Last roman

нещо явно съм пропуснал - откога да наречеш чернокожия - негър е обида и признак на расизъм?

Май че братушките планират съвсем да загърбят МКС: Русия планира нова космическа станция с Китай, след като напусне МКС Русия има намерение да се откаже от Международната космическа станция и да изгради конкурентна база съвместно с Китай. Новината може да доведе до нова "космическа надпревара" между Москва и Вашингтон. Не по-късно от 2024-та Русия планира да се откаже от използването на Международната космическа станция (МКС) като вземе със себе си и своята половината от станцията, съобщава "Правда" Москва разглежда възможностите да създаде нова космическа база съвместно с Китай, която не е партньор в МКС и нито един китайски астронавт не е стъпвал на борда й. НАСА планира да прехвърли в частни ръце стопанисването на МКС през 2024 г. Руската космическа агенция Роскосмос също така разглежда нуждата от присъствие на хора в орбита. Обсъжда се дали хората все още трябва да живеят на борда на космическа станция или е възможно изследванията в космоса да се извършват от роботи, съобщава "Правда". Тези теми са били поставени за разглеждане на среща на Военно-индустриалната комисия за развитие на Роскосмос до 2030 г. Андрей Йонин, главен анализатор в Руската академия по космонавтика, съобщава, че "руският сегмент от МКС може да бъде отделен от станцията след 2024 г.", като предположи, че Москва и Пекин може да обединят сили за конкурентна станция. Йонин коментира още: "Сега е времето да се вземе решение за МКС. За момента се обсъждат различни варианти, макар че би трябвало това да беше сторено много по-рано. Космическата станция на бъдещето трябва също да бъде международен проект. Такива проекти трябва да бъдат обсъждани дълго време преди това". "Ключовият въпрос тук е не относно размера на станцията или нейното разположение в космоса - дали да орбитира около Земята или около Луната. Въпросът е за международното сътрудничество. Трябва да разберем кои ще бъдат нашите партньори. Всички други въпроси са второстепенни", коментира още той. "Очевидно Русия и Китай могат да построят такива станции, но не става въпрос за технологии или финансиране. Русия разрешава вторични въпроси, свързани с модулите и тяхното функциониране. Вярвам, че Русия и Китай могат да бъдат много добри партньори за момента", заявява Йонин. Напускането на Русия на МКС може да прекъсне символичните дипломатически връзки със САЩ. Тов може да хвърли двете страни във втора космическа надпревара като тази от 50-те и 60-те години. Ожесточените кампании за доказване на върховенството на едната или другата космическа технология се превърнаха в символ на ерата на Студената война. НАСА изразходва около 3 милиарда долара годишно за участието си в МКС - ниво, одобрено и от новата администрация в Белия дом на президента Доналд Тръмп и от новия Конгрес на САЩ. В момента комисия към Камарата на представителите разглежда въпроса дали да продължи програмата и след 2024 г. Ако бъде спряна, парите могат да бъдат използвани за ускоряване на планираните инициативи за космически полети до Луната и Марс. МКС, на стойност 100 милиарда долара, орбитира на 400 км над Земята. Екипажът на борда, съставен от астронавти и космонавти, се сменя на ротационен принцип от ноември 2000 г. В момента на борда се намират четирима руснаци и двама американци. Русия освен това се нуждае от увеличаване на надеждността на нейните ракети-носители, която е намаляла през последните години, коментира вицепремиерът Дмитрий Рогозин. Главният конструктор на ракетите Алекандър Медведев също подчертава необходимостта да се разрешат въпросителните около свръхтежката ракета-носител. Медведев отбелязва, че Москва не разполага с апарат, подобен на тайните американски сателити, които могат да бъдат изстреляни на геостационарна орбита. Според новата стратегия на Роскосмос, строежът на свръхтежка ракета-носител ще започне през 2028 г., докато развитието на ракети за многократна употреба ще започне през 2030 г. В допълнение руски научен модул ще бъде изпратен на МКС в края на 2018 г. Два допълнителни модула ще бъдат изстреляни преди 2020 г. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_77503.html?preview=ok

Швеция, Германия, Холандия, Англия. Ето един интересен пример: Преподавател в берлинско училище бе отстранен от работа за това, че нарекъл своя ученичка "негърка", предаде БГНЕС. Инцидентът станал в гимназия в района Щеглиц-Целендорф. По време на час 63-годишният учител Карл-Хайнц Ш. на няколко пъти нарекъл своя тъмнокожа ученичка "негърка". Майката на 16-годишното момиче подала оплакване в полицията, в резултат на което учителят бил уволнен. Това не е първото подобно обвинение срещу него. В периода 2000-2007 г. педагогът си имал проблеми заради опита му да оправдае нацистките престъпления по времето на Третия райх. По време на урока учителят заявил: "И негрите са хора. Негърът - това е човек като мен и вас". След часа в коридора пред класната стая, той продължил да тормози момичето: "Какво от това, че си негърка? И ти си човек!". В своя защита Карл-Хайнц Ш. казва, че не разбира с какво е оскърбил ученичката. Той отбелязва, че дори разяснил на учениците си разликата между "негър" и "нигър" (negro - представител на черната раса, и nigger - "чернилка"). https://www.actualno.com/world/v-germanija-uvolniha-uchitel-zaradi-rasizym-news_400089.html

Брюксел: Засега не предвиждаме финансови санкции България е нарушила европейското законодателство за чистота на въздуха и може да бъде глобена за това. Брюксел дава на страната ни последен шанс да влезе в нормите. Властите ни днес изгубиха дело, което Европейската комисия заведе срещу тях в Съда на ЕС в Люксембург заради „систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на прахови частици“. Тези концентрации са били нарушавани в градските агломерации на София, Пловдив и зона Варна, както и в Северна, Югозападна и Югоизточна България. Източници на малките прахови частици са промишлеността, автомобилите, отоплението на твърдо гориво. Те са характерни за градската среда и причиняват белодробни заболявания. България е нарушила европейска директива от 2008 г. за качеството на атмосферния въздух, заради което Комисията водѝ процедура за нарушение, която стигна до финалната си фаза – дело в Съда на ЕС. Енрико Бривио, говорител по въпросите на околната среда в Комисията, каза пред Клуб Z, че на този етап тя няма да иска от Съда на наложи глоба на България. "Само ако българските власти не въведат бързо ефективни мерки, страната рискува да бъде изправена за втори път пред Съда и да понесе финансови санкции", каза той. Съдът е решил, че България "системно и продължително" не е спазвала допустимите стойности за праховите частици във всички свои агломерации и зони от 2007 до 2014 г. и че между 2010 г. and 2014 г не е приела и приложила планове за качество на въздуха, които да намалят замърсяването на въздуха с такива частици. "Комисията сега ще работи в тясно сътрудничество с българските власти, за да гарантира, че те ще вземат необходимите мерки да спазят директивата за качеството на въздуха", каза Бривио. Замърсеният въздух е причина за преждевременната смърт на 13 700 души в България и на 400 000 души в Европа през 2013 г. , добави говорителят. Комисията води процедури за нарушение на същата директива срещу още 15 държави членки - Белгия, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Унгария, Италия, Латвия, Португалия, Полша (която също стигна до Съда на ЕС), Румъния, Швеция, Словакия и Словения. http://clubz.bg/52489-evropa_osydi_bylgariq_za_mrysen_vyzduh

и понеже с тази 'благородна идея' системно се злоупотребява, сме свидетели на зловредна и целенасочена цензура, която се простира дотам, че ако посмееш да кажеш как стоят нещата в действителност, рискуваш да загубиш работата си и положението в обществото, което имаш.

идеята е да се ограничи свободата на словото, а оттам и истината да бъде прикрита зад безсмислени фразички. Другото са твои глупави интерпретации и разтягане на локуми.

това си е проблем на негрите в САЩ и съвременните либерални заигравки. Нито съм тръгнал из гетата да им се правя на интересен, нито пък имам намерението да променям изказа си за тази раса с по-политкоректна думичка.

негър не е равнозначно на гяур, нито пък на роб. Да не прекаляваме със свободните интерпретации.

Какво чух в германските джамии Какво се проповядва по време на петъчните молитви в германските джамии? Това се питал журналистът Константин Шрайбер. За да намери отговора, той посетил 13 проповеди на турски и арабски език. Ето какво е чул в джамиите: Журналистът Константин Шрайбер е посетил 13 петъчни молитви в различни джамии в Германия. Той дал за превод текста на проповедите, произнасяни съответно на турски и арабски, и ги представил за анализ на реномирани ислямоведи. Шрайбер публикува резултатите в книгата си "Inside Islam". Г-н Шрайбер, какво Ви накара да напишете тази книга? Константин Шрайбер: През миналата година работодателят ми ме помоли да заснема кадри от петъчна молитва в някоя германска джамия. Тогава попаднах на странни брошури с антидемократично съдържание. Впоследствие разговарях с имама, а и с един от посетителите на въпросната джамия, който сам се определи като ислямист. Именно тези странни случки ме накараха да продължа да посещавам и други петъчни молитви в други джамии, след което да опиша впечатленията си в книга. Какви бяха общите Ви впечатления от тези посещения? Константин Шрайбер: Турските проповеди, на които присъствах, бяха винаги с политически характер – кога изразен по-открито, кога по-мъгляво, но те винаги съдържаха политически контекст. Арабските проповеди – обратно – бяха по-скоро спиритуално-теологически, но консервативни в посланията си. Във всички проповеди обаче неизменно се съдържаха предупреждения за опасностите, свързани с живота в Германия. Ако човек прочете проповедите, които Вие публикувате във Вашата книга, няма как да не се учуди от факта, че имамите описват Ориента като някакъв почти приказен свят. Един от тях онагледява дадените от него примери с помощта на фурми и камили. Какво мислите Вие по този въпрос? Константин Шрайбер: Голяма част от тези проповеди нямат никаква връзка с живота в Германия или Европа. А това е странно. От разговорите ми с повечето имами забелязах също така, че под "родина" те разбират например Турция или Египет, но никога – Германия. На моя въпрос дали поддържа контакт с германци, един от имамите отговори: "Да, контактувам си и с чужденци". За този човек чужденците в Германия явно бяха самите германци. Подобна линия се наблюдава и в друго отношение: Германия бива или изцяло отричана, или слушателите умишлено биват отвеждани в един съвсем друг свят. Пример за това е случаят с имама, който в една своя проповед предупредил за културните опасности, които са свързани с Коледа. Посланието е, че мюсюлманите не бива да празнуват този християнски празник. Как ще коментирате това? Константин Шрайбер: Намирам подобни факти за ужасяващи. Още повече, че в конкретния случай става дума за проповед, държана в седмицата след атентата на берлинския коледен базар. Самият атентат беше споменат завоалирано: случило се било нещо, някакви хора били убити и ето, че поради това сега се предприемали действия срещу исляма. За атентата изобщо не беше казана нито дума. Вместо това имамът разказваше, че всички големи опасности произлизали от празнуването на Коледа. В подобен контекст това ми прозвуча като гавра с паметта на жертвите и подигравка с последвалите дебати за сигурността. Вие сте водили много разговори с имами. Какви бяха впечатленията Ви? Константин Шрайбер: Една от молбите ми за разговор беше отхвърлена по най-категоричен начин, много от имамите умишлено отлагаха интервюто, така че да не мога изобщо да разговарям с тях. А аз всъщност исках да им дам възможност да изразят своята гледна точка, да ми разтълкуват проповедите, които са държали. Можеше например да се окаже, че са имали нещо съвсем друго предвид и че аз грешно съм ги разбрал. Константин Шрайбер В редица изследвания, включително и научни, може да се прочете, че младите мюсюлмани почти не ходят на джамия. Вие какво установихте? Константин Шрайбер: Аз не съм правил представително проучване. Но онова, което видях, не потвърждава цитираните от Вас твърдения. Повечето посетители на джамиите бяха млади, даже много млади хора. Как, според Вас, би могла да се подобри интеграцията на чужденците? Константин Шрайбер: Не съм политик и не мога да поставям изисквания. Но, ако ислямът действително е част от Германия, както твърдеше един бивш президент, за този ислям би трябвало да важи същото, което важи и за останалите обществени сфери – той трябва да е открит за диалог. А това няма да се случи, докато ние в Германия не знаем какво точно се говори в джамиите. Затова трябва да се запитаме как да се внесе повече прозрачност в тази насока. Constantin Schreiber: "Inside Islam: Was in Deutschlands Moscheen gepredigt wird", Econ Verlag, 256 S., 18 Euro. http://www.dw.com/bg/какво-чух-в-германските-джамии/a-38281853

поредната партенка.

Позорната война, подкрепяна от САЩ От две години Саудитска Арабия воюва срещу хутите в Йемен - с благословията на САЩ. Американците зареждат бойните самолети на саудитците и им продават оръжия. А през това време две трети от йеменците гладуват. От две години насам най-богатата страна в арабския свят бомбардира най-бедната държава в региона. Саудитска Арабия връща Йемен в каменната ера. А западните държави играят ролята на услужливи помагачи. Бойните самолети на водената от саудитците коалиция се зареждат във въздуха от САЩ. Иначе те не биха могли да достигнат до целите си в Йемен. Освен това от началото на нападенията досега Великобритания и Америка са продали на Саудитска Арабия оръжия, вкл. и от забранените касетъчни бомби, на стойност около пет милирада долара. С помощ от САЩ Фактът, че бомбите убиват все повече цивилни граждани, не смущава братята по оръжие. Тъкмо напротив: наскоро САЩ обявиха, че ще подкрепят още по-силно своите саудитски съюзници в Йемен. Целта уж била да отслабят влиянието на Иран в Йемен. Само че влиянието на Техеран върху бунтовниците хути далеч не е толкова силно, колкото го представя саудитската пропаганда. Хутите в Йемен не могат да бъдат сравнявани с Хизбула в Ливан и не получават заповеди от Техеран. Ако това беше така, те щяха да се вслушат в предупреждението на Техеран да не завладяват столицата Сана. Те обаче не го послушаха. А иначе - въпреки че в Йемен се усеща недостиг на всякакви стоки, оръжия има колкото щеш. Хутите се снабдяват от армейските складове. Те са съюзници с бившия йеменски президент Салех. Той беше на власт над две десетилетия и днес продължава да има предостатъчно контакти, както и приятели в армията, които се включиха в бунта. Т.е. бунтовниците хути нямат нужда от оръжейни доставки от Техеран. Освен това те са и невъзможни, защото водената от Саудитска Арабия коалиция е блокирала пристанищата. Впрочем, това е и причината, поради която, по данни на ООН, седем милиона йеменски граждани не знаят кога и откъде ще дойде следващият им обяд. Половин милион деца в Йемен страдат от тежко недохранване. Над две трети от населението са зависими от хуманитарните хранителни доставки. Тези хора са обречени на глад. И този глад е желан. И е предизвикан от хора. Саудитската параноя Целенасочената военна ескалация няма да доведе до обрат във войната. Още по-малко пък ще донесе мир. Опитът от последните две години показва, че от хаоса в страната, освен военната индустрия, досега печелят само Ал Кайда и т.нар. "Ислямска държава". Явно за пореден път западната политика по-скоро подсилва влиянието на терористите, вместо да отнема почвата под краката им. Това, от което се нуждае Йемен, е национална помирителна конференция без никакви предварителни условия. И преди всичко без външна намеса. А иначе - целият регион се нуждае от нова архитектура за сигурност, която да се съобразява както с потребностите на Саудитска Арабия, така и с тези на Иран. Именно тя би могла да потуши параноята на саудитските политици за уж растящото влияние на Иран в региона. http://dnes.dir.bg/news/USA-yemen-sauditska-arabia-huti-25552368?nt=4

Откриха първата пещерна риба в Европа. Уникален поглед за еволюцията Новооткритият вид пещерен щипок. Снимка: Jasminca Behrmann-Godel Първата пещерна риба в Европа е открита от водолаз в пещера в Германия. Рядката възможност да се датира началото на адаптацията й към подземния начин на живот дава уникален поглед за еволюцията. Бледорозовата риба, показана горе, е представител на вида щипок от рода Barbatula. Смята се, че е попаднала в тази труднодостъпна карстова пещера Лоуч в Южна Германия, след като ледниците от последния ледников период са се отдръпнали преди около 16000 до 20000 години, съобщи NewScientist. Изследването е публиковано в списание Current Biology. "Първите ни генетични изследвания, както и знанията ни за геоложката история на региона сочат, че популацията на пещерата Лоуч е изумително млада, със сигурност не по-стара от 20000 години", разказва Ясминка Берман-Гьодел (Jasminca Behrmann-Godel ) от Университета в Констанц, Германия, ръководител на екипа, анализирал рибата. "Независимо от краткия период от време, рибата показва характерни особености на адаптация към пещерния живот в сравнение със щипоците, населяващи повърхностни водоеми наблизо, включително и бледото оцветяване на тялото, много по-малките очи, плюс по-големите ноздри и мустачки". Това показва, че адаптацията към подземните местообитания може да стане бързо и само няколко хиляди години може да са достатъчни за рибите, за да се адаптират към пещерния живот, коментира Берман-Гьодел. "Пещерни риби могат да съществуват почти навсякъде по принцип и няма основателна причина да се очаква продължителна еволюцията за адаптация към пещерните среди", отбелязва тя. Странната риба Карта на пещерната система Дунав – Аахтоп. Geosphere - GSA Publications Този "пещерен щипок" е открит през 2015 г. от Йоахим Крайзелмайер, любител пещерен водолаз. Той изследва труднодостъпната пълна с вода пещерна система - лабиринт, наречена Дунав – Аахтоп в южната част на Германия, която в крайна сметка се влива в река Рейн. Крайзелмайер е приятел Берман-Гьодел и й изпраща филм и фотографии на странните риби, които е забелязал там. Водолазът Йоахим Крайзелмайер първи забелязва необичайната риба през август 2015 г. докато изследва най-дълбоките части на подводната система Дунав – Аахтоп, се казва в проучването върху откритието. По думите на Крайзелмайер не повече от 30 души са достигали до мястото, където той е попаднал на рибата. Карстовият район Дунав-Аахтоп. Geocaching Крайзелмайер разказва, че секторът, обитаван от рибата е изключително труден за проникване, достъпен само в сухи периоди, когато подземната река е достатъчно спокойна и бистра, за да позволи проучване. "За да се стигне до зоната с рибата е нужен час и включва периоди на декомпресия, които правят отиването и връщането цели 3 часа", коментира той. Досега Крайзелмайер е върнал пет живи екземпляра за Берман-Гьодел. "Като сравнихме външния й вид и генетика с повърхностните роднини на рибата, открихме доказателства, че това е първата европейска популация пещерна риба с наистина различен произход и със собствени адаптации", разказва Берман-Гьодел. Освен това данните за местната геология дава възможност да се датира раждането на новата генеалогична линия. Пещерната система е била запечатана в продължение на стотици хиляди години, но има отвор, наречен извор Аах, който е бил достъпен, когато алпийските ледници са се оттеглили преди около 16000 до 20000 години. Това позволява на щипоците от повърхността да навлязат в системата за първи път и да продължат по своя собствен еволюционен път. Повърхностен вид щипок. Wikimedia Commons Особености на пещерния живот Очите на пещерната риба са около 10% по-малки от тези на повърхностните щипоци, а също и мустачките им са по-дълги. Те нямат и люспи. Най-очевидното е, че са загубили тъмнокафявите си петна, характерни за повърхностните им роднини. "Удължаването на мустачките изглежда е адаптация за тактилно ориентиране на тъмно", разказва Рой Холцман (Roi Holzman) от Университета в Тел Авив, Израел, който изучава навигационните приспособления на пещерните риби. "При други пещерни видове риби мустачките са оборудвани с хемосензори, които им помагат да идентифицират храната в утайките". Новооткритият вид пещерен щипок. Снимка: Jasminca Behrmann-Godel Най-известните пещерни риби се намират в Северна Америка и Китай, но досега не са виждани в Европа. Откриването на пещерни риби в Германия бе изненада, разказва Берман-Гьодел, защото пещерните системи в Южните Балкани те са далеч по-богати на живот - там има стотици подземни видове, включително и странни "дракони" - саламандри, но не и пещерни риби, поне досега. "В Словенския карстов район на Динарите няма истински пещерни риби, само повърхностни видове, които от време на време проникват надолу", разказва Янез Мулец (Janez Mulec) от Научноизследователския институт за карста в Постойна, Словения. "С откриването на немските пещерни риби нашето познание за подземните екосистеми показва, че те са по-сложни и че има достатъчно често хранителни вещества за поддържане на сложни хранителни вериги". Холцман добавя, че знанието на източника и скоростта на еволюцията е нещо необичайно и безценно. "Това ни дава поглед, за да видим еволюцията в сравнително ранен стадий, което не е често", отбелязва Холцман. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-parvata-peshterna-riba-v-Evropa-Unikalen-pogled-za-evoliutcii_77220.html

айде катанец на тая безсмислена тема. Писна ми да гледам лигавщини.

Точно така, човекът е изфабрикувал история, която да даде идеологическа поанта на татарите.

нямаше ли някъде статия за това тук?

накрая всички деградират. Това е очевадно.

Между другото в Археологическия доскоро не даваха да се снима, така че правих снимки скришом, а в НИМ таксатата за щракане беше 10 лв. Ама явно някой важен се е възмутил и са настъпили по-европейски времена.

първоаприлско, някак си

не бих нарекъл ИРИ деградирала, а иначе идеята на темата е да се използва във фейса за проект читател. Помолиха ме хората да събера някои факти за историята на Рим, та писах за първите щукнали ми в главата. Нито се изчрерпва с това, нито може би са най-интересните, но кот - такоа

айде, действайте

1 Гладиаторски игри Един от най-популярните и трудноизкореними митове, натрапени от филмовата индустрия е, че вдигнатият нагоре палец ознавачал живот за гладиатора, а спуснатият надолу - смърт. Всъщност и двата жеста означавали убийсто на победения. За да бъде помилван достойно представилият се боец, публиката махала с кърпички и молела за милост, а императорът или организаторът на игрите прибирал палеца в дланта си, като по този начин сигнализирал на победителя да не убива противника си. Двадесет двойки гладиатори, собственост на Аул Суетий Антенион и неговия освободен роб Нигер ще се бият в Путеоли на 17, 18, 19 и 20 март. Ще има още лов на диви животни и атлетически състезания. /надпис от гр. Помпей/ 2 Пътешествията Основните пътешественици по пътищата на римската империя били търговци, военни, хора на изкуството, медици, обикновени граждани, че дори и императори /например Адриан/. Пътуванията били улеснени от добре развитата пътна инфраструктура с множество ханове и странноприемници. Имало и подробни карти или пътеводители /Vade me сum - букв. 'върви с мен'/ и итинерарии със списъците на станциите за почивка, посоките и разстоянията до градовете. През 1852 г. в Италия, по време на разкопките на римските терми във Викарело до езерото Бричиано, били намерени три сребърни цилиндъра на които бил изографисан маршрутът от Гадес /дн. Кадикс/ до Рим с изброени всички междинни станции и разстоянията между тях: Както писал Плиний Млади през 1 век: „Такава ни е природата, че ние не се интересуваме от това, което ни е пред очите, а гоним това, което се намира далеч. Дали ще е в Ахея, в Египет, в Азия или някоя друга страна, богата на известни чудеса, ние ще прочетем, ще слушаме за тях и ще ги разгледаме задължително...” За да избягат от стреса на градския живот повечето състоятелни граждани пътешествали до извънградските си имения или посещавали градчетата по морското крайбрежие. Предпочитани били и местности изобилстващи от минерални бани, където се изграждали терми и римляните идвали тук на лечение и разтуха. Такива известни ‘курорти’ в Италия, където отсядал столичния елит, били Поцуоли и Баи /разположени между Остия и Неапол/, където се намирали вилите на Цезар и Нерон. 3 Минно дело Римски златни мини в Лас Медулас /Испания/ или поне каквото е останало от тях. Римляните първи използвали т. нар. метод ruina montium - 'разрушаване на планината' /определение, дадено от Плиний Стари/. Технологията била гениална - първо миньорите пробивали система от тунели и галерии в планината под определен наклон. След това в набелязаният участък за разрушаване се вкарвала събраната от огромен акведукт вода. Силата на водния напор действала като динамит. Нахлувайки стремително в галериите тя помита всичко на пътя си и избутвала въздуха, останал в тунелите, който разкъсвал хълма. "Начупената на парчета планина се свлича с тътен и с движение на въздуха, което човешката мисъл не може да проумее" /пише Плиний Стари/. Водата размивала скалите и отмитите кал и руда се отвеждали по изкуствени канали в големи вани, където впоследствие златото се отделяло от седиментите чрез сита. 4 Римски бетон Римския цимент от който са строени или тухлите и каменните блокове с който са били споени повечето паметници и сгради от Римско време, с времето продължава да "зрее" и постепенно се превръща в скала с твърдоста на гранит. Тайната съставка е известна като – поцолан - вид вулканична пепел, е наистина широко откривана около гр. Поцуоли близо до Везувий. Поцоланът е смес от силициев оксид и алуминиев оксид, която влиза в реакция с калциевия хидроксид при наличие на вода. Тази смес придобива циментови свойства при стайна температура и има свойството да се втвърдява под вода. Поради това и качество е била перфектния материал за изграждането на пристанищни съоръжения, като тези в Цезарея и особено в Остия, запазени и до днес. 5 Многоетажни къщи За разлика от кичозните частни домове на богатите патриции, най-разпространени жилищни постройки във Вечния град били инсулите /insula букв. oстров/. Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим /според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове/, дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните /магазините/, на втория живеели заможни граждани /чиновници, лекари, юристи, и пр./, а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите нива/. Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба. Инсулата на Арий Полий, собственост на Гней Алей Нигидий Май можете да наемете от първи юли. На първия етаж има магазини, по-нагоре – складове, висококачествени стаи и къща. Този, който иска да наеме тази собственост, нека се обади на Прим, робът на Гней Алей Нигидий Май. /надпис на частен дом в Помпей/ 6 Римлянин Римлянин не е eтническа принадлежност, а по-скоро социален статус и модел на поведение. Тъй като Рим бил основан от латински, етруски и сабински преселници от околните градове, ставайки гражданин на града, новозаселилият се получавал всички привилегии и задължения, свързани с това гражданство. Произходът и религиозната принадлежност били без значение. Важното е било да защитаваш интересите на Рим и да живееш по римски. Не случайно римляните измислили поговорката: ‚Си вивис Роме, Романо вивито море‘- „Ако живееш в Рим, прави като римляните“. За да си римлянин е трябвало или да се родиш такъв или да придобиеш права, ако някой гражданин се съгласи да те приеме във фамилията си. По-късно, разрастването на империята римско гражданство било давано от Сената и императорите на лоялните съюзни градове и племена. Също така отличилите се провинциали, дарили суми на родните си градове за изграждането на значими обществени постройки също получавали гражданство. Не бил рядкост и подкупът – даряването на солидна сума на магистратите, за да бъдеш вписан в регистрите и да се ползваш с всичките предимства да си римлянин /данъчни облегчения и търговски привилегии/. А през 212 г. император Каракала издал едикт, даряващ на всички жители на империята римско гражданство. Така за пръв път в Античната история на Европа възникнала космополитна държава, в която независимо от етноса и религиозното изповедание всички народи имали едно гражданство, а също равни права и задължения. 7 Най-голямата известна концентрация на механична енергия в древния свят Комплексът от римски воденици датиращ от 4 век се намира на територията на община Барбегал, в района на град Арл, в южната част на Франция. Друг подобен комплекс от мелници е съществувал и върху хълма Янукул в Рим. По същество това било огромна мелница с 8 чифта водни колела, стъпаловидно подредени едно под друго в две успоредни редици върху полегат склон. Задвижвали се с помощта на водата от римския акведукт, захранващ древноримският град Арелат /дн. Арл/. Водата преминавала през шлюз в два улея, по който били разположени воденичните колела и се спускала от едно към друго, задвижвайки мелничните камъни. Капацитетът на мелниците се оценява на 4.5 тона брашно на ден, достатъчно за да осигури хляб за около 10 000 човека (1/3 от населението на Арелат в древността/. Вертикалните мелници, захранвани с вода са били описани в трудовете на и Плиний Стари. Има и по-късните препратки към задвижвани със силата на водата дъскорезници на река Мозел, описани от поета Децим Магн Авзоний. 8 Графити О, СТЕНИ, НОСИТЕ ТОЛКОВА ДОСАДНИ НАДПИСИ, ЧЕ СЕ ЧУДЯ КАК ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ РУХНАЛИ В РУИНИ!” /надпис от базиликата в Помпей/ По времето, за което говорим, хартията и вестниците не били изобретени. Нямало, естествено, радио, телевизия и интернет. За тези, които искали да споделят нещо с останалите, така че то да бъде научено от възможно най-много хора, най-лесно било просто да използват стените на частните или обществените сгради. Някои драскали от скука, други пишели преидзборни надписи и обяви. В хановете и кръчмите, където отсядали хора всякакви, обикновено срещаме ценоразписи на предлаганото, както и не особено прилични надписи на подпийнали и недоволни или доволни клиенти. Тъй като древните римляни се увличали от политика, много от надписите представляват политическа агитация в полза на някой кандидат – политик. По улиците пишели обяви за предстоящи гладиаторски игри, разпродажби или имоти, давани под наем. Нещастни влюбени изливали душата си, съседи се обиждали взаимно, жени проклинали любовниците си. Четейки надписите на древните римляни, човек изведнъж разбира, че те не са били по-различни от нас; че са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и днес; че са изпитвали всички онези чувства, на които сме способни и ние. Почти всички от надписите, известни до днес, са графити, запазили се в града, погребан от вулкана Везувий – Помпей. Вероятно не само помпеанци са били любители на графитите, но поради злощастната съдба на града, сега четем именно техните графити и се опитваме чрез написаното някога от най-различни ръце да да дорисуваме образа обикновения римлянин: Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват! /надпис от Помпей/ Мъжът, с когото обядвах, е варварин! /в базиликата в Помпей/ Сара, не си свястна, щом ме заряза! /в базиликата в Помпей/ Гай Куспий Панза – едил! Всички златари го препоръчват! /надпис от Помпей/ Колко номера използваш, за да мамиш, ханджийо?! Продаваш вода, а сам си пиеш виното! /дърводелска работилница в Помпей/ Ако някой седи тук, нека най-напред прочете това: Ако на някой иска секс, да потърси Атис, тя струва 4 сестерции. /в базиликата в Помпей/ Целадий, гладиаторът тракиец, който е наслада за всички момичета! /барака на гладиаторите в Помпей/ 9 Доносници и тайна полиция В републиканските времена най-често съобщение за всякакъв вид опасност се правело под формата на донос. Да доносничи имал право всеки римски гражданин. Към края на 2 век пр. н. е., се появили професионалните доносници /делатори/, които възползвайки се от "Закона за оскърбление на Величието на Римския народ", изпратили доста хора в проскрипционните списъци на Сула, а по-късно и в тези на триумвирите. По времето на Тиберий, законът бил адаптиран за оскърбление на величието на императора. Така доста доносници развили доходоносна дейност /доносникът получавал 1/4 от имуществото на нещастния обвинен в държавна измяна/. Към тях най-често прибягвали императорите /Тиберий, Калигула, Нерон/, когато желаели да придобият богатствата на някой от заможните аристократи. Траян сложил край на произвола на доносниците като ги натоварил на повредени копаби и ги пуснал да плават накъдето си искат. По времето на Юлиево-Клавдиевата династия се създали и специални подразделения при преторианската гвардия /speculatores/, за изпълнение на 'мокри поръчки', доставка на тайна поща и пр. Дейността им се ограничавала основно с дворцови интриги и елиминиране на неудобни политически противници. По-организирана служба с тайни агенти, които се казвали frumentarii, била създадена от император Адриан през 2 век. Те следели за антидържавни действия на територията на империята и в прилежащите й страни. В провинцията те се вербували от изкупвачите на зърно, които следяли за подозрителни лица. Тъй като в Рим с тази дейност се занимавали преторианците /и за службата отговарял преторианският префект/, то естествено, след като Константин разпуснал преторианската гвардия през 312 г., то и тази длъжност била закрита. На мястото им била създадено поделение от agentes in rebus - организирана императорска куриерска служба за донасяне на информация за състоянието на провинциите, под командването на magister officiorum. Във всяка провинция действали агенти, които участвали в разкриването на тайни завери и заговори срещу властта. Те се занимавали не само със следенето и проверката на писмената кореспонденция, но съвместно с упълномощени от императора чиновници /доместици/ извършвали обиски, разпити, изземвания и пр. 10 'Римската Коледа' Сатурналии (лат. Saturnalia) — при древните римляни бил празникът в чест на Сатурн. Той бил отъждествяван с гръцкия Кронос и считан за баща на Юпитер, Юнона и Нептун. По времето на Сатурналиите /17 – 21 дек./ обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите през това време получавали допълнителни привилегии - те се освобождавали от повседневните си занимания, могли да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи и дори да ги командват. В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение - заколвали прасе в чест на бога. Следвала гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци. Сред даровете имало восъчни свещи - символ на зимното слънцестоене и тестени или теракотени фигурки - посветени на бог Сатурн.

Батка, няма как ракета да ти пробие озоновия слой. Виж, фреоните вършат много по-успешна работа.

озоновият слой не е бил в по-блестящо състояния от половин век насам. Колкото до чиповете в главата, е. накрая всички ще станем едни духове в черупки

След 10 години реконструкция и популяризиране на живата история в България, идва и заслужено признание: от днес съм член на международната организация EXARC, в която членуват археологическите музеи и реконструкторски клубове. Членовете й образуват взаимно подкрепяща се мрежа oт организации, сътрудничещи си в рамките на асоциацията. EXARC инициира редица международни проекти, някои от които са финансирани от Европейския съюз. http://members.exarc.net/individual-members/vladimir-popov-pharmd

раздели има разнообразни, ама модератор дава, но в тема не вкарва. А това че никой не ще да пише в природните, а всички са се юрнали да политиканстват си е въпрос на потребителски манталитет и мат'рял. Форумът с нищо не ви е виновен, тъй че нидейте рива.