Atom

Каква хипотеза очакваш? Темата си и е твоя и само ти знаеш защо си я отворил. Аз с лингвистите проблеми нямам и като цяло се доверявам за заключенията им относно развитието на славянския език. Имам някакви проблеми с историческата интерпретация, но това е извън твоята тема, а и като цяло нямам "собствена хипотеза" Писах ти вече и защо не приемам тезата за "смесения език". Има достатъчно изследвания на смесени езици - резни "креолски езици", разни "пиджини" и др. От гледна точка на лингвистиката, старобългарският език не проявява никакви признаци по които да се определи като "смесен език". Ти обаче отхвърляш лингвистиката и явно мисленето ти е в някаква друга плоскост. Ако очакваш пълноценен дебат би трябвало най-малкото да дадеш дефиниции на понятията които използваш. Какво разбираш например под "смесен език" или под "нов език"? Какво разбираш под "народ", "завоеватели" или другите социални и обществени категории които използваш? Каква връзка имат тези понятия с езиците в конкретната ти теза и т.н.

Още веднъж (станаха N+1 пъти) - няма такава хипотеза или поне аз не знам да има. Ако ти си я срещал дай някой линк да я видим. Това за "завоевателите и т.н." са си твои измислици и не виждам какво трябва да им обсъждаме.

Ако искаш чети, ако искаш не чети - това си е твоя работа. Става въпрос за измислената от теб хипотеза за "неизменяемият славянски език". Ако беше чел някоя от тези книги най-малкото щеше да знаеш че такава хипотеза няма. Същото ти го писах и аз, вече за N-ти път. Това е един от най-елементарните и прозрачни способи за манипулация, при който се използва метода на чучелото (или сламения човек). Измисля се някаква слаба и несериозна теза и на нейния фон се изтъкват собствени аргументи, които я "оборват". На практика обаче "доказателствата" и аргументите нямат стойност, тъй като "проблемът" който уж се решава просто отсъства. Като няма проблем, няма нужда и от "решение на проблема".

Тогава ще ти кажа същото като Кухулин. Намери някой сериозен лингвист да ти го обясни . Иначе това нещо аз ти го пиша в тази тема поне за трети път. Например на 7 ноември съм ти го писал почти същото. Ще си позволя да се цамоцитирам, защото явно не четеш нищо или четеш, но не можеш да осмислиш какво пише: "Виж, вземи наистина прочети някоя книга по сравнително езикознание. Няма значение от кой автор и на кой език. Няма такова нещо като уникален етнос и фиксиран и еднакъв навсякъде език. Езиците се променят непрекъснато с всяко едно поколение. Понякога промяната между две поколения е незначителна и почти незабележима (но все пак има промяна), а друг път значителна и видима." Може да провериш тук. Сигурен съм, че след няколко дни пак ще пак ще громиш "несериозната хипотеза, изградена на предположения, неподкрепена от никакви исторически източници, според която склавинския бил някакъв уникален език, практически неизменяем във вековете". Проблемът е, че такава хипотеза нямя. Единственото място където се изказва подобна идея е тук в тази тема и то от теб самия. Да, тя действително е несериозна, но тя си е твоя. Сам си я измисляш и след това сам си я оборваш.

Лингвистиката си има своята методология и инструменти и работи с една камара факти. Фактите са живите езици и писмения материал останал от миналото. Ако отричаш тази наука би трябвало да предложиш нова методология и нови инструменти с които да се работи. До момента не си предложил нищо подобно. Единственото което предлагаш е неграмотна интерпретация на исторически извори. Обясни ти се многократно, че езиците се променят през цялото време и няма такова нещо като "уникален език, практически неизменяем във вековете". Това пак е твоя измислица. Промяна има при всяка едно следващо поколение. Някога е по-малка (едва забележима), някога по-голяма. Ако вместо да фантазираш беше прочел поне една книга щеше да видиш, че при славянския има една камара промени. Това са разни палатализации, отваряне на сричката и още един куп явления, всяко едно от които е "промяна". Има достатъчно "нови, смесени езици" които са изследвани и са от типа "пиджин", "креолски" и т.н. Старобългарският език не показва такива характеристики и няма и едно основание да се обяви като "пиджин", "креолски" или какъвто и да е друг смесен език. С други думи цялата ти "теория" е сбъркана. Измисляш си проблем, който реално не съществува (проблема за "уникалия език, практически неизменяем във вековете") и след това предлагаш още по-измислено решение на "проблема".

Е, и? На какъв език пишат българите с черти, резки, латински или гръцки букви? Пишат надписи на гръцки език и на някакъв неизвестен език. Какво доказва това? - че могат да използват черти, резки и букви? Че са гръкоезични? нещо друго? Ето ти текста на Черноризеца: "Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение". Имаш ли проблем с четенето или разбирането? Трябва ли някой да ти обяснява дума по дума какво пише в текста? Ако не можеш да го разбереш, ето ти нагледан пример за какво става въпрос - ето ти текст със "славянска реч с римски букви без устроение" - https://bg.wikipedia.org/wiki/Брижински_паметници Всичките ти "доказателства" са от този тип. Ако някъде пише "2", това е доказателство, че става въпрос за 2 и за нищо друго. Според теб обаче това е доказателство, че става въпрос за 11-9, или за 1+1, или за нещо друго. Защо? - защото така ти се иска. Доказателство, ама друг път.

Нищо подобно. До тук не видях нито едно доказателство, а само свободни съчинения и общи приказки на тема "избрани извори". В даден текст пише например, че се забранява "склавската литургия". Какво доказва този текст? Доказва, че се забранява "склавската литургия". Това е - доказателствата се простират до там. От там нататък могат да се правят интерпретации, да се изказват хипотези или мнения "защо е забранена литургията". При теб обаче няма хипотези (хипотезите все пак се опират на нещо, на някакви други факти), а общи приказки и разтягане на локуми защо уж била забранена литургията. Това обаче са си твои размишления. Те не са даже хипотеза, защото не се опират на нищо. В никакъв случай това не е "доказателство".

Това ще е труден завой. Раздел "Историческо моделиране" все пак се подчинява на някаква логика. Тук не само няма наука, но няма и наченки на каквато и да е логика. По-скоро отива към раздел "литература" като пример за ниско-качествено фентъзи или в краен случай към раздел "паранауки".

След като няма, а и ти нямаш своя собствена дефиниция, какъв е смисълът да се използва? Опитваш се да обясниш нещо неясно с още по-неясни понятия - това е преливане от пусто в празно. И къде ги видя тези родове? Родът е общност базирана на кръвно родство и наследство. Родове има фиксирани при българите, но при славяните за такова нещо не съм чул. Като цялост това е общност базирана на езика. По-малките общности са базирани на съседтво и територия, а не на кръвна връзка. Това проличава и от имената им - тимочани, струмяни, смоляни и т.н. От гледна точка на епохата езиковата общност е била осмисляна като "език", а по-малките общности като "община" или "народ" За ранната фаза на славяните не е чак толкова неприлично колкото си мислиш. При появата си в източниците славяните са по-скоро организирани като военизирани банди с цел грабеж на ромейска територия, а не като съседска общност. Една банда е "войска" - на старобългаргарски "плък". Т.е. най-напред минава някакво "пълчище", а след пълчището върви "паплъч" (след войската). Думата "плък" е сродна с немската volk, която днес в модерния немски има значение "народ", но по-рано е имала същото значение като старобългарската дума.

При всяка промана - било на околната следа, било при поведението и т.н. се появяват болести и всякакви други гадости. Някои индивиди оцеляват, други не, а на някакъв по-късен етап оцелелите се адаптират. На това му се вика естествен подбор. Адаптацията ни променя и нас самите и тази промяна е необратима. Например хората страдат много повече от гръбначни проблеми в сравнение с другите примати. Според много еволюционни биолози това е така, тъй като все още не сме преодолели напълно страса, преживян от прадедите ни когато са били принудине да се изправят и да започнат да ходят на два крака. Проблемът обаче няма да се разреши ако се опиташ да ходиш на 4 крайника. Напротив - ще се влоши още повече и то в пъти. Същото е и със "здравословната" суровяадна растителна диета. Шимпанзетата отделят средно на ден 7-8 часа за дъвчене и поглъщане на храна. Ние обаче няма как да се справим за толкова кратко време, тъй като храносмилателната ни система е променена спрямо тази на приматите. Например, според тази статия дебелото ни черво е 20% от общия обем на червата, докато при големите маймуни дебелото черво е над 50% от общия обем на червата. Термичната обработка на храната и консумацията на месо са направили така, че храносмилателната ни система е станала значително по-различна от тази на другите примати. С други думи ако се опиташ да си подобриш здравето посредством растително суровоядство е горе долу същото като да опиташ да разрешиш гръбначните си проблеми с ходене на 4 крака (защото това е естествения начин). Резултатът ще е многократно по-големи и по-гадни здравни проблеми. Не казвам, че растителното суровоядства е невъзможно. Напротив, възможно е, но едва в последните деситилетия със супермаркетите и глобалния пазар, съвремената кухненска техника и модерната фармация. Не знам обаче защо е нужно всичко това.

Дефинирай какво е "народ" отнесено към епохата и ако можеш дай характеристики на "българския народ" и на "склавския народ"

Маке, приминаваш от едната крайност, до другата крайност. Първобитният човек със сигурност е нямал представа за това нещо. Със сигурност обаче и не е набивал по 7-8 часа на ден само фуражи и банани. Това са го правили прабите му, но те не са били хора, а маймуни. Човекът е станал човек, защото си е сменил диетата.

Това е едната страна на въпроса - техническата. Другата е догматичната. Т.е. богослужението и учението да е правилно от гледна на църквата. Църквата винаги е смятала, че е една и неделима. За "началниците" в Рим и Константинопол, които не разбират чуждоезиковата книжнина има риск там да се промъкнат еретични или най-малкото неправилни трактовки. Това показва опита им с дотогаващните инциденти - отцепването на арменците, арианството на готите и т.н. Това е причината трудно да си пробива богослужението на други езици, а не толкова триезичната "догма". От богословска гледна точка такава догма няма, тя е по-скоро "бюрократична". Славянският криво-ляво е получил някакъв, макар и половинчат статут и вече е в обръщение. Още един нов богослужебен език би дошъл в повече както за Рим, така и за Константинопол. На събора през 879/880 е взето решение Константинопол повече да не ръкополага епископи в България. Макар и не изрично записано, пректически това е решение България да се върне под юрисдикцията на Рим. Така е изтълкувано и от папата и той лично благодари на императора за връщането на България под папска юрисдикция. Българската църква вече е извън юрисдикцията на Константинопол и не може да се върне към нея (имаме съборно решение). Борис може да признае Римското върховенство и да се обърне към Папата за влизане в по-тесни общения с Рим и ръкополагане на български архиепископ, но при това положение ако има негово изискване да се запази гръцкото богослужение (макар и под върховенството на Рим) това ще се изтълкува като заобикаляне решенията на събора и някакви "гръцки интриги". Ако Борис тупа топката и не влиза в общение с Папата, но в същото време запазва гръцкото богослужение това ще се изтълкува от Рим като директно неизпълнение на решението на Събора с всички последствия както за Константинопол така и за българите.

Създаването на богослужебна книжнина и преминаването на богослужението на даден език не е толкова лесно нещо. Що се отнася до гръцкия, той така или иначе вече е приет. Проблемът е, че българите не могат да останат с гръцко богослужение. По това време гръцкото богослужение по-скоро създава проблеми - както за българите, така и за Империята.

Да вземе някакъв хипотететичен съвременик. За него може да кажем, че е софиянец, може да кажем, че е българин, че е християнин, че европеец или бесепар. Софиянци, българи, християни, европейци, бесепари и т.н. са разни общности, към които този човек се причислява. Нещата в средновековието не са по-различни. По това време също има разни общности, коита са формирани по различни принципи и към които хората смятат, че принадлежат и имат някаква представа за това.

Не знам и не съм срещал описана някоя човешка култура, която да е изцяло растителноядна и суровояда и да не използва изобщо термична обработка за храната си. Някъде бях срещал описание на племе които ядат предимно сурова храна, но в менюто им има страшно много риба и морски дарове. И те обаче ядат разни варени каши. За растителноядни суровоядци не съм срещал. Може и да има, но аз не знам. До доказване на противното растителното суровоядство за мен е съвременен феномен. Йогите суровоядци ли са? Дай някой линк да видим как го постигат?

Доколко тази храна е "естествена" за нас хората е под въпрос. Хората са адаптирани за консумация на смесена и обработена храна. Здравословното растително суровоядство (без да причинява допълнителни здравни проблеми) става възможно едва през последните няколко десителетия в ерата на глобализма, когато в супермаркетите има храни от всякъде и от всеки сезон + въвеждането на всевъзможни кукхненски прибори - сокоизтисквачки, миксери, блендери и т.н. Въпреки това, суровата разтителноядна диета може да се прилага безпроблемно само от ограничен кръг, сравнително заможни хора, които могат да си я позволят. За по-голямата част от хората тя би донесла много повече вреди, отколкото ползи.

Разбира се. Значението на думата може да се определи от специалисти които са изследвали и сравнявали достатъчно древни текстове. Именно такива специалисти извършват преводите. Естествено конкретния превод може и да има грешки. Цитатите тук са просто за илюстрация.

Ето един пример от Сказанието за железния кръст - източник Азъ, ѡч҃е и гн҃е Петре, ѿ ꙗзыка есмъ новопросвѣщенна(г) блъгарьска егоже просвѣти бг҃ъ ст҃ымъ кр҃щенїемъ избранникомъ своимъ Борисо(м) кнеѕемъ в наша лѣта, егоже нарекоша во кр҃щенїи Михаилъ, иже силою Хв҃ою кр(с)тны(м) ѡрꙋжїемъ побѣди цѣпеныи, непокоривыи ꙗзыкъ блъгарьскыи и ѡмраченнаѧ ср(д)ца злокозньство(м) дьꙗволо(м) свѣтомъ бл҃горазꙋмїѧ просвѣти и не ч(с)тивыѧ ѿвръже, и требища рассыпа. И оутвердї ѧ с҃тми книгами въ правовѣрнꙋю хр(с)тїаньскꙋю вѣрꙋ. И приведъ ст҃го Стефана архіепї(с)кпа, създа цр҃квь и манастырѧ, и постави игꙋмена и попы, и еп(с)кпы да оучат люди на бж҃їи пꙋть. ...... И въста на нь ꙗзыкъ оугорьскїи, и плѣниша емꙋ люди и би сѧ съ нимъ, и ѡдолѣша емꙋ в тъи го(д).И мнѣ сꙋщю въ сѣчи тои А това е превода -източник "Отче игумене Петре! Аз съм от новопросветения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник, княз Борис, когото нарекоха в светото кръщение Михаил, който с Христовата сила и с кръстния знак победи коравия и непокорен български род, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от злите козни на дяволското действие и той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоомразни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разсипа, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, приведе архиепископа свети Стефан и други учители и наставници, създаде църкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. ....... Тогава срещу него се надигна унгарският народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз също бях в тази сеч. ꙗзыка новопросвѣщенна(г) блъгарьска е преведено като "новопросветения български народ" цѣпеныи, непокоривыи ꙗзыкъ блъгарьскыи е преведено като "коравия и непокорен български род" (в други преводи племе) да оучат люди на бж҃їи пꙋть е преведено като "да учат и ръководят народа му по Божия път" ꙗзыкъ оугорьскїи е преведено като "унгарският народ" плѣниша емꙋ люди е преведено като "плени населението му" Обобщение Оригиналната дума "език" е преведена два пъти като "народ" и един път като "племе" или "род". Оригиналната дума "люди" е преведена един път като "народ" и един път като "население". Думата "народ" отсъства от оригиналния текст.

Знам ли. В гръцките текстове от епохата например ромеите са си ромеи, но не говорят на ромейски език. През 9-ти век под понятието "ромейски" език се разбира все още латински език. Ромеите говорят на "елински", но определено не са елини. По това време Елини=езичници, докато ромеите са християни. На старобългарски, от гледна точка на съвременните ни разбирания е още по-объркано. Жалко е, че в старобългарския корпус нямаме директно споменаване на славяни и българи. Може обаче да се направи някаква индиректна представа за разбиранията им в зависимост от употребяваната лексика относно другите "народи". От по-късните преписи които са достигнали до нас от руски и сръбски редакции може би също може да се извлече някаква информация, но трябва да се внимава коя дума може да се приеме за дошла от старобългарския оригинал и коя като лексика въведена от преписвача.

Когато се разглеждат тези проблеми би трябвало да се опитаме да го направим от гледна точка на епохата. Понятието "народ" така както го разбираме днес е различно от понятието народ използвано пред 14 век, което от своя страна е различно от същото понятие през 9-ти век. В старобългарския език, през 9-ти век народ е по-скоро съседска общност (община), много хора (тълпа) или обекновени хора в опозиция на знатните. Народ е народа на Преслав, народа на смоляните, народа на Цариград и т.н. Понятието "народ" все още не се обвързва с езика. Езиковата общност е "език" и е в опозиция на другите "езици" (другите езикови общонсти) - гърци, римляни и т.н. Племе пък е родственици с общо минало, с общи предци (действителни или въображаеми). Всяка една локална общност отдава различен приоритет на тези понятия и по този начин да определя кой е свой и кой чужд. Към края на ПБД всички тези понятия започват да се смесват. Понятието "народ" към останалите си значения добива и езикови характеристики, а племе започва да става синоним на народ. През 9-ти обаче понятията все още са различни. Българите са по-скоро "племе", докато славяните са "език". Сравнението между двете общности е сравнение като между ябълки и круши.

Науката работи при ограничаващи условия, които маркирах по-горе: - да не противоречи на наличните факти - да се опира на научните стандарти и научния метод Ако тези условия се спазват, спекулациите за съществуването или не на Бога са напълно легитимни. Между другото в нета се срещат сериозни учени които засягат тази тема. Тези спекулации обаче ще са непродуктивни, защото по дафиниция Бог е напълно непознаваем. Следователно Той е отвъд целта, обхвата и възможностите на науката, тъй като нейната основна цел е познанието. Изискванието ти е абсурдно. Това би означавало забрана за науката като такава. Това при всички положения няма да е науката, такава каквато я познаваме, а някаква друга система. Какво разбираш в такъв случай под наука? - Какви са целите на туй нещо? - при какви базови условия би трябвало да работи?

Какво означава факти? В състояние ли сме да оценим кое е факт и кое не, кое е истина и кое лъжа? Човекът няма вродени способности да оценява тези категории. Тези неща се осъзнават чрез обучение (от родители, социална среда и т.н.) и трупане на опит. Следователно като изходната точка би трябвало да се приеме незнанието и именно то да се приема по подразбиране. Незнанието обаче си е незнание, а не заблуда. Идеята на науката е да създадем система с помощта на която от незнание да достигнем до знание. Т.е. целта е да се достигне до някакво структурирано и достоверно знание. Самата наука е процесът при който се достига до тази цел. Т.е. науката не е някаква статична институция, а динамична система (процес). В случая, хипотезите играят важна роля в процеса за добиване на достоверно знание и изясняване на това кое е факт и кое не. Излага се някаква хипотеза, след време се излага друга която я отхвърля или надгражда. На база на натрупаното знание трети достига до съвсем различно прозрение в друга област и т.н. Така в самия процес се изяснява кое е трайно знание (факт) и кое си остава просто на ниво хипотеза. С други думи идеята на науката е точно обратната на това което твърдиш ти и тя е да спекулира по въпроси за които няма достатъчно факти и в крайна сметка да достигне до самите "факти". Естествено "спекулациите" се извършват при строго определени научни стандарти и опирайки се на научния метод. При тази постановка заблуда е точно това за което говори Сканер - "идеи, противоречащи на фактите Идеята "да не се спекулира по въпроси за които няма достатъчно факти" е някакъв антипод на науката. При нея по подразбиране се прима, че знаем кои са фактите, т.е. знаем всичко или най-малкото знаем достатъчно. Това вече няма да е наука, а някаква затворена, статична система при която на "учените" е позволено само да повтарят това което вече се приема, че е "знание" и "факт", но не и да откриват нови знания и факти.

Изконно полската дума е слОвяни, а украинската би трябвало да е словИни. А-то в славяни очевидно е латинско влияние. В това няма нищо чудно, тъй като всички тези автори които се занимават с проблема ползат латински и са високо образовани. Смотрицки например от днешна гледна е "езиков украинец" и първоначално учи в Острожката академия, където според Укипедия усвоява "в съвършенство" църковнославянски и гръцки. Продължава образованието си в академията във Вилнюс, а след това обикаля из Европа и слуша лекции в редица университети: Лайпциг, Витенберг, Нюрнберг и др. С други думи формата "славяни" не навлиза в руския език от полския говорим или книжовен език, а по книжовен път, пак от Полско-Литовската държава, но чрез книгите на отделни автори като Смотрицки.

Това е така за науката в в най-тесния смисъл на думата. В по-широкия, където под наука се включват социални науки, медицина и т.н. се случва да се изпада и в заблуди. Например в икономиката, постоянният икономически растеж е цел и "благо" и това не се поставя под съмнение. От физиката обаче знаем, че вечен двигател няма. Следователно икономическият ръст има някакъв лимит. Икономистите се съгласяват с лимита (няма как да го отрекат по принцип), но аксиоматично заявяват, че достигането му е достатъчно отдалечено в бъдещето и по тази причина е безпредметно да се изследва на сегашния етап. Това е причината никой сериозен икономист да не изследва въпроса за лимита, а тези които се опитват да проучват проблема търпят критики и подигравки.