Едно уместно мнение от фейсбук, за 'наши-вашите' културни войни и яловата соцпропаганда от доброто старо време:
СВ. КИРИЛ КАТО КИСЕЛОТО МЛЯКО, ИЛИ ЗАЩО "НАШЕТО" ВИНАГИ ТРЯБВА ДА Е МАЛКО "ПО-ВЕЛИКО"?
Непозната за мен колежка, учителка по български език и литература, беше споделила това изображение като поздрав за Успение Кирилово на 14 февруари в голяма фейсбук група за учители по нашия предмет. Картинката беше придружена със следния текст (копирам без никаква намеса):
"На днешния 14-ти февруари, освен да зарязваме и да ухажваме, трябва да сторим и един ПОКЛОН!
Защото днес се навършват 1154 г. от смъртта на СВЕТИ КОНСТАНТИН - КИРИЛ ФИЛОСОФ! Неговото дело е най-големият принос на България в световната култура. Благодарение на него България става център на славянска писменост и култура, полага началото на една принципно нова култура и въвежда в оборот един четвърти писмен език. Свети Кирил Философ заедно с брат си Методий създава глаголицата и остава в историята като славянски християнски просветител, разчупил триезичната догма и защитил правото на всеки народ на писменост и богослужение на собствен език. Човекът, без чието дело българският народ нямаше да оцелее! Защото "Голи са без книги всички народи"... Поклон!"
Принципно подминавам такива неща, но тук няма да го направя. Като филолог и славист твърдя, че този текст е пълен с грешки, с неясни, спорни твърдения и е част от днешната подмяна на националната идентичност, натрапена ни отвсякъде. Да не бъда голословен обаче.
1. Цитатът на изображението - "Голи са без книги всички народи".
Цитатът е от средновековния текст, писан оригинално на старобългарски, известен като "Проглас към Евангелието". Тук авторството му очевидно се приписва на св. Кирил. Крайно противоречиво твърдение в съвременната палеославистика. Наистина преди около век големи филолози като Роман Якобсон например изразяват такава хипотеза, но днес още толкова сериозни учени приемат по-скоро, че автор на това въведение към старославянския превод на Евангелието е по-скоро Константин Преславски. Друг въпрос е, че на старобългарски "книги" най-често означава Библията и затова метафората има важно богословско и историческо значение, а не съвременното "книги" със сладникав привкус като от някакво читателско клубче. Темата за сложностите при превода на старобългарското "ѩꙁꙑкъ" изобщо няма и да подхващам.
2. Изречението "Неговото дело е най-големият принос на България в световната култура".
Тук започва грубата подмяна. Какво всъщност значи това изречение? То сякаш имплицитно обявява св. Кирил за "наш". Българска гордост. Все едно говорим за някоя победа на Кобрата, за киселото мляко или за шкембе чорбата, мусаката, сиренето... Първо, св. Кирил не е "българин", ако изобщо такова понятие през IX в. е имало някакво значение (не е имало, защото идеята за нацията е специфично явление на Модерността). Второ, "неговото дело", строго погледнато, няма общо със средновековната държава България. То е част от църковната политика на Византия и се развива във Великоморавия. Следователно ако някой изобщо има право да се тупа в гърдите точно в този случай, това са чехите и словаците примерно - макар че също би било нелепо. С България е свързано всъщност делото на Кирило-Методиевите ученици - възникването на кирилицата и съответно средновековната славянска книжнина през IX - Х в. Трето, патосът на "собственичеството" върху такива несъмнено велики идеи като тези на св. Кирил издава дълбок провинциализъм, една разходка из Чехия, Словакия, Полша, Хърватия и т. н. ще покаже не по-малка любов към средновековната славянска книжовност, запазена и съхранена с може би по-голямо разбиране и естетически вкус.
3. "...въвежда в оборот един четвърти писмен език"
Признавам, че тук вече замлъкнах и се насочих към шкафа, в който си държа дипломата от Университета с намерението да я скъсам, изгоря или излича по друг начин. Какво, по дяволите, трябва да значи това? Старославянският език е четвъртият в света, който разполага с писмена система, това се твърди тук. Гръцки, латински, финикийската писменост, староеврейски, писмените системи, засвидетелствани в т. нар. линеар А и Б, хетската писменост, египетската, айде да не продължавам, че май станаха повече от четири.
Има си сериозни причини истината за миналото, за езика, за идентичността ни все да не ни е достатъчна, за да си измисляме някакво ново "Аз" - "по-древно", "по-велико", "по-блестящо" - спаркъл, шайни, туинкъл-туинкъл. Скъпи приятели, тези процеси не са случайност, те са доктрина, която ни обгражда и ни отнема онази тиха и искрена любов, която някои от нас изпитват към своето. Отворете си очите и изобличавайте подмяната, иначе тя ще ни погълне.
Борис Илиев