Last roman

Диета без глутен не предпазва от сърдечни болести Хора без цьолиакия не трябва да избягват глутена, казват специалистите Консумацията на глутен не е свързана с риск от коронарна болест на сърцето, според резултатите от две проучвания, събирали информация в течение на много време (т.нар. кохортни изследвания), съобщава MedPageToday. Резултатите от проучването са публикувани в рецензираното списание BMJ. За хората, които нямат истинска глутенова алергия или чувствителност, избягването на глутена може да доведе до намаляване на потреблението на пълнозърнести храни, които всъщност са полезни за сърдечно-съдовата система, съобщи д-р Андрю Т. Чан (Andrew T. Chan) от Масачузетската болница и Харвардското медицинско училище. "През последните години някои компании за храни и книги за диети лансират идеята, че глутенът е вреден и ограничаването му може да донесе ползи за здравето. Нашите данни показват, че това не е така. Ниският прием на глутен често се свързва с нисък прием на пълнозърнести храни, който пък е свързан с по-нисък риск от сърдечни заболявания", разказва Чан. "Това е още една причина безглутеновата диета да не се препоръчва, ако нямате цьолиакия или определени симптоми, свързани с приема на глутен (пшенична алергия или глутенова чувствителност)", добавя съавторът Питър Грийн (Peter H.R. Green) от Центъра за заболявания на коремната кухина в Колумбийския университет в Ню Йорк. Други потенциални недостатъци на безглутеновата диета са липсата на фибри и недостигът на витамини, отбеляза Грийн. Чан и колегите му изследват 64714 жени в проучване на здравето на медицинските сестри (Nurses' Health Study) и 45303 мъже от проучване Health Professionals Follow-up Study, и двете групи без анамнеза за коронарна болест на сърцето. Всички участници попълват въпросник от 131 точки за начина на храненето си през 1986 г., което се актуализира на всеки 4 години до 2010 г. Пациентите са проследени до развитието на коронарна болест на сърцето, смърт или до края на последяването през 2012 година. Изследователите анализират полученото количество на консумирания глутен на базата на съдържанието му в пшеница, ръж, ечемик и след това разделят кохортните участници на пет групи според потреблението на глутен на ден. Средната дневна оценка на приема на глутен в началото бе 7.5 грама (стандартно отклонение 1.4) при жените и 10.0 г (2.0) при мъжете в групата с най-високо потребление на глутен и 2,6 грама (0.6) при жените и 3,3 г (0,8) при мъжете в групата с най-ниска консумация на глутен. До 2010 грама приемът на глутен е 7,9 (2,4), 9,2 (2,8), 3,1 (1,2) и 3.7 (1.3), съответно. Чан и колегите са установили, че 2431 жени и 4098 мъже са получили коронарна болест на сърцето през 26-те години от периода на проследяване. Инфаркт на миокарда с фатален край се случва на 2286 участника (540 жени и 1746 мъже), а нефатален инфаркт на миокарда получават 4,243 участника (1891 жени и 2,352 мъже). При сравнение на участниците в групата с най-нисък прием на глутен честотата на коронарните сърдечни заболявания е 352 на 100 000 човекогодини, а тези в групата с най-висок прием - 277 събития на 100 000 човекогодини - със 75 по-малко случаи на коронарно сърдечно заболяване. Изследователите заключават, че безглутенови диети не следва да се препоръчват за превенция на коронарна болест на сърцето. "Лекари и специалисти по хранене трябва да консултират пациентите си, че ограничаването на глутена не е полезно за здравето на сърцето и не трябва да се смята за алтернатива на балансираната диета с високо съдържание на пълнозърнести храни", коментира Чан. Резултатите на горното изследване идват на фона на една трагедия, която се случи скоро в Белгия: седеммесечно бебе почина в заради безглутенова диета с биохрани. Кърмачето тежало малко над 4 кг - тегло, което новородените обичайно достигат на около едномесечна възраст. Въпреки предупрежденията на лекари, родителите решават да хранят сина си с мляко от киноа след отбиването му. Родителите не желаели да използват традиционното краве мляко, адаптирано за бебета. Сами поставили на детето диагноза лактозна непоносимост и алергия към глутен. В резултат малкият Лукас не наддавал на тегло и на седеммесечна възраст тежал наполовина на обичайното. Преди да почине, детето дишало трудно, но родителите не потърсили медицинска помощ. Аутопсията показала, че момченцето е било силно дехидратирано, а стомахът му - абсолютно празен. Заключението е, че е починало от глад. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Dieta-bez-gluten-ne-predpazva-ot-sardechni-bolesti_82775.html

продължаваме ограмотителния процес: Отровни вещества във ваксините – защо са там?Ваксините спасяват повече от 9 милиона човешки живота всяка година, макар да съдържат някои особено опасни вещества. Без тези плашещи съединения обаче, ваксините просто не биха работили. Човешкото тяло има отлични възможности за отблъскването на патогени (болестотворни микроорганизми). Когато непознат патоген нападне тялото, патрулиращите имунни клетки го обграждат и опознават. След това, защитната клетка започва да изпраща сигнали за тревога, чрез които предава на останалите имунни клетки местоположението, силата и особеностите на нашественика. Това задейства механизми за производство на „оръжия“ - специфични антигени и клетки-убийци. След преборване на инфекцията, част от тези оръжия остават в организма, за да отговорят бързо при последваща среща с патогена. Някои патогени, обаче, са толкова мощни, че надмогват имунната система още преди да е започнала ефективна защита на тялото. Ваксинацията предлага на имунната система „загряване“ на защитните ѝ механизми преди самата среща с истински болестотворен патоген. По този начин имунитета се обучава, развива защитни реакции и натрупва „арсенал“ от антитела – само така ще бъде готов да посрещне по-силните патогени, които могат да убият дори здрав човек. Това поставя необходимостта от излагане на имунната система на контакт с опасните патогени – те са отслабени, обезвредени или напълно разкъсани – имунната система има нужда да разпознае само структурата им, за да създаде антитела срещу тях. Тук е време да се спомене формалдехида. Изключително токсичен консервант, наличието му във ваксините е една от основните причини за пораждането на страх и неразбиране към имунизационните практики. Той е незаменима част от ваксините срещу грип и тетанус – функцията му в тях е да навреди на микроскопичния патоген и да го отслаби докато той стане безвреден и почти безжизнен от химичното увреждане. Формалдехида може да причини същото и на човешките клетки, но в много по-големи дози от намиращите се във ваксините. Ваксините съдържат микроскопична част от нормалните дози формалдехид, които ежедневно се приемат с храната и се произвеждат от човешкото тяло. Най-голямата опасност от формалдехида е, че ще увреди болестотворния организъм толкова силно, че имунната система няма дори да го разпознае като вредящ. Това е причината и за наличието на т.нар. „адюванти“ - помощни вещества, които спомагат за възбуждането на имунната система. Едно от тези помощни вещества е алуминият. Той води до появата на локализирано дразнение около тъканите, където се поставя ваксината. Това незабавно привлича клетки на имунната система, които отчитат, че алуминия не е повод за безпокойство и не губят време с него, а се заемат с разпознаването и елиминирането на отслабения или разкъсан патоген, внесен с ваксината. Приема на токсичния формалдехид, на отровния алуминий и най-вече – вкарването на болестотворни форми на живот в тялото не звучат като най-логичните и разумни идеи. Контролираното им и прецизно манипулиране обаче, представляват един от най-големите успехи на съвременната медицина – ваксинопрофилактиката, която успява да предпази около 9 милиона човешки живота всяка година и вече е премахнала от човешката популация някои от най-опасните и заразни инфекциозни патогени, като дребната шарка. За допълнителна информация, прилагаме следното видео: https://www.youtube.com/watch?list=PLElB7nLNHZvgyYB87bUpzElyQTZxe25fp&v=ztkNLWFgYH8 http://www.puls.bg/health/highlights/news_27445.html

Всеки уважаващ себе си човек освен тънкостите на правописа /не само запетайките и граматическите особености/, трябва да се изказва прилично, с подреден словоред и адекватна мисъл, която да сподели така че другите да го разберат. Неграмотният не притежава едно от изброените качества или пък няколко от тях. Другото са оправдания.

Салустий, "За боговете и космоса": "Това, че на определени места по земята са възникнали безбожия, а и в бъдеще ще ги има често, не бива да тревожи разумните. Всъщност безбожието не засяга боговете (също както почестите, изглежда, не им принасят полза), а се дължи на невъзможността душата, която притежава средна същност, винаги да върши правилното, както и целият космос да се наслаждава на промисъла на боговете в еднаква степен (нали една част от нещата в света му се наслаждава вечно, докато другата – във времето, и първите са му причастни първично, а вторите – вторично, също както главата усеща с всички сетива, докато цялото останало тяло – само с едно от тях). Затова и, както изглежда, тези, които са установили религиозните празници, въвели също и Апофрадите, когато едни светилища почивали, други били затворени, а от трети сваляли и украсата, като по този начин принасяли изкупителна жертва за слабостта на нашата природа. А и не малко вероятно е това, безбожието да представлява вид наказание. Защото хората, които са опознали боговете, но въпреки това са ги презрели, е разумно в следващия живот да бъдат лишени дори от познанието за тях, точно както и на онези, които са почитали царете си като богове, е трябвало да се наложи присъдата да отпаднат от боговете. Необходимо е също така разумната душа да бъде безсмъртна, доколкото притежава знание за боговете (нали нищо смъртно не познава безсмъртното), презира човешкото като чуждо и в качеството си на безтелесна търпи обратното на телата – докато те са красиви и нови, тя живее немощна и в заблуда, а когато остареят, разцъфтява.85 Освен това, всяка добра душа си служи с ума, но никое тяло не поражда ум; тогава как неразумните тела са могли да породят ум? Това, че душата използва тялото като инструмент, не означава, че тя е в него, също както и създателят на механизми не е в механизмите, при все че множество от приспособленията му работят, без някой да ги докосва. Не бива да се учудваме и ако душата често се отклонява под въздействието на тялото; защото и занаятите не биха се извършвали правилно, ако инструментите им са повредени. От всичко това може да се заключи, че всъщност нищо в космоса не е зло по природа, ами злото се появява в делата на хората, при това не на всички и не винаги. Впрочем, ако хората вършеха злини заради самото зло, то това би било неговата природа. Но щом този, който прелюбодейства, счита прелюбодеянието за зло, а удоволствието от него – за добро, както и убиецът смята убийството за зло, а богатството – за благо, а пък този, който вреди на противника си, счита това да се причинява вреда за зло, но това да се защитава от врага – за добро, и изобщо душата извършва всичките си грехове по точно този начин, то значи и злото се появява вследствие на доброто, също както при отсъствието на светлина се появява мрак, без той да съществува по природа. Душата греши, защото се стреми към доброто, а се заблуждава за него, защото не е първична същност. Може да се види още, че боговете ни пращат множество неща в помощ на това душата да не се заблуждава, а заблудената душа да се лекува. Тъкмо с цел да се препятства блуждаенето на душата са се появили и изкуствата, и науките, и упражненията, също молитвите, жертвоприношенията и тайните обреди, още законите и държавните устройства, присъдите и наказанията..."

щото... 2 D

Приятели, заповядайте на дългоочакваното откриване на Западната порта на Сердика - на 24 май от 12,30 часа:

There's no such thing as a 'pure' European—or anyone else When the first busloads of migrants from Syria and Iraq rolled into Germany 2 years ago, some small towns were overwhelmed. The village of Sumte, population 102, had to take in 750 asylum seekers. Most villagers swung into action, in keeping with Germany’s strong Willkommenskultur, or “welcome culture.” But one self-described neo-Nazi on the district council told The New York Times that by allowing the influx, the German people faced “the destruction of our genetic heritage” and risked becoming “a gray mishmash.” In fact, the German people have no unique genetic heritage to protect. They—and all other Europeans—are already a mishmash, the children of repeated ancient migrations, according to scientists who study ancient human origins. New studies show that almost all indigenous Europeans descend from at least three major migrations in the past 15,000 years, including two from the Middle East. Those migrants swept across Europe, mingled with previous immigrants, and then remixed to create the peoples of today. Using revolutionary new methods to analyze DNA and the isotopes found in bones and teeth, scientists are exposing the tangled roots of peoples around the world, as varied as Germans, ancient Philistines, and Kashmiris. Few of us are actually the direct descendants of the ancient skeletons found in our backyards or historic homelands. Only a handful of groups today, such as Australian Aborigines, have deep bloodlines untainted by mixing with immigrants. “We can falsify this notion that anyone is pure,” says population geneticist Lynn Jorde of the University of Utah in Salt Lake City. Instead, almost all modern humans “have this incredibly complex history of mixing and mating and migration.” Wind back the clock more than a thousand years—a trivial slice of time compared with the 200,000 years or so since our species emerged—and stories of exclusive heritage or territory crumble. “Basically, everybody’s myth is wrong, even the indigenous groups’,” says population geneticist David Reich of Harvard University. Hermann the German was mythologized as a hero who stood up to the Roman Empire. AKG-IMAGES/NEWSCOM Tacitus, the Roman historian, reports that in 9 C.E. a member of the Germanic Cherusci tribe called Arminius led a rebellion against the Romans near the village of Kalkriese in northern Germany. Against all odds, the tribes slaughtered three Roman legions in what became known as the Battle of the Teutoburg Forest. After Tacitus’s account resurfaced in the 15th century, German nationalists resurrected the myth of Arminius, who is often depicted as a blond, muscular young chieftain and known as Hermann. Hailed as the first “German” hero, he was said to have united the Germanic tribes and driven the Romans from their territory. That was considered the start of a period when fearsome Germanic tribes such as the Vandals swept around Europe, wresting territory from Romans and others. In the 20th century, the Nazis added their own dark spin to that origin story, citing Arminius as part of an ancient pedigree of a “master race” from Germany and northern Europe that they called Aryans. They used their view of prehistory and archaeology to justify claims to the tribes’ ancient homelands in Poland and Austria. Scholars agree that there was indeed a real battle that sent shock waves through the Roman Empire, which then stretched from the island of Britain to Egypt. But much of the rest of Arminius’s story is myth: The Romans persisted deep in Germania until at least the third century C.E., as shown by the recent discovery of a third-century Roman battlefield in Harzhorn, Germany. And Arminius by no means united the more than 50 Germanic tribes of the time. He persuaded five tribes to join him in battle, but members of his own tribe soon killed him. Moreover, Arminius and his kin were not pure “Aryan,” if that term means a person whose ancestors lived solely in what is now Germany or Scandinavia. The Cherusci tribe, like all Europeans of their day and later, were themselves composites, built from serial migrations into the heart of Europe and then repeatedly remixed. “The whole concept of an ethnic German … it’s ludicrous when you look at the longue durée [long time] scale,” says archaeologist Aren Maeir of Bar-Ilan University in Ramat Gan, Israel. After World War II, many scholars recoiled from studying migrations, in reaction to the Nazi misuse of history and archaeology. The Nazis had invoked migrations of “foreign” groups to German territory to justify genocide. “The whole field of migration studies was ideologically tainted,” says archaeologist Kristian Kristiansen of the University of Gothenburg in Sweden. Some researchers also resisted the idea that migration helped spread key innovations such as farming, partly because that might imply that certain groups were superior. Nor did researchers have a reliable method to trace prehistoric migrations. “Most of the archaeological evidence for movement is based on artifacts, but artifacts can be stolen or copied, so they are not a real good proxy for actual human movement,” says archaeologist Doug Price of the University of Wisconsin in Madison, who tracks ancient migration by analyzing isotopes. “When I started doing this in 1990, I thought people were very sedentary and didn’t move around much.” Today, however, new methods yield more definitive evidence of migration, sparking an explosion of studies. The isotopes Price and others study are specific to local water and food and thus can reveal where people grew up and whether they later migrated. DNA from ancient skeletons and living people offers the “gold standard” in proving who was related to whom. The new data confirm that humans have always had wanderlust, plus a yen to mix with all manner of strangers. After the first Homo sapiens arose in Africa, several bands walked out of the continent about 60,000 years ago and into the arms of Neandertals and other archaic humans. Today, almost all humans outside Africa carry traces of archaic DNA. Migrations through the ages Modern humans have been on the move ever since a small band of people migrated out of Africa more than 50,000 years ago. New studies of genes and isotopes are helping reveal how major migrations shaped who we are today. (See slideshow below for artifacts that trace some of these ancient journeys.) .st0{fill:none;stroke:#A7A9AC;stroke-width:6.7112;stroke-miterlimit:10;} .st1{fill:none;stroke:#DC661E;stroke-width:6.7112;stroke-linecap:square;stroke-miterlimit:10;} .st2{fill:none;stroke:#FCBC7E;stroke-width:6.7112;stroke-linecap:square;stroke-miterlimit:10;} .st3{fill:none;stroke:#000000;stroke-width:6.7112;stroke-linecap:square;stroke-miterlimit:10;} .st4{fill:none;stroke:#000000;stroke-width:0.4698;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;} .st5{fill:none;stroke:#000000;stroke-width:0.8053;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;} .st6{fill:none;stroke:#000000;stroke-width:6.7112;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;} .st7{fill:#C4161C;stroke:#000000;stroke-width:6.7112;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;} .st8{fill:none;stroke:#9CCDE4;stroke-width:6.7112;stroke-miterlimit:10;} .st9{fill:none;stroke:#529DBA;stroke-width:6.7112;stroke-miterlimit:10;} .st10{font-family:'Benton Sans Cond','Helvetica Neue',Helvetica,Arial,sans-serif;font-weight:bold;} .st11{font-size:11px;} .st12{fill:none;stroke:#939598;stroke-width:1.3422;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;} .st13{fill:none;stroke:#939598;stroke-width:1.3422;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;stroke-dasharray:1.4562,2.1842;} .st14{fill:none;stroke:#939598;stroke-width:1.3422;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;stroke-dasharray:1.3451,2.0176;} .st15{fill:none;stroke:#939598;stroke-width:1.3422;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;stroke-dasharray:0.866,1.2989;} .st16{fill:none;stroke:#939598;stroke-width:1.3422;stroke-linecap:round;stroke-miterlimit:10;stroke-dasharray:1.385,2.0775;} .st17{fill:none;} .st18{fill:#231F20;} .st19{font-family:'Benton Sans Cond','Helvetica Neue',Helvetica,Arial,sans-serif;} .st20{font-size:10.0668px;} .st21{fill:none;stroke:#000000;stroke-width:0.6711;stroke-miterlimit:10;} .st22{fill:#FFFFFF;stroke:#000000;stroke-width:0.5;stroke-miterlimit:10;} .st23{font-family:'Benton Sans Cond','Helvetica Neue',Helvetica,Arial,sans-serif;font-weight:bold;} .st24{font-size:8px;} 60,000 years ago 50,00040,00030,00020,00010,00050004000300020001000TodayAncient AboriginesThe ancestors of today’s Aborigines migrate into Australia.Out of AfricaModern humans first leave Africa. First EuropeansModern humans first settle in Europe.Ice ageGlaciers cover Northern Hemisphere, driving humans south.European resettlementHunter-gatherers from the Middle East migrate back into northern Europe.First AmericansHunter-gatherers from Asia migrate to the Americas.First farmersAnatolian farmers migrate into Europe.Cultural revolutionThe creators of the successful Corded Ware culture spread throughout Europe.Yamnaya invasionYamnaya herders expand from the Pontic Steppe into both Europe and Asia.Philistine formationSea people from many ports migrate to Israel and create the Philistine culture. Celtic movementsGenetically diverse Celtic-speaking peoples of Europe move to Britain and Spain.Anglo-Saxon arrivalAngles, Saxons, and Jutes sail to Britain from their homelands across the North Sea.Barbarian invasionsGermanic tribes migrate through Europe, displacing Romans and mixing with Celtic speakers.Viking voyagesVikings sail and raid through Europe.2341 G. GRULLÓN/SCIENCE 1 Corded Ware culture Early farmers and Yamnaya immigrants help give birth to a new culture that spreads through Europe. ROBERTO FORTUNA KIRA URSEM/THE NATIONAL MUSEUM OF DENMARK 2 Anglo-Saxon belt buckle This belt buckle, found in a ship burial, shows Anglo-Saxon influence on England's east coast in the seventh century C.E. © THE TRUSTEES OF THE BRITISH MUSEUM 3 Roman military mask A Roman fighter battling German tribes may have worn this mask in the Battle of the Teutoburg Forest in 9 C.E. AKG-IMAGES/MUSEUM KALKRIESE/NEWSCOM 4 Viking figurine Vikings carried their mythology, including of Valkyries who ferried the dead to the gods, through Europe. ARNOLD MIKKELSEN/THE NATIONAL MUSEUM OF DENMARK ‹ › That was just one of many episodes of migration and mixing. The first Europeans came from Africa via the Middle East and settled there about 43,000 years ago. But some of those pioneers, such as a 40,000-year-old individual from Romania, have little connection to today’s Europeans, Reich says. His team studied DNA from 51 Europeans and Asians who lived 7000 to 45,000 years ago. They found that most of the DNA in living Europeans originated in three major migrations, starting with hunter-gatherers who came from the Middle East as the glaciers retreated 19,000 to 14,000 years ago. In a second migration about 9000 years ago, farmers from northwestern Anatolia, in what is now Greece and Turkey, moved in. That massive wave of farmers washed across the continent. Ancient DNA records their arrival in Germany, where they are linked with the Linear Pottery culture, 6900 to 7500 years ago. A 7000-year-old woman from Stuttgart, Germany, for example, has the farmers’ genetic signatures, setting her apart from eight hunter-gatherers who lived just 1000 years earlier in Luxembourg and Sweden. Among people living today, Sardinians retain the most DNA from those early farmers, whose genes suggest that they had brown eyes and dark hair. The farmers moved in family groups and stuck to themselves awhile before mixing with local hunter-gatherers, according to a study in 2015 that used ancient DNA to calculate the ratio of men to women in the farming groups. That’s a stark contrast to the third major migration, which began about 5000 years ago when herders swept in from the steppe north of the Black Sea in what is now Russia. Those Yamnaya pastoralists herded cattle and sheep, and some rode newly domesticated horses, says archaeologist David Anthony of Hartwick College in Oneonta, New York. In the journal Antiquity last month, Kristiansen and paleogeneticist Eske Willerslev at the University of Copenhagen reported that the sex ratios of the earliest Yamnaya burials in central Europe suggest that the new arrivals were mostly men. Arriving with few women, those tall strangers were apparently eager to woo or abduct the local farmers’ daughters. Not long after the Yamnaya invasion, their skeletons were buried with those of women who had lived on farms as children, according to the strontium and nitrogen isotopes in their bones, says Price, who analyzed them. The unions between the Yamnaya and the descendants of Anatolian farmers catalyzed the creation of the famous Corded Ware culture, known for its distinctive pottery impressed with cordlike patterns, Kristiansen says. According to DNA analysis, those people may have inherited Yamnaya genes that made them taller; they may also have had a then-rare mutation that enabled them to digest lactose in milk, which quickly spread. It was a winning combination. The Corded Ware people had many offspring who spread rapidly across Europe. They were among the ancestors of the Bell Beaker culture of central Europe, known by the vessels they used to drink wine, according to a study by Kristiansen and Reich published this month. “This big wave of Yamnaya migration washed all the way to the shores of Ireland,” says population geneticist Dan Bradley of Trinity College in Dublin. Bell Beaker pots and DNA appeared about 4000 years ago in burials on Rathlin Island, off the coast of Northern Ireland, his group reported this year. This new picture means that the Hermann of lore was himself a composite of post–ice age hunter-gatherers, Anatolian farmers, and Yamnaya herders. So are most other Europeans—including the ancient Romans whose empire Arminius fought. The three-part European mixture varies across the continent, with different ratios of each migration and trace amounts of other lineages. But those quirks rarely match the tales people tell about their ancestry. For example, the Basques of northern Spain, who have a distinct language, have long thought themselves a people apart. But last year, population geneticist Mattias Jakobsson of Uppsala University in Sweden reported that the DNA of modern Basques is most like that of the ancient farmers who populated northern Spain before the Yamnaya migration. In other words, Basques are part of the usual European mix, although they carry less Yamnaya DNA than other Europeans. Farther north, the Irish Book of Invasions, written by an anonymous author in the 11th century, recounts that the “Sons of Míl Espáine … after many wanderings in Scythia and Egypt” eventually reached Spain and Ireland, creating a modern Irish people distinct from the British—and linked to the Spanish. That telling resonates with a later yarn about ships from the Spanish Armada, wrecked on the shores of Ireland and the Scottish Orkney Islands in 1588, Bradley says: “Good-looking, dark-haired Spaniards washed ashore” and had children with Gaelic and Orkney Islands women, creating a strain of Black Irish with dark hair, eyes, and skin. Although it’s a great story, Bradley says, it “just didn’t happen.” In two studies, researchers have found only “a very small ancient Spanish contribution” to British and Irish DNA, says human geneticist Walter Bodmer of the University of Oxford in the United Kingdom, co-leader of a landmark 2015 study of British genetics. The Irish also cherish another origin story, of the Celtic roots they are said to share with the Scots and Welsh. In the Celtic Revival of the 19th and 20th centuries, writers such as William Butler Yeats drew from stories in the Book of Invasions and medieval texts. Those writings described a migration of Gaels, or groups of Celts from the mainland who clung to their identity in the face of later waves of Roman, Germanic, and Nordic peoples. But try as they might, researchers so far haven’t found anyone, living or dead, with a distinct Celtic genome. The ancient Celts got their name from Greeks who used “Celt” as a label for barbarian outsiders—the diverse Celtic-speaking tribes who, starting in the late Bronze Age, occupied territory from Portugal to Turkey. “It’s a hard question who the Celts are,” says population geneticist Stephan Schiffels of the Max Planck Institute for the Science of Human History in Jena, Germany. Bodmer’s team traced the ancestry of 2039 people whose families have lived in the same parts of Scotland, Northern Ireland, and Wales since the 19th century. These people form at least nine genetic and geographic clusters, showing that after their ancestors arrived in those regions, they put down roots and married their neighbors. But the clusters themselves are of diverse origin, with close ties to people now in Germany, Belgium, and France. “‘Celtic’ is a cultural definition,” Bodmer says. “It has nothing to do with hordes of people coming from somewhere else and replacing people.” English myths fare no better. The Anglo-Saxon Chronicle recounts that in 449 C.E., two Germanic tribespeople, Hengist and Horsa, sailed from what is now the Netherlands to southeast England, starting a fierce conflict. As more Angles, Saxons, and Jutes arrived, violence broke out with the local Britons and ended in “rivers of blood,” according to accounts by medieval monks. Scholars have debated just how bloody that invasion was, and whether it was a mass migration or a small delegation of elite kings and their warriors. An answer came in 2016 from a study of the ancient DNA of Anglo-Saxons and indigenous Britons, who were buried side by side in the fifth and sixth centuries in a cemetery near Cambridge, U.K. They lived and died together and even interbred, as shown by one person who had a mix of DNA from both Britons and Anglo-Saxons, and a genetic Briton who was buried with a large cruciform Anglo-Saxon brooch. Although the stories stress violence, the groups “were mixing very quickly,” says Duncan Sayer, an archaeologist at the University of Central Lancashire in Preston, U.K., who co-wrote the study. The team went on to show that 25% to 40% of the ancestry of modern Britons is Anglo-Saxon. Even people in Wales and Scotland—thought to be Celtic strongholds—get about 30% of their DNA from Anglo-Saxons, says co-author Chris Tyler-Smith of the Wellcome Trust’s Sanger Institute in Hinxton, U.K. A Celtic warrior carried the Battersea shield, found in the Thames River, more than 2000 years ago. © THE TRUSTEES OF THE BRITISH MUSEUM The boom in studies of migration is centered on Europe, where access to ancient remains is relatively easy and cold climates can help preserve DNA. But geneticists are beginning to probe the makeup of ancient people elsewhere. For example, findings from recent excavations in Israel are close to solving a long-standing mystery from the Bible: the identity of the ancient Philistines. In biblical texts, those “uncircumcised” people are known as the bitter enemies of the Israelites; the name “Philistine” is still a slur in English. They’re said to have lived in Canaan, between present-day Tel Aviv and Gaza in Israel. They ate pork, battled Samson’s armies, and stole the Ark of the Covenant. Goliath, whom David slew with a slingshot, was a Philistine. But after Old Testament times, the group disappears from both scripture and historical accounts. To find the Philistines’ origins, researchers have studied artifacts and remains from ancient Philistine cities in Israel. The evidence, including isotopic analysis, shows that the Philistines were a motley crew of immigrants, possibly pirates, who hailed from many ports, bringing pigs from Europe and donkeys in caravans from Egypt. “The Philistines are an entangled culture from western Anatolia, Cyprus, Greece, the Balkans, you name it,” says Maeir, who has directed excavations at the Philistine city of Gath for 2 decades. Maeir says he thinks that the Philistines soon intermarried with people already living in Canaan instead of going extinct. If so, the loathsome Philistines are part of the ancestral stock for both Palestinian Muslims and Israeli Jews. Those groups, so full of enmity today, are genetically closely related, according to a study in 2000 of the paternally inherited Y chromosomes of 119 Ashkenazi and Sephardic Jews and 143 Israeli and Palestinian Arabs. Seventy percent of the Jewish men and half of the Arab men inherited their Y chromosomes from the same set of paternal ancestors who lived in the Middle East within the last few thousand years. As techniques for probing ethnic origins spread, nearly every week brings a new paper testing and often falsifying lore about one ancient culture or another. The Kashmiri of northern India do not seem to be related to Alexander the Great or the lost tribes of Israel. Parsis in Iran and India are not solely of ancient Iranian heritage, having mixed with local Indian women, although Parsi priests do descend chiefly from just two men. “Ethnic groups in the past and present create an ‘imagined past’ of the longtime and ‘pure’ origins of their group,” Maeir says. But that created past often has “little true relation to the historical processes” that actually created the group, he says. So far, the origin stories that appear to hew most closely to reality belong to indigenous peoples around the world. For example, the Tlingit and Tsimshian tribes of British Columbia in Canada and Alaska claim to have lived along the west coast of North America from “time immemorial.” Living tribespeople do descend in part from three ancient Native Americans who lived in the region 2500 to 6000 years ago, according to DNA analyses published last month. Even so, most modern Native Americans are not directly related to the ancient people who lived in the same areas because their offspring moved, were displaced, or went extinct over the millennia, Reich says. In Australia, aboriginal stories recall even longer connections to their lands, even seeming to refer to times when sea levels rose and fell more than 15,000 years ago. Those claims are among the few that genome studies support. DNA evidence puts aboriginal ancestors on the continent 40,000 to 60,000 years ago. Once the first Australians arrived, they settled in three regions and remained in those discrete homelands for tens of thousands of years, a DNA study published in March suggests. But the Aborigines are rare among the peoples of Earth, where migrations have been the norm. Almost always, Reich says, “the idea that the ancestors of any one population have lived in the same place for tens of thousands of years with no substantial immigration is wrong.” Back in Sumte in the fall of 2015, the 750 refugees from Syria arrived on schedule. The adults mostly kept to themselves, learning German and taking occasional construction jobs. But their children sang “O Tannenbaum” in a local church at Christmas and their teens ventured out often, seeking cellphone signals in the quiet town. In the following months, almost all the refugees dispersed to larger towns throughout Germany. In time, some of the young immigrants will contribute their DNA to the next generation of Germans, re-enacting on a small scale the process of migration and assimilation that once played out repeatedly on this same land—and far beyond. http://www.sciencemag.org/news/2017/05/theres-no-such-thing-pure-european-or-anyone-else?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=pureopean-13033

За всички любители на античните реконструкции, не пропускайте тазгодишния фестивал в Марцианопол /гр. Девня/, където на 3 и 4 юни ще имате възможност да се потопите в живота на древния град:

Феминистка Испания и законите против мъжете Днес по западните медии, както и напоследък в родните ни медии, се възхваляват всякакви феминистки инициативи, които целят да създадат един по-справедлив свят. Наскоро дори и в нашата столица световно известният „Марш за жената“ се състоя пред Софийския Университет. Стотици млади хора с плакати, настояващи равноправие и женски права скандираха с усмивки на лицата, вярвайки, че са от правилната страна на историята. Тази, която олицетворява справедливостта, равенството и прогреса. Аз от своя страна съм не малко скептичен именно спрямо подобно схващане за историята като праволинеен път към прогреса и ще покажа на вашето внимание един случай, който сериозно противоречи на този наратив. Някои от източниците, които посочвам ще са на испански, тъй като става дума за Испания. Именно там преди години са приели закон, чиято цел е била същата каквато на младите ни сънародници с плакати пред Софийския университет по време на Марша за жената – повече равноправие и полова справедливост. Обаче последиците, както ще видите, съвсем не са това, което би следвало да очакваме от подобна законодателна инициатива, подета в името на прогреса. За да се разбере по-обстойно половото право в Испания, както и политическата обстановка и настроения, които са го породили, трябва както с всяко друго нещо, да се погледне предисторията. Испания е интересен случай, защото за разлика от останалите западни европейски държави през 20-ти век, в които жените малко или много си извоюват своите политически права, там властва диктатурата на Франко, която агресивно налага традиционни полови роли, както чрез пропаганда, така и чрез законови мерки. Всички организации свързани с феминистки каузи са тежко преследвани и забранявани. На жени дори им е било непозволено да работят съответни професии и са били облагодетелствани от държавата, ако изберат да остават по домовете си да вършат домакинска работа и да се занимават с отглеждането на децата. Това от своя страна създава исторически багаж в половите взаимоотношения, който след падането на фалангисткия режим бележи общественото мнение, което започва да разглежда всякакви феминистки инициативи изключително позитивно и одобрително. Една от двете главни партии в Испания, които доминират политическата сцена, откакто края на режима на Франко– Партията на социалистите – се възползва именно от тези обществени нагласи и с подкрепата на феминистки организации, както и академичната интелигенция, през 2003 г. приема нов закон на име „интегрирани протекционни мерки срещу половото насилието“ (акронимът на испански е LIGV). Подобен закон не може да се намери другаде в Европа, както и наличието на специални съдилища, създадени с единствена цел да съдят мъже, е нещо, с което Испания се откроява от съседите си на стария континент. За това и приемането му е посрещнато с остри критики от страна на опозицията, които най-вече го порицават на базата, че е противоконституционен. По-голямата част от общественото мнение обаче е в полза на него и го разглежда като стъпка в правилната посока. Та какво представлява този закон? Законът разграничава между домашно насилие и полово насилие. Това, което превръща едно насилие специфично в полово насилие е неговият мотив; в този конкретен правен случай сексизъм. Но тука е и проблемът: според закона„полово насилие“ може да бъде извършено само от мъже и вече се счита за типичното провинение от мъже. Що се отнася до LIGV, всеки акт на насилие спрямо жена, извършен от мъж, може да се интерпретира като сексистко престъпление. Жена не може да бъде съдена спрямо него, тъй като той е създаден със специфичната цел да предпазва жени от предполагаемо полово насилие. Така дори и жена да извърши престъпление, подбудена от омраза спрямо мъжете – то не може да се разглежда като полово насилие. Това всичко е в духа на правната традиция, наречена „позитивна дискриминация“, според която се смята, че чрез подобни законови мерки, целящи да привилегироват дадени социални групи над други, могат да разрешат проблеми с дискриминация в миналото спрямо тези социални групи. Подобно нещо се наблюдава и в Щатите спрямо чернокожи и други малцинствени групи, поради репресивните мерки от миналото, които и там са създали исторически багаж в расовите взаимоотношения, от който политици често се възползват. Тази новопоявила се тенденция в правото има своите корени в администрацията на Франклин Делано Рузвелт, който подписва заповед, с която забранява на частни компании, извършващи държавни поръчки да дискриминират на база раса при набирането на нови попълнения към работната им ръка. В последствие и Джон Ф. Кенеди подписва заповед, с която на национално ниво порицава подобни дискриминационни практики и насърчава affirmative action спрямо тях, а пък при Обама се въвеждат и първите расови квоти при прием на студенти. Интересно обаче е, че по времето на президенството на Роналд Рейгън, много гласно се критикува подобна практика, като се посочва, че не води до нищо добро освен напразно възвръщане на проблема за раса в обществото отново, след дълги битки предполагаемо за да се премахне. Една от най-добрите критики, писани по тази тема е на американския икономист Томас Соуел (Thomas Sowell), който заключава, че подобни законодателни инициативи са контрапродуктивни, защото насърчават членовете на социалните групи да се съсредоточават върху тяхната принадлежност към самата група, отколкото индивидуалната им възможност за реализация. Други го критикуват като reverse discrimination (обратна дискриминация). И наистина по мое мнение се стига именно до дискриминация с обратен знак или поне призиви за налагането ѝ. Като пример ще посоча искането на политическата партия „Обединени Леви“ да се премахне презумпцията за невинност, ако се отнася за случай на мъж, който е обвинен от жена; или на Балеарските острови, където отказът да плащаш издръжка може да се разглежда като полово насилие. Друг притеснителен аспект на самия закон е, че дава прекомерна законова власт на жените над мъжете, докато свлича последните от правата им. В един блог пише точно по този проблем и описва някои плашещи негови черти. Например, ако в полицията се докладва за случай на полово насилие, мъжът автоматично ще бъде лишен от свобода за максимум от три дни като превантивна мярка. И няма нужда от нищо друго, освен от обвинението на жена, то е напълно достатъчно. Няма нужда от съдебни процеси, нито от доказателства. Това, разбира се, открива плашеща възможност за злоупотреба от страна на недобронамерени жени, и очаквано вече има много такива случаи в Испания. Има изследвания, които показват, че поне 20% от обвиненията в полово насилие са необосновани и фалшиви. Също така, ако мъж получи обвинение в полово насилие, той може да загуби попечителство над децата си и ако е пред развод, има голям шанс да му бъде отнето всичко. Адвокатите в Испания вече препоръчват на жените да отправят обвинение в полово насилие, за да им е по-лесно да спечелят съдебната битка при разводи. На жените разноските по делото са покрити от държавата и в някои случаи дори могат да получат финансова помощ за поне 11 месеца, както и безплатно място за живеене. Както споменах, законът си има своите критици в Испания, които са изключително гласни – дори е бил създаден уебсайт от юристи-дисиденти, посветен в изобличаването му и хвърлянето на светлина върху негативните му последици. Повечето информация, която споделям тук е именно от него и ще посоча също така дисертация от уважаван юрист, в която той заключва, че законът е в ущърб на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и дългогодишни принципи в правото като равенство пред закона и презумпцията за невинност. За съжаление реалността, която координирано се прикрива в Испания е, че тези нови радикални промени в закона са имали и продължават да имат директен ефект върху животите на много невинни мъже. Често се стига до безкрайно дълги процеси, които възпрепятстват нормалното водене на живот. Те могат да загубят работата, или пък дома си, а в някои случаи и попечителство над децата им, както споменах по-горе. За съжаление има и по-тежки последствия дори. Откакто законът е приет се наблюдава една стряскаща тенденция. Броят на случаите на самоубийство при млади мъже расте стремглаво и вече се е превърнал в главната причина за смърт при тях. Дори има твърдения, че има директна връзка между тази тенденция и приемането на закона. При наличието на всичко, което досега се изброи се стига до въпроса защо този закон още е в сила? Защо не е бил премахнат, въпреки че е имало опити, които са били неуспешни или по-точно казано – кой има интерес от поддържането му? Най-голям интерес, естествено, имат феминистките организации, както и разнородните нпо-та свързани с каузи за жената, също и безбройните държавни агенции, създадени с подобни цели – цялата тази амалгама от групировки най-общо може да се определи като индустрия. Тази своеобразна индустрия е изключително заинтересована в съществуването на закона, тъй като от неговото наличие зависи тяхното главно препитание, както и главната им кауза. Баснословни суми от Европейския Съюз, както и от Министерството на Равенството (има такова министерство в Испания) се леят в промотирането на всячески инициативи. Списания, семинари, телевизионни реклами, конференции, политически митинги, дори и дрехи – всичко украсено с феминистката идеология, която насажда страх и разделение на база пол в обществото. Кампаниите предупреждават за „насилие“ от страна на приятеля ти, ако ти гледа телефона или не одобрява някоя твоя приятелка, но в същото време подобни неща остават пренебрегвани, ако ги извършват жени. Феминистки и правителството целенасочено се опитват да убедят испанското население, че има някаква епидемия от убийства и полово насилие срещу жени. Естествено ако подобна епидемия има, то тогава наличието на тези организации, на този закон, както и на всички техни инициативи би било жизнено важно;но това просто не е така. Има стотици изследвания, който показват ясно, че домашното насилие се извършва почти наравно и от двата пола. Има също така изследвания, които твърдят, че жените са по-склонни към агресия от мъжете в Испания. Това, което виждаме в Испания е създаването на изкуствен проблем от страна на организации, субсидирани от държавата, както и раздуването му до припадък. В последствие този изкуствен проблем и изникналото обществено недоволство от него се използва като оправдание за все по-голямо разширение на държавната власт и съответно все по-голямо потъпкване на личните свободи на испанските граждани. Всичко това красноречиво показва, че без значение колко е благородна каузата – никога не бива да се използва като маскировка за овластяване на държавата. Аз съм убеден, че повечето феминистки, както и повечето хора, които ги интересува равноправието, са с бeзкористни мотиви и наистина просто желаят един по-справедлив свят.. Но също така не бива да забравяме как бюрократи и чиновници винаги са готови с отворени ръце да прегърнат подобна кауза, ако чрез нея могат да се сдобият с повече власт. https://voinaimir.info/2017/05/мъжемразкото-законодателство-в-испа/

Канадски миньори откриха най-добре запазеният динозавърски фосил:, принадлежал на нодозавър: http://www.nationalgeographic.com/magazine/2017/06/dinosaur-nodosaur-fossil-discovery/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20170512ngm-nodosaur&utm_campaign=Content&sf78249449=1

Aма те са пред компютрите и хич не ги е@е

гОвори за двама.

хуните също деформират черепите си и... да, южноамериканските индианци. Значи ли това, че пра/българите са индианци?

то автохтонните нелепици почват от най-древни врремена - варненското съкровище, пеласги и пр...

Те и римляните така - аха да открият практическото приложение на парните машини и да механизират промишлеността си, ама не им се е занимавало. Та и тази цивилизация се е поизчерпала. Може би следващата ще я надмине.

дам, дотук бяха автохтонните митове за българи=траки=атланти...

Едно клипче, което въпреки че е преекспонирана ебавка е equality-то, навежда на определени размисли

личи си, че нямаш пряк досег с тези отвратителни същества.

да, даки или бастарни. Това се метопите от Трофея на Траян - величествен монумент в дн. градче Адамклизи /Румъния/.

аналогия с масата как котките се изхитряват да избутат всичко от една плоска повъртхност.

точно такава е била тактиката, виж този барелеф: разбира се, при случай са нанасяли и сечащи удари, но в сгъстен строй, мушкането било най-ефективния метод да убиеш противника бързо и без голям разход на енергия.

Кръжокът по Римско право към ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски" организира учебен римски съдебен процес, в който взеха участие студенти от различни курсове и Сдружението за антични реконструкции "Мос Майорум Улпие Сердице". С претор, ликтори, заклет съдия, обвинител, защитник и автентични римски тоги и военно снаражение - Римското право оживя, а ние се пренесохме повече от 2000 г. назад във времето, за да се потопим в правото на Античния свят. Приятно гледане!

Old, but gold: Новата диктатура: политическата коректност Автор: Андрей Кончаловски Замисляйки тази статия, си представях с какви епитети ще ме възнагради нашата либерална политическа среда и даже реших да им подскажа заглавие – „Бележки на мракобеса”. Нещо повече - стигнах до извода, че сред нашите „радетели” за съдбата на Русия твърде малко са „ревнителите” на политическата коректност. Честно казано, по политическа коректност Русия е страна свободна, не е като Запада, където трайно се е установила тирания над либералните извращения. Да вземем например Франция – уважаван немски писател решил да присъства на погребението на Милошевич, след което незабавно забранили пиесите му в Комеди Франсез. А у нас не по малко уважаваната В. И. Новодворская в ефир и в прав текст заяви, че „за установяването на демокрацията в Русия изобщо не е нужно да се пита за мнението на руския народ”. Така де, той от това нищо не отбира. На мен този абсурд ми е „по вкуса”: устатата „баба на руското дисидентство” може да си глаголства каквито си ще троцкистки истини. Представяте ли си какво биха направили с Буш, ако той простодушно бе изтърсил нещо подобно по повод установяване на демокрацията в Ирак? У нас обаче всичко се „преглъща” – нашата Политическа Търпимост позволява на заслужили либерали да вършат всякакви глупости… Възможно е не всички да са наясно за какво иде реч. Но политическата коректност е доктрина, възникнала в средата на миналия век, според която в обществото са недопустими всякакви изказвания, които оскърбяват слуха на каквато и да е обществена група и националност, по правило малцинствена. Излизайки от предпоставката, че всички хора са равни, политкоректността трябва да забрани думите, които могат да уронят моралния престиж на когото и да било. И не е нужно след 70-годишна диктатура политическата коректност да се превръща във фарс и абсурд! Днес няма бедни хора – има „социално слаби”, няма умствено изостанали – има „умни по различен начин”. Не дай си Боже, да наречеш африканците „негри” или „чернилки”. Впрочем, това е при тях. У нас „чернилки” наричат не само негрите, но и всички граждани на южните републики. Не бива да се нарича хомосексуализмът „педерастия”, наистина не трябва. Но за славните еврейски анекдоти е жалко, честна дума! Там не бива да се разказват. У нас се пускат във всяка компания. Господи, не може да се изброи всичко! Мисля, че Шекспир не би се осмелил да напише „Венецианският търговец” в наше време – ще го заклеймят като антисемит. Разни раси – разни дарби. Аз не виждам нищо страшно да се признае фактът, че латиноамериканците или негрите (пардон, африканците – А.К.) играят по-добре футбол, отколкото свирят на цигулка, а евреите имат големи достижения в хазартните игри и са по-добри в свиренето на цигулка, отколкото във футбола или бокса. Но опитайте да го кажете публично – моментално ще ви обвинят в расизъм. Нали „всички раси са равни”. Изобщо идеята за глобалното равенство сама по себе си е тъпа. Дето се вика, Бог не е подравнявал дърветата в горите. Даже и близнаците не са еднакви. В края на ХХ век Берлинската стена рухна, погребвайки Империята на Злото и комунистическата тирания. Светът си отдъхна облекчено и аз заедно с целия свят: изглеждаше, че повече препятствия към свободата и демокрацията няма. Оказа се, че крайъгълният камък на бъдещото общество, естествено, трябва да стане Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН още през 1948 година. Разбира се, прекрасно е да се прогласи пред целия свят документ, който утвърждава, че на човека изначално е присъща доброта и чувство за справедливост, че той има неотменяемо право на живот, труд, свобода на придвижване, и изобщо, че „ човек е създаден за щастие, както птицата за полет”. Но, както се казва, тази музика свири кратко. Хората се оказаха не толкова добри: производството на оръжия и световният му експорт нарасна няколко пъти, в разни части на света възникнаха нови войни, нямащи нищо общо с какъвто и да е идеологически мотив – религиозен, расов или даже племенен. В СССР Декларацията за правата се признаваше само на хартия и когато Съветският съюз рухна, и нея я забравиха в потока от кървави политически и междунационални конфликти. Оказа се, че писателят Уилям Голдинг е бил прав, когато написал, че „човекът е най-опасното животно, населяващо земята”. У световните идеологии се получи объркване – реалността не съответстваше с написаните в Декларацията високи идеи и правила. Докато съществуваше противопоставянето на двете световни системи, всичко можеше да се припише на Evil Empire. Но сега кой да се обвини? Човечеството? И ето че се появи новата тирания – тиранията на двойните стандарти, тиранията на „правилните” термини, използвани в грешни или дори в абсурдни случаи. Нека опита някой политик официално да цитира мисълта на Голдинг – ще го стъпчат в прахта като фашист, садист, расист и изобщо ксенофоб. С неговата кариера ще е свършено – общественото мнение ще го зачеркне завинаги. Може съвсем убедено да се каже, че в западния свят се роди нова диктатура – диктатурата на политическата коректност. Сега на Запад, у нас също, хомосексуалистите свободно си организират шествия и паради, където открито заявяват своята ориентация. Властите ги охраняват, за да демонстрират те спокойно, защото смятат това за политически коректно. Но ако аз например, честно и откровено просто заявя за своята хетеросексуалност, ще ме обвинят в хомофобия, а в някои страни могат дори да ме тикнат зад решетките. Интересно, но представителите на сексуалните малцинства никога не ги обвиняват в хетерофобия. Понякога е страшно да изказваш мислите си! Преследва те страхът, че някъде наоколо „седят и чакат” да изтървеш някое политически некоректно слово. Между другото, това е нарушение на правото да изказваш свободно своите мисли, пък били те и спорни. И не по-малко важно, ние отвръщаме поглед от нелицеприятния факт, че хората не са равни и правата на човека се нарушават почти навсякъде, а не само в окупираните от чуждоземни войски страни. Политическата коректност е една узаконена лъжа навсякъде. Политическата коректност дава възможност на нашето правителство да заяви, че укрепването на пирамидата на властта е укрепване на демокрацията. Това е лъжа. Укрепването на пирамидата е настъпление на нашата фиктивна демокрация, което е необходимо за стабилността на страната. Но ние, робите на новата диктатура, се боим да назовем нещата с истинските им имена. На своето време Чехов, гледайки ораторстващите борци за народни правдини, тъжно недоумявал: „Защо лъжат народа? Защо го убеждават, че той е прав в своето невежество?” „Политически коректната” екзекуция на Садам Хюсеин предизвиква отвращение и дори отчаяние заради безпомощността на света пред наглата позиция на САЩ. Диктатурата на политическото лицемерие не позволява нито да се разбере, нито да се каже на глас – ако диктаторът е виновен, то е само защото управлява своята страна по законите и културата на нейния народ. С какво Садам е по-виновен от Навуходоносор, Саладин, Ричард Лъвското Сърце или херцог Алба, които унищожавали цели градове, ако те не се подчинявали? Да, тези са живели в Средновековието, че и по-рано, но политическата коректност забранява да се каже, че има култури, които днес преживяват своето Средновековие. Легендарният актьор Марлон Брандо в предаване на Лари Кинг се изтърва да каже, че Холивуд се управлява от евреи. На другата сутрин звездата на Брандо на холивудския булевард бе украсена с пречупени кръстове. Еврейската общност поиска от холивудския актьор извинение. Брандо се извини пред евреите и еврейската общност на Холивуд. Те го извиниха и му разрешиха да снима в Холивуд. Да ме убие Господ, ако разбирам, какво антисемитско има в репликата на Брандо за Холивуд? По принцип – то е точно така. Но за това не е прието да се говори. Аз, обратното, смятам, че евреите заслужават уважение и похвала за своята сплотеност – те са заедно и си помагат, затова завоюват позиции. Както политически, така и икономически. Де да можехме и ние… Но, пардон, това също не е съвсем коректно – познайте от чия гледна точка. Превод: Рени Нешкова http://glasove.com/categories/komentari/news/novata-diktatura-politicheskata-korektnost

the Earth is flat, and that's that.

почна се пак кръчмарското философстване. Така че догодина ще отключа темичката пак