Atom

Същото важи и за България. Тук обаче за тях няма "специално място" и те ще трябва да се запишат в стандартна професионална или профилирана гимназия. Представи си ситуация при която в един клас има 5 деца които отговарят за критериите за VWO, 5 за HAVO, 5 за VMBO и 5 praktijkonderwijs. Каквато и да е програмата на този клас ефектът за всички деца ще е много по-лош от това което е в момента в Холандия.

Благодаря. От това което видях може да се направи извод, че всички са прави. От една страна ти определено си права, но от друга Младенов и Пейчев също са прави. Естествено, всеки от неговата камбанария. От справката се вижда следното - около 22% от учениците в Холандия след основно образование отиват в училища за практическо обучение. Процентът е много висок за да се приеме, че това са само деца с увреждания. Доколкото схванах в Уикипедия ги определят като "ученици, за които получаването на диплома по някой от учебните пътеки на VMBO е твърде амбициозно" - 21% отиват във VMBO. - Останалите отиват в HAVO или VWO, но не става ясно какво е разпределението между тях. Или ако трябва да се направи някаква аналогия тя е следната - първото ниво отговаря на УТР или "училище за трудови резерви". Такива е имало в България през 50 и 60-те на 20-ти век. Те са били ориентирани почти изцяло към практиката, като теорията е ограничена за базови неща без които не може да се осъществи практическото обучение. - вторият тип или VMBO е нещо като СПТУ от 70-80 години на миналия век. - HAVO е неща като Техникумите от миналия век - VWO е гимназия. Без приравнителни изпити, за висше образование могат да кандидатстват само деца завършили HAVO и VWO, като тези от HAVO имат достъп само до университети за приложни науки (за академичните и на тях им трябват приравнителни изпити) Изглежда, че в Холандия има строга цедка и детето попада във вида училище, който отговаря на неговия потенциал. С други думи децата са "сортирани" и всеки попада в групата където ще може да се справи и ще има полза както за него така и за обществото. Около 44% от децата завършват средно образование което не им дава достъп до университет. От останалите, тези с HAVO могат да кандидатстват директно само в приложни университети и единствено децата с VWO могат да кандидатстват където желаят, без ограничения. Или това е типична меритократична система. В България в момента има три типа гимназии - професионални, профилирани и такива по спорт или изкуство, но последните са много малко и на практика нямат значение за системата. Всяко едно дете може да попадне в гимназия от първите два типа, независимо дали има или няма потенциал да се справи с програмата. Естествено има някакъв състезателен принцип, но той е само за конкретни гимназии, а не за това какъв тип е училището. Например няма никакъв проблем дете завършило основно образование с 3,00 да се запише в математическа гимназия, стига в самата гимназия да има свободни места. Няма ограничения и 100% от децата завършили средно образование могат да кандидатстват и да учат където си искат. Разбира се око съответния ВУЗ ги приеме. Или това е типична демократична система. Тази "демократичност" обаче си има своята цена. Всички знаем, че скоростта на една система се определя от скоростта на най-бавното звено, че качеството на цялата машина не може да е по-високо от качеството на отделните детайли и т.н. С други думи като изключим по 2-3 елитни гимназии във всеки областен град + още може би 10 в София, в останалите може да попадне всеки независимо от дизайна на програмата и дали тази програма е подходяща или не за конкретното дете. Ако обаче имаме клас от деца с много различен потенциал и способности, крайният резултат ще е лош за всички деца от класа. В случая няма значение какво ще се променя в програмата. Дали ще се увеличава или намалява броят часове, дали ще се усложнява или олекотява програмата е все тази. Прецакани винаги ще има.

Имах предвид не цялото население, а децата. Например колко процента от завършилите Elementary school през 2021, са записани през текущата учебна година и учат в VMBO, колко в HAVO и съответно VWO? Разбира се ако го знаеш или имаш някаква приблизителна идея. Ако тази информация не е толкова лесно да се намери не се затруднявай да я търсиш - не е чак толкова важно.

А горе-долу как се разпределят децата в различните средни училища - VMBO, HAVO и VWO. Какъв дял от младежите избират (или пък попадат?) в единия тип средно училище, в другия или в третия.

Украинският народ не е по-различен от който и да е друг народ в Европа. Разграничаването между тези, които сега наричаме руснаци и тези които сега наричаме украинци също не е от вчера. Виж например Паисий. За него "руси" са само тези, чийто наследници наричаме украинци, докато тези които познаваме днес като руснаци за Паисий са "московци". Т.е. за Паисий това са два различни народа. В по-късните времена иманата се сменят, но разграничаването си остава. По същата логика може да се зададе друг въпрос - след като на територията на днешна Русия има една камара езици, кое те кара да приемеш, че един народ говори една камара езици. Въпросът обаче е безсмислен.

Аз съм останал с впечатление, че в момента е обратно. В САЩ висшето образование е академично. Образованието по право например се смята за нещо като "надграждане". Т.е. за да запишеш специалност право, трябва вече да имаш висше образование и да си придобил някаква бакалавърска степен в друга област, без значение каква. Същото нещо е и с медицината. Това е доста далече от практичност. За САЩ обаче в никакъв случай не може да се каже, че животът е по-спокоен и не е интензивен. В Обединеното кралство университетите също са академични. В Германия, Холандия, Дания и др. има два типа висши учебни заведения - академични университети и приложни университети. Тези които са по-известни почти всички са академични. Не съм гледал статистика за това каква е реализацията на завършилите единия тип и завършилите другия, но на пръв поглед тези с диплома от академичните се справят по-добре. Това не е задължително да се дължи на това какво са учи в университета. Възможно е просто подборът на входа или цедката при самото следване при академичните университети да са по-големи и тези които ги завършват да имат като цяло по-високи интелектуални качества, да са по-упорити и т.н. Изборът академично или приложно образование е труден и всеки трябва да си го направи сам. Дора би трябвало да познава холандската система и може да даде статистика как е там. Холандските университети, както академичните така и приложните, се смятат за едни от най-добрите в Европа (приложните в сравнение с останалите приложни и академичните с останалите академични) и ще е интересно да се види какви са разликите при реализацията на студентите.

Тантине, спри се човек. По някое време изглеждаше, че аха-аха и ще влезеш в час, но това с тази тема е още по-зле и от преди. Не го приемай като заяждане, а като най-добронамерен съвет.

Нормално е да изпускам много неща, но не мисля, че имам проблем с логиката. Писах ти вече каква е тя. Изходната точка е 'не знам'. Втората стъпка е 'не вярвам' (в случая на учебниците по история и на това което пише в медиите). Третата е 'проверявам', като проверката е по възможност в научни публикации. Останало се върти около тези три стъпки. Същото нещо ти го писах и в темата за науката, но тогава пак ме обвини, че логиката ми куца. За конкретния случай (дебат на историческа тема) това което трябва да се знае предварително е, че учебниците по история (тези по които се преподава в училищата) не са наука, а литература или приказка. Това е така навсякъде по света (за всяка една държава) и няма никакво значение за коя "национална история" или "история на ....... (някакъв народ)" става въпрос. Писаниците в медиите пък са още по зле. Т.е. ако от мързел някоя от трите стъпки може и да се пропусне при дебат в някое друго научно поле, то по историческите въпроси и трите стъпки са задължителни. Това е сравнително проста система, но досега не ме е подвеждала.

Дизайнът на изпита е направен така, че да може да обхване и двете категории. До миналата година матурата по математика обхващаше само материала от задължителната подготовка. Ето защо в СУ имаше два изпита по математика - един съобразен с програмата за задължителна подготовка и друг с профилираната. Естествено двата изпита бяха с различна тежест. В момента материалът по профилирана подготовка е по-сложен от профилираната по старата програма. Сега май в профила се учат (а не само споменават) интеграли, диференциали и т.н. От друга страна задължителната е по-олекотена в сравнение със задължителната по старата програма. С други думи ножицата е отворена много повече в сравнение със старата програма. Конфликтният момент според мен е със старите матури. Реалната картина може би е, че матура до 2021 би трябвало да се приравни на изпита през 2022. Сега обаче ДЗИ-2021 се приравнява на ДЗИ1-2022, тъй като предните набори нямат възможност нито да се явят на по-сложната матура, нито да се явят на по-сложен изпит.

Тази година завършва първия випуск на средните училища по най-новата, нова програма. Смисълът на програмата беше да се раздели гимназиалния етап на два под-етапа. Първи от 8 до 10 клас включително и втори етап 11-12 клас. До 10 клас се учат предмети от общообразователната подготовка, а през 11 и 12 профилирана или професионална подготовка. Моделът беше замислен да даде възможност за хоризонтална мобилност след 10 клас, но още в началото тази опция беше на практика елиминирана. Профилирани предмети има и в програмите за 8,9 и 10 клас и за да се осъществи хоризонталната мобилност след 10-ти училищата изискват приравнителни изпити. Естествено при наличието на свободни места. С други думи на хартия има хоризонтална мобилност, но на практика няма. Още при въвеждането беше ясно, че и тази най-нова, нова система ще има проблемни места. Причината е, че по замисъл второто ДЗИ може да се положи само по профилиран предмет. Миналата година родителите се усетиха, че децата им няма да могат да кандидатстват където желаят (не могат да положат необходимия ДЗИ) и надигнаха вой. Решението което се измисли е да могат да се полагат до две матури (по желание) по непрофилирани предмети. При това положение ето как се формира тази година състезателния бал в СУ за прием в специалност "софтуерно инженерство": С коефициент 3,25: 1. ДЗИ¹ по математика 2. ДЗИ¹ по информатика ИЛИ С коефициент 3: 3. изпит по математика ИЛИ С коефициент 2,75: 4. ДЗИ¹ по информационни технологии ИЛИ С коефициент 2,5: 5. ДЗИ² по математика Или с други думи 6,00 на матурата по задължителна подготовка по математика се равнява на 5,00 изкарана на кандидат студентски изпит в СУ и 4,62 на матура по профилирана подготовка. Нямам никаква идея как ще става кандидатстването в чужди университети и дали матурите от типа ДЗИ2 ще се признават за матури, макар и с по-малка тежест. Самите чужди университети най-вероятно също не знаят, тъй като опцията за ДЗИ2 се измисли в последния момент. Общо взето това е точно от типа на това което се иска - нагаждане на системата по желанията на обществените настроения. ПП. Всички държавни зрелостни изпити (ДЗИ), положени в периода 2008 – 2021 г., се включват в балообразуването с коефициентите за държавните зрелостни изпити (ДЗИ1), положени през 2022

Манипулираш. Статията беше, че готвенето на нишестени храни допринася за това. Ние не сме специализирани за усвояването на подобни храни в суров вид, така както ги предлага природата. Пробвай да ядеш жито без поне начукване или накисване. Просто събираш от полето и ръфаш. Хипотезата е, че термичната обработка на храната е започнала много по-рано отколкото показват реалните доказателства. Дори и тази статия обаче не изключва месото. Консумацията на месо е характерна още ПРЕДИ термичната обработка на храната и преди появата на каквито и да е оръдия на труда.

Ето виждаш ли, не е толкова трудно. Проблемът ти е, че към всяка дискусия, независимо от темата, подхождаш като на война. Всичко опира обаче до подхода към даден проблем и начина на възприятие на света. Когато става въпрос за наука е добре изходната точка да е "не знам". Това ти го писах и в другата тема, но не го разбра изобщо. Ако това е отправната точка има мотивация въпросът да се проучи и се стига до някаква истина. Колко е пълна тя е друг въпрос. Ако отправната точка обаче е "знам всичко" няма мотивация за проучване и човек разчита на знанията, шаблоните и стереотипите които вече се намират в главата му, т.е. на вярата. Национализмът например се базира на вярата. Някой е напъхал нещо в главите на някакви хора и то си стои там. Ако изходната точка на човека е "не знам" и "не вярвам" той няма как да е националист. Национализмът разчита на това, че хората знаят това което им е втълпено и вярват в него. Разбира се има и националисти-професионалисти. Т.е. хора на които изходната точка е "не знам" и "не вярвам", но в същото време проповядват национализма. Те обаче във всяко едно общество са много малко малцинство. Не за друго, а защото за тази "професия" се изискват висок интелект и една камара други качества. Стасис например в интервюто си прояви лек национализъм. Според него авторът на житието е полу-учен славянофон. Това обаче няма как да е така и Стасис го знае много добре. Авторът на житието е високо ерудиран и образован човек и си е изпълнил добре задачата. В случая национализмът на Стасис е лек, защото той не го проповядва активно, а просто го "пази" и помага за неговото съхранение. Не знам защо е така, но по някаква причина се крие или поне принизява ролята на Византия и църквата за разпространението на славянската книжнина и литургия и за последващата "българизация" на балканските славяни. Трап няма този проблем (той е външен за балканите) и тези неща ги пише без задръжки и без да прикрива нищо.

Тц. Ако ставаше въпрос само за една система е така. Ако обаче става въпрос за множество от системи проблемът явно е другаде и няма да го решиш ако променяш непрекъснато системите. Проблемът ще реши ако се променят базовите неща, общи за всички системи - неща като върховенство на правото, равенство пред закона, спазване на закони и правила и т.н. Иначе с "нагаждането" на системите към действителността деградацията ще продължава. Какво става в момента? Не може да интегрираме например ромите и нагаждаме системата по тази действителност. В резултат ромите "интегрират" българите. В момента в училищата по малките населени места става точно това. Ученици в 7 клас не могат да боравят с таблицата за умножение. И не, не става въпрос за роми. В големите градове това може би все още не се усеща, но само до 10 години ще се усети и там. Какво ще правим тогава? Ще премахнем таблицата за умножение защото програмата е лошо проектирана и не отговаря на действителността? А дали програмата без таблица за умножение е добра и ще "работи за нас"?

Виж, аз по-напред го писах някъде, но ще го повторя пак. Каквато и да е програмата, ако тя не се спазва или на прост език не се учи, промяната ще е само една - надолу. Формално провежданите часове, формалното учене и формалното изпитване, формират само отрицателни умения. Дали ще е математика, дали пеене или рисуване все тая. Дали часовете ще са повече или по-малко - пак все тая. Забележи - резултатът няма да е нулев или просто "няма ползи", а отрицателен. Т.е. на децата се нанасят вреди. Това е основният проблем. Всичко останало - какви предмети се изучават, колко часа и т.н. е второстепенно. Какво значение има дали в програмата ще е записано Фотошоп, интеграли или шев и кройка, като така или иначе обучението и всичко останало ще е само формално и реално няма да се учи нищо? Може да се изкаже хипотеза, че този феномен става масов след 2006 и е основна причина резултатите да са такива, каквито са. Поне личните ми наблюдения са в тази насока.

Това пак е оправдание. Турция например прави значителен прогрес и в момента е 10 места преди нас.

Не знам дали соца е виновен. В общата класация на ПИЗА за 2018 Естония, Полша и Словения са в топ 20, а Естония е абсолютен лидер от "белите страни". Пред нея са само азиатци. Русия е на 30 място, а ние на 50. Очевидно е, че има нещо не наред в нас самите. Не може 30 години да обвиняваме за всичко соца. https://factsmaps.com/pisa-2018-worldwide-ranking-average-score-of-mathematics-science-reading/

Пак не става. Това може да стане, но намалените часове и по-малкото натоварване по математика, химия и т.н. за внучката на Пейчев да се компенсират с нещо смислено, което да помогне на внучката за реализация в бъдеще. Например някакви часове които създават умения за полагане на грижи за стари хора. Защото в бъдеще там ще е голямото търсене на специалисти. Да, но той не иска това, а Фотошоп. Ако просто намаляваме часовете и натоварването, без идея децата да се насочат към нещо смислено и полезно за бъдещето не правим нищо.

Коя реалност - политическата? По отношение на икономиката обществените настроения дори не отразяват съвремието, а са отражение на тенденции и неща които са били актуални преди 10 и повече години. От кога се знае например, че съвремието и бъдещето е на изкуствения интелект? Знае се, но обществените настроения игнорират тази информация все едно, че такова нещо няма и не може да има. С други думи обществените настроения отразяват икономическата реалност от поне -20 години от днес, а образователните системи трябва да отчетат ситуацията поне +20 години ако броим от днес. Как го виждаш да стане този номер?

Не става. Те специалистите не могат да прогнозират какво ще бъде след 10 или 20 години, а какво остава това да се направи от "обществените настроения". Например това което се знае със сигурност е, че обществата в развития свят застаряват. Предполага се, че след 10-20 години най-голямо търсене на трудовия пазар ще има за хора които да се грижат за възрастните - болногледачи, социални асистенти, психолози специализирани за работа със стари хора, медицински сестри и т.н. В момента общественото мнение обаче не е склонно да вижда децата си като "болногледачи" или асистенти на стари баби и дядовци и няма да се юрне с ентусиазъм да пренастройва образователната система в тази посока.

Сигурно е така. Въпросът е, че никой не знае какво точно трябва да се промени. В момента се провеждат какви ли не експерименти, но още никой не може да налучка оптималната система. Причината е елементарна. Всичко се променя много по-бързо, отколкото времето необходимо на една система да даде реални и измерими резултати.

Малко са, затова и успяват. За масово образование частните училища или университети не са най-доброто решение. В САЩ например частните университети с идеална цел изпълняват много добре функциите си като елитни институции. Частните for-profit университети, които се стремят да се намърдат в масовия сегмент са много, мнооого зле.

Ами за житието е български. Какво очакваш друго? Славяните изчезват от византийските източници още към края на 12-ти век. В гръцките извори се "побългаряват" или "посърбят" всички, дори и хора които живеят на територии които никога не са принадлежали преди това на България. Ако се споменават някъде някакви славяни това е само по периферията - Пелопонес, някъде по Далмация .... Показателни в това отношение са латинските източници от времето на кръстоносните походи. Кръстоносците например пишат за Одрин, Димитока или Солун за градове на "българска земя". Кога реално са били такива? - никога. В околностите им обаче най-вероятно е имало някакви славяногласни. Кой ги е кръстил тези хора "българи". От къде са разбрали кръстоносците, че са такива? Няма от кой друг освен от ромеите или от самите местни славянофони, които са го разбрали пак от ромеите. Славяни на балканите се появяват отново (и то рядко) в гръцки източници едва някъде в края на 18-ти и в 19-ти век с възникването на национални движения. Затова и Стасис казва, че житието е написано с "ясен мотив за побългаряване на композитора" - "με σαφές κίνητρο τον εκβουλγαρισμό του συνθέτη". В случая мнението на Стасис е коректно, тъй като това е ситуацията по времето на написване на житието и Стасис не може да си измисля. Когато Стасис говори от свое име, а не за "мотивацията на автора" използва думата славяни. В случая Стасис пак се стреми да е коректен, тъй като от съвременна гледна точка там вече няма българи, а хора които определят себе си като "македонци", докато "славяни" е неутрален термин. Нещо неясно?

Ами браво. Значи е имало някакъв ефект - придобили сте универсални умения. В Харвард например в бакалавърските курсове не се преподава нищо "практично" или пък "професионално". Цялата програма е съставена от "тъпизми" и теория. На студентите още от началото им се казва, че не ги подготвят за нещо конкретно, а им помагат за създаването на широк кръг универсални умения които да им помогнат при всякакви непредвидени ситуации. Разликата е, че там още в началото им казват какво правят и защо, а на теб никой не ти е казал подобно нещо.

Каквато и да е програмата - натоварена или олекотена, тя трябва да се спазва. В противен случай не изпълнява предназначението си, а може да нанесе и вреди. Има училища в които по определени предмети има натоварени часове и сравнително високи изисквания, но за да се "компенсира" натоварването, обучението по някои от другите предмети е пародия. Например някъде това са часовете по информационни технологии, които на практика са свободен час. Децата си цъкат на телефоните или на компютрите и толкова. Другаде същата функция изпълняват часовете от философския цикъл. Ако училището не е "елитно" и се предлага втори чужд език, то в 90% с случаите това пак е "свободен час" и т.н. Това е много порочна практика. Ако няма да се изисква дори елементарен минимум, по добре този час да го няма изобщо. В подобни "свободни часове" единственото което правят децата е да придобиват отрицателни "умения".

Е, хайде сега. Това да не съм го писал аз: "Иначе дума "зелиа", никога не е употребявана, може би по правилно ще бъде диалектното "зиелие"..." Един път думата (би)зелиа никога не е употребявана, а правилно е (би)зиелие. Сега точно обратното. Освен да отричаш учените започна да отричаш и себе си. Това правилната линия на партията (упс на нацията) е голяма работа.