Last roman

Светците са точно старите езически богове, чиито празници са били префасонирани, като за красота са сложили и по някой мъченик за покровител /но с функциите на съответното божество/. Така че Християнството дори не е чист монотеизъм, както юдаизма /там пророците изобщо нямат подобен статут/. Особено при католиците, където култът към Богородица, или Богинята-Майка /казано другояче/ е дори по-популярен от този към Христос, а идолопоклонничеството и литийните шествия на практика по нищо не се различават от древните такива. Та както казах - Християнството възприема управленческия апарат и езика на империята, символиката /тиари, митри/, титулатурата /примерно папата е върховен жрец или понтифекс максимус/, обредната ритуалистика, че и архитектурата, както и някои философски концепции на конкурентните религии. Това е очевиден факт за всеки, интересуващ се много или малко от еволюцията и развитието на тази монотеистична религия. Другото са детинщини.

Тълкува се от специалисти, не от дилетанти като теб или спараток.

и ти си прав. Показателен е примерът с автохтонците, които изкарват че 'от Усури до Мисури всичките сме чукундури

за мен той по принцип няма значение, защото генетиката не определя битието /най-просто казано/. Иначе твоите латернаджийски спекулации за 'генетичните доказателства' /които не разбираш/ са ясни, макар че и да ги повториш 100 пъти, това няма нищо да промени. Така че, ако нямаш какво повече да кажеш тук, недей да спамиш във форума, приятелче. Има достатъчно групи във фейса. А ако не разбираш от намеци, спокойно ще ти бия шута. Няма да си нито първият автохтонец, изритан оттук, нито и последният.

по-нагоре, приятелче. Даже не четеш и не разбираш какво пишеш: Първо дефинираме кое е държава. После виждаме откога България отговаря на така зададените критерии Та по какви критерии ще дефинираш какво е държава и народ - по съвременни ли?

това е някакъв вид автохтонна шизофрения. Ту българите са неизменен от хилядолетия народ, с една и съща държава и име. Ту изведнъж се наименоват с различни етно- и топоними. Абе вие физиците да не би да се опитвате да тълкувате историята от гледна точка на ОТО? :))))

т. е. според теб: ако една древна държава не отговаря на съвременните критерии, които сме приели за държавност, то тя не е такава?

то и на Балканите е ветровито, затова всеки се изкарва според зависи.

приятелче, мисля че се бяхме разбрали, че не си компетентен да се изказваш по теми, свързани с генетиката. Просто защото ги тълкуваш лашки, както ти е удобно. За да ти стане по-ясно моето твърдение, приеми факта, че произходът, битът, културата и самоопределянето на един народ няма пряка зависимост от генетичните му маркери. Примерно - американец - човек живеещ в САЩ и самоопределящ се като такъв. Произходът му може дори да е български, но това не е важно поради простата причина, че той си има нова идентичност. Същото е когато наречеш през средновековието някого мизиец, скит или хун, само защото идва от /или живее в/ съответните области. Толкова е просто, не знам що ти куца логиката. Дотолкова ли са ти промили мозъка спараток и ко, че не можеш да мислиш самостоятелно и критично?

повечето хорица въобще не са в състояние да направят подобен анализ

ами ако не сме по-по-най, няма как да сме 100% удовлетворени. За съжаление това е комплексът за малоценност на малките народи, какъвто е нашият /между другото унгарцските автохтонци също се правят на най-най-най-древен и неизменен народ, възникнал преди 20 000 години/. Братята македонци страдат от същите симптоми. При тях е още по-жалко поради факта, че практически нямат собствена история.

между другото сириус нещо се е поизпарил от този форум

произходът няма никакво значение. Важното е за какъв се смяташ и къде си отраснал. Иначе всички произхождаме от кроманьонците. В това спор няма;)

страшна работа :)))

Според древната церемония в двореца в Константинопол патрициите, сенаторите, магистрите, проконсулите, стратезите, облечени в специални костюми, получавали от ръката на императора знака – главната иисигния на своето достойнство – кодицила. За формата му съдим най-вече от изображенията на кодицилите в ръцете на висши сановници около императора върху Теодосиевия обелиск и кодицила, с който същия Теодосий I номинира висш сановник според сцената върху едно сребърно блюдо, съхранявано в Мадрид. Най-детайлното им претворяване в късно-античното изкуство обаче регистрираме върху статуи от IV в. Там висши магистрати са скулптирани в десниците с кодицили под формата на малки цилиндрични свитъци, наподобяващи много свитъка в ръцете на господаря в Силистренската гробница. Неговият висок сан, освен от кодицила, е илюстриран от костюма. Потвърждава се факта, че още от IV в. се налага правилото всеки знатен в двореца да носи костюм, отговарящ и илюстриращ ранга или длъжността, която заема. Така например, кандидатът за патриции се явява в двореца, където се намята (обикновено като императорски дар) с червена (ако е военен) или бяла (ако е гражданско лице) хламида с таблон и златна фибула (с лика на императора). Ако съдим от описанието на одеждите на други знатни сановници, изглежда туниката под хламидата е имала светъл (бледозлатист) цвят. След приготовленията номинираният патриции се въвежда тържествено в хрисотриклиниума. Там самият император, в присъствието на дворцовите сановници, лично му връчва най-съществената патрицианска регалия – кодицила (грамотата), която е длъжен да носи видно при публичните си изяви. Личи и факта, че кодицили получават не само патрициите, но и други най-висши сановници в късен Рим, като техният кръг е ограничен (сенатори, магистри, стратези, консули). Единствено императорът обаче, има привилегията и правото да връчва грамота-кодицил на номинираните от самия него знатни особи от аристокрацията. Друг съществен проблем, касаещ тази гробница, е дали патрициите и другите най-висши сановници в ранна Византия получават богато украсения колан-цингулум, защото Константин VII не го споменава сред инсигниите при описание на патрицианската инвеститура. В съчинението си той обаче пресъздава реалностите от VI-VIII в., когато ритуалът е получил силно религиозна окраска. Въз основа на някои по-ранни свидетелства (основно Касиодор), много от специалистите по тази материя с някои нюанси приемат, че патрициите и най-висшите сановници през IV-VI в. носят колани-цингулуми. Същевременно се допуска, че те имат право на тях в качеството им на знатни особи и не са обект на самата инвеститура в двореца. Това изглежда става още по времето на Диоклециан, когато коланът със закон е въведен в костюма на висшите военни и граждански лица, респективно патрициите. Връзката на цингулума с висшата военна аристокрация се потвърждава от един автечничен текст, според който имератор Юлиан (361-363) лишава една група сановници от военният им статус и заедно с това правото да носят колани. С реабилитацията им при Валентиниан „получили обратно колана си, който са загубили преди това“, защото: „коланът бил този, който прави улиците, крепостите и градовете да треперят” . Има и още един документ от 382 г., който забранява на сенаторите в гр. Рим да носят колани и военни костюми. Това означава, че иде реч за една широко разпространена практика в края на IV в. Действително върху мадридското блюдо от края на IV в. отчетливо са гравирани както императорските колани на Аркадий и Хонорий, така и коланът, с който е препасана туниката на сановника (патриций), получаващ кодицил от ръката на Теодосий I. Традицията очевидно продължава, защото по аналогичен начин върху мозаечното пано в Сан Витале в Равена виждаме император Юстиниан I (527-565) и съпровождащите го патриции и сенатори с широки колани под хламидите със златни фибули и таблони. Така в заключение може да се твърди, че коланът е важна част от костюма на висшите сановници и магистрати в Римската империя през IV в. След по-внимателно вглеждане в стенописите на Силистренската гробница и по-точно в одеждите на господаря и след съпоставка с описанията на Йоан Лид и Константин Багренородни. Местната аристокрация действително е облечена в бледожълта туника и червена хламида, закопчана с тъмножълта (златна) фибула. Долавя се още, че това не е обикновена туника, а светла дългоръкава туника (бяла с нюанси на златисто), украсена със сегменти от пурпурен плат в долната половина на раменете и ръкавите. Според автентични изображения и писмени източници дългоръкавата туника става елемент от облеклото на най-висшите аристократи още през IV в., а според Йоан Лид специално белите туники с пурпурни сегменти са запазени за патрициите. За разлика от туниката, хламидата на господаря от Силистренската гробница е по-детайлно представена като в долния край се виждат двойка квадратни тъмновиолетови (пурпурни) апликации. Тези апликации се наричат таблони, като според Йоан Лид златните са запазени за императорската хламида, а с пурпурни таблони се украсяват хламидите на кесарите, сенаторите и патрициите. Те служели като отличия, по които дворцовата стража разбирала кой трябва да бъде пуснат безпрепятствено до двореца. Най-голямо внимание сред елементите на костюма и аксесоарите заслужава предметът с формата на цилиндър, изнесен на показ в дясната ръка на аристократа от Силистренската гробница. Почти всички автори приемат, че това е книжен свитък, брачен договор, знак за книжовните занимания на господаря и пр. На фона на военния сановник по-скоро става въпрос за императорска грамота-кодицил. Що се отнася до коланът-цингулум той не се забелязва, защото е покрит изцяло от мантията. По тази причина едва се забелязват и коланите на сенаторите и патрициите в обкръжението на император Юстиниан I в Сан Витале. Определено обаче цингулумът присъства в костюма на силистренския магистрат, защото един от слугите върху северната стена му го поднася с ритуален жест. Изработен е от тъмночервена кожа и е покрит с характерните за IV в. двойнотрапецовидни апликации. Аналогични сребърни апликации са открити при проучването на няколко късноантични гроба в Дуросторум и се датират в началото на IV в. Освен това цингулумът завърша с масивна златна тока, характерна за патрицианските колани. На фона на тези изводи се допуска, че господарят от Силистренската гробница е от съсловието на знатните особи (ilustres). Най-вероятно около средата на IV в., подобно на други провинциални аристократи, е почетен с висока титлата (патриции, магистър, сенатор, консул). Единствените указания за това се съдържат в неговия костюм и кодицила. Те са отчетливо представителни и напълно съвпадат с костюмите и регалиите на патрициите, сенаторите и най-висшите магистрати от ранновизантийската епоха. Коланът и червеникавата хламида са ясно указание, че той принадлежи към висшата военна аристокрация. Доверявайки се на описанията на древните автори (Йоан Лид и Константин Багренородни) и анализите на А. Беляев (според него за патрициите са характерни белите дългоръкави туники и хламидите с цвят на сухо вино червеникаво-кафяви и пурпурни таблони), то господарят от Силистренската гробница вероятно е бил патриций – военно лице. Явно благородникът от Дуросторум се е гордеел особено с високата си титла, защото цялата художествена композиция е подчинена на съпровождащите я одежди и аксесоари. Цялата процесия е едно своеобразно шествие на съставните елементи на парадния костюм, носени от слугите. Освен, че е облечен с тях, господарят изглежда е държал да се изложат специално и поотделно от прислужниците, които му ги поднасят със страхопочитание и ритуални жестове. Факт е, че единият носи колана (крайният вдясно), вторият до него – сгънатата бледозлатиста туника (не мантията, както обикновено се твърди, защото тя е червена и се носи от друг слуга), третият (крайният вляво) поднася червеникавата мантия (хламида) с пурпурен таблон и златна фибула, а четвъртият до него – панталоните. Действително в изображението на господаря панталони не се виждат, но очевидно, подобно на колана-цингулум, те са плътно закрити от дългата мантия. Известно е обаче, че през IV-V в., като варварска заемка започват да навлизат плътно прилепналите към тялото панталони като елемент в костюма на висшите сановници в Империята. Според известното сребърно блюдо от Ермитажа панталони носи самият император Констанс (337-350), който е почти съвременник на собственика на Силистренската гробница. Забележително е, че представителните одежди се носят само от прислужници-мъже и то в последователността на обличане. Най-близко стоящите до господаря поднасят туниката и панталоните, а крайните съответно колана и мантията с фибулата. Нито един от слугите обаче не поднася кодицила и това е разбираемо. Припомням още веднъж, че според Константин Багренородни дрехите и аксесоарите се обличат от номинирания патриций, сенатор, проконсул или стратег (естествено с помоща на слугите) преди да влезе в дворцовата зала, а коланът-кодицил – най-важната част от костюма се връчва от самия император. Ако стенописите в силистренската гробница имат пряко отношение към поста на висш военен сановник, то присъствието на господарката и жените-слугини изглежда неестествено. Още един факт е, че рамката, в която е изобразен господарят, е колкото рамките, в които са представени прислужниците. Същевременно тя се явява твърде тясна да побере две фигури, при това централните. Затова е възможно първоначалната схема да е предвиждала централната рамка да бъде заета единствено от доминиращата фигура на господаря. Нещо обаче междувременно се е случило и на даден етап (изглежда в процеса на самото зографисване) е взето решението на ограничената площ на централното поле да бъдат изрисувани двете фигури. Мястото очевидно се е оказало тясно, което е наложило фигурата на господаря да излезе извън рамката – случай без аналог сред останалите фигури и изобщо в гробищната стенопис от IV в. В този смисъл първоначалната схема, претворяваща своеобразния парад на официалните одежди и аксесоари, поднасяни към господаря – висш военен магистрат, е леко нарушена и малко разводнена с допълнително внесения образ на съпругата му. Що се отнася до слугините, то според тогавашните традиции и мнението на някои съвременни изследователи, те могат да обслужват единствено господарката. В този смисъл може да се приеме, че изобразяването им е резултат от решението до господаря да се смести и образът на господарката. Същевременно обаче, въпросните прислужнички не носят дрехи, бижута, накити и пр., които могат да задоволяват единствено дамски потребности. Слугинята вдясно от съпружеската двойка държи кана и патера (техни аналози са откривани при археологически разкопки в Силистра), тази вляво – кърпа за изтриване, крайната вдясно – кутия с парфюми, а крайната вляво – огледало. Определено това са вещи и пособия, които могат да обслужат тоалета (най-вече измиването) както на един благородник, така и на една знатна дама. Слугините поднасят вещи и принадлежности свързани с привеждането в изряден вид на знатния (ilustres), преди той да облече елементите на парадния сановнически костюм. В този смисъл измиването има почти ритуален характер и напомня измиването на императорите и епископите преди да облекат празничните ритуални одежди и регалии. Накрая е естествено да се зададе въпросът дали това е най-подходящия сюжет за украсяването на една гробница, каквато без съмнение е силистренската. Възможно е в изобразения четири пъти върху тавана млад ловец да е закодиран образът на господаря като юноша. В този смисъл, след като горе е представено аристократичното му хоби приживе, то защо върху долния регистър да не се възпроизведе най-голямото му достижение в земното му битие – инвеститурата, парадния костюм и регалии на най-висш сановник (по-скоро патриций, отколкото магистър, консул или стратег), получени от самия император в Константинопол. Съвсем естествено е в град като Дуросторум да очакваме присъствието на най-висши римски магистрати през IV-V в. Тук има стари знатни фамилии, заемали висши длъжности и чинове в най-големия и единствения през IV-V в. легион на Долния Дунав. Неговият укрепен постоянен лагер с претория (команден център) е разкрит само на 800 м южно от силистренската гробница. Забележително е, че по времето, когато е строена гробницата в аристократичната фамилия на потомствения пълководец Гауденций около 380 г. в Дуросторум е роден консулът и върховен главноко¬мандващ на римските армии – патрицият Аеций. Определено той е един от най-знатните и високолегитимни мъже на Империята, наричан още от древните хронисти „последният римлянин”. https://revistapontica.files.wordpress.com/2009/06/pontica-40-pag-447-468.pdf

публикувано на 30.01.18 в 11:16 Снимка: БТА Резултатите от проект за датиране на Варненския халколитен некропол предизвикват голямо разместване на пластовете в Балканската праистория. Българските учени са предали 80 проби за изследване в Оксфорд. Резултатите от новата датировка преместват с 200 години по-рано съществуването на културата Варна. Новите данни сочат, че Варненският халколитен некропол се отнася за времето между 4550 г. до около 4320 г. пр. Хр.. Това че културата Варна се оказва по-древна от считаното досега, освен че предизвиква световна сензация, създава и много големи проблеми на специалистите. За проекта, резултатите и следващите стъпки на археолозите Георги Генчев от БТА разговаря с д-р Владимир Славчев, главен асистент към Регионалния исторически музей във Варна. Защо установяването на археологическата възраст става все по-сензационно? Отговор: Определянето на археологическата възраст е в основата на достигането на верни заключения. В търсенето на отговор относно възрастта на Варненския некропол през 2003 -2004 година започнахме проект с университета в Оксфорд за датирането му. Събрахме проби от всички запазени скелети, които предадохме на екипа на проф. Том Хаян. В резултат се проведе дългогодишно изследване, свързано с точното установяване възрастта на некропола. Предварително трябваше да съберем проби от скелети, достигайки бройката от 100. 80 от тях имаха дълги кости, от които да се вземат пробите. След първите 15 проби още през 2007 г. направихме едно предварително съобщение включително и в списание "Антики", за да може да бъде използвано от всички колеги. С приключване на изследването получихме 58 дати. Тези дати предизвикаха световна сензация, защото се оказа, че са с 200 години по-ранни, отколкото се очакваше. Полученото датиране на некропола вече се отнася за времето между 4550 г. до около 4320 г. пр. Хр., разликата е в рамките на близо 200 години. Досега се приемаше датирането на некропола 4400-4200 г. пр. Хр., по аналог с датите, които имаме от могилите. Подготвихме и статия, която трябва да излезе във февруарския брой на сп."Радиовъглерод" (Radiocarbon) на университета в Кеймбридж, където даваме окончателните резултати на целия масив информация, с която разполагаме. Какво следва от тази новина, как ще се отрази на приетата вече периодизация? Отговор: Толкова ранното дърпане на датите назад създава много големи проблеми. Първо, трябва да се промени концепцията за датирането на реализацията на каменно-медната епоха, защото началото на епохата е ясно фиксирана. Вече говорим за общата периодизация - тук, на Балканите, и в Югоизточна Европа. Защото началото на каменно-медната епоха и краят на новокаменната са много точно фиксирани - някъде 4 900 г. пр. Хр.. Притежаваме много проби, събрани от различни обекти от това време, там няма грешка. Между 4900 до 4550 г. имаме 350 г. В тях трябва да поберем ранния и средния халколит. Средният халколит, познат от Дуранкулак, Суворово, Бобата край Аврен и селищната могила при Провадия, е много масивен. Става дума за монументална архитектура, която оставя много дебели пластове, които носят два, три периода на обитаване и които са били по 30 години всеки, което означава сто години. От тук следва, че ранният халколит трябва да се събере в рамките на 200-250 г., даже няма и толкова. Досега приемахме, че имаме равномерно разпределение. Имахме един дълъг период на ранния халколит, както и един дълъг късен халколит и сравнително кратък среден, който се приема, че започва от 4600 г. до 4400 г. пр. Хр.. След като излязоха новите резултати, изведнъж се оказва, че късният халколит започва там, където започва средният. Какво значи това, явно се случва някаква бъркотия с хилядолетията, как ще ги подредите отново? Отговор: Трябва да се преразгледа цялата концепция. Очевидно ще стигнем до пълно преразглеждане на нещата, които имаме намерени. Времевите граници, описани като стълбица, ще трябва да се променят, защото ние няма как да променим стратиграфията на халколита. След получените данни ни се налага да докажем, че тези пет строителни нива от ранния халколит не са съществували 400 години по равно разпределени по 80 години всяко, а са съществували за не повече от 2-3 десетилетия. А това говори за много динамичен период, свързан с крайни събития - стълкновения или природни бедствия, което е предизвикало масово напускане на могилите. След това се е случило повторно заселване, наново, например от съседи. Това значи, че трябва да преосмислим цялата история наново. Първоначално, когато излязоха датите започнахме с концепция за напасване с промяната на датирането на късния халколит, защото се смяташе, че Варна е финалът на тази блестяща култура, която се заражда, развива и финализира тук. Всъщност, установи се, че Варненският некропол не стои в края на този процес, а е началото му. Защото до днес ние не откриваме третата фаза на този прогрес тук във Варна, това, което вече познаваме от Дуранкулак. Дадохте селищни могили като сравнение, за кои става дума? Отговор: Всъщност, Варненският некропол се оказва по-ранен от приетите класически обекти, познати като културата Гумелница. Тя включва Коджедърмен до Шумен, Гумелница, Караново 6 до Нова Загора и това е общото им название, както и разкопките, които започнаха на друга селищна могила на брега на Дунав - Пиетреле, Румъния, където работи българо-немска експедиция. Могилите принадлежат към същия период, през който съществува и варненската култура. Това, което се установи на разкопките на Пиетреле, е, че те се оказаха по-късни като датиране. Тогава се роди концепцията, която немците лансират. Те свързват появата на Варна с разцвета и блясъка на тази култура, която в един момент се разпада. Хората се разселват наоколо и, вливайки се в общностите, им донасят своите знания и опит. Въпросът е доколко тази логика работи, защото е много вероятно да имаме продължение на развитието на културата Варна и на местна почва. Защото имаме примера на Дуранкулак, където наблюдаваме последната фаза на обитаване на селищната могила. Възможно е Варненският некропол да не е последният. И погребенията, и животът просто да са се пренесли някъде встрани, например в участък, който още не сме разкопали. Това нещо подлежи на бъдеща ревизия. Но така или иначе одревняването на културата Варна предизвиква голямо разместване на пластовете в балканската праистория. То не променя датирането на неолита. Не променя също и бронзовата епоха. Дори не променя рамките на самия халколит. Но дава абсолютна яснота, че вътре в тези рамки ние трябва да преосмислим скоростта и динамиката на процесите. Възможно ли е външни сили да са разрушили културата Варна и защо не са продължили? Отговор: Защото това късно халколитно общество се е създало и изградило много бързо, съществувало е дълго, но не успява да се обособи като цивилизация, за да обедини по-големи територии, които да бъдат подчинени на една власт. Когато то не съумява да го направи, се разпада. Очевидно е, че процесът на обединение, който е трябвало да се наложи, не е успял. Защото преди се приемаше, че в рамките на последните 200 г. по техните земи нахлуват някакви северни племена, или се случват резки климатични промени и хората не съумяват да продължат да развиват потенциала, който са имали. В същото време, вече може да мислим и за вътрешни фактори. Защото е факт, тук те не успяват да се обединят. Неуспехът е в това, че местните не съумяват да изградят общ център на Източните Балкани. По времето, когато животът на културата Варна престава да съществува, по Южното Черноморие се появяват по-късни селища. Пример за това са селището при Козарева могила или потъналото селище край Созопол. Това подсказва, че има движение на хора от едно място към друго. И си мисля, че най-вероятно причината е климатични промени, които слагат край на една неповторима и блестяща култура. http://bnr.bg/varna/post/100926830/vl-slavchev-novo-datirane-na-varnenskia-halkoliten-nekropol

дам, горе долу оттогава започва формирането на съвременната българска нация със съответното самосъзнание.

дам, германецът Фердинанд кръщава сина си Борис. Трогателно

това какво общо има с темата, или просто си спамим на общо основание?

плюс готските държави в Аквитания и Италия, също и Вандалското кралство. Но тук явно спорът е дали България е най-старата, все още съществуваща държава в Европа. За съжаление отговорът е не. Както казах - нещата за България, създадена от Аспарух приключват към 1018 г. ВБЦ и ТБЦ са съвсем други държавни обединения.

и тук стигаме до очевидния извод, че автохтонни народи по принцип няма. И кроманьонеца се е дотътрил от Африка, нали? Разбира се т.н. автохтонна поанта, която не е уникална за България, а за всички постсоциалистически общества въобще, е средство на разни нечистоплътни субекти да разпалват псевдонационалистически апетити към чужди територии.

всъщност българите се заселват на територията на Римската империя, така че спрямо това те никак не са автохтонни. Сегашните гърци, доколкото се явяват наследници на ромеите, могат да претендират малко или много за основаните от римляните градове на Балканския полуостров. Или пък ако се смятат за елини, могат да повдигнат въпроса са редицата гръцки колонии по черноморското крайбрежие

най-вероятно при ромеите.

съжалявам, че ще те разочаровам, но подобни квазинаучни хипотезки нямат място в този форум.

защо даваш гласност в този форум на разни идиотоподобни?