Atom

Напротив. Писах вече за истината валидна в даден контекст. За да е валидна, контекстът трябва да се дефинира и обективизира. Относителната истина от своя страна не се нуждае от контекст. Тя само го споменава. Нужен и е дотолкова, доколкото да спомене, че има такъв за да може веднага да се абстрахира от него и да го заобиколи. Само без конкретиката на контекста тя може да е "относителна". Всъщност, тези въпроси се заобикалят точно от релативизма.

Ти правиш ли разлика между валидна истина в контекста и относителна истина? Валидната истина в контекста си е валидна за този контекст. Ако контекстът се промени, естествено, че може да се промени и истината. Истините на Евклидовата геометрия например са истини в контекста на Евклидовата геометрия и никой не очаква от тях да бъдат истина, например в геометрията на Лобачевски. Държавите например не съществуват реално. Те не са като твоя стол и масата - няма ги. Те обаче са истини в контекста на колективното въображение и социалния договор и мога да кажа, че в този контекст са си съвсем валидни истини. Относителната истина, откъсната от контекста е едно голямо нищо. Това е някаква конструкция без съдържание.

Добре, при какви други условия ти би сложел етикет на нещо да е "истина". Нали не си съгласен с тези 4 категории. Дай дефиниция за пета, шеста и т.н. Ама не ти се повтаря, не ти се обяснява, не ти се типологизира. Обаче не си съгласен....

Разбира се, че са условни. Така ги разбирам, така съм ги дал. Мога да се обоснова защо точно 4, а не 40 или 40000. Абсолютната истина е истина независима от контекста и валидна във всички възможни условия. Обективната истина е истина, която е проверима чрез обективни методи и съществува независимо от субективните възприятия. Валидната истина е истина, която е свързана с конкретен, обективизиран контекст и е логически, емпирично или статистически доказуема в рамките на този контекст. Субективната истина е истина, която отразява личното възприятие, опит или или лично мнение. При какви други условия съществува истината? Аха, сетих се - истина извън контекста. Ама истината извън контекста си има име. Или по точно няколко имена - субективна истина, лъжа или манипулация. Та истините от 5-ти, 6-ти и така до 40000-ден тип колкото и да се типологизират и да са претенции за някаква "специална истина" все ще са прикритие на субективната истина, лъжата или манипулацията.

Не са ти интересни, а пишеш в темата!? Както и да е, моето отношение към "относителните истини", не е отношение към теб, а принципно. Твърдението ми е много просто. Всяка една "истина" може да попадне в поне в една от четирите категории - абсолютна, обективна, валидна или субективна. "Относителността" на истините и смислена дотолкова, доколкото пояснява, че няма една истина, а четири различни типа. Твърдението, че има някаква "относителна истина", която не попада в нито една от тези четири категории е друг начин да кажем, че светът е непознаваем и/или цели някаква манипулация.

Не бе човек. Нямам никакви защитни стени. Просто съм любопитен. Бих приел всякакво обяснение стига да има някаква логика. Тук обаче логиката ми бяга. Твърдиш, че всичко е относително. ОК - писах, че това твърдение също има правото на своето съществуване. Ако всичко е относително, значи е непознаваемо. С други думи няма никакъв смисъл да се мъчим да разберем каквото и да е, защото просто не може да го разберем по дефиниция, че "всичко е относително". В следващия момент обаче ти се опитваш да обясниш или да опишеш "защо и как става". Но самото описание на това "защо и как става" вече е претенции за описание на някакви истини. Последно - познаваем ли е света и може ли изобщо да бъде описан "защо и как става". Ако може значи съществуват някакви валидни истини, а като следствие от това и останалите три типа истини. Ако е непознаваем и принципно не може да се опише "защо и как стават" нещата, значи истините са относителни.

ОК. Може и да е така. Обясни го с думи прости тогава да го разбера. Това което си написал например каква истина е? - относителна, абсолютна, обективна, валидна, субективна. Или пък не е истина, защото "истини няма"

ОК. Тази гледна точка също си има своите основания. Общо взето твърдението, че 'всичко е относително' (което е равносилно на 'няма истини') също има право да съществува. В този случай обаче всичко което си написал след първото изречение е просто излишно. Някакво словоблудство без стойност. Ако всичко останало което си написал е релативно е не е истина, то няма стойност. Ако пък има стойност и е истина (дори и само за теб) то това е просто субективна истина или дори валидна истина, но при всички случаи попада в една от четирите категории, а не е някаква "релативна истина".

Истината не е релативна. Има четири категории "истини": абсолютна истина, обективна истина, валидна истина (в рамките на контекста) и субективна истина. Тези четири категории са напълно достатъчни и покриват пълния спектър от разбирания за истината, като всяка от тях има ясно дефинирано място и функция. Понятието "релативната истина" от своя страна не ни казва абсолютно нищо съществено.

Така е защото от няколко десетилетия дискурсът се определя от потмодернизма с неговите проявления като релативизъм, деконструктивизъм и т.н.

Все някаква социализация е имал. Фактът, че сме оцелели като вид, а не сме последвали съдбата на останалите хоминиди го потвърждава.

Вслушвам се разбира се. Темата обаче не е за България, а e насочена по-скоро към глобалната идейна безпътица.

Ницше е полезен дотолкова, доколкото е писал по многобройни теми. Общо взето каквато и "умна мисъл" да е изказал, почти във всеки един случай е вярно точно противоположното на неговото мнение. Та така с Ницше. Не знам защо си очарован от един психически болен човек и от неговите бълнувания, които са съвсем откъснати от реалността.

В общи линии човекът е прав. Има много данни, че генетиката или наследствеността влияе изключително много върху IQ резултатите. Обърни внимание обаче в минута 26. Там освен генетиката, човекът подчертава ролята на възпитанието в утробата на майката и първите 2-3 години от живота на детето. Т.е. точно това на което обърнах внимание по-горе. Първите 3 години (според други първите 5) са ключови и това ясно се вижда от случаите на "деца Маугли" при които социализацията в този период е пропусната или нарушена. Доколкото схванах от видеото, програмите за стимулиране на по-високо IQ са се занимавали с деца на 5-6 години и по-големи. Т.е. ако има някакви нарушения в социализацията и придобиването на ключови навици и умения в ранна възраст (първите 3 или 5 години), такива програми не могат да ги компенсират.

Тъй като най-важни са първите три години, то дали има или няма разлика в IQ може да разбереш само ако разделиш например два близнака и ги поставиш в две различни социални среди. Не вярвам обаче някой някога да е правил такъв експеримент. Иначе колкото по-късно откъснеш децата от средата им, толкова ефекта от програмата ще е по-нищожен.

За програмите в най-ранна възраст, аз пък съм чел обратното. Т.е. че имат огромно значение. Според някои учени ключови са първите три години от развитието на детето, а според други дори първите пет. Изтърве ли се този период от там нататък няма оправия. Например т.н. диви деца или "деца Маугли", които са пропуснали първите години на социализация, обикновено никога след това не се научават да говорят, а какво остава да правят тестове. Виж и този проект: https://en.wikipedia.org/wiki/HighScope

На каква възраст са децата с които работи тази програма?

Не съм проверявал лично, но ето какво ми даде чатGPT: Пример: Калифорния Граждански съюзи: През 1999 г. Калифорния прие закон, който позволяваше на еднополови двойки да сключват граждански съюзи с почти всички права и привилегии на брака (включително наследяване, здравно осигуряване, право на осиновяване и др.). Реакция на ЛГБТ общността: Макар че този закон беше важна стъпка, активистите настояваха, че гражданските съюзи не са достатъчни. Те твърдяха, че разграничаването на "брак" и "граждански съюз" е форма на дискриминация, която създава усещане за второкласно гражданство. Други примери Вермонт: През 2000 г. щатът въведе граждански съюзи с всички права на брака, но ЛГБТ активистите настояваха за равноправие в термина "брак". През 2009 г. Вермонт стана първият щат, който узакони еднополовите бракове чрез законодателството си. Франция: През 1999 г. Франция въведе PACS (Pacte Civil de Solidarité) – форма на граждански съюз, достъпна както за хетеросексуални, така и за еднополови двойки. Много членове на ЛГБТ общността обаче настояваха за пълноправен достъп до брака, което доведе до узаконяването на еднополовите бракове през 2013 г.

Абе и аз съм затова да не се отказва нищо, но бигамията и полигамията не само, че се отказват, но и са престъпления в много страни включително в най-демократичните. Въпросът ми беше за тях. С какви доводи ще откажеш например на трима хомосексуални мъже да сключат брак. Защо за двама може, а за трима не може? След като едната характеристика на брака е променена би трябвало да има готовност за промяна и в останалите две характеристики - количествената и отпадането на ограничението за членството в един брак във всеки един момент.

Ами не е така - не искат. Младенов горе го писа, не става въпрос само за правата, но и за символизма.

И с какъв довод ще им откажеш?

Устоите на демокрацията ще се разклатят ако има отказ за отпадането на другите ограничения. Няма логика да се разреши брак между двама мъже, а да се забрани брак между трима мъже, или четири жени. Обичат се хората, всички са съгласни. С какъв мотив може да им се забрани това изконно право? Или пък ако някой баровец реши да има три брака. Всички му съпруги са съгласни, няма проблем между хората.

Недей бяга по тъч линията, а кажи за останалите ограничения

Кое му е смешното? Какви проблеми решава брака, които един граждански договор не може да реши? Няма такива. Единствено става въпрос за символи. Просто активистите искат на натрият носа на "врага", а врагът е мнозинството. Изобщо не става въпрос за права. После нямало да има популисти - ами ще има. И нищо не каза за другите ограничения. Ето аз съм и за тяхното отпадане. Като ще е гарга да е рошава. Или имаш готовност да премахнеш всички ограничения, но с това и да рискуваш да обезсмислиш брака или не пипаш нищо, а търсиш друго решение на проблема. Просто е.

Сексуалната ориентация е едно, а полът съвсем друго. Никой не пречи на мъж гей и жена лесбийка да сключат брак. Иначе нямам нищо против бракът да е универсално човешко право, стига да отпаднат всички ограничения. Например брак да могат да сключват не само двама, но трима, четирима или повече мъже, жени или някаква смесена комбинация. Или пък ти да имаш право на неограничен брой бракове. Тогава, без каквито и да у ограничения, бракът би бил наистина универсално човешко право. Но много ме съмнява, че от брака ще остане нещо смислено. При отпадане на всички ограничения е по-вероятно да се обезсмисли и да изчезне като институция.