Last roman

Сирия навлиза във фазата на посттероризма Два дни след изказването на Башар Асад пред форума на министерството на външните работи на Сирия медиите продължават да ги анализират. Повечето от тях, дори израелските, са единодушни в интерпретацията на думите на сирийския президент, като "заявление за скорошна победа над терористите и спонсорите им". Това се твърди в анализ на иранската агенция PARS на страницата на онлайн изданието си. Според него от думите на Асад могат да се направят три основни извода. Първият е, че в речта му няма и сянка на опасения от възможността той да бъде свален от чуждестранните интервенти и техните проксита в Сирия, най-вече Саудитска Арабия и САЩ, както и акцентът за "съхраняване на териториалната и демографска цялост на Сирия, както и арабската и същност". Той също благодари на Русия, Китай, Иран и Хизбула за помощта, която те оказали на сирийския народ. Вторият момент, който може да бъде наблюдаван след речта му, е разширяването на информационния поток. Досега, особено в западните, израелските медии и такива като "Ал Джазира", през последните 8 години думите на Асад са или изопачавани, или предавани частично и манипулативно, според статията. Тази негова реч е била предадена изцяло от Ал Джазира и дори е бил титулован от нея като "президентът на Сирия, Башар Асад". Третият момент според анализа е бързото разпадане на орбраната на Халифата и пораженията му в последните дни и седмици. В момента под контрола на терористите са останали само два относително големи района: Идлиб и Дейр Ез Зор, като поражението на втория е въпрос на време. Следствие от тези реалности, според PARS, e разбирането на смисъла на последните събития на бойните полета от враговете му и, като следствие, свалянето от дневен ред на исканията за премахване на Асад от власт. Нещо повече, вече ставало ясно, че оставането му на власт е необходимо условие за запазване на стабилността и сигурността в Сирия и региона, а последното се доказвало и от участието на 43 държави на откритата международна изложба в Дамаск. http://dnes.dir.bg/news/terorizam-asad-siria-26276711?nt=4

нали знаеш, че заравянето на главата в пясъка и игнорирането на проблема не го решава, а само го задълбочава? Разбира се винаги има и 'алтернативна' форма на 'съпротива' на варварската колонизация: 'Hug a Terrorist' Program Aims to Stop Spread of Extremism in Denmark Police in Denmark have set up a controversial new program to stop the spread of radicalization and terror attacks. In Aarhus, Denmark’s second largest city, authorities are using a method referred to by some as the “hug a terrorist” or "hug a jihadi" model of de-radicalization. They are trying to change the minds of potential Islamic extremists by supporting them and offering them kindness rather than treating them as outcasts and criminals. http://insider.foxnews.com/2017/08/09/hug-terrorist-program-aims-stop-spread-extremism-denmark-report

New genomic insights reveal a surprising two-way journey for apple on the Silk Road Map depicting apple's ancient journey along the Silk Road. Credit: Alexa M Schmitz/Yang Bai BOYCE THOMPSON INSTITUTE—Centuries ago, the ancient networks of the Silk Road facilitated a political and economic openness between the nations of Eurasia. But this network also opened pathways for genetic exchange that shaped one of the world's most popular fruits: the apple. As travelers journeyed east and west along the Silk Road, trading their goods and ideas, they brought with them hitchhiking apple seeds, discarded from the choicest fruit they pulled from wild trees. This early selection would eventually lead to the 7,500 varieties of apple that exist today. Researchers at Boyce Thompson Institute (BTI) have been working hard to excavate the mysteries of the apple's evolutionary history, and a new publication this week in Nature Communications reveals surprising insights into the genetic exchange that brought us today's modern, domesticated apple, Malus domestica. In collaboration with scientists from Cornell University and Shandong Agricultural University in China, the researchers sequenced and compared the genomes of 117 diverse apple accessions, including M. domestica and 23 wild species from North America, Europe, and East and central Asia. A tale of two roads The most exciting outcome of this genomic comparison is a comprehensive map of the apple's evolutionary history. Previous studies have shown that the common apple, Malus domestica arose from the central Asian wild apple, Malus sieversii, with contributions from crabapples along the Silk Road as it was brought west to Europe. With the results of this new study, the researchers could zoom in on the map for better resolution. "We narrowed down the origin of domesticated apple from very broad central Asia to Kazakhstan area west of Tian Shan Mountain," explained Zhangjun Fei, BTI professor and lead author of this study. In addition to pinpointing the western apple's origin, the authors were excited to discover that the first domesticated apple had also traveled to the east, hybridizing with local wild apples along the way, yielding the ancestors of soft, dessert apples cultivated in China today. "We pointed out two major evolutionary routes, west and east, along the Silk Road, revealing fruit quality changes in every step along the way," summarized Fei. Although wild M. sieversii grows east of Tian Shan Mountain, in the Xinjiang region of China, the ecotype there was never cultivated, and did not contribute to the eastern domesticated hybrid. Instead, it has remained isolated all these centuries, maintaining a pool of diversity yet untapped by human selection. First-author Yang Bai remarked, "it is a hidden jewel for apple breeders to explore further." The sour (but firm) side of the story As the apple traveled west along the Silk Road in the hands of travelers, trees grew from dropped seeds and crossed with other wild apple varieties, including the incredibly sour European crabapple, Malus sylvestris. The sourness of crabapples was once described by Henry David Thoreau as, "sour enough to set a squirrel's teeth on edge and make a jay scream." The authors found that M. sylvestris has contributed so extensively to the apple's genome that the modern apple is actually more similar to the sour crabapple than to its Kazakhstani ancestor, M. sieversii. "For the ancestral species, Malus sieversii, the fruits are generally much larger than other wild apples. They are also soft and have a very plain flavor that people don't like much," Bai remarked. The hybridization between ancient cultivated apples and M. sylvestris, followed by extensive human selection, gave us new apples that are larger and fuller in flavor, and with a crispy firmness that gives them a longer shelf life. Bai further explained, "The modern domesticated apples have higher and well-balanced sugar and organic acid contents. That is how the apple started to become a popular and favored fruit." A sizeable discovery with big potential A new flavor and texture may have put the apple into our pies, but size matters a great deal too. In crop breeding, one of the most desirable traits selected for is a larger fruit or seed. In nearly all cases of fruit domestication, the wild ancestor has tiny fruit that were shaped into their large, nutritious cultivated counterpart through centuries of selection. For example, the domesticated tomato is at least 100 times larger than its wild relatives. "This is not quite the case for apple. Its domestication started with a medium to large-sized fruit," asserted Bai. "It has great potential for further enlarging fruit size in breeding programs." By comparing the many different apple genomes, the researchers were able to find evidence supporting two different evolutionary steps contributing to apple's size increase - one before, and one after domestication. The large size of Malus sieversii compared to other wild apples gave it a great advantage for domestication. It had already evolved to a suitable size before it was even cultivated, likely making it more attractive to growers who would then not need to spend much effort selecting for larger fruits. Such a lack of size selection also means that the genes responsible for size increase still retain a variability that holds potential for future selection. But it can also make identification of the size-associated genes difficult. Despite this, the extensive breadth of the new study allowed the researchers to identify several genetic markers underlying the fruit size increases, which is great news for breeders who might want to further increase the apple's girth. The apple (genome) falls far from the tree While consumers may ask for better apples, breeders are met with difficulty when it comes to polishing apple traits. One major issue is that apple can't self-pollinate. It can only cross with other varieties, introducing too much genetic variability with each generation. While genetic change is necessary to tweak a trait of interest, too much change will tweak everything. Combined with the several years to get from apple seed to fruit, this makes breeding for desired traits a challenge. "The genomic regions and candidate genes under human selection for a certain trait identified in this study will be very helpful and inspiring to breeders working on the same trait," asserted Fei, who expects that the results from this study will, "improve speed and accuracy of 'marker-assisted selection' in apple." Now with an extensive and diverse collection of representative apple genomes, thorough and careful analyses have allowed Fei's group to distinguish important genetic markers that will greatly aid breeders in their quest for better apples - be it for disease resistance, shelf-life, taste, or even size. When asked how big she thinks an apple could get through breeding, Bai responded with a twinkle in her eye, "Well, in my wild imagination, maybe one day it can be as big as a watermelon." _______________________________________ http://popular-archaeology.com/issue/summer-2017/article/new-genomic-insights-reveal-a-surprising-two-way-journey-for-apple-on-the-silk-road

Какво, още ли не вярвате, че това е краят? Автор: Михаил Велер, „Наш дом“ Болезненото неравнодушие на руснаците към мигрантското нашествие в Европа е живо доказателство за нашата европейска самоидентификация. Може да проклинаме Европа, да я коригираме и презираме – можем да завиждаме и страдаме, не съумявайки да се впишем в нейното благоденствие. Но в подсъзнанието ни тя съществува натрапчиво като благополучен алтернативен свят – даващ вяра и надежда, че хубавият живот е реален, че има към какво да се стреми човек. Това е светът на белите християни, с тях имаме една и съща представа за живота и човешките отношения. Имаме обща литература, общи живопис и музика, философия и наука, технически прогрес, мода, представи за красотата, за доброто и злото. Дори буквите ни са еднакви, и дори обредите ни за сватби и погребения. Един е и нашият Бог. Ние сме единно културно-идеологическое пространство. А противоречията са, защото европейските страни са воювали много повече помежду си, отколкото Русия с която и да била от тях. Днес обаче става дума за НАШИЯ общ свят. Оптимистите смятат, че старицата Европа ще се прокашля и търпеливо ще понесе случващото се – в края на краищата бежанците не са чак толкова много за 500-милионното процъфтяващо европейско население. И да: не е проблем да изхрани сегашното количество пристигащи на Стария континент. Това е погледът на честния или злонамерен идиот. Необятността и нерешимата сложност на мигрантския проблем далеч не е в днешната тълпа. Мигрантите представляват нахлуването на армията, нейният авангард. Те идват тук не за да се претопят – в никакъв случай! Идват, за да претопят Европа. Стомашният сок вече е впръскан в обреченото тяло. Последният етап от залеза на Европа се случва именно сега – пред очите ни. А социалните процеси се развиват експоненциално. Пикът на процъфтяването на цивилизацията отминава с удивителна скорост и бива заменен с нейния крах – историците знаят това. Причината не е в мигрантите. Причината е в гнилия мозък на Европа. За да разберем какво става, е необходимо да погледнем неотдавнашните предпоставки. А това е културната революция на битничеството, 50-те години в САЩ. Група хомосексуалисти и наркомани с асоциални възгледи и творчески наклоннности формират етиката и естетиката на контракултурата. Три култови фигури – Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Джак Керуак. Разюздан секс, мръсотия, вулгарни фантазии, долнопробни лузъри безделници; и „да бъде проклето това общество, в което съм тъй нещастен“. В онова общество са налице всички възможности за процъфтяване. Но тези млади хора с болна психика и изкривени мозъци виждат единствения начин за себеутвърждаване в това да прехвърлят „тегобите“ си на другите и да обвиняват света за своята душевна непълноценност. Но! Животът е движение, промяна! А традиционните естетика и идеология на културата са в криза, изтощени са; величието и съвършенството са постигнати в миналото – от тук насетне какво? Изкуството – то пресътворява новото! И всяко младо поколение иска това, новото! Ние ще променим обществото ви – ще го разрушим Великата революция на хипитата от 1968 година в САЩ и Франция канонизира контракултурата. Долу буржоазната култура! Тоест: долу кариерата и изобщо честната работа; долу патриотизма (войната във Виетнам е преляла чашата), долу лицемерното семейство с неговите вярност и изневери, дору богатите кръвопийци и социалното неравенство. И главното – НЕ на на всички забрани, човек може да прави всичко, което му хрумне и му доставя удоволствие. Да живее братството и щастието. Да пушим трева, да се друсаме, да свирим на саксофон. Да безделничим: будизъм! Плесента на преситената цивилизация извисява ръст. През 1962 година чернокожият Джеймс Мередит е записан в Мисисипския университет с личната протекция на президента Кенеди. Няколко хиляди войници и национални гвардейци охраняват маршрута на първото му появяване на занятия; по време на възникналите безредици са убити двама, четиристотин са ранени. През 1965-а се появяват „Черните пантери“ с тяхното радикално чернорасистко крило. През 1967 година е застрелян Мартин Лутър Кинг. И едва през 70-те години на ХХ век правата на белите и черните американци са изравнени. Борците за справедливост побеждават. Но. След като процесът е тръгнал, няма как да бъде спрян. Давайте напред! Тук не е мястото да се прави характеристика на Франкфуртската философска школа и да се излагат възгледите на Хоркхаймер, Адорно и другите ѝ стълбове. Ако сумираме крайния резултат: за десетилетия неуморна дейност на видните мислители академичната общност и западната младеж са проникнати от левите социалистически убеждения на „неореволюционизма“. Разрушаването на буржоазната държава с нейните институции и нравственост е философски обосновано и морално приветствано. А доколкото пролетариатът с неговата прогресивна същност не се превръща в потребител в обществото, движеща сила на революцията стават напредничавата младеж и маргиналите. Ние ще сложим край на буржоазната експлоатация на човек от човека и ще създадем справедлива братска общност от свободни хора. Моралът на бащите е лицемерен, културата им е самодоволна, техните закони задушават човека – а над всичко стои обусловеното от природните закони право на удоволствие. Именно в удоволствието са и щастието, и смисълът на историята. Започва ИЗЧЕЗВАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените раждат малко и неохотно. През 1971 г. излиза епохалната книга на библията на политическата философия „Теория на справедливостта“ на Джон Ролс. Следствие на този многостранен труд е практическото внедряване в умовете и в практиката на втората част на принципа на справедливостта по Ролс. А именно: переразпределението на ценностите в държавата трябва да бъде в полза на бедните чрез отчуждаване на имуществото на богатите. Грубо казано – от всекиго според способностите, всекиму според потребностите Е, в реални и разумни граници. Имаше такъв вулгарнокомунистически тезис, който ни преподаваха по обществознание в съветското средно училище. Тук обаче той е подаден рамкирано с маса научни аргументи и разсъждения. „Разбирате, нали: социалните отношения трябва да бъдат като в семейството, където силният и богатият се грижи за слабите и децата, които не работят, или за болните си братя и така нататък… Без да иска отплата – заради любовта и човечността. Така западните интелектуалци зауважаваха себе си, задето „разбират и приемат тези възгледи“. Искрено вярвам: тази е истината, умната и добрата.“ Всички видове лешояди и паразити вият от щастие. Задоволяването на техните потребности за сметка на работягите не само че получава силата на закон, но и силата на морална максима! Безплатни жилища, образование, медицина, купони за продукти, дрехи – и джобни разходи! Защо им е, по дяволите, да работят? Принудителният труд е подла отживелица от тоталитаризма. Ти бачкаш! Ами плащай си данъците, боклук такъв! А аз заслужавам помощи. Теорията на справедливостта на Ролс не желае да отчита психологията на личността и социалната психология като цяло – също. Блажената маниловщина се оказва изпълнима в епохата на изключително ефективното производство и свръхпроизводство. Работягите са бесни заради необходимостта да издържат наглите паразити. Обяснява им се обаче, че това е закон, че са длъжни да бъдат по-добри и човечни; засрамете се, господа труженици! Та нали тези, които смучат соковете ви, са ваши братя!? И ето че през 1969-а, в разгара на расовите и младежки вълнения и културно-морално-идеологическата революция на Запада нюйоркските хомосексуалисти се сбиват в своя бар с полицаите. И много бързо се самоопределят като маргинали, угнетени, малцинство на принципа на сексуалната си ориентация. Тоест: обект на съчувствие за хората с прогресивни убеждения. Да се борим за равенство! Историята познава много хомосексуалисти, просто тази разпра се случва в назрелия исторически момент. Движението на хомосексуалистите, подето като борба на едно угнетено малцинство за своите права, напълно се вписва в контракултурата, в антибуржоазния контраморал, в борбата за правото на личността да консумира удоволствията – като принцип на справедливостта. За апологетите на „новото мислене“ отношението към хомосексуалистите се превръща в лакмус: ти за свободата на човека ли си, или не?! При това. През 70-те години гълъбчетата се борят за правото да не служат в армията. През 2000-а – обратно, за правото на военна служба. През 70-те борбата е изобщо против брака. После се стига до узаконяването на еднополовите бракове. И най-важното, което хомосексуалистите постигат: първоначално Американската асоциация на психиатрите, а след това и Световната здравна организация след дълги прения и гласувания с минимален превес на гласове изключва хомосексуализма от списъка на психическите патологии и го признава за „вариант на норма“. Агресивният феминизъм се бори срещу всякаква форма на дискриминация на жените: за правото да служат в армията, да правят кариера, да имат пропорционално на мъжкото представителство в ръководните органи и да вдигат щанги… Пропагандира се образът на самостоятелната жена, която ражда едно дете около четиресетте си години. Движението „чайлдфри“ налага модела на пълноценен живот изобщо без деца. Бракът вече въобще не е задължителен, тази буржоазна клетка за свободните хора! Нравствено е всеки да живее с когото си иска, когато иска. С разпада на семейството започва да расте броят на извънбрачните деца. Извънбрачното съжителство на самотни майки с бащата на техните деца е икономически изгодно и за двамата родители, особено ако някой от тях (или пък и двамата) е безработен. Държавата фактически поощрява материално разпада на семейството. И въобще – животът става по-богат и по-лесен, удоволствията са повече, желанието да поживееш и за себе си – също. Две деца в семейството се превръща в норма, а често и едно. Раждаемостта пада рязко! Европейските народи вече не се възпроизвеждат – числеността им намалява. ЗАПОЧВА УМИРАНЕТО. Без войни, епидемии и глад. Просто жените не искат да раждат. За последен път е било така при упадъка и края на Римската империя. УМИРАЩАТА КУЛТУРА. Ето до какво се докарахме. С всичките тези равенства, свободи, ценности и принципи. С всичките тези видове равенства! Започва политическото покаяние Различните, малцинствата, слабите, бедните и угнетените по право получават братската помощ и любовта на силните и особено на тези, които по-рано са ги потискали. Довчерашните колонизатори започват да си скубят косите, надпреварвайки се да се опитват да направят колкото се може повече добрини за бившите колонизирани. Започват да ги приобщават към себе си, да ги заселват, да им дават гражданство и да ги обезпечават във всяко едно отношение. За някакви си трийсет години милите обитатели на Африка и другите от Пакистан, Алжир и прочее превърнаха цели градове и райони в сметище и нямат никакво намерение да се махнат, тероризирайки приелите ги от глупост „коренни жители“. „Мултикултурализмът“ и „ксенофобията” са изобретение на неграмотни идиоти, напомпани с добри намерения Грешчиците тук са две. Първата е показана най-обстойно в книгата на Ричард Лин „Еволюция. Раса. Интелект“. Тя е претъпкана с ужасяващи статистически таблици. С кошмарни данни. В нея се посочва, че ако приемем средния коефициент на европееца, тоест на белия човек, за 100 – тогава коефициентът на китайците, корейците и японците е 105. На негрите от Африка – 70. На арабите и на негрите от САЩ – 85. Цифрите са усреднени. В книгата всичко е подредено с най-големи подробности по страни, възрастови и социални групи, с коментари и бележки. След такава книга авторът би трябвало да бъде съден за „фашизъм, расизъм и ксенофобия“. Проблемът обаче не е в това. Проблемът е другаде. А именно в това, че тези многобройни статистически изчисления не са опровергавани никога, никъде и от никого. Те не бива да бъдат четени! Не бива да бъдат споменавани! Всеки, който ги спомене, също е фашист! Но самите данни си остават неопровергани. Забележете, авторът принадлежи към бялата раса. Според неговите данни китайците, корейците и японците са по-умни от белите. И те, китайците, корейците и японците, не предизвикват социални вълнения. Орат своята нива. Работят. Не се бунтуват. Нормални хора са. Според „теорията на справедливостта“ по-умните трябва да дават на по-малко умните. Винаги. За трудовата мотивация и етика на някои етнически малцинства, за психологията на отношението им към труда – ни остава само да мълчим. Втората грешчица. В своя екстаз на благородна самоизмама толерантните социолози решават да идентифицират хората политически коректно – най-вече по гражданство. В държавата всички са равни? В Америка всички са американци, в Англия всички са англичани, във Франция – французи. Но. Човекът се идентифицира по цял ред признаци: пол, възраст, професия, доходи, местожителство, националност, религия, цвят на кожата, страната, в която живее. И. „гражданин на Великобритания“ е поданство. Гражданството е юридическо понятие. А „англичанин“ е принадлежност към народа: към неговия език, култура, история, усещане за принадлежност към него, себеидентификацията като негова неделима част. Традициите, обичаите и навиците – те са нещо твое, единствено и родно. Може да имаш и пет гражданства – срещу пари и връзки. Но народът ти е само един. „Доминантна самоидентификация“ – аз съм въвел това понятие. Това е, когато „нашите йоркширкски момчета“, взривявайки лондонското метро, не са ваши! Те са били граждани на страната ви. Но преди всичко са мюсюлмани, после пакистанци и чак след това – граждани на Великобритания. Пакистански мюсюлмани взривиха мръсните неверници, сред които живееха. А не беше ли пълна глупост да ги пускат във Великобритания и да ги смятат за „свои“? Глупаците ги бият дори в олтара. Ислямът провъзгласява единството на всички мюсюлмани – противопоставяйки ги на „неверниците“. Отношението на исляма към неверниците е гъвкаво и при необходимост позволява всичко. Ти може и да припадаш от възторг към самия себе си, защото смяташ имигранта мюсюлманин за свой беден брат. (И припадат!...) Само че негови братя са други мюсюлмани, а отношението му към тебе е добро, докато си му полезен за нещо. В самохипнозата на своите политически фантазии американците и въобще Западът решиха, че демокрацията е най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг е да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие – което е възможно само чрез изграждането на демокрацията. „Умен, умен, а глупак“, казал майор Пронин. Тъй както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за всички хора, един-единствен най-добър дом за тропиците и тундрата, така няма и не може да има една-единствена най-добра политическа система за всички народи във всички времена и при всички условия. Различните форми на демокрация, аристокрация и авторитаризъм могат да се окажат оптимални при различни условия. Опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия идеално спомогна тя да бъде тотално разрушена и ограбена. Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло. Защото там само силните и жестоки управници могат да държат племената и народите си в мир и подчинение. Разнородните образувания, чиито граници след разрушаването на Османската империя и деколониализацията бяха прецизно очертани от европейците, признават единствено въоръжената ръка над себе си. Както бифтекът може да убие страдащия от дистрофия, както атмосферно налягане може да убие водолаза, така и демокрацията е в състояние да унищожи народи с родово-племенно съзнание. И ето че те се разбягаха. Още повече че в Европа ги канеха. Демокрацията в Европа започна видимо да гние от момента, когато през 1979 година унгарската проститутка и „порноактриса“ Чичолина бе избрана със скандално ликуване в италианския парламент с хвалби по адрес на професията ѝ и остана в политиката четвърт век. Мигрантът се качва на главата на своя домакин точно толкова, колкото му се позволява. През 2002 година ясно пролича липсата на достойнството у Европа – тогава палестински терористи превзеха храма „Рождество Христово“, взимайки монасите за заложници. Преговорите се водиха в продължение на много дни, никой не повдигна темата за кощунството, никой от терористите не пострада – пуснаха ги на свобода и дори ги приютиха в Европа. Нека си представим огледалната ситуация: терористи християни превземат джамия в Мека. Колко погроми и убийства върху християни биха били извършени от мюсюлмани по целия свят? Липсата на инстинкт за самосъхранение на Европа пролича, когато отмениха смъртната присъда дори за най-страшните убийци. Така животът им предварително е гарантиран, независимо колко хора биха убили и какви зверства биха извършили. Волята на Европа за победа изчезна в момента, в който група терористи посмя да постави изисквания пред държавата, шантажирайки я с живота на заложници. Вместо в отговор да унищожи всички партньори, приятели, роднини и близки на терористите, което винаги – винаги в историята! – е гарантирало необходимия резултат, държавата позорно завърта опашка и след преговори пуска от затворите заловените по-рано убийци, които е трябвало да бъдат застреляни веднага. Вместо „сомалийските пирати“ да бъдат потопявани на място, за което е нужна само една лека картечница на кораб, Западът обсъжда незначителни наща и ги откарва в „еврозатвори“ – ако изобщо успее да залови някои от тях. Обикновено обаче историята приключва с даване и получаване на откуп. Вместо да разстрелват при първа възможност всички терористи, членове на „Ислямска държава“, и да изхвърлят от Европа всички, подозирани в тероризъм от специалните служби, европейските интелектуалци и чиновници разсъждават как да ги „интегрират“. Разумът изостави Европа, когато след взривовете в лондонското метро кралица Елизабет тържествено обеща, че „терористите няма да успеят да ни накарат да се откажем от нашите ценности“. Под „ценности“ следваше да се разбира готовността англичаните и занапред да приемат, да издържат финансово и да се грижат за ислямските имигранти, които ги презират и цинично ги използват. Затова пък мигрантите вече изискват от християните да се отказват от своите ценности: да не празнуват Рождество, да не консумират алкохол и свинско месо, да не ходят по бански на плаж и да не се пекат на слънце в парковете – при това изискват злобно! „Мултикултуризмът“ и „ксенофобията“ са понятия, които по принцип отхвърлят социума като система, както и човека като органична съставна част в единството на социума. Става дума за упорито намерение социумът да се атомизира и раздели, а връзките между хората елейно да се сведат до взаимна любов и взаимопомощ. Това е отрицание на социалния организъм и опит той да бъде заменен с хибрид. Да се създаде някакво същество с глава на лъв, крака на елен, туловище на слон и опашка на паун. Химера. Социумът обаче е система, състояща се от хора, в която всеки знае какво да очаква от другия; в която правилата са еднакви, традициите и навиците са еднакви. Еднаква е представата за празниците и делниците, за императивите и табутата, за храната и свободното време, за дрехите и чувството за хумор. Това е една обща среда, където човекът не е заплашен от непонятни и неприятни изненади. Човекът е едно цяло с околната среда – материална и информационна, биологична и социална. Социумът е културно единство. Няма как да бъде другояче. Групите с различна култура, позиционирани като равноправни, неизбежно се стремят да променят държавата според своите възгледи и ценности – ако не могат да го сторят, плюят на тази държава и просто се ползват от облагите, които тя им дава. Така мюсюлманските общности, сплотени от религиозното си братство и солидарност, често тероризират „цивилизованото“ християнско мнозинство, което ги е приютило. Чужденецът е стресов фактор, той държи в напрежение: непрекъснато трябва да внимаваме да не би някой да обиди някого, да се премине „червената линия“ – защото представите на едните и другите за вежливост и страхливост, за доброта и слабост, за допустимо и недопустимо често са твърде различни. Твоят народ, с който ти си едно цяло, е усвоил и защитил земята си и живее по свои правила. И когато мигрантът, нямайки отношение към твоята история, не споделяйки възгледите и правилата на твоя народ, налага своето битие в твоята страна по чужди за нея правила – при това обявявайки себе си за същия като тебе пълноправен хазяин, това разрушава социалната същност на народа, противоречи на социалния инстинкт на всеки негов член. Всяка агресия на мигранта към коренното население се възприема като агресия на чуждия етнос към всичко, което е твое родно – при това на собствената ти земя! А поведението на много народи, изповядващи исляма, е крайно агресивно и конфликтно. Възниква старият въпрос: трябва ли да си толерантен към онези, които не са толерантни към тебе? И просто те използват до определено време? Повечето мюсюлмани се отнасят напълно сериозно към идеята за бъдещото създаване на световен халифат. Вече в редица европейски градове, като се включи и милионният Бирмингам, учениците мюсюлмани са повече от учениците, принадлежащи към коренното бяло население. Още 10–15 години и ислямското мнозинство ще създаде зони на шариата. И тогава ще настъпи разплатата! Ще ви дадат да се разберете за гей парадите, обиждащи религиозните им чувства! Ще се радвате, ако сутрин се събуждате живи! Те ще ви обяснят това-онова за феминизма, за чайлдфрия и шортите по улиците! Пола до земята, омъжена – мълчиш, докато мъжът не те попита нещо! Ще ви обрежат до един! Ще ви покажат що е то свободен секс, бърз и безопасен! Изборът ще бъде или да ги пребиете с камъни, или да се продадете! За Аллах няма малцинства и мнозинства – всички живеят по неговите завети или въобще не живеят! А засега – ще живеем във вашите домове и ще ядем вашия хляб: работете за нас, неверници. Те пътуват из Европа, а след себе си оставят потънали в мръсотия площади и разбити влакове, в които са ги возили безплатно. „Европейските ценности“ довършват Европа. Те приличат на предозиране с морфин. Повечето имигранти са здрави и силни млади мъже. Броят им ще се умножи по десет. Ще получат гражданство, ще доведат родителите и братята си, ще се женят и ще им се раждат деца. Впрочем чичото на Ясер Арафат е бил мюфтия в Ерусалим. На стената в стаята си е държал портрета на Хитлер и е бил приет от Химлер в канцеларията на СС. Мигрантът се катери по главата върху главата на домакина си точно толкова, колкото домакинът му позволява. Днес толерантният европеец се страхува да направи забележка на мигранта, страхува се да не би случайно да засегне госта друговерец. Ами значи сам си е виновен, че е презиран и тероризиран. Не имигрантите ще довършат Европа. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ я довършват. Изходът е не само в строгото спазване на мигрантските квоти. Само твърдата интеграция, по-точно асимилация на бежанците ще спаси нашия свят. Със смесица от добродушна глупост и лицемерие европейските политици не желаят да признаят, че проблемът е именно в чуждата и агресивна идентичност. Прометей е оздравял и е станал толкова добър, че е решил да храни с черния си дроб всички лешояди; и сега те с удоволствие чакат докога ще им стигне цялото му тяло. Когато властта нарича самозащитата на обикновените хора „фашизъм“, значи, че на власт са вълци в овчи кожи. Речите им са овчи, а острите им зъби са все по-близо. Фашизмът е заменен с удивителна форма на антифашизъм. Ако фашизмът се стреми към унищожаването на други народи, то съвременният антифашизъм се стреми към ликвидирането на собствения си народ, в това число с помощта на чужди народи. Ако фашизмът решава своите задачи с оръжие и кръв, то съвременният антифашизъм (неоантифашизмът) решава своите задачи с ласки и шоколади. Но резултатът е смъртоносен! Като смазва меко, но неумолимо всяка съпротива до степен на унищожаване на каквото и да е инакомислие, неоантифашизмът провежда геноцид над собствения народ – обяснявайки му, че именно в това се състои щастието и свободата му. Народите на Европа изчезват физически – под звуците на химна за свободата и правата на малцинствата. Създателят на Ордена на йезуитите би умрял от завист. Тоест проблемът не е в силата на имигрантите, а в самовнушеното за безсилието на Европа. Тя има сили, и не малко. Не й достигат дух, воля, страст. Господстващата контракултура представлява само изпреварващо отражение на разпадането на цивилизацията (така е било навсякъде и във всички времена). Днешният разпад на морала е идеен разпад на цивилизацията, след който бързо и невъзвратимо следва реален разпад, политико-икономически (това също е било навсякъде и във всички епохи). А когато Европа принуждава самата себе си, принуждава своите народи да се самоподменят с мигранти – като прощава на чуждите натрапници простащината, агресивността и наглостта, не смеейки да засегне болното им самолюбие, предпочитайки да пази техните интереси, а не интересите на собствените си граждани, тя унищожава самата себе си. Самите мигранти по принцип, и в частност мюсюлманските мигранти, изобщо не са виновни за разрушаването на културата, морала, семейството. Нито имат вина за поощряването на социалните паразити или за поставянето на знак за равенство между перверзиите и нормалното, за абсолютизирането на личното благополучие и удоволствие и като общ резултат от всичко това – за физическото измиране на европейците. Ако някой твърдо е решил да се самоубие, с нищо не можеш да му помогнеш. Ние ценим и уважаваме не днешните импотентни европейски изроди, а техните велики предци, които са създали най-прекрасната, могъща и величествена цивилизация в историята на човечеството. Близките години ще покажат окончателния резултат: дали Европа ще издъхне заедно със своята изродена представа за света, наречена „европейски ценности“, и ще стане ислямска – или все пак ще намери у себе си сили да отхвърли цялото това зловещо бълнуване. А засега мюсюлманските „бежанци“ нахлуват, за да я довършат. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/kakvo-oshte-li-ne-vyarvate-che-tova-e-krayat

Международна група доброволци разкопава двухилядолетна история по българските земи Шестима доброволци от Италия, Франция, Великобритания и САЩ започнаха в началото на седмицата участието си в археологическите проучвания на Античния керамичен център край Павликени. Те са с различни професии и занимания. Валентина Сабуко от Италия е студентка по културно наследство, Уил Коутън и Рийд Мийдор от САЩ работят онлайн, Офели Плар от Франция е IT специалист, а Остин Уилямс от Великобритания е студент по маркетинг. Само Кати Либи от САЩ, която работи във Великобритания, е археолог. Тя е единствената, която има опит. Останалите доброволци никога не са участвали в археологически разкопки. И шестимата са за първи път в България. Те ще прекарат в Античен керамичен център край Павликени/AncientCeramicCentre near Pavlikeni една седмица, като ще нощуват в археологическата база и всеки един доброволец ще представи кулинарни специалитети от традиционна за страна си кухня. Историческият музей в Павликени предоставя на международната група доброволци уникалната възможност да участват в действителни археологически проучвания на обект на близо две хилядолетия, да почистят римска керамика, открита по време на разкопките, както и да вземат участие в документирането на откритите структури под ръководството на археолога на музея Калин Чакъров. Античният керамичен център е целогодишно отворен музей на открито, в който посетителите се запознават с керамичното производство на римляните през II - III век по нашите земи. Римската вила рустика, около която е обособен обектът, е била е един от най-значителните центрове за производство на керамика в провинциите Долна Мизия и Тракия. На територията на керамичния център са открити и проучени над 50 пещи за керамика. Археологическата база, в която нощува международната експедиция, е изградена с парчета от римски тухли и керемиди, намерени на обекта, и базалт от близкия вулкан Чатал тепе. В музейната сграда са представени археологически находки, открити при проучванията. До музея е изградена и част за експериментална археология с басейни за пречистване на глина, грънчарска работилница и пещи за изпичане на керамика, направени по модел на оригиналите, открити по време на разкопките. За втора поредна година проучванията на Античния керамичен център се правят с доброволци. Той е един от многото археологически обекти, за които държавата не отпуска средства. Интерес от страна на доброволците обаче не липсва, до момента над 20 души са взели участие в разкопките. Хора от различни градове, с различен начин на живот и различни професионални интереси, свързани чрез любовта си към историята, работят абсолютно безвъзмездно за разкриването, проучването и популяризирането на двухилядолетната история на Античния керамичен център. Сградата, която проучват, датира от първата половина на III век сл. Хр. и в нея са живяли работници на римската вила. Тази година е установен цялостният план на сградата. Открити са и две огнища, които свидетелстват, че помещението е жилищно. То представлява квадратна къща с двускатен керемиден покрив. Пред входа има покрит навес, под който е разположено и едното огнище. Сградата е едноетажна, със стени от камък в основата и дървено-глинена конструкция нагоре. Просъществувала е до първите десетилетия на III век, когато е била изоставена, заради заплаха от варварски нашествия, но не е опожарена, а се е разрушила от само себе си. Археологическите проучвания тази година ще завършат до 31-ви август и краят на разкопките ще бъде отпразнуван по римски образец с всенародни тържества. На 2-ри септември на Античния керамичен център ще се проведе фестивал на античните римски занаяти Terra Antiqua Balcanica - Ден на древните занаяти, където посетителите ще имат възможност не само да видят, а да преживеят един ден, изцяло посветен на римските традиции. Ще могат да усъвършенстват стрелбата с лък, сами да направят керамичен съд, да похапнат римски ястия, да наблюдават римския процес, мода и търговия, и да се включат в безплатната беседа из обекта. Входът е свободен.

Античният керамичен център е разположен на 6 км северозападно от град Павликени. Пътят към мястото е обозначен с кафяви указателни табели. Там посетителят може да види римска вила II - III век след Христа, която е един от най-значителните центрове за производство на керамика в провинциите Долна Мизия и Тракия. Там където са открити, са експонирани антични сгради и пещи. Освен това с парчета от римски тухли и керемиди е изградена археологическа база. В близост до нея е обособена и част за експериментална археология, която включва възстановки на басейни за пречистване на глина, грънчарска работилница и пещи за изпичане на керамика. Всички те са направени по модел на оригиналите, открити по време на разкопките. На... обекта има и музейна сграда, в която са представени находки, открити при проучванията. Взети заедно всички тези особености превръщат Античния керамичен център в музей на открито. Заповядайте на 2-ри септември, събота, за да видите как римската оживява след близо две хилядолетия. ПРОГРАМА 10:30-11:00 ч. – Откриване 11:00-11:45 ч. - Занаятчийски пазар 11:45-12:00 ч. - Антична мода 12:00-13:00 ч. - Антична кухня - дегустация и свободно време 13:00-13:15 ч. - Демонстрация на римска военна екипировка 13:15-13:30 ч. - Освобождаване на легионер в почетна оставка 13:30-13:45 ч. - Римски процес 13:45-14:45 ч. - Безплатна беседа из Античния керамичен център 14:45-15:00 ч. - Пазар за роби 15:00-15:30 ч. - Запалване на керамичните пещи 15:30 - Почетно дефиле на участниците и закриване Организатори: Исторически музей - Павликени Община Павликени Сдружение за антични възстановки "Мос Майорум Улпие Сердице" - София Група за исторически възстановки "Дукс Антика" - Свищов Домакин: Исторически музей - Павликени

ще се пътува в петък вечер. Ако кажеш по-отрано дали ще идваш /до края на другата седмица/, мога да уредя и нощувка.

фружине, стига си се лигавил. От тема в тема само глупости пускаш!

Време разделно Posted by Стефан Кичев | 16 авг., 2017 Александър Солженицин в своя монументален труд „Архипелаг Гулаг“ изследва в дълбочини естеството на човеконенавистния руски експеримент, както и разглежда многото пластове, върху които е построено, и върху които се крепи съветското общество; той впоследствие ще се счита за един от хората, свалили червената империя на злото. В книгата си той изследва подчертаващите субстрати и предпоставки, върху които е изградено социалистическото право, и изобличава по какъв начин влияе на хората дадена идеология, която не е в унисон с човешката природа, когато насилствено им бъде наложена отгоре чрез закони. За своите трудове той печели и Нобеловата награда. Една от тези предпоставки, които се явяват централни за социалистическото право по негово време, е била тази за „естественото“ равенство между хората. Съдейки по тоталния икономически и социален колапс, който СС изпитва в края си, спокойно може да се каже, че тази предпоставка не отговаря на спецификите в природата на човека, т.е. не е вярна. Виждайки тежкото разцепление и своеволие, което избухва на периоди в Щатите, изглежда, че именно подобен анализ или дисекция –в която се излага основополагащата идеология, от която извира политиката (и законите) в последните десетилетия – би послужила за добър отдушник на всички нелепости, често изпълнени с насилие, които наблюдаваме последните седмици там. Най-малкото би хвърлило малко светлина върху целия проблем. Миналата седмица бяхме свидетели на един от най-големите националистки маршове в историята на страната – Unite the Right – както и на контрапротест, организиран от крайно-леви групи, измежду които и терористични групи като Антифа (Антифа е в списъка на Департаментa за вътрешната сигурност на САЩ за вътрешен тероризъм). Всичко беше почернено от стряскащи сцени на насилие и политическо напрежение. Вчера пък бяхме свидетели на банда крайно леви активисти, които своеволно свалиха и разбиха паметник, посветен на Конфедерацията (загубилата страна в гражданската война на САЩ), аплодирани от екзалтираната заобиколила ги тълпа с дитирамби на одобрение и омраза. Какво се случва? Цялото това напрежение, както и изненадващият му интензитет, не е нещо ново, а по-скоро от десетилетия насам то ври и кипи под повърхността и само чака подобни случки да се появят, за да покаже наяве уродливото си лице. Уродливото лице се изразява в опасната идеология, която се следи почти безпардонно от политическия, академически и медиен елит в американската държава. Разбира се, всяка идеология, която проповедниците й желаят да има влияние върху животите на хората или на общество, би следвало да се опредметява в дадени закони, които принципно са с цел да навигират действията и взаимоотношенията на гражданите. Един подобен закон – или по-скоро набор от закони – които се явяват логично изражение на тази идеология са т.нар. affirmative action или позитивна дискриминация. Те се състоят най-общо казано в законови привилегии за малцинствени групи, спрямо които в миналото са били извършени несправедливости, и съответно за които се смята, че подобни „облаги“ се явяват справедливо и нужно възмездие. Подобни законови привилегии са, но не се ограничават до, квоти за малцинствени групи – изискване на работното място да има даден процент чернокожи и т.н. – както и специално утвърдена защита от реч, която може да се счита за „накърнение на достойнството“. Наричам ги „законови привилегии“, защото те са точно това – не съществува защита от омразна реч за мнозинства като бели или християни – законодателството е с ексклузивната цел да брани малцинствени групи. Ако се върнем в началото на анализа – още Александър Солженицин открива, че подобно законодателство винаги се корени в дадена идеология, която доколкото не отговоря на човешката природа, ще продължава да си показва „уродливото си лице“ в обществото чрез масови и престъпни безредици и брожения, белязани с политически характер. Тия закони изразяват една отвратителна расова предубеденост, която подплатява идеологията, върху която са базирани – тази предубеденост се нарича „расизъм на ниските очаквания“. Чернокожите и малцинствените групи се разглеждат от защитниците им, които са върли привърженици на тази легислатура, като неспособни сами да се справят в икономическата и социална динамика на обществото, и в нужда от помощ от закона, която да им даде така правдивото предимство над мнозинствата, които досега са доминирали. Според расизма на ниските очаквания не се счита, че чернокожите, уповавайки се само на индивидуалните им способности, ще съумеят да си намерят работа – и за това е нужно чрез силата на закона да се принуждават фирми да ги наемат, само за да изпълнят нужната квота. Подобна идеология, базирана на расова предубеденост (като расизмът на ниски очаквания), опредметена в дадени закони, има изключително негативни последици за чернокожите общности, което допринася за разпада на социална кохезия, който наблюдаваме в момента в американското общество. На първо време съсипва мотивацията на всеки един млад чернокож да се разглежда като специален и уникален по себе си индивид, който би следвало сам да успее и да се наложи в света. Вече не му се казва да нагърби на плещите си личната отговорност за своя живот, да си почисти стаята и да си намери работа, а вместо това бива насърчаван да открие съмишленици (чернокожи) и да се идентифицира с тях – като група, която има искания към политическата класа и която трябва да си търси „правата“, при това често под формата на протести, които преливат в долнопробни бунтове. (група за натиск) Идеята върху която е построена американската държава, а именно „индивидът“, се ерозира от подобни закони, които открито насърчават племенно идентифициране с група, която се предполага, че е онеправдана, и която съответно си търси своите заслужени облаги. Това унищожава стимула за индивидуално и личностно развитие особено при младите чернокожи и вместо това ги подтиква към групово действие, което често е насилствено и разбойническо, което от своя страна води до тяхната маргинализация и изолация от пазара на труда и изобщо работещото общество. Статистиките за чернокожи тийнейджъри са умопомрачителни, както и нивото на нелегитимни деца, безработица и престъпност. Подобна идеология в своето естество разделя обществото на два типа хора – онеправдани потиснати групи и безскрупулни потисници – това на свой ред води както до негативни последици за хората, които се виждат като „потиснати“, така и за тия, на които недоброволно им е приписана ролята на потисници.. Белите, хетеросексуални християни-мъже се надигат срещу идеологията, която я виждат зад подобни закони, и която я виждат, прегърната от елита на страната, докато малцинствените групи, вярвайки, благодарение на умелото политиканстване на демократическата партия, че са жертви на жесток институционален расизъм, им отвръщат още по-яростно. Десните националсоциалисти нападнаха левите протестиращи, смятайки, че е крайно време да се отговори на насилието, изобразено от бунтовете на антифа, докато малцинствените групи, както и белите хора, които се считат за техни защитници и маршируват заедно с тях, рушат и бутат паметници, които те виждат като въплъщение на този старовремски ред, доминиран от силните на деня – белите християни-мъже. Интересно е да се отбележи как наричаме крайно левите насилствени протестъри “антифашисти” и “антирасисти”, които наименования имат очевиден положителен оттенък, докато крайно десните участници медиите не ги отразяват като “антикомунисти”, а единствено “нео-нацисти”, “екстремисти” и подобни негативни нарицателни (често заслужени.) Виждаме много сериозно до какви размирици води тази разрушителна идеология, която подплатява днешната политическа обстановка в щатите; не би било неуместно да се каже, че можем единствено да гледаме в миналото, четейки за кървавите сцени между кафяворизци и комунисти по улиците на Берлин по време на хитлеровия път към власт, и да се надяваме, че няма да се повтори. Идеологията се нарича постмодернизъм, за която съм писал и преди, и която в политическо отношение много често се изразява чрез социализъм, прекомерна власт за административния апарат и крайно леви културни идеи (има посочени отдолу книги, които изследват този проблем в детайл) – и ще завърша с обяснение защо е важно да знаем за нея. Както видяхме всички тия закони си имат идеологическа обосновка – повечето статии в най-популярните медии също си имат идеологическа обосновка, както и речите/действията на политически лидери, и ни най-малко поголовната поп-култура, генерирана от социалните мрежи – тя е там, дори и ние да сме невежи за нея – и е много по-ясно изложена и обстойно систематизирана мисловна школа, отколкото си мислим, както и много по-интелектуално приветлива за младите хора, тъй като се осланя на желанието им за бунт и радикална промяна. И именно този бунт наблюдаваме, който през историята винаги се е манифестирал по кръвопролитен и мракобесен начин в политическата атмосфера – ние го наблюдаваме сега в щатите. Свързана литература: Jordan Peterson – Maps of Meaning Aleksandr Solzhenitsyn – The Gulag Archipelago Stephen Hicks – Explaining Postmodernism: Skepticism and Socialism from Rousseau to Foucault René Fülöp-Miller – The Mind and Face of Bolshevism Ludwig Von MIses – Omnipotent Government: The Rise of the Total State and Total War https://misal.bg/vreme-razdelno/

ще го посетим задължително на 2-ри септември в рамките на мероприятие по полуляризиране на обекта.

Федералната комисия по търговията в САЩ нареди на производители и търговци на хомеопатични продукти да поставят на опаковката изрично предупреждение, че няма научно доказателство за ефекта, който се твърди, че предизвикват. Това засяга пазар, който почти не се регулираше досега и в страната обемът му надхвърля 3 млрд. долара по данни на администрацията от 2007 г. Алтернативната медицина е създадена през 1796 г. и се приема за спорна от традиционната медицина. Тя отдавна е отхвърлена от науката. По тази причина сега американското правителство задължава производителите на хомеопатични продукти да гарантират, че те са ефективни. В противен случай те трябва да посочат на етикета им, че няма никакви научни доказателства, че продуктът работи. Хомеопатията се основава на идеята, че симптомите на заболяването могат да бъдат лекувани с малки дози вещества, базирани на природна основа. Федералната търговска комисия посочва, че много хомеопатични продукти вече не съдържат забележими нива на оригиналното вещество. Хомеопатичните продукти все още имат много поддръжници, затова няма как те да изчезнат напълно от аптеките. https://www.novini.bg/news/438196-сащ-въвеждат-предупреждение-за-хомеопатичните-лекарства.html

Всъщност това е единственият open-air музей у нас. На запад е пълно с такива.

Прекрасна инициатива. На 2 септември с главния археолог на обекта Калин Чакъров, ме решили да популяризираме керамичният център с едно малко антично събитие. Ако имате време и желание, заповядайте.

и една персонална хвалба. На 12.08.2017 г., в рамките на второто издание на античния фестивал "Нике - играта и победата: Война и мир", провел се в археологическият резерват Никополис ад Иструм, легатът на провинция Панония Гней Лентул, от името на Сената на организацията Nova Roma извърши ритуал за учредяване на провинция Тракия. За неин пръв управител бях назначен aз, Владимир Попов, член на организацията Nova Roma от 2009 г. под името Aulus Vitellius Celsus. Тази чест ми бе оказана, заради близо 10 годишния ми принос за популяризирането на античните възстановки в България.

Химиотерапия, а не хомеопатия, помага за лечението на рака Снимка: Keep Health Care Safe and Secular Пациентите с онкологични заболявания, които се обръщат към алтернативната медицина е 2,5 пъти по-вероятно да умрат в рамките на 5 години, установи изследване на Йейлския университет. Проучването е публикувано в Journal of the National Cancer Institute. Ужасно е човек да премине през рака. Химиотерапията идва с много неприятни странични ефекти и никога не дава 100% гаранция. Така че, когато някой ви каже, че ще се оправите с помощта на ароматни соли, а не лъчетерапия, които нямат странични ефекти, лесно е да се разбере защо някои хора изберат "чудодейното лечение", пише IFLScience. Но има една причина, поради която лекарите препоръчват химиотерапията, а не хомеопатията. Когато алтернативните терапии докажат своята ефективност, те просто ще се превърнат в медицина. Те се наричат "алтернативни", защото не са доказали по никакъв начин, че работят. За да добавят тежест на това, което от години е известно на учените, едно ново проучване показва, че ако се отвърнете от медицинската наука в полза на алтернативните терапии за лечение на рак, е по-вероятно да умрете от болестта си. Ароматерапия за рак на гърдата: Просто един от многото научно недоказани методи за лечение на рак. Dawn Bradford / Vimeo . Учени от Йейлския университет пресяват Националната онкологична база данни за своето проучване "Употреба на алтернативната медицина за рака и нейното влияние върху оцеляването" (Use of Alternative Medicine for Cancer and Its Impact on Survival). Националната онкологична база данни държи около 34 млн записи на пациенти с рак, показва тяхната програма за лечение, както и процентът им на оцеляване. От тези данни те проследяват 280 души, които са били диагностицирани с рак през 2004 г., които са избрали алтернативната медицина, а не конвенционалните лечения на рак. Те също последяват и 560 контролни пациенти, които също са били диагностицирани с рак, но са избрали конвенционалната медицина (химиотерапия, лъчетерапия, хирургия и др.) Те проследяват двете групи и са установяват, че след пет години 78,3% от хората, които са избрали медицинско лечение, са все още живи. За съжаление, само 54,7% от хората, които са избрали другите терапии са все още живи след пет години. Шокиращата графика от изследването, публикувано в Journal of the National Cancer Institute. Проучването също така разглежда различните видове рак, съобщава RealClear Science. Те откриват, че при рак на белия дроб пациентите е два пъти по-вероятно да умрат до пет години при избор на алтернативни терапии. За рак на дебелото черво, вероятността е 4 пъти по-голяма, ако се отхвърли конвенционалната медицина в полза на алтернативното лечение. Най-шокиращ от всички е процентът на оцеляване при рак на гърдата. Жените, които избират алтернативни терапии за рак на гърдата, имат пет пъти по-голям риск от смърт. Като цяло данните от изследването са доста зловещи и все пак показват това, което вече се знаеше - най-добър шанс за оцеляване получават тези, избралите научно доказано лечение от медицински специалисти. С напредъкът на медицината хората са оцеляват след онкологично заболяване все по-дълго и по-дълго. Отхвърлянето на медицинската наука в полза на алтернативни терапии е отхвърляне на шанса за живот. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Himioterapiia-a-ne-homeopatiia-pomaga-za-lechenieto-na-raka_91244.html

Въпреки сериозните горещини, събитието мина прекрасно и за пръв път в България беше представена късноантична възстановка, посветена на Улфила, създал готската писменост, превел Библията и покръстил готите, както и битки от римо-готските войни. Благодаря на всички участници, които направиха това събитие реално. Ето и отзивите: Фестивалът „Нике – играта и победата” върна Никополис ад Иструм 18 века назад във времето https://www.borbabg.com/2017/08/14/фестивалът-нике-играта-и-победата/ Готи и римляни в битка за Никополис ад Иструм (снимки) http://www.ploshtadslaveikov.com/goti-i-rimlyani-v-bitka-za-nikopolis-ad-istrum-snimki/ Нaд 2100 гocти нa фecтивaлa в Никoпoлиc aд Иcтpyм ce пpeнecoхa в pимcкaтa eпoхa http://www.dnesbg.com/goreshti-novini/nad-2100-gosti-na-festivala-v-nikopolis-ad-istrum-se-prenesoha-v-rimskata-epoha.html

подбрал съм 10 малкоизвестни факта, отнасящи се за имперския период.

Анализ на древна ДНК разкри произхода на минойците и микенци Минойската цивилизация е процъфтявала преди хиляди години. Фрагмент на фреска на танцьорка, датирана 1600-1450 г. пр.н.е. Снимка: Wikipedia/Photo by Wolfgang Sauber is licensed under CC BY-SA 3.0 Учени анализираха генома на минойците и микенците, живели преди няколко хиляди години, и установиха, че геномите на представителите на тези древни култури имат значителни сходства с ранните неолитни земеделци, съобщи phys.org. Изследването е публикувано в списание Nature. Резултатите от проучването също така ще помогне да се разбере по-добре историята на Микенската и Минойската култура, известни благодарение на археологическото наследство и древни писмени паметници. Представителите на тези древни култури вероятно са мигрирали от древна Анатолия към Гърция и Крит хиляди години преди бронзовата епоха. Съвременните гърци, от своя страна, са до голяма степен потомци на микенците, показва проучването. Откриването на минойската и микенската цивилизация на остров Крит и в континенталната част на Гърция в края на 19-ти век роди съвременната археология и даде възможност да се надникне в европейската бронзовата епоха. Единствените източници за информация за този период от историята преди това са били само епосите на Омир, Илиада и Одисея. Минойската цивилизация е процъфтявала на остров Крит през третото хилядолетие преди новата ера и учудва с постиженията си в изкуството и технологиите. Минойците са били и първите грамотни хора в Европа. Микенската цивилизация се е развивала най-вече в континенталната част на Гърция през второто хилядолетие преди новата ера. Тя има много сходни културни особености с минойската. Те са използвали линеарно писмо B, ранна форма на древногръцки. Микенците, цивилизация от бронзовата епоха, която завладява минойците, използва писмен език, наречен Linear B (показан на снимката), която е една от първите форми на гръцки. Източник: Wikipedia / Zde/ CC BY-SA 3.0 Произходът на минойските и микенските народи обаче бе неясен за археолозите повече от 100 години. Смяташе се, че те произлизат от различни популации. Международен екип от изследователи от Университета на Вашингтон, Харвардския медицински институт и Института Макс Планк за исторически науки, заедно с археолози и други сътрудници от Гърция и Турция, съобщават първите данни от секвенирането на генома от бронзовата епоха на жители на континентална Гърция, Крит и югозападната част на Анадола. Новият анализ на екипа, воден от Джордж Стаматоянопулос (George Stamatoyannopoulos), на добре запазена минойска и микенска ДНК вече предоставя много отговори и прозрения. Изследователите анализират ДНК от зъби от останките на 19 древни хора, които окончателно са идентифицирани от археологически доказателства като минойци на остров Крит, микенци от континенталната част на Гърция, както и хора, които са живели в югозападната част на Анадола. Учените сравняват минойските и микенските геноми помежду им и с повече от 330 други древни геноми и над 2600 геноми на съвременни хора от цял свят. Фреска на таврокатапсия от Големия дворец в Кносос, Крит. (Оригиналът се намира в Археологическия музей в Ираклион. Източник: Lapplaender, CC BY-SA 3.0 Резултатите от проучването показват, че минойците и микенците са много подобни генетично - но не и идентични - и че съвременните гърци произлизат от тези популации. Минойците и микенците произлизат предимно от ранните неолитни фермери, вероятно мигрирали хиляди години преди бронзовата епоха от Анадола. "Минойците, микенците, както и съвременните гърци са свързани също с древните хора от Кавказ, Армения и Иран. Тези резултати предполагат, че някои миграции са дошли в областта на Егейско море и югозападната част на Анадола от изток, след древните земеделци", разказва Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis), работил по статистическия генетичен анализ на данните. Страстта към история вдъхновява Стаматоянопулос да започне този проект: "Повече от 100 години се разпространяват много оспорвани теории за произхода на жителите от бронзовата епоха, класическата и съвременна Гърция, включително теорията за идването на гърците в края на второто хилядолетие, хипотезата на афроазиатския произход на класическата гръцка цивилизация и прословутата теория на немския историк на 19-ти век Фалмерайер (Fallmerayer), който популяризира възгледа, че потомците на древните гърци са изчезнал в началото на Средновековието". Въпреки че новото изследване не разрешава всички нерешени въпроси, то осигурява ключови отговори. Важно е, че констатациите опровергават широко разпространената теория, че микенците са чуждо население в Егейско море и не са свързани с минойците. Резултатите също така да разсейват теорията, че съвременните гърци нямат връзка с микенците и по-късно древногръцките народи. Новото изследване показва, че е имало генетична приемственост в Егейско море от времето на първите земеделци до днешна Гърция и че те не са били в изолация. Народите на континентална Гърция имат примеси от древните хора от Северна Евразия и народите от Източната европейска степ преди и след времето на минойците и микенците. Проучването показва силата на анализа на древната ДНК за решаване на стари загадки на историята и обещава да разплете заплетените проблеми на археологията и историята на езика. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Analiz-na-drevna-DNK-razkri-proizhoda-na-minojtcite-i-mikentci_90295.html

накрая създанието винаги убива твореца си

класика :)))

Facebook изключи изкуствения интелект, който софтуерните инженери на компанията разработват, след като машините започнали да общуват помежду си на собствен, несъществуващ език, неразбираем за хората, пише Би Би Си. Машините използват чат-ботове, създадени първоначално, за да могат да общуват с хората. Програмистите пуснали експериментално два бота – Боб и Алис, да говорят помежду си, но те излезли от първоначалния сценарий и създали своя „вътрешна“ комуникация. Докато в началото самообучаващата се система използвала английски език, в някакъв момент започнала да „разговаря“ на език, който създала в процеса на развитие на програмата. Американски медии публикуваха части от „диалози“, които виртуалните събеседници водели помежду си. Правописът и пунктуацията на запазени: Боб: Аз мога мога АзАз всичко останало. Алис: Балоните имат нула за мен за мен за мен за мен за мен. Специализираното издание Digital Journal пояснява, че системите за изкуствен интелект се основават на принципа на „поощрението“ – т.е. продължават действието при условие, че това ще им донесе определена „полза“. В определен момент те не са получили от операторите сигнал за поощрение за използването на английски и затова решили да създадат свой език. Изданието Tech Times отбелязва, че в началото за роботите нямало ограничение при избора на език и така постепенно те създали свой език, на който могат да общуват по-лесно и бързо, отколкото на английски. Експертите се страхуват, че ако ботовете започнат да общуват активно на свой собствен език, постепенно ще станат все по-самостоятелни и може да излязат извън контрола на IT-специалистите. Още повече, че дори опитни инженери не могат напълно да проследяват мисловния процес на ботовете. Наскоро избухна спор за изкуствения интелект между създателя на Facebook Марк Зукърбърг и основателят на SpaceX, Tesla и PayPal Илон Мъск. Мъск призова властите в САЩ да засилят регулацията на системите за изкуствен интелект и предупреди, че те са най-голямата опасност за човечеството. Подобна теза разви по-рано и световно признатият британски учен Стивън Хокинг. Изказването на Мъск предизвика раздразнението на Марк Зукърбърг, който определи прогнозата като безотговорна. "В близките 5 или 10 години изкуственият интелект ще прави живота ни само по-добър“, твърдеше Зукърбърг. Минала есен се разбра, че търсачката Google е създала своя система за изкуствен интелект, за да усъвършенства работата на програмата за онлайн превод Google Translate. За да преведе цялото съдържание, а не само отделни думи и изрази, новата система на Google използва свой собствен език, който й позволява да се ориентира по-бързо и точно между двата езика от които и на които превежда. http://www.manager.bg/tehnologii/facebook-sprya-izkustveniya-si-intelekt-szdal-svoy-ezik

соц-бабъл би бил подходящ като туристически продукт

римляните пък цъкат на харпастум /аналог на ръгбито/.

да де, просто 'критикарите' на Еволюционната теория разглеждат организмите и екосистемите като затворени системи