Atom
Потребител-
Брой отговори
6814 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Това не решава проблема с демографията. Не съм сигурен дори дали ще намали скоростта с която намалява населението (постоянно живеещите) в България. Скоростта теоретично може да се намали по-скоро с привличането на добре платени чужди работници, които да харчат една голяма част от дохода си тук, като ползват местни стоки и услуги, купуват имоти и т.н. Така покрай тези пари ще се развиват съпътстващи бизнеси и съответно доходи за местните. Ако са ниско платени и изпращат всичко изкарано тук в родните си страни, какви са ползите за обществото като цяло? Не, че няма никакви ползи, но не виждам какви ще са точно по отношение на демографията.
-
Предполагам, че конкретното число не е съвсем сигурно. Трендът обаче - ускоряването на спада на населението, при това със скорост по-висока от досега прогнозираните според мен е абсолютно сигурен. За да "внесем" ще трябва да коригираме цената на която купуваме. Писах за това в някаква друга тема. Сърбия има БВП на глава от населението 75% от нашия. Средната им нетна заплата обаче е почти колкото българската в номинално изражение и по-висока по покупателна способност. Минималната им е по-висока по номинал и естествено по покупателна способност. Няма смисъл да говорим за Турция, Румъния и др. С трици маймуни не се хващат. Ако се конкурираме за евтина работна от средна Азия не сме конкурентни нито на Русия, нито на Турция. Привличането на такава от Европа е почти мисия невъзможна. Кой ще иска да дойде в България и защо?
-
През януари излязоха предварителните данни от последното преброяване. Според тях населението на България е общо 6 милиона 520 хиляди души. Какво представлява това число - голямо ли е, малко ли е, или пък е съвсем нормално? Всички знаем, че населението в България намалява. Следователно тук няма изненади. Изненадващ обаче се оказва темпът на това намаление. За периода между двете преброявания през 1992 и 2011г. населението намалява с 6,57%. Между 2001 и 2011 намалението е в размер на 7,11% , а между 2011 и последното преброяване - 11,47%. С други думи скоростта с която намаляваме се увеличава. Тази скорост обаче е извън всякакви прогнози. Тук НСИ са публикували прогноза за населението на България в три варианта. Условно може да ги наречем неутрален, добър и лош: https://www.nsi.bg/bg/content/2994/прогноза-за-населението-по-пол-и-възраст Данните от последното преброяване са по-лоши и от най-лошата прогноза. Защо избрах такова заглавие на темата и какво общо имат демографията, доходите и производителността? Връзката е пряка. Всички знаем, че теоретично би трябвало с увеличаване на производителността да има и увеличаване на доходите, включително и доходи от заплати. С други думи трябва да се работи за увеличаване на производителността на труда, а другото ще дойде от само себе си. Това обаче не винаги е така. По някога връзката се губи. Например ако населението на едно градче започне да намалява и му липсва лекар или учител, за да се привлече такъв специалист от близкия областен град, трябва да му се предложи не само по-добра заплата от тази която получава там, но и други екстри - например общинско жилище със символичен наем. Т.е. заплатите на тези хора няма да имат никаква пряка връзка с производителността на труда в конкретното градче. Не е ли време да осъзнаем, че България не е някаква изолирана икономика на Марс, а просто един обикновен град (образно казано) в рамките на ЕС. За да спре градът ни да се топи, освен базовите неща - работата на градската полиция, градската администрация, инфраструктура и т.н. не трябва ли да помислим и за доходите и заплатите на обикновените граждани. Най-малкото за да не се изнасят на талази, на талази към съседния град, където заплатите са много по-високи. Ако не се замислим по този въпрос сега, както се движим с тези темпове, много скоро ще се окажем в положението на малкото градче. Тогава няма да има никакво значение какви са макро показателите на малката ни градска икономика. На никой няма да му пука колко ни е БВП, производителността на труда в градчето и т.н. Тогава за да накараме който и да е специалист с акъла си да дойде да работи в градчето ни, ще трябва да му даваме повече отколкото му дават в големия град.
-
Като казвам, че договорът е написан добре за тази цел имам предвид работата на чиновниците във външно. Те не са длъжни да разбират от всичко, но тяхната работа са си я свършили добре. "Наполовината работа" е някъде по трасето между политици, историци и хората от външно които трябва да оформят всичко. Най-вероятно издънката е в политиците. Те са свързващото звено и там са се объркали нещата. Добре, все пак твоето мнение какво е? Извън тази хипотеза, от която и гледна точка да се погледнат нещата, този договор е гола вода и не става за нищо. Ако тази хипотеза е грешна, кое друго би обяснило цялата ситуация. Другото е поредица от грешки, ситуативни решения без дълбок замисъл, хаос. Не, че е невъзможно, но някак не ми се иска това да е обяснението за тази ситуация.
-
Въобще не казвам, че са знаели какво точно ще правят в детайли . Още по-малко пък, че ще са пълни с ентусиазъм да го вършат. Хипотезата е, че са знаели какво се очаква от тях по същество. А съществото е да се променя разказът им на база "общата история". Аз също смятам така. И пак ти казвам - не защото е невъзможно да се напише подобно нещо от академична или техническа гледна точка, а поради липса на воля да се направи. Иначе нашите са имали време. Според мен тази идея е възникнала не по-късно от 2010, а дори и по-рано. Ако искаха наистина да го направят до 2017 нямаше да има още един алтернативен разказ, а още три готови алтернативни разказа предназначени за макетата. Ако не се опъват много-много един, ако се опъват умерено - друг, а ако се окажат тежък противник - трети. Македонците няма защо да имат предварително подготвен разказ. Те не искат такова нещо, ние сме тези които го искаме. За тях е достатъчно да знаят правилата на боя и да изпратят подготвени бойци. Истината е, че това нещо теоретично може да стане без проблем, но някъде другаде. Липсват ни редица неща за да го направим ние. То затова и в последния момент променихме правилата на боя и термина "обща история" го прочетохме като "българска история"
-
Добре, дай да видим и от обратната страна, т.е. аргументи които биха отхвърлили тази хипотеза. Ветото през 2012 - каква точно е неговата цел? Текстът на договора. От формално-правна гледна точка няма кой да прочете и разбере термина "обща история" като "българската история". Това дори български юрист няма да го направи. Виж например мотивите за сегашното вето: - отклонения от формулите за историята и езика; - застой в работата на историческата и на междуправителствената комисия; - подкрепа за претенции за признаване на македонско малцинство в България; - език на омразата и пречки пред българския бизнес в Северна Македония. https://www.svobodnaevropa.bg/a/30960364.html Например нашите се оплакват, че в сайта на македонската външно министерство терминът е „shared history“, а не правилния „common history”. За историческата комисия нашето мнение е, че македонците блокират работата на комисията, като "на 29 ноември 2019 г. представителите на Северна Македония в историческата комисия са обявили едностранно оттегляне за неопределено време от работата ѝ под претекст за предстоящи извънредни парламентарни избори." Както виждаш претенциите са изключително от формално естество, а не "по същността". Причината е проста - няма как да ги обвиниш, че нарушават договора като не приемат българския разказ. Формално такова нещо в договора няма.
-
Виж в началото как ревяха по въпроса за нациите, изграждането им и т.н. Това и в тази тема го обсъждахме с теб по-рано. Даже те бяха тези, които предлагаха външни експерти по въпроса за строителството на нациите и т.н.
-
Нямаме да. В стандартна ситуация няма нужда от много на брой разкази. Реално в действителността са се случвали една камара събития, живеели са милиони хора и са протичали какви ли не процеси. Разказът се пише като първо се преминава през голямата цедка (какво точно да влезе в него от всичко това горе), после се минава с голямата баданарка и на тази смес се предава някакъв общ желан оттенък. Накрая има прецизно оглеждане. Някои от нещата се поставят пред увеличителни стъкла и се преекспониран, други зад потъмнени и се замъгляват. В общи линии според мен e било ясно какъв да е подхода. Процесите при формирането на българската нация са си общо-взето същите. За македонците - 19-ти век македонски регионализъм, началото на 20-ти - македонски политически сепаратизъм, между двете световни войни поява на македонска национална идентичност, след 1945 - утвърждаване на македонска национална идентично на етническа антибългарска основа. Процесите са успоредни и преплетени. Това не означава, че всички македонски българи са увлечени от македонския национален процес. Как се пише този нов разказ? Преглежда се в базата данни от всякакви факти и това което преди не е минало през цедката се пуска в обръщение. От там нататък процесът продължава с другите стъпки. Важното в случая е, че "базата факти" в която се бърка да е нашата обща, а не например сръбско-македонската база факти или гръко-македонска. Щото могат де се намерят и такива.
-
Не знам. Виж фактите: 1. Ветото от 2012. То на пръв поглед е безсмислено или символично. И с него и без него Гърция "не пуска". Ветото обаче е много ясно - подписваме договор - вдигаме ветото. На него би трябвало да се гледа като на декларация и то твърда: "пичове, сега имате проблем с Гърция, но ние също имаме претенции. Вижте как ще ги оправим." 2. Медийните изяви на "наши" македонци в Македония в периода 2012 -2017 Георгиевски, Бучковски и др. точно в тази посока. Т.е. имаме "запознаване" на общественото мнение там какво може да се случи. 3. Текстът на самия договор. Както от формално-правна страна, така и същинското му съдържание. Писах вече, че от която и друга гледна точка да се гледа той не става. Само в този сценарий работи добре и даже изключително добре. Дори и да има някакви забележки по него те ще са несъществени. 4. Фактът, че поне в началото македонските участници в комисията дойдоха с подобни нагласи. Те очакваха да правят точно това. Т.е. имало е предварителна осведоменост и подготовка. Какво в случая може да има "по средата"
-
На предната страница се чудих за някакви неща. Все още нямам отговори за себе си (продължавам да се чудя), затова ще си позволя да ги повторя: Докато четох договора обаче се усетих, че вече гледам на него по съвсем различен начин. В началото (по-старите страници на тази тема), поради липса на допълнителна информация и голямата пушилка в медиите си мислех, че договорът е калпав и некадърно написан - няма срокове, няма санкции за нарушаването му, няма упоменато къде се решават споровете и т.н. След като порових малко за събитията около ветото през 2012, мнението ми се промени изцяло. Сега почти съм сигурен, че целта на ветото през 2012 е била точно промяната на македонския национален разказ от антибългарски на пробългарски македонизъм. Т.е. целта е била промяна на македонския национален разказ на база "общата история", но под обща история се е разбирало точно обща, а не частния случай на българския национален разказ. За тези цели договорът е оптимален, да не кажа перфектен. С други думи публично се извинявам на хората от външно които са го писали. Дали са им някакво задание, хората са го изпълнили перфектно. Много добре и професионално свършена работа. Това ме кара да погледна малко по-оптимистично на проблема. Т.е., че каквото и задание да им дадат, от тук нататък хората ще го направят както трябва. Съвсем друг е въпросът дали тези които оформят политиките ще си свършат добре работата - добре обмислени цели и правилните политики които да ги постигнат.
-
Ха, Ха, А на ново-освободените земи след балканските войни, нямаше ли да предложиш да се включат или ги харизваш на Борисов?
-
Това никой не го знае с точност. Тя затова е тази тема набъбна толкова. Всеки си казва неговото собствено мнение. Информацията е разпръсната в най-различни източници и е меко казана непоследователна. Със смяната на фокуса пък съвсем не е ясно каква точно ще е позицията на властта по въпроса за македонските учебници. Може би тепърва ще се изгражда. Моето лично мнение (не ангажирам никого с него) е, че ще се стигне до искания от по-общ характер. Например в учебниците да се избягва езика на омразата, да не се уронва достойнството на другия, да не се прикриват факти от естество свързано с етническия характер на хората за които се пише в учебниците и т.н. Горното мнение не отразява собствените ми предпочитания (те са други), а по-скоро е в резултат на наблюденията за това какво се случва по този въпрос.
-
Пак да повторя. С тази точка (вписването) те нямат проблем с нас, че да правят някакви компромиси (пак с нас). За македонците (като македонци) тя не е кой знае какво. Всяка една от партиите ако е на власт без проблем ще я подкрепи. Проблемът им е по-скоро вътрешен, т.е. между себе си. С други думи ние наистина нямаме проблем в случая. Проблемът е при тях и трябва да преодолеят частно-партийните си интереси, да изоставят партийната партизанщина и да направят компромиси помежду си. Т.е. това ще са битки изцяло във вътрешно политически план. В тази връзка според мен ако се продължи с този фокус, партньорите ще натиснат и двете страни да подпишем споразумение относно конституционните промени, подобно на преспанскато. Т.е. България вдига ветото при подписването, а Македония се задължава в определен фиксиран срок да промени конституцията си. Ако не го направи преговорите се прекратяват докато промените станат факт. Това обаче са детайлите. В цялата тази работа ми се губи голямата картина.
-
Аз се чудя, дали новото обстоятелство по вписването на българите в македонската конституция, може да се изтълкува от някой (в неопределено бъдеще) като факт, който анулира договора. Т.е. дали може да се мине само с анекс или ще трябва да се подписва нов договор. Договорът е написан в съвсем друг дух и друг фокус. Там няма и ред за българско малцинство, македонски българи или нещо друго от този сорт. Нещо повече, там доста пестеливо се използва и думата народ/народи. Общо тази дума е използвана два пъти: 1. "Вярвайки, че всестранното развитие и задълбочаване на приятелските, добросъседските отношения между тях отговаря на интересите на народите на Република България и Република Македония" - тук обаче може да се изтълкува по-скоро като гражданите на двете държави, отколкото като народа на българите и народа на македонците. 2. "Потвърждавайки фундаменталното значение на Съвместната декларация от22 февруари 1999 г. в отношенията между двете държави, Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им," - това вече може да се изтълкува като народа на българите и народа на македонците, но забележете общата формулировка и избягването на уточняващи термини: българи/македонци. Т.е. пак може да се изтълкува и като гражданите на двете държави. Накрая има Чл.11т.2, където се казва следното: "Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия.". т.е. след време някой Мицкоски да не се изрепче, че българите в Македония проявяват сепаратистки (например културен сепаратизъм свързан с език или нещо от сорта) действия и по-този начин договорът е суспендиран. Те въпросите всъщност станаха два. Първият е този който споменах в началото на поста. Т.е. доколко договорът е актуален и издържан чисто от юридическа гледна точка, като се имат пред вид новите обстоятелства? Вторият е доколко съдържанието на договора (по същество) отговаря на новите цели и има ли изобщо смисъл от него в този му вид и съдържание?
-
Виж, по същество те нямат никакъв проблем с тази точка. Ако проследиш хронологично събитията те първи намекнаха за опцията "вписване в конституцията", доста преди някой от нашите политици да заговори по тази тема. Проблемът им е по-скоро технически, заради необходимото конституционно мнозинство. Не, че ВМРО-ДПМНЕ са принципно против. Ако те бяха на власт най-вероятно те самите щяха да направят същото. Ама пуста партийна партизанщина, сега ще се опъват и ще се правят на интересни.
-
За какво всъщност спорите? Българите могат да влязат в македонската конституция там където има изброени други народи. Например тук: Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите, ..... Просто ще добавят бугарскиот народ, хрватскиот народ и може би още някой друг народ преди "и другите"
-
Не, никой от тях не е твърдял, че точно "ветото" е причината. Изтъкната причина е забавяне на интеграцията с ЕС, а пряката връзка е забавяне на интеграцията с ЕС (най-общо) => увеличаване на връзките между Македония и Сърбия. Що се отнася до самото вето, то определено работи в посока "забавяне на интеграцията с ЕС", а не в обратната - за ускоряване на интеграцията. Честно казано не разбирам за какво изобщо е спора. Имаме някакви политики и действия на България спрямо Македония, които предполагаемо засягат трета страна - Сърбия. Според Булгароид те отслабват влиянието на Сърбия в Македония и усилват нашето. Според мен нашите политики и действия ако засягат изобщо Сърбия правят точно обратното на това, което твърди Булгароид и в тази връзка дадох някакви доводи. Не си съгласен с доводите ми - ОК. Аз обаче продължавам да не виждам на какво се основава твърдението на Булгароид. Без каквито и доводи за мен това е само един празен лозунг или част от някакви пропагандни клишета.
-
Ха, а пък ти ми говореше, че няма нужда от притеснения. 80% от българите за за "твърда политика" спрямо Македония и тя да се държи "до дупка". От тях пък 80% са за точно за това: Македония да признае, че съществува като нация от 1945г. Хората искрено са убеди в това и за тях то е факт. Това е просто и ясно послание, съдържащо се в едно, единствено изречение. В същото време в обществото ни се напомпа впечатлението, че Македония няма избор и рано или късно ще приеме горното, а печелившите карти са изцяло при нас и може да не бързаме и да не правим нищо. Или времето работи за нас. Това пак е просто и ясно послание, съдържащо се в едно, единствено изречение. И тук хората са убедени, че това е истина и факт. Двете заедно оформят просто и разбираемо послание, което е изключително подходящо за вътрешна пропаганда: "Македония да признае, че съществува като нация от 1945г. Времето работи за нас и ние ще държим за това до дупка." Определено ще има и кой да я подеме тази пропаганда и да се опита да яхне вълната. Поне това са моите наблюдения за т.н. "обществено мнение"
-
Така е, спор за това няма. Не трябва да се забравя обаче, че покрай подобни споразумения се сключват договори между фирми, разни организации, медии, разменят се инвестиции, създават се лични контакти и т.н. Все нещо от тези неща остава. Както и да е. Това споразумение може да го бъде или да не бъде, но е факт, че до тази стъпка се стигна заради забавянето на интеграцията с ЕС. Това поне го заявиха в прав текст. Т.е. тук връзката е пряка: забавяне на интеграцията с ЕС => увеличаване на връзките между Македония и Сърбия. Обратната схема за която говори Булгароид наистина не я виждам.
-
Извинявай ако съм те засегнал. Отговорът ти за ветото ми хареса и го отбелязах с "лайк". Провери си кога съм го харесал. Мислех, че това е достатъчно, но явно съм сгрешил. Нямам допълнителен коментар, тъй като няма какво да кажа допълнително. Ако един път е употребено това вето се прави точно така, както си го описал. Казах си принципното мнение преди това за самото вето. Не виждам нищо неудобно, но няма смисъл да се повтарят стари неща, ако човек не може да каже нищо ново. Аз лично не знам защо бе наложено. Да, македонците се върнаха, но пък ние сменихме фокуса. Резултатите са това. А какво точно са искали Борисов, Каракачанов и Захариева според мен само те си знаят
-
Нищо не разбирам. ОК, да приемем, че Македония не изпълнява договори, не започва преговори и стои извън оградата. Междувременно Сърбия си води преговорите с ЕС, отваря нови глави и процесът върви. Едновременно с това в момента Сърбия увеличава интензитета на сътрудничеството с Македония - отворени Балкани и т.н. Накрая Сърбия става член н ЕС, а Македония все още е отвъд оградата. Къде в тази схема видя намаляване на влиянието на Сърбия, камо ли перспектива да ги изместим в МК?
-
Питай, ще ти отговоря. Теб те интересува дали е застрашена нашата българска идентичност. На няколко пъти си казах мнението, че не виждам никаква реална заплаха, която може да я застраши, вкл. и в Благоевградска област. Явно това не те удовлетворява и опасенията си стоят - нормално е. Ако имаш допълнителни, уточняващи въпроси няма проблем да се опитам да отговоря и на тях. Стига да мога разбира се
-
Нали целта уж е изтласкване на Сърбия от Македония и заемането на нейното място. Вместо да пишеш дълги фермани, ми отговори на един прост въпрос: ??? Как с политиките на България спрямо Македония, включително договори, резолюции, декларации, ветота разни и разнообразни ще се постигне тази цел ??? Опиши ми механизма. 1. Правим това и това (договора, резолюцията, ветото и т.н.) 2. в резултат македонците правят ......(какво точно се очаква да направят?) 3. обясни ми как от 1 и 2 сръбското влияние ще намалее, а нашето ще расте Ти сигурен ли си какво точно казваш? Защото аз виждам точно обратното. Единственото което правят нашите политики и действия е да защитават, утвърждават и разширяват сръбското влияние.
-
Направо къртиш. Как пък главата ти го измисли точно това? Оруел направо ряпа да яде. Политиката и действията ни спрямо Македония правят точно обратното. С тази политика ние сме най-големия гарант и пазител на сръбските интереси в Македония. Не само ги пазим, но сега с ветото усилено работим за разширяването на сръбското влияние и преминаването му на качествено нови основи.
-
А в България по-различно ли е? Ако някой българин публично пропагандира концепцията за пробългарския македонизъм по нашите медии каква мислиш, че ще е реакцията? Тя собствената ти реакция каква е? Всички тук искате македонците за един ден да станат българи. Моля....., реално ли е? По същия начин може да си искаме да имаме средни заплати подобни на швейцарските, а цени като турските (само без турски цени на алкохола, моля). Естествено, всеки българин може да иска да има Ферари, яхта и т.н Те исканията са безплатни. За тях пари не вземат. Ама и без пари нищо не дават и накрая човек си остава само с исканията.