Atom

Не бих казал. Гърция не е преживяла комунизма, нито има нашия демографски колапс. Гражданското им общество е много силно и т.н . С други думи проблемите пред които са поставени България и Гърция са от коренно различно естество, съответно различни ще са и решенията на тези проблеми. Според мен, ако трябва да търсим добра аналогия това е по-скоро Румъния и в по-малка степен Сърбия.

Ако това което говориш, че държавата ни се управлява от вън е факт, кой е виновен за това? Ние или "управляващите от вън". Пак да повторя. Не става въпрос да сравняваме България с великите сили, нито с локални такива, нито с високо развити държави. Сравнението е със "страни от нашата черга". Вземи една Хърватия, или Словения, или Словакия, или Румъния. Всяка една от тях се бори за бъдещето си, а населението им вижда такова. Само ние сме тези които не виждаме бъдеще и сме се отказали от него. Много е лесно да се оправдаем, че "при всички страни в ИЕ е така и нищо не може да се направи". Не, не е така. Могат много неща да се направят и всички около нас правят или поне се опитват да правят. Само ние сме тези които сме се отказали.

Още малко сметки за минималната заплата. Ако отделяхме същия процент от GDP (PPP) per capita, който отделят румънците, тя би трябвало да е на ниво от 807 лева. Ако пък процентът беше този който отделят сърбите, стойността на минималната заплата би била 986 лева. В икономическо отношение ние имаме да догонваме румънците, но сме по-добре от сърбите. Следователно една годишна минимална заплата в размер на 60% от GDP (PPP) per capita е оптимална. Този размер в относително измерение би бил по-висок от румънския (те отделят 54%), но по-нисък от сръбския (при тях е 66%). Това би било разумно решение съпоставимо с политиките на Сърбия и Румъния. Като номинална стойност става въпрос за минимална заплата в размер на 897 лева. В момента в България сме много далеч от това число.

Аз не мисля, че това е кой знае какъв проблем на Македония. Македонският елит е наясно с факта, че това което се случи с България и Румъния (кратък срок на преговорите и бързо членство) няма да се повтори. Македонската общност се подгрява и подготвя, че преговорният процес ще е труден и бавен и ще отнеме поне 10-15 години и то в добрия случай. Т.е. те знаят, че членството няма да е бърз процес. Дали ще има или няма българско вето в случая за тях не е толкова важно от практични съображения, а по-скоро от емоционални. При нас обаче проблемът е както емоционален така и чисто практичен. Много енергия и пара отделяме за проблем, който освен от чисто емоционална гледна точка, няма друга реална или практична стойност. В същото време загърбваме реални проблеми, които са жизненоважни за нас като народ и държава. За какъв чеп изобщо ни е тази Македония? Блянът за Македония досега ни е донесъл единствено национални катастрофи. Още една ли искаме? - този път може би последната.

Разбира се, че има. Ще тупа топката и ще си изкара мандата. В кроя на краищата ако работите действително не вървят (така както ги описваш) винаги може да подаде оставка. За Украйна такъв сценарий няма да е кой знае колко стресиращ. В края на краищата колко украински президента са карали по два мандата? Пред Путин няма такава опция. Не може да си подаде оставката, нито хоризонтът му да се свие само до изтичането на мандата. Русия не е президентска република, а "Путинска република". Властта не е в ръцете на президента, а лично в ръцете на Путин, в качеството му на "личността Путин", а не поради факта, че тази личност заема определена длъжност.

Ами дай да го видим защо е така. Кое ни прави "по-специални" и ни различава от всички останали. Защо само ние се отказваме от бъдещето си и непрекъснато се ровим в миналото? Само там ли останаха българите - заключени в миналото и без бъдеще?

Как от една страна някой може да иска Европа да е "нова Римска империя", а от друга да роптае, че му унищожавали "националното чувство". Че нали империите са точно това - политически формации изградени на някаква друга, наднационална основа, а не на национална. Има ли империи няма "многообразие от нации" - нациите не пеят. Ако обществото е изградено на основа на нациите - няма империи. Или / или. Не може И едното И другото. Ако нациите играят и ще играят първа цигулка забравете за империите. Ако искате империя забравете за нациите.

Хайде сега. Защо всички останали виждат бъдещето си и се борят за него. Тези "същите хора" нали уж действат на всички, а не само избирателно на нас българите? Всички останали обаче си градят държавите и нещата малко или много са подредени. Само ние сме се отказали.

Никой не те кара да се отказваш от историята. Защо обаче се отказвате от държавата и страната си и се вторачвате само в историята? Нацията не е ли всичко, включително и държавата, или страната и държавата вече са отписани и остана само една история?

А защо да не може национализмът да се пренасочи към друг фокус. Сега хората не виждат перспектива в бъдещето и затова са ориентирани към миналото. Македония, историята, традициите,..... потурите и елеците по националните празници и т.н. Защо да не се ориентира към бъдещето. Перспектива може и да няма, но нацията ни загива (виж темата за демографията). Защо да не може хората да се обединят и да променят нещата така, че това да се избегне. С други думи енергията и парата да не отиват за защита и опазване на миналото, а за защита и опазване на бъдещето. Бъдещето обаче не може да се опази ако сме фокусирани в националната идентичност на македонците, нито в потурите и елеците. Те няма да ограничат демографския колапс. Бъдещето може да се опази ако най-накрая направим реформите в съдебната система, образованието и здравеопазването, намалим кражбите, намалим неравенствата и изобщо направим България едно по-добро място за живеене, съизмеримо със страните от средна Европа. Тогава хората ще спрат да бягат от тук и има някакви шансове нацията ни да оцелее.

Малко уточнение за това кои са "нормалните нива" за спад на населението. През 2018 НСИ има публикувана прогноза за населението при три сценария. I вариант (при хипотеза за конвергентност): Този вариант според НСИ се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. Параметрите му са около 6% спад на населението за всяко десетилетие и население от 5 милиона и 791 хиляди през 2050. II вариант (относително ускоряване): При този вариант според НСИ се предполага , че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната. Параметрите му са от 2020 до 2030 спад от 5%, 2030-2040 - 4.6%, 2040-2050 спад 4.2%. Население към 2050 - Население към 2050 6 милиона и 34 хиляди. III вариант (относително забавяне): При този вариант на НСИ развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. Параметрите му са около 6.5% спад на населението за всяко десетилетие и население от 5 милиона и 669 хиляди през 2050. Извън най-лошата хипотеза не може да се направи прогноза, тъй като при бърз спад на населението икономиката и обществото не могат да се адаптират и въобще не е ясно какво ще се случи. В момента тази прогноза отиде в кошчето. За да се влезе в нейните рамки спадът на населението трябва задължително да е при най-добрия вариант ΙΙ, за да може към 2050 да имаме населението иначе прогнозирано при най-лошия вариант ΙΙΙ. Т.е. около 5.6 милиона. Или нормални нива на спад от тук нататък са 4-5% на десетилетие. Всичко по-голямо от това може да изкара страната извън реалната прогнозируемост и да направи процеса на профанизация необратим. Защо вносът на работници не може да реши този проблем? Спадът на населението през последното десетилетие е 11.47%. Ако се запази това ниво, към 2030 трябва да имаме допълнително 420000 чужденци (работници и семействата им), които да компенсират спада на населението до нормалните му нива от около 5%. Някой мисли ли сериозно, че България е в състояние да постигне подобно нещо? Ако имахме капацитет за това, най-вероятно нямаше да имаме и проблема с безумния спад на населението който имаме в момента.

Ако нямаме изпълним план и решение по въпроса с джини и минималната заплата трябва да ги намерим. Без тях няма как да стане номера. Аз също като теб смятах, че това може да стане в някакво бъдеще неопределено време, но не бях се задълбал в проблема. Нито бях правил някакви сравнения с останалите страни от ИЕ. С малко сметки и заиграване с числата се убедих, че няма такова нещо като "бъдеще неопределено", нито проблемът може да се отлага за някакви хипотетични условни моменти, от рода на "ако постигнем това, тогава ще направим онова". Скоростта са която се движим по надолнището е толкова голяма, че планът трябва да е готов вчера. Какво ни чака в противен случай? Най-общо бърза профанизация, а в бъдеще и гетовизация на цялата държава. Пак да повторя. България не е изолирана държава, нито София е някаква крайна дестинация или точка. В момента в малките градове няма добри професионалисти - добри лекари, адвокати, строителни работници, заварчици и т.н. С тези темпове след десет години в областните градове няма да има добри професионалисти, а в малките никакви. След още десет в София ще започнат да липсват добрите специалисти, а в областните градове няма да има никакви. Просто резервите с които се подхранват всички по веригата ще се изчерпат. Междувременно в момента в малките градове вместо българите да интегрират ромите се случва обратното. Общностите там придобиват черти които са характерни повече за ромската менталност, отколкото на българската. След 10 години този процес ще обхване и областните градове, а след още 10 и София. Каквито са хората, такова е и политическото управление. Ако реформите в момента са трудно изпълними с течение на времето тяхното изпълнение ще става още по-трудно. Накрая ще станат невъзможни, тъй като процесът на профанизация на нацията ще стане необратим. С тези темпове към 2050 България ще е едно голямо гето с население под 4 милиона души, силно състарено, с малко хора в трудоспособна възраст, които на всичко отгоре ще са с коренно различна манталитет (в не по-добра посока от сегашнната) и институции още по-скапани и от сегашните. Ти сам преди време писа, че има смисъл процесът да се забави. Нямам нищо против чуждите работници, но те няма да решат конкретния проблем със забавянето. Ако няма решение за заплатите и джини, има ли изобщо друго решение, което да забави процеса до някакви нормални нива?

И аз това се питам. Решенията са ясни - България да стане нормално място за живеене. Ти се се вторачаил в чуждите работници и според теб с това решенията се изчерпват. Какво точно ще решиш? На каква задача е решение това решение? И защо упорито избягваш въпроса с нивата на заплатите? Не, нагаждането е когато се използват либертариански матри от рода на "Ако всичко с реформите се получи, БВП-то нарастне и ......" всичко ще мед и масло. Тази мантра работи за затворени икономики. За една отворена провинциална икономика, неразривно свързана и част от много по-голяма туй нещо не работи за решаването на проблема със спада на населението дори и само на хартия, в чисто теоретичен план. И какво стана като БВП в България растеше през последното десетилетие? Дали ги има тези положителни ефекти? Категорично не - числата показват точно това. Населението с още по-голям ентусиазъм напуска страната, просто защото ножицата се отваря още повече и разликите стават очеизвадни. В България, покупателната способност на годишната минимална заплата е 42% от БВП на човек от населението по покупателна способност, в Румъния 54%, а в Сърбия 66%.

Зависи какво разбираш под пропадане. За теб явно самия спад на населението е "пропадане". Забрави за миг за спада. Писах вече, че в следващите 50 години това е необратим процес. Какъв е за мен основния проблем? Само по себе си дали броят на населението ще е 8 или 5 или 3 милиона е един въпрос. Съвсем друг е дали след 50 години ще имаме една нормална държава или една голяма Фавела. С внос или без внос, ако не се променят нещата за които пиша ще имаме Фавела. Ако се променят този процес ще се избегне. Вярно е, че ще има по-малко население, но това ще е една съвсем нормална град-държава от европейски тип. В противен случай ще имаме едно голямо Гето. Имаме три свързани, но все пак различни процеса: 1. Процес на намаляване на населението - той е необратим в следващите 50 години. 2. Процес на концентрацията на населението в София и още 2-3 града. Вероятно също е необратим. 3. Процес на гетовизация и фавелизация на България. За мен пропадането е задълбаването и ускоряването на процес три, а това е следствие от скоростта и ускорението на процес 1. Първите два процеса не могат да се прекратят, а само да се омекотят. Третият според мен все още може да се прекрати. От дискусията до тук разбирам, че у нас има отказ, изобщо де се види какъв е проблема. Възможно е освен двата необратими процеса 1 и 2, да сме преминали вече точката на възможно преобръщане и третият процес също да е станал необратим. В такъв случай наистина няма смисъл да се коментира каквото и да е по този въпрос.

Виж, добре е да има план за привличане на чужденци, но това само по себе си е фалшиво решение. Дори и да има такъв план, за него няма предпоставки за успешна реализация. При липса на останалите две програми (1. за минималната заплата и 2. бизнеси с висока добавена стойност) единствената реална роля на програмата за привличане на чужди работници и да създава фалшиво усещане, че се прави нещо по въпроса. Или пък да отклонява вниманието от мерките които наистина биха помогнали за решаването му. Хайде сега. Излиза, че след като не може да я направим веднага еквивалентна по покупателна способност на западната, няма смисъл да се прави каквото и да е по въпроса и трябва да я държим задължително на на най-ниското ниво в Европа. Виж румънците. Те не се мерят със запада, а с тези от средна. В момента минималната заплата на Румъния по покупателна способност е съизмерима и дори малко по-висока от тези в средна Европа. Виж пак графиките в тенденциите за неравенството които постнах по-горе. Какви конкретни предимства ни дава увеличаването на неравенството в България, че толкова държим на него? Ако не дава никакви предимства, защо не искаме да се откажем от тази пагубна политика и продължаваме да я защитаваме като първа и основна ценност?

Ето две графики, които показват нагледно къде са разликите между България и останалите страни от региона: Източник: https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI На първата е развитието на Джини индекса през последните години в Хърватия, Сърбия и Румъния, а на втората същото, но в България. Ясно се вижда, че тенденциите са коренно различни и България е поела в посока която ни различава от останалите. Докато при другите неравенствата се намаляват, при нас се увеличават. Това е разликата и според мен има пряка връзка между увеличаването на неравенствата и увеличаването на скоростта с която намалява населението. Ако тази тенденция се запази до десетина години Сърбия също ще се оформи като предпочитана дестинация за миграция на българите.

Не става въпрос да спрем намаляването на населението и то да се фиксира на някакви устойчиви стойности. Писах вече, че поне за следващите 50 години този процес е необратим. Става въпрос спадът да се ограничи в рамките на някакви нормални и предвидими стойности, които да позволят икономиката, обществените отношения и социалните системи да се адаптират и да продължат да работят. При бързи демографски процеси, които не подлежат на контрол или прогноза, социалните системи и обществените отношения рухват и страната се обхваща в хаос. Това става независимо дали имаме бърз неконтролируем ръст или бърз неконтролируем спад. Германия си е Германия. Там няма такива бързи, неконтролируеми процеси. Т.е. проблемът на България е от съвсем различно същество и няма нищо общо с проблемите които решава Германия. Нямам нищо против привличането на чужда работна рака, но нашите проблеми няма да се решат ако се фокусираме само върху тази мярка. На първо място фокусът трябва да е задържане на тези хора, които са вече в България. Това преминава през увеличаването на минималната заплата до нива позволяващи някакво нормално съществуване и изкореняване на явлението "работещи бедни". Второто е създаване на условия за развитие на бизнеси с висока добавена стойност и едва на трето място идва привличането на чужда работна ръка. Моделът "град-държава" за който говориш при всички положения ще стане факт. Въпросът е какъв град-държава ще имаме. Нормален европейски град или град-гето, дупката на Европа, който ще прилича повече на подобни места в Африка, Азия или Латинска Америка, но не и на Европа.

Никой не казва, че ще се връща възрожденския модел. Тенденцията за концентрация в големите градове не от вчера. Не е от вчера и процесът на намаляване на населението. Тези процеси и тенденции не могат да се обърнат лесно. Спокойно може да се каже, че това са необратими процеси за следващите 50 години. Проблемът за който исках да дискутираме в тази тема е скоростта с която става това. Тя е ужасяваща. Ако ускорението на скоростта се запази, населението на България ще е около два милиона и нещо след 50 години. Ако спрем да се ускоряваме и запазим сегашната скорост от около 11% +/- 0,5 намаление за 10 години, след 50 години България ще е 3.2 - 3,8 милиона. При такава бърза скорост ще се задействат и други процеси, които също ще станат необратими. Например "синдромът на малкия град" след 10 години ще обхване областните градове, след 20 големите, а след 30 София. Един такъв процес ще е профанизация на населението. Всеки що-годе с акъла си ще бяга където намери. Минем ли една точка, от там нататък няма връщане и процесът става необратим за цялата държава. Накрая след около 40 години градът-държава ще се оформи като гето-държава с всички съпътстващи последствия на гетовизацията и профанизацията. Необратимите процеси са си необратими, но тези новите - допълнителни и нежелани процеси все още могат да се избегнат, ако на първо място спрем ускорението и се опитаме да намалим скоростта с която намалява населението на България. Програмите за привличане на чужденци и на българите от чужбина звучат хубаво на хартия, но те няма да решат този проблем. Проблемът може да се реши, ако направим така, че по-малко хора да напускат страната ни. Ако Пешо получава в Испания 2000 евро за дадена работа, въобще не е сигурно, че ще го върнеш със заплата от 2000 лева в България за същото нещо. За Иван, приятел на Пешо, който е умувал дали да иде в Испания защото тук не му стигат парите, тази сума може да е достатъчна да го накара да остане тук и да не ходи никъде. Следователно приоритет трябва да са тези, които все още са тук. Спешно е необходимо да се извършат всички реформи за които сме дебатирали тук - правосъдна, в образованието, здравеопазването, ограничаване на кражбите до поносими нива и т.н. Това обаче не е достатъчно. Необходими са две приоритетни програми: 1. По отношение на ниските доходи. Спешно e необходимо увеличаване на минималната заплата до нива, отговарящи на някакъв минимум за поддържане на живот без базови лишения, съпроводена със социални програми за тези които ще останат временно безработни, покрай подобна мярка. Дизайнът на програмите трябва да е такъв, че в следващите 10 години коефициентът Джини да намалява ежегодно. 2. Специална програма за стимулиране на бизнеси с висока добавена стойност, които да генерират работни места с високи заплати. С други думи от една страна от тук да не бягат хора които просто не могат да си осигурят едната кора хляб в България, а от друга тези с потенциал и възможности да не е необходимо да ходят да ги реализират някъде другаде, а същата възможност да я получат и тук в България. Разбира се, за тези с най-висок потенциал и възможности или т.н. супер-звезди, така или иначе не сме и няма да бъдем в състояние да предложим подходяща реализация. Стремежът трябва да е да се обхванат тези със средни и над средни възможности.

Маке, това са азбучни истини и не знам защо изобщо ги пишеш. Това са факти известни на всички и не виждам нито какво има да им обсъждаме нито защо. Ето ти една проста схемичка: По средата е точката от която тръгваме. Т.е. населението през 1990г. Отляво е някакъв условен хипотетичен минимум. Отдясно е някакъв условен хипотетичен максимум. Ти ми казваш, че се движим наляво. Това нито е новина, нито пък иска някакво специално обяснение. Проблемът е в скоростта с която се движим. Образно казано, ако румънците се движат в същата посока (към своя собствен хипотетичен минимум) със средна скорост от 100, ние се движим със 135. Проблемът не е обаче само в това, че се движим по-бързо от румънците. Проблемът е, че продължаваме да се ускоряваме. Ако за първото десетилетие спадът е 6,57%, през второто 7,11% , а през третото - 11,47% Това е истинския български проблем. Не знам какво сложно има в това нещо и защо не може да се разбере. Става въпрос за елементарна математика. Проблемът с по-високата скорост в сравнение с останалите и особено това, че ускорението продължава си е наш от всякъде. Проблемът е много сериозен. По принцип не ми се използват тежки думи, но в случая просто няма как и затова ще си позволя лека редакция на твоите собствени:

В България. Дето се вика на гъза на географията и образно казано в една дупка. Много добре знам за какво става въпрос и всичко това което го пишеш е пред очите ми. Точно затова и отворих тази тема. Пак затова и дадох примера с малките градчета. Селата отдавна си заминаха, малките градчета вървят необратимо по пътя им. Следващите след тях вече са някои от по-малките областни градове. За тях може би все още има някакви шансове, ако се предприемат специални мерки и то веднага.

Значи имаш ги числата. Сметни си ги бе човек. Румъния от 23.2 милиона става на 19.2. Губи 4 милиона или 17.24% от населението си за 30 години. България за същия период губи 2 милиона и от 8,5 милиона става 6.5 или губи 23,5% от населението си. Това са елементарни задачи за пети или шести клас (забравил съм вече в кой точно). Кое е по-голямо - 23,5% или 17,24% ? Ако 23 е по-голямо число от 17, къде според теб населението намалява по-бързо - в България или Румъния? И тази разлика хич не е за подценяване.

Така, така - типично по български. Отричаме проблема и се правим, че не го забелязваме. Ако все пак трябва да го забележим, то го омаловажаваме. Хайде сега ако обичаш, бъди така добър да дадеш конкретни числа, които да показват, че например Румъния намалява драстично и по-бързо от нас.

Това е така ако се погледне в широк план. Има обаче отделни работодатели и цели сектори където заплатите не са проблем, но поради една или друга причина няма подходящи хора. Например ИТ сектора. Има отделни професии, при които също се намират трудно хора. Например добри главни готвачи, шофьори на тирове, лекари и т.н. Този проблем може да се реши, като се позволи на работодателите да наемат хора от където намерят. Без много бюрокрация за чужденците и при улеснена процедура за работни визи. Условието е наетите по тази програма чужденци да получават заплата над определена сума. Например заплатата трябва да е не по-малка от 1.5 пъти средната за страната. Естествено заплатата трябва да е на светло с всичките му там осигуровки и т.н. Друг начин е всички чужденци, завършили висше образование в България също да получават работни визи по облекчена процедура. Подобни програми обаче няма да решат демографския въпрос, а решават някакви други, ограничен кръг от проблеми.

Лесно е да се каже. Правовата държава и съдебната реформа са задължителни. Реформа и подобряване на образование и здравеопазване, подобряване на инфраструктурата също. Това обаче не е достатъчно за решаването на проблема. Демографските процеси са изключително инертни и упорити. Има опасност да попаднем в "демографски капан при спад". Това е нещо, което засега е само на ниво хипотези, но всеки капан затова е капан, защото от него се излиза много трудно, а на някои страни и невъзможно.

Никой не се чуди, че населението намалява. Аз се чудя на скоростта с която става това. Това си е наш, български феномен. Много страни си отвориха границите и на много населението спада. Къде другаде спадът е със скорост подобна на българската?