Atom
-
Брой отговори
6967 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
196
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Абе ти да не си инквизитор. Пак те питам защо да го правя? Досега не видях нищо съществено, а само елементарни манипулации.
-
Пак преиначаваш и увърташ, пак тъпи номера. Къде съм казал, че е позволено да се греши умишлено. Въпросът ти вменява точно това. Никой не се стреми да прави грешки - напротив стремежът е да се отбягват. Толкова ли е трудно да се схване какво е абсолютна истина, какво е относителна и т.н. Няма абсолютни истини в науката и не може да има, освен ако не са такива по дефиниция. От там всяка друга истина е относителна или временна до оборването и. Докато тази временна или относителна истина съществува тя не може и няма право да е грешна. Т.е. тя не може да е в противоречие с останалите относителни или временни истини, с останалото научно знание. Тъй като обаче не е абсолютна, тя по дефиниция съдържа в себе си грешка или непълнота за които все още не знаем. Следователно винаги може да бъде оборена ако възникнат нови обстоятелства, наблюдения или открития. С други думи не е табу, не е абсолют, не е окончателна истина. Доволен ли си? Други въпроси?
-
Виж, колкото и да викаш (черен шрифт, големи букви ) няма да ме изненадаш. Действаш прозрачно и еднотипно. Когато нямаш какво да кажеш започваш с глупави въпроси, а след това и с лични нападки. Хайде за пореден път - дай определение за наука. обясни ми какво е науката, пък може и да приема твоето мнение. Толкова ли е сложно. От толкова въпроси и да нямаше представа би трябвало вече да си изградил някаква визия. Не съм фанатик и лесно бих приел чуждо мнение стига да си струва. Дори и да не съм съгласен с него, пак бих го обсъдил стига да има някаква логика и мисъл. Отсреща обаче няма никой - изобщо липсва каквото и да е мнение по този въпрос. п.п. А щях да забравя. След като толкова много държиш, ето ти пак същия отговор: Ако дефинираме науката като процес не само, че може да сгреши, но по дефиниция тя е длъжна да го прави и винаги греши. При науката няма такова нещо като абсолютна истина. Всичко което може да направи е да се доближава до истината, но без да я достига. Достигне ли до абсолютната истина процесът спира и съответно науката като такава също спира, свършва, изчезва. Хайде още веднъж какво трябва да се разбира под "факт" когато става въпрос за наука: Fact: In science, an observation that has been repeatedly confirmed and for all practical purposes is accepted as “true.” Truth in science, however, is never final and what is accepted as a fact today may be modified or even discarded tomorrow.
-
На какво основание - не виждам никаква логическа причина да го правя? Дай дефиниция за наука или обяснение от което да е видно, че трябва да го направя
-
Казах ти вече, че грешките не са цел. Целта е минимизиране на грешките и доближаване до истината. Сто пъти ти казах, че не обвинявам науката в нищо. Просто така работи. Това, че ти не разбираш процесът наречен наука си е твой проблем. Може да бъдеш спокоен обаче, повечето хора не го разбират, а не се и замислят. Не те карам да приемеш моята визия - та си е за мен. Изработи си твоя собствена която да ти върши работа.
-
Да и както правилото го има днес, догодина или след 5 може и да го няма. Имаш ли гаранции, че тази истина ще остане вечна? Само в този случай това може да се приеме за Абсолютна истина.
-
Върши, споко. За всички практически нужди го приемаме за истина. Не може обаче да то обявиш за абсолютна истина. Т.е., че винаги и по всяко време ще върши работа. Най-малкото утре бактериите могат да станат резистентни към него и с пеницилина и ползата приключва След като го осъзнаваш, как си представяш науката да даде статут на "абсолютна истина" или "гарантирана непогрешимост" на "нещо си" (каквото и да е то)?
-
Не, ти си този който нищо не разбира. Хайде кажи, какво ще стане ако определено знание се приеме за абсолютна истина? Осъзнаваш ли последствията?
-
Не, както виждаш в темите за физика аз не се намесвам. Що се отнася до критиките ти до науката като цяло, там не виждам конструктивност. За мен това е проблема, а не че си "недостоен" или пък самата наука няма кусури. Да, науката си има своите недостатъци. Това което предлагаш обаче като идеи за "ремонт" няма да я подобри, а напротив - ще влоши нещата още повече и то драстично.
-
Не знам как е в киното. В науката обаче е така. Например другата тема която много вълнува част от форумците е Произхода с главно П (на прабългарите). Там непрекъснато вървят същите оплаквания - защо чуждите учени повтарят едни и същи глупости по тази тема и се изтъкват какви ли не доводи и критики на тюркската хипотеза. Е, всички тези критики имат нулев ефект за научния процес. Докато не се напишат и публикуват критики в научните списания, практически тюркската хипотеза за произхода на прабългарите няма критики.
-
Виж, външен човек (такъв като мен и теб) може да прави каквито си иска критики. Те обаче нямат значение за процеса. Вътрешните (тези които участват в процеса) могат да направят подобна критика в масовите медии, но тя също няма да има значение за процеса. От значение са критиките публикувани в научни списания които отговарят на научните стандарти. Именно те стават част от процеса. Ако може да се напише такава и да се обоснове няма никакъв проблем. Разбира се това няма как да стане само с едно или две изречения: "хипотезата е безпочвена измислица" и толкова.
-
Разбира се. Критиките са също толкова важни, колкото и хипотезите, проверките, повтарянето на опити и всичко останало което тече в процеса. Една от причините поради които писах, че това което предлагаш е невъзможно са тъкмо критиките. Ако има цедка на входа за нелепици и фантасмагории (така както ги описваш ти) от това ще пострадат най-много критиките, тъй като от гледна точка на текущия научен консенсус именно те ще изглеждат като нелепици и фантасмагории.
-
Разбира се, че целта на науката е да търси истината. Хайде пак да повторим урока: - Изходната точка е осъзнаването, че знаем много малко или почти нищо и от там стартира процеса - крайната дестинация е Абсолютната истина. - крайната дестинация, т.е. абсолютната истина е недостъпна. Тя е привилегия само за Бог. С помощта на науката ние само може да я доближим, но никога няма да стъпим на нея. С други думи тръгваме от абсолютно незнание и се стремим да се доближим максимално до абсолютното знание. Номерът става с минимизиране на грешките. Отначало знанието ни е изцяло погрешно, след това грешките стават по-малко, после още по-малко и т.н. През цялото време обаче трябва да не забравяме, че абсолютното знание е недостъпно и текущите ни познания колкото и да са добри все пак имат грешки. Т.е не са крайна и абсолютна истина.
-
Тц, не ти се получава. Всичко което демонстрираш с това твърдение не е остроумие, а псевдологика.
-
Виж, казах ти, че въпросите ти са само да водиш спор заради самия спор и познах. Дай най-накрая определение или обяснение за тази наука която не греши никога. Какво представлява, как работи? Иначе без допълнителни обяснения "науката не греши" не означава абсолютно нищо. Информацията на това твърдение е нулева. Писах вече, че бих приел всяко определение или обяснение за "наука" стига да е смислено. Дай го пък да видим - може ти да си правия.
-
Не го оправдава по никакъв начин. Там си имат някакви механизми за ограничаване на това което наричаш буламачи и помии и тези механизми за твое най-голямо учудване работят. Все пак се промъква и много шлака. За жалост (или може би за добро), хора като нас - наблюдатели не могат да влияят на процеса. И на мен не ми харесват много неща, но системата е това - друга няма. Единственият начин да се влияе е ако човек е ангажиран лично с процеса. Мотивът на много хора да навлязат в научната работа е точно несъгласието с някакви конкретни постановки.
-
Дори и да налучка истината без да греши, тази истина пак си остава като всички останали научни факти. Т.е. прима се, че това не е крайна, финална и абсолютна истина. Такива истини със сигурност ще се откриват и то немалко, но никой няма да е сигурен, че това е "абсолютната истина"
-
Не бе човек, нямам никакви проблеми. Писах ти вече -задаваш въпроси за да избягаш от отговорите и просто да водиш спор заради самия спор. Отговорът изобщо не те интересува.. Затова и не ми се повтаря непрекъснато едно и също нещо. Теб може и да те кефи да се въртиш в кръг, но мен ми е вече досадно. Иначе по този въпрос писах вече сигурно N пъти. Ако наистина те интересува се върни се назад и чети. Хайде ще са самоцитирам, че пак ще скочиш с нападки и хули: Цитатът е от тук. Назад има колкото искаш подобни мои писания.
-
Не, не предполагам такова нещо. Предполагам, че въпросите ги задаваш не за да изясниш нещо за себе си, а да водиш спор заради самия спор и да се опиташ да "затапиш" опонента. Не ми е интересна тази игра. Иначе ако наистина те интересува мнението ми се върни назад. На всички тези въпроси вече е отговорено при това по няколко пъти. Не виждам нищо лошо да си признаеш, че не ти е ясно какво е науката, но не си съгласен с моето определение. Това е съвсем нормално.
-
Видно е, че имаш някакво неизбистрено усещане за наука, но не можеш да го формулираш и не си наясно със себе как точно трябва да възприемеш туй чудо науката. Това не ти пречи да вярваш, че ти си прав, а останалите са кривите. Иначе тактиката ти вече не ме изненадва. Моделът е един и същ: когато те питат нещо, а не знаеш какво да отговориш, сам започваш да задаваш въпроси за да избягаш от отговора. Ако това не помага минаваш на лични нападки.
-
Не е достатъчно
-
Какво е наука? - разкажи ни, осветли ни, дай някакво определение. Иначе наистина си губи смисъла да говорим за нещо, което не знаем какво е.
-
Какви оправдания, какви 5 лева. Когато няма какво да кажеш започваш с лични нападки, търсиш отговорност и т.н. Имаш ли да кажеш нещо съществено или ще се занимаваш с личностите на останалите потребители? Къде видя да обвинявам науката за нещо си?
-
Казваш ли нещо конкретно или просто се отчиташ. Повтарям едно и също нещо през цялото време, но изглежда и този път не разбра нищо.
-
Нещата наистина са прости. Тук, сигурно вече над 50 пъти се каза, че науката по дефиниция не може да стигне до абсолютната истина. Следователно винаги ще има нови въпроси и "още нещо" което все още не е известно. Системата е отворена, следователно "някаквата сила" ще се приеме на гола вяра само временно (като хипотеза), докато не се отхвърли или не се потвърди. Ако се отхвърли, но въпросът все още не е решен, ще се измисли нова теория, която да замести старата и да няма нужда от допълнителни и неизвестни сили. Рано или късно новата теория също ще се натъкне на "още нещо" и ще има нужда на свой ред от "някаква сила", т.е. нова хипотеза която да разреши проблема и т.н. и т.н.
