Last roman

принципно си прав и има податки, че даже според античния латински би трябвало да е нещо като Сердикае, но все пак живеем в съвремието.

ама няма никакъв смисъл, понеже възстановката си е най-добрата презентация

не му е мястото тук да нищим соца, но да - болшевиките всъщност са меншевики, но понеже са най-агресивни и безскрупулни, накрая те печелят. Днешните маргинали, които ламтят за пренаписване на човешката история, традиции и морални ценности, ползват същите похвати.

то на тея места е добре да се правят възстановки, а не сухи презентации

конвенцията вече не е актуална за обсъждане, така че няма смисъл да почваме да я нищим отново. Придържайте се към темата!

има и такива изключения, но повечето са си маргинали. Проблемът е, че западът се отказа от цивилизаторската си мисия и вместо да цивилизова варварите, допусна варварите да го варваризират /с натрапените мулти-култи глупости и нетолерантната към европейската култура и цивилизация политкоректност/. Разбира се този процес се е повтарял и в миналото и като цяло подобен ход на събитията не е изненадващ.

по-лошо - те са потомци на неинтегрирани чужденци, които само по паспорт се водят граждани на съответната страна.

е, от време на време минават разни товарни камиони и мачкат хора - въобще цари толерантност, невиждана досега.

'сичко е точно'. Добре че беше валутния борд. Но той беше въведен преди да влезем ЕС.

12 проби не са статистически значима извадка. Освен това няма как да определиш една народност по само генетичния им материал, хеле пък да спекулираш какъв е бил бита и езика им. От тези резултати става ясно, че българите са си индоевропейци, което не е учудващо. Никой не си ги е представял като дръпнатооки монголи /освен някои веселяци по соц време/. Примерно - авари, печенеги и кумани са ирански племена, но последните две си шпрехат на тюркски /това разбира се няма как да бъде установено от генетичния анализ/. Българите най-вероятно са от същото късносарматско котило, което си е нормално, с оглед на мястото, откъдето идват /Прикавказието/. Заселвайки се тук, те се смесват с останките от романизираното население /гърци, римляни, траки, сирийци и пр./ и славяните /които са си също индоевропейци/. Така че големи изненади няма как да има

дам, ти и за стремето беше сигурен, че идва от Балканите. Въпреки че включванията ти са забавни, те са крайно дезинформативни.

всъщност 'примитивите' от Изт. Европа доста успешно се интегрират в Германия и пр. западни страни. Докато към неграта и пр. се прилагат същите принципи, както и у нас към циганите - т. е. насъчаване на тяхната маргиналност, вследствие на което те не искат /а и не могат/ да бъдат асимилирани.

А ето малко и за френските концлагери: https://fakti.bg/mnenia/286734-frenskite-koncentracionni-lageri-prez-xix-i-xx-vek

сигурен ли си, че е от скитите, а не от гърците /или римляните/, примерно: πάππα /πάπας ̇ πατρὸς ὑποκόρισμα/, πάππος «дядо», лат. pāpa, pappa?

Feliciter!

така е. Ама някои псевдолингвисти /спаратокисти/ мислят другояче

дам, ще се радвам да отидеш да спамиш другаде, че плочата ти се изтърка вече и ни стана скучно.

и ти си прав, колега. Решението за това обаче ще е твое.

ми човекът е решил да пророкува и да манипулира /както правят всички автохтонстващи сектанти/, само че е сбъркал форума

Създадоха хибрид между овца и човек Този ембрион на прасе е бил инжектиран с човешки клетки в началото на развитието си и на снимката е на четири седмици. Експериментът взривява медиите през 2017 г.. Снимка: Хуан Карлос Изпусиа Белмонт Научно постижение доближава изследователите до отглеждане на човешки органи за медицинска трансплантация. На 17 февруари тази година учени обявиха, че са създали втория успешен хибрид между човек и животно: ембриони на овце, които са 0.01 % човешки според броя на клетките. Ембрионите, които не се допуска да надвишат 28 дни, приближават изследователите до отглеждането на човешки органи за медицински трансплантации. В САЩ на всеки час списъкът на чакащите за трансплантация на органи расте с по 6 човека и всеки ден 22 от вписаните умират. Само в САЩ всяка година над 100 000 души се нуждаят от трансплантация, но едва 2000 стигат до такава. В отговор на това учените се опитват по изкуствен начин да увеличат предлагането на органи. Някои ги репликират в лабораторни условия чрез 3D принтери, други работят по създаването на изкуствени, механични органи, трети правят хибриди от два различни вида с надеждата да отгледат човешки органи в прасета или овце. За последната цел изследователите изолират стволови клетки от животни, които могат да се развият в който и да е вид клетки от човешкото тяло. След това инжектират стволови клетки от един вид в ембрион на друг. Ако ДНК-то на ембриона бъде насечено така, че даден орган да не порасне, външните клетки ще могат да запълнят тази празнина. Така учените ще могат да отгледат човешки черен дроб в живо прасе. През 2017 с помощта на този метод учени успяха да отгледат миши панкреас в плъхове и показаха, че при трансплантацията му може да се излекува диабет при мишките. Още на следващия ден изследователи от Института Солк обявиха, че могат да поддържат жив ембрион, инжектиран с човешки стволови клетки в продължение на 28 дни. Експерти похвалиха експеримента, но отбелязаха, че броят на човешките клетки – около една на сто хиляди – е твърде малък, за да е възможно органите да се използват за трансплантация. На 17 февруари 2018 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в науката ученият Пабло Рос от Калифорнийския университет, Дейвис обяви, че той и колегите му са прецизирали процедурата, като са увеличили броя на човешките клетки в ембрион на овце до една на десет хиляди. „Смятаме, че въпреки това те не са достатъчни за отглеждането на орган“, обяви Рос по време на пресконференция. За да не бъде отхвърлен органът от имунната система ще трябва да се свърши и още работа, но все пак напредък има. С напредването на експеримента се засилват и етичните спорове. Рос и колегите му признават противоречивата природа на работата си, но също така казват, че са изключително внимателни. „Засега наличието на човешки клетки е много малко. Няма опасност да се получи прасе с човешко лице или мозък“, казва друг учен – Хиро Накаучи. Той добавя също така, че следят къде се размножават човешките клетки, като се стремят това да не е в мозъка или половите органи. „Всички тези подходи са противоречиви и никой от тях не е съвършен, но те предлагат надежда на хората“, казва той. „Трябва да изследваме всички възможни алтернативи, за да осигурим органи за болните“. http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=7255

Роско, хич недей да спамиш и да се заяждаш, разводнявайки темата /това не ти е някакво фейсбук клубче/, щото в противен случай ти ще хванеш чемодана и бана. Темата е разчистена.

Речник на тракийските думи - Dictionary of the Thracian words По книгата “ Езикът на Траките “ от И. Дуриданов achel – вода, воден; water aiz – коза; goat ala – течение, поток; stream alta(s) - течение, поток; stream ana – на, към; to, in ang – крив, извиващ; meander, curved ant(i) – срещу; against ape – вода, река; water, river aphus – вода, река, извор; water, river, spring apsa – трепетлика; aspun, asp apsinqion – пелин; wormwood ( pelasgian; пеласгийски ) arma – блато, мочурище; morass,marshland ars- - тека, течение, река; flow, stream, river arta(s), arda(s) – река, течение; river, stream arzas – бял; white asa – подбел; colt’s foot(Tussilago farfara) asa(s), as(a)m – каменен; stone, rock asaminqos – (каменна ) вана ; stone bath ( pelasgian; пеласгийски ) at – при, към; at, to at(u)- - течение, поток; stream aq - висок стръмен бряг; levee, high steep shore bebrus – бобър; beaver bend – свързвам; bind beras – кафяв, мургав; brown, dark berga(s) – височина, бряг; hill, shore berza(s) – бреза; birch bolinqos – див бик; wild bull bredas – пасище; pasture brentas – елен; deer bria – град; town,settlement brink- - отичам, подувам се; swell briza – ръж; rye bruzas – бърз; fast brynchos – китара; guitar bryton – вид ечемичено пиво, бира; beer brytos – вид ечемичено пиво, бира; beer bur(is) – мъж; man burd – брод; ford burt – брод; ford buzas – козел; he-goat calsus – сухо място; dry place chalas – кал; mud, dirt dama – заселище, място за заселване; settlement daphas – наводнение; flood darsas – смел, храбър; brave datan – място, поселище; settlement dava – град; town, settlement (dacian, дакийски ) dentu – род, племе; kin, tribe desa, disa, diza(s) – бог, божество; god dinga – плодородно място; luxuriant, fruitful place dinupula – дива тиква; wild pumpkin diza – крепост; castle, fortification don – място , местност; place drenis – елен; deer dumas – тъмен; dark dun- - височина, хълм, планина; hill, mountain dyn – коприва; nettles (dacian, дакийски ) e(i)b- - протича, капе; flows, drops eibo – капя, разливам, протичам; drop down, flow ( pelasgian; пеласгийски ) ermas – яростен, бесен; furious, mad esvas – кон; horse gaidrus – светъл, ведър; clear, bright gava(s) – страна, местност; country, place genton – месо; meat germas – топъл, горещ; hot, warm gesa – щъркел рибар; stork gin – чезне, разваля се, съхне; it dries, ruins, vanishs haimos – било, верига; ridge, chain ida(ide) – дърво, гора; tree, forest iet(e)r- - бърз, пъргав; fast, live, quick ilu- - тиня, кал; slime iuras - - вода, река; river, water kaba(s) – мочурище, блато; marshland kalamintar – платан; platan ( Platanus orientalis ) kalas – край, краище; region, outskirts kaliqos - вино; wine ( macedonian, македонски ) kalsas – сух, изсъхнал; dry kapas – хълм, склон; hill ke(ll)a – извор; spring kela – извор; spring kemos – вид шушулков плод; a kind of pod fruit kenqos – дете, потомък, чедо; child, heir, descent kersas – черен; black ketri – четири; four kik- - живр пъргав; live, quick kinoboila– дива тиква; wild pumpkin( dacian, дакийски ) kir(i) – гора, планина; forest, mountain knisa(s) – изровено място; dug place ktistiai – безбрачно живеещи траки, монаси; unmarried living Thracians, monchs kupsela – купче, хълмче; little hill, heap kurp- - ровя, разравям; dig, dig out kurta – горичка, дъбрава; forest, wood laza(-as) – просека, поляна; opening, glade lingas – падина, ливада; meadow, hollow mar- - вода, река, мочурище; water, river, morass marka – блатиста местност; marshland melda(s) – тръстика, блатен шавар; reed mer- - голям, велик; big, great mezena – конник; rider midne – село, място за пребиваване; village monapos – див бик; wild bull ( peonian , пеонски ) monops - див бик; wild bull ( peonian , пеонски ) muka – семе, род, потомство; kin, generation, family mukas – мочурище; morass muka-s – род, потомство; generation, kin musas – мъх, плесен; moss, mould nest- - бучещ, шумящ; bable, roar, rumble ostas – устие на река; outfall, mouth, outflow pa(i)vis – рожба, син; child, son paibes – рожба, син; kid, child, son paisa(s) – сажди; soot pala – мочур, блато; morass, marshland palma - – мочур, блато; morass, marshland pan(i)- - тресавище; marsh, swamp para – село; village pautas – пяна; foam per(u)- - скала; rock pes – дете, син; child, son phara – село, заселище; village, settlement piza(s) – мочурище, ливада; marsh, meadow poltyn – дъсчена ограда, кула, укрепление от греди и дъски; fence, tower, fortification of boards and beams por, -puris – син; son pras – мия, пръскам, оросявам; wash, sprinkle, irrigate pura – лимец; rye purda - блатисто, влажно място; wet, marsh place pusinas – смърчова гора; a spruce wood putras – бърборко, кресльо; blabber raimas – пъстър; bright, motly raka(s) – изровено място, ровина; dug out place ramus – тих, спокоен; quiet, silent, still raskus – бърз, пъргав, жив; fast, live rera – камъни, камънак; stones rezas - цар; king rhomphaia – копие, меч; sword, spear ring- - бърз, ловък; fast, able, skillful, clever rudas – червен, червеникав; red rumba(s) – окрайнина, праг на река; outskirts, shoots rus- - бавно тече; slow flow rus-a – яма; pit sabazias – свободен; free saldas – златен; gold sara – течение; stream sara – течение; stream sartas - светлочервен; lightred satras – жив, пъргав, бърз; live, quick, fast saut-is – ленив; lazy sei(e)tuva – дълбоко място в река; deep place in a river seina(s) – село, селище; village, settlement sekas – трева, зеленина, сено; grass, greenery, hay sem(e)la – земя; earth serma(s) – течение, поток; stream seva – бъз, свирчовина; elder(dacian, дакийски ) siltas – топъл, приятен; warm, pleasant sind(u)- - река; river singas – низина, падина; lowland sinupula – дива тиква; wild pumpkin skaivas – ляв; left skalme – нож, меч; knife, sword skalp- - бухам, удрям; kick, beat skaplis - секира; axe skapt- - дълбая, копая; dig skaras – бърз; fast skarke – сребърна тракийска монета; silver Thracian coin skarsas – напречен, кос; transverse, cross, oblique, slanting skilas – бърз, стремителен; fast, headlong skreta – окръжност, кръг; ring, circle skumbr-as – височина, хълм; hill spinda(s) – просека(в гора); opening, glade spinos – камък, който гори като му се сипе вода; a stone which burns when water falls over it stra – течение, порой; stream, flood strambas – стърнище; stubble(-field) struma – течение, река; stream, river struna - течение, река; stream, river stur(ia) – страна, местност; country, place suka – пукнатина, цепнатина, теснина; cleft, defile suku, -sykos – момиче; girl sula – горичка; forest, wood sunka – сок, течност; juice, fluid sura – течение, поток; stream suras(I) – силен, храбър, герой; strong, brave, hero suras(II) – солен, горчив; salt, bitter svit – блестя, светя; shine tarpas, terpas – междина, цепнатина; cleft taru- - копие; spear tirsas – гъсталак; bushes, thicket tiqa – светлина, сияние; light, bright torelle – оплаквателна песен; mourn song tranas – гниене, гниещ; decay, decaying traus- - троша, ломя; break, crash tund- - блъскам, тласкам; jostle, push tuntas – рояк, ято, куп; flock, flight turm- - бяг; running, rush udra(s) - видра; otter udrenas – воден; water ukas – мъгла, мъглив, мътен; fog, fogly, muddy upa – река; river urda(s) - поток; stream usku- - вода, воден, мочурлив; water, marsh ut- - вода, река; water, river vair-as – въртящ се; revolving varpasas – водовъртеж; whirlpool, mælström veger- - влажен, оросявам; wet, irrigate veleka(s) – място на реката за пране; a place on a river for washing ver- - извирам; spring, issue verza(s) – преграда за ловене на риба, яз; barrier for fishing, pool, dam zalmos – кожа; skin zbel- - святкащ, светкавица, мълния; lighten, lightning zburul – светлина, светещ; light, shining zeira, zira – вид горна дреха; a kind of top garment zelas – вино; wine zelmis – издънка, потомък; descent zelmis – потомък; descent, heir zenis – роден, родом; native of, born in zeri- - звяр; beast zetraia – гърне; pot zetraie – гърне; pot zi- - бог; god zibyqos – благородните тракийки и траки; the noble Thracians zilas – сив, посивял, син; grey, blue zilmas – зеленина; greenery, green zum-, zunl- - змей; dragon zvaka(s) – светъл, бял; light, white qin – държа, нося; hold, keep, carry qurd – сгромолясвам, събарям; crash, break down, fall down ДОБАВКА от ст. н. с. К. Фол от Института по тракология към БАН: 1. Перке (основа пер-, пир-) - скала, връх. От тук може би идват названията на планината Пирин, град Перник, връх Перперикон, връх Персенк, връх Перилик в България и планината Пелистер в БЮР Македония. http://www.protobulgarians.com/Statii ot drugi avtori/Ivan Duridanov-Dumi ot ezika na trakite.htm

езиков слой, има, просто е малък. Но трябва малко да се ограмотиш по въпроса или да питаш някой лингвист /преди да пишеш глупости/: http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

еми значи българите и македонците са римляни

е и? генетично и кроманьонците са тук