Last roman

Физик разказва за тайните на Антикитерския механизъм... ******* Едно от най-невероятните открития в историята на археологията и древногръцката история е извършено в началото на ХХ век – през 1901 година, когато водолазите откриват отломки на древноримски кораб край бреговете на остров Антикитера. В трюма на кораба те откриват необичайно механично устройство, състоящо се от няколко десетки зъбни колела и циферблати. Това устройство е наречено Антикитерски механизъм. Точната функция на този уред остава предмет на спорове сред учените, но повечето историци смятат, че той представлява първият „компютър“ в историята, изчислителна машина, използвана за определяне на положението на планетите и други астрономически изчисления. Проф. Ксенофон Мусос, физик от университета на Атина, който изучава Антикитерския механизъм вече няколко десетилетия, разказва за неговите тайни в лекция, изнесена на октомврийския фестивал Наука 0+ в Московския държавен университет „Ломоносов“. „Аз и моите студенти вече много години мислим над това, как древните хора, без да имат инструменти и знания, може да са създавали подобни „космически“ машини, механично миниатюрно копие на Космоса. И сега, както ми се струва, най-после открихме отговор на всички тези въпроси“, разказва ученият. По думите на Мусос идеята, как и защо може да е била създадена подобна машина, имитираща и изчисляваща движението на планетите по небосвода, му дошла в момента, когато четял едно от съчиненията на Аристотел, в което се описвало падане на метеорит. Този пасаж, както отбелязва професорът, го навел на мисълта, че Стагирит и други древни гърци добре са разбирали, че Космосът се състои от обикновена материя, както и породите на Земята, а не от ефимерни субстанции, за които пишели някои философи. Според физика падането на метеорити, подобни на Челябинския, са накарали древните гърци и представителите на други антични народи да се замислят какво се случва в небесата, как те влияят на земния живот и как може да се изучат космическите процеси. Антикитерският механизъм се явява краен резултат на този процес на изучаване на Космоса. „Когато хората тъкмо са започнали да се занимават със земеделие, е станало ясно, че за това им е необходим календар – един такъв календар е открит заедно с Антикитерския механизъм в скелета на кораба. И главна черта на всички календари се явява това, че е невъзможно те да се съставят без разбирането, че поведението на природата може да се описва с математически методи, със законите на физиката“, обяснява Мусос. Тези закони, които древните гърци са използвали при създаването на Антикитерския механизъм, се оказали написани директно върху самия механизъм, върху задния му капак и върху самите елементи на „суперкомпютъра“, както нарича това устройство Мусос. По думите му това „ръководство за експлоатация“ е позволило на него и други учени да разберат как е бил устроен този уред, как е работил той и за какво е бил необходим. Според професора целият принцип на работа на Антикитерския механизъм се основава на главното астрономическо откритие на древните гърци – това, че всички космически явления, свързани с движението на обектите в Слънчевата система, имат периодичен и симетричен характер. „Надписите, които открихме през юни тази година, ясно сочат, че древните гърци са осъзнавали периодичния характер на лунните и слънчевите затъмнения, разбирали са как се променят фазите на Луната, периодичния характер на движението на Венера, Сатурн и други планети“, обяснява Мусос. Тези записки, по думите му, са ни дали първите конкретни намеци кой е бил притежателят и авторът на този „компютър“. Според гръцкия физик, опирайки се на описанията на подобни уреди в различни летописи и бележки от онова време, това е бил конкретен човек, живял в Сиракуза. „Знаем, че Архимед е създал два подобни механизма, които неговите съвременници нарекли „сфери“. Това са били автомати, чиито принципи на работа са били описани добре в хрониките, и те са били устроени приблизително по същия начин, както и Антикитерският механизъм. Всъщност и тези сфери, и нашият „суперкомпютър“, се явяват продължение на примитивните астрономични конструкции, такива като Стоунхендж, които са строили хората в древността“, отбелязва ученият. Преди изучаването на Антикитерския механизъм никой не вярвал, че такива уреди са съществували наистина, освен това тази „изчислителна машина“ се оказала много по-сложна от сферите на Архимед, описвани от Херон Александрийски – друг велик инженер от Античността. Според Мусос две са доказателствата, че Архимед е бил замесен в изработването или поне в проектирането на Антикитерския механизъм. Първото доказателство е, че Антикитерският механизъм е включвал инструменти за изчисление на разстоянието от Слънцето до планетите, основани на принципите, измислени от Архимед, с измерване на времето, което планетите изразходват, пътешествайки от една крайна точка към друга. Второто – предсказания на затъмнения, начертани върху уреда, помогнали на Мусос и колегите му да разберат кога и къде е бил изработен този „суперкомпютър“. Техните изчисления сочат, че създателят на Антикитерският механизъм е живял в Сиракуза между 212 и 180 г. пр.н.е., няколко години преди смъртта на Архимед и 30 години след неговата смърт. Съответно авторът на механизма е бил или самият Архимед, или неговите ученици. Версията на уреда, открита край бреговете на Антикитера, е била сглобена доста по-късно в Източна Елада по схеми на Архимед. Това място според Мусос се явява остров Родос, чиито металурзи били смятани за най-добрите в света в антични времена. Наскоро археолозите заявиха, че до потъналия кораб са открили и тялото на един от предполагаемите членове на неговия екипаж. Според Мусос, дори учените да успеят да извлекат ДНК от костите, едва ли ще разберем с точност къде е бил изработен механизмът и от кого. „Изобщо не означава, че ще открием създателя на това устройство по ДНК, но във всеки случай ще можем да открехнем тайната на това, какви са били пътниците или членовете на екипажа на потъналия кораб. Ако ни провърви, по изотопния състав на неговите зъби, ще разберем къде се е родил и израсъл техния притежател“, пояснява ученият. Антична астрофизика По думите на Мусос Антикитерският механизъм е бил необичайно точен за своето време. Например той е отчитал наличието на високосни години в календара, позволявал е да се изчисли движението на Луната с отчитане на това, че скоростта на нейното движение е непостоянна и че тя се променя с приближаването и отдалечаването от Земята, независимо че древните гърци неса знаели законите на Кеплер. Зъбните колела на този механизъм, определящ скоростта на движението на планетите, всъщност са изчислявали така наречения ред на Фурие и сферични функции, които днес се използват за сериозни астрономични изчисления. От друга страна, не бива да мислим, че този „суперкомпютър“ е бил съвършен – той е бил изработен на базата на геоцентричния модел на Космоса, разработен от Клавдий Птолемей, затова се е налагало Антикитерският механизъм да се справя с типичните проблеми, свързани с подобна интерпретация на Вселената. Главният проблем на Птолемеевия модел на Слънчевата система е това, че тя лошо описва защо планетите, ако те се движат около Земята, периодично рязко променят скорост и започват да се движат назад. Птолемей и неговите последователи са смятали, че причината е, че планетите се движат не по един, а по два кръга. Първият, най-големият от тях, се нарича деферент и в центъра му се намира Земята. По този деферент около Земята се върти не планета, а епицикъл – малък кръг, по който всъщност се върти небесното тяло. В Античността подобна система от орбити е описвала добре движението на планетите, но в Средновековието нейните предсказания започнали силно да се разминават с реалността, което накарало Коперник и много други астрономи да ѝ търсят алтернатива. „Антикитерският механизъм е отчитал и позволявал да се изчисляват епициклите, или поне за Луната. Неговата точност е била такава, че скоростта на движението на Луната, получена от този уред, е била близка до тази, която може да се получи с помощта на законите на Кеплер днес – според мен механизмът е изчислявал две синусоиди и елипсоиди на орбитите, но това тепърва трябва да се докаже“, пояснява Мусос. Защо на древните гърци им бил необходим подобен механизъм? Според Мусос, освен възможното използване на подобни уреди за навигация и пътешествия в далечни земи, „суперкомпютрите“ може да са помагали на елините да строят храмове, обсерватории и други съоръжения по такъв начин, че техните стени винаги са гледали на изток-запад и север-юг. Улиците на Атина, Пирея, Солун и много други градове на Елада, по думите на Мусос, са били изградени на същия „астрономичен“ принцип. Антикитерският механизъм – най-древният компютър Освен това Антикитерският механизъм е бил използван и по пряко предназначение – от задната му страна, освен предсказанията на затъмненията, е открит календар на олимпийски игри и други събития, изиграли важна роля в живота на гърците, включително за определяне на срока на управление на избраните владетели. За съжаление този прогрес в астрономията е бил загубен след разпространението на християнството, изгарянето на Александрийската библиотека и забраната на античната философия в „тъмните векове“ на Средновековието. https://www.facebook.com/groups/202188350114988/permalink/583444635322689/

не, разбира се. Затова фалшивите новини и манипулации ще си съществуват и разпространяват, докато свят светува

Светлината може да се спре Снимка: Pixabay Светлината се движи със скорост от 300000 км/сек във вакуум, но може да се забави и дори да се спре напълно чрез методи, сред които са улавянето й в кристали или в свръхстудени облаци от атоми. Сега в ново проучване изследователи теоретично демонстрираха нов начин да се сведе скоростта на светлината до нула. Те показаха, че спирането на светлината може да стане в "особени точки", точки, в които се сблъскват две еднакви електромагнитни вълни, които се събират и сливат във вълноводи, които имат определена вид симетрия, съобщава phys.org. За разлика от повечето други методи, които се използват, за да се спре светлината, новият метод може да бъде настроен да работи с широк спектър от честоти и честотни ленти, което може да бъде важно предимство за бъдещи приложения. Изследователите, Тамар Голдзак (Tamar Goldzak) и Нимрод Мойсеев (Nimrod Moiseyev) от Израелския технологичен институт Технион, заедно с Алексей Майлибаев (Alexei Mailybaev) от Института за чиста и приложна математика (Instituto de Matemática Pura e Aplicada - IMPA) в Рио де Жанейро, са публикували метода си в последния брой на Physical Review Letters. Тези особени точки се наричат сингулярност на езика на математиката. Пример за сингулярност е стойността на функцията 1/x, която клони към безкрайност, когато х клони към нула и е невъзможно да се изчисли нейното поведение. Вътре в черните дупки има точка на гравитационна сингулярност или място, в което се нарушава непрекъснатостта на пространство-времето. Както обясняват учените, подобни точки могат да бъдат създадени в световоди по прост начин, чрез промяна на параметрите на печалба/загуба, така че двата лъча да се комбинират в един режим в двумерен световод. a) Напълно спрян импулс, центриран точно в ЕР в РТ -симетричната система. (b) Антисиметричен режим без печалба и загуба.Light Stops at Exceptional Points; Tamar Goldzak, Alexei A. Mailybaev, and Nimrod Moiseyev /Phys. Rev. Lett. 120, 013901 – Published 3 January 2018 Най-малките промени в режима на сблъскващите се лъчи, както отбелязват учените, ще изведат "спряната" светлина от тази точка и ще я накарат да продължи да се движи. Изследователите показаха, че този проблем може да се фиксира с помощта на вълновод с PT-симетрия* или симетрия в пространството и времето, тъй като тази симетрия гарантира, че печалбата и загубата са винаги в равновесие. В резултат на това силата на светлината е постоянна, когато се доближава до особената точка. *Р-четност : Ако една система се отразява в пространството, не променя физичното си поведение. *T-четност : Обръщането на времето не променя физичните закони http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Svetlinata-mozhe-da-se-spre_102500.html

„Истанбулски“ статистики и насилие над цял един народ Александър Урумов Ако наистина допуснем, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, то значи, че 950 хиляди жени у нас са пребивани, измъчвани, тормозени физически и/или психически. Значи у нас има 950 хиляди престъпници-мъже! Тези дни една чужда компания за дамски козметични продукти призова своите служители, дистрибутори и клиенти у нас да подкрепят въвеждането на Истанбулската конвенция. У нас, не у тях. В този козметичен призив се споменава между другото, че в България всеки четвърти мъж в България е престъпник. Неизбежно следствие – има ли жертва, има и престъпник. От парламентарната трибуна по време на „истанбулските“ напъни се чуха още по-смели статистически полети на изящната словесност – „1 милион жени в България са жертва на домашно насилие“. (За какъв период от време – 1 година или 1 век, това изящната словесност не го каза.Но нека не издребняваме, все пак има хора с мащабно виждане за собствената си некомпетентност). В този случай дори бе споменат и източник на тази информация – „по данни на неправителствени организации“. Разбира се, това е толкова конкретен източник, колкото е конкретно и следното пространствено- темпорално упътване – „много отдавна, в една отдалечена галактика“. Знаете ли коя е тая отдалечена галактика? Не? Е, когато узнаете, тогава ще узнаете и кои са тези НПО, подали статистическата информация на козметичната загриженост и на изящната словесност. Междувременно можем да поразсъждаваме малко, докато все още няма някоя конвенция в защита на задължителното умствено бездействие. В България, според преброяването от 2011 г, има 3 777 999 жени, или 51.3% от населението на страната. Мъжете на свой ред са 3 586 571 души, или 48,7 % от общ брой на населението – 7 364 570 души. Не се отчайвате от числата, (почти) свършихме. И ето какво се получава. Ако наистина допуснем, че всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, то значи, че 950 хиляди жени у нас са пребивани, измъчвани, тормозени физически и/или психически. 950 хиляди жертви-жени! Съответно у нас има 950 хиляди престъпници-мъже! И това се случва в домашни условия, пред очите и на други членове на семейството! Логично е тогава този тормоз да се случва пред очите на поне около 950 хиляди деца и/или възрастни хора, които са членове на тези семейства и са безпомощни свидетели на случващото се! Сумарно това означава, че 2 850 000 /два милиона осемстотин и петдесет хиляди/ български граждани са в ролята на жертва, престъпник или свидетел на домашно насилие. Това са 35% от населението! 35% от населението на страната е въвлечено в домашно насилие! Разбирате ли каква чудовищна вина се опитват да ни вменят „истанбулците“?! Да вменят чудовищна вина на народа на цяла една страна само и само да го накарат да се чувства виновен и да се подчини на зловещия им социален джендъризъм! Може би някой ще каже, че нещата стоят точно така и че това е положението, и че наистина е баш такава „истанбулската“ истина за клетата ни страна. Но понеже няма реална статистика и… Стоп! Стоп да попитаме?! Защо няма реална статистика?! Защо в Германия има реална статистика, а в България няма реална статистика?! Ще се върнем на България отново в друга статия по този въпрос, но сега ще продължим с реалната немска статистика. Според нея, в Германия случаите на домашно насилие са около 100 хиляди. Впечатляващо число, наистина. Но не и на фона на (поне) 80 милиона население на Федералната Република. Вероятно е около 85 заедно с последната емигрантска вълна, но нека се види, че и ние също сме ларж в сметките, затова ще ги закръглим на 80, та по-лесно да смятаме. И знаете ли какво се получава, като разделим 100 000 случая на 80 милиона души? Получава се, че жертва на домашно насилие в Германия са…0.125% от населението на страната. Не, няма грешка – 0.125% или 1/8 от 1% от населението на Германия. А в България – ако наистина има 950 хиляди насилени жени според НПО – тогава у нас са цели 13% от населението на страната! Извинявайте! Баба ми, която редовно упражняваше домашно насилие върху скромната ми непослушна персона като малък – та баба ми казваше: Бива, бива, ама бивол за курбан не бива! Перифразирано – Бива, бива, ама цял един народ за подигравка не бива! Сериозно изречено, всеки сам може да си направи изводите. В заключение трябва ясно да бъде казано едно: Насилието над ВСЯКО човешко същество е престъпление! (Освен в случаите на изпълнение на предвидено в закона наказание за престъпление). Насилието над жени, над деца, над беззащитни възрастни хора, над мъже – ВСЯКО насилие е отвратително и заслужава наказание! Но жалко за горките насилени жени – защото такива реално има и със сигурност някои от тях дори и не смеят да се оплачат – жалко за всички тях с такива повърхностни, некомпетентни или дори – злонамерени „защитници“. Лъжата, истерията, изнудването чрез вменяване на вина на цял един народ – това е подигравка с жертвите на насилие, нуждаещи се от реална подкрепа и реална грижа! Това е подигравка и с необходимостта от превенция на насилието във всичките му форми в нашето общество. Защото прословутата вече Истанбулска конвенция и нечуваният натиск за нейното приемане сами по себе си се превърнаха в пример за насилие над цял народ. Ето това нека си спомним, когато следващият път чуем от телевизора: „1 милион души по данни на НПО“. А за козметичната компания и нейната социална безотговорност тепърва ще си говорим – как така една световна мега-корпорация се включва в чудовищния натиск срещу децата на този народ, който все още купува нейните продукти. Но какво пък – „много отдавна, в една отдалечена галактика“ може би вече зрее бунт срещу чудовищния натиск на Канцлера. Защото вече се усеща, че и в нашия филм Канцлерът се превръща в Император. По данни на НПО, разбира се. http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Urumov---Istanbulski--statistiki-i-nasilie-nad-tsyal-edin-narod-/146728/11/0

Колата на Мъск няма да бъде на орбита около Марс. Движи се към Главния астероиден пояс Електромобилът Tesla Roadster на основателят на SpaceX Илън Мъск, който стартира в космоса по време на тестовото изстрелване на свръхтежката ракета Falcon Heavy, няма да може да достигне орбитата на Марс. Това съобщи Мъск на своята Twitter страница. "Третият старт на двигателя беше успешен, излезе извън орбитата на Марс и продължава да се движи към астероидния пояс" Предполага се, че двигателите са работили твърде дълго, така че електромобилът е променил траекторията на движението си и се насочва към главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kolata-na-Mask-niama-da-bade-na-orbita-okolo-Mars-Dvizhi-se-kam-Glavn_102524.html

еми то кой ли не нарича нещастните ромеи 'византийци' Аз лично се радвам на неговото удачно заключение, че приказките/преданията, преплетени с историята, не трябва да се приемат безкритично

Иначе да припомня и тук тази култова дискусия, набрала голяма популярност в интернет през последните месеци:

глупости пишеш, драги ми спамъре

Кибела също е изобразяване с лъвов акомпанимент

според плоскоземците слънцето е малко и не може да се класира да огрее целия диск

Понеже в дрешно време из блоговете и форумите изобилства от неспециалисти и фантазьори, които тълкувайки древните източници си правят свободни съчинения, а и често биват подвеждани от контекста им /в резултат на което се получават девиации като българи-траки, българи-кимери и пр./, нека си припомним какво пише в 'Медното гумно' на Венедиков: ЧАСТ I. ПРИКАЗНОТО ЦАРСТВО УВОД Историята и приказката ИСТОРИЯТА И ПРИКАЗКАТА. И днес, когато нямат възможност да проникнат в някое забравено ъгълче от стария свят или в някоя тъмна епоха, за която не са достигнали сведения до нас, историците се обръщат към преданието, към легендата, към приказката. Това е много по-разпространен начин за издирване на миналото в древността или средновековието, но тогава историкът не винаги е бил достатъчно критичен, за да направи разлика между действителния факт и измисленото. И това е съвсем естествено. В приказката народът не прави разлика между действителни и измислени неща. За него те всички са приказни мотиви, а всъщност в нея има едно рационално зърно от действителността. И откриването на тази частица от истината е целта на историка. Всички новодошли народи след хунското нашествие в средата на V в. нямат своя писмена традиция. За тях приказката е носител на историческото, политическото, културното и религиозното наследство. Византийските хронисти, които са писали за всички тези племена и народи, са използвали също тази приказна традиция, която е достигнала до тях и която често пъти е създадена в самата Византия. Средновековният хронист, също както античният историк, който се занимава с най-старата история на гръцкия сят, приема преданията като истински факти. Дори във византийската хроника настъпва едно възраждане на старата традиция да се търсят епоними, царе или вождове на дадено племе, които са му дали името си и които са го превели от една страна в друга. Тези легенди са изглеждали в онова време възможни и вероятни, защото са свързани с процеси, които наистина са се развивали. Византийските хронисти почти не казват нищо за разселването на славяните и за техните епоними. Но те с голямо старание описват подобни дележи и разселвания у българите, у хуните и у сродните с тях народи и племена, особено в Северното Черноморие, където тези народи наистина са се движели, разделяли и събирали отново безбройно много пъти, сменяли са земята, в която живеят, и са получавали нови и необясними имена. Често пъти в сведенията на хронистите такива приказни мотиви са дадени свързани с действителни факти. Описвайки разселването на част от българите, т.е. прабългарите по времето на император Маврикий (582—602), византийският хронист Михаил Сирийски пише: „По това време трима братя излезли от Вътрешна Скития... на брой 30 000 души..., дошли до реката Танаис (Дон), която излиза от езерото Меотида (Азовско море) и се влива в Понтийско море (Черно море). Когато те дошли до границата на ромеите (земите по брега на Азовско и Черно море, които в това време били византийски владения), един от тях, наречен Булгариос, взел 10 000 души и се отделил от братята си. Той преминал реката Танаис по посока към Дунав, който също се влива в Понтийско море. Той помолил Маврикий да му даде една област, за да се заселят и да станат съюзници на ромеите... Те се заселили там и станали ромейска стража. И били наречени от тях (ромеите) българи.” Така от сведението на Михаил Сирийски може да се заключи, че българите били наречени по името на техния владетел — Булгариос. Разбира се, тук византийският хронист разказва това, което е чул за тези българи, без да се отнесе критично към това, което се е разказвало по негово време. А народът е давал за много неща обяснения, без да се съобразява с историческите факти и с действителността. И ние днес бихме приели това съобщение като вярно, но добре е известно, че още много преди Маврикий има българи, които нападат Източната Римска империя и носят своето народностно име. Следователно легендата за произхода на тези българи е измислена, но заселването им в земите на империята може спокойно да бъде исторически факт. Ние знаем, че от много по-рано Цариград търси население, което да замести изгоненото и избитото от нашествията на варварите гранично население, дава му право на известна самостоятелност и го третира като свой съюзник. Именно такова нещо се е случило и с българите, описани от Михаил Сирийски. Разбира се, ясно е, че техният владетел не се е наричал в действителност Булгариос, следователно този Булгариос е един измислен епоним. Често пъти народът, не разбирайки истинските причини, които са разделяли едно от друго две племена с общ език, култура и с общ произход, измислял подходяща приказка, която трябвало да обясни разпадането на една общност и да покаже, че тя по-рано е била единна. Това особено често се среща при народи и племена, сродни с българите, които още не са уседнали или са в процес на усядане, полуномади. Подобни предания обикновено предшестват съвсем точни исторически факти и византийските хронисти и въобще историческите писатели се задоволяват с тях. Така например през края на V и през VI в. между многобройните неспокойни съседи на Източната Римска империя се споменават утигурите и кутригурите, които се смятали за остатъци от хуните. Утигурите живеели в съседство с приазовските владения на Византия, вероятно до Дон. Кутригурите пък били техни по-западни съседи и често нападали Малка Скития (Добруджа) и Мизия (между Балкана и Дунава), което показва, че са живели към Днепър и Днестър. Именно за тях Прокопий, който е солиден историк, разказва следното: „В старо време множество хуни, наричани тогава кимерийци, населявали областите (при Азовско море), които споменах. Над всички господствал един цар. Веднъж на един техен цар се родили двама синове: единият на име Утигур, другият Кутригур. След като умрял баща им, те разделили властта помежду си и дали имената на своите подвластни така, че дори до наше време едните се наричат утигури, а другите — кутригури.” След като разказва това предание, което е явно не вярно, Прокопий преминава към историческите факти от времето, когато отношенията на Цариград с тези две племена са изяснени. Известно е, че византийците успели да предизвикат вражда между тях и да привлекат утигурите на своя страна. Избухналите войни между двете племена довели до отслабването им. Всъщност от двете племена, утигури и кутригури, за които разказва Прокопий, утигурите пострадали тежко при борбите помежду им и престават да се споменават, докато кутригурите под името котраги се споменават още и по времето на създаването на българската държава, т.е. до края на VII в. Тези разпадания на различни племена не са измислени. Измислени са приказките за техните епоними. Ние можем да наблюдаваме същите разпадания и у славяните. В сръбската история такива разделяния на княжества между синовете на един владетел са също често явление. И затова ние не знаем кога едно подобно разпадане е станало наистина и кога то е плод на народната фантазия. За пример на такова разпадане, засвидетелствано исторически, могат да се вземат хуните на Атила. Вероятно българи, дошли преди тях към Дунав, утигури и кутригури и други племена, та дори и цели народи, са попаднали в потока на хуните, който се разлял върху разпадналата се Римска империя, помел градове и села, опустошил цели провинции и докарал Атила в Рим. Най-сетне ураганът стихнал. Атила намерил смъртта си в 454 г. под ударите на въстаналите срещу властта му готи. В това време двама от синовете на Атила крояли планове срещу Източната Римска империя. Техните имена престават да се споменават около 469—470 г. и ние научаваме какво е станало с тях по-късно. Ето как описва съдбата им готският историк Йордан: „Савроматите, които наричат сармати, кемандрите и някои от хуните заселили отстъпените им места в частта на Илирик до града Кастра Мартис (дн. Кула)... Дори Хернак, по-младият син на Атила, си избрал най-отдалечената част на Малка Скития (Сев. Добруджа), за да се засели там заедно с дружината си. Неговите роднини Елмендур и Улциндур заели в Крайбрежна Дакия (Северозап. България): Утус (на устието на Вит), Искус (на устието на Искър) и Алмус (при Лом) и много от хуните се втурнали напред в Романия (Византия) и се настанили там. От тях произлизат и сега наричаните сакромонтизии и фосатизии. Има и други готи, които се наричат малоготи. И днес те обитават областта на Никополис в подножието на Хемус (Никюп, Търновско).” Така виждаме как дори страшната хунска империя се разпаднала на дялове, които се намирали под властта на синовете и други роднини на Атила. Те живели известно време на левия бряг на Дунав и после се споразумели с Цариград да се преселят на територии с оредяло население, които се намирали в границите на империята по Дунав. Понеже по-нататък ще се срещнем с Атила и неговите приемници, нека свършим с въпроса за остатъците от хуните. По времето на Йордан, т.е. през VI в., през царуването на Юстиниян тези хуни още съществували и носели две латински имена. Едните се наричали сакромонтизии, а другите — фосатизии. Срещу Малка Скития имало една планина. Там се намирали светите места и пещерата на тракийския бог Залмоксис, където той живеел, когато бил смъртен и цар. Това е планината Когайнон, наричана още Свещена планина, на гръцки — Хиерон орос, на латински — Сакра монс. Хуните, които се били заселили в нея по левия бряг на Дунав, се наричали сакромонтизии — свещенопланинци. Географското им положение показва, че тъкмо те са се заселили отсреща в Малка Скития и тъкмо те били предвождани от любимия син на Атила, Ирник, надеждата на хуните. За него Приск пише това, което му съобщил един от хуните, който бил на трапезата на Атила до византийския пратеник. „Гадателите били предсказали на Атила, че родът му щял да пропадне, но ще бъде възстановен от този му син.” Този ореол, изглежда, съпътствал Ирник, макар той в същност да завършил живота си като византийски поданик, начело на федерати на византийския император, които бранели границата на империята. Фосатизиите пък, които споменава Йордан, носели името си от „фоса” — лагер, тъй като живеели в земни укрепления, оградени с фоса — насип и ров. Така още преди идването на българите на Исперих, готи, сармати, хуни и от по-рано проникнали българи носели преданията за бъдещето на рода на Ирник и тези предания не стихнали още векове наред. Затова и унгарците, дошли доста по-късно, изкарват също произхода на владетелите си от рода на Атила. Популярността на хунския владетел е била голяма и всред готите, част от които участвали в походите на Атила. Това се вижда от германския епос, известен под името „Песен за Нибелунгите”, който, макар и създаден много по-късно, възпява събития от това време. Разпадането на хунската империя на малки царства и поделянето ѝ между синовете и роднините на Атила обаче е исторически факт, както е исторически факт, че българите също изкарвали произхода на династията си от рода на Атила, като присъединили към нея Атила и Ирник. Изглежда, че всички владетелски родове на народите вън от Византия са се стремели да се свържат по произход с големия хунски завоевател, името на който е било свързано с безброй легенди и предания. Единственото доказателство за съществуване на такава легенда у българите е Именникът на българските князе. Той започва с двама владетели, които се възприемат като Атила и Ирник. Съществуването на такива представи у българите говори за определено време, през което те са смятали да обединят около себе си останките от хуните и други сродни с тях племена в българската държава. Изглежда, тази идея е била изоставена, когато в лицето на славяните българите намерили оная спойка, оня свързващ елемент, който дал здравина на тяхната държава, но от нея останали в рода Дуло само призраците на Авитохол и Ирник, за които ще говорим в следващите редове. Не по-малко важно е преданието за остриганите глави, за което говори пак Именникът. Византийските хронисти обаче ни разказват една друга легенда за Кубрат и неговите синове, която не звучи по-малко приказно, макар да се приема като историческа истина. Старият Кубрат преди смъртта си вика синовете си и им завещава да запазят единството на държавата. Те обещават да изпълнят желанието му, но скоро забравят бащиния си завет и разделят царството, както става често в приказките. Всеки, който чете тази легенда, се пита кое от нея е истина и кое е прибавено от хронистите или народа. Търсейки истината, обикновено трезвите историци изоставят преданията и легендите. Тук ние сме си поставили обаче малко по-друга цел. Ние търсим не само фактите, но и преданията, т.е. приказния фон, на който те се явяват. Ние искаме да видим как фактите се предават чрез приказката. Искаме да видим как е изглеждало българското царство, не през очите на хронистите, а през очите на приказката. Или просто казано, искаме да видим как народът е виждал приказното царство на Исперих. http://macedonia.kroraina.com/iv_gumno/iv_gumno_1_uvod.htm

дреме й на медицината за гледната точка на една измислена конвенция.

пичът не успя да литне: https://www.livescience.com/61653-mad-mike-hughes-launch-fail.html

душко, пиши в съответната тема, не тук.

и в кухнята на плота/масата също стават чудеса

сексуалните отклонения са болестни състояния, за което си има международна класификация.

има теории, че гагузите са печенеги. В момента южната ни съседка им турцизира допълнително езика, така че отдавна са изпаднали от нашата сфера на влияние

то никоя нормална жена не се кефи на феминистичните глупости, която изискват от нея да бъде грозна, да не се жени, да няма деца и да мрази мъжката половина на човечеството.

Войната срещу децата: Програма за всеобхватно сексуално образование

приятел, пак пишеш глупости. Разпространението на шпорите на Балканите, а и в Европа изобщо е извършено от келтите през 5-4 в. пр. н. е. /все пак те са ги измислили/. За стремената вече се изяснихме.

на мен ми стига факта, че във ВКС са пуснали подписка срещу конвенцията. Което автоматично затваря устата на всякакви философстващи дерибеи и псевдоюристи, разписали се тук.

а дорис си пее своите мантри :)))

е, то и автохтонците нямаха представител, ама те за диспути не стават /нямат адекватната подготовка/. Иначе тюркската хипотеза определено лека полека отива в отвъдното. Най ми хареса обобщението на Т. Чобанов /макар и от днес/ относно прословутото 'Зиези, от когото за българите': Тези виждания - за българите като произхождащи от сарматските племена - са доста отдавна популярни сред по-младите български археолози. Те се споделят както от Р. Рашев, така и от специалистите в секция "Средновековна архелогия" на НАИМ при БАН в момента. Зиези е не просто сармат, той е сарматски вожд, а в тази епоха обикновено племената се отъждествяват със своите вождове. "Зиези, от който са българите" очевидно реферира към сарматски вожд, по-категорично сведение от това едва ли може да има. Впрочем съществува и мнение, че споменаваният в арменски извори заселник Вунд също може да е сарматски вожд, особено ако събитията се датират в 1 век. В най-новите публикации обаче, в това число и руските, се подкрепя виждането, че в прабългарския етногенез участва и т.нар. "постскитско население". Археологически смесването е доста добре доловимо, а в самия Кавказ несъмнено участват и местните народи, пораждащи самобитна и влиятелна култура. Колегата Коматарова, водещ специалист потемата, недвусмислено доказа, че биритуализмът е кавказки феномен с начало в 4 век, а може би и по-рано.