Отиди на
Форум "Наука"

Atom

Потребител
  • Брой отговори

    6814
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    190

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom

  1. Да, неприятно е, но е неизбежно. Процесът наречен наука е колективен и работи с натрупване. Системата която го задвижва и обслужва е отворена и се състои от множество независими сегменти. За да сработи изобщо този процес, работата на всеки един сегмент трябва да е разбираема за останалите и да може да се надгражда, критикува или опровергава. От там идва и нуждата от "доказателства". Т.е. не е достатъчно да кажа, че "това е така", а да се обоснова защо е така и то с такива инструменти и средства с които да ме разберат и останалите участници. Ако не съм в състояние да направя това ще трябва да проявявам другомислието си в други сфери - философия, политика или някоя друга.
  2. Не знам защо се хващаш за тази тъмна материя. Това е просто абстрактен модел - някаква математическа концепция. Съществува ли такъв модел? - съществува. Някой е измислил име на модела и нищо повече. Можеше да го кръстят по някакъв друг начин, например да му плеснат някакво латинско или гръцко име. В този случай щеше ли да имаш претенции към него? Не е съвсем точно. Ако ще разсъждаме в категориите вярвам-не вярвам, правилната дума би била доверие. Самата дума показва къде се намираш в скалата вярвам-не вярвам - "до вярата". Виж например развитието на палеогенетиката. Работата на науката като процес най-лесно може да се онагледи чрез нея, тъй като тази област на познанието се появи и се развива пред очите ни, едва в последните години. Тръгва се от нищото и с течение на времето се оформя и гради някакво познание. То може да бъде грешно и при всички положения е непълно, но е нещо - някаква основа над която да се надгражда.
  3. Е, аз съм съгласен с това и не търся никакви сходства. Вие с Младенов сте тези които търсят сходства ту тук, ту там. Просто ми стана интересно по какви критерии и каква логика намирате сходствата, но така и не разбрах. Както и да е, ако искаш възприемай науката като абсолют, ако искаш като религия, ако искаш като правото, ако искаш като нещо друго - това е твой избор. Аз лично не намирам основание за такова възприятие и за търсене на сходства, още по-малко пък да възприемам която и да е човешка представа като абсолют.
  4. Твърдението 2+2=4 е извод от математиката. Математиката не се причислява къ; тясното понятие на думата наука. Все пак математика, логика, статистика и информатика се числят към широкото понятие за наука или се определят като "формални науки", а математикатd в частност и като "език на науката". Иначе за разликите писах вече. Науката не е система от знания (вярвания), а системен процес за създаване и структуриране на знание. Религията от своя страна е система от вярвания (знания). Ако науката престане да бъде процес и се превърне в система от знания, това би означавало една от двете хипотези: - достигнала е крайната цел - абсолютното и обективно знание. Това би означавало тези които задвижват процеса по това време (хора, ИИ, нешо друго) на практика да станат Бог (според мен с нищожна вероятност) - да не е достигнала крайната цел и да се превърне в поредната религия (доста по-вероятно)
  5. Аз не съм срещал научна хипотеза, където се отхвърля Бог или да потвърждава съществуването на Бог. Бог е абсолют и като такъв той е не е предмет на науката. Обикновено с тези теми се занимава "философия на науката", което е поле на философията, а не научно поле. Това, че някои учени публикуват и философски материали където се засяга тази тема не прави от това наука. Науката може да се занимава индиректно с някои религиозни доктрини (сътворение или еволюция на човека), но това не е отхвърляне на Бог Не знам за разните социални науки. Там може и да се засяга тази тема, но пък това са по-скоро "научни дисциплини", а не наука в тесния смисъл на думата.
  6. Според мен терминът "субективно познание" в случая не е коректен. Достоверното знание е по-скоро колективно човешко познание. Обективното познание или абсолютната истина е цел. Реално целта на науката е да се приближим максимално до обективното познание.
  7. Чакай сега, тук вече не става въпрос за религия и наука, а за нещо коренно различно. Един куп неща съществуват само и единствено в човешката представа - корпорации, партии, нации, държави, правото и още каквото се сетиш. Означава ли това, че всички те са абсолюти и съществуват точно толкова колкото, съществува и Бог. В такъв случай нещата се размиват значително и всички тези срвнения губят всякакъв смисъл. Каква е целта и какво ще постигнем ако приравняваме всички абстракции които съществуват само в човешките представи и наричаме всички "абсолют".
  8. Нищо не разбирам. Защо да няма смисъл? Науката е процес задвижван от хора, както всеки друг човешки процес. Ползата от продукта на науката може да се оцени и сравнява с продукта на останалите човешки дейности. От друга страна един път твърдиш, че науката е еквивалентна на ралигията, а в следващия, че науката е абсолют. Кое от двете?
  9. В такъв случай защо вярваш, че науката е абсолют? Науката е процес завдижван от хора. Какво абсолютно виждаш в нея?
  10. Бог е абсолют, не ми отговори дали религията е абсолют?
  11. Абе човек, не ти ли омръзна да повтаряш едни и същи опорни точки? Да, да, да. Тезата, че "склавинския не се променя, не приема чужди думи, но за сметка на това всички го учат с удоволствие и забравят собствените си езици" е скапана, несериозна и не кореспондира с фактите. Това обаче си е ТВОЯ теза. Сам си я измисляш и сам си я опровергаваш. 19 страници едни и същи неща. На кого опонираш и с кого спориш? Кой потребител на форума твърди подобно нещо във всичките тези 19 страници?
  12. Нямам претенции да разбирам от религия, нито пък от наука. След като науката е абсолют, религията също ли е абсолют?
  13. Досега не си дефинирал какво вярваш, че са "разбиране" и "осъзнаване". Доколкото схванах всичко се свеждаше до вяря. Сега изведнъж се появиха нови два термина. Дефинирай ги спрямо твоите вярвания.
  14. Науката се крепи по-скоро на вярата, че не знаем, а не толкова на вярата, че може да постигнем знанието. Ако се стигне до момент науката да не постига ново знание, най вероятно ще вярваме че знаем всичко.
  15. Просто вярваш, че вярата ти в това как работи науката е вярна. Аз не вярвам, че твоята вяра е вярна. Вярвам, че има хора които вярват в Бог, а има и хора които вярват в науката като абсолют (според мен напълно погрешно). Има хора които се доверяват на ралигията (система от вярвания), а други които се доверяват на системата от знания, продукт на науката , които ти вярваш, че са вярвания. Системата от вярвания са религия, но системата от знания (според теб вярвания) са продукт на науката, но не и самата наука.
  16. Точно така. Все пак според мен правилната дума не е система, а процес. Именно заради динамиката и заради това, че няма покой - няма абсолютна истина и вечни авторитети. Т.е. науката не е автомобил (системата), а неговото движение (процеса). Наука не са университетите, научните институти и авторитетите, а самия процес в който се създава знанието.
  17. Не е така. Науката не е система от вярвания или система от знания, а процес. Може да я наречем системен процес за създаване и организиране на знание. Ето виждаш ли. Сам пишеш: "вярата в науката ...... е като вярата в Бог." Т.е. има погрешно приравняване на наука и Бог. Понятието Бог обаче не е еквивалентно на понятието религия. Една "система от вярвания" или "система от знания" не може да се сбърка и приравни на Бог. Колкото и да са мощни те като системи, за хората е очевидно, че все пак имат някакви ограничения и не са абсолюти, не са Бог. Например религията може да помогне на властите за решаване на доста проблеми. За други обаче не може да направи нищо друго освен да се обърне за помощ към Бог. Една "система от знания" също може да помогне за решаване на редица проблеми. За други обаче не може - нужните знания просто не са налични. От своя страна процесът по създаването и организирането на знание (наречен наука) за повечето хора наистина е неразбираем. Тъй като това е процес, ограниченията пред процеса не са така очевидни. Ето защо има огромен риск науката да се възприеме като Бог. Т.е. човекът да повярва, че науката винаги може да реши даден проблем - ако не днес, то утре, след години...... или някога.
  18. Вярвам, че това е вярно, но в случая това не ни помага кой знае колко да вярваме, че наука и религия са едно и също нещо. Т.е. не вярвам, че вяра=религия=наука=всичко. На база на това вярване и отвъд индивидуалните вярвания може да вярваме, че религията е система за разпространение и утвърждаване на вярвания. Би могло да се вярва, че нейният еквивалент са системите за образование, които също разпространяват и утвърждават вярвания. Науката от своя страна е процес за създаване на нови вярвания, които се създават на базата на вярата в научния метод и вярата в научните принципи. Това може да стане само ако вярваме, че всичко в което вярваме до момента може да не е вярно и винаги може да се открие ново вярване, което е по-вярно от старото вярване.
  19. Проблемът е, че не те разбират. По-точно не разбират как работи науката. Науката и религията се възприемат по един и същ начин, тъй като и двете са извор на познание. Съответно ако си религиозен, но не разбираш как работи науката, я възприемаш като нещо което работи на същите принципи като тези които са ти познати (религиозните) Оказва се, че колкото и да е уж просто нещо, науката се осмисля трудно. Не само от религиозните хора, но и от вярващи в Бог, които не приемат "истината" на конкретна религия, а също и от атеисти. Според мен, на религиозните хора би могло да се обясни какви са разликите, но за да разберат, това трябва да се направи с подходящо обяснение съобразено с религиозния мисловен модел. Това е по-силите на някой, който е физик и теолог едновременно, при това убеден религиозен човек. Нещата са по-трудни за обяснение на нерелигиозните хора, които не разбират как работи науката. Там рискът е, че някои от тях възприемат науката не толкова като религия, а като Бог, който може да реши какъвто и да е проблем. Ако не сега, то в някакво бъдеще. Според мен това последното е много по-опасно, отколкото вижданията на религиозните хора за науката като религия. Не знам и по-какъв начин може да им се обясни, че науката не е била, не е, и не може бъде Бог, а е човешка дейност със своите ограничения.
  20. Това, че българите са загубила властта в държавата си е пак твоя измислица. Защо да доказвам нещо си, като това не е моя теза и няма как да бъде. Измисляш си разни неща, а след това ги оборваш. Писах вече, че това е един от най-елементарните методи на манипулация - да се измисли някаква простотия и след това на нейния фон се изтъкват "тези" и"доказателства" които я "оборват" (т.н. метод на чучелото). Не знам защо подценяваш останалите потребители и се опитваш с толкова елементарни способи да налагаш тезите си. По другия въпрос - "как българите са проговори.и славянски". Дефинирай какво разбираш под понятието "българи", но без да използваш разни неясни други понятия като "народи" или други от този род и тогава ще видим кога са проговорили на славянски. Аз например въобще не съм сигурен, че групите отбелязани като "българи" в изворите в различните точки на пространството и времето са едно и също нещо. Т.е. не си ги представям като неизменяема константа с едни и същи характеристики - навсякъде и по всяко време.
  21. Възможно е, но на някакъв по-късен етап. В периода до 681г този фактор е малко вероятно да има кой знае какъв ефект за разпространението на славянския език. Генетичните проучвания показват, че елитът на ранните авари е изключително капсулиран и затворен в себе си. Т.е. не се очаква някаква масовост от управляващи авари, синове на славянки. Сигурно е имало такива, но те са били изключения. Ето извод на едно от проучванията: Our results suggest that the Avar elite did not mix with the local 6th-century population for ca. a century and could have remained a consciously maintained closed stratum of the society. The dominance of the Asian mtDNA lineages (especially in males) suggest, that only after that period did the number of intermarriages with local women increase, and the Avar elite was mostly endogamous (within the stratum of Avars of Asian origin) in the Carpathian Basin. Moreover, while it does not contradict the models of elite migrations, it shows that the Avar elite arrived in family groups, or at least men and women migrated together. https://www.nature.com/articles/s41598-019-57378-8
  22. Таймингът човек, тайминга. Твърдиш следното: А - че смесването става в аварския Хаганат. Б - че за смесването са нужни 400-600г. Хайде да цитирам собственото ти мнение: "400-600 години езиците се смесват говоримо, няма граматика, идва обаче краят на реакцията - език с граматика и строги правила, към които се придържаме даже когато самият литературен език е остарял." И Кубер, и българите на Аспарух и македонските славяни се намират извън Аварския хаганат към 681г. Т.е. имат хипотетично общо съжителство с останалите славяни в хаганата около стотина години и малко. С други думи ако правилата ти важат, то по времето на Кубер "смесването" не само не е завършило, но може да се каже, че е в началния си етап. Изворът в случая би трябвало да е в абсолютно съзвучие с "общите правила". Т.е. склавския е българския все още да са различни, а не да са слети в един език. Изводът от всичко е, че "общите ти правила" се изчерпват с това, че правила няма. Ако нещо ти отърва е "правило", ако не ти отърва - "защо да вярваме в един несигурен източник?" Само едно не мога да разбера. Тези правила са си твои - сам си ги измисляш. Интересно ми е как ги измисляш така, че по дефиниция да са неизпълними? Има един руснак Игор Коломийцев. Той също е проповедник на аварската хипотеза, но за разлика от теб отчита проблема с липсата на време. Ето защо въвежда т.н. "харемна хипотеза". Славянският език бил формиран като смесен език на разноезичните наложници в аварските хареми за 1-2 поколения и е станал общ благодарение на синовете на аварите, родени в харемите. Те като реално управляващи го наложили със сила защото нещо били недоволни от бащите си и им имали зъб, а новият език все пак им е майчин. Според него със силово налагане стотина години били достатъчни. С други думи неговите правила са съобразени с хипотезата му и поне като литературно четиво в нея няма противоречия. Т.е. това е добро фентъзи за разлика от твоя разказ в който е пълно с вътрешни противоречия.
  23. Хубаво, но по времето на Кубер българският е бил различен език от "склавския". За това поне имаме директен източник. Въобще тезата за славянския смесен език, създаден по времето и на територията на аварския хаганат е недоказуема. Вероятността за подобно нещо е нищожна и много по-малка, отколкото вероятността Кирил и Методий да са измислили чисто нов език от нулата и той да е наложен силово над плебса едва след това.
  24. Хубаво, зачертаваме лингвистиката. От тук нататък тя няма нищо общо. Не знам при това положение на какво основание правиш изобщо заключенията си? - старобългарският според теб не показва "смесеност", но произхожда уж от смесен език. - не знаеш нищо за хунски и аварски от които уж се е смесил Изобщо това не е заключение, доказателство или дори някакви логически разсъждения, а декларативно твърдение, породено от "желание да е така" Аз не ги бъркам, но се заблудих, че ти ги бъркаш. Изглежда, че все пак правиш някакво разграничаване: - смесен език - всички езици за които нямаме писмени данни - не-смесен език - тези за които имаме.
  25. Лингвистиката си има методи. Например пра-германският реконструиран език се държи странно и сред лингвистите има дебат дали този език е смесен (креолски) или не. Това е една от причините да се чудят как да го класифицират в индоевропейското семейство и на кой клон да го закачат. За разлика от прагерманския, който се държи странно, при славянския няма странности. Добре, така да бъде. Имаме например старобългарския който за теб е не-смесен. Среднобългарският при това положение би трябвало да е смесен от старобългарски, гръцки и романски. пре-новобългарският от средно-български и турски, ново-българския от пре-новобългарски, руски и френски и съвременен български от новобългарски и английски. Това са пет различни нови езика, всеки от които е смесен. Какво трябва да покаже това и какво доказва?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!