Atom

Никой не казва, че нямат понятие изобщо, а че нямат понятие "монокрация". Т.е. абстракция подобна и оформена като другите два термина демокрация и аристокрация. Нещо като по-късно появилата се "автокрация". Въпреки, че и тази дума има своите нюанси и няма съвсем същото съдържание, което би имала липсващата "монокрация". В случая не става въпрос за титли, а за начин на абстрактно мислене на древните и как те оправдават и легитимират правото на власт. С други думи щеше да е интересно ако имахме не просто ἡγεμών и ἡγεμονία, а нещо като ἡγεμώνοκρᾰτῐ́ᾱ или ἡγεμώκρᾰτῐ́ᾱ или там както би се съставила подобна дума по правилата на гръцкия език.

Уфффф. Крацията е общото събрание на акционерите. Архията е борда на директорите. Това са две съвсем различни различни категории. В случая президентът е само някакъв директор, подвластен на акционерите (т.е. на народа) и е напълно нормално да се нуждае от пълномощно. Ние нямаме пряка демокрация, а представителна. Т.е. управлението ни е както при голяма част от корпорациите, където акционерите не се занимават пряко с управлението, а това се прави от директорите. А дали директорът ще работи по свое усмотрение и в лична полза, зависи от акционерите. Ако го допуснат да ги краде и лъже си е за тяхна сметка.

Така де, нали за това става въпрос. За илюзиите които трябва да внушат на хората, че една или друга власт е "правилната власт". Всички тези кралски традиции, етикети, табиети и мурафети са част от илюзията и измамата, които имат за цел да накарат балъците да се подчиняват на някакви случайно избрани от съдбата хора. Само не разбрах обаче защо ми го написа всичко това. Къде го видя това "Ние" и какво общо има с предния ми пост.

И какво има за разбиране? Архията е зависимо управление. За да можеш да прилагаш такова управление, трябва някой друг да ти е делегирал тези права, да ти е издал "пълномощно". Крацията от своя страна е независимо управление и не се нуждае от каквито и да е пълномощни. Виж например пълния титул на Борис III: "Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски". В случая съвсем ясно е формулирано кой е носителят на "Крация" и кой издава пълномощните . Това са "Божията милост" и "Народната воля".

Така де, имаме Архия - управление. Като управлението на борда на директорите. Бордът обаче сам по себе си няма Крация. Крацията е в ръцете на общото събрание на акционерите. С други думи Архия-та се нуждае от външен източник на сила, който да "подпира" и мотивира нейното право да управлява. Крацията от своя страна няма тази нужда, тъй като тя самата е източник на силата. Ако се върнем на древните гърци и техния светоглед може да видим, че те имат понятия като демокрация и аристокрация, но нямат понятие монокрация. Т.е. за тях представата, че един човек може да управлява, просто защото е силен и мощен не съществува. Понятията монархия и монокрация не са едно и също нещо. Монархията не притежава вътрешна сила (не е крация), а е нещо като назначено управление, което се нуждае от външен източник на сила. Ето защо монархия, която не е назначена и мотивирана от външна "крация" за древните гърци не е легитимна, а е "тирания".

Аз съм твърд републиканец.

Deaf е почитател на монархията с нейните султано-кралски табиети и мурафети и трудно, да не кажа невъзможно е някой да му промени позицията. Позиция, според която монархията е естественото състояние на човечеството и в която "човешката природа е да има монарси". Що се отнася до образа на монарха, в една такава хипотетична "човешка природа" този образ е приравнен на полу-божество или дори на Суперчовека, който трябва да детронира Бога и да заеме неговото място.

Ето това, което ти НАРОЧНО пропусна: "В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя род славяни — и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари — и до днес, и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово." Погледът на Паисий наистина е доста по- различен...... включително и от твоя. За Паисий, народът наречен славяни са тези, чийто наследници са останали по местата си и "сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар". Тези хора са от "един род и език с българите". Славяните, които напуснали тази земя са водили война не с кой да е, а с "москалите и русите". Едва след като славяните победили москалите и русите и се заселили на Болга се нарекли българи. Ти обаче не го пропусна защото не можеш да го прочетеш, а защото не искаш да го прочетеш. Специфичната ти идентичност не ти позволява да го направиш, а те кара избирателно да виждаш само това, което отговаря на идентичността.

Това все пак са само техники и тактики. Има достатъчно много книги в които са описани, а самите техники се използват във всяка една човешка дейност - реклама, маркетинг, комуникации (публични и корпоративни) и още куп други. Между другото г-н Иво Христов (по повод на който тръгнаха тези теми) е един от илюзионистите. В интерес на истината е много слаб като такъв, защото техниките му се изчерпват с 2-3 и то от най-елементарните, които вероятно се учат още в първи или втори курс в бакалавърските програми.

Що не го погледнеш на втори поглед и особено това което си пропуснал в многоточието.

И в други теми съм го писал, но хайде да се запиша и тук. Според мен в по-голямата си част русофилията на съвременните българи се дължи на идентичност. Т.е. не става въпрос за стандартна " -филия", а за форма на национална идентичност в която понятието българин е преплетено по някакъв странен начин с понятието Русия. С други думи в България има два вида българи - стандартни, които са мнозинство и (Русо)българи, които са малцинство, но все пак ги има. Затова се забелязва и това 'непризнаване на фактите'. Когато нещата опрат до идентичности, фактите са без значение. Има българи, които възприемат 'българщината', като нещо неразривно свързано с Русия. Без Русия за тях понятието българин няма смисъл. Нещо като мисленето на Путин: "Зачем нам такой мир, если там не будет России?", но при тях е "за какво са ни българи (България), ако те не са свързани завинаги с Русия". Следователно колкото повече факти им се дават, толкова по-силно и упорито ще защитават Русия, защото възприемат това като защита на своята идентичност. Сега, това за негативността и т.н. за което пише Върбанов вероятно също има значение, но според мен първопричината е различната идентичност.

Хубаво, но това е някакъв частен случай. Могат да се дадат достатъчно примери и в обратна посока. Ти застъпваш тезата, че монархичното управление принципно е по-отговорно от демократичното. "Отговорността пред собствената си кралска чест" обаче е субективна отговорност. Тя включва личната съвест, личната представа за чест и лични морални убеждения. С други думи дали монархът ще е убеден, че постъпва отговорно или не, изцяло ще зависи от собствената му етика и от собствената му интерпретация за "изпълнен дълг". Хора обаче има всякакви, също и крале. Един по-умен - друг по-тъп, един енергичен - друг муден, един жалостив - друг садистичен и т.н. Т.е. кралската етика и морал не са някакви постоянни величини, а променливи в зависимост от особеностите на самия индивид който заема позицията. От друга страна тези категории се променят в зависимост от промяната на личните интереси на краля и от трета промяна има и с промяната във възрастта. На младини един крал може да е енергичен и идеалистичен, а с напредването на възрастта да стане циничен и консервативен. С други думи подобен тип отговорност на практика е безотговорност. Истинската отговорност изисква външен политически субект (или субекти), които да я наложат, регулират и контролират.

Аха, нещо като нищо. Това за "благородна кралска чест" и как щяла тя да държи монарха отговорен е от репертоара и номерата на илюзионистите. И естествено няма как да го разбера. Илюзиите не се правят с цел някой да ги разбира, а напротив - никой да не разбере как става номера. В реалността обаче такъв филм няма. Отговорност само и единствено пред себе си, на практика е безотговорност. Самите монарси това си го знаят, а не го и крият. Например в османската конституция е фиксирано в чл.5 - "Негово величество Султанът е безотговорен. Неговото лице е свещено". Много е вероятно самият Султан да е възприемал себе си като много отговорен човек, който непрекъснато се съобразява със задълженията на собствената си благородна султанска чест. Но фактът си е факт - за всеки случай и да си вържат гащите в конституцията е записано, че Султанът е безотговорен.

И какво общо има това с отговорността? Имало било много видове демокрация. Да не би монархията да е само един вид? -има монархии и монархии. И при тази "система" сигурно могат да се фиксират една камара "видове". След като принципът е всеобща отговорност на управляващите, пред кого монархът е отговорен (или трябва да е отговорен) - пред себе си, пред "лордовете", пред народа, пред Бога или пред някой друг? Или може да е отговорен, а може и да е безотговорен - според "зависи". Според теб кой е източника на власт при монархията, пред когото самият монарх трябва да се "отчита" и да се чувства отговорен?

Като се захванахме да търсим първоначалното значение на тези термини, ми стана интересно защо древните гърци са съставили термините монархия и олигархия по един модел, а демокрация по друг. Според мен при монархия и олигархия по-скоро става въпрос за управление. Т.е. монархия - "самостоятелно управление" и олигархия "управление на малцина". Докато при демокрация по-скоро става въпрос за власт. Т.е. демокрация - "народовластие". Въпреки, че термините "управление" и "власт" доста често се използват като синоними, те все пак не са буквално едно и също нещо. Питах Gemini дали може да ме светне по-подробно по този въпрос, но ми се струва, че отговорът е по-скоро "разтягане на локуми". Ето какво ми отговори: Това е много интересен въпрос, който ни отвежда към дълбините на гръцката философия и политическа мисъл. Да разгледаме по-подробно разликите в образуването на думите и какво са означавали те за древните гърци. Структура на думите и тяхното значение Олигархия и монархия: И двете думи са съставени от две части: Олигос (ὀλίγος) означава "малко", а монос (μόνος) означава "един". Архе (ἀρχή) означава "начало", "управление", "власт". Така олигархията буквално означава "управление на малцина", а монархията - "управление на един". Фокусът е върху това кой управлява - малка група или един човек. Демокрация: Съставена е от: Димос (δῆμος) означава "народ". Кратия (κρατία) означава "власт", "силна власт". Буквално означава "власт на народа". Фокусът е върху източника на властта - народа. Защо различни окончания? -архия: Означава "управление", "власт", но с акцент върху това кой управлява. -кратия: Означава "власт", но с акцент върху това къде е съсредоточена властта. Какво са влагали древните гърци в тези термини? Олигархия и монархия: Древните гърци са виждали тези форми на управление като нежелателни, тъй като властта беше съсредоточена в ръцете на малка група или един човек, което можеше да доведе до злоупотреба и несправедливост. Демокрация: Демокрацията е била идеализирана като най-добрата форма на управление, тъй като властта принадлежи на народа. Това предполагаше равенство, свобода и участие на всички граждани в политическия живот. Защо в олигархията и монархията става въпрос само за управление, а при демокрация - за власт? Олигархия и монархия: В тези форми на управление, управлението е било виждано като привилегия на определена група хора или един човек. Властта е била нещо, което се притежава и упражнява отгоре надолу. Демокрация: В демокрацията властта не се притежава от някого, а се упражнява от всички граждани заедно. Тя е нещо, което се споделя и се основава на принципите на равенство и свобода. Заключение Разликите в окончанията на думите олигархия, монархия и демокрация отразяват различните философски и политически възгледи на древните гърци. Тези думи не просто описват различни форми на управление, а носят в себе си дълбоки значения за това какво означава да се управлява и да се бъде управляван. Зададох същия въпрос и на Copilot. Тук отговорът е значително по-кратък: Точният избор на суфикси -архия и -крация не е случайност и отразява основната природа на формите на управление, които описват. Олигархия (ολιγαρχία) и монархия (μοναρχία): Суфиксът -αρχία е производен от гръцкото "άρχω" (управлявам). Създавайки тези термини, древните гърци подчертават начина на управление, тоест кой управлява. Олигархията се фокусира върху малка група управляващи, докато монархията акцентира върху управлението от едно лице. Демокрация (δημοκρατία): Суфиксът -κρατία произлиза от "κράτος" (власт, сила). Демокрацията се характеризира с това, че властта произлиза от народа, което подчертава източника на властта и не толкова самия управленски процес. Идеята е, че народът държи властта, а не просто участва в управлението. Тези различия показват различни акценти и концепции за власт и управление, които древните гърци влагат в термините, които използват.

Тя стратегията на илюзионистите е горе-долу ясна. Общо взето има три ключови точки, като и трите са свързани със системата Ние-Те (другите) или свой-чужд. На първо място илюзионистът трябва да убеди някакви хора, че Той не е той, а част от тях и от тяхното "Ние". "Ние"-то може да е вече готово (открито или изобретено преди това от някакъв друг илюзионист) или чисто ново, създадено от нашия човек. На второ е необходимо да убеди другите членове на Ние-то, че именно той е човекът който трябва да кара влака на групата. На трето, да си реши въпроса с "коравите момчета" или както ги наричат още силовите структури. Ако е добър в илюзиите, може да ги убеди, че е Свой. Ако не става, да ги убеди,че неговото "Ние" е част от по-голямото Ние, към което се числят и "коравите момчета". В краен случай може сам да си формира групи от корави момчета. Това е. Другото е въпрос на техники и тактика.

Res-publica е по-скоро "обществено дело" (общо дело) или "обществена собственост" (обща собственост). Дали управлението е еднолично (монархия) или на някакво малцинство (олигархия), то винаги има някаква разлика между res-publica (обществените дела/собственост) и res-privata (частните дела/собственост). Управлението в Римската република не е "в/от името на народа", а "в/от името на сената и народа на Рим" или по-известно като SPQR (Senatus Populusque Romanus).

Това наистина е интересно, но по-скоро от гледна точка на етимологията на думите и как тяхното значение се променя във времето Нещо като изследване на промяната в културата и културните нагласи или като исторически преглед. Не мисля обаче, че може да улесни диалога при обсъждането на съвременни политически явления и системи, което е заявената цел. Обратно, вместо да се улесни, според мен ще се затормози. Да вземем например думата 'народ', която много често се употребява в политически дебати. Етимологията на тази дума обикновено се свързва с "народя". Т.е. нещо което се е народило - челяд, потомство. На по-късен етап думата придобива значението "много хора, тълпа" (така е фиксирана в старобългарските текстове) и по това време народ се използва обикновено като събирателно за хора, които са извън властта. На още по.късен придобива съвременното си значение с което я използваме и в момента. Ако декларираме, че ще използваме думите само в оригиналното им първоначално значение, то моментално трябва да се откажем да използваме думата "народ" в съвременното значение на тази дума и да търсим някакъв заместител. Това обаче няма да е толкова просто, защото всички останали думи също имат някакво първоначално значение, която рядко може да се преведе 1:1 със съвременните термини. С други думи за всяка съвременна категория ще трябва да се използват дълги фермани от "неутрални" думи и термини с които да се опитаме да я опишем.

Аз продължавам да не разбирам за какво е всичко това. Като информация за миналото и метод за придобиване на знание заради самото знание е интересно и е ОК, но по никакъв начин не може да ни помогне за съвремието. Доколкото разбирам обаче автора на темата, целта е именно да се направи някаква връзка със съвремието. Социалното и политическо устройство на Атинската демокрация наистина е интересно, но както правилно отбеляза по-горе Киров, условията тогава и сега са коренно различни. Първо, в античния свят тези понятия се използват за управлението на много по-малки общности, обикновено един град и неговите аграрни околности. Второ, в атинския свят има една камара безправни роби (според различни оценки между 1/3 и 1/2 от населението), наличието на които прави възможно съществуването на самата демокрация и ангажирането на всички свободни граждани в управлението на полиса.

Да, така е. Но не са само религиите и идеологиите. Почти всичко което ни прави хора и ни отличава от животните е резултат от фикции и измишльотини. Умението на хората да създават колективно въображение и да превръщат илюзиите в някаква въображаема реалност (за самите тях) е забележително. Способността на човека да създава и вярва в абстрактни концепции е основен елемент във взаимодействието на човешките същества при изграждането на сложни общества. Без тази способност щяхме да си останем на нивото на шимпанзетата.

Ние вече минахме през този етап. Имахме си дирижирана икономика в продължение на 45 години. Не мисля обаче, че нещо подобно може да се повтори в някакъв нео-соц вариант, а още по-малко във варианта на капиталистическо дирижиране на азиатските тигри. Сега се намираме в съвсем различна демографска среда и демографски тенденции в сравнение с тези които сме имали през периода на първата петилетка. Каквото било, било. За мен е по-добре да се опитаме да реформираме и заздравим институтите на сегашната политическа система и да ги направим по-ефективни, а не да си зачертаем изцяло политическата система, защото видиш ли била "чужда". А и каква е алтернативата? - нито знаем в какво трябва да се състои , нито какви ще са нейните резултати.

Добре де, а защо ти е това? Монархии има една камара. И Швеция и Испания и Саудитска Арабия са монархии, но всичко им е различно. При републиките е същата работа, както и при разните типове олигархия. Ако тръгнеш да ги класифицираш и картотекираш, сигурно ще трябва да напишеш цял труд. Не знам обаче каква ще е ползата от това упражнение.

Какво значение има дали са били под властта на чужда сила или на собствена сила. Да не би преди завладяването на българите от турците, тукашните царства и деспотства да са били либерални. Всяка една идея идва с времето си. От къде според теб идва идеята за либерализма, проявен при по-голямата част от депутатите на Учредителното събрание. Във всеки случай не пада от небето, нито се разпространява благодарение на харизматичните качества на големите лидери - Султана, Императора или Кайзера. Идеята за либерализма е култивирана през предходния период - през възраждането. Млади срещу стари, либерали-националисти срещу консерватори - това е основното разделение и през възраждането и през първите години на княжеството. Идеите на либерализма могат да си видят отчетливо в по-голямата част на писмените свидетелства от политически характер, които са останали от видните ни възрожденци: Каравелов, 1869: В живота си съвременното човечество се ръководи от две идеи: идеята „за права на човека“ и идеята „за права на народа“, за народността, за независимото политическо битие на народността. Славейков, 1867 - гражданин, тоест человек свободен, член на едно устроено общество, имеюш право да участвува в управлението му. Славейков, 1872 - Человеческият разум не допууща съсловията (кастите), т.е. един ред членове на обществото, които да имат повече привилегии и права и някаква си самоволна власт над другия ред по-ниско стоящи членове на обществото. Ботев, 1871: Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ — дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?…

И какъв ще е този нов подход? Във всяко държавно управление, независимо на какво се опира е важно да има устойчиви институции. Институтите принципно са деперсонализирани, дори и в по-по-най-абсолютните монархии. В Египет например властва института "фараон", без значение как се казва личността която олицетворява този институт и независимо колко е "велика" тази личност. В републикански Рим властта принадлежи на института на сената, консулството, разни трибуни.... В Руската империя властта е на института на императора и т.н. Тъй като държавната власт е институционална, всякакви политически персонални мрежи и отношения (вкл. патрон-клиент) които са извън институционалната рамка, винаги малко или много подронват държавността. Ако на теб ти се вижда по-добре новият подход да се опира на отношенията патрон-клиент и тези отношения да влязат в институционалната рамка като се официализират, то за мен това е супер лоша идея. Ако тези отношения придобият институционалност и са гръбнакът на новата система, то това ще доведе до нео-феодализъм и до нищо друго. С какво точно една нео-феодална система ще е по-добра от либерализма?

Какъвто и подход да се измисли, той пак ще е чужд за по-голямата част от населението ни и неотговарящ на неговия манталитет. При това независимо дали ще е копиран от някъде другаде или е "измислен на местна почва". Собствените ни политически традиции и колективна политическа памет стигат до възраждането и до османщината. За по-назад във времето нямаме политическа приемственост - нито с ПБЦ, нито с второто българско царство. Либерализмът поне е пряко свързан с българската история, с българското възраждането и с формирането на българската нация и малко или много е 'свой'. Каквото и друго да се измисли ще бъде много по-чуждо