Atom

Трудно може да се запази "системата" в този си вид, да не кажа невъзможно. Системата в Русия е Персонална Империя. Персоналната власт върви със съответната персона и не се създава за един ден, а се акумулира постепенно с течение на времето. Аналогията с 1953 не е пълна. Макар и Сталин да има огромна лична власт, СССР не е персонална империя, а институционална. Държавата е подчинена на универсална идеология, която е закрепена на всички нива на държавност. Освен държавните институти, съществуват и институтите на КПСС, ЦК на КПСС и политбюро. Да, заради култа към Сталин през 1953 има шок, но според мен за драматизъм е трудно да се говори. Все пак борбите са вътрешни, в рамките на съответните институти, а именно те определят държавността и властта. Що се отнася до 1917 и 1991 тогава се разрушиха институтите на старата държавност. Сега няма нищо за разрушаване. Напротив, в Русия тепърва ще трябва да се създават някакви държавни институти (каквито и да са) ако иска да остане да съществува като държава.

Първо - няма такова нещо като 'колективен запад', 'колективен изток', 'колективен север' или 'колективен юг'. Дори и все пак да има, това ще бъдат някакви чисто мисловни конструкции, а не политически, икономически, военни или каквито и да е други институционални субекти, които биха могли да "овладеят" нещо си. Второ - никаква война нямаше да има, ако начело на Русия имаше една идея по-умни хора, които да успеят да формират институционална държавност и някакви що-годе стабилни държавни институти. Ако нещо е направило войната ако не неизбежна, то поне възможна, това е именно липсата на институционална държавност и нормални държавни институти.

Може, стига Путин и обкръжението му да са били 100% "Иностранные агенты" на Глобалните сили в САЩ, Великобритания и т.н.. Иначе и аз мога да си замислям и планирам един куп неща. Ако нямам обаче свои агенти (или клиенти), които да превърнат моя план в реалност, това няма да е план, а просто някакви фантазии. Този конфликт беше предизвикан от Путин. Кой и как му е повлиял за това действие е второстепенен въпрос с много по-малко значение. А виж това, че войната се използва от всякакви "велики" и не толкова велики сили, за да решават чрез нея някакви собствени проблеми и цели, е вярно и според мен напълно естествено. При възникване на каквато и да е извънредна ситуация, съвсем естествено е околните да предприемат някакви мерки. Кой да се предпази, кой да се възползва....

Това, че никой не може да предвиди развитието на технологиите е вярно. В същото време е вярно, че с много голяма степен на вероятност може да се предвиди демографията за 2050 година. Да вярваме, че в близко бъдеще може да се появи някаква магическа технология, която ще тушира проблемите които ще възникнат от демографския структурен дисбаланс (в сравнение с демографията днес) е наивно. Според мен промените които виждаме сега са продиктувани именно от тази перспектива. Разработката на Римския клуб и последващите ревизии се базират на някакви конкретни параметри, като население, производство на храни, индустриализация, замърсяване, потребление на невъзобновяеми природни ресурси.... Собствените ми разсъждения се базират на базови характеристики, например на това, че принципно няма вечен двигател в ограничена среда. А ограниченията на средата вече се виждат на хоризонта, най малкото от тренда в недалечно бъдеще населението на планетата да започне да намалява. Демографските процеси са сравнително консервативни. И да има последващо обръщане на този тренд, то за това се изисква доста време и смяна на няколко поколения.

Демографията наистина е важен и определящ фактор. Промяната в демографията обаче действа комплексно. Тук има една таблица с прогноза за световното население до 2100: https://www.ined.fr/en/everything_about_population/data/world-projections/projections-by-continent/ Според тази таблица, Европа вече е достигнала своя пик и от тук нататък европейската популация ще намалява до края на века. За Азия пикът е изчислен около 2050г. и от там нататък населението на Азия също ще намалява. Т.е. след 2050 световното населения като цяло ще расте, но почти само и изключително благодарение на ръста в Африка. Това очертава една картина, където в близкото бъдеще населението на развитите страни ще намалява и застарява, докато Африка ще има увеличаващо се и младо население. Тази промяна в демографската структура на населението на планетата няма начин да не окаже огромно влияние както за развитието на световната икономика, така и на един куп други процеси.

Така е да. Обаче и застъпниците на другата теза си имат своите основания. Сегашната 5-та вълна се различава от останалите. Ако при първите 4 от модела на Перез, т.н. Turning point (от картинката по-горе) е в резултат на балонизирането на компании свързани с новите технологии, то при настоящата вълна не е така. Действително в началото на века се спука т.н. дот.ком балон, но неговите ефекти бяха много по-малки, отколкото ефектите от кризата през 2008. Причините за последната обаче нямат нищо общо с новите технологии, а са в резултат на балонизирането на ипотеките. Ако се опираме на опита от предходните 4 вълни, този път банките трябваше да изпитат явлението на разрушението, а тяхното място в ипотечното и потребителско финансиране да се заеме от новите технологични компании. Това обаче не се случи. Освен това, последната 5-та вълна създава огромно количество нови информационни продукти и услуги, които обаче са напълно безплатни за потребителите и за тях не се плаща нищо. Това е един огромен бизнес процес, който обаче не може да се отчете адекватно през БВП (а от там и да се отчете като ръст), тъй като последният отчита само операциите за които се плаща. В същото време редица бизнеси които печелеха много добре преди това, сега са извън борда и не могат да генерират приходи, просто защото конкуренцията на технологичните компании предлага същите продукти и услуги съвсем безплатно. Тук последният проблем е описан малко по-подробно https://economix.bg/digitalnata-ikonomika-vodi-po-baven-rast-na-bvp С други думи настоящата вълна не се държи като останалите и моделът е силно разколебан.

Те вече си чудат какво става. Оказа се, че на срещата която организират Китай и Бразилия или т.н. група на 'Приятелите на мира', освен страните споменати в комюникето са присъствали и представители на Франция и Швейцария. Ето и изказването на Лавров по този въпрос: «Я вот не понимаю только одного: как на этой встрече вчерашней оказались французы и швейцарцы, которых нейтральными назвать нельзя уже давно. А французы — члены НАТО просто-напросто. И та, и другая страна активнейшим образом рьяно выступают за Украину. Как-то было странно узнать, что эти люди были» https://life.ru/p/1691073?ysclid=m1nmu2bcf3743729733 Ето и още един коментар по темата: "О том, что инициатива "Друзья мира", выдвинутая Китаем и Бразилией, - это антироссийская площадка, высказала мнение директор Института международных политических и экономических стратегий — РУССТРАТ Елена Панина. В качестве своих слов она предложила сомневающимся положить стратегию "Друзей мира" перед собой и текст документа президента РФ Владимира Путина на встрече с руководством МИД 14 июня и найти хоть одно сходство. Их нет говорит, Панина, в отличие, если бы то же самое проделали, только с текстом призыва "Друзей мира" и урезанным планом мира утратившего легитимность президента Украины Владимира Зеленского." https://eer.ru/article/obshchestvo/u64/2024/09/29/18068?ysclid=m1nn1s3xc0126736081

Китай силно се е изнервил от последните ядрени авантюри на Путин и май рязко променя позициите си. Ако до преди няколко дни натискът е бил към Украйна да мисли за мир и за начин за прекратяване на войната, сега китайският натиск се насочва към Русия. На официалната страница на министерството на външните работи на Китай е поместено съвместно комюнике от името на Алжир, Боливия, Бразилия , Китай, Колумбия, Египет, Индонезия, Казахстан, Кения, Мексико, Южна Африка, Турция и Замбия. В това комюнике особен интерес представляват точките 2 и 7 (превод Гугъл): 2. Призоваваме да спазваме целите и принципите на Хартата на Обединените нации, да зачитаме суверенитета и териториалната цялост на държавите, да зачитаме законните интереси на държавите и да вземем предвид необходимостта от спазване на принципите на мир, сигурност и просперитет . 7. Призоваваме да се въздържаме от използването или заплахата от оръжия за масово унищожение, особено ядрени оръжия и химически и биологични оръжия. Трябва да се положат всички усилия за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и избягване на ядрена война. Всички страни трябва да спазват съответните международни закони и споразумения и решително да предотвратяват причинени от човека ядрени аварии. Тези две точки изключват мирът да се сключи под предварителните условия и диктовката на Русия. Тук е целия текст на комюникето: https://www.mfa.gov.cn/eng/wjbzhd/202409/t20240928_11499659.html Напоследък медиите усилено писаха за мир и разни мирни инициативи за замразяване на конфликта. Вероятно е имало някакви преговори или най-малкото съгласуване на позиции между Китай и САЩ, Китай и Русия, САЩ и Украйна и т.н. Явно обаче последният ядрен шантаж на Путин е прелял чашата. Посланието на Китай към Русия е съвсем ясно: "стига толкова, затваряйте сергията". Това все още не е ултиматум към Русия да се оттегли напълно от Украйна, а по-скоро натиск Русия да престане да шантажира света и да намери някакъв начин да излезе от прекия военен сблъсък.

Как в зависимост от това как се интерпретира миналото, се оформя представа за бъдещето. Ето една картинка: Авторът на картинката е Carlota Perez. Картинката е взета от тук: https://medium.com/iipp-blog/second-machine-age-or-fifth-technological-revolution-part-2-db42863a8df8 Това е част от задочен дебат, който тя води с Erik Brynjolfsson и Andrew McAfee, авторите на "The Second Machine Age". Макар и Карлота Перез и авторите на The Second Machine Age да разглеждат света преди всичко през призмата на неговата технологична история, то тяхната визия за историята, а от там и прогнозите им за бъдещето са доста различни. За Перез, светът се развива еднотипно под въздействието на различни технологични революции. Именно такава представа е илюстрирана и с картинката по-горе. В една такава визия, човечеството просто се намира в петета поредна технологична революция, а очакванията са тя да се развие по сходен начин на предходните четири. За разлика от нея, авторите на The Second Machine Age виждат миналото доста по-различно. За тях има две значими събития в миналото, а сега сме пред трето. Т.е. те виждат втората машинна революция като бъдещо събитие, равно по значимост на първата машинна революция (започнала с индустриалната епоха) или аграрната революция през неолита. Т.е. не поредното технологично чудо от поредица на технологични чудеса, а нещо качествено и ново с дълбоки последици за цялото човечество. Горното не го написах за да вземам страна в този задочен дебат, а само да опиша как различната интерпретация на миналото се отразява на нашите визии за бъдещето. Такива примери могат да се посочат много. Та ако искате дайте вашите представи за миналото и от там да се опитаме да направим прогноза за бъдещето.

А сега да се върнем пак към историята. Защо тя е важна? - защото опита на миналото би могъл да ни помогне да предскажем бъдещето. Тук проблемът е в различната интерпретация на миналото. Т.е. има различни "истории", всяка една от които си има своите привърженици. А тези истории хич не са малко на брой: - разните марксисти и нео-марксисти виждат съвремието като последните дни на капитализма. Според тях той се е изчерпал и е наред да дойде нещо друго. Какво друго? - ами не е много ясно, тъй като тук има множество алтернативи. Класическото разбиране е че трябва да идва комунизма, но при- неомарксистите има голямо разнообразие от предложения за "след капитализма" - според привържениците на разните цивилизационни или културни модели, не става въпрос за изчерпване на капитализма, а за изчерпване на западния модел или на западната цивилизация. На ред е доминацията на изтока. - трети виждат съвремието, просто като етап от непрекъснатото развитие. Според тях се намираме в поредния цикъл на икономиката, а след сегашния цикъл следва друг. - според четвърти, сме пред прага на следващата голяма революция (след неолитната и индустриалната). Има и още редица други визии. Общото за всички е, че бъдещето се определя в зависимост от представите какво се е случило в миналото. Например според марксистите, миналото е определено от поредицата смяна на разните му "строеве" - родово-общинен, феодален (или традиционна аграрен), капиталистически (или индустриален)..... Според други, определящото в миналото е формирането и развитието на разни цивилизации - египетска, гръко-римска, западна и всички останали. Според трети, светът се развивал в поредица от малки и големи цикли, като може би най-известните са циклите на Кондратиев. Та ето защо е толкова важна историята. За да се разкаже какво ще е бъдещето, преди това трябва да се разкаже какво е било в миналото.

И едно допълнение към горния ми пост. Предположението, че в момента се намираме в свят на преход от система с ускорен ръст, към система с устойчива икономика, не може да обясни всички съвременни явления. Например поведението на Русия. Русия все още има потенциал за увеличаване на ръста, дори и в режим на "догонване". Стратегията на руските елити би трябвало да е сходна със стратегията на елитите в Китай, Индия, Бразилия и т.н. Т.е. и глобалните и националните руски елити да гледат в една посока, а това е към свят-А. Действията им обаче не съвпадат с тази прогноза и по-скоро показват, че изборът на руските елити е за свят-Б.

Да се опитаме да видим, какъв би бил света на т.н. устойчива икономика. Т.е. свят с минимален или без никакъв икономически ръст. Такъв един свят теоретично може да е свят на разбирателство и на пълна хармония или комунизъм. Към момента обаче тази опция е по-скоро пълна утопия. Много по-вероятно е това да си остане свят на конкуренция и съперничество. В света на икономиката с постоянен икономически ръст, въпреки конкуренцията и съперничеството, поне теоретично всеки един икономически агент може да извлече ползи и да бъде на печалба. Тази теоретична възможност съществува благодарение именно на постоянния икономически ръст. В света на устойчивата икономика, такава възможност дори и теоретично няма. В един такъв свят (без икономически ръст), печалбата за един икономически агент ще е задължително загуба за друг. Това е класическата игра с нулев резултат от известната Теория на игрите. Какво би било поведението на елитите в прехода от свят с ускорен ръст, към свят на устойчива икономика или свят без ръст. В прехода играта все още не е с нулев резултат и теоретично все още могат да спечелят всички, но на хоризонта вече се вижда края на тази игра и "хлопването на кепенците". Т.е. играчите трябва да играят така, че да отчитат и бъдещето на нулевия резултат. За целите на играта елитите се делят на два типа: национални и глобални. Приемаме, че бъдещият устойчив свят може да се развие в два типа: А - глобален мултиплексен, полицентричен и мрежов свят Б - двуполярен (или многополярен) свят с обособени икономически зони Каква би била стратегията на елитите за да извлекат максимална полза за себе си? - интересите на глобалните елити от всички страни е глобализацията да продължи. Т.е. те биха работили за осъществяването на Свят-А - интересите на националните елити на най-развитите страни е да се установи свят с обособени икономически зони или Свят-Б. При свят-А те биха загубили най-много, тъй като в този свят при преминаването на икономиката в устойчиво състояние, икономиките на най-развитите страни ще са подложени на натиск надолу, до равновесното глобално ниво. - интересите на националните елити от страните които изостават от най-развитите, но все още имат потенциал за догонване и ръст е Свят-А. При тези икономики дори и при достигането на етепа на устойчива икономика (на глобално ниво без ръст), все още има възможност за ръст, за сметка на спада при най-развитите. Горното може да обясни някои съвременни явления. Политическата поляризация в САЩ може би е най-нагледния пример за борбата и противопоставянето на националните и глобалните елити в развитите страни. В ЕС може би текат същите процеси. От друга страна изглежда, че в Китай и Индия националните и глобалните елити гледат в една посока и това е свят-А. Явно приемат, че при тях все още има потенциал за ръст и след достигането на глобалните лимити.

Точно така. Китайците много добре осъзнават своите способности и ограничения. Те не са фантазьори като руснаците. Ето защо написах, че според мен те се ужасяват от идеята, че може да се наложи да сменят САЩ като световен лидер или световен хегемон. Те много добре разбират, че културата им е регионална и специфична и няма как да я наложат на останалия свят. Ето защо, ако по някаква неясна, външна за тях причина се наложи да заемат мястото на САЩ като лидер и световен хегемон, това би означавало самите китайци да възприемат световната култура, а това на практика е западната култура. Т.е. би означавало Китай напълно да се озападни. Подобна перспектива изобщо не влиза в тяхната визия, още по малко пък да е желана, планирана и преследвана като цел.

Не мисля, че това е реалната цел на Китай. Или поне не и в нашето разбиране на "водеща световна сила". Според мен те се ужасяват от идеята, че може да се наложи да сменят САЩ като световен лидер или световен хегемон. Имат много различна култура и е трудно да се разбере какво точно искат. Струва ми се обаче, че концепцията за мултиплексен и мрежов многоцентричен свят е най-близо до техните представи. Естествено, в един такъв свят те виждат мястото си като най-значимия и важен център. В този случай - да, целта им е те да заемат това място, а не САЩ. В представите им обаче този свят все още си остава глобален и многополярен и в него САЩ все още ще играе ключова роля. Според мен концепциите им са доста сложни за разбиране и вероятно по-пълната представа изисква анализа на човек, който е дълбоко навътре в китайския начин на мислене и китайската култура.

По същата причина, поради която през ВСВ, САЩ наливаха пари в СССР. Това означава ли според теб, че войната е била между САЩ и Германия на територията на СССР, а СССР са били само обект, но не и субект в тази война? Възприемаш ли ги като някакви статисти или пионки, които са задвижвани и направлявани по волята и интересите на американците, срещу германците. Нали СССР също са получавали пари, оръжия и всякакви други ресурси от същите тези американци

Мен ако питаш Русия на първо място трябваше да оправи собствената си къща. В момента институционално тази страна е едно голяма нищо или ако е нещо, то това е някакъв институционален парадокс. СССР се разпадна и неговите институти отдавна ги няма. През 90-те руснаците се опитаха на тяхно място да поставят основите на някаква държавност и на някакви институти, но Путин ги унищожи и обезсмисли почти всички, при това без на тяхно място да бъде изградено нещо ново. Русия уж е федерация, но федералните субекти нямат никаква реална власт, а вместо това в страната е изграден "вертикаль власти" Русия е република, но се управлява еднолично като абсолютна монархия, обаче без да има института на Монарха Републиката е президентска, но страната не се управлява от института на Президента, а от най-силния и мощен човек в Русия. Това го разбра и слепия по времето на мандата на Медведев. По това време всички руснаци много добре знаеха, че реалната власт не принадлежи на институцията Президент, а на силния на деня Путин. Страната официално принадлежи на 'многонациональный народ Российской Федерации', но в същото време се бори и изгражда русский мир и на никой не му пука за многонационалния российски народ. С други думи парадокс след парадокса и след него друг парадокс. Като всяка нормална държава, Русия трябваше на първо място да си формира държавата и държавността, като създаде здрави и стабилни държавни институти. В момента те практически отсъстват и страната на практика е Персонална империя. Това е някакво временно явление, а какво ще има след него, един господ знае. Здрави институти и институционална държавност при всички положения няма. Т.е. Русия ще трябва тепърва да ги създава някъде в неопределеното бъдеще. На следващо място вместо да се занимава с геополитика, трябваше да инвестира в наука, образование и култура. Да задържи и повиши нивото на водещите си университети, като ги направи световен бранд с привличане в тях на водещи учени и студенти от целия свят. Да раздава щедри стипендии на младежи от чужди страни, които имат талант и искат да се обучават в програми на руски език в руски университети. Да обучава чужденци в изкуствата и чрез тях да увеличава влиянието на руската култура в света и т.н. и т.н. Ако всичко това беше направено, геополитическото влияние на Русия щеше да дойде от само себе си. Страната имаше всички предпоставки. Добре приета и на запад и на изток, на север и на юг, едновременно член на Г8, БРИКС и Big-5. Вместо това в момента не само, че Русия няма геополитическа перспектива, но заради институционалния батак 'държава-недържава' изобщо не е ясно какви и са перспективите като държава, след като приключи периода на Персоналната империя.

Вторачвайки се в големите играчи САЩ и Китай, пренебрегваш средните и малките. Военният конфликт в Украйна беше предизвикан от Русия през 2014 и ескалиран пак от Русия през 2022. Нито Китай, нито САЩ, нито който и да е друг е заинтересован от този конфликт и никой друг не го е предизвиквал. Лично аз не знам защо беше започнат. Русия като държава също няма да има никаква полза от него. Единственият който има някакви ползи може би е само Путин и евентуално неговото най-близко обкръжение. В тази връзка този конфликт не е нещо централно определящо за новия световен ред, а само досадна подробност, която трябва да бъде преодоляна. Да, преодоляването няма да е просто, но това не променя факта, че тази война не е в състояние да създаде посока за някакъв нов утопичен световен ред.

ОК и за какво им е всичко това? Какво ще постигнат с директен военен конфликт помежду си? Виж например какво се случи при приемането на Пакта за бъдещето на ООН. Това е точно по темата за която говорим. Русия направи всичко възможно да осуети приемането на този пакт, но Китай не я подкрепи. Не я подкрепиха и Индия, Бразилия и ЮАР. Нито САЩ, нито Китай, нито който е да е друг се интересува от някакъв илюзорен нов световен ред, който да е коренно различен от този, за който така и така вече се работи. Това е мултиплексния свят на мрежовата многополярност. За какъв чеп му е на някой да остави питомното и да гони дивото.

Военните конфликти засега са локални. Ако си останат такива не виждам кой знае какви проблеми. Плавният преход е "плавен" ако се осъществи без кой знае какви кардинални и супер големи военни или социални конфликти. Въобще не става въпрос да се мине изобщо без никакви конфликти. При толкова дълбок преход конфликтите са неизбежни. Въпросът е да се минимизират рисковете произтичащи от тях. От друга страна аз не виждам в момента предпоставка за голям военен конфликт, в който да се включат активно САЩ и Китай и то на пълна мощ един срещу друг. Писах по-горе, че в голяма степен бъдещето на новия световен ред ще се определи от поведението на тези две страни.

Като казвам 'плато' имам предвид усреднена стойност за цялата световна икономика. Т.е. права ,около която се колебае световната икономика със съвсем леки изменения в едната или другата страна на правата. Естествено, това не предполага, че икономиката на всеки отделен регион или страна ще поддържа плато. Напротив, по-вероятно е в даден момент например икономиките на Европа и Китай да отбележат значителен спад, но той да се компенсира със значителен ръст някъде другаде. Например в икономиката на Индия. Що се отнася до глобалния и постепенен спад в световната икономика, то очаквам това де се случи в синхрон със световния демографски спад и със запазване на средните показатели на глава от световното население.

Не го виждам така. Вариантите според мен са само два. Или мултиплексен свят с мрежова многополярност, или двуполюсен свят с два полюса - САЩ и Китай, като между тях може би ще има някой друг "неутрален" играч. Неутрален дотолкова, доколкото в даден момент ще бъде по-близо или до единия или до другия център, но никога равноотдалечен и от двата. Това се отнася само до системата на платото. Що се отнася до културните особености, то те ще определят как всяка една страна ще се приспособи и ще се впише в световния ред. А какъв ще бъде той ще зависи от САЩ и Китай. Засега желанието и на двете страни е светът да е мултиплесен с мрежова многополярност. Утре ако една от тези две страни реши друго, ще се премине към двуполярен световен ред.

Това което описваш е някакъв плавен спад с минимални и плавни стъпки. Да го наречем устойчив спад. На практика това не се различава кой знае колко от платото. След 2080 прогнозите за населението на планетата е да премине в режим на намаление, така, че икономическия спад ще е напълно естествен и в синхрон с демографския спад. Ускореният спад е съвсем друго нещо. Ускореният спад е също толкова бърз, колкото преди това растежа и ще е свързан освен всичко друго и с технологична, социална и политическа деградация. В една такава среда няма да могат да съществуват каквито и да е тоталитарни системи, просто защото никой няма да има потенциала да ги поддържа. По-скоро ще има анархия, бандитизъм и безвластие с тук-там някакви острови с малко по-голяма сигурност.

Не знам. Ако знаех, нямаше да отварям темата. Писах по-горе, че всяка една от страните ще трябва да намери устойчивото си състояние по своя си начин. Ясно е, че няма да е лесно. Ще повторя нещо, което писах малко по-горе в един от предните ми постове: "Проблемът е, че съвременните политически и социални системи са настроени да работят в режим на ускорено развитие при постоянен икономически ръст. Това се отнася еднакво за всички политически системи . Всички те, без изключение са част от Световната система за ускорено развитие и не могат да работят в друг режим." В същото време не приемай буквално, че платото ще се установи точно на пика на предната система. То може да се установи по-рано и изобщо да не се достигне до теоретичния възможен пик. Възможно е пикът да бъде преминат и за известно (но относително кратко) време да се тръгне по-надолнището, но въпреки това да се установи някакво плато на малко по-ниски нива от пиковите. Във всеки случай плъзгането по надолнището по пътя на ускорения спад в момента не се разглежда от никой като някаква алтернатива. Ако се разглежда изобщо, то е като на рисков и катастрофичен вариант, за който трябва да се направи всичко възможно да бъде избегнат. Ти какво мислиш по въпроса и какви алтернативи виждаш?

В ООН беше приет "Пакт за бъдещето". Самото име показва, че това е основополагащ документ, който очертава дълбоки реформи както в света като цяло, така и за реформиране на организацията и управлението на самото ООН. Русия се опита за провали приемането на документа с мотиви, че той "изразява главно интересите на запада". След като номерът не мина, представителите на РФ предложиха поправка, според която "ключевые вопросы, рассматриваемые в пакте, являются предметом внутренней юрисдикции, в которую ООН не должна пытаться вмешиваться." Резултатите от гласуването бяха смазващи за Русия. За тази поправка освен Русия, гласуваха Сирия, Судан, КНДР, Иран, Никарагуа и Беларус. Ето повече инфо: https://www.bta.bg/bg/news/world/747244-pakt-za-badeshteto-beshe-priet-dnes-na-sreshtata-na-varha-za-badeshteto-koyato- Това е руската позиция: https://russiaun.ru/ru/news/pactforthefuture2209 А тук има картинка с инфо за гласуването на самия Пакт: https://centralasia.media/news:2168779

След приключването на етапа с 'ускорено развитие' има два пътя. Единият е икономиката да остане на нивото около пика на предходната система. С други думи от система с ускорен ръст да се премине към система "плато" или система на т.н. 'устойчива икономика'. Т.е. система без значителни ръстове и спадове, около някакво стабилно и устойчиво, постоянно ниво. Другият е след достигане на пика на системата с ускорено развитие да се премине към система с ускорен спад, който ще продължи до достигането на някакво дъно и установяване на стабилност. Ако се влезе в такъв режим не е ясно колко дълго може да продължи този период, но има голяма вероятност продължителността му да е съпоставима с тази на предходния. В случая със зелените политики или т.н. 'зелен ръст' не става въпрос за алтернатива, а за последния етап на сегашния модел. Т.е. това е временно явление, нещо като преходен етап, който има за цел да направи прехода по плавен. Идеята е да се създаде възможност икономиката да "остане върху платото", а не да се спусне в свободно падане по надолнището. Т.е. да се избегне варианта с ускорен спад. Зависи колко дълбоки са тези конфликти. Ако се локални и сравнително леки, то те ще са част от платото на т.н. "устойчива икономика". Какво ще представлява системата на устойчива икономика засега е трудно да се прогнозира, той като всяка страна ще трябва да намери това устойчиво състояние по своя си начин. Обща рецепта няма. Все пак предполагам, че на база културните особености е възможно да се направи някакъв обобщен модел на световната устойчивост. Ако конфликтите са дълбоки и тежки, то те най вероятно ще са част от "ускорения спад". В този случай прогнозата за "какво ще се случи след това" е невъзможна.