Last roman

идиотки с много свободно време :)))

и роден анализ на уродливата конвенция: Д-р Николай Михайлов: Истанбулската конвенция - не сме объркани в превода. В клопка сме. "Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията". Това казва в интервю за "Гласове" психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов. - Измислен ли е скандалът за Истанбулската конвенция? Има ли в нея втори план за третия пол, както твърдят противниците й, или параноята взема връх над здравия разум, както твърдят защитниците й? - Истанбулската конвенция е куфар с двойно дъно. Отгоре е безспорното, отдолу са допълнителните разпоредби, задълженията и контрола. Отдолу са НПО и мониториращият орган. А над всичко е идеологията. Тази Конвенция може да бъде тълкувана и по „безопасен“ начин, разсъдъчно и филологически. Понятието „джендър“ се отнася само до социалните роли на мъжа и жената, уверява г-жа Бриджит О'Лъфлин. Но Конвенцията е написана с понятиен апарат, който поема и „допълнителни“ значения. Думата „джендър“ е хамелеон. Асоциациите с идеологията на третия пол и глобалната сексуална революция не са в главите на читателите, а в главите на писателите. Не сме объркани в превода, в клопка сме. Това е накратко впечатлението. Конвенцията трябва да се възприема, като произведена в духа и практиката на джендърната идеология, програмните следствия и профила на изпълнителите. Хората от НПО са прогресисти. Индоктринирани и финансирани. Какъв мотив имат хората от ЛГБТ да обикалят наоколо, освен за да промотират собствен дневен ред? Специалисти по хомофобия в детските градини, училищата и старческите домове. Повсеместен хомофобски ужас. Нашите братя и сестри с артистичната ориентация са напълно гарантирани, никой няма да им стори зло. Но не бива да разчитат на възхита. Не е реалистично. В края на краищата, гей парадите са грозна гледка. Има нещо прекалено, агресивно публикувано. В началото е „джендър“. Тази дума съдържа повече от „соцпол“, тя е революционен знак, призив за борба. „Джендър“ еротизира „дискурса“, думата е снобска, знак за принадлежност към либерален авангард. Тази стара феминистка парола освобождава от тегобата на „класическия“ пол и отменя стоическата, а по-късно и християнска идея за природен закон (lex naturae). За естественото, за човешката природа и човешкия род. Мъжки род и женски род. Оттук и напрегнатата дихотомия „джендър-пол“, смисловите колебания, неяснотите. Проблемът не е в превода, а в идеологията. Теорията на радикалната еманципация от биологично фиксиран пол е трудно интелектуално упражнение, поради подривния характер и екстравагантността на идеята. Езикът на това антропологично „пророчество“ е преднамерено неясен, двусмислен и дори конспиративен. Същественото се открива в интерпретациите и в асоциативното поле. На терен нещата се проясняват. Там програмата е ясна: релативизация на опозицията мъж – жена, полът е личен избор, хомофобията е първостепенно социално зло. Децата трябва да бъдат подготвяни за събитието на тяхната полова идентификация, чрез запознаване с „възможностите“, в дух на творческа свобода и внимателно саморазпитване. Изборът на пол е вход в зрялост. Инициация в любовната тайна. Джудит Бътлър, която има култов статут в „джендърните среди“, нарича биологичния пол – фантазма. Полът не е анатомия, а дискурсивно произведена телесност. Радикалните еманципатори твърдят, че полът никога не е окончателен, а е флуидно състояние, перманентна възможност. Полът не е основан в природа, а в инвенция. За подобни идеи, близки до безумството, тази жена получава наградата „Адорно“, връчена в църквата "Св. Павел" във Франкфурт. Нищо случайно в избора на място. В Римляни 1гл :18–32 апостол Павел описва сексуалната перверзия като метафизически бунт и антропологическа катастрофа. Не могат да му простят . - Защо Истанбулската конвенция е важен приоритет на европейския политически елит? Министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че това е основен въпрос за членството ни в ЕС. - От устата на простодушните излита истина. Права е г-жа Цачева. Европейският политически елит има административна и жреческа власт. Брюксел е синедрион, окончателна инстанция по въпросите на вярата, управлението и дисциплината. Брюксел е колективен папа. Истанбулската конвенция е приета без гласуване от Европейския съвет, по обикновена административна процедура. Конвенцията е езотеричен акт, решение на посветени. Още веднъж: Конвенцията е в текста, паратекста и подтекста. В „аурата“ на документа. В патоса на глобалната революционна перспектива. В либералния утопизъм и моралната самоувереност. В утопията на незавършената антропогенеза. Във враждата срещу човешката телесност. В амбицията за заличаване на унаследените стойности. С други думи, в изходните идеологически предпоставки. И накрая, но не на последно място, в платоничната ненавист към християнската традиция. Никакво преувеличение няма в тази констатация. Неотдавна група европейски интелектуалци, между които Реми Браг, Роджър Скрутън и Ришар Легутко, публикуваха манифест, озаглавен „Европа, в която можем да вярваме“. В него призовават за секуларизация на Европейския съюз, сиреч за „отделяне на църквата от държавата“. Коя църква? Либералната. Гражданската сфера трябва да бъде свободна от идеологическа опека. Демокрацията е рационален дебат, разноезичие и спор, а не директива. Това изискване звучи странно в страната на победилия либерализъм, но убеждението на подписалите манифеста е, че в Европа или в „псевдо Европа“ , както предпочитат да се изразяват, е в ход тотална идеологизация на обществения живот, силно наподобяваща съветската система. Тази либерална демокрация не е либерална, казват те, а конфесионална. Квазирелигиозна. „Меко“ тоталитарна (Легутко). - Натискът от ЕС срещу корупцията в България изглежда доста по-слаб и формален от натиска за приемането на Истанбулската конвенция? - Националният суверенитет върху елитарната корупция е практически гарантиран, при условие на отказ от суверенитет и безусловна лоялност. Корупцията е за вас, послушанието е за нас. Такава е сделката. Истанбулската конвенция е политически документ, отказът да бъде ратифициран оспорва власт. Но в Европа нараства съпротивата срещу тази власт. На този етап България няма големи възможности за самозащита, но съпротивата е дълг. Резултатът от евентуален плебисцит е ясен: ще захвърлят документа в Перловската река и ще отрежат достъпа на НПО до децата. Но кой ги пита хората. Клиентелизираната публичност ще бъде вдигната на крак за „защита на европейското ни членство“. Европа очаква отговорно поведение. Долу Путин. - Насилието над жените и противодействието срещу него е въпрос от фундаментално значение за Европа и част от основните европейски ценности. Нима това не е вярно? - Вярно е. Но е за предпочитане да не изкореняват традициите, както се заканват. В българското училище, от Рада Госпожина насам, не се е чуло да учат момчетата да бият момичетата. Какво ще изкореняват? Рада Госпожина? Вазов? Шекспир? Чуват се гласове, засега „екстремистки“, за политкоректна редакция на класически литературни произведения. Звучат в дисонанс с догматиката на либералния метатекст. Звучат еретично. Да не бяха скрили насилието над жените в Кьолн, щом ги боли за насилието над жени. Обвиниха късите поли на момичетата. Нагонът на пришелците бил виновен, те били невинни. Либидото било под налягане и не можело да не избухне. Това разясняваше кметът на Кьолн. Дама, впрочем... Нима не е знаела за Истанбулската конвенция? - В миналото хомосексуализмът се е приемал за болест. Сега се приема за норма и въпрос на личен и свободен избор. На какво се дължи това? - Когато следвах медицина, хомосексуализмът се преподаваше като нагонно разстройство, в рубрика „перверзии“. Джендърната версия беше ненаучна и, така да се каже, неприлична. Нататък, под натиска на хомосексуалното лоби в Американската психиатрична асоциация, науката по въпроса беше отменена и разстройството беше изведено от списъка на болестите. Френският постструктурализъм, Фуко, Маркузе и другите, предоставиха освобождаващата идеология. Сега се работи по отмяна на инцестното табу и педофилията. Делото на свободата не е завършено. Предстоят чудеса. Вместо майка и баща - родител първи и родител втори. Бременен човек. Наказателно преследване за неподчинение. Безкрайност от полови идентичности. Феерично човешко същество... - Предразсъдъците и стереотипите. Какво мислите за тях? - От позицията на либералния релативизъм, разгадаването на това кое е предразсъдък и кое не, е невъзможно. Безсмислено е предразсъдък да обсъжда предразсъдък, освен ако арбитражът не e някаква заинтересована власт. Тогава тя решава. Властта на суверена, или просто властта, произвежда конвенционални „истини“ , според доминиращия идеологически предразсъдък, съставен по културна инерция, латентен интерес или под натиска на „просветени“ малцинства. Наивното съзнание преживява тези „истини“ като очевидности. Старият либерализъм обещаваше толерантност към всички „истини“, новият либерализъм е склонен да санкционира несъгласията. Много информативно: Ришар Легутко, философ и деец от нелегалния период на „Солидарност“, е озаглавил последната си книга: „Демонът на демокрацията: тоталитарни изкушения в свободните общества“ (2016). - Какво мислите за вълната от обвинения в сексуални насилия, която обзе Холивуд. Има ли връзка с предмета на нашия разговор? - Има и леко комична страна. Дамското население на Содом обявява гражданско неподчинение. Да се готви Гомор. Но генерализацията е недопустима. Сексуалното насилие над жена е травма, често с незаличими щети. Не ни е дадено да съдим, какво е ставало в акция и какво е преживяно. И какви са последствията. Продуцентът Харви Уайнстийн е клиничен пример на невъздържан нагон, хищник на неотложното наслаждение. Нарцистична бестия. Същият, като Доминик Строс-Кан, който щеше да стане президент на Франция. Сексуално разтормозеният примитив е бедствие. Да не се забравя, че Ерос и Танатос са един и същи бог. Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията. Гугъл, лични свидетелства. - Може ли да се каже, че Истанбулската конвенция отново раздели българите на умни и красиви и глупави, неприятни и назадничави. На чия страна е истината? - Разделиха се на Сорос и Путин. Конвенцията идва от Запад, следователно – да. Несъгласните са путинисти. Това ще е така изглежда до края на българския свят. По този въпрос съм терапевтичен нихилист. Стеснено съзнание с клиентелен интерес не се лекува. Но този път е и по-сложно. Мнозина се възмутиха безкористно. За или против. Но несъгласните са повече. 80%. Кой ги пита, обаче... - И накрая, какво трябва да се прави, според вас във връзка с Истанбулската конвенция? - Трябва да се пазят децата. Фанатично. Конвенцията има сила, защото открива фронт срещу зло. Но идеологията е опасна. НПО не внушават доверие, защото го загубиха. Най-лошото, което може да се случи, е да приемат документа с козметични поправки и да го забравят. И после следва мониторинг и просвещение. Както си знаят. Да му мислят родителите. Авантюристите на този век. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/d-r-nikolaj-mihajlov-istanbulskata-konvenciya-ne-sme-obyrkani-v-prevoda-v-klopka-sme

а виж какво пише и Сидоний Аполинарий за тях /вкл. черепната деформация, която май не е характерна за нашего брата/: «Этот гибельный народ, жесток, жаден, дик выше всякого описания и может назваться варваром между варварами. Даже детские лица носят печать ужаса. Круглая масса, оканчивающаяся углом, круглый безобразный плоский нарост между щек, два отверстия, вырытые во лбу, в которых вовсе не видно глаз, – вот наружность гунна. Расплющенные ноздри происходят от поясов, которыми стягивают лицо новорожденного, дабы нос не препятствовал шлему сидеть крепче на голове. Остальные части тела красивы: грудь и плечи широкие, рост выше среднего, если гунн пеший, и высокий, если он на коне. Как только ребенок перестает нуждаться в молоке матери, его сажают на коня, чтобы сделать его члены гибкими. С этих пор гунн всю жизнь свою проводит на коне. С огромным луком и стрелами он всегда попадает в цель, и горе тому, в кого он метит».

доста скъпички такси за един фентъзи семинар.

Джендър: последният аватар на прогресистката идеология Автор: Беренис Льове, “Фигаро” “Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол”. Статията на Беренис Льове, професор по философия, бе публикувана във “Фигаро” преди близо година, на 28 март 2017-а, преди френският Касационен съд да се произнесе по искането на френски гражданин в личните му документи да бъде вписан “неутрален пол”. Искането му бе отхвърлено, а съдът постанови, че гражданското състояние може да включва само думите "мъжки" или "женски" пол, дори когато детето се роди с характеристики на двата пола. Беренис Льове е автор на книгата “Теорията на джендъра или мечтаният свят на ангелите” (La théorie du genre ou le monde rêvé des anges, 2014 г.). Ще признае ли Франция съществуването на трети пол? На 21 март Касационният съд бе призован да разгледа случая на 66-годишен интерсексуален човек, както е уместно да се казва, който иска в личните му документи да бъде вписано означението “неутрален пол”. Роден с неопределени полови органи (микро пенис, рудиментарна вагина), обявен от мъжки пол при раждането си, и носещ мъжко име, този човек не се чувства нито мъж, нито жена. Оженил се обаче, осиновил дете. Неговата битка започва едва през 2006 г.: Тази година, разказва той, открих интернет. Интерсексуалните асоциации. Най-накрая се почувствах по-малко самотен. Разбрах, че интерсексуалността е по-разпространена, отколкото смятах. И станах активист. Сведения, които не са маловажни. През октомври 2015 г. постигнал това, което иска, пред съда в Тур. Година по-късно Апелативният съд в Орлеан отхвърлил молбата му. Днес делото отново е на масата. Решението ще бъде обявено на 4 май. Спокоен съм, знам, че ще успеем, коментира Венсан Гийо, президент на Международната организация на интерсексуалните. Ако не пред тази инстанция, това ще стане пред друга. Много важно е да разберем какво е заложено в искането за въвеждане на понятието “неутрален пол” в нашето гражданско състояние. Да не бъдем наивни, транссексуалните или интерсексуалните са само претекст, преследваната цел е другаде. А именно, че сексуалната двусмисленост, която засяга тези хора, е страдание само заради онези, които, като нас, постулират нормите. “Неутралното” е в сърцето на антропологията на Джендъра (genre), която постулира една първична неутралност. Според нея неутралността е нашето първоначално състояние: само падането в обществото, каквото е раждането, ни лишава от нея. По природа ние не сме били нито мъж, нито жена. Разбира се, ние сме родени с тяло, надарено с т.нар. мъжки или женски атрибути, но това полово тяло няма да окаже въздействие върху човешкото същество, в което ще се превърнем. Джендърът не отрича анатомичната разлика, той отрича всяка приемственост между биологичната даденост и половата или сексуална идентичност. Джендърът е философия на обезплътяването (désincarnation). Един ни най-малко очарован материализъм, доста далеч от този на Дидро: половото тяло е само машина и по никакъв начин не участва в нашата полова и сексуална идентичност. Тази малка дума Джендър (genre) - привидно безобидна, но натоварена със страшни постулати, които не мога да развия тук - бе измислена, за да изрази това предполагаемо радикално разединение. Полът (sexe) препраща към анатомията, към биологичното, Джендърът (genre) към културата, историята, между които нямало никаква връзка. Джендърът е полова и сексуална идентичност без секс. Амбицията на джендъра е да сложи край на идеята, че е сигурно следствието от плътската даденост до идентичността. Става дума на всеки да се върне хипотетичната първоначална неутралност, която му е била е открадната още при раждането и, както ще видим, именно в момента на родителската декларация пред гражданското състояние. За да илюстрираме нещата, ще кажем, че според Джендъра, с неговата известна формулировка “не се раждаш жена, ставаш такава”, Симон дьо Бовоар сякаш се отдръпва от собствената си интуиция. Ако не се раждаш жена (а просто женска), защо ставаш такава? Напротив, всички възможности се разкриват пред нас. Мъж, жена, ту едното, ту другото, двете едновременно, хомосексуален, хетеросексуален, бисексуален, накратко всички комбинации ни се предлагат. Категорията “неутрален пол” напълно подхожда на опиянението от възможностите, хипертрофията на волята, екзалтацията от флуидността - дума фетиш - на идентичностите, които бележат със своя печат Джендъра. По този начин битката за Гражданския кодекс представлява голяма битка за радетелите на Джендъра. Според тях процесът по “приписване” на полова (sexuée) и сексуална идентичност (sexuelle) започва точно в този момент на деклариране на пола на детето в гражданското състояние. Дори и да става дума само за деклариране на “пола” на новороденото, това не пречи на родителите, а заедно с тях и на цялото общество, когато обявяват “роди ни се син/дъщеря”, да направят заключения за неговия “джендър”. Тогава се задейства адската машина: в зависимост от органите, с които природата го е надарила, новороденото ще бъде отглеждано като момиче или като момче, обречено да стане жена или мъж. Иначе казано, още от раждането всеки предчувства идентичността на новодошлия и едновременно с това решава окончателно съдбата му, докато той е бил само свобода. В действителност, предупреждава Джудит Бътлър, великата теоретичка на Джендъра -, както самата тя се обозначава и то много убедително, защото въпреки всеобщото отричане, наистина има теория на Джендъра -, “регистрирането” на детето започва още преди раждането, по време на ултразвука. Когато лекарят съобщава на родителите, че очакват момиче или момче, с постулираната първоначална чистота е свършено. “Приписване”, “регистриране”, този общ речник за привържениците на Джендъра цели да вмени вина на родителите: декларирайки своето потомство, в тази или онази категория, те решават каква ще бъде неговата идентичност, и извършват нищо по-малко от злоупотреба с власт. Роден свободен, неутрален, неопределен, новороденият, новодошлият вече е в окови! Тогава разбираме каква победа представлява за инициаторите на Джендъра въвеждането в нашето гражданско състояние на понятието “неутрален пол”. Да си представим, че категорията “неутрален пол” е добавена в гражданското състояние, разбирате ли дилемата на родителите в момента на деклариране на раждането на тяхното дете? Дали “добрите” родители ще се разпознават по това, че са избрали неутралната категория и са дали на детето си име, което не се променя по род, разкривайки така пред него всички възможности? Как тези нещастни родители, които вече са обвинени, че стават сътрудници на половия ред и емисари на сексистките стереотипи, когато просто упорито гледат на своите деца като на момчета и момичета, въплътени създания, а не възвишени, безполови ангели, как те да нямат чувството, че превишават властта си и нарушават свободата на своето потомство, приписвайки му пол? Нека си спомним за филма, приветстван от културното левичарство и Министерството на образованието, “Мъжкарана” (Tomboy ) на Селин Шиама. От какво страда това дете, ако не от това, че му е била “определена” женска идентичност, която не е неговият джендър, и което едно лято, далеч от мястото на определяне на идентичността, каквото е семейството, се представя за момче, заимства името си от Майкъл Джексън и, отивайки “до края на възможността “Майкъл”, както обяснява режисьорката, започва да съществува от този момент. Ще започнат ли накрая децата да съдят родителите си за това, че при раждането са им “приписали” идентичност, в която те не се разпознават, докато бащата и майката просто са могли да изберат “неутралната” категория? В една от колонките си в L'Express (14 ноември 2012 г.), Жак Атали предлагаше да се подложи на ратификация от юношите името, което родителите са им дали. Трябва ли към това да се прибави и половата идентичност? И при липсата на съгласие, ще се разреши ли на младежите да променят пола си, според “преживяното”, тяхното “усещане”, независимо от физическата им външност? Трябва ясно да се разбере, че целта на тази борба е да се освободи напълно половата идентичност от природната даденост и да се разчита единствено на “усещането”. Идентичността вече трябва да зависи само от “вътрешното и индивидуално преживяване на пола, такъв какъвто личността сама го възприема”, както обяви през май 2012 г. аржентинският Сенат, ратифицирайки проектозакона, който дава право на гражданите сами да избират своя пол, както и да не се разпознават нито в един, като за целта е предвидено квадратчето “Х”. Сексуалната идентичност вече не е и не трябва да бъде “даденост”, а чисто субективен опит. Каквато и да е външността ви, ако се чувствате мъж или жена, тогава би трябвало да можете да бъдете признати според това “усещане”. Това стана незабелязано, но през октомври 2016 г., в рамките на закона за модернизация на правосъдието през ХХI век, беше изменен чл. 61 от Гражданския кодекс: транссексуалните и трансджендърите вече могат да променят гражданското си състояние, без да се подлагат на нужните операции, изтъквайки само “усещането” си: Всяко пълнолетно или непълнолетно лице, което доказва с достатъчно факти, че умопоменаването на неговия пол в регистрите за гражданското състояние не съответства на този, с който то се представя и с който е известно, може да получи промяна, гласи чл. 61, уточнявайки, че фактът, че не е било подложено на медицинско лечение, хирургическа операция или стерилизация не може да мотивира отказ за удовлетворяване на молбата. Зад тази борбеност за въвеждане на неутралната категория в нашето гражданско състояние, се крие още една битка. Става дума за събаряне на модела на общество, структурирано от разликата между половете. Адвокатите на 66-годишния интерсексуален са недвусмислени: Трябва да излезем от нашата бинарна система мъж-жена и да чуем усещането на всеки един, пледира адвокат Мила Петкова. Понятието джендър се е наложило, за да бъдат денатурализирани половите идентичности, докато ние, продължавайки да мислим пола в двойния регистър на мъжкото и женското, показваме безсилието си наистина да се освободим от природата. Устойчивостта на дуалността мъжко/женско била реликва от натуралистката мисъл. Да приемаме, че полът е бинарна система, винаги ознава, че приемаме миметичната връзка между джендъра и пола, посочва Джудит Бътлър. Признаването на неутралността ще завърши процеса на денатурализация. Всички връзки с плътската даденост ще бъдат разкъсани. Нека си спомним, че понятието Джендър бе създадено в лабораторията на медицински екипи, специализирани в лечението на деца, родени хермафродитни, интерсексуални, и в грижите за транссексуални. Изхождайки от тези маргинални смущения в сексуалната идентификация, от тези патологични случаи бяха направени заключения, претендиращи за универсалност. Изключението ще създаде правилото. И все още на тези случаи разчитат поддръжниците на джендъра, за да разрушат нормата. Натискът, който се упражнява върху държавите, за да приемат този нов граждански ред, е много силен. Не спира да расте списъкът на страните, които предлагат в административните документи, освен квадратчето “мъж”, “жена”, квадратчето “неутрален”, което могат да задраскат онези, които не се чувстват нито мъж, нито жена. От 2011 г. австралийските граждани имат възможността да се обявят за “неутрални” в паспорта си, а от май 2013 г . - в гражданското състояние. Аржентина, както казахме, също въведе тази възможност. Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол. Също като Швеция, която започна да отстъпва, ще забраним ли в семействата и детските ясли да се използват мъжки и женски лични имена, за сметка на една измислена дума, hen, еквивалент на неутралност? Все по примера на тази страна, която толкова очарова нашите политици, ще пристъпим ли към голямо прочистване на библиотеките ни за деца, премахвайки приказките, които биха могли да поддържат “фикцията” за мъжкото и женското? Така Пепеляшка и Снежанка ще бъдат прогонени, в полза на истории като Kivi och monsterhund (Киви и чудовищното куче), чийто герой носи безполово име, а мъжките и женските имена са изключени, за сметка на тази прочута неутралност (hen). Под влияние на идеологията на Джендъра, може би не изгарят книги - варварството вече процедира меко, както показа Жан-Пиер Льо Гоф -, но някои са пренаписани, други са включени в забранения списък. Да се родиш, неизбежно означава да се въплътиш в единия или в другия пол. Ние имаме тяло, нещо повече, ние сме тяло. Тяло, което не ние избираме, което впрочем никой не е избрал, и което ни командва, така както ние го командваме. Онова, което изглежда не признават активистите на каузата на Неутралното, е тежестта на товара, с който натоварват плещите на едно дете, което ще влезе в живота без полова идентичност. Киркегор хвърля много силна светлина върху безизходицата на този идеал за размножение на идентичносттите. Авторът на “Трактат за отчаянието” различава две форми на отчаяние, едната поради липсата на възможност, другата поради липсата на необходимост. Към тази втора форма на отчаяние тласка човечеството Джендърът, възбуждайки опиянение от възможности, които никога не се превръщат в необходимост, т.е. в реалност. Джендърът е последният аватар на прогресистката идеология и на този идол свободата като разединяване, отродяване. Превод от френски: Галя Дачкова http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/dzhendyr-posledniyat-avatar-na-progresistkata-ideologiya

изостанал си от модерните тенденции, значи

‎Калоян Чобанов‎ до РИМСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКОТО НАСЛЕДСТВО Архаизация или доказателство за автохтонност Повод за размисъл Произходът на българския народ е тема, дискутирана вече цели векове. Предвид сравнително оскъдните изворови данни и възможността за различни тълкувания на средновековните документи, въпросът трудно би бил решен еднозначно и категорично. Това дава поле за изява на редица не-историци, които, главно водени от своята неоснователна увереност, са склонни да припишат редица грехове на родните специалисти – предателство, осакатяване, мошеничество и пр. на и към българската история. Впечатление прави теорията за автохтонният произход на българите. Нейни застъпници сред съвременните медиевисти няма. Такива са изцяло любители, за които изучаването на историята е любимо хоби, но не и професия. Естествено дипломата и университета не те правя специалист или безгрешен изследовател, но както всяка наука, така и историята е твърде деликатна. Високото ниво на познания не идват нито от обща култура, нито от самоучение. Голяма част от доводите на автохтоннистите са насилване на изворите и особено езикови главоблъсканици. Не мога да взема отношение по последното, тъй като не съм компетентен в областта на лингвистиката ( за жалост, проблемът с произхода е неизбежно свързан с проблема за езика). Отношение, обаче си позволявам да взема по тълкуването на изворовите документи. Като доказателство, че българският народ не е преселник на Балканите, а е местен, идентичен с този на траки и мизи, автохтонският застъпник предава сведения от средновековни автори, като: Л. Дякон, М.Аталиат, Н. Хониат, Н.Григора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Г. Пахимер, Й. Цеца, Й. Геометър. В техните Хроники и Истории, наистина се четат на десетки места ‘’тракийци/ мизи’’, ‘’тракийски/ мизийски народ; господар; цар’’, като обозначение за българи и български народ. За привърженика на автохтонната теза, споменатите летописци, по този начин не правят друго, освен да поставят знак на равенство българи=траки=мизи. Но употребата на названията траки и мизи в смисъл на българи е всъщност типичната за средновековните автори архаизация. По този начин към съвременния етнос (българи) се прикачва название на отдавна изчезнал и забравен вече етнос (мизи). Тази архаизация в термините и етнонимите се получава, поради стремежа на писателите от средните векове да подражават на античните автори (които се явяват техен образец), както и да покажат своята висота и начетеност по отношение на древната балканска история. Обяснението на появата на траки и мизи, като архаично название на българите, следва от факта, че българската държава се е сформирала на някогашната територията на тези два народа. А, че средновековните автори са знаели, че северната им съседка е преселник на тези земи е вън от съмнение. Да не бъда голослов и за да се аргументирам по твърдението си, ще се позова на двама ромейски автори. П.С. Интересно е, че за да докажат своята теория, автохтонците, също се позовават на тях. Типичен пример за грешно (или умишлено грешно) тълкуване на изворите. 1. Лъв Дякон (историк от 10 век, описал събитията в периода от 959 г. до 986 г). Че в своята История, авторът многократно използва названията ‘’мизи’’,‘’мизийски народ’’, ‘’Мизия’’, вместо българи е факт. Но Лъв Дякон пише и друго, което е в пълен разрез с автохтонната теория. Той посочва, че българският народ се е скитал по Европа, ‘’завзел и заселил тази страна (Балканите, бел. моя) по времето, когато Константин Погонат управлявал ромейската държава’’. GIBI, t. V (1964) 2. Никифор Григора (историк от 14век) Този автор също доста разточително борави с термините ‘’мизи’’ и ‘’Мизия’’, говорейки за българи и България. Но и в неговата История е засегнат по-специално въпроса за заселването на народа ни на Балканския полуостров. Н. Григора пише, че поначало българите живеели на север, отвъд Дунав, където течала река Волга, после ‘’те тръгнали оттам като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър’’ GIBI, t. XI (1983) ___________ Пълният преглед на Историите на тези двама автори ясно показват, че за тях българският народ не е местен, така че сведенията им да се взимат, като доказателство за обратното, говори само за преиначаване на изворите. ___________ Като повод за размисъл бих приложил следното: Макар да съществуват редица хипотези за произход, смятам, че предвид обстоятелствата, можем да си позволим да ги разделим на две категории – преселници или не (на Балканите). Т.е. автохтонни или не. Като опорна точка взимаме 7ми век. За НЕподдържащите автохтонната теория, този век представлява сформирането на българска държава на територията на Балканския полуостров. За тракедонистите, това не представлява особен интерес- преди и след 7ми век на Балканите и имало българи=траки=мизи. Това, което прави впечатление е, че всички автори, които си служат с названията траки и мизи, вместо българи (споменах ги вече - Л. Дякон, М.Аталиат, Н. Хониат, Н.Григора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Г. Пахимер, Й. Цеца, Й. Геометър и др) са все автори живели доста след 7ми век. Въпросът е защо, ако действително сме стар мизийски или тракийски народ, няма автор, живял по-рано от 7ми, дори 8ми век, който да нарича българите траки или мизи? Защо това обозначение за народа ни се появява много след 680/1 г.? Т.е. времето, когато според историческата наука сме сформирали държавата си на някогашните тракийски и мизийски територии.

Механичен трион за разрязване на каменни блокове /възстановката е по барелеф, намерен край Хиераполис, Фригия/, задвижван от вода:

За баенето от диалога “Хармид” на Платон “/155е/ Когато ме запита дали знам лек за глава, едва-едва, но отговорих все пак, че зная. “Какво е това лекарство?”, попита. Казах му, че е билка, но че освен нея има нужда и от баене, което, ако се припява заедно с вземането на билката, тогава лечителното й действие е пълно. Без баенето от вземането на билката няма никаква полза.» /156а/ А той рече: «Ще ми продиктуваш ли тогава думите на баенето?» «Но дали след като ме убедиш да го направя, или няма да ме убеждаваш?», попитах аз. Засмя се и рече: «След като те убедя, Сократе.» «Хубаво, рекох. Ама ти и името ми добре знаеш.“ А той отвърна: «Знам го, стига да не бъркам. В разговорите на моите връстници често става дума за теб. Освен това си спомням, че като дете съм те виждал заедно с Критий.» «Добре правиш, че ми припомняш, рекох аз. А щом е тъй, мога да ти кажа още по-свободно /b/ какво e това баене. Чудех се преди малко по какъв начин да ти представя неговото въздействие. То, Хармиде, се изразява в един вид невъзможност да се излекува само главата. Може вече да си чул за това от добрите лекари. Когато при тях отиде човек с болни очи, казват му, че не е възможно да се заемат с лекуването на очите, ами било нужно ведно с това да лекуват и главата, ако искат да му оздравеят очите. /с/ На свой ред това човек да се надява, че главата може да се излекува сама по себе си отделно от цялото тяло, също било пълно невежество. Та изхождайки от това положение, те прибягват до лечителни режими, отнасящи се до цялото тяло. Тъй посредством цялото те се заемат да лекуват и оздравят отделната част. Нали познаваш тия техни възгледи и този начин на лекуване?» «Разбира се,» рече Хармид. «Дали ги смяташ за добри и приемаш ли ги?» «Напълно,» отговори той.” /d/ А аз, като чух, че одобрява, поокопитих се и малко по малко почна да ми се възвръща куражът. Посъвзех се и казах: «От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човек безсмъртен. Та тоя трак казваше, че елините имали право, като говорели това, дето казах току-що. «Залмоксис, рече ми той, нашият цар, /е/ който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.” Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, е невъзможно да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, /157а/ какъвто е от своя страна главата за очите. Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата. „А душата се лекува, щастливецо, рече, с определено баене.” Баенето се състояло в изказване на добрите положения. От такива положения се пораждала в човешките души разумност. Щом се породяла веднъж и щом се появяла, лесно било да се произведе здраве и за главата, и за останалите части на тялото. Запознавайки ме с лека и с баенето, той рече: /b/ „Нека никой не те склони да му лекуваш главата с това лекарство, преди да ти остави по-напред душата си да му я излекуваш с баене. Защото напоследък тая грешка е доста разпространена, каза. Има лекари, които се заемат да лекуват душата или тялото отделно.” С много настояване той ми нареди да бъда твърд – никой, нито богат, нито благороден, нито красив човек, да не може да ме убеди да постъпя иначе. И аз, /с/ понеже му се заклех и понеже е нужно да се подчиня, и теб ще послушам, ще ти дам лек за глава, ако си съгласен по-напред да предоставиш душата си да й побая с баенето на трака според неговите поръки. В противен случай нищо не бихме могли да направим за теб, мили Хармиде.» Епиктет: Към тези, които лесно стигат до това да обучават на философия срещу заплащане: "Човек трябва да подхожда към това по друг начин. Тази работа е голяма, изпълнена с тайнство и не може да се върши току-така и от случаен човек. И дори не е достатъчно някой да е просто много знаещ, за да може да се грижи за младите. Трябва да има и някаква подготовка, да е придобил и нужните за това качества. Кълна се в Зевс, той трябва да има и определена външност и преди всичко богът трябва да го посъветва да заеме това място… Ти отваряш лечебница, без да имаш друго освен лекове и без да знаеш, а и да проявяваш любопитство да научиш кога и как се прилагат. - Ето мазило за очи за тоя човек. Аз имам същото. - Да не би и да знаеш как да го използваш? Да не би и да знаеш кога и как ще помогне и на кого? Тогава защо играеш на зарове в толкова важни работи, защо постъпваш толкова лекомислено и се заемаш с нещо, което съвсем не е за теб? Остави го на можещите и на тези, които му познават реда."

Не можеш да жертваш истината, само защото някой страда заради нея!

какви украинци през 5, 6, че и 12 век :)))

нормално - хунската племенна конфедерация включвала какво ли не, забърсано от степите. Миксоварвари. Сходен е случаят с унгарците, които се заселват в Панония и си вземат за жени - славянки

не е изключено да е функционирала и като хероон.

ако някой почне да ви дърпа проповеди за 'вредата от ваксините', просто му покажете тази картинка:

Целта на героичния образ е по-скоро да създаде у подрастващите модел за подражание с нравствените характеристики, които носи. У нас, децата на 90-те се отъждествяваха навремето с роко, кондьо и други мутрички.

може би това са те:

Той покрай 'развенчаването' на митове, колко нови такива създаде, особено когато го подгони сенилната деменция. Но статията не е за простотиите на БД, въпреки че е активен участник в граденето на нова митология и бутафорни крепости /откъдето и сполучливия колаж/, а осмива общото псевдоисторическо ниво на комплексираното ни постсоц общество, което отчаяно търси нещо, с което да си четка самочувствието.

Надушвам фенчета на БД у темата :)) Иначе пояснявам за по-алтернативно интелигентните: споко, Ахил не е българин, просто авторът си прави кодош с опорките на патридиотизма и автохтонщината.

it's about time: Ghana Urged To Invest 1% Of Its Reserves In Bitcoin https://www.zerohedge.com/news/2018-01-04/ghana-urged-invest-1-its-reserves-bitcoin

че то всички /необезпечени със злато/ валути са чиста спекулация и цената им се определя от търсенето, предлагането и контролираната от банките инфлация. В това отношение при повечето криптовалути е заложено органичение в добива, за разлика от неконтролируемия печат на таолетна хартия, с която ни залива правителството. Така че цената на секаквите койни само ще нараства, защото ще се определя само от пазарното търсене и предлагане.

От Александър СТОЯНОВ Съгласно най-древното предание, предавано от форум на форум, от статус на статус и от tweet на tweet, Авитохол бил отгледан от вълци в дивотията, след което се въздигнал като вожд в Степта, обединил номадите, изковал велика империя и преди всичко – станал родоначалник на българите… Найс, а? Само че историята не почва тук… съвсем не. (рязко превъртане на лентата 4000 години назад) Каменистите пустини на Арарат. Сред подгизналата кал и разпилeния камънак, от гигантски дървен съд, оформен като ковчег, излизат стотици животни и неколцина мъже и жени. Сред техните преки потомци ще се роди Зиези – прародителят на българите и пра50-дядо на Авитохол. Работата набързо става библейска. Има два типа българи – такива, които мислят, че горните редове са глупости на таркалета и всички останали, които искат да ги приемат за истина – в по-голяма или по-малка степен. За съжаление, вторите са доста повече. Занимавам се с история от 18 години, а професионално от 10. Мислех, че за 30 години „преход“ нещо ще се промени. Хората ще започнат да гледат на миналото ни по-трезво, по-ясно и най-вече, по-критично. Нъцки. Преди това беше тоталитарното образование, което синтезираше любовта към всичко руско с изрязаната и подправена версия на историята ни, от която липсваха хора като генерал Иван Колев, а Христо Ботев набързо беше обявен за първия български комунист (Благоев сигурно е плакал посмъртно). След това, като в някой фентъзи епос, дойде Хаоса. Всеки българин, който до тогава разбираше от история, политика и футбол само в тясна компания, се превърна в пророк от национално значение. За съжаление, народ воден от много пророци, е сляп. А най-слепи се оказаха самите пророци. Още: Империя на авантюристите: България в епохата на Крум Както всичко друго през ранния Преход, и историята се превърна в бизнес на ниво квартално магазинче за безалкохолно. Историците-разбирачи никнеха като гъби и всеки се надпреварваше да доказва, че неговата истина е най-истинската истина. Тезите за произхода на народа ни се лашкаха от затвърждаване на „тюркостта“ и „тангричността“ на българите до космическите кораби, дошли от Сириус. Оказа се, че са строили китайската стена заради нас. Оказа се, че Ахил е българин. Оказа се, че българите са научили японците на нинджуцу. Оказа се, че българин е бил испански конкистадор във Венесуела. Оказа се, че руските князе са българи по кръв, че румънските князе са българи по кръв, че половината османски султани са родени от български майки и какво ли още не. Оказа се, че след Соца, нещата станаха по-страшни отколкото по време на Бай Тошо. Тогава поне догмата беше само една. Прякото наблюдение на „истините“, в които голяма част от сънародниците ни искат да вярват, навежда на мисълта, че българското общество отчаяно се нуждае не от история, а от комиксови герои. Генерал Луков с три оръдия сам спира 10 сръбски армии около Кюстендил. Българите спечелват всички битки, в които участват. Хайнц Гудерян базира Блицкрига си с танкове на генерал Иван Колев с неговите кавалеристи. Можехме сами да спечелим Балканската война, но Радко Димитриев и Фердинанд ни предадоха. Можехме да обърнем хода на Втората световна война, ако се бяхме включили на Източния фронт и да влезем във Владивосток до края на 1943-та. Можехме! Манията по супергероите е културен феномен, който се появява в САЩ през 30-те и 40-те години на XX век, като пряко продължение на зараждащата се фантастика, но в нейната по-комерсиална страна. В България, идеята за супергерои се приема с присмех като поредната американска изгъзица. Интересното е, че точно хората, за които комиксите са западна изгъзица са и тези, които вярват, че колобрите на Танга могат да мътят умовете на врага и да изстрелват светкавици от ану…пръстите на ръцете. Старото поколение е научено да вярва в супергерои без да го осъзнава. „Моят татко е работник, ударник е пръв, като него у заводо нема друг такъв“ гласи стар шлагер от албума „Златната решетка“. Бабата на Пенчо е построила Химко Враца за една нощ само с плюнка, малко пясък и две колички РК1 цимент. Дядото на Соня е охранявал границата от Резово до Златоград с една пушка „Манлихер“, една овчарка и две гранати от ПСВ. Таткото на Златомир е бил в Казармата и за разлика от Златомир, е истински мъж. Той е тичал по 40 километра всеки ден в кръг по плаца, а след това е ял полузамръзнала яхния в очукана бака, понеже НРБ е богата държава и добре се е грижела за наборниците. А най-големият герой е Тато. По-бърз от куршум, по-мощен от „КрАЗ“, способен да превърне цялата си политическа опозиция в посланици зад граница. Тато строи заводи, открива магистрали, ходи на лов, целува се с Брежнев, изобретява цели проводници… Още: Империя на националните катастрофи Изведнъж приказката свърши, а българите се почувстваха като малко детенце, на което една история не е стигнала, за да заспи и сега седи само, тъжно и излъгано в своето креватче на загасена лампа. За да се успокои, първо плаче за старата приказка. След това подсмръква с носле и започва само да си измисля нови приказки, за да се приспи. Те са още по-епохални от старите, но героите в тях са някак дори по-абсурдни, по-хиперболизирани и по-безплътни. В тази плачевна среда, където драмите трябва да са прекалено драматични, националните катастрофи – национално-катастрофични, а супергероите – свръхсупергероични, на човек, които обича и вярва в историята, му се прищява да си скъса дипломата. За съжаление, „младите“ не са много далеч като ниво от „старите“, може би защото крушата наистина не пада по-далече от дървото, особено ако го няма вятърът на промяната, който да я издуха напред. Появи се цяла сурия страници, сайтове и платформи, които да разказват истината за истинската българската история на България. Псевдохудожници рисуват псевдокартини. Псевдо писачи пишат псведописания. Всеки се състезава да изкара някой лев от наивността и лековерието на хората, които отчаяно искат да намерят приказката, в която да повярват. В тази благодатна среда избуя и историческото предприемачество – чаши, календари, албуми, списания, реконструкции, дарения, ефири, какво ли не. A в тях – същото, което дядо професор е говорел по времето на 16-тия пленум. Защото ако старото поколение историци и псевдоисторици има оправданието, че цял живот това са учили и това си знаят, младите авантюристи нямат оправдание. При тях нещата са просто и само за пари, сензация и както казва един мъдър приятел, за да „те лайкват пичките“… Само че не е готино да си мислиш как ще те лайкват пичките, а на глас да обясняваш, как тупаш историята от прахта и разказваш нови неща на хората, даваш им нова перспектива. Защото единствената перспектива, която се дава, е старата, но излъскана и с премахнати от речниковия фонд соц-стилистики. И така, какво излиза – митове, легенди или соц-шлагери, но на нов глас. За какво ни е тогава историята? „За да не повтаряме старите си грешки“ или защото „Историята ни учи, че никой не се учи от историята“ – класическите клиширани отговори. Всъщност, да познаваш историята си, означава да познаваш себе си. Защото ти си своя баща, своя дядо, пра-дядо и пра-пра-дядото на своя пра-дядо. Както казва талантливият писател Николай Терзийски, ти си Самуил, Симеон, Тервел, Левски и Раковски и въобще всички хора, които съставляват миналото на нашия народ. Защото това е един народ и както атомите във всяко нещо са свързани помежду си, така и съдбите на всеки човек са оплетени с тези на неговите сънародници. Врътката в случая е, че за да бъдем истински народ, ние не просто трябва да схващаме тази връзка, но и да познаваме истината за нея и нейното минало. Както е казал човек, доста по-умен от мен, само истината може истински да освободи човека. А свободата на индивида означава свобода и на цялата общност. В този смисъл, историята означава свобода. Защото историята е истината. Историята не се пише от победителите, не е въпрос на гледна точка и не зависи от приумиците на авторите. Историята – истинската история – е истината за онова, което се е случило преди. А истината, mes amies, винаги излиза наяве. Затова на хората, които искат да си продават мърчъндайза – било то тениски или бюлетини – историята не им отърва. И те измислят приказки. Важното е вие да не бъркате историята с приказките. Още: Записки по провалените въстания Приказките ги пишат победителите. Като приказките за Втората световна война. СССР пише една приказка, САЩ пиша друга, Великобритания трета. Но всички те могат да се поберат в голяма антология. В тези приказки обаче липсва историята. Липсва историята за японския лекар Иши, убил над 10 000 души в Китай и помилван от САЩ в замяна на тайни за бактериално оръжие. Липсва историята за тоновете иприт, които ВВС на Великобритания планира да изсипе над Берлин през 1943 г. Липсва историята на над 3 000 000 съветски военнопленници, пратени в Сибир, понеже са си позволили да не умрат, а са се предали на германците. Но ето – и тези истории излязоха наяве. В бъдеще ще излязат и други. Така че, ако и вие като мен си зададете въпроса за чий ни е притрябвала история, спомнете си, че ни е притрябвала за нашия, за българския. Не е лесно да се пише история, защото не е лесно да се казва истината. За това не всеки човек може да бъде историк, както не всеки човек може да е музикант, писател или художник. Защото историята е изкуството да казваш истината. А това често изисква жертви и не носи дивиденти. Затова, когато следващият път някой разказвач на приказки ви обяснява, че ви дава истинската история, вижте дали паралелно със своята версия, не се опита да ви продаде и още нещо – я тениска, я календар, я бюлетина… https://www.klinklin.bg/za-chii-ni-e-istoria/

дам, бая народ не се е кефел на диктаторчето, барабар с ферди мравката

която вече е от съвсем друг период, да не говорим за подробности като архитектурни и пр. Но с оглед на факта, че когато и да мина, обектът все е затворен, благодаря за линка.

трогателно, наистина. Иначе Стамболов е убит от македонските комити. А защо те му имали зъб и какво предателство е извършил 'героят' срещу тях, предлагам да си изясниш този въпрос за домашно.

толкова е секретен, че са маскирали катастрофата му