Last roman

ето го и пълният текст на отхвърлената конвенция: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6679109 Особено любопитен е следният раздел: Глава IX — Механизъм за мониторинг

е, девиациите в сексуалното поведение отчасти се дължат и на мутации в епи/генома, както гласи едно интересно проучване. Arch Sex Behav. 2010 Feb;39(1):75-80. doi: 10.1007/s10508-008-9386-1. Epub 2008 Jun 7. Genetic and environmental effects on same-sex sexual behavior: a population study of twins in Sweden. Långström N1, Rahman Q, Carlström E, Lichtenstein P. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed?term=homosexuality+twin+studies Демек с генно редактиране подобни дефекти биха могли да бъдат отстранени.

тъй де, предупредили са ги да не станат грешки /ако и вече да са станали/. Иначе атаката на Ердоган, освен че ще консолидира кюрдите, ще ги тласне на договорки с Башар, а оттам и руснаците ще се намесят и ще свият перките на турците. Така че очаквам тази авантюра да приключи скоро, въпреки че в мечтите на Ердоган влиза още откъсването на още едно парче от сирийска територия.

Новият завет е дотолкова продължение на Стария, колкото Коранът или книгата на Мормон. Демек и трите издънки на юдаизма стъпват на някаква обща монотеистична основа, но представляват коренно различни учения и концепции. Колкото до хоровете, каденето с тамян и пр. - има ги и в египетската религия, откъдето Моисей взаимства ред ритуални практики, за да създаде юдаизма. Разбира се през 2-3 век, ширналото се из империята Християнство се очовечава и приема редица идеи от политеистичните култове, изоставя кашерните рестрикции и се дистанцира всячески от юдаизма, който си оставя затворена и непонятна близкоизточна религия. И точно възприемането на неоплатоническите идеи го прави продукт на римската цивилизация. В резултат на което Християнството през 4-5 век, инкорпорирало в себе си редица езически празници и богове, изгражда нов строен пантеон, характерен за политеистичните религии, което си е напълно логичен и очакван процес на синкретизъм.

Един от големите изследователи на античната религиозност - Мартин Нилсон (Martin P. Nilsson, 1874-1967) описва в една своя статия Pagan Divine Service in Late Antiquity. // The Harvard Theological Review, Vol. 38, No. 1 (Jan., 1945), 63-69, съвсем накратко някои основни "заемки" в Християнството от предшестващите го религиозни системи. Тези присвоявания дотолкова са се превърнали в част от християнската обредност, че някои хора дори не се замислят върху техния много по-стар произход. Акцентите в цитираната статия на М. Нилсон са следните: - култът към боговете и хероите се трансформира в култа към светците; - каденето с тамян; - сутришната и вечерната молитва, както и молитвата по часове (вж. напр. богослужебната книга Часослов и др.); - хоровете от младежи, които облечени в бели дрехи пеят химни във възхвала на божеството остават и в християнството; - жертвите (които в нашите широчини остават известни като курбан), когато става въпрос за кръвна жертва и другите жертви - на първите плодове и други; - запалването на светилници и факли, респ. свещи в християнството; - наличието на персонал в храмовете, който отговаря за почистването, паленето на огъня на олтарите и на светилниците, което кореспондира с функциите на клисаря в църквата. Това са само малко от примерите, които М. Нилсон е изброил в тази кратка своя статия, но всъщност тези "заемки" са толкова много, че ако заетото бъде отделено, то човек се замисля какво всъщност остава... Изобразителният език на ранното християнство също използва множество заемки от средата си, което е нормално, но стига да не е този факт отричан. Един пример за това е в самата иконография и изграждането на образа на Христос. Множество примери за това са посочени от проф. Томас Матюс в книгата му The Clash of Gods: A Reinterpretation of Early Christian Art. Revised and Expanded Edition. Princeton University Press, 1999. Тук може да видите как по думите на проф. Матюс е изграден образът на Исус Пантократор на основата на образа на боговете, които са възприемани като бащи на боговете и владетели на всичко, какъвто е бог Сарапис/Серапис, който е даден от него за пример (на приложеното изображение). http://dox.abv.bg/files/listtree;jsessionid=A4F2C3C1B155FB0234E29ECD5DAA0ADB.dox01

За езичеството и християнството от проф. Валтер Ото ТРЕСКЕЙА-THRESKEIA·17 НОЕМВРИ 2017 Г. "Християнството и езичеството са религиозни названия за две коренно различни нагласи към света, а и също човешки типове. Светът на езичеството е по природа мъжествен. Основните му характеристики са: честта на човека; аристократичността на духовните занимания; липсата на интерес към личното и еднократното; почит към общополезното; страхопочитание към подредения широк свят; благоговеен свян към всички образи и сили, че и към тези, които бушуват човешкото сърце; запазване на дистанция и изтънчена удовлетвореност от тайните на сътворението; мъжествена сила да се сблъскат лице в лице с реалност, където човекът не е най-важният фактор и въпреки това тази действителност да заслужава уважение; гордост даже спрямо пристрастието на щастието; изисканост на човека към самия себе си; вяра в първичната старателност на своята природа, че тя следва правилното прозрение, което означава самата природа, докато лошото е само глупост на непросветената или в най-лошия случай на малодушие, без да има за основа обръщане на волята срещу закона като такъв, т.е. няма такъв дразнител и не е отровена от моралността. На всичко това християнството е противоположност: липсата на достойнство на човека; демократичността на духовните възгледи; индивидуалността като висша ценност; пренебрежението към Космоса, който е създаден от нищото по волята на бога и като си изпълни плана ще се върне в нищото; недоверие към всички сили, които бушуват човешкото сърце; недоверие в самия себе си; необходимост от самоунижение и безусловно отдаване на едно обичащо съществуване; съпротивяване да се признае реалността, чийто план не се върти около човека; копнеж за една единствена божествена личност, в чиито ръце цялата природа с всичките си образи и сили е инструмент без своя собствена воля и чиято най-висша мисъл е отправена към човека и то към всеки без разлика, тъй като собствената малоценност или собственото значение чрез любящото отдаване отпадат и всички стават равни. Този християнски човешки типаж разрушава езическия, модерният разрушава античния, защото модерната нагласа към света е християнство, което се е отделило от религията или по-правилно казано: християнството е било религиозният израз на тази нова нагласа към света и не е било възможно да има друг. Вяра или безверие – липсата на достойнство; демократичността на духовните възгледи; мъртвата природа; значимостта на индивида; липсата на запазване на дистанция и удовлетвореност от света, от хората около нас и от самите нас; не на последно място болният морал, чиито присъди и действия са ръководени от вечната гузна съвест и чиято свободност не е нищо повече от робска похот за наслади, които християнството е превърнало в интересни за ума и ги е направило примамливи – това са достатъчно доказателства, че се намираме в християнски свят без значение дали се наричаме християни или не." Otto, W. Mythos und Welt. Stuttgart, 1962, 24-25. Превод от немски на български език - Г. Мишев.

цитат на деня: "Тази година мартениците щели да се казват Пижо,Пенда и Дженда!"

течно 3 D принтиране:

Полът на слона в стаята Борис Станимиров Въпреки, че в Истанбулската конвенция наистина няма трети пол*, в дебатите около нея не става дума за нищо друго, освен за трети пол. Страните не спорят за домашното насилие над жени и нуждата от законовото му преследване – по тази тема цари пълно национално съгласие. Прави впечатление, че една част от привържениците на ратификацията особено нападателно обясняват, че Конвенцията не въвежда „трети пол“. Подозрително истеричен е начинът, по който се защитава тази по същество вярна теза, прегазвайки демократичните правила за цивилизован диалог и уважение към чуждото мнение. Всеки, който се осмели да изрази несъгласие или притеснение от някой текст в конвенцията бива незабавно охулен като глупав, прост, неук, проводник на някакъв световен заговор срещу прогреса, нискочел фашизоид и т.н. с две думи за човек, комуто не е достъпна върховната мъдрост на неправителствените активисти и Съвета на Европа като върховен врабец. Особено натрапчиво впечатление прави, че тъкмо хората, които биха защитили правното регламентиране на третия пол, най-силно скандират че в тази конвенция няма трети пол и най-яростно обиждат и заклеймяват всеки, който дръзне да изрази съмнение. Този факт трябва да има своето логично обяснение. Третият пол го няма в конвенцията, но той е слонът в стаята. Конвенцията има за цел да защити жените от домашно насилие. Проблемът е реален и тежък, целта е благородна, мерките са закъснели. Вярвам, че документът няма друга цел и друг дневен ред освен този. Но той е написан на езика на джендър идеологията. Тази идеология, разглеждаща пола все повече като социална категория и въпрос на личен избор вече е част от правото в някои демократични държави. Затова и когато е писана конвенцията те са използвали този легитимен за тях език, вероятно без зла умисъл. В други демократични държави обаче, вкл. България, джендър идеологията не е част от правото. Истинският сблъсък в този дебат е между онези, които казват „Все още не е“ и онези, които казват „Слава Богу не е“. Хората, които искат джендър идеологията да навлезе в българското право виждат в Истанбулската конвенция възможност за една първа, малка стъпка напред за своята кауза. Това е истински важното за тях. Противниците на джендър идеологията пък съвсем ясно виждат каква е работата. Нападките към тях, че са прости и глупави, всъщност е гняв, че отказват да бъдат толкова глупави, колкото се очаква от тях. Упрекът към тях е, че отказват да си затворят очите за тази малка стъпка, наистина все още не в законовото регламентиране на половете, но в правния език за тях. Как смеят да се противопоставят не нещо от Европа? Тази конвенция не е документ на Европейския съюз, а на Съвета на Европа, съвсем друга международна организация, която има толкова общо с Брюксел, колкото Лом има общо с Лондон. Но да кажем, че това са подробности, а и ЕС като цяло е позитивен към конвенцията. Хората, които имат притеснения от странния език на конвенцията са в огромната си част съвсем нормални разумни хора с традиционни ценности. Сред тях се промъкват и политикани, които пробутват тезата, че „Гейропа се опитва да ни наложи“… и надъхват някакъв епичен балканско-славянски героизъм в това да „им“ строшим хатъра. Както признахме лицемерното усърдие тъкмо на джендър-активистите да ни заклеват, че в Конвенцията няма трети пол (вместо да настояват да има), нямаме право да си затворим очите и пред факта, че в отсрещния лагер наред с нормалните традиционалисти се подреждат и носталгични комунистически сили, които използват спора за своята малка стъпка – развенчаване на Европа като правилен геополитически избор за България. Нека го кажем отново: в дебата за и против Истанбулската конвенция на двата края на спора стоят две маргинални обществени групи, които защитават свой собствен егоистичен дневен ред: – Едните виждат в ратификацията малка стъпка към официализиране на джендър терминологията. – Другите виждат в патетичната си съпротива възможност за компрометиране на европейския избор на България. И двете групи нямат отношение към насилието над жени, но користно използват темата за маневри към своята цел. В този опорочен от скрития си дневен ред дебат се промъкна и нещо хубаво и полезно: критични и нюансирани мнения на много разумни хора. Такива има както в консервативния, така и в либералния лагер. Има хора, които видяха проблем в терминологията на документа, но не и причина за неговото изначално отхвърляне. Международното право дава достатъчно инструменти за ясно дефиниране на границите на националната позиция, а вътрешното законодателство – за законова защита на биологичния характер на пола. Чуха се и мнения, които приемат джендър темата за част от дневния ред на днешния демократичен свят и напомнят, че българското общество няма да избяга от нея като се завие през глава. Но в същото време, когато дойде време да се дебатира тази тема, тя трябва да се постави директно, със свалени карти на масата, а не да се пробутва подмолно с лобистки и процедурни трикове, термин по термин. И най-ценното, появиха се хора, които казаха, че ние като част от Европа участваме с нашето мнение в общата европейска политика, а не изпълняваме безропотно чужди решения. Нещо повече, ние сме част от Европа тъкмо заради свободата да имаме свое мнение и да мислим със своите глави. Вече не сме длъжни както едно време да приемаме с ръкопляскане всичко, което ни спускат от Москва, под страх, че комсомолските секретари ще ни погнат като врагове на социализма. Това е и огромната разлика между тогава и сега: в демокрацията да имаш различно мнение не те прави враг на демокрацията, а напротив, въплъщение на нейния основен принцип. Тя затова, а не заради друго е най-малко лошият обществен модел. Пък комсомолски секретари, които да размахват пръст винаги ще се намерят. Българската православна църква и католическата църква очаквано заеха логичната според църковния ред позиция. Такава е била позицията на църквите – протестантски, католически и православни в редица европейски страни при същия дебат. Функция и естеството на Църквата е да бъде независима от светските съображения. Тя е институция, която „не е в този свят, макар че в него съществува“. Циничната и агресивна реакция срещу тази позиция, особено срещу Православната църква разкри още веднъж че зад привържениците на Конвенцията стоят не само загрижени за насилието хора, а и такива с политически дневен ред, изповядващи нова, квази-религиозна идеология. Преди 30 години такива ги погребваха под червени пирамидки с петолъчка. Когато историята ги изхвърли и талашитените пирамидки изгниха се появиха нови. Те критикуват Църквата когато не взима позиция, но най-яростно я хулят и храчат, когато изрази отношение, дори да е единственото възможно според канона. Преди онези с петолъчките е имало други богоборци и след тези днешните ще има други. Така е устроен светът. Стигнаха до там, че лансираха в медиите един наказан от Св. Синод и лишен от правото да служи духовник с крайни и отблъскващи позиции и манипулативно го представиха за лице на Църквата. Точно тази агресия срещу предвидимата и естествена църковна позиция показва, че определени хора използват Истанбулската конвенция за да тестват нива на съпротива. Пробват дали ще мине и ако мине ще опитат друга стъпка. В този смисъл обществената реакция е полезна, дори и когато е тревожно хаотична и неинформирана и когато от нея се възползват злонамерени негодници за да насъскват срещу Европа. Не смятам че Истанбулската конвенция въвежда „трети пол“. Тя обаче съдържа понятия, несъществуващи в българското право и разделящи обществото. Според мен Конвенцията трябва да бъде ратифицирана с резерва, обясняваща, че българското законодателство признава биологичния женски пол за единствен субект на документа. С допълнителни промени в националното законодателство може да се закрепи това положение по начин, който е приемлив за повече хора. Разбира се, може ратификацията да се отложи до провеждане на смислен дебат. А в случай, че се стигне до отхвърляне, да се гласува отделен закон, който въвежда дословно разпоредбите на Конвенцията, но ги отнася към биологичния женски пол. И там вместо „социален пол“ или gender ще пише „стереотипи към обществената роля и поведение на жената“. __ *“Трети пол“ е неточно понятие, което в текста използвам поради придобитата публичност като обобщаващо понятие за различни видове полова идентичност, базирана на фактори различни от биологичния пол. https://5corners.eu/the-elephant-in-the-room/

примерът, който съм дал е пряко следствие на заложените в конвенцията /и нарочно/ неясни тълкувания на 'обучителните мерки' по насърчаване нестереотипните роли при учениците . Както и да е - нашите политически герои биха отбой за недоносената конвенция, с което считам темата за изчерпана.

Снимка: Andrew Spencer/Unsplash Инженери от Университета в Бристол създадоха най-мощния звуков изтласкващ лъч (Tractor beam) в света, за да демонстрират възможността за левитация на обекти с много по-голям размер, отколкото се смяташе за възможно преди това. Това е пробив, който теоретично отваря потенциала, един ден да левитират хора, съобщава ScienceAlert Звуковите изтласкващи лъчи използват естественно звук, по-точно звукови вълни, за да задържат частици във въздуха. За разлика от магнитната, звуковата левитация задържа по-добре както течности, така и твърди вещества. По-рано се смяташе, че звуковите лъчи са ограничени в левитацията на сравнително малки обекти, приблизително с размерите на дължината на вълната на звука. Всъщност се смяташе, че е абсолютно невъзможно да левитират по-големи обекти, без да загубят стабилност и да се въртят неконтролируемо. Изследването на инженерите от Университета в Бристол, публикувано тази седмица в Physical Review Letters, описва нова техника, която създава структура, подобна на торнадо, която е изключително силна, но има беззвучно ядро. Принцип на работа на виртуалните вихри: излъчват се преплетени къси вихри с противоположни посоки, за да улавят и стабилизират частиците. University of Bristol Учените откриват, че когато променят посоката на бързо променящите се звукови вихри, които съставляват структурата, те могат да контролират скоростта на въртене и да стабилизират изтласкващ лъч. Щом лъчът се стабилизира, екипът успява да увеличи размера на беззвучното ядро в центъра на "звуковото торнадо", което им позволява да задържат по-големи обекти в него. Азиър Марзо (Asier Marzo), водещ учен на проучването от катедрата по машиностроителния на Университета на Бристол, заяви, че "изследователите бяха разочаровани от ограничаването на размера на левитиращите обекти от години, така че е удовлетворяващо да се намери начин да се преодолее". В демонстрацията, описана подробно в изследването, инженерите използват ултразвукови вълни с честота от 40kHz, за да създадат акустични вихри. Беззвучното ядро на структурата успя да задържи сфера, изработена от синтетичен полимер, с диаметър два сантиметра. Сферата е повече от два пъти размера на дължината на звуковите вълни, което я прави най-големият обект, който е задържан стабилно в изтласкващ лъч досега. Въпреки че може да изглежда малко като магия, екипът смята, че използването на техниката може да има много практически приложения. "Мисля, че това отваря вратата за много нови приложения", коментира Марзо. Някои от тях могат да участват в създаването на медицински устройства като лекарствени капсули или микрохирургични инструменти. Що се отнася до левитацията на хората, теоретично е възможно, но има и нюанси. На първо място, се нуждаем от голяма акустична мощност, и второ, за да се задържи обект с размер на човек са нужни по-ниски честоти, но когато акустичният вихър стане едва доловим, такива звуци са опасни за човека. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_101690.html?preview=ok

всъщност вече няма значение. Борисов би отбой. Така че циркът беше употребен /както обикновено/ за трупане на политически дивиденти и скоропостижно приключи. Борисов сменил мнението си за Истанбулската конвенция и парламентът я оттегля: https://m.offnews.bg/news/Politika_8/Borisov-smenil-mnenieto-si-za-Istanbulskata-konventciia-i-parlamentat_673547.html

Целият месец ноември 2017 г. в английските и американски медии бушуваше скандалът с учителя по математика Джошуа Сътклиф (Joshua Sutcliffe), който беше уволнен от училището The Cherwell School в Оксфорд заради фразата: „Браво, момичета!“ С нея учителят по математика оценил отличната работа на група ученички. Но родителите на едно от тези момичета настояват, че тяхната дъщеря не трябва да бъде наричана "тя" или "момиче", защото в това семейство било решено, че сега това момиче е "то". Майката на детето подала жалба до директорката на училището. Директорката започнал разследване и поискала наказание за нарушителя – учителя по математика. Училището било включено в „джендърна“ програма, в рамките на която всички учители били преминали обучение в курсовете на Оксфордския клон на "Дружеството на хомосексуалистите". На тези курсове учителите бяха "обучени" в императивен порядък (тоест, по-просто казано, било им наредено под заплаха от уволнение) да не наричат децата "той" и "тя", както им било забранено и да използват думите "момче" или "момиче"." А иначе, с Истанбулската конвенция проблеми няма... http://www.bbc.com/news/uk-england-oxfordshire-41966554

какво общо има законът за равнопоставеност между половете с истамбулското недоносче?

А Пернишката конвенция гласи, че ако първият пол не бие втория пол, значи е от третия пол

МКБ (Международна класификация на болестите) е общоприета класификация за кодиране на медицинските диагнози, клинични описания и диагностични указания. В случая ни интересува раздел 5 - „Психични и поведенчески разстройства” - издаден на български през 1998 г. За работещите в областта на психичното здраве, това е нещо като Конституцията. МКБ е издание на СЗО, на определени периоди от време се преиздава с корекции тук-там. Важи за Европа – САЩ си имат техен класификатор, DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders). В момента е в сила МКБ-10 – тоест десетата ревизия, от 1992 г. Там, от 181 до 186 стр. четем следното (давам само диагнозите и кодовете, без описанията): Разстройства на половия идентитет (F64) (Gender identity disorders) F64.0 Транссексуалност; F64.1 Двуролев трансвестизъм; F64.2 Разстройство на половия идентитет в детска възраст; F64.8 Други разстройства на половия идентитет; F64.9 Разстройство на половия идентитет, неуточнено; F65.0 Фетишизъм. F65 Разстройства на сексуалното влечение: (Disorders of sexual preference) F65.0 Фетишизъм; F65.1 Фетишистки трансвестизъм; F65.2 Ексхибиционизъм; F65.3 Воайорство; F65.4 Педофилия; F65.5 Садомазохизъм; F65.6 Множествени разстройства на сексуалното влечение; F65.8 Други разстройства на сексуалното влечение; F65.9 Разстройства на сексуалното влечение, неуточенено. F66 Психологични и поведенчески разстройства, свързани със сексуалното развитие и насоченост (Psychological and behavioural disorders associated with sexual development and orientation) F66.0 Разстройство на сексуалното съзряване; F66.1 Дистонна на Аз-а сексуална насоченост; F66.2 Разстройство на сексуалните влечения; F66.8 Други разстройства на психосексуалното развитие; F66.9 Разстройства на психосексуалното развитие, неуточнено.

Докога защитата на жените ще бъде заложник на джендър идеологията? Автор: Доц. д-р Марин Генчев, дмн От 2015 г. досега министри на правосъдието са г-жа Цецка Цачева и г-жа Екатерина Захариева. Щом насилените жени са важни за тях, какви законодателни промени са направили в този период? Quousque tandem abutere patientia nostra? Cicero Вчера в Аулата на Софийския университет се проведоха дебати относно Истанбулската конвенция, превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие. Организацията беше дело на председателя на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева. Участваха представители на институциите, вероизповеданията, неправителствени организации и общественици. Присъствах на първите 40 минути на дебатите. Изказванията на г-жа Цецка Цачева и г-жа Мая Манолова не ни изненадаха с нищо. Изненада за мен бе не позицията на Светия Синод, тя бе публикувана няколко дни по-рано, а бурните овации и ставане на крака, с които бе посрещната от половината зала. Най-интересна бе обаче речта на г-жа Ема Хопкинс, посланик на Великобритания у нас. Елегантното и делово излъчване ми направи дълбоко впечатление, особено на фона на някои от предходните изказвания. Винаги е трудно да се разбере какво казват дипломатите. Много важно е да разберем какво казват, какво не казват и какво показват. Какво ни каза г-жа Хопкинс: “Учудвам се, че въпросът за защитата на жените въобще се подлага на дискусия!” Представянето на дискусията около Конвенцията, като това дали да защитим или не българските жени от насилие, е трудно поправим удар върху нашето международно реноме. През последните седмици съм свидетел на активните опити на противниците на ратификацията на Конвенцията да покажат, че защитата на жените е тема, която не подлежи на коментар и трябва да се случи в най-бързи темпове, както и че дискусията трябва да се води около включването на термина “джендър” в нашето право. За жалост, всеки опит дискусията да се сведе до основния проблем - налагането на джендър идеологията, бива саботирано от поддръжниците на ратификацията на Конвенцията. Фактът, че защитата на жените се обвързва с приемането на Конвенцията, повдига един много важен въпрос: Докога обществата ще държат защитата на жените заложник на джендър идеологията? “Обединеното кралство е участвало в създаването на кризисен център за жени…” Един дипломат никога няма да каже в прав текст, че не сме си свършили работата. Но за мен това беше точно такава констатация - не сме си свършили работата. Така е. В България няма достатъчно места в защитените жилища. И в законодателството не сме направили достатъчно. Законът за защита от домашното насилие не е променян от 3 юли 2015 година. От 2015 г. досега министри на правосъдието са г-жа Цецка Цачева и г-жа Екатерина Захариева. Щом насилените жени са важни за тях, какви законодателни промени са направили в този период? В Обединеното кралство не се обсъжда дали да ратифицираме Конвенцията. Първо привеждаме нашето законодателство в съответствие с всички членове на конвенцията и след това ратифицираме”. В прав текст това звучи така: ако приемате международните си задължения сериозно, ратифицирайте Конвенцията едва тогава, когато сте напълно уверени, че вашето законодателство е в съответствие с Конвенцията. И наистина, ако послушаме страната с най-добрата и ефективна правна система в света, цялото напрежение ще спадне. Обществото ще може внимателно да прецени какви са последиците за всички нас. Няма ли да е необходимо да уточним, че в паспортите ще се нанася само биологичния пол, а не социалния пол? Че “джендър” е социална роля и не е нова/конкурентна дефиниция за мъж и жена? Какво не ни каза г-жа Хопкинс: Въпреки еднозначния ангажимент и призива да защитим жените, тя не ни призова да ратифицираме Конвенцията. Очевидно е, че за Обединеното кралство и за г-жа Хопкинс защитата на жените и ратифицирането на Истанбулската конвенция не са свързани неща. И защо да са? Нали Конвенцията действа чрез местното законодателство? Тоест и само с промени в закона можем да постигнем същия ефект. Какво ни показа посланикът на Великобритания: Г-жа Хопкинс накара всички, които присъстваха на изказването й, да се вслушат в него. Направи така, че мнението на Обединеното кралство да бъде чуто и респектирано дори и по един маловажен за тях повод - дали България ще приеме джендър идеологията или не. Тя умело използва момента да повиши реномето на Обединеното кралство както сред поддръжниците, така и сред противниците на Конвенцията. Очевидно поканена да призове за ратификацията на Истанбулската конвенция, тя направи единствено това, за което е изпратена да работи - за интересите на Обединеното кралство. В този момент можем да се спуснем в безкрайни тиради за нивото на нашите политици, но според мен не трябва да губим фокус върху най-важния въпрос: Докога ще държим защитата на жените заложник на джендър идеологията? http://new.glasove.com/categories/na-fokus/news/do-koga-shte-dyrzhim-zashtitata-na-zhenite-zalozhnik-na-dzhendyr-ideologiyata

то биенето на жени /с възпитателна цел/ си е заложено в Корана. Демек тях друго ги безпокои, мюфтиите

Дешифрираният свитък от Мъртво море съдържа календар Снимка: Casey L. Olson/Oren Gutfeld Изследователите разчетоха оцелелите надписи върху един от двата досега непубликувани Кумрански ръкописи, известни също като свитъците от Мъртво море. Тези ранни еврейски записи на библейски текстове са създадени около 4 век преди Христа и предоставят безценна информация за историците. Статията с описанието е публикувана в Journal of Biblical Literature. Първите ръкописи на Кумран са открити през 1947 г. в пещери по брега на Мъртво море. Намерени са повече от 900 свитъци, някои от които съдържат най-старите известни текстове на еврейската библия - Танах, която става основа на Стария завет от християнската библия и в много отношения съвпада с него. Някои свитъци са пострадали от времето и се разпадат на фрагменти. Текстовете в тях са кодирани, което е доста необичайно, защото съдържат обща информация, която е била общоизвестна. В изследването, описано в тази статия, свитъкът описва 364-дневен календар, който е използван от представители на сектата, написала Кумранските ръкописи, вероятно есените. Въпросът за календара е бил много остър сред евреите по време на епохата на Втория храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е.). "Лунният календар, който евреите използват и досега, е сложен", обясняват авторите от Университета в Хайфа, Израел. - "Необходимо е да се следи позицията на звездите и на луната и някой е упълномощен да взема решение кога настъпва нов месец и високосна година". Фрагменти от Кумранските ръкописи. University of Haifa "364-дневният календар е по-добър от лунния, тъй като броят на дните, се дели на 4 и 7, специалните дати винаги попадат в едни и същи дни - продължават изследователите. - "Кумранският календар не се променя и очевидно отразява възгледите на членовете на тази общност за съвършенство и святост. Освен календар в текста се говори за неспоменати в библията празници, освен Шавуот, свързан с реколтата от пшеница. Те са споменати и в други свитъци. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Deshifriraniiat-svitak-ot-Martvo-more-sadarzha-kalendar_101679.html

и понеже така или иначе разглежданият от теб въпрос не е в сферата на науката, заключвам тази тема.

явно си пуснал тази безсмилена тема, за да събереш мнения. Те ти мнение.

дървените ти философии са неприложими за биологията, така че както и да го въртиш и сучеш - пишеш изсмукани от пръсти глупости. Та занапред можеш да не ме четеш, както не те чета и аз. Просто не си ми интересен, а и дългите ти разводняващи постинги са скучни и безсмислени.

не гледам ТЕЛЕвизия. Демек - дреме ми

за съжаление много хора правят сериозни опити за отъждествяване. Е, хубавото в нашата 'изостанала' държавица е, че сме все още твърде далеч от девиациите на 'по-цивилизования' свят. А и мисля че нещата с тази широкопропагандирана толерастия ще приключат скоро, защото всяка изкуствена и насилствено налагана идеология винаги среща отпор.

не, просто видът на хуните бил нетипичен, формата на очите, на носа, тенът на кожата - също. Т. е. това не са обичайните степняци, които дотогава срещали. Другото за 'изнежените римляни' са някакви нефелни соц клишета.