Last roman

има оцелели топонимчета и рандъм имена/думи, посочени в източниците. Логичният извод е, че населението е било частично романизирано, частично грецизирано, частично избито и претопено покрай варварските нашествия. Другото са фантазии.

извод - степите, а и Балканите са крайно проветриво място /откъм миграции и смесване/, за да можем да говорим за чисти раси и вечни етноси /каквито са фантазиите на автохтонците/

аз не съм лингвист и не правя спекулации /за разлика от тебе/. Но не виждам никаква връзка между оцелелите тракийски думи и българския език.

абсурд е че приравняваш тракийския език към славянския, изхождайки от невежеството си в областта на лингвистиката /или демонстрираш добре познания ефект на Дънинг-Крюгер/.

а, още един псевдолингвист се е разписал :))) Определено днес утрото почва със забавни бисери.

пич, не се прави на лингвист, а потърси инфо колко думи с тракийски корен са идентифицирани в съвременния български език

донякъде забавно, донякъде правдиво; Цяла нощ валя сняг. На сутринта: 08:00 : правя снежен човек. 08:10 : минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена. 08:15 : правя снежна жена 08:17 : детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен. 08:20 : кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже. 08:25 : вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща. 08:28 : наричат ме расист защото двойката е бяла. 08:31 : мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа забрадка на снежната жена 08:40 : полицията пристига по сигнал да види какво става. 08:42 : казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават когато измърморвам: „Да, особено ако ви е навряна ….” 08:45 : домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. „Да, топките”, отговарям и ставам сексист. 08:52 : конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в РПУ-то. 09:00: показват ме по телевизията; терорист, възползващ се от лошото време за да смущава обществения ред. 09:10 : разпитват ме имам ли съучастници 09:29 : никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми. Поука: няма поука в тази история. Това е Франция днес. Но нещата можеха да са различни, ако всеки проявяваше толерантност.

сега вече е интересно дали Ердоган ще подвие опашка. Щото ако нападне сирийците, влиза пак в конфликт с Путин, а както видяхме предишния, път руснаците го надиграха

дам, от разните му там кавказки републики. Ама тъкмо така държавите от Европа си чистят радикалните елементи. В Германия и Франция ситуацията е същата.

ти виж по-горното изследване, пък после ми пей че траките са скити

mДНК също не дава пълна картинка, но това е без значение, защото народът и етносът не са генетични структури, а социални такива.

мдам, тръгнахме от американските концентрационни лагери, а стигнахме /както винаги/ до матушката /по логиката - ама вие защо биете негрите/ За да е пълна картинката, да зачекнем темата и с концлагерите, които организират и британците за бурите: Women & Children in White Concentration Camps during the Anglo-Boer War, 1900-1902 http://www.sahistory.org.za/topic/women-children-white-concentration-camps-during-anglo-boer-war-1900-1902

аз като казвам, че 'скит' не бива да се ползва като етноним: ти ги гледаш 'скити', пък те... "Genomic inference reveals that Scythians in the east and the west of the steppe zone can best be described as a mixture of Yamnaya-related ancestry and an East Asian component. Demographic modelling suggests independent origins for eastern and western groups with ongoing gene-flow between them, plausibly explaining the striking uniformity of their material culture. We also find evidence that significant gene-flow from east to west Eurasia must have occurred early during the Iron Age." Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe https://www.nature.com/articles/ncomms14615

глупости, as usual

еволюцията води понякога и до опростяване, защото прекалено сложните /и свръхспециализирани/ организми често си изчерпват потенциала за изменчивост и адаптация /и съответно изчезват/. То и с човешките общества е така. Така че процесът на развитие не е еднопосочен.

всяка тоталитарна машина, чрез пропаганда цели да промие първо мозъчетата на подрастващите. Налаганият от ЕС мулти-култи политкоректен модел не прави изключение от това правило.

Oбрат в Сирия, Дамаск праща армията срещу Турция Сирийската държавна информационна агенция съобщи че „народните сили” ще пристигнат в Африн „в рамките на няколко часа” Сирийската армия ще помогне на кюрдите в битката срещу турска офанзива в северозападна Сирия, съобщи държавната информационната агенция САНА. Информацията беше потвърдена и от официални кюрдски представители, които посочиха, че правителството в Дамаск се е съгласило да изпрати войски. Сирийската държавна информационна агенция съобщи че „народните сили” ще пристигнат в Африн „в рамките на няколко часа, за да подкрепят позицията на народа си срещу нападението на турския режим върху района и хората”. До момента информацията не е официално потвърдена от сирийските власти. Ако обаче има сделка между режима на Башар Асад и кюрдите, турските войски ще се окажат в тежка ситуация, не само заради намесата на сирийската армия, но и тъй като регионът на Африн вече няма да бъде изолиран от останалите кюрдски сили. Освен това Дамаск може да осигури въздушна защита на кюрдите. От близо 6 години сирийската армия няма части в района, но контролира съседните на него. До момента, както кюрдите, така и Дамаск избягват въоръжени сблъсъци помежду си. Това е показателно за война, в която на практика всеки се бие срещу всеки. Правителството на президента Башар Асад се противопоставя на исканията на кюрдите за пълна автономия и иска да възстанови властта си в Сирия отпреди войната. Все пак Дамаск е против намесата на Турция. Турския външен министър Мевлут Кавсуоглу коментира: „Ако режимът влезе, за да изгони ПКК (Работническа партия на Кюрдистан) и ИПГ (Сили за народна защита), няма проблем. Но ако влизат, за да защитят ИПГ, никой ни не може да спре нас и турските войници”. Междувременно Русия обяви, че е готова да окаже съдействие за решаването на конфликта в сирийския район Африн, ако помощта ѝ бъде счетена за нужна. Това заяви специалният представител на президента Путин за Близкия изток и Африка, заместник-външният министър Михаил Богданов. „Русия не налага ролята си на никого. Ако се окаже, че някой има нужда от нея, ние сме готови да помогнем за прекратяване на кръвопролитието и намиране на допирни точки. За нас главното е да се подходи съобразно изпълнението на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и запазването на териториалната цялост, суверенитета и единството на Сирия”, посочи Богданов. Преглед на изображението в Twitter

Иначе на Балканите, след междусъюзническата война, гърците създават първият концентрационен лагер на о-в Трикери: http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=302%3A-1913-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Васил Проданов - 18 февруари 2018 САЩ са първите, които започват да затварят групи от хора в определени зони със забрана да се излиза извън тях, което е една от характеристиките на концентрационните лагери. Америка е страна, в която на всеки преломен етап от историята ѝ от първите десетилетия на ХIХ век насам са създавани концентрационни лагери, в които са загинали огромно количество хора. Първото мащабно концентриране на специфична група в специални лагери за задържане се извършва от американците през лятото на 1838 г., когато президентът Андрю Джексън нарежда на армията да изпълни Закона за преместването на индианците от 1830 г. Племето чероки е затворено най-напред в затворнически лагер, а след това е преселено в специално отредена за него зона. Хиляди индианци са умъртвени или изнасилени от американските войски, а още повече умират в лагерите поради глад и лоши условия на живот. След това същите тези мерки се прилагат към всички останали индиански племена, преселени в специално предназначени за тях „резервати“. По време на Гражданската война в САЩ между 1861 и 1863 г. лагери за задържане на пленници и бегълци създават и двете страни. Армията на Конфедерацията изгражда своя най-известен лагер в Андерсонвил, където са държани затворени повече от година над 45 000 души. От тях около 13 000 измират от тежките условия на живот. Втори такъв лагер се създава за 10 00 души в Макон, като броят на задържаните в него надвишава 32 000 в края на войната. Подобна е ситуацията с лагерите, които създава противната страна. И там от болести и лоши санитарни условия измират хиляди хора (1). В „Дяволската котловина“ в Натчез, щата Мисисипи, са затворени в лагери бягащи освободени роби и около 20 000 от тях са унищожени окончателно (2). В резултат на войната си срещу Испания през 1898-1901 г. американците отнемат от тях Филипините, но се сблъскват със съпротивата на местни партизански отряди. Тогава те решават да използват опита от испанските концентрационни лагери в Куба и изграждат такива лагери на остров Минданао. Броят на загиналите цивилни в тях и до днес не е установен точно. В началото на ХХ век САЩ създават концентрационни лагери в окупираната от тях Доминиканска република. Там събират евтина работна ръка за плантациите със захарна тръстика (3). Четири концентрационни лагера са създадени по време на Първата световна война В тях на основата на специални регулации, наложени от президента Уилсън, са пратени главно хора с немски произход. С влизането на САЩ във войната всички немци по националност са автоматично вкарани в списък на „чужди врагове“. Общият брой на класифицираните като „чужди врагове“, само защото имат германски произход, е половин милион. Главният прокурор А. Митчел Палмър заявява, че „Всички чужденци, интернирани от правителството, са разглеждани като врагове и тяхната собственост се третира по съответния начин“. Съответно от затворените в лагерите е заграбена собственост за половин милиард долара (4). През февруари 1939 г. директорът на ФБР Едгар Хувър се среща с американския президент във връзка със създаването на програма за лагери за задържане на хора в САЩ. На 19 февруари 1942 г., след като започва войната с Япония, президентът Рузвелт подписва Заповед 9066 която под претекст за осигуряване срещу „пета колона“ от опасни хора в страната дава възможност за тяхното арестуване, задържане, изселване. Скоро след това на всички американски граждани, които имат японско потекло (не само първо, но и второ, трето и т.н. поколение), както и на редица други, за които се смята, че могат да се занимават с „подривна дейност“, е забранено да живеят, работят или пътуват в западната част на САЩ. Същата забрана е приложена и към онези японски имигранти, които отдавна са в САЩ, но не са получили все още американско гражданство. На тях им се отказва такова. В началото на всички тях им се предлага „доброволно“ преселване. След това с тези американски граждани се заема армията, която ги премества най-напред в „центрове за събиране“ (assembly centres), а след това в „центрове за преселване“ – лагери в изолирани региони в западната част на САЩ, оградени с бодлива тел и пазени от военна полиция. Така по расово-етнически критерий между февруари 1942 и декември 1944 г. са затворени около 120 хиляди японци – фактически почти всички живеещи там граждани с японски произход, от децата до възрастните. Тяхното имущество е разпродадено на безценица, а на пращаните в лагери е разрешено да вземат само това, което могат да носят на ръце. Единствената им „вина“ е, че са японци, т.е. критерият за вкарването им в концентрационни лагери е расово-етнически. Нагласата е, че тяхната различна расово-етническа идентичност сама по себе си ги прави нелоялни и опасни за Америка, т.е. лоялността е расово и етнически детерминиран феномен. Наред с тях се вкарват и германци, италианци, мексиканци, подозирани в симпатии към Хитлер и Мусолини. От дванадесет латиноамерикански страни към САЩ са депортирани хиляди техни граждани, които имат произход, свързан с някоя от основните страни на „оста“ (Германия, Италия, Япония), и затворени в лагери в САЩ. Официалното основание за депортациите е да се осигури западното полукълбо от евентуални саботажи и да има хора за евентуална бартерна размяна за пленени американци. Но обикновено тази депортация, както се оказва, е напълно произволна, основаваща се на расови предразсъдъци или на икономически съображения. Много малко от тези хора след това са върнати по домовете им в Латинска Америка (5). След откриването на „втория фронт“ в лагери се затварят и германски военнопленници. В края на войната има 511 големи и по-малки лагери, в които са държани около 425 9000 души (6). В Германия непосредствено след края на войната милиони германци са затворени в лагери от американската армия и срещу тях се извършват огромни жестокости. Голяма част от тях са задържани в открити клетки, без вода и храна, и просто оставени да умрат. Според канадския автор Джеймс Бек, проучващ френските и американските държавни архиви и срещнал се с множество очевидци, броят на умрелите в резултат на тези жестокости е около милион и половина. Бек обвинява директно Дуайт Айзенхауер, ръководител на американската окупационна зона, за това, че е оставил преднамерено да умрат между 800 000 и един милион души в концлагерите, като тяхната смърт е замазана в армейските архиви под рубриката „други загуби“. Други милиони германци – военни и цивилни, умират просто от глад през 1945-1948 г. Общият брой на умрелите германци в резултат на лагерни и затворнически жестокости или просто поради недоставяне на достатъчно храна е около 9 милиона души (7). Проучванията на Бек породиха яростна дискусия, опити за оспорване на едни или други данни, но като цяло техният отзвук е огромен, а той и потвърждава тези проучвания с нови аргументи (8). През 1950 г. Американският конгрес приема Закон за задържане, който дава на правителството право да задържа в концентрационни лагери на различни места в страната хора или групи, за които се смята, че могат да играят „подривна роля“ и да заплашват правителството на САЩ. През 1952 г. конгресът гласува средства от 775 000 долара за активиране и ремонт на шест лагера. По време на войната срещу Виетнам между 1961-1963 г. хиляди виетнамци са интернирани в затворени лагери. През 2002 г. е разкрит лагерът в американската база в Гуантанамо, Куба, наречен от „Амнести интърнейшънъл“ „Гулаг на нашето време“ Той съществува и до днес, независимо от обещанията на президента Обама да бъде закрит. Такъв лагер, който е два пъти по-голям от този в Гуантанамо, е създаден и в Афганистан след американската инвазия там (9). След американската инвазия в Ирак такава роля там играе огромната затворническа база в Абу Гариб, за зверствата в която стана световен скандал (10). Лагерът в Гуантанамо продължава да функционира, а президентът Тръмп, в своята предизборна кампания, обеща той да продължи да действа защото „мъченията вършат работа“. Следва да се отбележи, че американците не са изключение в Северна Америка. В много отношения Канада следва подобна политика. Още по време на Първата световна война канадското правителство задържа в трудови лагери хиляди украинци, сърби, чехи, словаци и други славяни, дошли от вражеската Австро-Унгария и разглеждани като „враждебни чужденци“. Те са принуждавани насилствено да работят в стоманолеярни, горска промишленост и пр. По време на Втората световна война, следвайки американския опит, Канада затваря в лагери всички граждани от японски и италиански произход (11). Бележки: (1)Вж. American Concentration Camps, In: http://www.rotten.com/library/conspiracy/american-concentration-camps, 22.08.2004. (2) Bernish, Claire. Devil’s Punchbowl – An American Concentration Camp So Horrific It was Erased from History, In: http://thefreethoughtproject.com/devils-punchbowl-slaves-mississippi/, March 4, 2017. (3) Вж. Чомски, Аврам Ноам. Петата свобода или власт и идеология, С., Изд. „Агато“, 1996, с. 67. (4) Gross, Daniel A. The U.S. Confiscated Half a Billion Dollars in Private Property During WWI, In: https://www.smithsonianmag.com/history/us-confiscated-half-billion-dollars-private-property-during-wwi-180952144/, July 28, 2014. (5) Вж. Muller, Eric. Free to Die for Their Country, University of Chicago Press, 2001; Daniels, Roger et al., eds., Japanese Americans: From Relocation to Redress, Salt Lake City: University of Utah Press, 1986; Daniels, Roger. Prisoners Without Trial: Japanese Americans in World War II , New York: Hill and Wang, 1993; Gardiner, C. Harvey. Pawns in a Triangle of Hate: The Peruvian Japanese and the United States, Seattle: University of Washington Press, 1981; Mangione, Jerre. An Ethnic at Large: A Memoir of America in the Thirties and Forties, New York: Putnam, 1978. (6) Вж. Okamura, Raymond. The American Concentration Camps: A Cover-Up Through Euphemistic Terminology, The Journal of Ethnic Studies, Vol. 10, N 3, 1982; Hirabayashi, James. „Concentration Camp“ or „Relocation Center“: What’s in a Name?, Japanese American National Museum’s Quarterly, 1994, Vol. 9, No. 3; Krammer, Arnold. Nazi Prisoners of War in America, New York: Stein and Day, 1979. (7) Вж. Bacque, James. Other Losses: The Fate of German Civilians under Allied Occupation, 1944-1950, Prima Publishing, 1991; Bacque, James. Crimes and Mercies, Little, Brown & Company, 1997. (8) Вж. Ambrose, Stephen E. Ike and the Disappearing Atrocities, New York Times Book Review, February 24, 1991; Bacque, James. Did the Allies Starve Millions of Germans, Toronto Globe & Mail, 20 September 1997. (9) Gumbel, Andrew. Bagram detention centre now twice the size of Guantanamo, Independent.co.uk. January 8, 2008. (10) Hersh, Seymour M. Torture at Abu Gharaib, In: The New Yorker, https://www.newyorker.com/magazine/2004/05/10/torture-at-abu-ghraib, May 10, 2004. (11) Вж. Repka, William and Kathleen Repka. Dangerous Patriots: Canada’s Unknown Prisoners of War, New Star Books, Vancouver, 1982. http://www.rotten.com/library/conspiracy/american-concentration-camps

на иранците в момента май се опитват да им спретнат някаква цветна революция, но това наистина не е много по темата.

рамус-чо, ти като някакъв психоаналитик ли се изживяваш? Верваш ли си, че някой изобщо ти чете свободните съчинения? :)))

iStock Космически развод От Александър Сивилов , публикувано на 18.02.2018 Администрацията на Доналд Тръмп обяви, че смята постепенно да оттегля финансовата си подкрепа за Международната космическа станция (МКС). Плановете са до края на 2025 г. САЩ напълно да спрат парите, като отстъпят своето място на частни инвеститори. Приватизацията на най-големия международен космически проект звучи нелепо. От Вашингтон постъпват като съсобственици на ергенска квартира, които са готови да се изнесат и да предоставят „своята стая” за терен за купони срещу заплащане. Кой ще си прави празненствата и дали няма да покани „леки жени” за момента не е ясно. Само преди дни един от научноизследователските самолети на Европейската космическа агенция беше използван като сцена за технопарти в безтегловност. Засега пари от космоса са изкарвани с туризъм. Независимо, че до момента само седем души са могли да си позволят това приключение, идеята продължава да вълнува британски и американски предприемачи. Ричърд Брансън създаде компанията „Върджин Галактик”, която засега предвиждаше само полети на ниска орбита. Евентуалното отваряне на МКС е много възможно да промени плановете му. Другият голям проект е свързан с най-успешно развиващата се компания в сектора – „Спейс Екс” на милиардера Илън Мъск. Той се нуждае по-скоро от премахването на международната станция като конкурент на своите идеи. Отказът от досегашния модел на финансиране на космическата наука ни показва приоритетите на американската политика. За изтеглянето от станцията се заговори още в края на януари, когато изтекоха част от подробностите в бюджета, подготвян във Вашингтон. Безспорна причина за прекратяването на обвързаността е желанието на администрацията на Тръмп да насочи парите в другаде. САЩ са вложили около 50 млрд. долара в МКС от създаването ѝ през 1998 г. до момента. Тези 2.5 млрд. долара годишно ще бъдат изпратени към новите космически програми на НАСА, а още по-вероятно – към компанията на Мъск. Всъщност МКС вероятно става жертва на политическия сблъсък между Русия и Съединените щати. Още с въвеждането на икономическите санкции от страна на Запада през 2014 г. беше повдигнат въпросът за сътрудничеството в космоса. Тогава се подписа споразумение, че двете държави ще поддържат заедно станцията до 2024 г. Интересно е, че при вземането на тези решения никой не пита другите участници в проекта. Освен Европейската космическа агенция, при създаването на станцията участват още Японската агенция за аерокосмически изследвания и Канадската космическа агенция. Нито една от тези страни не е в състояние да изгради напълно самостоятелна програма за космически изследвания. Сблъсъкът между САЩ и Русия ще доведе отново до разделяне на научното направление и до надпревара на суперсилите. Колкото и да е странно, такава възможност е заложена още през 1998 г. с изграждането на цялата система. Тя е съставена от два модула – Руски орбитален сегмент и Орбитален сегмент на Съединените щати. В началото доставките към тях се обслужват от двете държавни агенции – „Роскосмос” и НАСА. През 2010 г. от Вашингтон обявиха, че разходите за поддържането на космическите совалки са прекалено големи и така единствените летящи космически кораби останаха руските ракети със съветски корени – „Протон” и „Союз”. От гледна точка на технологиите, развитието на космическата наука през началото на новото хилядолетие доказа успеха на съветската теория. Идеята за създаването на орбиталните станции е на основоположника на съветската ракетна школа Сергей Коровьов. През 70-те години на 20 век, когато е създадена първата станция МИР, от НАСА се стремят да колонизират Луната. Въпреки първоначалните успехи, днес американската наука не може да се похвали с постоянни резултати в това начинание. САЩ и администрацията на Тръмп в момента разчитат на концепциите и технологиите на Илън Мъск, който разви своята компания „Спейс Екс” главоломно и днес е на първо място по успешни ракетни стартове в света. В същото време руската агенция изпитва сериозни проблеми. На първо място, те бяха принудени да търсят изграждането на нова площадка за стартове, тъй като останалия от съветско време космодрум „Байконур” се намира в Казахстан. Днес новият дом на руските ракети – „Восточний”, е готов, но стартовете оттам се оказаха трудни. Причините за проблемите са не само технически, но и свързани с лошата подготовка на кадрите и научните специалисти. Говори се, че вторият старт проведен от Далечния изток, е бил провален заради инсталирана грешна програма за навигация. В резултат ракетата с 19 спътника падна в Атлантическия океан. Другият голям проблем за руснаците е високата цена на стартовете и самите носители. Построяването и изстрелването на ракетите „Союз-2”, и „Протон-М” е с почти 30% по-скъпо от това на най-добре разработената система на „Спейс Екс” – „Фалкон-9”. Поради тази причина „Роскосмос” губи договорите си с НАСА, а развиващата се китайска ракетна индустрия също не оставя място за печалбите, които доскоро получаваха руснаците. Основната концептуална разлика идва от идеята на Илън Мъск за многократно използване на носителите. В момента руските учени се оказват в догонваща позиция. На помощ в този случай отново ще дойде съветското наследство с безбройните си научни разработки и най-вероятно опитът от совалката „Буран”. Възможен ли е космическия развод? За съжаление, в момента той изглежда неизбежен. Още през 2016 г. вицепремиерът на Русия, Димитрий Рогозин, съобщи за възможността за разделяне на МКС. „Руската част на станцията е изградена така, че може да функционира самостоятелно, а американската - не”, обясни той. Плановете на Москва предвиждат при най-лошия сценарий модулите от МКС да бъдат включени в нова, изцяло руска разработка. На този фон президентът Тръмп обяви, че САЩ ще се насочат към колонизиране на Луната и дълбокия космос. Моментът е подбран идеално с оглед на проблемите в руската космическа индустрия. Вашингтон и НАСА за момента разчитат изцяло на постиженията на Мъск и „Спейс Екс”. Оттам идва и инициативата за въвеждането на частните капитали в космическите изследвания. Успехът Мъск обаче не се дължи на неговите собствени капитали и на печалбите, които има от въвеждането на електрическите автомобили или от космическите кораби. В момента най-големият източник на средства за неговата империя са договорите, идващи от американските правителствени или щатски агенции. Такъв е случаят с доставката на оборудване за НАСА или производството на батерии. За космическите превози „Спейс Екс” има държавен договор от 1.6 млрд. долара. През 2010 г. е подписан контакт от другата му компания –„Тесла”, с Министерството на енергетиката на стойност 465 млн. долара. Според него фирмата на Мъск ще произвежда батерии, които да се използват и от други компании. Малко по-късно с щата Невада са уговорени данъчни облекчения на стойност 1 млрд. долара заради изграждането на огромен завод. Освен това целият научен потенциал, който използват фирмите на предприемача, е изграден с вложения на НАСА и благодарение на системата на висше образование в САЩ, която също е дотирана от правителството. Така частната инициатива в един сектор, който до момента не носи никакви сериозни приходи, за разлика от огромните разходи, изглежда доста съмнителна. Големият успех на Мъск е в това, че е убедил американското политическо ръководство да пренасочи част от разходите си за финансиране на неговите начинания. Такива са изграждането на нова космическа станция в дълбокия космос, създаване на база на Луната и евентуална бъдеща мисия към Марс. Цялата тази инфраструктура е подчинена на идеята за колонизирането на Червената планета. Операцията няма да донесе никакви сериозни приходи от икономическа дейност. Парите отново ще идват от държавния бюджет на САЩ и от данъкоплатците, но ще се изливат в „по-добрата и конкурентоспособна” компания на Мъск, вместо в НАСА. Естествено, агенцията няма да престане да съществува. Съпротива срещу прекратяването на американското участие в МКС има и в Сената на Съединените щати. Сенатор Бил Нелсън обяви, че администрацията на Тръмп ще срещне страшна съпротива. Според него с този ход ще бъде съсипана космическата индустрия във Флорида, която функционира заради дейността на НАСА в този щат. Така, въпреки впечатляващите си резултати, частното участие в усвояването на космоса, поне за момента не изглежда като истинска алтернатива. Изтеглянето на САЩ от космическото сътрудничество е плод на политически финтове и опит за натиск над Русия. Включването на предприемачите в този сектор от науката ще бъде повече прищявка от страна на Доналд Тръмп, отколкото реална алтернатива на държавното финансиране. Парите, които със сигурност ще продължат да идват от правителствата и данъкоплатците, просто ще бъдат подарени на няколко мегаиндустриалци. За нас остава да се надяваме, че усвояването на космоса няма да се превърне от научно постижение в едно пошло парти. http://a-specto.bg/kosmicheski-razvod/

ако говорим за северозапада - картинката е зле. В големите градове нещата са си окей.

но не и на всяка цена.

як песимизъм те тресе... Явно не си бил скоро в БГ.