Atom
-
Брой отговори
6814 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
190
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Не е достатъчно
-
Какво е наука? - разкажи ни, осветли ни, дай някакво определение. Иначе наистина си губи смисъла да говорим за нещо, което не знаем какво е.
-
Какви оправдания, какви 5 лева. Когато няма какво да кажеш започваш с лични нападки, търсиш отговорност и т.н. Имаш ли да кажеш нещо съществено или ще се занимаваш с личностите на останалите потребители? Къде видя да обвинявам науката за нещо си?
-
Казваш ли нещо конкретно или просто се отчиташ. Повтарям едно и също нещо през цялото време, но изглежда и този път не разбра нищо.
-
Нещата наистина са прости. Тук, сигурно вече над 50 пъти се каза, че науката по дефиниция не може да стигне до абсолютната истина. Следователно винаги ще има нови въпроси и "още нещо" което все още не е известно. Системата е отворена, следователно "някаквата сила" ще се приеме на гола вяра само временно (като хипотеза), докато не се отхвърли или не се потвърди. Ако се отхвърли, но въпросът все още не е решен, ще се измисли нова теория, която да замести старата и да няма нужда от допълнителни и неизвестни сили. Рано или късно новата теория също ще се натъкне на "още нещо" и ще има нужда на свой ред от "някаква сила", т.е. нова хипотеза която да разреши проблема и т.н. и т.н.
-
Възможно е. Лично за мен, обяснението им с компонента на анатолийските фермери (видим при БМАК и незабележим в индийските популации) е правдоподобно. Както и да е, това не отменя големия въпрос как се тюркизира степното пространство. Тюркските езици би трябвало да се зародят някъде на изток, например на територията на Монголия или около нея. Т.е. очаква се първоначалните носители на езика да имат ясен и изявен източно-азиатски генетичен профил. В централните степи има две големи събития при които се вкарва отчетлив източно-азиатски компонент. Едното събитие е формирането на скитите, а другото монголските нашествия. И двете събития не стават за обяснение на тюркизацията. Едното е много рано, а другото много късно. Остава тюркските езици да са навлезли в централните степи в епохата хунну. Тогава също има вливане на източно-азиатски компонент, но потока е много по-слаб от другите две събития и не променя кой знае колко генетичния профил на степното население. С други думи първоначалният брой на носителите на тюркски езици е бил малък и по-скоро имаме културна трансформация и асимилация на Централна Азия, а не замяна на населението. При разноезични местни групи това е възможно. Не виждам обаче как ще стане ако всички са иранци, т.е. ако предходното население е езиково хомогенно и монолитно.
-
Диванът няма да приеме за "истина" дори това което е "потвърдено емпирично" и ще се съмнява и в него. Всички разбраха, че при науката няма такова нещо като "твърда истина" или "абсолютна истина". Изглежда точно това ти е проблема - не приемаш свят без твърди отговори. Проблемът трябва да си го решиш сам - институционално няма как да се реши. Имаш две опции: - Ако искаш твърди репери, но се съмняваш в науката стани религиозен и отрий за себе си Бога. Има учени които чудесно съчетават религията с физиката или религията с еволюционната биология и нямат никакви проблеми - вътрешният им мир е спокоен. - Отхвърляш идеята за истините и приемаш за себе си някаква друга система за възприятие и оценка. Например въвеждаш си някаква скала: по-вероятно, по-малко вероятно и т.н.
-
Как кое? - всичко ново. Ще се дъвчат до побъркване само стари и "доказани" бабини деветини, а всички нови - под ножа. Да вземем например генетиката. Там всичко е в самото начало. Учените все още гадаят и налучкват кой ген как работи и какво зависи от него. Това са почти 90% бабини деветини. Естествено трябва да минат под ножа.
-
- Абсолютно нищо не приемам за истина. За "истините" писах в тази тема сигурно вече 20 пъти. По-вероятно, по-малко вероятно, невъзможно .... това са категориите с които класифицирам за себе си т.н. "факти" - Всякакви медии, Укипедия, енциклопедии и т.н. приемам само като отправна точка. Лъжат безогледно. - Науката е в научните списания и публикации. Ако нещо ме интересува търся там. Науката работи с натрупване. Има много шлака, има глупости, но има и много интересни и готини неща и като цяло науката си е супер. Без нея още щяхме да сме в средновековието. На теб не ти харесва начина по който работи науката. Добре, но какво предлагаш? 1. - да се спре финансирането и да се откажем от науката. Да останат само приложни изследвания и нищо фундаментално. Това е виждането сигурно на над 50% от хората. Всичко което не носи директни ползи за тях е една голяма глупост. 2. - да се реформира нещо. Хубаво, но какво точно и как да стане практически? Отговорът "да спре науката със спекулациите" ако не е облечен с практически стъпки, как да стане конкретно, не е отговор, а лозунг и пропаганда и заобиколен начин да се апелира за т.1
-
ОК, не можеш да дадеш определение на религия, но вкарваш друго неясно понятие - "свръхестествено". Да видим историята. Прескачаме всички древни обяснения за падането на телата и разглеждаме само тези от новото време: 1. Условно може да се каже, че началото на модерната идея за гравитацията се поставя от Галилей 2. Нютон разработва своята теория, но тя не може да опише орбитата на Меркурий. 3. Теорията на Айнщайн решава въпроса с орбитата на Меркурий, но се дъни с движението на звездите в галактиките 4. Предлагат се N на брой хипотези за решаването на проблема в т.3 една от които т.н. "тъмна материя" В кой момент имаме "свръхестествено" обяснение според теб - в т.1, 2,3, 4 или в бъдещите точки 5,6,7 и т.н. Кога трябва да се спре с хипотезите (по твоите определения спекулациите) или изобщо не трябва да се започва с тях. Така де, защо ни е знание, като то по дефиниция винаги ще грешно (науката не се занимава с абсолютни истини) следователно по твоите критерии и "свръхестествено" ..
-
Не знам. Това определение ми се вижда прекалено авраамистично и центрирано върху собствените ни представи за религия, но то изключва будизма, разни китайски религии и т.н. От друга срана си прав, че наличието на "вяра" все още не прави от науката религия и от религията наука. Вяра има още в един куп други понятия които не са религия - разни суеверия, идеологии, магии, астрология и т.н.
-
Е, как тогава искаш да дискутираме дали науката е религия или не, като не знаем какво сравняваме.
-
Добре, но Exhemus постави на "здравословния национализъм" определени характеристики: "Този национализъм, който е имунитет срещу външни посегателства, срещу демографския срив, срещу хаоса в икономиката, предизвикан от тези външни вмешателства, срещу мътилката в главите на младите, прдизвикана пак от това." Твоята дефиниция не може по автоматизъм да осигури "здравословен национализъм" с горните характеристики. Примери в това отношение има колкото искаш. Хитлер например е бил поддържан от мнозинството германци и "единството на душата" е било налице, а резултатите са ясни. Ние също имаме такива моменти от историята и националните ни катастрофи до голяма степен са предизвикани от невъзможност на малцинството да се противопостави на масовите виждания за "единството на душата".
- 94 мнения
-
- 1
-
-
- тачков
- автохтонизъм
- (и 1 повече)
-
Дефинирай понятието "религия" за да ги сравняваме и да видим може или не може науката да нарече религия.
-
Не бе човек, точно обратното е. Ако дефинираме науката като процес не само, че може да сгреши, но по дефиниция тя е длъжна да го прави и винаги греши. При науката няма такова нещо като абсолютна истина. Всичко което може да направи е да се доближава до истината, но без да я достига. Достигне ли до абсолютната истина процесът спира и съответно науката като такава също спира, свършва, изчезва. Хайде още веднъж какво трябва да се разбира под "факт" когато става въпрос за наука: Fact: In science, an observation that has been repeatedly confirmed and for all practical purposes is accepted as “true.” Truth in science, however, is never final and what is accepted as a fact today may be modified or even discarded tomorrow. Това за предпоставките да има наука изобщо и за липсата на абсолютна истина ти го писах вече няколко пъти, но ти продължаваш да искаш от науката да ти дава само и единствено някакви абсолютни, крайни истини. Сбъркал си адреса. За абсолютните истини се обърни към други източници на познанието. Има такива, не е като да няма - идеологии, религии и т.н.
-
Какво е тъмната материя? Това е математическа величина - липсваща маса. Е, мислиш ли, че не не може да се потвърди или не може да се отхвърли?
-
Тогава дефинирай и предложи на обществото не наука, а нещо друго. "Процеса....." изисква задължително да има хипотези. Без тях няма процес. Иначе си я "набеждавай" за каквото искаш. Това просто показва, че си нямаш представа нито какво е наука, нито какво е религия. Що пък религия, а не например магия или суеверие?
-
Т.е. да спре да предлага нови хипотези или с други думи да престане да бъде наука. Това не е алтернатива. На практика ти предлагаш науката да стане религия още сега (отказвайки си от хипотезите) за да не стане религия в бъдещето. Това е логически безсмислено.
-
ОК, да приемем, че си прав. Как според теб трябва да стане номера с отхвърлянето на тази хипотеза. Да изтрием всички публикации на тема тъмна материя от базите, да изгорим хартиените копия, публично всички физици да се отрекат от нея, нещо друго?
-
А какво е науката според теб. Дай някакво определение.
-
А аз какво казвам. Ако някой иска да говори и да спори за езици и няма да използваме термините от лингвистиката (защото не я признава за наука) да изложи свои собствени виждания с начални условия и базови концепции за да говорим с неговите понятия. Темата е за наука и религия. Ако няма да ползваме общовалидни определения би трябвало всеки да поясни какво разбира под наука и какво под религия. Иначе става буламач. Аз така не разбрах например какво разбира Младенов под тези два термина, че да ги обединява в едно.
-
А как си представяш по друг начин? В съседна тема например един от потребителите иска да дискутира езикови въпроси, но отхвърля изцяло лингвистиката - била грешна. Хубаво, възможно е да е така. Ако лингвистиката е грешна би трябвало да изложи своя собствена теория с начални условия, базови концепции и т.н. и да се тръгне от някъде. В противен случай всеки си излага някакви свои мисли, на свой собствен език и със собствена терминология, които при всички положения няма да се разберат от околните.
-
А кой е здравословния национализъм и как се дефинира? Ако питаш 100 човека ще получиш 200 отговора. Един например смята, че е здравословно и национално отговорно Македония да влезе в ЕС, а тези които я спират смята за национални предатели. Друг е точно на обратното мнение, че е национално отговорно ветото на Македония да е до дупка, а всеки който се опита да направи някакви отстъпки за национален предател. Един смята, че излизането от ЕС е единствената национално отговорна позиция, друг точно обратно и т.н и т.н.
- 94 мнения
-
- 6
-
-
- тачков
- автохтонизъм
- (и 1 повече)
-
Естествено, че всеки има право да критикува. Писа се вече, че в науката няма такова нещо като факти или абсолютна истина, така както ги разбираш ти. Рано или късно почти всички днешни теории ще отидат в историята и ще бъдат заменени с нови. За да вървят обаче нещата гладко, критиките трябва да са на езика на науката. С други думи малко от малко да се спазват научните стандарти. Ти обаче не критикуваш някаква конкретна постановка, нито даже конкретна теория, а науката като цяло. Т.е. отричаш нейните методи и стандарти. ОК, значи няма да дебатираме на езика на науката (след като науката не струва), а на някакъв друг език. От каква гледна точка искаш да стане - религия?, философия? И ти не знаеш. Затова и никой не те разбира.
-
Проблемът е, че аксиоматично се приема, че всички носители на скитската култура са иранци. Иранските и индоарийските езици имат общ субстрат който ги различава от другите ИЕ езици. Това са земеделски термини, имена на метали, думи свързани с градската цивилизация и т.н. Предполага се, че източникът на тази субстратна лексика е БМАК (които не са индоевропейци). Ето защо за да кажем, че един език е ирански, той трябва да е "минал" през БМАК и да е придобил тази допълнителна лексика. Иначе няма да е ирански, а нещо друго. С други думи би трябвало долу някъде на територията на Туркменистан, Узбекистан и т.н. прото-индоиранците да придобият някаква допълнителна лексика и после едните да отидат на юг в Индия, другите на запад в Иран, а трети на север в степите. Мен ако питаш скитите би трябвало да са езиково разнородни. Там със сигурност има някакви ираноезични, но вероятно тохарските езици първоначално също са се подвизавали в степта. Унгарците също идват от степите, следователно няма защо да изключваме и някакви уралски езици. Една част може би са говорили на изчезнал език, издънка на прото-индоиранския и т.н. Ако в степите няма езикова монолитност това по-лесно би обяснило последващата почти пълна тюркизация на степното пространство. В противен случай няма адекватно обяснение.
