Atom

Според мен какъвто и да е модела, най-важното е да има легитимация. Сигурно вече ставам досаден, но според мен това е ключово. Детайлите наистина са важни, но няма ли легитимация няма и власт. В моделът на Storen легитимацията ми се губи.

Със сигурност, определението "олигархия" на сегашните политически режими има право на съществуване. Но със същата сигурност, ако човек тръгне да търси олигархия ще я намери както в атинската демокрация, така и в абсолютните монархии. Просто ще влезем в парадигмата на теорията на елита, според която властта и управлението са винаги в някакво малцинство (елит), но вместо елит ще използваме понятието олигархия. Една такава парадигма обаче изтрива нюансите и до голяма степен обезсмисля термините монархия, република, олигархия, демокрация и т.н. В тази парадигма промените които предлагаш няма да променят нищо, тъй като управлението пак ще си остане в елита (или олигархията). Ето защо и за де не се слага всичко в един кюп, аз лично предпочитам някаква друга класификация. Това не означава, че отричам теорията на елита (или олигархията). Просто тази теория описва социалните системи и властта от един ъгъл, а термините монархия, република, олигархия, демокрация и т.н. от друг. Това са две различни парадигми, като всяка от тях има право на съществуване и разглежда нещата от собствената си гледна точка. Те не се изключват, а по-скоро се допълват. Ето тук съм описал по-подробно собствената ми класификация:

Има четвърта, вероятно заключителна тема от серията.

Сегашната политическа система в развития свят е комбинация между олигархия, меритокрация и демокрация. Т.е. имаме три тенденции, които взаимно се преплитат, влияят и взаимодействат. Това което предлага колегата Storen на пръв поглед би трябвало да подкрепи демокрацията, но според мен ще подсили олигархията. Българинът не е склонен да плаща за излишни според него неща. Това, че системата предвижда хората да плащат за своето "представителство" е обречено още в зародиш. Освен това при така поставен казус не е ясно кой се явява патрон и кой клиент. По-скоро ще стане обратното. Демагози ще привличат бедните с техните ваучери като им обещават някакви неща или най-малкото да им "осребрят" ваучерите напълно или частично, а средната класа просто няма да плаща и да търси "представителство". Видът хомо сапиенс съществува от около 200-300 хиляди години. Над 95% от времето през което е съществувал нашия вид, водещата "политическа система" е била "консенсусната меритокрация". Тази система е в основата на всички други системи, той като и колективизма и индивидуализма и останалите човешки социални феномени имат корени в нея. Ако отчетем този фактор, системата на Storen може леко да се модифицира. Например лицензираните граждани да останат и само те да имат право да участват в предлагането на законопроекти и тяхното обсъждане, но гласуването да е всеобщо и без посредници. По този начин може да се формира някакво "общо национално събрание". Нищо не пречи обаче това събрание да е само една от институциите, т.е. нещо като долна камара и да има и горна с избираеми представители. Вече какво ще бъде разпределението на функциите на тези две камари е отделен въпрос.

Пиши за каквото си искаш. Писах ти какво имам предвид, защото се обърна към мен, а в един диалог е нормално да има уточняване, ако едната страна не е разбрала правилно другата. Изказах някаква позиция, която мога да повторя и потретя. Тя е съвсем проста: такова нещо като монокрация или устойчиво еднолично управление, което се базира само и единствено на силата няма и не може да има. Такова едно управление може да е само временно, ако не се намери някакъв механизъм за легитимирането му. Дали властта ще се легитимира като божествена, дали ще се базира на някаква аристократична легитимност, на легитимация "от народа", на някакво митично наследство, на договор или на нещо друго няма значение. Важното е, че трябва да се намери начин за легитимация. Разбрах, че не си съгласен с това мнение. Възможно е наистина да греша, възможно е да пиша лъжи и неистини, но не мога да схвана къде точно е проблема. Освен обилна доза лични нападки, така и не видях смислена критика на това твърдение. Извън личните нападки ми сервираш някаква откъслечна информация, малко от тук, малко от там с която честно казано изобщо не се разбира какво точно искаш да кажеш. Имало в Гърция хегемони. Ами има. А има ли доказателства, че властта на хегемона е устойчива и се опира само на неговата сила и няма нужда от допълнителна легитимност? Въобще не става ясно. Ти може и да си ги знаеш тези неща и за теб да е по подразбиране, но за останалите не е така. Не знам изобщо защо ти отговарям.Ценя мненията ти за античната история, защото познанията ти в тази област от една страна са много задълбочени, а от друга широки. Вероятно затова и защото се надявам ти също да уточниш какво имаш предвид. Истината е обаче, че не очаквам смислен и конструктивен отговор, а поредната доза от лични нападки.

Мнението ми не беше свързано с фактическото положение , а засяга оправданието на властта. Монарси определено има. Въпросът е от къде монархът черпи легитимност. Ти сам си описал достатъчно възможности или "линии" на властта с които тя може да се оправдае. Що се отнася до несъществуващия термин "монокрация" да вземем например Спарта. Този термин е неуместен за Спарта най-малкото защото там не управлява един цар, а двама. Т.е. нямаме "моно". Властта на царете не се оправдава с "-крация" и с това, че са силни сами по себе си, а с божествения им произход, като потомци на Херакъл. Освен това властта на спартанските царе допълнително се подсилва ат Апела - общото събрание на спартанците, чрез което царската власт се легитимира и "от народа". И накрая институтите Герусия и този на Ефорите допълват тази легитимност. Царстването само заради кратоса е възможно, но надали ще е трайно. Според мен допълнителната легитимация и оправданието на властта са задължителни за устойчивост на управлението.

Това не ми се струва модел на демокрация, а по-скоро модел на меритокрация (или при древните гърци аристокрация). Няма лошо, но историята е показала, че такова управление на практика не е съществувало и е по-скоро някакъв пожелателен еталон. Колкото и да са добри първоначалните намерения, подобно управление много бързо ще се трансформира в стандартна олигархия.

.

ОК. За мен не е проблем да приема, че нямам понятие от това или онова. Общо взето от много неща нямам понятие. Затова ще те помоля да ми направиш една услуга. Ще си позволя да цитирам пак моето твърдение: "Ако се върнем на древните гърци и техния светоглед може да видим, че те имат понятия като демокрация и аристокрация, но нямат понятие монокрация. Т.е. за тях представата, че един човек може да управлява, просто защото е силен и мощен не съществува." Би ли ми обяснил, но бавно и стъпка по стъпка като за олигофрен, защо не съм прав. Примерът ти с хегемон не става. Опитай с нещо друго.

За неразбралите и обърканите: 1. В първата тема от серията "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?", авторът изказа твърдение, че политическата ни система е фарс (с което съм съгласен) защото е чужд политически модел, който не е съобразен с психологичните специфики на българите и ни е наложен под външен натиск (с което не съм съгласен) 2. Във втората тема от серията нищихме "Патроно-клиентски и патерналиски социални структури", които според автора са дълбоко вкоренени в българския национален манталитет и с които би трябвало да се съобрази бъдещата политическа система на България. 3. Тъй като във втората тема стигнахме до кривата круша, се създаде нова тема: "Популярни политически термини и понятия" в която да уточним смисъла и съдържанието на основните термини с които да продължим дискусията. А главната цел на дискусията е да отговорим на въпроса какво да е "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?" Нещо неясно?

Ами вземи прочети встъпителния пост на автора, а не само заглавието. В противен случай ще продължаваш да се объркваш.

Настоящата тема на Storen е трета от серията "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?". Първата тема която пусна той е именно с това заглавие, втората е "Патроно-клиентски и патерналиски социални структури", а третата е настоящата. Трите теми са взаимно-свързани, защото всяка следваща има пряка връзка с предходната. Отговорът ми на питането на колегата Gabraka е свързан с горното и в контекста на въпросите засегнати в серията. А главният въпрос от който тръгва всичко не засяга миналото, а настоящето и бъдещето и то конкретно тук, в България. Въпреки, че съм твърд републиканец допускам, че може и да не съм прав и за бъдещето на България може и да има друга, по-добра система. Ако смяташ обаче да ме убеждаваш, че монархичното управление е по-добро за България, то доводите ти са..... хайде да го кажем по-меко - не стават. Не виждам какво общо има френската монархия от 18-ти век с едно хипотетично бъдещо монархично управление в България.

Никой не казва, че нямат понятие изобщо, а че нямат понятие "монокрация". Т.е. абстракция подобна и оформена като другите два термина демокрация и аристокрация. Нещо като по-късно появилата се "автокрация". Въпреки, че и тази дума има своите нюанси и няма съвсем същото съдържание, което би имала липсващата "монокрация". В случая не става въпрос за титли, а за начин на абстрактно мислене на древните и как те оправдават и легитимират правото на власт. С други думи щеше да е интересно ако имахме не просто ἡγεμών и ἡγεμονία, а нещо като ἡγεμώνοκρᾰτῐ́ᾱ или ἡγεμώκρᾰτῐ́ᾱ или там както би се съставила подобна дума по правилата на гръцкия език.

Уфффф. Крацията е общото събрание на акционерите. Архията е борда на директорите. Това са две съвсем различни различни категории. В случая президентът е само някакъв директор, подвластен на акционерите (т.е. на народа) и е напълно нормално да се нуждае от пълномощно. Ние нямаме пряка демокрация, а представителна. Т.е. управлението ни е както при голяма част от корпорациите, където акционерите не се занимават пряко с управлението, а това се прави от директорите. А дали директорът ще работи по свое усмотрение и в лична полза, зависи от акционерите. Ако го допуснат да ги краде и лъже си е за тяхна сметка.

Така де, нали за това става въпрос. За илюзиите които трябва да внушат на хората, че една или друга власт е "правилната власт". Всички тези кралски традиции, етикети, табиети и мурафети са част от илюзията и измамата, които имат за цел да накарат балъците да се подчиняват на някакви случайно избрани от съдбата хора. Само не разбрах обаче защо ми го написа всичко това. Къде го видя това "Ние" и какво общо има с предния ми пост.

И какво има за разбиране? Архията е зависимо управление. За да можеш да прилагаш такова управление, трябва някой друг да ти е делегирал тези права, да ти е издал "пълномощно". Крацията от своя страна е независимо управление и не се нуждае от каквито и да е пълномощни. Виж например пълния титул на Борис III: "Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски". В случая съвсем ясно е формулирано кой е носителят на "Крация" и кой издава пълномощните . Това са "Божията милост" и "Народната воля".

Така де, имаме Архия - управление. Като управлението на борда на директорите. Бордът обаче сам по себе си няма Крация. Крацията е в ръцете на общото събрание на акционерите. С други думи Архия-та се нуждае от външен източник на сила, който да "подпира" и мотивира нейното право да управлява. Крацията от своя страна няма тази нужда, тъй като тя самата е източник на силата. Ако се върнем на древните гърци и техния светоглед може да видим, че те имат понятия като демокрация и аристокрация, но нямат понятие монокрация. Т.е. за тях представата, че един човек може да управлява, просто защото е силен и мощен не съществува. Понятията монархия и монокрация не са едно и също нещо. Монархията не притежава вътрешна сила (не е крация), а е нещо като назначено управление, което се нуждае от външен източник на сила. Ето защо монархия, която не е назначена и мотивирана от външна "крация" за древните гърци не е легитимна, а е "тирания".

Аз съм твърд републиканец.

Deaf е почитател на монархията с нейните султано-кралски табиети и мурафети и трудно, да не кажа невъзможно е някой да му промени позицията. Позиция, според която монархията е естественото състояние на човечеството и в която "човешката природа е да има монарси". Що се отнася до образа на монарха, в една такава хипотетична "човешка природа" този образ е приравнен на полу-божество или дори на Суперчовека, който трябва да детронира Бога и да заеме неговото място.

Ето това, което ти НАРОЧНО пропусна: "В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя род славяни — и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари — и до днес, и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово." Погледът на Паисий наистина е доста по- различен...... включително и от твоя. За Паисий, народът наречен славяни са тези, чийто наследници са останали по местата си и "сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар". Тези хора са от "един род и език с българите". Славяните, които напуснали тази земя са водили война не с кой да е, а с "москалите и русите". Едва след като славяните победили москалите и русите и се заселили на Болга се нарекли българи. Ти обаче не го пропусна защото не можеш да го прочетеш, а защото не искаш да го прочетеш. Специфичната ти идентичност не ти позволява да го направиш, а те кара избирателно да виждаш само това, което отговаря на идентичността.

Това все пак са само техники и тактики. Има достатъчно много книги в които са описани, а самите техники се използват във всяка една човешка дейност - реклама, маркетинг, комуникации (публични и корпоративни) и още куп други. Между другото г-н Иво Христов (по повод на който тръгнаха тези теми) е един от илюзионистите. В интерес на истината е много слаб като такъв, защото техниките му се изчерпват с 2-3 и то от най-елементарните, които вероятно се учат още в първи или втори курс в бакалавърските програми.

Що не го погледнеш на втори поглед и особено това което си пропуснал в многоточието.

И в други теми съм го писал, но хайде да се запиша и тук. Според мен в по-голямата си част русофилията на съвременните българи се дължи на идентичност. Т.е. не става въпрос за стандартна " -филия", а за форма на национална идентичност в която понятието българин е преплетено по някакъв странен начин с понятието Русия. С други думи в България има два вида българи - стандартни, които са мнозинство и (Русо)българи, които са малцинство, но все пак ги има. Затова се забелязва и това 'непризнаване на фактите'. Когато нещата опрат до идентичности, фактите са без значение. Има българи, които възприемат 'българщината', като нещо неразривно свързано с Русия. Без Русия за тях понятието българин няма смисъл. Нещо като мисленето на Путин: "Зачем нам такой мир, если там не будет России?", но при тях е "за какво са ни българи (България), ако те не са свързани завинаги с Русия". Следователно колкото повече факти им се дават, толкова по-силно и упорито ще защитават Русия, защото възприемат това като защита на своята идентичност. Сега, това за негативността и т.н. за което пише Върбанов вероятно също има значение, но според мен първопричината е различната идентичност.

Хубаво, но това е някакъв частен случай. Могат да се дадат достатъчно примери и в обратна посока. Ти застъпваш тезата, че монархичното управление принципно е по-отговорно от демократичното. "Отговорността пред собствената си кралска чест" обаче е субективна отговорност. Тя включва личната съвест, личната представа за чест и лични морални убеждения. С други думи дали монархът ще е убеден, че постъпва отговорно или не, изцяло ще зависи от собствената му етика и от собствената му интерпретация за "изпълнен дълг". Хора обаче има всякакви, също и крале. Един по-умен - друг по-тъп, един енергичен - друг муден, един жалостив - друг садистичен и т.н. Т.е. кралската етика и морал не са някакви постоянни величини, а променливи в зависимост от особеностите на самия индивид който заема позицията. От друга страна тези категории се променят в зависимост от промяната на личните интереси на краля и от трета промяна има и с промяната във възрастта. На младини един крал може да е енергичен и идеалистичен, а с напредването на възрастта да стане циничен и консервативен. С други думи подобен тип отговорност на практика е безотговорност. Истинската отговорност изисква външен политически субект (или субекти), които да я наложат, регулират и контролират.

Аха, нещо като нищо. Това за "благородна кралска чест" и как щяла тя да държи монарха отговорен е от репертоара и номерата на илюзионистите. И естествено няма как да го разбера. Илюзиите не се правят с цел някой да ги разбира, а напротив - никой да не разбере как става номера. В реалността обаче такъв филм няма. Отговорност само и единствено пред себе си, на практика е безотговорност. Самите монарси това си го знаят, а не го и крият. Например в османската конституция е фиксирано в чл.5 - "Негово величество Султанът е безотговорен. Неговото лице е свещено". Много е вероятно самият Султан да е възприемал себе си като много отговорен човек, който непрекъснато се съобразява със задълженията на собствената си благородна султанска чест. Но фактът си е факт - за всеки случай и да си вържат гащите в конституцията е записано, че Султанът е безотговорен.