбата между двамата продължила. Накрая просаксонската политика на Вортигерн довела до свалането му от трона и вероятно към края на 50-те г. от 5 век, британския народ окончателно се обединил под егидата на Амброзий. Вортигерн бил преследван и се укрил в планинските си крепости. Докато бил под обсада в Каер-Гуортигърн (Литъл Дауърд, Херфордшир), замъкът му бил внезапно поразен от мълния и той изгорял заедно с целия си гарнизон.
След смъртта на Вортигерн, Амброзий бил миролюбиво настроен към синовете му и им оставил земите, които притежавали. Въпреки това великодушие, един от тях - крал Пасхент, по-късно се разбунтувал срещу Амброзий и на два пъти опитвал да нахлуе в Британия с помощта на саксонци и ирландци. Главните англо-саксонски сили се установили северно от р.Хъмбър и Амброзий се срещнал с Хенгист, водача на саксонците, в битката при Маелсбели и после в Конисбърг (Каер-Конан). Всичките му врагове били победени, но той им разрешил да заселят хората си в Бринейк (Берниция).
Годфрид приписва на Амброзий и построяването на монументален каменен кръг, "Великанския пръстен" (може би Стоунхендж или Ейвбъри) в планината Амбриус като паметник на изкланите от саксите в "Нощта на дългите ножове" по време на управлението на крал Вортигерн. Самият той накрая също бил погребан там, след като бил отровен от един саксонец в Уинчестър.
Към този разказ могат да се добавят и коментарите на хрониста-монах Нений, който също представя Амброзий като един от главните врагове на Вортигерн. Нений описва Амброзий като момче, останало без баща, което показало пророчески дарби (по-късно този образ е напълно изменен от Годфрид от Монмът в Мерлин) и било повикано от Вортигерн да му помогне при построяването на крепостта в Динас Емрис. Той определя и периода, като твърди, че царуването на Вортигерн е започнало не по-рано от 425 г. и че Амброзий се е бил при Гуолоф 12 години по-късно. Това е интересно, защото поставя един проблем: мнозина смятат, поради написаното от Гилдас, че не Артур, а Амброзий е водил битката (наречен е и Dux bellorum) при Маунт Бадън (около 495-500 г.), но тогава през 495 г. Амброзий би бил поне на 74 години - трудно постижима за онова време възраст, а какво остава за толкова стар човек да носи оръжие и да предвожда армия?!
Някои изследователи заобикалят този проблем като допускат, че Нений говори за двама Амброзиевци - старият, от когото се страхувал Вортигерн, и младият, който станал герой на британската съпротива през късния 5 в. при победата край Маунт Бадън. По-вероятното е да е имало само един Амброзий Аврелиан. Артур може наистина да е бил командир на армията при значимата победа, но като "най-велик измежду всички британски крале", Амброзий Аврелиан да е бил застаряващият върховен предводител в сражението.
Така че за добре познатия ни образ на крал Артур се предполага, че е смес от историческа личност (за което най-вероятният кандидат е Амброзий) и митична фигура - келтско божество (както и повечето му рицари заедно с Мерлин - зад имената им се крият различни велики или местни божества, някои запазили старите си характеристики, други - превърнали си от зли в добри). Ако името му е принадлежало на истински владетел, то то би трябвало да се среща в старите уелски генеалогични таблици, но там то липсва до 13 в., когато се появява в романсите...
Артур е легендарен пълководец, макар че има исторически претенденти за този персонаж. Иначе легендата си е келтска.
