Atom

А защо олигархия, а не например полиархия. В другата тема за икономиката писах, че според мен е по-скоро полиархия. Не за друго, а поради федералната структура на държавата и множеството центрове на власт и влияние. Маже обаче и да бъркам.

Ами сравни с властта на другите централни банки по света. Те също на практика са независими от правителствата си при провеждане на паричните политики. То това е и идеята за съществуването на централните банки.

А кой ти е казал, че вярвам в подобно нещо? Винаги съм казвал, че според мен властта в САЩ е мрежова с много нива на власт и множество системи за противотежест и взаимен контрол. Т.е. в САЩ едноличните решения извън определени рамки са почти невъзможни. В една такава система твоите анонимни финасисти-глобалисти са не просто излишни за системата, но и принципно не могат да съществуват. Заради федералния характер на тази държава властта там може да се определи като полиархия. При всички положения обаче властта е институционална, а не лична или на някакви тайни групи от хора.

Аха, разбрах. Аз пък мога да наричам същите тези всемогъщи хора евреи, масони, извънземни или каквото и да е там друго. От гледна точка на очевидното, те ще са точно толкова очевидни, колкото и твоите финансисти-глобалисти. По твоите думи излиза, че последните са супер тайни и замаскирани. Това не са хората които управляват финансовите институции (последните са само фигуранти). Не са политиците, не са управляващите големите корпорации (и те са фигуранти), не са и хората с парите (тези най-известните от списъка на Форбс), а са някакви анонимни неизвестници, които обаче са супер, тупер всемогъщи. Защо тогава да не са извънземните? За тях също нямаме никакви данни, а и всемогъществото им може да се припише на неизвестни за нас извънземни технологии или на неизвестни за нас супер способности на самите извънземни. Това поне може да обясни великото им всемогъщество и то далеч по-достоверно, отколкото всемогъществото на някакви анонимни неизвестници, които обаче са стандартни хора, надарени със стандартни човешки способности. По-горе Младенов ти го каза. Това твоето е просто някаква конспиративна теория, която не се опира на нищо и е очевидна единствено в очите на самите конспиратори.

Хайде да видим какво казва ИИ по този въпрос. Преди малко питах Copilot следното: "Може ли да се нправи анализ по индустрии и сектори, кои от тях поддържат Харис и кои Тръмп. Разбирам, че това е трудно и индустриите обикновено подкрепят и двете страни, но все пак има известни предпочитания на едната за сметка на другата кандидатура." Отговорът: Разбира се, мога да направя общ анализ на индустриите и секторите, които обикновено подкрепят Камала Харис и Доналд Тръмп. Въпреки че много индустрии и компании подкрепят и двете страни, има някои предпочитания, които могат да се забележат. Подкрепа за Камала Харис: Технологичен сектор: Компании като Google, Apple и Microsoft често подкрепят демократическите кандидати поради техните политики за имиграция, образование и климатични промени1. Здравеопазване: Много компании в здравеопазването подкрепят демократите заради техните политики за разширяване на достъпа до здравни услуги и регулиране на цените на лекарствата1. Образование: Образователните институции и свързаните с тях организации често подкрепят демократите заради техните политики за финансиране на образованието и студентските заеми1. Подкрепа за Доналд Тръмп: Енергетика и добив: Компании в нефтената и газовата индустрия често подкрепят републиканците заради техните политики за намаляване на регулациите и подкрепа за изкопаемите горива2. Производство: Много производствени компании подкрепят Тръмп заради неговите политики за намаляване на данъците и стимулиране на вътрешното производство2. Финансов сектор: Банки и финансови институции често подкрепят републиканците заради техните политики за дерегулация и намаляване на корпоративните данъци2. Това са общи тенденции и не всички компании в тези сектори следват тези предпочитания. Има много фактори, които влияят на политическите дарения и подкрепа, включително специфични интереси и стратегии на компаниите

Не знам. Прекалено опростено ми се вижда това. Тръмп може и да строи стени, но финансовият сектор през последните години неизменно предпочита да поддържа републиканците, докато технологичният сектор и секторът на образованието са на страната на демократите. Вярно е, че всички сектори правят дарения и за двете партии, но там където има по-силни предпочитанията за едната или другата партия те са видими и силно изразени. След като финансовият сектор поддържа републиканците, включително и Тръмп, означава ли това, че финансистите НЕ СА глобалисти (по собствените ти думи) или по-скоро потвърждава моята теза, че няма нищо очевидно. И пак да повторя. Дали ще обединим тези хора под термина "финансова надстройка" или "финансисти", това все пак си остава една много широка категория. За кого става въпрос? - за тези които притежават парите или за тези които управляват парите? Ако са вторите, то това са играчи които заемат управленски позиции в институции от различно естество и интересите им много често не съвпадат: търговски банки, инвестиционни банки, хедж фондове, инвестиционни дружества, инвестиционни посредници, дружества за управление на рисков капитал, кредитни дружества, взаимни фондове, пенсионни фондове, здравни фондове, ипотечни дружества, застрахователни компании от най-различни естество и т.н. и т.н.

ОК, да предположим, че е така. Ако всички в САЩ поддържат един вектор, за какъв чеп е цялото това политическо противопоставяне в страната. Какво ще се промени от това дали президент ще е Тръмп или Харис? Нали векторът е един и същ и се върви по него без отклонения.

Ами не, не е очевидно. Понятието "финансова надстройка" е много широко за да може да се определи точно. А ако не може да се определи точно, още по-малко може да се определи някакъв вектор по който да ни води тази надстройка. Според мен такъв единен вектор не съществува, а по-скоро съществуват разнопосочни интереси на разни икономически субекти и агенти.

А каква е посоката която задава финансовата надстройка. Накъде иска да поведе света?

Да, централните банки участват в планирането, но по-скоро в частта за осигуряване на стабилност на системата. По отношение на развитието центровете за планиране са на друго място. Например зелените истории не са продукт на планирането на ЦБ, а там по-скоро банките играят ролята на изпълняващ и подкрепящ плана на други центрове. Иновациите, революционните нови технологии и т.н. също не са приоритет на ЦБ, а на други сили. С други думи централните банки не са чак толкова всемогъщи, колкото се представят.

Този въпрос май го дебатирахме някъде преди време. Както и да е. Мисля, че на глобално ниво не съществува един единствен "планов комитет". Светът се управлява най-общо от елитите. Те не са организирани обаче в строга пирамидална структура с йерархични отношения, а в мрежа или мрежи. Тези мрежи имат множество разклонения, центрове, възли, формални и неформални структури и т.н. Различните представители на елита са представени в мрежите по множество начини. Едни и същи хора могат в едно и също време и по определени направления да се кооперират и сътрудничат, а по други направления да се конкурират и дори да се конфронтират. От друга страна съществуват някакви обществени процеси, които един път възникнали се подхранват сами и трудно подлежат на планиране. При тази ситуация елитите могат да се опитат да "яхнат" процеса и да се възползват от него или да се опитат по някакъв начин да го управляват, но без съществено да могат да му въздействат в степен да го "обърнат" или прекратят. Не всичко подлежи на планиране, но елитите биха могли да се опитат да прогнозират въздействието на тези процеси. Например ако монарсите на Германия, Австро-Унгария, Руската империя и Османската Империя бяха отчели по-широките процеси които вървят в Европа, те никога нямаше да започнат ПСВ. От друга страна, тъкмо тези процеси пък и са могли да ги заставят да я започнат, дори и против собствената им воля. Кой знае.

Сега се сетих, че освен демографските прогнози, стагнацията на науката и парадокса на производителността, към факторите които определят лимитите на растежа би трябвало да се добави и концентрацията. Концентрацията май си е вътрешно-свойствена на капитализма и от нея не може да се избяга. Или поне не може с чисто пазарни механизми. Тя обаче създава редица проблеми: - явлението "твърде голям за да фалира" - високи бариери за навлизане на нови играчи в сектори с голяма концентрация - при по-малко, но значими играчи е по-лесно създаването на картели - картелите от своя страна намаляват реалната конкуренция - намалена иновация: Липсата на конкуренция може да забави темповете на технологично развитие. - концентрацията в комбинация с регулациите прави почти невъзможно т.н. съзидателно разрушение

Точно така. Това го написах само да илюстрирам, че пазарът не винаги работи. Горните четири сфери (енергия, храни, труд, пари и финанси) отдавна не са чисто пазарни, а пазарно-планови. Съществуват други структуроопределящи сектори където концентрацията е толкова висока, че компаниите са станали "толкова големи, че не могат да фалират". Например Еърбъс и Боинг. Другаде пък концентрацията е довела до такива нива, че е много трудно навлизането на нови играчи. Освен авиоиндустрията такива са фармацията, автомобилостроенито, производството на чипове, тежка техника, големи сектори от енергетиката и т.н. и т.н. Ако сумираме всичко ще видим, че икономиката отдавна не е чисто пазарна, а пазарно-планова и тъй нареченото съзидателно разрушение вече почти не работи. А без съзидателно разрушение няма и пробив на нови технологии. Или поне няма пробив на технологии, които значително биха променили играта.

А от кои пазарни правила следва, че ипотеките трябва да се финансират задължително от пари на вложители, а не например от пари на инвеститори. Никой не казва, че тази дейност трябваше да се забрани на банките, а да се допуснат нови играчи на пазара които да се конкурират с тях. Същото между другото се случи и с цифровата валута на Фейсбук Libra/Diem. На пазара има маса криптовалути, но тази се удари в стената. И не защото нямаше да е успешна (проектът беше подкрепен от Visa, Mastercard, PayPal и eBay), а защото някой се уплаши, че може да стане много успешна.

Хайде сега. Кой познава по-добре крайните клиенти и знае почти всичко за тях - Гугъл или банката Х. Кой би обслужвал по-ефективно и с много по-малък риск физическите лица? Пазарът помага за налагането на новите технологии именно благодарение на т.н. съзидателно разрушение. Нали сам го каза по-горе, като не работи едно нещо или е изчерпано идва друго. През 2008 не стана, скоро няма и да стане. И не е въпроса, че технологичните компании не могат да се справят, а че не им дават.

Хубаво. Да видим как се развива пазара в четири базови дейности за глобалната икономика: - енергия - свръх регулации, квоти, картели, въглеродни емисии и какво ли още не. - храни и хранителна индустрия. Същата работа - регулации, забрани от санитарно и всякакво друго естество, квоти, субсидии и т.н. - труд. Първите две поне участват в глобалния пазар. От гледна точка на глобалната икономика трудът е в крепостна система, заключена от гражданства, работни визи, непризнаване на квалификации и т.н. - пари и финанси. Тук въобще няма смисъл да се говори. Най-регулираната част от икономиката, където пиле не може да прехвръкне без съответното разрешение. Какво остава? - остава пазара на джапанки, гащи и други дребни джунджурии. Може ли в такъв случай да работи този двигател безотказно и да разчитаме на него? Според мен не и това се доказа през 2008. Тогава по всички пазарни правила една значителна част от банките трябваше да фалират, а тяхното място в потребителското финансиране и ипотеките да се заеме от технологичните компании. Нищо подобно обаче не се случи. Пожелателното мислене е хубаво нещо, но при прогнозиране е добре да има здрава опора на която да се опрат прогнозите.

Вероятно си прав. Въпросът беше може ли да са запази системата. След всички тези които си изброил, системата не се запазва. След тях се налага системата да се измени и да се конституират нови институти. В момента системата на Русия е Персонална Империя и по това тя си прилича на останалите персонални режими (на Хитлер, Франко...), а не на институционалните. В СССР властта не е персонална, а институционална. В СССР имаше институционална пирамидалната структура на властта. Най-отдолу КПСС, след това ЦК, политбюро и накрая Лидера на партията. Освен това НАД тази властова пирамида имаше официално закрепена държавна идеология с която всички трябваше да се съобразяват, независимо къде се намират по властовата стълбица. С други думи по отношение на легитимацията на властта има голяма разлика между СССР и днешна Русия и не виждам основание за паралели по въпроси като предаване и приемане на властта. Според мен след Путин, системата на Персонална Империя изобщо няма да проработи и ще трябва да се смени с нещо друго. С какво друго? - в момента не е много ясно.

Е, стигнахме пак в началото на дебата. Да, системата за ускорено развитие разчита цикълът да се повтаря до безкрай. Да се повтаря цикълът до безкрай обаче би означавало да изобретим вечен двигател. А такъв в ограничена среда по принцип няма, или поне няма във физиката която познаваме. Въпросът е колко дълго може да се разчита на такъв модел. Ето, колегата Tekotaka предрича, че моделът може да се продължи до безкрай след като човечеството усвои космоса. Т.е. като силно разширим границите на средата. На мен обаче това не ми прилича на прогноза, а по-скоро на вяра. Вярата е хубаво нещо, но като всяка вяра по-скоро може да произведе религия, отколкото технология, която да разшири границите на средата.

Вдигането на пенсионната възраст в развития свят не може да компенсира изцяло спада. Тази мярка може да помогне само в краткосрочен план. В случая не са важни толкова абсолютните числа, а тренда. А при положение, че коефициентът на плодовитост в развития свят отдавна е под две, то тенденцията ще е винаги надолу или поне докато не се промени този коефициент. Алтернативата на повишаването на производителността на труда е външен източник на хора, които да компенсират спада на работоспособното население. Тази алтернатива обаче си има своите минуси и прилагането и също не е безпроблемно и си има свои собствени лимити.

Ето една картинка, която представя историческото развитие на потреблението на енергия в световен мащаб: През 2023г. световното потребление на енергия е било около 180000 TWh, а през 50-те години на 20-ти век около 30000 TWh. Т.е. за за този период световното потребление е нараснало 6 пъти. Прогнозите обикновено показват към края на този век световната консумация на енергия да е от 2 до 3 пъти по-голяма в сравнение със сегашните нива. 10 пъти по-голяма консумация на енергия от сегашните нива би означавало някакво ново развитие от съвсем различен порядък и качество. То би било нещо съвсем ново в сравнение с всичко което познаваме до момента

Не съм виждал прогнози за намаление на общото потребление на енергия в световен мащаб. Напротив, всички прогнози на които съм попадал са за ръст. Бъдещо намаление може да се прогнозира в използването на някои от енергийните източници от микса, но не и сумарно намаление като цяло.

Това пък от какво следва? Вярно е, че в близко и средносрочно бъдеще се очаква енергийното потребление в световен мащаб да расте. Факторите за това са ръста на световното население и икономическия ръст на глава от населението. Но откъде идва убеждението, че ръстът на енергийното потребление ще е няколко десетки пъти, че и над 100? На какво се базира едно подобно допускане?

Не мисля. Прекалено внимание се отделя на монетарните въпроси за разни валути, дългове и т.н. В края на краищата те са само някакво средство. Средство което подпомага размяната, средство за счетоводни записи и т.н. Неслучайно темата е озаглавена минало и бъдеще на световната икономика. Виж историята. Там обикновено остават технологичните открития, географските открития, остава това което е построено от хората - пирамиди, замъци и т.н. Останало ли е нещо за това кой колко мидички, сребро, злато, нефрит или нещо друго е имал или кой на кого и колко е дължал? Когато и ако елитите решат да се премине от система базирана на ръст, към система на "устойчива икономика" ще се реши и въпроса с дълговете. Но няма да са дълговете причината за това, а причини от демографско, социално и всякакво друго естество. Естествено нищо няма да попречи на същите тези елити да обвинят дълговете или долара или еврото или там каквото решат, че е "виновника"

Ето една картинка. На нея се прогнозира какъв дял от световната популация ще заема населението в трудоспособна възраст (15-64) Картинката е генерирана от тук: https://population.un.org/wpp/Graphs/ Пикът на работоспособното население в света (като дял от цялата човешка популация) се прогнозира да бъде достигнат около 2030. Това не е някакво далечно бъдеще, а буквално "утре". В същото време делът на хората 65+ само ще расте. Ако вкараме и географията в картинката ще видим, че пикът на същия показател (дял на трудоспособното население от цялата популация) в Европа и Северна Америка е вече преминат и е бил някъде около 2010г. В Южна Америка този пик се преминава в момента, а в Азия ще настъпи около 2030. Вярно е, че намалението на този показател може да се компенсира с технологиите и повишаване на производителността на труда. Дори и да приемем обаче, че това винаги ще се случва (т.е. няма технологични лимити), то все пак има социални граници. Повишаването на производителността не е безкрайна функция, а си има лимит. Теоретично, максималната производителност се достига когато е зает само един единствен човек на планетата и само той работи, а всичко останало се върши от технологиите (ИИ, роботи и т.н.). Разбира се, вероятността да се достигне до такъв един момент клони към нула, тъй като вероятността много преди това политическите и социалните системи да се взривят е значително по-висока. С други думи осигуряването на ръст при подобна демография е свързано с редица социални, политически, екологични, технологични и всякакви други проблеми и рискове.

Хубаво, но институтите през 1953, 1964, 1982 и 1985 са си същите . Можеш ли например да си представиш в СССР или Руската империя лозунг от типа на "Есть Путин - есть Россия, нет Путина - нет России"? Например в Руската империя нещо от рода на "Есть Александр - есть Империя, нет Александра - нет Империи". Или пък в СССР "Есть Сталин - есть СССР, нет Сталина - нет СССР". И в Империята и в СССР това би било пълен абсурд.