xyz1

Чета в Интернет за хора които използват мицела на гъбите като вид приложен материал (например за споменатото в заглавието замяна на стиропора при опаковките). Дори и някакъв български стартъп (с име Biomyc) се занимава с това. Интересува ме тук във форума има ли хора, които имат познания и желание да се занимават в такъв вид област. Предложението ми е съвместно (с тях) да се ползва технологията в един мой проект.

грешка

SAlexandrov, а знаеш ли някакви съвместни проекти между БАН и индийската космическа агенция?

Направих си профил, но ще изчакам малко за контакта, защото в момента активно обмислям разни неща свързани с потенциалното списание. Като се свържа искам да не представям някакви разхвърляни мисли, а нещо наистина завършено като идея.

Йорданов нали ми предложи да ме насочиш? Не съм получил лично съобщение. Information защо мислиш, че търся "безкористна цел"? Виждам, че и Теодосиев се подвел към същото. Аз ли нещо лошо обяснявам?

Добре насочи ме. Така или иначе темата ми е важна и си струва да се разучат нещата.

Определено идеята за списание е точно да се насочено към независимите дърводелци и най-вече към техните клиенти. Защото един потенциален клиент на мебели е много по-вероятно да се хване да прочете интересно цялостно четиво, отколкото да се интересува от къде каква дървесина може да се намери и какви методи ползват дърводелците, за да го привличат. Това което ме спира, обаче, е факта че не ползвам Фейсбук! Евентуално понякога чета страници, които са достъпни без регистрация и до там.

makebulgar за каква браншова организация настояваш, която да движи подобно списание!!! Списание "Наука" не се издава от такава, а е успешно. И да науката е също доста по-непопулярна в сравнение автомобилите, но все някак списанието съществува. Да няма към него масов интерес, но има някакъв явно достатъчен. Ясно е, че може нещата да не потръгнат, но гарантирано няма да станат нещата, ако дори не се почнат. Винаги в началото има някаква безвъзмездна работа, но важното е да се вижда каква е перспективата за развитие. Ако такава изобщо не се изясни (чрез привличане и консултиране с хора дърводелци), то наистина никой няма да се навие да прави нищо, макар и за кратко.

Именно подкрепата е проблем! За да се привлече подобна подкрепа (което се прави преди да се намери нужното финансиране) то предложението трябва да идва от подходящо място. Това, че не ви се получи със списание "Технологии" не означава автоматично, че с всяка друга тематика също ще е така. Дърводелството е много по-различна тематика, а и за доста по-широка аудитория като интерес (споменах, че почти всички имат дървени мебели в жилищата си).

Тъй като отговорът ти цели демонстрация на компетентност, то нека да отговоря на всички забележки подред: >Подобни професионални списания се издават или от някоя фирма в занаята, или от професионален съюз, или от любители-ентусиасти. Първо потенциалното списание "Дърводелец" е толкова професионално, колкото списание "Наука" е научно. И да последното се издава от край време от любители-ентусиасти, което показва, че и потенциалното списание "Дърводелец" може да се опре на подобна хора, които да го движат. >И няма как тези издания да са с по-обща аудитория, тъй като никой клиент няма да си купи списание "Крава" и да чете за болестите по кравите или за челния опит на някоя кравеферма в Швейцария или Китай, само защото пие мляко. Сравнението е напълно неадекватно, защото вкъщи никой няма крави, докато е обграден от дървени мебели (при въпросното списание "Дърводелец" именно последното е основна тема на обсъждане). Млякото само по себе си е само вид храна, така че специализирано списание "Мляко" просто няма как да събере достатъчно съдържание - не че не може да се издава, ако беше обратното. >Професионалните организации и съюзи имат цели да подобряват средата така, че да се развива бизнеса на членовете им. Това вече е пълен офтопик от твоя страна. Както споменах списанието за което говоря трябва да е в "публицистичен" стил, а не е браншово такова. Показват се мебели, как се правят, как се натаманяват и какви са рисковете от примерно неудобното им използване. Технологията на производство също е от значение, за да се разбере кое нещо какъв труд е за разработчика (дърводелец). Такава тема е за обща аудитория, подобно на предаването "Колела" по телевизията. Последното не е насочено към автомонтьори, а към потребителите на съответните автомобили. >Ако за списание "Наука" можеш лесно да събереш статии от някакви учени, които принципно пишат постоянно научни трудове, то за списание "Крава" или списание "Дърводелство" ще ти е стократно по-трудно да осигуряваш материали, тъй като професионалистите в тези области обичайно не се занимават с писане и четене, и често са само със средно образование. Тук съм горе-долу съгласен. Ясно е, че дърводелец няма да пише статия, но може да обясни във видео разговор различни неща, които в последствие съответния слушател участващ в екипа на списанието да опише в статия. Тук даже нещата са в полза на дърводелството, защото дърводелците са приказливи хора, за разлика от много учени, които просто се дразнят да обясняват нещата на едно ниско ниво за да е разбрано - всъщност това е и нещо, което те правят много трудно. >И поради липсата на материали ще трябва да се насочи списанието към преводна литература, но и преводите изискват отделяне на пари и енергия. Материали едва ли ще липсват. Те просто ще бъдат доста по-малко, в сравнение например с това което може да се осигури за списание "Наука". Но това просто би означавало, че потенциалното списание "Дърводелец" трябва да излиза доста по-рядко - примерно веднъж на 3 месеца или веднъж на 4 месеца. Отначало неговото издаване е нормално дори да е напълно хаотично - като се събере материал да се издава. >Подобни списания не оцеляват чрез реклами, тоест самите те не са бизнес, а оцеляват докато организацията или ентусиастите, които ги създават имат интерес от тях Това е напълно така. Дори самото списание "Наука" оцелява единствено заради ентусиазма на неговите създатели. Аз като ентусиаст мога да се погрижа въпросното списание да излезе в 2 - 3 броя, след което се надявам да се намери друг (други) ентусиаст (ентусиасти), които да движат списанието. Тук по-важно е да се обсъди каква време може да донесе опита за пускането на подобно списание ("Дърводелец").

От доста време се занимавам професионално с наука (математика), но вече се убеждавам че сегашния модел е грешен - това да си забит в една област и да си ням наблюдател как всичко се разпада. Да, макар всичко все още да е добре "лакирано" от външната страна и дори все още много неща да работят на практика както трябва, те вече някак са си само на доизживяване. Именно заради това считам, че трябва учените да започнат да се занимават и с бизнес. Не става дума да се преквалифицират на бизнесмени или търговци, но трябва да проявят някаква съществена активност в тази посока. Така да можем те да се включат в процеса на това средата около нас да стане малко по-консистентна, за да се спре разпада. Конкретното предложение което давам с темата е начин за практическо прилагане на по-горната теза. Фактът, че списанието излиза вече толкова години без прекъсване е достатъчно основание за това да се заяви като начало интереса от излизането на подобно online списание ("Дърводелец"). Самото списание трябва да е с обща аудитория, т. е. да е както за самите дърводелци, така също и за техните клиенти. След това следват организационни процедури, като определяне на рубрики. Например имаше до момента един така наречен "дърводелски събор", който се организира и проведе поне 4 пъти, а петия ... тук нещата май не се получиха. Аз присъствах на третото издание и мога да дам идеи кои неща бяха интересни и са подходящи за списание. Обявяването и провеждането на няколко онлайн групови разговори също е добра идея при подготвителния етап на подобен проект. Самото списание на такава тематика не трябва да се бърза с издаването му. Но определено в него рекламирането би трябвало да върви доста повече отколкото в списание "Българска наука". Така може и въпросното списание да си остане напълно безплатно за изтегляне. Между другото спомням си времената, когато тук се опитваше да се пускат и други списания. Но те не бяха практически насочени (като споменатото тук), което определи тяхната слаба популярност. Между другото чета в заглавната страница на сайта за новия брой на българска наука: "STEM образованието е една от най-иновативните и модерни форми на обучение ... Поради което в последно време това е централна тема на интервютата, статиите и видео материалите на БГ Наука, както и на новият Брой 152 на списанието.". Има една българска конференция с международно участие с име STEMEDU и сайт stemedu.eu организирана от хора от института по математика и информатика към БАН и други научни организации. Но при търсене с Google на това <"stemedu" site:nauka.bg> не се откриват никакви резултати, което изглежда някак ... абсурдно. Това написано в този последен абзац е само offtopic и моля да не се коментира в темата. Нека да си изказваме мнението само за идеята за списание "Дърводелец".

В днешно време разпространението на единични като вид продукти е изключително трудно. Хората просто няма как да научат за начинанието ти. Ако е част от много по-голяма гама от игри или продукти, тогава наистина шансовете много се увеличават. Най-малкото рекламирането става много по-евтино, защото не рекламираш всеки продукт по отделно, а в крайна сметка всички в куп. После потребителя си избира това което му харесва. Това да го оставиш без избор с едно конкретно нещо не е най-доброто.

Открих новина, според която "Президентът на Украйна национализира „Мотор Сич”". Това да си купим евтини хеликоптери не е лоша идея, но е твърде по-различна от тази и да произвеждаме част от частите на такива. Така може в дългосрочен план дори да почнем да печелим, а не само да сме консуматор. България е много по-добра опция от Румъния, защото последната е много добре снабдена с вертолети - и за армия и за граждански цели. Идеята тук е развивайки производство в България да влизат приходи от данъци в държавата и така последната да е мотивирана да купува хеликоптери. В момента и евтини да се намерят все си е разход, който както се вижда успешно пропускаме за момента.

Тази фирма ФЕРРУМ ГРУП ЕООД няма ли си сайт? Защо е толкова потайнствена?

Преди да стигнеш до специалната подготовка трябва да излезеш от общото ниво. Ако то е ниско и ти ще си с малки познания и специалната ти подготовка не може да ти помогне да наваксаш годините учене. Но не всичко е в учебната система. Ето например желанието на родителите да тласкат децата си да учат математика може да е по-важен фактор. Също така наличието на подходяща литература като сборници и примерно списание "Математика". Обратно при нобеловите награди по химия, физика, биология и други без наличие на специфично изработена техника няма как да стане пробивът. Това е все практически дисциплини, а не са като математиката само научаване на теория, която е по-лесно да доставиш (и обикновено не е скъпо).