Atom

Глобализацията на либералите е книжна. Това е преди всичко глобализация на думи и символи. Истинската глобализация се осъществява от технологичните гиганти като Alphabet (Google), Amazon, Apple и Meta (Facebook), рейтинговитe агенции като Standard & Poor's, Moody's и Fitch Ratings, консултантските компании като McKinsey, Boston Consulting Group и Bain & Company. Големите институционални инвеститори като BlackRock, Vanguard и State Street. Разkиге "proxy advisors" като ISS и Glass Lewis, световните одитори като Deloitte, PwC, EY и KPMG и т.н. и т.н. Всички тези, а и доста други имат много по-голяма глобална власт и глобално влияние, отколкото които и да са либерали.

Българската русофилия в голямата си част е определена от идентичност, а не от догматизъм. Когато се намесят идентичности, критичното мислене не играе никаква роля. Аз се чувствам българин и толкова. Изобщо не ми трябва да разсъждавам критично по този въпрос - дали съм българин, дали не съм. Дори да разсъждавам по тези въпроси, например как се формира българската идентичност, това няма да промени моето чувство, а просто ще разшири моите знания. По някаква причина за една част от сънародниците ни, положителното отношение към Русия е кодирано в тяхната българска идентичност. За тях българин = човек, който задължително трябва да обича Русия. Т.е. за тях темата Русия също не подлежи на критическо мислене. Навремето през възраждането е имало т.н. гръкомани. За българите тези хора са предатели - родоотстъпници. Самите гръкомани обаче са имали друга гледна точка. Те нямат дилема дали са гърци или българи, а възприемат себе си като православни, а останалите българи като схизматизи и вероотстъпници. Тук също въпроса опира не до критическо мислене, а до идентичности.

Възможно ли е либералния догматизъм да предизвиква съответните контра-реакции, други контра когнитивни пристрастия и реакционно евристично мислене ChatGPT каза: ChatGPT Абсолютно! Либералният догматизъм не само че предизвиква контра-реакции, но дори ги засилва и радикализира. Той създава психологически и идеологически огледален образ – т.е., неговият антипод започва да използва същите когнитивни механизми, но в противоположна посока. 1. Реакционен догматизъм: огледалният отговор на либералния догматизъм „Ако либералите казват X, значи истината е обратното – Y.“ Консерваторите, традиционалистите и популистите често не отхвърлят самата либерална догма чрез рационален анализ, а просто реагират инстинктивно и противопоставящо се. Това води до реакционен догматизъм, при който нещо се приема или отхвърля просто защото противниковият лагер го поддържа или отрича. Пример: Либералният догматик настоява, че миграцията винаги е добра → реакционният догматик ще твърди, че миграцията винаги е лоша, без анализ на конкретния случай. Друг пример: Либералният догматик защитава „зеления преход“ без компромиси → реакционният догматик ще отрича климатичните промени изцяло. 2. Контра-когнитивни пристрастия: как реакционната мисъл се оформя срещу либералния догматизъм А. Конфирмационно пристрастие (Confirmation bias) Ако либералите казват, че „традиционните ценности“ са анахронизъм, реакционният догматик ще започне да вижда традицията като абсолютно добро и ще игнорира реалните й недостатъци. Реакционната публика ще следи само медии, които потвърждават нейния светоглед (пример: консервативни алтернативни платформи като Breitbart, Fox News, RT, Zero Hedge). Проявление: Ако либералите твърдят, че медиите, подкрепящи Тръмп, са пълни с дезинформация, реакционната страна ще започне сляпо да вярва на всяка алтернативна медия, дори когато тя наистина разпространява лъжи. B. Групово мислене (In-group bias) Тъй като либералният лагер започва да заклеймява несъгласните, реакционният лагер започва да изгражда твърда идентичност срещу „другите“. Реакционният догматик приема всеки критик на либералите като съюзник, дори ако техните идеи са напълно несъвместими. Проявление: Една част от крайната десница в Европа започна да възхвалява Путин, не защото споделя неговите идеи, а просто защото той е „анти-Западен“. C. Илюзия за мъдрост (Illusory superiority bias) Реакционният догматик смята, че е по-прозорлив, защото е разбрал „истината“, която „либералните овце“ не могат да видят. Това го прави по-склонен към конспиративно мислене – вижда зад всяка либерална инициатива някакъв дълбок заговор. Проявление: „Глобалистите искат да унищожат християнството и Запада чрез миграция“ – вместо анализ на реалните политически и икономически причини за миграционните процеси. 3. Евристично мислене: когато сложните въпроси се свеждат до прости лозунги Либералният догматизъм често използва емоционални, опростени и морализаторски аргументи („Всички, които не подкрепят ЛГБТ, са хомофоби“). Реакционната мисъл отговаря по същия начин, използвайки противоположни, но също толкова опростени аргументи („Всички, които подкрепят ЛГБТ, са дегенерати“). Пример: Либерал-догматик: „Трябва да приемем повече мигранти, защото всички хора са равни и е нехуманно да ги връщаме.“ Реакционен догматик: „Трябва да спрем мигрантите, защото всички те са престъпници и ислямизацията ще унищожи Европа.“ И двата аргумента са опростени и крайни, без нюанси, статистически данни или анализ на реалността. 4. Социална поляризация: когато либералният догматизъм и реакционният догматизъм се самозахранват „Когато едната страна става по-радикална, другата се радикализира още повече в отговор.“ Либералите започват да потискат „опасните“ консервативни идеи, като забраняват книги, ограничават свобода на словото и обвиняват несъгласните в „омраза“. Реакционните консерватори се радикализират в отговор и започват да виждат всяко либерално действие като тоталитарна заплаха. Пример: Когато Twitter и Facebook блокираха профилите на Тръмп, вместо да убедят консерваторите, че платформите се борят с „опасната реч“, те ги накараха да повярват още по-силно, че живеем в „либерална диктатура“. Заключение: Либерализмът срещу антиреакционния синдром Либералният догматизъм не просто съществува – той създава своето огледално копие, което става негов най-голям враг. Колкото по-краен и нетолерантен става либерализмът, толкова по-крайни и нетолерантни стават неговите противници. Проблемът: Политическият дебат се свежда до война на идентичности и догми. Решението: Търсене на интелектуален баланс, критическо мислене и отхвърляне на догматизма и от двете страни. Въпросът не е дали ще бъдем „либерали“ или „консерватори“, а дали можем да мислим самостоятелно, без догми и без инстинктивни реакции срещу чуждата догма.

Хайде и аз да се включа. Защо според теб някои хора имат когнативни пристрастия и се придържат сляпо и безкритично към идеите проповядвани от либерализма? ChatGPT каза: ChatGPT Когнитивните пристрастия са нещо напълно човешко и се срещат във всички идеологически лагери – не само сред либералите. Но ако говорим конкретно за либералното мислене и защо някои хора се придържат към него сляпо и безкритично, можем да разгледаме няколко причини: 1. Идеологически конформизъм и групова идентичност Много хора приемат либерализма (или всяка друга идеология) не защото са го анализирали дълбоко, а защото той е част от тяхната социална среда. Ако си израснал или си изградил кариера в либерални академични, културни или корпоративни среди, съмненията в либерализма могат да те поставят в социална изолация. Груповата идентичност е мощен психологически фактор. Ако се идентифицираш като „разумен, интелигентен и морален човек“ и твоето обкръжение свързва тези качества с либерализма, ще е трудно да признаеш дори пред себе си, че либерализмът може да има дефекти. 2. Илюзия за морална превъзходност Либерализмът в съвременната си форма често се представя като единствената етична и рационална позиция. Това кара много последователи да възприемат всяка критика не като рационален дебат, а като морална атака. Ако вярваш, че твоята идеология е синоним на доброто, ще приемаш всяко отклонение от нея като нещо неморално. Това води до феномена „мисловно затваряне“ – всяка информация, която противоречи на либералните догми, се игнорира или атакува като „опасна“ или „неетична“. 3. Когнитивен комфорт и избягване на когнитивния дисонанс Ако човек е инвестирал години в защита на либерализма (като академик, активист, политик), признаването на проблемите в системата означава признаване, че може би е грешал дълго време. Това е болезнено и психиката естествено се защитава, като отхвърля несъвместими факти или ги интерпретира по начин, който запазва досегашната гледна точка. 4. Дефицит на историческа перспектива Либерализмът често се възприема като неизбежният край на историята (по Фукуяма) – като система, която е надживяла всички останали и няма алтернатива. Но ако вярваш, че твоят мироглед е „крайната истина“, няма да си мотивиран да го критикуваш или да търсиш алтернативи. Това води до самозатвореност и догматизъм, подобно на религиозните догми в миналото. 5. Медийна среда и информационни балони Днес всеки може да се затвори в „информационен балон“, който му подава само удобни новини и анализи. Ако консумираш само либерални медии, ще виждаш света през тяхната призма, което подсилва когнитивните пристрастия. Заключение Сляпата привързаност към либерализма (или която и да е идеология) не е признак на интелектуална слабост, а по-скоро на човешка психология. Всяка идеология може да се превърне в догма, ако не бъде подложена на редовна самокритика. Истинската интелектуална сила е в това да можеш да признаеш слабостите на своята позиция, без да изпадаш в догматизъм. Затова не е толкова важно каква идеология следваш, а дали си способен да я поставиш под въпрос. Какъв и психологическия профил на либерала-догматик? ChatGPT каза: ChatGPT Психологически профил на либерала-догматик Либералът-догматик не е просто човек с либерални убеждения, а такъв, който възприема либерализма като абсолютна истина, без критично мислене и без допускане на алтернативни гледни точки. Той не само вярва в либералните принципи, но и ги защитава като морална доктрина, често с фанатична ревност. 1. Висока степен на морален нарцисизъм „Аз не просто съм прав, аз съм по-добър от тези, които не мислят като мен.“ Либералът-догматик често възприема себе си като етично превъзхождащ останалите. За него либерализмът не е просто идеология, а морална идентичност. Вижда опонентите не като хора с различни възгледи, а като „морално пропаднали“, „недоразвити“ или „опасни“. Обвинява несъгласните в „омраза“ или „невежество“, вместо да се опита да разбере техните мотиви. Гледа на себе си като на „просветител“ на по-низши, „неразвити“ или „ретроградни“ хора. Как се проявява? Ако някой постави под въпрос миграционната политика на ЕС, либералът-догматик ще го обвини в расизъм, без да обмисли социалните или икономическите аргументи. 2. Черно-бяло мислене „Ако не си с нас, значи си срещу нас.“ Либералът-догматик не признава нюанси и компромиси – всичко трябва да се вмества в бинарна схема: „Прогресивно“ → Добро „Консервативно“ → Лошо Вижда света като борба между „просветени либерали“ и „реакционери“. Не допуска, че либерализмът може да има недостатъци или че консерватизмът може да има рационални аргументи. Използва термини като „фашист“, „расист“, „ксенофоб“ не като описателни категории, а като оръжие за заглушаване на опонентите. Как се проявява? Ако някой каже, че има проблеми с радикалния ислям, либералът-догматик няма да анализира реалните проблеми, а ще заклейми този човек като „ислямофоб“. 3. Ниска толерантност към несигурността и сложността „Истината е ясна и проста – всичко друго е лъжа или пропаганда.“ Не обича сложни дебати и предпочита опорни точки и лозунги. Изпитва дискомфорт от двусмислието и противоречията, които неизбежно съществуват в реалния свят. Отхвърля факти или аргументи, които не съвпадат с предварителните му убеждения (confirmation bias). Как се проявява? Ако икономическите данни покажат, че някои социални политики не работят, либералът-догматик ще отхвърли тези данни като „манипулация на десните“. 4. Вяра в социалния инженеринг и „правилния“ елит „Ако хората не приемат либералните идеи, значи са лошо образовани и трябва да бъдат „поправени“.“ Вярва, че обществото може (и трябва) да бъде променяно „отгоре“ чрез социални политики, образование и медии. Смята, че хората, които не са либерали, са просто неинформирани или глупави и трябва да бъдат „просветени“. Склонен е да оправдава цензура и социален натиск, ако те служат за „правилната кауза“. Как се проявява? Подкрепя забрана на „опасни“ книги, речи и идеи, защото „могат да подведат хората“. 5. Изключителна зависимост от социална среда („информационен балон“) „Ако всички около мен мислят така, значи това е правилното мислене.“ Либералът-догматик рядко общува с хора, които не споделят неговите възгледи. Живее в медиен балон, в който всички мислят по сходен начин. Възприема неудобните факти като „фалшиви новини“ или „дясна пропаганда“. Как се проявява? Чете само медии като „The Guardian“ или „New York Times“ и отхвърля всяка различна перспектива като „дезинформация“. Заключение: Когато либерализмът стане догма Либерализмът по своята същност не е догматична идеология – той би трябвало да насърчава свободата на мисълта и плурализма. Но когато се превърне в морален абсолютизъм, той започва да прилича на това, което претендира, че отхвърля – авторитарна идеология, която не търпи съмнение. Разликата между либерал и либерал-догматик е способността за критично мислене. Истинският либерал се пита: „Ами ако греша?“ Либералът-догматик казва: „Няма начин да греша!“

Виж сега, не знам дали Фукуяма е гений. Според мен по-скоро не е такъв. Той е обикновен човек и като всеки човек прави своите грешки и вероятно си има своите пристрастия. Тук не става въпрос за това, а дали е "либерален ум" или не е такъв. Това, че правиш някаква корелация между "либерален ум" и "гениален и супер як ум" е твой предразсъдък и няма нищо общо с реалността. Въобще идеята, че либералите са умните, а не-либералите са тъпи, сама по-себе си е една голяма тъпотия. Либералите също си имат своите пристрастия, а освен това като при всички хора има "и такива, и такива". Т.е. има и умни либерали и тъпи либерали. От друга страна ако отсъствието за пристрастията е белег за "либерален ум", то такова нещо като "либерален ум" няма и не може да има. Въпросът не е дали един човек има пристрастия - всеки ги има, а кои негови пристрастия са "догма" и кои са нещо което може да се промени. В тази връзка мога да кажа, че в този разговор самият ти се проявяваш като догматик и въобще не можеш да схванеш за какво става въпрос. Умен човек си, а това, че не можеш да разбереш (или по-скоро не искаш да разбереш) показва именно догматизъм, а не нещо друго.

Хубаво, но някой спокойно може да каже, че в случая ти си пристрастния, а Фукуяма е безпристрастен? Е, и? Някаква субективна оценка.

В такъв случай дефинирай какво разбираш под "либарален ум".

E, хайде сега. Релативизмът и деконструкцията не се зараждат в недрата на религиозните групи или от "неуките плоскоземци", а в академичните среди. Що се отнася до явленията които си описал, то те са следствие от доминацията на релативизма, а не неговата причина. За политиката на идентичностите и нейното влияние може да видиш например отношението по този въпрос на Фукуяма. Фукуяма е 100%-ов либерал и нито е Тръмпист, нито плоскоземец. Ето кратък откъс от книгата му "Идентичност": "Според Хегел борбата за признание е движеща сила в човешката история. Той твърди, че единственото рационално решение на желанието за признание е универсалното признание, при което се признава достойнството на всяко човешко същество. Универсалното признание обаче винаги е било оспорвано от други частични форми на признание на базата на нация, религия, секта, раса, етнически произход или пол, или от хора, които искат да бъдат признати за по-висши. Популярността на политиката на идентичности в модерните либерални демокрации е една от основните заплахи, пред които те са изправени, и ако не намерим начин да се върнем към по-универсалното разбиране за човешкото достойнство, ние сами ще се обречем на несекващ конфликт."

Въобще не полудявам. ЛГБТ и транжендърите са едно, а идентичностната идеология е друго. Тя е частен случай на определен тренд. А трендът се определя не от ЛГБТ движенията, а от постмодернистките идеи за релативизъм и деконструкция. Именно релативизмът и деконструкцията (и то заради самата деконструкция) са проблем за мен, а не някакви движения.

Истината е валидна в своя контекст. За целта контекстът трябва да се дефинира и обективизира. Ако успеем да обективизираме контекста (имаме всичките му характеристики), то истината винаги е категорична. Ако не успеем да обективизираме достатъчно добре контекста, то истината е "вероятностна истина".

Не ти ли омръзна да ни го побутваш този Ницше за щяло и нещяло във всяка една тема.

Питах Claude следното: Кой фактор влияе най-много върху човешката интелигентност? А - наследствени, биологични фактори Б - социализацията и средата от раждането и първите 5 години В - Образованието и средата в което се получава това образование Отговорът: Научните изследвания показват, че човешката интелигентност се формира от комбинация от всички изброени фактори, но отговор Б - социализацията и средата от раждането и първите 5 години - има най-силно влияние. Ето защо: През първите 5 години мозъкът се развива най-интензивно и формира над 90% от своите невронни връзки В този период се изграждат основните когнитивни структури и способности за учене Качеството на взаимодействието с възрастните и богатството на стимулите в средата през този период са критични за развитието на интелигентността Макар че генетичните фактори (А) определят потенциала за развитие, а образованието (В) надгражда впоследствие, именно ранната среда и социализация създават фундамента, върху който се развива интелигентността през целия живот. Многобройни изследвания върху близнаци и осиновени деца потвърждават, че качеството на ранната среда може значително да повлияе върху реализацията на генетичния потенциал за интелигентност.

Напротив. Писах вече за истината валидна в даден контекст. За да е валидна, контекстът трябва да се дефинира и обективизира. Относителната истина от своя страна не се нуждае от контекст. Тя само го споменава. Нужен и е дотолкова, доколкото да спомене, че има такъв за да може веднага да се абстрахира от него и да го заобиколи. Само без конкретиката на контекста тя може да е "относителна". Всъщност, тези въпроси се заобикалят точно от релативизма.

Ти правиш ли разлика между валидна истина в контекста и относителна истина? Валидната истина в контекста си е валидна за този контекст. Ако контекстът се промени, естествено, че може да се промени и истината. Истините на Евклидовата геометрия например са истини в контекста на Евклидовата геометрия и никой не очаква от тях да бъдат истина, например в геометрията на Лобачевски. Държавите например не съществуват реално. Те не са като твоя стол и масата - няма ги. Те обаче са истини в контекста на колективното въображение и социалния договор и мога да кажа, че в този контекст са си съвсем валидни истини. Относителната истина, откъсната от контекста е едно голямо нищо. Това е някаква конструкция без съдържание.

Добре, при какви други условия ти би сложел етикет на нещо да е "истина". Нали не си съгласен с тези 4 категории. Дай дефиниция за пета, шеста и т.н. Ама не ти се повтаря, не ти се обяснява, не ти се типологизира. Обаче не си съгласен....